Армагедонът на Доналд Тръмп

брой 5 2017
Typography

На 19 юли 2017 американския политически елит и аналитичните центрове отбелязаха първите шест месеца от мандата на 45-тия президент на САЩ Доналд Тръмп.

По правило, отчитането на времето след встъпването на президента в длъжност се прекратява след първите му сто дни в Белия дом, тъй като се смята, че след това неговите действията навлизат в "рутинно русло". Изглежда обаче, че в случая с Тръмп тази закономерност не важи. Както е известно, на 17 май Департаментът по правосъдието номинира за специален прокурор бившия директор на ФБР Робърт Мълър, който ще наблюдава разследването на предполагаемата намеса на Русия в президентската кампания през 2016. Назначаването на подобни специални прокурори предшестваше позорната оставка на Ричард Никсън през август 1974, както и процеса по импийчмънта на президента Бил Клинтън през 1998-1999, затова редица американски анализатори побързаха да заключат, че след като се е оказало "под похлупака" на Милър управлението на Тръмп би могло да се смята за "практически приключило".

Както посочва в тази връзка професорът по право от частния Колеж Амхърст в Масачузетс Лорънс Дъглас: "Само за четири месеца пребиваване начело на властта Тръмп съумя да пробяга дистанцията, за чието преодоляване на Никсън бяха необходими повече от пет години. Той оправда най-лошите опасения на онези, които се съмняваха, че е в състояние да се справи със задълженията си на президент. И, ако десетина дни преди назначаването на специалния прокурор най-яростните противници на Тръмп смятаха, че управлението му е национална катастрофа, но самият той няма как да бъде остранен от властта, сега това започва да изглежда само въпрос на време" [Douglas]. 

Разбира се, тази прогноза се обяснява със стремежа на най-решителните противници на Тръмп да представят желаното за действителност. В същото време обаче, социологическите проучвания, осъществени в САЩ в края на май, показаха, че идеята за лишаването на Тръмп от власт получава все по-широко разпространение. В частност, според анкетата на влиятелното издание Politicо, 43% от участниците подкрепят импийчмънта на президента. Тоест, броят на привържениците на "най-суровото наказание" за сегашния американски държавен глава плътно се доближава до този на хората, които очевидно не приемат тази идея (45%) [Shepard]. Паралелно с това, в американското обществено съзнание все повече се затвърждава представата, че "Тръмп се ръководи от импулси, натрапчиви идеи и желание за мъст, които ежедневно намират отражение в публикациите му в "Туитър". "Той демонстрира егоизъм, граничещ със солипсизма, и  е почти лишен от политически навици. При неговото управление Белият дом изглежда разединен, некомпетентен и хаотичен, а редица ключови длъжности в президентската администрация остават незаети. Законодателният му дневен ред се оказа път за никъде. Той постоянно заблуждава, като някое дете, изричайки лесни за опровергаване груби лъжи и налага на подчинените си да правят същото. Тръмп унижава и отблъсква хората от своето най-близко обкръжение, изисквайки от тях непрекъснато да го ласкаят, за което ги възнаграждава. Постоянно е в плен на всевъзможни и несъстоятелни конспиративни теории и демонстрира плашещо невежество по въпросите както на външната, така и на вътрешната политика. Той постоянно внася разцепление в обществото, натрапвайки му своите порочни от морална гледна точка възгледи. Освен това е абсолютно глух за поезията на езика и благородните измерения на политическата професия, разглеждайки политиката само като инструмент за нови завоевания, а не като възможност да служиш на страната си" [Gerson]. Думите са на Майкъл Гершон, който навремето пишеше речите на президента Буш-младши (2001-2009).

Като цяло, политическите оценки за фигурата на Доналд Тръмп и неговите действия, натрапчиво внушавани от мнозинството американски медии, са повече от негативни. В същото време обаче, през първите шест месеца от пребиваването му на власт, американската икономика демонстрира определени постижения. Възможно е това да е свързано най-вече с факта, че Тръмп продължава да се ползва с положителен имидж сред по-голямата част от американската бизнес-общност и най-вече сред представителите на едрия капитал.

Първите социално-икономически резултати от управлението на Тръмп

Често срещаните оценки, че администрацията на Тръмп, съставена предимно от представители на едрия американски бизнес, изразява най-вече интересите на финансовия център на САЩ - Уолстрийт, намират потвърждение не само в данните за личното състояние на назначените от президента на ключови постове в държавата, но и в динамиката на основните фондови индекси в страната.

Общата стойност на състоянията и активите на водещите министри и съветници в администрацията на Тръмп, включително него самия, достига 35 млрд. долара - "смайваща концентрация на богатства, непозната в цялата американска история" [White, Nussbaum]. Сред мултимилионерите и милиардерите са: министърът на търговията Уилбър Рос (2,5 млрд. долара); министърът на образованието Бетси Девос (1,25 млрд.); държавният секретар Рекс Тилърсън (325 млн.); финансовият министър Стив Мнучин (300 млн.). По-скромно е финансовото състояние на министъра на жилищното строителство и градоустройството Бен Карсън (29 млн. долара), транспортния министър Илейн Чао (24 млн.); министъра на здравеопазването и социалните услуги Том Прайс (10 млн.); правосъдния министър Джеф Сешънс (6 млн.) и министъра на отбраната Джеймс Матис (5 млн.). Състоянието на самия Тръмп пък се оценява на 10 млрд. долара [Huang].

Именно тази концентрация на богатства в изпълнителната власт във Вашингтон от самото начало на мандата на 45-тия президент породи фундаментална криза както на собствената му идентичност, така и на тази на неговата администрация. Защото Тръмп беше избран като популист, изразяващ стремежите на обикновените хора, но "започна да управлява страната като плутократ" [White, Nussbaum].

Първи реагираха на избирането на Тръмп за президент на САЩ американските фондови пазари. На практика, "превръщането на Америка във велика държава" стартира с рекорден ръст на показателите на водещите борсови индекси. Така, в момента на закриването на фондовите пазари на 9 ноември 2016, индексът Доу-Джонс достигна исторически максимум от 18 332 пункта и оттогава насам демонстрира устойчива тенденция към покоряване на нови рекордни върхове: 19 хил. пункта в края на 2016, 20 хил. пункта в края на януари 2017. И след като надхвърли психологическата граница от 21 хил. пункта в края на май 2017, на 19 юни постигна исторически рекорд от 21 461 пункта. Тоест, през периода от президентските избори насам, индексът Доу-Джонс е нараснал с цели 17%, което е най-голямото увеличение на основния борсов индекс в САЩ за толкова кратко време в цялата му история [Пресметнато по: Bloomberg Markets].

Аналогично беше поведението и на два други ключови борсови индекса: S&P500, отбелязал ръст с 13%, и индексът на високотехнологичните компании NASDAQ, демонстрирал рекорден скок от 18%. Като цяло, след избирането на Тръмп за президент, капитализацията на американските фондови пазари нарасна с цели 4 трлн. долара [Trump unleashes]. На свой ред, капитализацията на 500-те най-големи американски компании и фирми, търгуващи с ценни книжа на фондовата площадка S&P500, за първи път надхвърли 20 трлн. долара [Mikolajczak].

"Бичите" фондови пазари дръпнаха напред и останалите сектори на американската икономика. По данни на официалната статистика, през първите пет месеца на управлението на Тръмп заетостта е нараснала с 810 хил. работни места, а безработицата е паднала от 4,8%, през януари, до 4,3%, през май 2017 [Databases, Tables]. Леко оживление е налице на жилищния пазар, който е сред ключовите показатели за развитието на американската икономика. Така, ако през последните пет месеца от управлението на Обама, в САЩ са били продадени 215 хил. жилища, през първите пет месеца от управлението на Тръмп тази цифра е 272 хил., т.е. с 25% повече [Пресметнато по: New Residential Sales].

Подобряването на икономическата ситуация в САЩ позволи на Тръмп пряко да обвърже този факт с назначаването на ключови длъжности в икономическия сектор на неговата администрация на най-богатите хора в Америка, включително представители на Уолстрийт. В речта си на провелия се през юни 2017 в Айова митинг, Тръмп открито призна, че е против "икономиката да се управлява от бедни хора". В същото време, той подчерта, че милиардерите и милионерите, участващи в неговата администрация, са "отлични и дори блестящи бизнес умове" и тъкмо те "най-добре представляват американските икономически интереси и благодарение на тях ще спечелим исторически победи в интерес на нашите фермери, индустриални работници и американските трудещи се, като цяло" [Remarks by...; Berman].

Нарцисизмът на Тръмп като закономерен продукт на средата

Невижданият в най-новата американска история социален съюз между мултимилионери и обикновени работници, който се опитва да формира Доналд Тръмп в рамките на американското общество, произтича от спецификата на собствения му манталитет на бизнесмен, изградил кариерата си в света на големия бизнес върху своето умение да сключва успешни сделки. От принципно значение за разбирането на подходите, които Тръмп използва за управлението както на държавата, така и на американското общество, като цяло, е фактът, че самият той дълги години ръководи семейна фирма, създадена, благодарение на първоначалната инвестиция на неговия баща. В резултат от това, за разлика от повечето успешни ръководители на т.нар. публични компании (задължителен елемент от чиято организационна структура е наличието на акционери), Тръмп никога не е правил разлика между личните си интереси и интересите на своята компания. Тъй като семейните компании не са обект на регулативните норми на Комисията по ценните книжа и борсите, той "можеше да взема хитроумни управленски решения, необременени от бюрократични пречки или необходимостта да ги обосновава пред събранието на акционерите или съвета на директорите" [Kar].

Според професора по право от Илинойския университет Робин Кар, Тръмп има всички основания да бъде смятан за "първия суперексперт по сключването на сделки сред всички досегащни президенти на САЩ". Кар смята, че стратегията и тактиката на сключването на сделки, основаваща се на свободата да вземаш решения, следвайки единствено своите собствени интереси, води до това, че сделките обикновено се сключват "чрез заблуждаване, извиване на ръце, упражняване на мощен натиск или пък умело отклоняване от буквата на закона и правните норми" [Kar].

Между другото, коментирайки кариерата си в света на големия бизнес, самият Тръмп често се хвали, че е спечелил много от разоряването на своите конкуренти, както и, че е забогатял невероятно в резултат от един или друг борсов крах и от икономическа криза. В тази връзка, проф. Кар посочва, че "филофията" на сключването на сделки, основаваща се на подобни стратегии за развитие на собствения бизнес, не може да се приеме за надежден ориентир "в усилията за създаването на работеща икономика, отговаряща на нуждите и интересите на всички американци" [Kar]. Конкретен пример за такъв подход е планът за "постепенния демонтаж" на системата за достъпно здравеопазване, известна като Obamacare, одобрен от Тръмп. Според този план, разработен в Сената на САЩ, през периода 2017-2026 финансови години кумулативният дефицит на федералния бюджет би могъл да се съкрати с 321 млрд. долара, но това "оздравяване" на федералната финансова системи ще бъде постигнато за сметка на увеличаването на броя на американците без здравни осигуровки с 22 млн. души, т.е. общият им брой ще нарасне от днешните 26 млн. до 48 млн. души [CBO...].

Появата на Тръмп на сцената на голямата американска политика през 2015 незабавно породи почти единодушното заключение на американските психолози, че той е един "въплътен Нарцис". Така, известният американски психолог Джордж Саймън с нескрито въодушевление обяви, че Тръмп е "класически представител на нарцистичния тип личности. Постоянно попълвам филмотеката си с клипове на официалните му прояви и ги използвам в своите лекции и семинари, тъй като те са отлична илюстрация на всички белези  и прояви на нарцистичните психични разстройства. Преди появата на Тръмп ми се налагаше или да наемам актьори за целта, или пък сам да изготвям подходящите илюстрации. И ето че сега мечтата ми да демонстрирам на студентите един жив Нарцис се сбъдна!" [Alford].

Както е известно, психолозите разглеждат нарцисизма като сериозна дисфункция на личността, изрязяваща се в повишено тщестлавие, егоизъм, прекалена самовлюбеност и завишена самооценка, които в повечето случаи не съответстват на реалността.

Както посочва професорът по психология Дан Макадамс, "по всички приети критерии личността на Тръмп представлява комбинация от редица екстремни черти". В основата на личността му са залегнали две характеристики: "огромна екстровертност" и "органична неспособност към компромис", които не са типични за нито един американски президент преди него. По правило "огромната му екстровертност" влиза в корелация със неговата склонност към високорискови действия, включително към откровени авантюри. Тръмп демонстрира това с пълна сила, издигайки кандидатурата си за президент на САЩ през лятото на 2015 и последователно придържайки се към "проруски" позиции през цялото време на кандидатпрезидентската надпревара през 2016. Що се отнася до втората основна характеристика, както посочва проф. Макадамс, "в американската история никога не е имало президент, който да е демонстрирал по-голяма безкомпромисност в публичното пространство от Тръмп" [Alford].

Както показва американската политическа история, нарцисизмът и неговите конкретни прояви у един или друг президент на САЩ винаги са се оказвали меч с две остриета, като понякога са водели до признаването на държавния глава за "велик лидер", а в други случаи - до неговия импийчмънт, обществени скандали и позорно прогонване от Белия дом [McAdams]. Според едно публикувано през 2013 изследване на проявите на нарцисизъм при 42-ма президенти на САЩ, осъществено оот група американски психолози, първите седем места се разпределят така: с най-висока степен на самовлюбеност се отличава Линдън Джонсън (1963-1969), следван от Теодор Рузвелт (1901-1909), Андрю Джексън (1829-1837), Франклин Рузвелт (1933-1945), Джон Кенеди (1961-1963), Ричард Никсън (1969-1974) и Бил Клинтън (1993-2001) [Watts]. Показателно е, че управлението на Джонсън приключва с пълен политически крах, Джон Кенеди е убит, Никсън е позорно изгонен от Белия дом, а Клинтън става обект на импийчмънт.

Според американските анализатори, нарцистичното начало при президента Тръмп се проявява най-отчетливо във формата на издаваните от него укази. През първите 150 дни от пребиваването си в Белия дом той е подписал 37 подобни документи, т.е повече, отколкото който и да било друг американски президент, от Айзенхауер (1953-1961) насам [The American Presidncy Project]. Тръмп подписа тези укази, изпълнявайки предизборните си обещания, без да чака законодателното им оформяне. Те касаеха: излизането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП); отпускането на средства за първия етап от изграждането на стена на американско-мексиканската граница; временната забрана за влизане в САЩ на граждани от шест мюсюлмански държави; отпускането на средства за изграждане на петролопроводи; усилването на санкционния натиск срещу Куба; установяването на приоритетите на енергийната политика на САЩ; излизането на страната от Парижкото споразумение за климата. Всички тези укази имат далеч отиващи последици и бележат радикален обрат в американската външна и вътрешна политика.

Интересно е, че в исторически план, в САЩ се очертава доста ясна тенденция към нарастване на нарцистичните прояви на президентите на страната. Впрочем, сред основните качества, култивирани както в американските бизнес школи, така и в средите на висшия управленски мениджмънт в корпоративния свят на САЩ, е именно нарцисизмът, а не деловите качества, както беше в миналото.

В същото време обаче, както посочва професорът по бизнес-психология Томас Чаморо-Премюзик, "мнозинството от самуверените, разполагаши с огромни властови правомощия и егоистични представители на висшето управленско звено са не просто неефективни, но и деструктивни, дори ако на първо време успяват да постигнат някакви успехи. Така например, нарцистичните бизнес лидери са склонни да плащат повече при поглъщането на други компании, което излиза скъпо на акционерите. По правило, ръководените от тях компании функционират в нестабилен и непредсказуем режим и в диапазон от големи печалби до още по-големи загуби. Те нерядко прибягват до контрапродуктивни форми на активност и са склонни към откровено мошеничество. Освен това, нарцистичните лидери са по-склонни да злоупотребяват с властта и да манипулират подчинените си, особено по-наивните и покорни от тях" [Chamorro-Premuzic].

Тоест, можем да направим извода, че феноменът на личността на Доналд Тръмп, "внесен отвън" в американската политическа система, е закономерен продукт на процесите на "оцеляване на най-силния" в средите на финансовия и бизнес елит на САЩ. Тези личностни особености се проявяват съвсем пряко в начина, по който той ръководи страната. Всъщност, за Тръмп държавата е просто една много голяма корпорация.

Тезата за "руска намеса" в президентските избори и възможните последици за Тръмп

Първите месеци от управлението на администрацията на Тръмп силно напомнят началото на втория мандат на президента Ричард Никсън през 1973. И в двата случая предизборните скандали, съпровождащи президентските кампании през 1972 и 2016, залегнаха в основата на последвалите правни разследвания в средите на висшите ешалони на властта в САЩ. В случая с Никсън това беше свързано с опита за проникване в щаба на Националния комитет на Демократическата партия през лятото на 1972. Последвалото разследване влезе в аналите на американската история като скандала Уотъргейт. През 2017, в центъра на разследването пък се оказа предполагаемата намеса на Русия в предизборната кампания през 2016, което - по странно стечение на обстоятелствата - също първоначално беше свързано с изтичането на информация от щаба на Националния комитет на Демократическата партия през лятото на 2016.

И в единия, и в другия случай несъмнено става дума за следизборен реванш на загубилата политически сила - Демократическата партия, която по този начин се опитва да "анулира" резултатите от президентските избори (или поне да дезавуира победителя в тях). Както е известно, преди да напусне Белия дом администрацията на Обама представи на 6 януари 2017 доклад на разузнавателната общност на САЩ (чиито открит вариант беше предоставен на Конгреса и на американската общественост) [Intelligence Community]. Ако използваме терминологията на света на големия бизнес, докладът се превърна в своеобразно "отровно хапче" за новия президент, чиято основна цел беше запазването на предишния антируски курс на САЩ, възприет през 2014-2015.

На практика, в доклада липсват конкретни доказателства за руска "кибернамеса" в процеса на американските президентски избори. Очевидно е, че преекспонирането на темата за "руската намеса" в президентската кампания в САЩ, както и опитите да се очертаят и проследят връзките между предизборния щаб на Тръмп и руски представители са просто опит за поставяне под въпрос легитимността на 45-тия президент на страната. Възможно е, на първо време Тръмп и най-близкото му обкръжение да не са възприели сериозно последиците от целия спектър на разследванията, предприети от Конгреса и ФБР под ръководството на Джеймс Коми, смятайки, че става въпрос най-вече за поредната пречка пред подобряването на руско-американските отношения, което беше едно от предизборните обещания на Тръмп.

В момента, когато реши да уволни Коми от поста директор на ФБР обаче, за Тръмп вече беше станало очевидно, че основен обект на разследването е самият той. Както посочва списание "Тайм": "когато през май президентът Доналд Тръмп внезапно уволни Джеймс Коми, съобщавайки му за това, той изрази и благодарността си към него, затова че цели три пъти го е уверявал, че самият Тръмп не е обекта на разследване. Впрочем, на 16 юни Тръмп директно призна в Туитър, че "е срещу него се води следствие" [Abramson].

