11
Сря, Дек
6 New Articles

Влиянието на глобалните процеси върху международното право

брой 5 2016
Typography

Глобализацията (от лат. globus, т.е. земя) е процес, водещ - поне на теория - до сближаването и установяването на взаимна обвързаност между държавите и народите, като в резултат от него светът се превръща в единна система с общи характеристики. В по-широк смисъл, съвременната глобализация е феномен, който включва редица международни процеси и подпроцеси, протичащи във всички сфери, включително в икономиката, социалната и политическа област, комуникациите, миграцията на населението, културата, вътрешнодържавното и международното право и др.

Глобализацията като висша степен на интеграция

Редица автори и експерти смятат, че глобализацията е процес, който на практика представлява висша степен на интеграция, но поставя пред държавите и международната общност, като цяло, по-големи изисквания от „взаимната обвързаност“ и „преплитането на интересите“ на различните държавни играчи (т.е. ефективно и равноправно сближаване).

Обобщено, може да се приеме, че глобализационният процес предполага обща трансформация на цялото социално-икономическо и политическо пространство в посока към формирането на единен, справедлив (във всички сфери) свят както за държавите, така и за отделните индивиди. В началния етап на планетарната глобализация обаче, такива изгледи все още не се очертават, тъй като транснационалните корпорации и други икономически и финансови играчи ограничават икономическите си противници като не само препятстват активността на държавите, но и манипулират или се опитват заместват техните функции.

В научната литература се срещат мнения, че глобализацията не е продукт на съвременната епоха, а е съществувала и в други исторически периоди (включително през древността), макар и в по-различни от сегашните форми. Така, един от изтъкнатите специалисти по икономическа история приема, че „през античността и в Римската империя, и в Древен Китай е съществувала икономика, която би могла да се дефинира като „свят-система“ (1). Негови колеги пък лансират концепцията, че „в Месопотамия, по времето на разцвета на Вавилон и Асирия, както и малко по-рано в Източното Средиземноморие (ІІІ-ІІ хилядолетие преди Христа) повече или по-малко независимо една от друга, са съществували две други „световни-системи“, т.е. две глобални икономики, обхващащи цяла група съседни държави и народи“ (2).

Понятието глобализация започва да се използва през втората половина на ХХ век, първоначално от учените, а впоследствие от политиците и медиите. През 90-те години се появяват голям брой изследвания в областта на политическата глобализация (3), като мнението на авторите им варира от виждането за пълната глобализация на света под влияние на западните либералнодемократически модели (4) до тази за глобалната диференциация и сблъсъка на цивилизациите  (5).

Съвременната глобализация притежава характеристики, които значително я отличават от предходните форми на глобализация: наблюдава се широкомащабна интеграция в редица области като например в икономиката, финансовите пазари, международната търговия, технологиите, информацията, културата, държавните функции, международното право и др.

Отделните автори разграничават глобализацията по различни критерии, като елементи, проблеми, цикли и др. Най-общо казано, повечето от тях приемат, че глобализацията е свързана със следните процеси:

-утвърждаване на икономически системи, функциониращи по единни правила в световен мащаб;

- свободно и безконтролно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите;

- ерозия на националния и държавния суверенитет, поради все по-голямата прозрачност на държавните граници, ограничаване контрола на държавата за сметка на ТНК и други фактори;

- нарастващо размиване на  различията между вътрешната държавна среда и световното политическо, икономическо, културно и други пространства.

Приема се също, че сред главните причини за глобализацията са развитието на производствените сили и средствата за информация, както и тяхната интернационализация, които способстват за:

- бързо разпространяване на информацията и възможността за пряко общуване между хора, намиращи се в различни краища на планетата;

- техническа свобода за излизане в ефир, която не се съобразява със законите на държавите (техните територии и граници) и с принципите и нормите на международното право;

- неимоверно разширяване на аудиторията;

- все по-голяма достъпност до различните международни  проблеми;

- достъп до компютърните технологии и копирните машини;

- бързото развитие на науката и технологиите и др.

Следва да се подчертае, че в почти всички възприети критерии за глобализацията присъстват елементи, свързани с: развитието на държавата, държавния суверенитет, държавните граници, вътрешната държавна среда, правото, държавата, сама по себе си, международното право и др. Сред най-важните причини за това е, че развитието на политическите институции изостава от развитието на икономиката, която отдавна е излязла извън националните рамки и изисква наднационално планиране, включващо форми на общ контрол върху източниците на финансовите и други пазари.

Като цяло, в научната литература се приема, че в основата на глобализацията задължително лежи пазарната икономика. Интензивното развитие на международната търговия, която представлява същността на глобализацията, винаги е била резултат от действието на стихийните пазарни сили.

Противоречивите резултати от глобализацията

Резултатите от процеса на глобализация са със спорен ефект, тъй като съществуват много разминаващи се становища относно ползите и вредите от нея, повлияни в редица случаи от идеологически и други фактори (така например, „глобалистите” смятат, че глобализацията е фактор за световно стопанско развитие, а противниците им– не).

Безспорно е, че в момента тече процес на глобализация, но мненията за резултатите от нея се различават, нерядко радикално. Така, някои оценяват изцяло положително протичащите глобални процеси приемайки например, че:

- постепенно процесът на глобализация ще създаде и наложи свои правила за поведение в съвременните международни отношения (т.е. налагане на нов международен ред, утвърждаване на нови норми и процедури, недопускащи прерастването на международните спорове в кризи или въоръжени конфликти, гарантирането на международноправно, демократично равенство);

- глобалният процес ще отвори вратите за развитие на либералната икономика и пазарните отношения във всички държави (което не само ще премахне едно от най-големите противоречия в международната система, но и ще допринесе за решаването на най-големите противоречия в международните отношения);

- глобализацията ще утвърди повсеместно либералната демокрация (т.е. ще премахне възможността за развитието на тоталитарно съзнание у населението, като по този начин съществуването на недемократични и тоталитарни режими ще стане невъзможно);

- благосъстоянието на цялата международна общност ще се подобрява и стабилността на глобалната система ще се увеличава;

- конфликтното национално съзнание ще преодолее своята ограниченост и недостатъци и ще бъде заменено от единно световно съзнание на гражданите постигнали своята „цялост” в новия обединен, глобален свят;

Общите правила ще дадат равни възможности на всички, което пък естествено ще изведе начело онези, които притежават най-силно изразен персонален, градивен потенциал и т.н.

Други автори обаче, са на точно обратното мнение. Без да отричат положителните ефекти, те считат, че глобализационните процеси се развиват неправилно, тъй като не само не обединяват (доближават) държавите, а ги разединяват - на първо място, като „богатите“ стават все по-богати, а „бедните“ – все по-бедни. Антиглобалистите са убедени, че глобализацията ще донесе определени изгоди, но не за всички, а само за ограничен кръг хора. Освен това, те смятат, че отсъствието на граници, затрудняващи движението на финансовите, търговските и информационните потоци, оказва негативно влияние върху живота на големи групи от населението на планетата (водейки до социална деградация, обедняване и т.н.). Акцентира се върху пространствената сегрегация, т.е. непрекъснатото увеличаване на дистанцията между елитите и населението във всички държави. Според Джордж Сорос например, в това отношение Глобалната капиталистическа система поставя държавите в неравностойни условия. Пропастта между бедните и богатите се разширява, а самата система рискува да бъде "взривена" отвътре.

Тази група автори прогнозират, че глобализацията не само ще има много неблагоприятни последици, но и, че те вероятно ще се окажат много повече от положителните. Намаляването ролята на държавата (за сметка на непрекъснато увеличаващата се роля на ТНК), ограничаването на нейната юрисдикция и функции и ерозията на националната независимост ще ограничат възможностите и да защитава своите граждани от външна икономическа и политическа експанзия.

Глобалните отношения оказват значително влияние върху функционирането и развитието на всяка държава, независимо дали тя подкрепя глобализацията или не.

Анализирайки тезите, лансирани от различни автори, може да се приеме, че истината е някъде по средата, т.е. наред с негативните последици от процесите на глобализацията са налице и определени ползи.

Характерните черти на съвременната глобализация

Обобщавайки казаното дотук, може да се приеме, че характерните черти на съвременната глобализация са:

- глобализация на световната икономика (най-забележимият и често коментиран елемент на глобализацията);

- усилване на ролята на транснационалните  корпорации (ТНК);

- създаване на компютърната мрежа Интернет;

- въвеждане на стандартизация и унификация (стандартизация на индустриалното производство и унификация на отчетността, документите, международното законодателство и др);

- манипулация на масовото съзнание (чрез използването на стереотипи на поведение, митологизация, отвличане и пренасочване на вниманието, промиване на мозъци и др.);

-  промяна на вътрешнодържавното право, ролята на държавата и международното право и др.

Определяща роля за развитието както на глобализацията на световната икономика, така и на международното право, суверенитета на държавите и т.н. играят транснационалните компании (ТНК). Финансовите ТНК от САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция притежават общо 74% от активите на 50-те най-големи финансови ТНК в света през 2003 (6). Според някои автори, „500-те най-големи ТНК де факто управляват световното стопанство благодарение на огромния си производствен, научно-технически и управленски потенциал (7).  Така, най-големите ТНК (Форд, Даймлер-Крайслер, Сименс, Тойота, Дженерал Моторс) изразходват за научно-изследователска и развойна дейност повече средства дори и от някои големи държави, като разходите им надхвърлят 5 млрд. долара годишно (суми съпоставими с разходите на Бразилия, Китай, Южна Корея и Тайван) (8).

В докладите на ЮНКТАД се посочва, че общият обем на натрупаните преки чуждестранни инвестици (ПЧИ) достига над 9 трилиона долара, разпределени между 70 000 ТНК с 690 000 подразделения (9). Само за периода 1995-2000, изчисленият спрямо световния БВП обем на натрупаните ПЧИ се е удвоил (10).

Според мнозина анализатори, от 70-те години на ХХ век насам ТНК непрекъснато разширяват своето присъствие в различни сектори на икономиката и технологиите като постепенно интересите им се разпростират върху всички части на планетата.  В научната литература се лансира тезата, че „по своите характеристики последният етап на глобализацията може да бъде определен като глобален енергиен, суровинен и икономически терор спрямо човечеството от страна на ТНК" (11).

От създаването си до днес ТНК, като част от глобализационните процеси, влияят върху развитието на международното право, държавите и техните правни системи. На свой ред, глобалните процеси безспорно оказват влияние върху установяването на световния ред и прилагането на международноправния ред, като между двете последни понятия съществува голяма разлика, включително по отношение влиянието на глобализацията върху тях.

Световният ред е по-широко понятие от понятието международноправен ред, поради което процесите на глобализацията оказват влияние върху структурирането на цялата система от отношения, включваща междудържавните отношения, междуправителствените органи, неправителствените международни органи, отделните индивиди и колективи, както и всички отношения, основаващи се на нормите и принципите на световното общуване (нормите на международния и международноправен обичай, моралните и етичните норми и др.). Световният ред включва не само междудържавните отношения и международноправното сътрудничество, но и сферите на културата, идеологията, религията, сътрудничеството между стопанските субекти, партиите, обществените организации, творческите и спортните съюзи и другите видове международно сътрудничество.

Международният правов ред е съставен елемент на Световния ред, поради което глобалните процеси оказват фундаментално влияние върху формиране на нормите на международното право, юридическите принципи на взаимоотношение между стопанските корпорации, субектите на международното публично право (МПП), държавните субекти, борбата срещу трансграничния тероризъм, организираната престъпност, корупцията и другите трансгранични престъпления. Влияние се упражнява и върху формирането на международноправните средства за защита на основните права и свободи на човека, законните интереси на юридическите лица и други субекти, осъществяващи международно сътрудничество на универсална, регионална и субрегионална основа.

В хода на формирането на новия международноправен ред е необходимо принципът за защита правата на човека и гарантиране на неговите свободи да отразява не само вътрешнодържавните, но и  глобалните, общопланетарни интереси.

Както се вижда от международната практика, развитието на глобализацията е категорично свързано с международното право и, преди всичко, с упражняване на влияние върху неговото изменение като например промяна на сферата на дейност,  интензификация на регулирането, обхващане на нови области на взаимодействие, нарастване на темповете на развитие на международното право и др.

Глобалните процеси и развитието на международното право

Глобалните процеси стимулират развитието на международното право, като инструмент за регулиране процеса на формиране на новия световен ред, чрез своите принципи и норми, които, от една страна, прокарват "червена" линия относно допустимите правила, ограничавайки анархията и хаоса по света, а от друга - способстват за моделирането на правилата за поведение на държавите с цел гарантиране на прогреса и демократизацията на международните отношения.

Съществува голяма вероятност последващото развитие на процесите на глобализацията да внесат промени в съдържанието на някои от основните принципи (или пък да доведат до формирането на нови императивни принципи) на международното право, отразявайки новите визии относно морално-етичните аспекти, формиралото се ново правно съзнание в международната общност, наложилият се нов световен ред, новото икономическо и екологично сътрудничество, новото международно хуманитарно сътрудничество и защитата на човешките права, информационната подкрепа за външнополитическата активност и др.

Независимо от неизбежните нововъведения в съвременното международно  право обаче, се очаква международната общност да продължи да признава върховенството на правото в международните отношения. Както е известно, концепцията за върховенството на правото е въплътена в т. 9 на Декларацията за хилядолетието на ООН, приета на 8 септември 2000 и впоследствие детайлно развита в докладите на генералния секретар на ООН. Макар и само теоретично, върховенството на правото е призвано да гарантира мирното и плодотворното сътрудничество между държавите при съблюдаване баланса на често несъвпадащите им интереси, както и да гарантира стабилното развитие на международната общност, като цяло.

Значимостта на върховенството на международното право в съвременните международни отношения, включително и за развитието на процеса на глобализация, се определя от:

- факта, че върховенството на международното публично право (МПП) се отнася до всички негови субекти, включително и до специфичните, като ТНК например;

- всички субекти на МПП имат равен достъп до системата на международното правосъдие;

- задължението на всички държави е да осигуряват справедлив, ефективен и недискриминационен достъп на всеки до системата на международно правосъдие;

- ролята му за предотвратяване на международните конфликти, както и за разрешаване на постконфликтните ситуации;

- задължителното му приложение по отношение на превантивната дейност, преследването и наказването на всички видове трансгранични престъпления (международни престъпления и престъпления с международен елемент), нарушаване на нормите на международното хуманитарно право, грубите нарушения на правата на човека и основните свободи и т.н.;

- осъществяването на международно сътрудничество във всички области на международните отношения;

- желанието на международната общност да води ефективна борба срещу трансграничния тероризъм, незаконния трафик на наркотици и трансграничната организирана престъпност;

- установяването на нов, справедлив международен ред, международен мир и сигурност и недопускане ерозията на върховенството на международното право.

Друга категория на съвременното международно право, силно повлияна от процесите на глобализацията, е суверенитетът на държавите. От гледна точка на международното публично  право, държавният суверенитет е характерна особеност, отличаваща държавите от другите субекти на МПП. В международноправната доктрина се приема, че „понятието държавен суверенитет е международноправна категория, която лежи в основата на общопризнатите принципи на международноправното суверенно равенство, взаимното уважение на държавния суверенитет, ненамесата във вътрешните и външните работи на държавата и т.н.“ (12).

Държавният суверенитет отразява способността на всяка държава да осъществява самостоятелна външна и вътрешна политика и преди всичко върховенството и при определяне на националната политика, нейната пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт по отношение на държавната територия и нейното население. Освен това МПП разграничава и понятия, като например:

-   национален суверенитет (изразяващ правото на всяка нация да създава своя, самостоятелна национална държава);

-  народен суверенитет (изразяващ правото на всеки народ да определя социално-икономическата си система и формата на държавно управление);

-  формален суверенитет (той е налице, когато държавата е провъзгласила юридически и политически суверенитет, но фактически не го упражнява поради влиянието върху нея на други държави);

-  доброволно ограничен суверенитет (той допуска една държава, след  договаряне с други държави - например след обединяването им в съюз или федерация и вследствие на това, да прехвърли към новото обединение част от своите суверенни права в определени области);

-  частично ограничен суверените (той може да бъде доброволен или принудителен - например след война по отношение на победените държави) и др.

С развитието на процесите на глобализация, абсолютният суверенитет на държавата бива поставен под въпрос. На фона на съвременната интернационализация на всички сфери на международното сътрудничество (особено в икономическата област), не може да има абсолютен суверенитет, тъй като, в съответствие с множеството сключени международни договори, държавите доброволно са отдали част от своя суверенитет в изпълнение на поетите договорни задължения. Наред с това, държавите доброволно прехвърлят част от своя суверенитет и на международните органи, както и по линия на членството си в междуправителствените организации (13).

Делегирането на суверенитет

В научната литература се приема, че делегирането на суверенитет става или чрез дезинтеграция, или чрез интеграция. По правило, в рамките на междуправителствените организации (универсални, регионални и др.) се реализира международно сътрудничество в определена област, което обаче не може да се дефинира като интеграция. Истината е, че засега интеграционни процеси текат в сравнително в малко съюзи и обединения (например в ЕС), но е много вероятно, че под въздействието на процесите на глобализацията интеграционния процес ще се разшири и ускори.

Следва да се подчертае, че глобалните икономически и други процеси на взаимоотношения между държавите, международните органи, индивидите и т.н. в съвременния глобализиращ се свят, както и решаването на глобалните проблеми, е невъзможно без международноправното уреждане на суверенитета на държавите по новите правила.

Ограничаването на националния суверенитет съпътства глобализационния процес и произтича от неговото развитие. Следва да се отбележи, че паралелно с глобалните  процеси се наблюдава и ръст на национализма, тоест налице е и тенденция към дезинтеграция. Впрочем, интеграцията чрез делегирането на суверенитет и дезинтеграцията често (например в науката, информатиката и др.) се допълват и представляват аспекти на един и същи процес.

Произтичащият от глобализацията постепенен процес на преминаването на света към нов тип наднационални политически обединения вероятно ще се окаже пречка за развитието на националния сепаратизъм. Следва да се има предвид, че според специалистите в началния стадий на интеграция национализмът (националните движения) ще се усилва и поощрява, а всяко съзидание води до по-малки или по-големи разрушения. Тоест, възможно е формирането на новите наддържавни системи да доведе до разпадането на някои съществуващи досега държавни образования (национални или многонационални). Това е в съответствие с обективно прогресивното развитие на глобалната интеграция.  В близко бъдеще (вероятно след десетилетия) е възможно унитарните държави, федерациите и съюзите от държави да отстъпят място на по-големи държавни обединения.

Тъй като теоретиците на глобалната интеграция не могат да дадат точна рецепта за бъдещото и развитие е възможно наднационалните общности да се окажат все по-привлекателни, което пък след известно време да доведе до своеобразно „сливане” на нациите. Разбира се възможно е и точно обратното, т.е. временно или постоянно да се усилва тенденцията към разединение, което пък да доведе до разрушаването на тези мегадържавни структури.

В процеса на глобализация, наред с все по-свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора (прословутите четири свободи на движение, възприети в ЕС) се осъществява и все по-мащабен свободен трафик на информация през държавните граници.

Засега в планетарен мащаб най-свободно и безпрепятствено се осъществява именно свободното движение на информация, която оказва съществено влияние върху насоката на протичащите процеси. Неслучайно специалистите говорят за началото на т.нар. „информационна епоха”. В същото време, предвид свирепата конкуренция съпътстваща развитието на глобалните процеси, ТНК или други международни органи, компании, обединения и т.н. са в състояние значително да ограничат свободното предаване на информация.

В световен мащаб е налице тенденция към унификация и формиране на единни стокови, капиталови и смесени пазари, което показва, че глобалните отношения и протичащите процеси оказват голямо влияние върху функционирането и развитието на междудържавната  система.

Международното взаимодействие на националните правни системи

В международноправната литература се приема, че международното взаимодействие на националните правни системи, тяхното сближаване и дори унификация представляват глобален юридически феномен (14). Ето защо изследователите смятат за закономерна протичащата на съвременния етап реална трансформация на световните структури и правни системи. В това отношение се наблюдава тенденция държавите да се отказват доброволно от все повече свои прерогативи, оказвайки се в резултат и все по-ограничени при вземането на политически решения.

Според специалистите, глобализацията води до появата на нови проблеми, които трябва да се решават от съвременното международно право. Това може да стане или съгласно съществуващия международноправен механизъм или - в случай, че не съществуват подходящи норми - съобразно принципите на прецедентното право, преди да бъдат разработени нови, адекватни на новата ситуация норми. Тоест, в процеса на глобализация, с разширяване на областите на взаимодействие между държавите, се разширява сферата на действие и регулативните функции на международно право, включително чрез разработването на нови принципи и норми.

Промените в съвременното международно право, свързани с процеса на глобализация, налагат да разгледаме и очерталите се тенденции по отношение на субектите на международното право. Според общоприетата дефиниция, „субектът на международното право е независим участник в международните отношения, притежаващ правоспособността самостоятелно да осъществява права и задължения, произтичащи от международноправните принципи и норми“ (15). Всички признати субекти на международното право притежават международна правосубектност непосредствено след своето възникване, която е свързана с едновременното автоматично прилагане на правоспособност и дееспособност.

До началото на съвременния етап в глобализационния процес, в международноправната доктрина беше общоприето, че най-значим  е традиционният, първичен субект – държавата, а наред с другите, като специфичен субект „аd hoc“, само в определени случаи, се признават транснационалните корпорации (ТНК).  Според международното право, в случаите, когато ТНК са едната страна по международен договор, а другата страна е държава, ТНК се признава за временен субект на международното право но само по конкретния договор и докато той все още не е прекратил действието си.

С развитието на глобализацията обаче, международната практика значително се промени, включително защото в момента световната икономика на практика се управлява от 500-те най-големи ТНК. В условията на свирепа конкуренция между множеството ТНК се използват всички възможни средства в международните отношения (от подкуп на длъжностните лица до финансиране на трансгранични терористични актове) за постигане на успех, който е невъзможно да бъде постигнат по друг начин.

С началото на съвременния етап на планетарна глобализация се наблюдава процес на постепенно изместване на държавите от ТНК. Според някои автори, “наложеният модел” на глобализация налага намаляването на държавното регулиране на процесите в обществото т.е. отслабването на националната държава (16).

Глобализационният процес предполага обща трансформация на цялото планетарно пространство, но само бъдещото развитие ще покаже, дали и до каква степен ТНК (ерозирайки държавното регулиране) ще наложат разместване в установената йерархия на субектите на международното право.

При очевидното постепенно  изместване на държавите от ТНК при решаването на въпросите от всички сфери на живота на планетата в скоро време значително ще отслабне и ролята на държавите в международната практика.  Това ще намали значимостта им при решаването на първостепенните международни проблеми, което пък ще постави под въпрос водещото място на държавата сред субектите на международното право. Вероятно ще бъде нарушен и балансът между правоспособност и дееспособност на държавата.

Въпрос на време е да стане ясно, до каква степен ТНК ще изземат държавните функции и държавното регулиране на процесите на обществото и ще заместят държавите.  Ако сегашните тенденции се запазят и ролята на ТНК в международните отношения продължи да нараства, на международната общност вероятно ще се наложи да преразгледа тяхното място като субект на международното право. От специфичен, временен субект на международното право, при евентуално изземване функциите на държавата, изглежда възможно ТНК да заемат мястото на държавите в регулирането на обществените процеси, превръщайки се в най-значимия субект на международното право.

Заключение

В заключение, може да се приеме, че глобализацията е естествен процес на взаимно обвързване между държавите, който ще преобразува цивилизационната практика на обществото, засягайки интересите на всички държави и народи, както и правата на човека. За да бъдат реализирани на практика положителните моменти на глобализацията обаче, следва ефективно да се осъществи:

-  трансформация на глобалното пространство, позволяваща  създаването на универсален и справедлив свят за всички държави, народи, юридически и физически лица;

-  въпреки, че процесите на глобализацията са естествени и продиктувани от степента на съвременното развитие, те ще трябва да преодолеят множество препятствия в международната среда;

- глобалната справедливост и равнопоставеността изискват постепенното преодоляване на разликата между бедни и богати, малки и големи, силни и слаби и всяко неравенство между държави, народи, юридически и физически лица;

-  ефективна борба с трансграничния тероризъм, трафика на наркотици, трансграничната организирана престъпност и другите транснационални престъпления;

-  новият световен ред вероятно ще наложи ограничаване на държавния суверенитет, за сметка на установяването на по-ефективни наднационални форми и системи.

-  глобализацията ще окаже постепенно положително въздействие върху вътрешнодържавните законодателства, ако ефективно ограничи държавния суверенитет;

-  преодоляване на различията между вътрешнодържавната среда и глобалното пространство;

-  утвърждаване на върховенството (примата) на международното право по отношение на националните законодателства и др.

Съвременното международно право ще се развива под влиянието на закономерната еволюция на глобалните процеси и вероятно ще бъде техния главен регулатор, като промените в него ще се решават от международната общност, а не от изразяващите частни, корпоративни или други интереси международни органи, формации, конкурентни фирми или корпорации.

 

Бележки:

1. Wallerstein I., The mdern World-Sistem. Capitalist Agriculture and tkeOrigins of the European Wfrld-Economy in the Sixteen Century, New York, 1974, p.16

2. From Minoan Farmers to Roman Trades, Sidelights on the Economy  of Ancient Crete. Ed. A.Chaniotis. Stuttgart, 1999. Pp. 132-133

3. Бек У., Что токое цивилизация?-М., 1977,  Kenichi Ohmae. The borderless World. Power and strategy in the Interlinked Economy. New York: Harper Business, 1990.

4. Fukuyama F. The End of the History?//The National Interest, 1989, Sumer.

5. Хангтингтон С.,  Столкновение цивилизаций// Полис, 1994, №1, с.33-48

6. UNCTAD, Warld Investment Report 2005: Transnational Corporetions and the Intrnationdlization of R&D, p.119

7.Чанков Г., Ролята на транснационалните корпорации (ТНК) в световната икономика и въздействието им върху интеграцията в ЕС, С., Икономически алтернативи, бр.4, 2007 стр.136

8.UNCTAD, World Investment Report 2005: Transnational Corporations and the Internalization of R&D, p.119

9. UNCTAD, World Investment Report 2005: Transnational Corporations and the Internalization of R&D,  annex table B. 1.

10. http://geopolitica.eu/2011/broi32011/1090

11. Борисов О., Международно публично право, С., 2015, издателство “Нова звезда „ стр. 91 и 701.

12. Борисов О., Правителствени и неправителствени международни органи, С. 2014, изд. „Нова звезда“, стр. 47

13. Рубанов А., Теоретические основы международного взаимодействия национальных правовых систем.-М: Юрист, 1994. С. 11

14. Борисов О., цит. съч. стр. 87,  Борисов О., Право на Европейския съюз, С., 2015, Изд.“Ново звезда“, (девето преработено и допълнено издание), стр. 54 и 427.

15. Начев Й., Пейчев А., Войната срещу тероризма – неконвенционален конфликт, 2010, том 110, № 5, стр.94-101

 

* Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"

{backbutton}