През 2015 в Москва се появи книгата "Русия и светът през 2020 година: контурите на тревожното бъдеще". На пръв поглед, поредната от многото издавани монографии с геополитически профил в Русия не би трябвало да е предмет на особен интерес от страна на експертната общност.
Методологията и структурата на анализа обаче, дава възможност да разчетем сегашната руска геостратегия в условията на задълбочаващата се конфронтация със Запада и растящата глобална геополитическа нестабилност. Още повече, че изложените тези се споделят от немалка част от руската експертна общност. Руската геостратегия е представена през гледната точка на Андрей Безруков[1] - бивш разузнавач в САЩ и настоящ съветник на президента на "Роснефт", и Андрей Сушенцов[2] - програмен директор във влиятелния международен мозъчен център "Валдайски клуб"[3]. Ценното в тази експертна разработка, също както и на книгите "Следващите сто години: Геополитическа прогноза за ХХI век" и "Следващите десет години" на основателя на американската разузнавателно-аналитична агенция "Стратфор" Джордж Фридман, е прогнозния й характер.
Безруков и Сушенцов разглеждат международната система като функция от политическите и културно-социалните, стопанските и технологичните процеси в регионален и глобален мащаб. Според тях, успешното геополитическо прогнозиране се опира върху историко-емпиричния изследователски метод. Колкото по-дълбоко се навлезе в причинно-следствените връзки на историята, толкова по-точно се декодират предстоящите събития и тенденции в световното развитие. Цикличният характер на историята позволява чрез изследване на увеличаващата се или намаляваща повторяемост на определени повратни исторически събития и епохи да се прогнозира бъдещето. Икономическите и демографските показатели също са част от арсенала на геополитическото прогнозиране, защото икономиката и демографията имат дългосрочно въздействие и се използват при оперативното и перспективно планиране. Безруков и Сушенцов не подминават и значението на политическата география. Държавите не избират своите природни дадености, ресурси и съседи. Но нациите не би следвало да се отказват от своята културна, историческа и религиозна идентичност.
Международните отношения на кръстопът
Налице е мъчителна трансформация на световната политическа, пазарно-стопанска и финансова система, формирана под егидата на САЩ и техните западноевропейски съюзници след Втората световна война. Стабилността на съвременната система на международни отношения бива ерозирана от многообразни по характер и дълбочина кризи. В тази връзка Безруков и Сушенцов очертават следните тенденции:
- Криза на лидерството на атлантизма. Изразява се в намаляване на неговото влияние върху "неатлантическия свят" поради задълбочаващата се криза на либералната демокрация. Расте геополитическата тежест на нови регионални играчи - Иран, Турция, Бразилия, ЮАР и др. Опитите на САЩ да запазят глобалното си лидерство се натъкват на все по-осезаемата съпротива на Русия и Китай. Това води до засилване на световното геополитическо противопоставяне.
- Криза на лидерството в Европа. Брюкселската бюрокрация, която е носител на наднационалното начало в ЕС, се оказва неспособна да предложи работещи решения за Евросъюза в условията на икономическа и имиграционна криза, както и цялостен модел за стабилно и успешно развитие на ЕС.
- Ерозиране на устоите на международния правов ред и на държавния суверенитет в условията на политическа и икономическа глобализация. САЩ се опитват да приложат принципите на екстериториалност на своята правно-охранителна и съдебна система в отношенията си с другите държави. Под въпрос са поставени международните принципи за неприкосновеност на границите. Увеличава се броят на новосъздадените международни непризнати държавни образувания. В същото време засилването на разногласията в Съвета за сигурност на ООН намалява ефективността му за поддържане на световния мир и сигурност.
- Ръст на конфликтите на религиозна и етническа основа. Видимо стабилни и международно утвърдени държави (Либия, Сирия и др.) се разпадат по национален и религиозен принцип. В Европа търпи крах идеологията на мултикултурализма и криворазбраната етнокултурна толерантност. Своето място под слънцето търси и православното вероизповедание. Консервативните и протестантски движения променят идеологическата насоченост на Републиканската партия в САЩ. Иран, Саудитска Арабия и Турция от една страна, и "Ислямска държава" - от друга, се конкурират за определяне пътищата на развитие на ислямската религиозна доктрина и практика.
- Криза на модела на развитие. Според руските експерти е налице изчерпване на сегашния стопански, производствено-технологичен и ресурсен модел на развитие. Това води до "задъхване" на световната икономика. Наблюдава се ръст на структурната безработица. Комунистическата идеология и практика окончателно са погребани и не могат да бъдат алтернатива на сегашния модел. Азиатският модел на експортна икономика също изчерпва своя потенциал. Либералната матрица на "Вашингтонския консенсус" работи основно в САЩ и "съюзническите територии". Информационно-технологичният, фармацевтичният и енергийният отрасли изчерпват конкурентоспособността си. Биоинженерството и "интелигентните" информационни системи са на път да заемат тяхното място на водещи отрасли, генериращи стопански растеж. Световните елити и експертни общности са в процес на търсене на нова парадигма за устойчиво развитие.
- Изместване на световния стопански, финансов и технологичен център на изток. Основните инструменти на Pax Americana - доларът, международните финанси, американското лидерство в сферата на високите технологии и образованието, са загубили универсалното си влияние. Изостря се борбата за контрол върху международните пазари и ресурси (включително енергийни, екологични, кадрови, организационни, институционални, интелектуални и прочие). Лансираните от САЩ трансатлантическо и транстихоокеанско търговско-икономически партньорства торпилират универсалността на световния търговския режим под егидата на СТО. Китай остава основен търговско-икономически конкурент на САЩ.
- Ръст на социалното напрежение и песимизъм. Расте социално-икономическото неравенство в резултат на неравномерното разпределение на ресурси и блага между седеммилиардното население на планетата. Задълбочава се сблъсъкът между Севера и Юга на фона продължаващото откъсване на "златния милиард" от останалия свят.
- Ценностна и идеологическа криза. Докато "златният милиард" продължава да натрапва ценностите на индивидуализма (принципите на индивидуалната политическа, но не социално-икономическа свобода), останалата част от човечеството настоява за повече социално-икономическо равноправие. Политическият балансьор в лицето на силна средна класа изтънява. Радикални и популистки идеологии заемат освобождаващата се политическа ниша. Господстващите средства за масова комуникация не могат да покрият целия пропаганден спектър на фона на набиращата популярност алтернативна медийно-комуникационна среда. В този смисъл е трудно е да се предвиди по какъв начин новото поколение, формиращо своите възгледи чрез социалните медии (Twitter, Facebook и др.) ще повлияе върху политическия процес.
- Гражданство срещу правителство. Задълбочава се противопоставянето между правителствата (управляващи) и гражданите (управлявани) по въпросите на данъчната и пенсионна система и механизмите на генериране и преразпределение на публичните (бюджетните) средства. Растат исканията за търсене на отговорност от политическите елити за провежданите от тях политики. Гражданството се противопоставя на опитите за тотален контрол на държавата върху личния живот, имотното и финансовото състояние. В близка перспектива е вероятно да се формира организирана съпротива срещу следеното на личната онлайн кореспонденция от специалните разузнавателни служби.
Вътрешно развитие, а не външна експанзия
Безруков и Сушенцов смятат, че основните заплахи за националната сигурност на Русия са от вътрешно, а не от външно естество. Въпреки предимствата по линия на нейния ресурсен, военно-стратегически, културен и интелектуален потенциал, Русия е уязвима по редица показатели. Гъстотата на населението и е едва 8.4 души/кв. км, докато в Европа например тя е 130 души на/кв. км. Големите разстояния между населените места, при недостатъчно развита транспортна мрежа, влияят негативно върху конкурентноспособността на икономиката. В допълнение, основните производствени центрове са отдалечени от енергоизточниците. Суровият северен климат пречи на развитието на целогодишно продуктивно земеделие върху по-голямата територия на страната. Държавата е затруднена да осигури качествени медицински и образователни услуги равномерно по цялата територия, в 11-те часови зони от Магадан до Калининград. Индустриализацията на СССР през периода 1920-1940 протича в условията на командно-мобилизационна икономика с използването на принудителен труд, докато днешната икономическата модернизация се осъществява с пазарна икономика и методи.
Русия още не е усетила в пълен обем последиците от наложените на икономиката и санкции. Федералното правителство трудно изпълнява социалните си задължения (издръжка на държавната администрация и пенсионно осигуряване) заради недостиг на финансов ресурс (съкратени бюджетни приходи и режим на икономически и финансови санкции). Руският среден и едър бизнес изпитва трудности с кредитиране на дейността си. Географията (огромна територия и сурови климатични условия) предопределя и държавния модел, базиран на централизирано управление на ресурсите, което отдалечава Русия от възприемането на класическия тип пазарно-либерална икономика. Това ще направи отношенията на Кремъл с ЕС още по-сложни.
Негативната демографска тенденция е най-сериозното предизвикателство пред Русия. Демографският фактор е ключов при оценката на икономическите възможности на отделните федерални региони. Безруков и Сушенцов прогнозират три сценария на демографско развитие. Най-песимистичният сценарий предполага свиване на населението към 2020 до 141.7 млн, в реалистичния се говори за 144.4 млн, а най-оптимистичният сценарий предвижда ръст до 146.9 млн. Отчитайки присъединяването на Крим, съществува вероятност да се реализира именно оптимистичният сценарий. Това обаче няма да е достатъчно за постъпателно икономическо развитие. За усвояване на територия като руската е необходимо население от порядъка на 280 млн. души. При тази демографска ситуация, експертите настояват повишаването на раждаемостта и намаляване на смъртността да се изведе в основен национален приоритет, подчертавайки, че това зависи от насърчаването на здравословния начин на живот, а не само от качеството на медицинските услуги.
Важен източник за възстановяване на човешкия потенциал е притокът на имигранти и тяхната натурализация. Русия е втора след САЩ по прием на имигранти, като след 2020 50% от прираста на населението и ще се дължи на миграцията в страната. Този процес се е активизирал след прилива на рускоезични имигранти от Украйна (близо 900 000 души).
Безруков и Сушенцов, предричат тежки времена, ако до 2020 Русия не се върне към икономически растеж от 3-5%. Както е известно, либерално ориентираната правителствена програма предполага насърчаване на малкия и среден бизнес. От него се очаква да дойде и ръстът в икономиката. Към 2020 приносът на малките и средните предприятия в БВП следва да достигне 50% (през 2014 МСБ генерира 20% от БВП). Икономическата стратегия включва и намаляване дела на енергийните ресурси в износната структура, което пък ще намали натиска на международните енергийна ценова конюнктура върху руската икономика.
Експертите предлагат, паралелно с провежданата либерална икономическа политика, в инструментариума на държавното управление да бъде добавен неразпиленият обществен ресурс (президентът се ползва с подкрепата на мнозинството руснаци). Според тях, ценностните ориентири следва да се обвържат с целите на развитие на руската нация. Русия трябва да използва "меки способи" за мобилизация на обществен ресурс. Обществената енергия и потенциал следва да бъдат канализирани в посока усвояване на необятните територии на Сибир и Далечния Изток, което да стане предпоставка за увеличаване на БВП на глава от населението, ръст на раждаемостта, овладяване на Космоса и постигане на технологично лидерство.
Авторите на монографията посочват, че в исторически план руското общество е подкрепяло онези национални водачи, които са следвали политика, основана на принципите на волята (силата). Путин се опитва да решава стратегическите национални задачи чрез консолидиране на елита около центристката платформа. За целите на националното развитие обаче, не бива да се допуска потребителската култура и меркантилността да подкопават ценностния фундамент на обществото. На преден план следва да бъдат изведени семейните ценности и социалните отношения, основаващи се на почтеност, обществена солидарност и доверие. От жизнено значение е борбата срещу корупцията и произвола на държавната бюрократична машина да продължи, както и да намалее прекомерният държавен контрол върху обществото и бизнеса. В този смисъл държавата трябва да осигури сигурност и върховенство на закона (прилагане на закона еднакво спрямо всички граждани, независимо от техния професионален и обществен статут). Това би повишило общественото доверие към властта, въпреки "авторитарния" й характер.
Сценарии и прогнози
Безруков и Сушенцов отчитат сериозните разногласия между поддръжниците на финансово-либералния и държавно-индустриалния модел на развитие. Това затруднява избистрянето на перспективна стратегия за икономическо развитие. В тази връзка те акцентират върху тенденцията за засилване позициите на онези политици, които искат превръщането на Русия в самостоятелна индустриална държава.
Според експертите, преминаването на руско-западното съперничество в открито силово противопоставяне извежда на преден план необходимостта от извоюване на икономически суверенитет с помощта на отраслова диверсификация на руската икономика. Кремъл осигури постъпателно развитие на държавата в периода 2000-2014. Но това е само тактически успех, който може да бъде лесно пропилян без формирането на дългосрочна стратегическа визия за развитие в режим на санкции и ожесточена международна конкуренция.
Авторите на монографията прогнозират, че евентуален успех на сегашната либерална програма би гарантирал вътрешнополитическа стабилност. Евентуалният и провал обаче, би катализирал следните процеси:
- Ще се изостри борбата за власт между поддръжниците на либерално-финансовия и държавно-индустриалния модел на развитие. Идеалното решение е да се намери баланс между двете течения в руския политически и стопански елит.
- При провал на либерално-финансовия курс на развитие, е доста вероятно въвеждането на мобилизационен тип икономика. Този вариант е възможен и при засилване на конфронтацията между Русия и Запада.
- По подобие на 90- те години е възможно разпалване на нов конфликт между общоруския държавен елит (политически, стопански и културен) и регионалните етноцетристки елити в Руската Федерация. След период на консолидация и централизация, руският федерализъм еволюира отново към предаване повече пълномощия на регионалните власти. Тази тенденция обаче, отново може да се обърне в посока засилване на федералния център за сметка на регионите.
- До 2020 създадената от Путин партия Единна Русия ще остане центристка сила (обединяваща в обща национална платформа либерални и консервативни сили). Западно-либералният елит (от 90-те) не се ползва с обществена подкрепа и едва ли ще има сериозно присъствие в руската политическа система. При отслабване на федералния център обаче, могат се усилят позициите на партиите, изповядващи руски етнически национализъм.
Външнополитически приоритети
Експертите отчитат стремежа на Путин да търси подобряване на отношенията със Запада, но при руските условия. Това предполага продължаване програмата за превъоръжаване на армията и флота. Руското държавно ръководство се опасява, че ограничаването на способността на Русия да проектира сила в международните отношения би засилило апетитите на външни сили да я подчинят. В този смисъл запазването на стратегически баланс в отношенията със САЩ си остава важна цел, която се реализира чрез модернизация на руските въоръжени сили, укрепване на ВПК и развитие на Системата за глобална навигация и космическа връзка (ГЛОНАСС).
В руския стратегически елит е широко разпространено схващането за Русия като възможен глобален балансьор. До 2020 Москва няма да се издигне до положението на световна сила, но от това, кого ще подкрепи (Китай или САЩ) ще зависи геостратегическото съотношение на силите в света. Русия иска да накара Запада да зачита нейния суверенитет и интереси в една или друга степен.
Безруков и Сушенцов нареждат конфликта в украинския Донбас, войната на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, наркотрафика от Афганистан, нерешения Нагорно-Карабахски конфликт и напрежението на Корейския полуостров (заради нерешения казус с ядрената програма на КНДР) сред водещите външни предизвикателства пред националната сигурност на Русия.
Прогнозата на авторите на монографията е, че до 2020 Кремъл ще се откаже от опитите да реанимира "съветското наследство" в постсъветското пространство (ОНД). След разпадането на СССР редица обекти от критичната инфраструктура остават на територията на Украйна, Беларус, Грузия, Казахстан (тръбопроводи, жп линии, пристанища, военни бази, космодруми и производствени мощности). В продължение на двайсет години Кремъл провежда политика на изтегляне на тази критична инфраструктура от враждебно настроените съседи. С приятелски настроените държави от ОНД Москва формира алианси или отношения на стратегическо партньорство (например с Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан, Азербайджан). Русия се опитва да лиши Украйна от ролята й на транзитьор на руски природен газ (пример за което са проектите "Северен поток", "Южен поток"/"Турски поток"). След прекратяване на руско-украинското военно-производствено сътрудничество Москва прехвърли оръжейните производствени мощности на руска територия.
Инкорпорирането на Крим би трябвало да постави точка на руските претенции за овладяване на други жизнено важни територии извън нейните териториални граници (например космодрума "Байконур" в Казахстан, товарно-разтоварните пристанищни терминали в балтийските държави, и белоруските жп линии). Тоест, експертите допускат намесата на Кремъл във вътрешните работи на съседните страни само в случаите на очевидни репресии или друга форма на нарушаване на човешките права (най-вече културно-езиковите) на руските етнически общности в тях. Според тях, Русия следва да избягва директно силово въвличане в решаване на конфликтите в постсъветското пространство, а да предлага посредничество.
Москва разглежда отношенията с Китай като важен източник за своето вътрешно развитие. Тя желае да използва откриващите се възможности за изграждането на транспортна инфраструктура по линия на китайския проект "Един пояс, един път" ("Икономическият пояс на Пътя на коприната") в Централна Азия и свързването й с руската транспортната мрежа (основно железопътна). Москва и Пекин търсят допирни точки между китайския "копринен" континентален мегапроект и руския евразийски икономически проект. Москва има планове за изграждането на стратегическото транспортно трасе Европа-Далечен Изток на базата на модернизацията на Транссибирската жп линия. Този проект може да генерира допълнителни приходи и работна заетост, съпоставими с тези от продажбата на енергоресурси на международните пазари. Според Безруков и Сушенцов, поне засега не се оправдават прогнозите за китайска човешка експанзия в Далечния Изток (броят на руските граждани, пресичащи границата, са повече от идващите на север китайци).
Арктика остава стратегически регион за осъществяване на технологично и енергийно сътрудничество със Запада. Русия се нуждае от западно ноу-хау и технологии за дълбочинен добив в трудните климатични арктически условия. Затова Москва ще се стреми да привлече при изгодни условия водещи западноевропейски компании ( като BP, Total, ExxonMobil) в проучването и добива на енергийни ресурси в региона.
Експертите смятат, че Русия би преминала относително успешно през критичния за нейното развитие период между 2015 и 2020, ако бъдат изпълнени следните важни условия: намаляване на силовата конфронтация и запазване на световния мир, вътрешнополитическа стабилност, демографски ръст от 0.5-1% на годишна база, 1% трудоспособно население над 60 годишна възраст, икономически растеж от 3-5% на годишна база, както и износният дял да не превишава 20% от БВП.
Заключение
Следващите пет години са критични за Русия, а и не само за нея. Разположението на силите силно напомня международната ситуация в навечерието на Първата световна война през 1914. Тогава също са се опитвали да я избегнат, но безуспешно. Дори при възпиращия фактор на ядреното оръжие, опитите за надделяване над противника директно или индиректно са налице. Заговори се за "многопластова" война. В ход влизат цял арсенал от средства за победа над противника - информационни, политически, финансови, икономически и др. Освен това, прокарването на тяснодържавни или съюзнически интереси обикновено става за сметка на останалите.
Паралелно с опасността от избухването на нова световна война все по-трайно се налага виждането, че проблемите, породени от нелегалната миграция, тероризма и разпространение на оръжията за масово поразяване имат планетарен характер и се нуждаят от глобални решения (а не от действия на отделни държави или групи от държави).
През последните три столетия Русия, като ядро на Евразия, представлява притегателен център за нейните съседи. Но бъдещото на Евразия ще се определя не само от Русия. Тя ще се конкурира за влияние върху Хартленда с Китай, САЩ, Турция и Иран.
Кремъл разглежда неутрализирането на негативните външни влияния върху вътрешнополитическите процеси като водеща външнополитическа задача. Именно затова ще продължат и опитите на Путин да нормализира отношенията със Запада, но при зачитане на руския суверенитет и стратегически интереси във всички области.
Бележки:
[1] Безруков е сред групата от десетте "консервирани" руски разузнавачи, заловени от американското ФБР и осъдени по обвинения за шпионаж в полза на Руската Федерация през 2010. Това става възможно благодарение на разкритията, направени от избягалия високопоставен служител от Службата за външно разузнаване (СВР) на РФ полковник Александър Потеев в периода 1999-2000. Последният, в качеството си заместник-началник на Управление "С" в СВР (отговарящо за работата на "нелегалното разузнаване"), има достъп до ключова информация, като предава на американците личните дела на колегите си. По време на разузнавателната си кариера Потеев е изпращан като резидент на СВР под дипломатическо прикритие в редица държави, включително в САЩ. Той бяга в САЩ през Беларус с фалшива самоличност през 2010. През юни 2016 в медиите се информация за смъртта му, но тя не е официално потвърдена. Ущърбът, нанесен от Потеев на руското разузнаване е съпоставим с щетите, причинени на американската агентурна мрежа в СССР в резултат от информацията, която предава на руснаците бившия кадрови служител на ФБР Еймс Олдрич. От 1983 последният оглавява контраразузнавателната "съветска" секция и предава на руснаците досиетата на 20 изключително ценни агенти.
До момента на залавянето му, Андрей Безруков живее и работи в САЩ (Кеймбридж, щата Масачузетс) със скрита самоличност под името Доналд Хитфилд, заедно със съпругата си Елена Вавилова (също нелегален разузнавач под името Трейси Фоли). Там се раждат и двамата му сина. Безруков завършва магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, която е анулирана от университетския академичен съвет след разкриване на истинската му самоличност и дейност. Безруков развива мрежа от контакти сред американските политически, академично-експертни и делови среди с помощта на създадената от него консултанска фирма "Фючър мапс" (Future Maps), специализирана по въпросите на стратегическия анализ и планиране. Безруков и жена му се завръщат в Русия в резултат на руско-американско споразумение за размяна на шпиони през 2010.
[2] Сушенцов има магистърска степен от Московския университет "Ломоносов" и защитена докторантура в МГИМО. Специализира външна политика на САЩ. Има редица публикации (статии и доклади) по въпросите на американската външна политика в постсъветското пространство, Афганистан и Ирак. Бил е гост-преподавател в Джорджтаунския университет, Университета "Джон Хопкинс" и Свободния университет за международни изследвания "Гуидо Карли" в Рим.
[3] Учреден през 2004, "Валдай" функционира под формата на дискусионен клуб. Сред учредителите му са Съветът по външна и отбранителна политика на РФ, Руският съвет по международни отношения, Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО), Националният изследователски университет "Висша школа по икономика". Руският държавен, политически и делови елит използва дискусионната платформа "Валдай" за популяризиране на руската гледна точка по широк кръг въпроси на световната политика, икономика и култура. "Валдай" акумулира експертния потенциал на повече от 900 мозъчни центрове от 62 държави и така насърчава експертния обмен между руската и чуждестранните експертни общности.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}