Въпреки надеждите на Тръмп, че след влизането му в Белия дом вълната от разследвания по повод на евентуална руска намеса в президентските избори през 2016 постепенно ще отшуми, остъпвайки място на дискусия за вътрешнополитическия дневен ред и реформите, предлагани от администрацията, нещата се развиха в точно обратното посока.

На вашингтонския елит очевидно беше необходима половин година за да осъзнае простата истина, че намесата в избирателната компания следва да бъде конкретизирана. Така, на 20 юни 2017 зам. председателят на Комисията по разузнаването на Сената Марк Уорнър поиска от държавния секретар по вътрешната сигурност Джон Кели да представи конкретни доказателство за намесата на Русия в процеса на американските избори [170620...]. Смисълът на изпратеното от него писмо беше съвсем ясен: "има гигантска разлика между манипулирането на мнението на избирателите и манипулирането на процеса на броене на гласовете" [Statement of Hon...].

Непосредствено след това, сякаш с махване на вълшебна пръчка, се появиха и съответните "доказателства". Според официалното заявление на представители на Департамента по вътрешната сигурност, макар и "да не бе установена ясна връзка между кибератаките срещу системата за броене на гласовете и активността на руските киберслужби, беше установено, че зависимите от Интернет системи за преброяване на гласовете в 21 щата биха могли потенциално да станат обект на кибератаки от страна на руската държава" [Testimony of Jeanette Manfra]. Все пак, по време на изслушванията, представителите на департамента баха принудени да признаят, че въпросните кибератаки не са оказали никакво влияние върху резултата от преброяването на гласовете на избирателите, а целта им е била да открият слабите или уязвими места в системата за гарантиране на киберсигурността при преброяването на гласовете" [Zapotosky, Demirjian].

С други думи, американските правоохранителни органи така и не съумяха да представят (а и едва ли някога ще го направят) сведения, даващи ясна представа за броя на гласовете, отнети от единия кандидат в полза на другия в резултат от предполагаемите кибератаки срещу избирателната инфраструктура на САЩ през есента на 2016, без значение, който точно ги е осъществил. Струва си да напомня, че става дума за 2,865 млн. гласа от всички 136,6 млн. гласували на изборите [Пресметнато по: The Cook Political Report].

От съществено значение в случая е, че Тръмп и най-близкото му обкръжение на успяха да поставят под контрол ключовите институции на американската разузнавателна общност и, в частност, мощната и "всезнаеща" Агенция за национална сигурност (АНС). През май 2017 последната предостави на Конгреса разсекретената част от доклада за технологията на руската намеса в президенските избори в САЩ от август до ноември 2016 [Top-Secret NSA]. Появата на този документ означаваше, че Тръмп и най-близкото му обкръжение са поставени под наблюдението на враждебно настроените към тях американски разузнавателни служби , които във всеки един момент могат да изненадат изключително неприятно администрацията в Белия дом.

Краят на ерата на "отвореното общество"?

Най-важният аспект на вакханалията с "руската намеса" и цялата кампания срещу Тръмп е, че президентът стана жертва на своеобразен "киберлов на вещици" заради своя антиглобализъм.

Версията на глобализацията, която САЩ започнаха активно на налагат на света от началото на 90-те години на миналия век като основа на новия световен ред, се основаваше на концепцията за "отвореното общество", формулирана през 1945 от известния философ Карл Попър (1902-1994). След разпадането на СССР и "кадифените революции" в държавите от Източна Европа на границата между 80-те и 90-те години, политическата съставляваща на идеологемата за "отвореното общество" беше поставена в основата на "американизацията" както на постсъветските републики, така и на източноевропейските държави, които - от гледната точка на методологията на Попър - се смятаха за "затворени общества".

"Отварянето" се посочваше като най-важното условие за трансформирането на политическите и икономически институции на тези държави. В икономиката, "отварянето" се разглеждаше като най-важното условия за нейната доларизация, а в политиката - като идеален начин за налагането в тези страни на американизирания модел на демокрация. В последния случай ставаше дума за създаването на политически партии и неправителствени организации (НПО), финансирани пряко или косвено от САЩ и техни съюзници. Нагледен пример за реализацията на политическата съставляваща на тази концепция е Институтът "Отворено общество", създаден от Джордж Сорос през 1993. В раздела за целите и задачите на Института директно се посочва, че създаването му отразява "влиянието върху Сорос на философията на Карл Попър, с когото той се запознава в Лондонското училище по икономика. В своя труд "Отвореното общество и неговите противници", Попър твърди, че нито една философия или идеология могат да се приемат за истина от последна инстанция и, че обществата могат да просперират само, когато в тях има демократична форма на управление, свобода на словото и уважение към правата на личността, т.е. лансира същия подход, който е заложен и в основата на дейността на Института "Отворено общество" [Open Society Foundation].

Поставяйки стратегията на "отвореното общество" в основата на взаимоотношенията между САЩ и Русия, американското политическо ръководство не без основание разчиташе, че Москва никога няма да е в състояние да противопостави на доларизацията на руската икономика "рублевизацията" на американската, а на стратегията за смяна на режимите в републиките от бившия СССР (включитело в самата Русия) - стратегия на намеса в работата на демократичните институции на Америка. Тоест, "отварянето" в отношенията между САЩ и Русия се разглеждаше като еднопосочна улица и разновидност на политическата игра, в която Америка е "обречена" да спечели във всяка ситуация. Ръководството на САЩ се опитваше да внуши на руския политически елит необходимостта да се гарантира "симетрично отваряне" на двете политически системи за тяхното взаимно влиание, тъй като това би гарантирало най-ефективно равнопоставеността в руско-американските отношения.

Президентската кампания през 2015-2016 обаче, радикално промени ориентацията на управляващия американски елит към това най-важно условия на глобализацията. Точката в това отношение сложи самият Доналд Тръмп, който открито заяви, че ще следва стратегия на икономически национализъм, под лозунга "Америка над всичко". Влошаването на икономическото положение на широки слоеве от американското общество, които гласуваха за Тръмп, както и нарастващото усещане за социално-икономическа несигурност, бяха съпроводени от промяна в системата на господстващите културни ценности. Както признават американските политолози Роналд Ингълхарт и Пипа Норис, усещането за икономическа несигурност", се превърна в ключов елемент на представите за "екзистенциална несигурност", споделяни от десетки милиони американци. Тази "екзистенциална несигурност" започна да се асоциира с космополитизма и мултикултурализма, както и с движенията "открита защитаващи околната среда, човешките права и джендърното равенство" [Inglehart Norris].

В резултат, Тръмп успя да генерира контракултурна вълна на традиционната ценностна система, която идейните му опоненти определят като ценностен свят на "затвореното общество". Истината обаче е, че самият Карл Попър съвсем не е смятал съвременните му западни демокрации от средата на ХХ век, с техните класически национални ценности, за "затворени общества". Той свързва "отварянето" с основите на либералната демокрация и с модерна, а не с глобализацията (особено в нейния "краен вариант"), нито пък с прокарваната днес ценностна (постмодернистка) революция.

Съвременните привърженици на "новите ценности" и глобалния проект интерпретират този въпрос по един крайно радикален начин, манипулативно противопоставяйки "затвореното общество" (като негативно понятие) на "отвореното общество" (като позитивно понятие). Тоест, всяко противопоставяне на либералния глобален проект произволно се обявява за идеология на "затвореното общество", което уж разглежда целия външен свят изключително като съвкупност от заплахи за себе си. Неслучайно противниците на Тръмп от Демократическата партия, както и част от републиканците, подигравателно сравниха визията му за Америка и нейното бъдеще със създаването на един защитен от всевъзможни прегради "Тръмпистан", т.е. превръщането на САЩ в нещо като Афганистан, Пакистан и други подобни на тях мюсюлмански държави.

Попътно бихме могли да отбележим, че "либерално-глобалистката" пародия на визията на Тръмп е своеобразен американски вариант на подобни карикатурни внушения като това за "затворената Великобритания", в каквато уж ще се превърне Обединеното Кралство след излизането си от ЕС, или пък за "затворената Франция", асоциирана с идеите на френските "суверенисти", и "затворената Холандия" на местната Партия на свободата, която отхвърля неограничената имиграция, но не поставя под въпрос принципите на холандската държава, исторически възникнала като културен и икономически център на международната търговия.

На практика, през последните 20-25 години в САЩ, идеологията на либертарния универсум "без граници", изповядвана от Демократическата партия от ерата на Бил Клинтън (1993-2001) насам, винаги е противостояла под една или друга форма на идеологията на умереното отваряне, възприета на Републиканската партия, чиито политици никога не са забравяли, че именно "дълбоката американска провинция" е най-важния елемент на вътрешнополитическата им база. Именно "революцията на Тръмп" обаче, се оказа мощния катализатор за метаморфозата на тези донякъде близки идеологии в параноидална антитеза на "отвореното" и "затвореното" общества.

Тоест, именно противниците на Тръмп, ескалирайки спиралата на "руската заплаха", сами обвързаха стратегията на "студената война 2.0", формирала се по време на втория мандат на президента Обама (2013-2017), с идеологията на "затварянето".

В момента, по един парадоксален начин, близост до реалната идеология на "затвореното общество" демонстрират по-скоро глобалистите - т.е. противниците на Тръмп, обвиняващи самия него в "затвореност". Илюстрация за нарастващите прояви на тази тенденция е начинът, по който се разглеждат и представят "връзките" на администрацията на Тръмп и най-близкото му обкръжение с различни представители на Русия или просто с нейни граждани.

Американските медии са пълни с описания на срешите и познанствата на Тръмп, членове на семейството му и негови доверени хора с руски официални и неофициални лица. При това тези хронологични описания включват десетки имена и дати чак до далечната 1979! Внимателният им анализ показва, че в почти всички случаи става дума за познанства и контакти, които отдавна са обичайна практика на деловото и лично общуване, още повече пък в естествените условия на глобализацията. В частност, Тръмп бива обвиняван, че в периода от 2001 - когато в Ню Йорк се появи изграденият от милиардира жилищен небостъргач "Тръмп Уорлд Тауър" - до 2004, една трета от апартаментите, разположени от 76-тия до 83 му етаж и предлагани за продажба на всеки, който прояви интерес и има необходимите средства, са станали собственост на имигранти от Русия или хора, които имат бизнес в тази страна.

Противоречивото формиране в САЩ на реална психология на "затвореното общество" именно в средите, култивиращи идеологията на глобализацията и все по-"отвореното общество", представлява повратен пункт, който се нуждае от дълбоко и всестранно осмисляне (между другото, той е важен и за преразглеждането на много руски концепции за общественото развитие и на схемите за интегрирането на Русия в съвременната система на международни отношения). В момента е трудно да се прогнозира колко далеч ще стигне този процес, но все повече американски политолози са склонни да смятат, че епохата на Тръмп може да влезе в историята не като промяна на векторите на вътрешно- и външнополитическия курс на САЩ, а като радикална "промяна на модела" на функциониране на американската политически система [Виж, в частност: Keck].

 

Литература:

 

170620 Letter to DHS Secretary Kelly From Senator Warner to Disclose Publicly the Foreign Interference in the 2016 Elections. scribd.com/document/351791185/170620-Letter-to-DHS-Secretary-Kelly-From-Senator-Warner-to-Disclose-Publicly-the-Foreign-Interference-in-the-2016-Elections, opensocietyfoundations.org/people/george-soros.

Abramson A. Is President Trump Under Investigation? Here's What We Know // Time. Jun 19, 2017. time.com/4823514/donald-trump-investigation-jay-sekulow.

Alford H. Is Donald Trump Actually a Narcissist? Therapists Weigh In! // Vanity Fair. November 11, 2015. vanityfair.com/news/2015/11/donald-trump-narcissism-therapists.

Berman J. Trump doesn’t want a poor person running the economy, but research suggests he should rethink that // Market Watch. June 22, 2017. – marketwatch.com/story/president-trump-doesnt-want-a-poor-person-running-the-economy-why-that-could-be-a-mistake-2017-06-22

Bloomberg. Markets. Dow Jones. bloomberg.com/quote/DM1:IND.

CBO. H.R. 1628. Better Care Reconciliation Act of 2017. An Amendment in the Nature of a Substitute [LYN17343] as Posted on the Website of the Senate // Committee on the Budget on June 26, 2017. PP. 12, 47. cbo.gov/system/...2017.../52849-hr1628senate.pdf.

Chamorro-Premuzic T. Why We Keep Hiring Narcissistic CEOs // Harvard Business Review/ November 29, 2016. hbr.org/2016/11/why-we-keep-hiring-narcissistic-ceos.

Databases, Tables & Calculators by Subject. Employment, Hours, and Earnings from the Current Employment Statistics survey (National). United States Department of Labour. Bureau of Labour Statistics. data.bls.gov/timeseries/CES0000000001?output_view=net_1mth.

Douglas L. Impeachment seemed impossible a few days ago. Not anymore // The Guardian. 18 May 2017. theguardian.com/commentisfree/2017/may/18/donald-trump-impeach-special-counsel-robert-mueller-fbi.

Gerson M. The GOP’s hard, messy options for destroying Trumpism // «The Washington Post», June 19, 2017. washingtonpost.com/opinions/the-gops-hard-messy-options-for-destroying-trumpism/2017/06/19/d6483a56-5517-11e7-a204-ad706461fa4f_story.html?hpid=hp_no-name_opinion-card-f%3Ahomepage%2Fstory&utm_term=.8c7ec618a5a6.

Harper S. A Timeline: Russia and President Trump. Investigative reporters have begun to flesh out the Trump/Russia timeline. To keep everything in one location, here is an updated summary (so far) // Moyers and Company. June 26, 2017. billmoyers.com/story/the-trump-resistance-plan-a-timeline-russia-and-president-trump.

Huang C. Trump Cabinet members with the highest net worths // Aol.com. Feb 10th 2017. aol.com/article/finance/2017/02/10/trump-cabinet-members-with-the-highest-net-worths/21711725.

Inglehart R., Norris P. Trump, Brexit, and the Rise of Populism: Economic Have-Nots and Cultural Backlash. Harvard Kennedy School. Faculty Research Working Paper Series. August 2016. RWP16-026. P.3. ssrn.com/abstract=2818659.

Intelligence Community Assessment. Background to “Assessing Russian Activities and Intentions in Recent US Elections”: The Analytic Process and Cyber Incident Attribution. 6 January 2017. ICA 2017-01D. V + 14 pp. dni.gov/files/documents/ICA_2017_01.pdf.

Kar R. Trump as the First Deal-Maker-in-Chief. Promise and Perils of the Model // Illinois Law Review. April 29, 2017. illinoislawreview.org/symposium/first-100-days/trump-as-the-first-deal-maker-in-chief.

Keck Th. Will Donald Trump Break Political Time? Or, Is President Trump More Like Victor Orbán or Franklin Pierce? 25 May, 2017. 20 pp. papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=2950015

McAdams D. The Mind of Donald Trump. Narcissism, disagreeableness, grandiosity—a psychologist investigates how Trump’s extraordinary personality might shape his possible presidency // The Atlantic. June 2016. theatlantic.com/magazine/archive/2016/06/the-mind-of-donald-trump/480771.

Mikolajczak C. Stocks gain on Trump policy bets; S&P breaks $20 trillion// Reuters. Feb 13, 2017. reuters.com/article/us-global-markets-idUSKBN15R130.

New Residential Sales Historical Data.United States Census. census.gov/construction/nrs/historical_data/index.html.

Open Society Foundation. Staff. George Soros. Founder/Chairman: Prepare For Regime Change, Not Policy Change // Dissent. November 13, 2016. dissentmagazine.org/blog/trump-victory-regime-change-lessons-autocrats-erdogan-putin.

Remarks by President Trump on Agricultural Innovation / Cedar Rapids // The White House. Office of the Press Secretary. IA. June 21, 2017. whitehouse.gov/the-press-office/2017/06/22/remarks-president-trump-agricultural-innovation-cedar-rapids-ia.

Shepard S. Poll: Support for Trump impeachment rises // Politico. 05.31.2017. politico.com/story/2017/05/31/trump-impeach-polling-238947.

Statement of Hon. Connie Lawson, Indiana Secretary of State President-Elect, National Association of Secretaries of State Co-Chair, NASS Election Security task force Concerning Russian Interference in the 2016 U.S. Elections Before the Select Committee on Intelligence. United States Senate. June 21, 2017. P. 2. intelligence.senate.gov/sites/default/files/documents/os-clawson-062117.pdf 

Testimony of Jeanette Manfra, Acting Deputy Under Secretary for Cybersecurity and Communications, National protection and Programs Directorate, U.S. Department of Homeland Security; Dr. Samuel Lliles, Acting Director, Cyber Division. Office of Intelligence and Analysis, U.S. Department of Homeland Security before the Select Committee of Intelligence // United States Senate. Washington, D.C. Addressing Threats to Election Infrastructure, June 21, 2017. P.3. intelligence.senate.gov/sites/default/files/.../os-jmanfra-062117.PDF.

The American Presidency Project. Executive Orders: Washington – Trump. presidency.ucsb.edu/data/orders.php.

The Cook Political Report. 2016 Popular Vote Tracker. Updated 1-3-17. cookpolitical.com/story/10174.

Top-Secret NSA Report Details Russian Hacking Effort Days Before 2016 Election // The Intercept. June 5, 2017. theintercept.com/2017/06/05/top-secret-nsa-report-details-russian-hacking-effort-days-before-2016-election.

Trump unleashes $4 trillion in stock market gains since election, says Wilbur Ross // CNBS. 19 Jun 2017. cnbc.com/2017/06/19/wilbur-ross-trump-has-driven-the-stock-market-to-4-trillion-in-gains.html.

Watts A., Lilienfeld S., Smith S. et.al. The Double-Edged Sword of Grandiose Narcissism. Implications for Successful and Unsuccessful Leadership Among U.S. Presidents // Psychological Science. December 2013. Pp. 2379-2389.

White B., Nussbaum M. Trump's team of gazillionaires // Politico. 11.24.2016. politico.com/story/2016/11/donald-trump-cabinet-billionaires-millionaires-231831.

Zapotosky M., Demirjian K. Homeland Security official: Russian government actors tried to hack election systems in 21 states // The Washington Post. June 21, 2017. washingtonpost.com/world/national-security/homeland-security-official-russian-government-actors-potentially-tried-to-hack-election-systems-in-21-states/2017/06/21/33bf31d4-5686-11e7-ba90-f5875b7d1876_story.html?utm_term=.f1cf90657676.

 

* Ръководител на Центъра за вътрешнополитически изследвания на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките