Новата енергийна ос Москва-Баку-Техеран

Появата на енергийна ос Русия - Азербайджан - Иран, покриваща западното крайбрежие на Каспийско море, може обаче да се окаже мощен стимул за икономическото сътрудничество и институционализацията на политическия диалог между тях. Въпросът в случая е, дали тримата играчи действително са заинтересовани от подобно развитие и при какви условия?

Както е известно, на 8 август 2016 в Баку се проведе първата тристранна среща на президентите на Русия, Азербайджан и Иран. Налице са редица фактори, обединяващи лидерите на трите държави, които имат широк излаз на Каспийско море: икономиките им са силно зависими от износа на енергоносители, те трябва да се справят с високата инфлация, освен това и тримата се опитват да преобразуват Близкия Изток и Каспийския регион според собствените си представи. Въпреки общите черти обаче, тримата играчи участваха на форума в Баку с различна предварителна настройка и цели. Русия например, постепенно свиква да живее в условията на постоянен натиск от страна на Запада след присъединяването на Крим. На свой ред, както посочва унгарският експерт Виктор Катона, Азербайджан е на път да се окаже в същата ситуация като руснаците през 2015, докато Иран се опитва с всички възможни средства да стартира икономическите реформи в страната, опасявайки се от нарастване на инфлацията и безработицата. Тъй като срещата в Баку премина в навечерието на сензационната среща между Путин и Ердоган в Санкт Петербург, състояла се ден по-късно (на 9 август), тя не успя да привлече достатъчно внимание, но истината е, че последиците от нея за целия Каспийски регион могат да се окажат много сериозни.

Икономическата ситуация в трите страни

Както е известно, вече над две години руската икономика функционира в условията на наложените и от Запада санкции. И въпреки че през този период демонстрира някои успехи (селското стопанство например регистрира устойчив растеж, като през 2016 Русия стана най-големия износител на жито в света), тя страда от невъзможността да се интегрира пълноценно в глобалната икономика, тъй водещите руски компании са лишени от достъп до дългосрочните кредитни пазари на западните държави. Впрочем, рецесията през последните две години, както и спадът на курса на рублата с 60% се отразиха и върху Азербайджан, тъй като - по данни на МВФ - намаляването на руския БВП с 1% автоматично води до спад на БВП на износителките на петрол от Каспийския регион с 0,4%.

Междувременно, след като цените на петрола се стабилизираха на ниво от над 40 долара за барел, се появиха и първите признаци за възобновяване на икономическия растеж, като според експертите руската икономика би трябвало да излезе от рецесията до края на 2016. На този фон и предвид липсата на сериозни структурни реформи вътре в страната, руското ръководство е склонно да обърне повече внимание на амбициозните проекти извън страната и особено по нейните южни граници.

Отрицателно влияние върху икономическата ситуация в Азербайджан оказа спадът на петролните цени и рецесията на руската икономика, което принуди властите в Баку на два пъти да девалвират националната валута (манатът) - с 30%, през февруари, и с 50% - през декември 2015. За първи път от двайсет години насам е налице дефицит в търговския баланс на страната, като за първата половина на 2016 той достигна 226 млн. долара. През същия период, азербайджанският БВП е намалял с 3,4%, а според прогнозите на водещи международни финансови институции, като МВФ, Standard & Poor's и Fitch, до края на 2016 може да се очаква само слабо подобряване на ситуацията и годишен спад на БВП от 3%. Предвид факта, че заради същественото нарастване на цените на петрола през 2005-2008, средният ръст на азербайджанския БВП беше 24%, а дори и през следващите години в страната нямаше икомическа рецесия, сегашният рязък икономически спад изненада мнозина в Баку.

На свой ред, след решаването на проблема с ядрената му програма и победата на умерените политически сили на изборите през февруари 2016, Иран преживава възход. Икономическият растеж в страната е над средното световно ниво, като се очаква през 2016 нейният БВП да нарасне с 4,2%, а през 2017 - с 4,6%. Това до голяма степен е свързано с възможността иранците свободно да изнасят своите енергоносители, но и с доста диверсифицираната структура на тяхната икономика (така например, дори по време на санкциите, през 2014-2015, иранската икономика демонстрира растеж). Целите, които си поставя правителството на Хасан Рухани, също са амбициозни - например постигането на 8%-ов ръст на БВП, макар че това би изисквало и мащабни инвестиции от поне 150 млрд. долара. Тоест, Техеран се нуждае от външни инвеститори и от по-голяма интегрираност в глобалните икономически процеси, затова тристранната среща в Баку беше добра възможност за укрепване на отношенията с Азербайджан, но най-вече с Русия.

Възможностите за обединяване на Каспийския регион

Между другото, форматът на срещата в Баку доста напомня енергийните срещи на държавните глави на каспийските държави, последната от които се провече през септември 2014 в Астрахан (а следващата ще бъде през 2017 в Астана). Освен редуцираният брой на участниците обаче (в Баку отсъстваха Казахстан и Туркменистан), новия формат се характеризира с по-широкия спектър на обсъжданите въпроси: транспортът, търговските режими, икономиката, глобалната сигурност и т.н.

Отмяната на санкциите срещу Иран даде възможност на Москва да лобира за включването на тази страна в интеграционните обединения в евразийското пространство.Така, първоначално Кремъл лансира идеята за присъединяването на Иран към ШОС, а в Баку Путин озвучи идеята за създаването на Зона за свободна търговия между доминирания от Русия Евразийски икономически съюз и Иран. Активизирането на външноикономическите отношения беше сред основните теми и на руско-азербайджанските преговори, предвид факта, че през първата половина на 2016 стокооборотът между двете страни леко е намалял. Що се отнася до търговските отношения на Русия и Азербайджан с Иран, след отмяната на санкциите те бележат възход, като се очаква през 2016 стокооборотът между Иран и Азербайджан да нарасне с 80%, а този между Иран и Русия - с 60-70%.

Показателно е, че в Баку икономическите инициативи бяха обсъждани от лидерите на трите държави на двустранни срещи, т.е. не бяха направени никакви общи предложения, освен формалните призиви за стимулиране на търговско-икономическото сътрудничество. Както изглежда, Иран залага на привличането на руските енергийни компании в проектите на своя територия, а по отношение на Азербайджан разчита на съвместни проекти в сферата на транспортната инфраструктура, индустрията и банковия сектор.

Според азербайджанския министър в икономиката Шахин Мустафаев, общият обем на иранските инвестиции в страната му е достигнал 1,5 млрд. долара, като се очаква тази цифра тепърва да нараства. Впрочем, сред конкретните резултати от срещата в Баку беше и окончателното оформяне на сделката между иранския автомобилен производител Iran Khodro и азербайджанскака компания AzEuroCar за производството на ирански автомобили. В момента, в Азербайджан работят 450 компании с ирански капитал, което до голяма степен се дължи на липсата на сериозни политически разногласия между двете държави и наличието на голяма азерска диаспора в Иран.

На срещата в Баку през август 2016 активно беше дискутирана и възможността за изграждането на транспортния коридор "Север-Юг", който може да се превърне в пряк конкурент на Суецкия канал. Както е известно, за първи път този проект бе лансиран през септември 2000, когато беше подписан договорът между Русия, Иран и Индия за свързването на Санкт Петербург и Мумбай с трансконтинентален транспортен коридор. Интересът на руските железници към проекта е обясним, доколкото почти половината от този сухопътен коридор ще минава през територията на Русия, но истината е, че Азербайджан и Иран също са заинтересовани от транзитните превози по него. Както е известно, до 2019 следва да бъде завършен ключовият жп участък Астара-Казвин, който свързва Азербайджан и Иран, като по този начин ще се появи пълноценен транзитен маршрут по западното крайбрежие на Каспийско море. В рамките на транспортния коридор "Север-Юг" ще бъде даде силен тласък и на транскаспийската търговия, чрез разширяването на пристанищния капацитет в региона, включително пристанището на Астрахан, както и по-активното използване на руското каспийско пристанище Оля и иранското Нека.

Легенда

Коридор "Запад-Изток"

Коридор "Север-Юг"

Проектирани и строящи се жп линии

Зоните на влияние на тримата играчи

Въпреки разширения дневен ред на преговорите в Баку, енергийните проблеми, съвсем естествено, бяха поставени в центъра на дискусиите между лидерите на Русия, Азербайджан и Иран. А както е известно, в Каспийския регион енергетиката е неразривно свързана с (гео)политиката. В случая основният препъни камък е разпределянето на енергийните ресурси на Каспийско море и подялбата на акваторията между петте държави, имащи излаз на него (освен тримата участници на срещата в Баку, това са Казахстан и Туркменистан). По време на петте досегашни Каспийски срещи на върха, които се провеждат на всеки 4-5 години, участниците не можаха да постигнат окончателно споразумение по най-важните въпроси. Така по време на последната засега такава среща в Астрахан (2014) бяха подписани конвенции по хидрометереология, за система за реагиране при стихийни бедствия и запазване и рационално използване на морските биологични ресурси, но не бяха постигнати никакви пробиви по въпроса за подялбата на акваторията.

Както е известно, според Техеран, Каспийско море следва да бъде поделено на равни части (т.е. по 20% на всяка от държавите) между Русия, Азербайджан, Иран, Туркменистан и Казахстан. На свой ред, Москва и Баку, които през 2003 подписаха споразумение за разграничаване на съседните си участъци от дъното на Каспийско море, се придържат към принципа за подялба, съобразно дължината на бреговата линия на всяка от страните. В същото време Азербайджан усилено прокарва идеята за изграждането на Транскаспийския газопровод, по който да се доставя туркменски газ, през азербайджанска територия, за Европа, срещу което пък категорично се обявяват Русия и Иран. Залозите наистина са много високи, тъй като дълбоководните и подсолни залежи в Каспийско море са много слабо проучени и нито една от държавите от региона не е склонна да губи потенциолни находища в резултат от някоя погрешна политическа стъпка.

Както изглежда, през следващите години инициативите за определянето на правния статут на Каспийско море едва ли ще доведат до осезаеми резултати. Тази песимистична прогноза се основава и на факта, че поне засега липсва яснота по фундаменталния въпрос, дали Каспийско море наистина е море. А това е изключително важно, тъй като ако се приеме, че то е езеро, понятието шелф моментално отпада. От друга страна, ако се приеме, че Каспийско море е уникален феномен, вероятно ще са необходими няколко десетилетия за да бъдат разграничени пълномощията в рамките на една всеобхватна (и приемлива за всички каспийски държави) конвенция.

В рамките на срещите на енергийните министри по време на преговорите в Баку бяха дискутирани и редица други въпроси, включително такъв важен проект като организацията на суапови газови сделки. В рамките на подобна схема, Газпром би могъл да доставя газ в Северен Иран, където няма големи газови находища, като срещу това руската компания, съвместно с иранския си партньор или пък сама, ще получава втечнен природен газ (LNG) в иранските пристанища в Персийския залив, който след това ще може да продава на азиатските пазари и най-вече на изключително перспективния пазар на Индия. Редица руски компании (Роснефт, Лукойл, Газпром Нефт и Зарубежнефт) вече декларираха желание да се участват в проекти на иранска територия.

Окончателно се очертават и контурите на проекта за изграждането на двата нови блока на иранската АЕЦ Бушер ("Бушер-2") по руски технологии, като ядреното гориво също ще се доставя от Русия, а пак там иранците ще връщат отработеното ядрено гориво за вторична преработка. Според руския енергиен министър Александър Новак, стрителството на двата блока може да стартира още през 2016. Смята се, че след проточилите се 36 години санкции, АЕЦ Бушер, чиито първи блок беше завършен едва през 2011, ще съдейства за диверсификацията на енергийните източници на Иран, тъй като в момента 92% от електроенергията в страната се добива от централи, захранвани с петрол и газ. На свой ред, руският Росатом разчита да укрепи позициите си на развиващите се пазари в региона.

Съвместното гарантиране на сигурността в региона

Сигурността на Каспийския регион също може да се превърне в ключов елемент на дискусиите в рамките на очертаващата се стратегическа ос Москва-Баку-Техеран. Също както и икономическите проблеми, досега въпросите в тази сфера се обсъждаха предимно на двустранни срещи, докато на общо тристранно ниво играчите се задоволяваха със стандартните дипломатически формулировки. Така например, акцентът в преговорите между Русия и Азербайджан в сферата на сигурността, се поставя върху въпроса за Нагорди Карабах. В този смисъл, преговорите в Баку бяха логично продължение на срещата на президентите на Русия, Армения и Азербайджан, провела се през юни 2016 в Санкт Петербург и изиграла ключова роля за нормализирането на ситуацията в региона и минимизирането на военните действия. Предвид факта, че на 10 август 2016 руският президент Путин се срещна с арменския си колега Саркисян, можем да констатираме, че на практика Минската група на ОССЕ беше успешно заменена от "личната дипломация" на Кремъл.

Що се отнася до руско-иранските преговори в сферата на сигурността, основната им тема беше противодействието на Ислямска държава в Сирия. Но фона на усилията на сирийската армия и подкрепящата я руска военновъздушна групировка да затворят обръча около стратегическия град Алепо, срещата в Баку позволи на Москва и Техеран за пореден път да координират усилията си. Както е известно, иранците също са активно ангажирани в сирийския конфликт, в който вече са загинали над хиляда бойци от Корпуса на стражите на ислямската революция, да не говорим, че харчат годишно около 6 млрд. долара в подкрепа на режимя на Башар Асад. Тоест, също както и Русия, Иран не възнамерява да допусне каквото и да било присъствие на ИД в близост до границите си.

Няколко хипотези за възможните цели на новата "газова ос"

Според мнозина анализатори, преговорите между тримата президенти в Баку могат се окажат началото на формирането на нова стратегическа ос в Предна Азия. В тази ос се очертават две основни съставляващи: руско-иранските отношения и отношенията между Азербайджан, от една страна, и Русия и Иран - от друга. В този смисъл, Азербайджан се превръща в отворена в двете посоки и удобни и за тримата играчи транзитна територия. Както е известно, в постсъветския период независим Азербайджан играеше ролята на своеобразен буфер между Русия и Иран, което отслаби традиционното историческо недоверие на Техеран към руския му съсед. Именно това обстоятелство беше използвано от Баку. Към казаното следва да добавим и факта, че на провелата се на 16 август в Сочи среща между Путин и казахстанския президент Назарбаев, двете страни за пореден път акцентираха върху "турския елемент" в очертаващото се ново геополитическо уравнение на прокарването на икономическото сътрудничество и интеграция към Южен Кавказ и оттам още по на юг, към Персийския залив.

Най-важното обаче е, че се очертават контурите на регионално икономическо споразумение между Русия, Азербайджан и Иран, което, както твърдят някои, с течение на времето би могло да доведе до полагане основите на глобален газов картел, способен да действа едновременно и по източното (Индия) и западното (ЕС) направления. Транзитът по западното направление следва да се гарантира от Турция, която вече няколко години се опитва да си извоюва статута на ключов газов транзитьор в региона по посока към Европа. При това източници на този газ могат да бъдат както Русия (газопроводът "Турски поток"), така и Каспийският регион (Азербайджан и Туркменистан) и Близкият Изток (Иран и Катар).

Според някои руски анализатори, свръхамбициозната цел, която Москва си поставя със срещата в Баку е (ни повече, ни по-малко!) обединяването в името на енергийното сътрудничество на целия Каспийски регион с активното участие на Русия, а не против нея, както разчитаха (и все още разчитат) във Вашингтон и Брюксел. Както вече споменах, по време на преговорите между енергийните министри на трите държави в рамките на срещата в Баку, беше обсъждан и съвместен енергиен проект за организирането суапови газови доставки, което пък би могло да се окаже важна предпоставка за формиране основите на мощен международен газов картел. В идеалния за руснаците случай, този картел би позволила цените на газа да се поддържат на достатъчно високо ниво, срещу което Русия да склони да намали малко дела си на европейския газов пазар за сметка на останалите участници. При подобно развитие, изискванията на ЕС за диверсификация на доставчиците ще бъдат покрити, но на практика, руските газови доставки към Европа, ще бъдат "прикрити" от суаповите сделки в рамките на картела. Окончателното оформяне на последния пък би могло да стане с присъединяването към него на Туркменистан и Катар. Ако това се случи, той би контролирал почти 70% от добивания в света природен газ.

За да може към този хипотетичен картел да бъде привлечен и Катар обаче, ще трябва първо да бъде сложен край на войните в Ирак и Сирия, т.е. да бъде ликвидирана Ислямска държава. За привличането на Туркменистан пък ще се наложи да се реши проблемът с подялбата на каспийския шелф. В тази връзка отново ще напомня, че на срещата в Баку отсъстваха такива важни каспийски енергийни играчи като Кахазстан и Туркменистан, макар че участниците в нея изрично декларираха намерението си да работят за решаването на проблема с каспийския шелф.

Тристранното среща в Баку демонстрира ключовата роля на Азербайджан, като неговото участие в потенциалната нова газова ос вероятно е било предварително съгласувано с Турция, чиито президент Еродоган, на свой ред, декларира готовност да промени външнополитическата стратегия на страната си в региона. Затова едва ли е случайно, че по време на срещата в Баку енергийната тема беше обсъждана на фона на изразеното от България и Турция желание да бъдат подновени замразените съвместни енергийни проекти с Русия (съответно, "Руски" и "Турски" поток). Тези намерения допълват енергийната тематика на срещата в азербайджанската столица. В момента енергийните експерти от двете заинтересовани държави са ангажирани с анализи на вариантите за запълване с природен газ на тръбопроводите в рамките на различните проекти (и различната конфигурация на последните), въпреки че доскоро се бяха отказали от сътрудничеството с Москва и отчаяно се опитваха да "диверсифицират" газовите си доставки, без оглед на интересите на своя основен доставчик - Русия.

(Не)възможният газов картел

Според редица анализатори обаче, хипотетичният проект за газов картел с участието на Русия, Азербайджан и Иран поражда много сериозни съмнения. В тази връзка те посочват, ако Иран се споразумее да действа съвместно с Азербайджан, двете страни биха могли да изместят Русия като основен доставчик на природен газ за Европа. Както е известно, Иран е на второ място в света по запаси на този енергоносител (34 трлн. куб. м). На свой ред, Турция се нуждае от иранския газ и е склонна да увеличи вноса му, ако успее да договори приемлива цена. Иранците продават газ на Турция от 2001 насам, като в момента са втория най-голям газов доставчик на страната след Русия. През 2016 доставките на ирански газ за Турция са нараснали с 8,8%. Самата Анкара също има интерес да намали газовото влияние на Русия върху своята енергетика.

В перспектива, премахването на санкциите може да позволи на Техеран да увеличи газовия си износ за Европа до 20 млрд. куб. м. Впрочем, дори и при този най-благоприятен за тях сценарий, иранците само биха ограничила донякъде позициите на Газпром на европейския пазар в рамките на сегашната политика на ЕС за диверсификация на доставчиците. Ако обаче, ЕС реши да наложи на Русия петролно-газово ембарго, Иран би могъл до голяма степен да запълни възникналия вакуум. Разбира се, за налагането на подобно ембарго би трябвало да са налице редица предварителни условия: стабилизирането на близкоизточния регион с цел гарантиране на непрекъснати доставки, съществени чуждестранни (влючително руски) инвестиции в иранския петролно-газов сектор и разширяване на мрежата от газови морски терминали в Европа.

След отмяната на санкциите, Техеран вече декларира готовността си да предложи на Европа надежден източник на газови доставки с голям потенциал. Иранците,в частност, биха могли да допълнят газовите доставки от азербайджанското находище Шах Дениз, които ще се осъществяват по Трансанадолския газопровод през територията на Турция. На свой ред, в Брюксел дадоха да се разбере, че проучват перспективата за закупуване на газ от Иран, като възможна алтернатива на зависимостта от руските енергоносители. А пък, ако Азербайджан и Иран не са в състояние да заменят напълно руския газ на пазарите на ЕС, там разчитат на допълнителни обеми втечнен природен газ от Катар (такива се осъществяват и в момента) или САЩ.

Тоест, от гледната точка на Москва, последиците от реализацията на хипотетичния проект за газовия картел, за който споменах по-горе, съвсем не са еднозначни. В процеса на формирането си, той ще може да разчисти транспортните маршрути от Близкия Изток към Европа и да подготви необходимите обеми. Ако обаче сегашният геополитически конфликт между Русия и Запада продължи, това би могло да доведе до евентуално разширяване на западните санкции срещу Москва, включително до такава радикална мярка, като налагането на петролногазово ембарго. Това означава, че проектът за тристранно сътрудничество по оста Русия-Азербайджан-Иран, особено в сферата на експортната енергетика, ще зависи от искреността на намеренията на участниците в този хипотетичен алианс. В тази връзка си струва да напомня, че руско-иранското сътрудничество в Сирия все още не е официално оформено като военен алианс. Това създава впечатление, че двете страни преследват свои собствени цели в Близкия Изток, а от друга страна вдъхва надежда на американските стратези, че все още могат да сблъскат един с друг основните съперници на САЩ в региона в лицето на Русия и Иран.

Впрочем, както вече споменах, в рамките на тристранния формат Русия-Азербайджан-Иран, на срещата в Баку бяха дискутиране не само въпроси, свързани с енергетиката, но и транспортни проекти, както и проблеми в сферата на търговията, икономиката и сигурността. В това отношение, Азербайджан вероятно ще играе централна роля в очертаващата се ос. Това се отнася най-вече за реализацията на ключовия инфраструктурен проект за международния транспортен коридор "Север-Юг", свързващ руските балтийски пристанища с тези на Индия и дори Югоизточна Азия, чиято основа трябва да станат модернизираните скоростни жп линии, позволяващи бързия транзит на големи обеми товари в двете посоки. В тази връзка, проектът представлява интерес не само за индустриалните предприятия от Европейска Русия, Урал и Сибир, но и за тези от Каспийския регион, както и за държавите от Източна и Централна Европа. В същото време проектът за транспортния коридор "Север-Юг" не е нещо ново, доколкото възпроизвежда съществувалия през ХVІІ век търговски маршрут, свързващ Индия и Европа, през територията на Иран и Русия (Каспийския басейн). По онова време основният фактор за функционирането му е продължителният конфликт между Османската империя и управлявания от династията на Сефевидите Иран. Днес пък такава причина за възстановяването на маршрута е нестабилността в Сирия и Ирак, както и в населените с кюрди райони на Турция.

Ключов момент на срещата в Баку беше и участието на Азербайджан в обсъждането на проблемите на сигурността в региона. Досега тази страна не демонстрираше особено желание да си сътрудничи в сферата на сигурността с Техеран и Москва, въпреки географската близост и тесните си отношения в миналото и с двете държави. Сега обаче, нещата се променят. Както е известно, на срещата на външните министри на Азербайджан, Русия и Иран през април 2016 трите страни декларираха, че, задълбочавайки сътрудничеството помежду си, ще се придържат към принципа на ненамеса във вътрешните си работи. Експертите оцениха това като ясен знак към Вашингтон заради критиката на САЩ към вътрешната политика и на трите държави, склонността им към налагането на санкции и организирането на т.нар. "цветни революции". В тази връзка, те напомнят, че Съединените щати и Европейският съюз последователно критикуват вътрешната политика на азербайджанския президент Илхам Алиев, работейки на практика за дестабилизацията на страната му. Тоест, Алиев има всички основания да се съмнява в надеждността на Запада, като съюзник на Азербайджан. Западните НПО в страната открито подкрепят опозиционните лидери и групи, като в това отношение Азербайджан се смята от мнозина за една от най-вероятните мишени на поредна прозападна "цветна революция". Между другото, след разпадането на Съветския съюз, американските стратези определяха Азербайджан, наред с Украйна, като ключова в геополитическо отношение държава в постсъветското пространство. Във Въшингтон не без основание смятаха, че възстановяването на руския контрол над Украйна и Азербайджан би означавало и възраждането на Русия като световна сила. Затова САЩ дефинираха недопускането на подобно развитие като своя стратегическа цел. Енергийните ресурси на Азербайджан допълнително съдействаха за превръщането на страната в постоянен обект на всевъзможни западни проекти за доставка на енергоносители от Каспийския регион в ЕС, заобикаляйки Русия. Както посочва в тази връзка, известният американски геополитик Збигнев Бжежински, Азербайджан представлява своеобразна "тапа" на бутилката, съдържаща богатствата на Каспийския басейн и Централна Азия. Нещо повече, във Вашингтон са убедени, че ако Москва съумее да възстанови политическото си влияние в Азербайджан, това автоматично ще сложи край на всички американски мечти за контрол над Централна Азия.

Заключение

Логиката на икономическите изгоди за трите държави: Иран, Азербайджан и Русия, от формирането на потенциални зона за свободна търговия е очевидна за всички. От друга страна, ръководството на Азербайджан, който както изглежда ще играе ключова роля в тази ос, осъзнава стремежа на Русия за запазване на съществуващото статукво в Южен Кавказ и няма никакво желание да се превръща в открит противник на Москва, по примера на Грузия, както биха искали във Вашингтон. От друга страна, очерталата се "тройна комбинация" Москва-Баку-Техеран (ако тя продължи развитието си и в политическата сфера) в бъдеще още повече ще изолира Грузия, в качеството и на единствения прозападно настроени съюзник на САЩ и ЕС в Южен Кавказ, което пък сериозно би ерозирало позициите на Запада в региона.

Тоест, лансираното на тристранната среща в Баку геополитическо уравнение е изгодно и за тримата участници в него и, което е особено важно в случая, за Азербайджан. Тъй като и Иран, и Русия, и Турция са исторически съперници в региона на Южен Кавказ, по този начин те взаимно балансират влиянието си. Тристранното споразумение и косвеното присъединяване към него на Турция би позволило на Баку да постигне необходимия баланс в отношенията си с всяка от тези големи постимперски държави, формиращи историческия силов триъгълник в региона на Южен Кавказ - Иран, Турция и Русия. На свой ред, Русия е заинтересована от отдалечаването на Азербайджан от САЩ и ЕС (който все повече се превръща в американски сателит) а пък Иран, където има голямо азерско малцинство - от премахването на потенциалната заплаха за себе си от азербайджанска територия. В тази връзка ще напомня само, че някои от доскорошните планове на САЩ за военно нападение срещу Иран, включваха възможността за целта да бъде използвана и територията на Азербайджан.

В крайна сметка, дали очерталото се сближаване между Русия, Иран и Азербайджан ще придобие, освен икономически, и определени политически измерения, ще зависи от много (включително от изброените по-горе) фактори и, не на последно място, от съхраняването на политическата стабилност и в трите държави участнички, но най-вече, в Азербайджан.

Като цяло, срещите на върха между Русия, Азербайджан и Иран се очертават като много перспективни. В течение на следващите десетилетия енергийните доставки от региона ще продължат да бъдат основния критерий за енергийната сигурност на Европа, а вероятно и на Южна Азия. На свой ред, проектът за транспортния коридор "Север-Юг" може в бъдеще да се превърне в сухопътен конкурент на Суецкия канал, особено ако бъде гарантирано равномерното му натоварване и двете посоки. Много сериозен потенциал се съдържа и в либерализацията на търговията с услуги, хармонизацията на външноикономическите режими и тарифи, регламенти и стандарти, както и решаването на проблема с правата върху интелектуалната собственост. А най-важното условия за това е съществуващата в момента политическа воля за укрепване на каспийската геополитическа ос да се запази и в бъдеще.

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера