Вторичният маршрут на мигрантите през България и динамиката на натоварвана на Западнобалканския миграционен маршрут

От 2009 Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Фронтекс) започна да събира данни за броя на регистрираните нелегални влизания и нелегален престой в Съюза. Тук трябва да се има предвид, че използваната от Фронтекс терминология като „нелегално преминаване на държавната граница” (illegal border-crossing) или „нелегално влизане” (illegally enter) е официално възприета в ЕС и няма отношение към статута, който са придобили или биха придобили въпросните мигранти. На практика, под „нелегално влизане“ се имат предвид случаите на мигранти, които са влезли в ЕС не по предвидения от закона ред през ГКПП с редовни документи за самоличност и съответните издадени разрешения, ако се изискват такива. Тези нелегални влизания са свързани с упражняването на определено въздействие върху държавната граница, която представлява основната бариера пред миграционните потоци, оказващи миграционен натиск, който според терминологията на Фронтекс се дефинира като натиск за нелегална имиграция (pressure of illegal immigration).

Данните за миграционния натиск

На базата на обобщената статистика по вариациите на отделните FRAN-индикатори, свързани с различни аспекти на миграционния риск, може да се обобщи, че общо през периода 2009-2016 прекият миграционен натиск върху външните граници на ЕС се изразява в регистрирани 6 578 823 случая на нелегални влизания и нелегален престой, а при 1 046 410 случая мигранти не са допуснати да влязат в ЕС, или общо за осем години са регистрирани 7 625 233 случая, свързани с миграционен натиск.

Брой на мигрантите, влезли нелегално в Европа по основните мигрантски маршрути през август 2015

Легенда:

Западносредиземноморски маршрут 7,892

Западнобалкански маршрут 155,120

Източносредиземноморски маршрут 228,967

Източноевропейски маршрут 934

Централносредиземноморски маршрут (зелените стрелки!!!) 104,341

Особеност на миграционната статистика на Фронтекс е, че при нея регистрираната единица е разкрит случай, т.е. възможно е едно и също лице, особено ако използва различни самоличности, да бъде регистрирано няколко пъти. Значимостта на проблема е видна от факта, че мигрантите по Източносредиземноморския миграционен маршрут за първи път биват регистрирани в Гърция, след което напускат територията на ЕС, продължават по Западнобалканския миграционен маршрут и отново влизат в ЕС през Хърватия, Унгария или Австрия, като повторно биват регистрирани (през по-голямата част от изследвания период извършваната регистрация в Гърция и държавите от Западните Балкани не е съобразена с всички изисквания на Дъблинския регламент, като основно се регистрира броят мигранти без снемане на самоличността). Може да се приеме, че в по-голямата си част мигрантите са едни и същи, поради което става въпрос за двойно регистриране. В случая подобна двойна регистрация е оправдана, тъй като става въпрос за упражняван миграционен натиск на различни външни граници на ЕС, макар и от едни и същи лица.

В същото време някои мигранти съзнателно използват различни самоличности. Подобна практика е неизбежна с оглед позволеното допускане на територията на ЕС на мигранти без документи за самоличност и съществуващите затруднения при снемането и бавния обмен на биометрични данни. Така например, в края на 2016, специална комисия на германската полиция в Брауншвайг, федерална провинция Долна Саксония, разследва над 300 случая на измами със социални ползи, извършени от лица от Судан, търсещи убежище, които са се регистрирали в няколко първични приемни центрове с различни имена, като един от кандидатите за убежище е имал цели 12 самоличности.[1]

Въпреки, че в по-голямата си част мигрантите по Източносредиземноморския и Западнобалканския миграционен маршрут са едни и същи, не трябва да се очаква пълна идентичност при сравняването на данните между двата. Разликите се дължат не само на различните подходи при регистрацията или отказа от извършването на такава, но и поради факта, че не всички мигранти по Източносредиземноморския маршрут успяват, в рамките на една календарна година, да преминат и през Западнобалканския. Освен това, основно на територията на Сърбия, се влива и транзитният миграционен поток, идващ от Турция и преминаващ през България. А след затварянето на Западнобалканския миграционен маршрут през пролетта на 2016, съществуващата към края на същата година разлика от 52 016 регистрирани случая спрямо Източносредиземноморския миграционен маршрут е резултат от ефекта на миграционния буфер, свързан с това, че Балканите се превръщат в зона на вход, но без изход, за транзитните миграционни потоци по пътя към крайната им дестинация. В резултат на това, по-голямата част от тези мигранти бяха принудени да останат в Гърция, България и Сърбия и да търсят други начини за придвижването си към крайната дестинация.

Независимо от тези особености на миграционната статистика, данните недвусмислено сочат, че най-висока е натовареността на Източносредиземноморския миграционен маршрут, а Западнобалканският е негово естествено продължение, поради което и двата са основни за ЕС, като България и Гърция са „входни врати” за Съюза.

Натовареността на отделните миграционни маршрути, достигащи ЕС, не е еднаква. Наблюдават се също големи вариации в броя на регистрираните нелегални влизания на мигранти, преминали по даден маршрут през отделните години. По-подробни данни за регистрираните нелегални влизания извън ГКПП по миграционните маршрути през периода 2009-2016 са отразени в таблица 1.

Таблица 1. Разкрити нелегални влизания извън ГКПП на имигранти по основните миграционни маршрути и общо за ЕС през периода 2009-2016, по данни на Фронтекс

Общо, през периода 2009-2016, в ЕС са регистрирани 3 145 993 нелегални влизания на имигранти извън ГКПП, като най-голяма е натовареността на Източносредиземноморския, Западнобалканския и Централноредиземноморския миграционни маршрути, тъй като при тях са регистрирани 93,88% от случаите на нелегални влизания в ЕС. Общо за този период, по Източносредиземноморския миграционен път са били регистрирани 1 333 208 преминали нелегално границата имигранти като това количество е 42,38% от всички нелегални влизания в ЕС. По Балканския миграционен маршрут са регистрирани 974 116 нелегални влизания или 30,96%, което го поставя на второ място по значимост като „входна врата”. На трето място се нарежда Централносредиземноморският маршрут с 646 272 регистрирани нелегални влизания или 20,54 %.

През отделните години обаче се наблюдава различна интензивност на използването на основните миграционни маршрути. За да се изяснят закономерностите в динамиката на поведението на миграционните потоци е по-целесъобразно да се използват коефициентите за годишна натовареност на миграционните маршрути (КГНММ). За целта, броят на мигрантите, преминали по миграционния маршрут (М мм) за една година, се отнася към общият брой мигранти, преминали по всички миграционни маршрути за същия период.

КГНММ = М мм / М общо х 100 (t)

За да се анализира динамиката на използването на основните миграционни маршрути към ЕС е необходимо да се изследват по години коефициентите за тяхната натовареност (виж фигура 1).

Фигура 1. Стойности на коефициентите за годишна натовареност на Източносредиземноморския, Централносредиземноморския и Западнобалканския миграционни маршрути към ЕС през периода 2009-2016 по данни на Фронтекс (2017). Изчисления на автора.

Графиката ясно показва слабостите в регистрацията на мигрантите по Западнобалканския миграционен маршрут през периода 2009-2013. През този период държавите по неговото протежение отказваха или регистрираха малък брой мигранти съгласно изискванията на европейското законодателство, което обяснява ниските стойности. Подобен резултат обаче е формален и той не отразява действителното състояние на миграционните процеси. Едва след 2013 настъпиха изменения и подобрения в практиката по регистриране и те показаха действителната зависимост между Западнобалканския и Източносредиземноморския миграционни маршрути.

В същото време е налице добре изразена обратнопропорционална зависимост в натоварването на двата основни входни миграционни маршрути в ЕС: Източносредиземноморския и Централносредиземноморския. При повишаване на натовареността в използването на единия, се намалява натовареността на другия и обратното. Първият такъв динамичен цикъл е завършил през 2011, вторият през 2014, след което е започнал третият, продължаващ и в момента. Тук следва да се има предвид, че наблюдаваното явление не представлява статистическа цикличност с характерните за нея равни времеви интервали, а е по-скоро социодинамичен процес, резултат от догонващата събитията европейска миграционна политика и се изразява в това, че създаването на препятствия пред пътя на миграционните потоци по единия маршрут води до тяхното пренасочване към другия, тъй като миграционният натиск, като функция на миграционния потенциал, е постоянен.

Някои изводи за България

Разглежданият период е твърде къс, за да се правят по-задълбочени обобщения и дългосрочни прогнози. Към настоящият момент обаче моделът е устойчив и в краткосрочен план с голяма достоверност може да се направи извода, че през 2016 е достигната линията на пресичане на третия динамичен цикъл, като в началото на 2017 тенденцията е да продължи да се увеличава натовареността на Централносредиземноморския миграционен маршрут за сметка на Източносредиземноморския. В досегашните два случая последвалият период от точката на пресичане до достигане на върховите стойности на коефициента е продължавал от няколко месеца до една година, след което миграционният натиск е овладяван и е започвал нов динамичен цикъл чрез пренасочването на мигранти към алтернативния маршрут. Това означава, че ако се запазят тези тенденции, още в средата на настоящата или през 2018 може да се прогнозира началото на четвърти динамичен цикъл, изразяващ се в пореден опит за пренасочване на миграционните потоци към Източносредиземноморския миграционен маршрут. Последните данни сочат, че въпреки затварянето на Западнобалканския миграционен маршрут, през втората половина на март 2017 в Гърция се наблюдава увеличаване на броя на пристигащите мигранти. Само за периода от 16 до 20 март, новопристигналите на островите Лесбос, Хиос и Самос мигранти са 566, а общият им брой на гръцка територия към момента е 62 166 души.[2]

Констатираната закономерност в динамиката на натоварване на Централносредиземноморския и Източносредиземноморския миграционни маршрути поставя въпроса за практическите последици от този факт за България.

От 2014, когато бяха регистрирани 39 нелегални преминавания на транзитни мигранти от България в Македония и 820 преминавания от България към Сърбия, Фронтекс започна да разглежда линията България – Сърбия – Унгария като оформил се вторичен миграционен маршрут на Балканите.[3] От тази гледна точка, за прогнозирането и овладяването на миграционния натиск върху страната ни е важно да се изясни, дали намаляването на натовареността на Западнобалканския миграционен маршрут води до намаляване и на движението по вторичния маршрут през България или затрудненията по придвижването през Западните Балкани водят до търсене на алтернативни маршрути в съседство, в резултат на което миграционният натиск върху страната ни се увеличава?

Наблюдаваните слабости в регистрацията на мигрантите, придвижващи се по Западнобалканския миграционен маршрут през периода 2009-2013, не позволяват да се направи задълбочен статистически анализ. Ако обаче броят мигранти, преминали през Западнобалканския миграционен маршрут, се разглежда като естествено продължение на процесите по Източносредиземноморския, съпоставянето на данните за него и за вторичния миграционен маршрут България – Сърбия – Унгария би ни дал частичен отговор на този въпрос.

На фигура 2 са отразени линейните индекси на годишно нарастване на броя на преминалите мигранти по Централносредиземноморския, Източносредиземноморския и вторичния миграционен маршрут България – Сърбия – Унгария.

Фигура 2. Линейни индекси на годишно нарастване на броя на преминалите мигранти по Централносредиземноморския и Източносредиземноморския миграционни маршрути и вторичния миграционен маршрут България – Сърбия – Унгария за периода 2009-2016., по данни на Фронтекс и Държавна агенция за бежанците (2017). Изчисления на автора.

Сравняването на подобни индекси дава информация само за най-общите тенденции, но като цяло може да се направи изводът, че линейните индекси на нарастване следват динамиката на коефициентите за годишната натовареност на двата основни миграционни маршрута, макар че зависимостта е по-слабо изразена. В същото време е налице относителна „самостоятелност“ на вторичния миграционен маршрут България – Сърбия – Унгария. Така например, през периода 2011-2013, когато стойностите на линейните индекси за годишно нарастване на броя на преминалите по Източносредиземноморския маршрут намаляват, при вторичния миграционен маршрут през България те се увеличават. През други периоди пък се наблюдава обща тенденция към намаляване или увеличаване на стойностите, макар че са налице и големи разстояния между тях.

От това миграционно поведение може да бъде направен извод, че дори да се постигне пълно затваряне на Западнобалканския миграционен маршрут, вероятността за опити за преминавания по вторичния миграционен маршрут през България не трябва автоматично да се изключва. От една страна, в тази посока работят увеличаващият се брой на трафикантските мрежи, в които участват български граждани, а от друга - опитите за разработването на алтернативни варианти на маршрута от България през Румъния. Стойностите на миграционния потенциал на страните на произход до 2040 ще бъдат високи, което задължава страната ни, като трета по големина входна врата към ЕС, да не ограничава мерките за овладяване на миграционния натиск независимо от наблюдаваните периодично тенденции за намаляване на натовареността при използването на Източносредиземноморския и Западнобалканския миграционни маршрути, които са временни и са последица от преминаването от един динамичен цикъл към следващ.

Бележки:

*Институт за изследване на населението и човека на БАН

[1] Бюлетин на БТА, 02.01.2017.

[2] Бюлетин на БТА, 22 март 2017.

[3] Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015.