03
Сря, Юни
24 New Articles

ШОС като доминиращ силов полюс в Евразия

брой 5 2016
Typography

Шокиращият резултат от референдума във Великобритания на 23 юни вероятно бе сред причините повечето анализатори да обърнат незаслужено малко внимание на едно друго, случило се по същото време, събитие - поредната среща на върха на Шанхайската организация за сигурност (ШОС), провела се в Ташкент на 23 и 24 юли 2016, на която беше направена поредната решителна стъпка към формирането на нов силов полюс в света.

С присъединяването на Пакистан и Индия (процес, чиято практическа реализация стартира именно в Ташкент и който следва да приключи през 2017), ШОС ще обедини над 60% от територията на Евразия, над 40% от населението в света и около 1/3 от глобалния БВП. Несъмнено, включването на тези две държави в организацията, особено предвид конфликтния характер на взаимоотношенията помежду им, както и сложните отношения между Пекин и Делхи, е голямо политическо постижение. Разбира се, то е свързано с потенциалното усложняване на функционирането на ШОС, но в същото време е доказателство за жизнеността и перспективите пред тази международна структура. ШОС вече доказа ефективността си, стриктно и последователно изпълнявайки първоначално поставените задачи за разрешаване на сложните гранични проблеми между Китай и четири от постсъветските държави в организацията (Русия, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан). В момента ШОС е в процес на формулиране на качествено нови цели, а интересът към нея от такива държави, като Афганистан, Иран, Израел, Сирия, Египет, а вероятно и Турция (на фона на повторното сближаване между Анкара и Москва след неуспешния опит за преврат в тази страна мнозина очакват тя да поднови сондажите за евентуалното си присъединяване към ШОС), значително разширява хоризонтите на този процес.

 

Легенда: Членове Наблюдатели Партньори в диалога

Легенда: Членове Наблюдатели Партньори в диалога

 

Участниците в срещата в Ташкент обявиха за една от основните си цели борбата с тероризма и екстремизма. В тази връзка руският президент Путин акцентира върху необходимостта от увеличаване потенциала на Регионалната антитерористична структура на ШОС (РАТС), макар че тя и сега се смята за една от най-ефективните в рамките на организацията. Предвид спецификата на зоната, която покрива ШОС, това изглежда съвсем разбирамо. То се налага, в частност, и от разпадането през 2014  на международната антитерористична коалиция, действаща в Афганистан при положение, че оттогава насам терористичната заплаха не само, че не отслабна, но и непрекъснато напомня за себе си и в Азия, и в Европа, и в Америка.

Разбира се, това ще бъде една до голяма степен нова инфраструктура, формирана от нова и по-голяма група държави, но необходимостта от подобни усилия днес е повече от очевидна и тук ШОС несъмнено разполага със собствена "ниша". При това, когато става дума за тероризма и екстремизма, участниците в Шанхайската организация акцентират върху необходимостта борбата да се води не само срещу симптомите, а най-вече с причината за възникването на този феномен - така в Ташкент държавните глави на страните членки подчертаха необходимостта максимално бързо да бъде стабилизирана ситуацията в Близкия Изток и Северна Африка, обявявайки се за запазване на териториалната цялост, единството, суверенитета и стабилността в Сирия.

Важно е също, че ШОС не се ограничава изключително в рамките на източната (азиатската) проблематика. Доказателство за това, че участниците са наясно с нарастването на геополитическоо напрежение в света и ролята на САЩ в този процес e, че в Декларацията от Ташкент те се обявиха против едностранното укрепване на американската система за ПРО, включително с въвеждането в експлоатация на първата разположена в Европа система за противовъздушна отбрана Aegis Ashore в базата Девеселу в Румъния и старта на изграждането на друга подобна система в Полша. Очевидно те виждат основната заплаха за международната сигурност не в отстъплението от "ценностите на демокрацията и свободата", както твърдят във Вашингтон, а в конкретните стъпки към неоправданата милитаризация на един или друг регион. Акцентът върху въпросите свързани със сигурността, при формулирането на приоритетните задачи на ШОС, е съвсем обясним, предвид спецификата на региона и историята на формирането на самата организация. Мнозина обаче посочват, че съвсем скоро може да се очаква и активизирането на усилията в икономическата сфера. Както е известно, поредната среща на върха на ШОС ще се проведе през юни следващата година в Казахстан, паралелно с откриването на световното изложение EXPО 2017, посветено на развитието на енергетиката. Това позициониране на срещата, само по себе си, повишава вниманието към икономическата проблематика. Освен това, държавата-домакин Казахстан традиционно акцентира именно върху икономиката както в рамките на участието си в международните организации, така в двустранните си отношенията с Пекин и Москва. Според повечето анализатори, активизирането на икономическата съставляваща в ШОС, без това да пречи на съвместните усилия в сферата на сигурността, би било само от полза за организацията, превръщайки я от регионален форум за диалог в пълноценен силов полюс, способен да взема ключови решения за съдбата на Евразия.

Еволюцията на ШОС и предизвикателствата пред организацията

Повишаването в съвсем близка перспектива на статута на Делхи и Исламабад в ШОС несъмнено ще разшири още повече потенциала на организацията и ще даде нов импулс за по-нататъшното укрепване на ролята и на световната и регионалната сцена, най-вече при решаването на актуалните проблеми на сигурността и устойчивото развитие. В същото време, придобиващата конкретни очертания еволюция на ШОС, поставя и сериозно предизвикателство пред нея. На първо място, то е свързано с гарантирането в новите условия не само на запазването, но и на повишаването ефективността на всички нейни механизми за сътрудничество (които са почти трийсет) в сферата на политиката, сигурността, икономиката, хуманитарните въпроси и т.н. Неслучайно в изказването си в Ташкент, руският президент Путин постави ударението върху необходимостта да се положат много сериозни усилия за успешното интегриране на Индия и Пакистан в организацията. Още повече, че на дневен ред вече е членството в ШОС на Иран и Афганистан. В същото време, макар държавните глави на страните участници да подчертаха, че организацията е отворена за присъединяването към нея на заинтересованите държави, и двете страни засега остават в "листата на чакащите". В контекста на въпросите за разширяване състава на ШОС, нов смисъл придобива и потвърденото в Ташкент намерение за всестранно развитие на нейните международни връзки, усъвършенствайки вече съществуващите и инициирайки нови контакти.

Показателна за най-близкото бъдеще на организацията е и направената в Ташкент констатация, че вече са налице всички предпоставки за преминаването и на качествено ново равнище на взаимодействие. От голямо практическо значение в тази връзка беше приемането на първия петгодишен План за действия за реализацията на приетата през 2015 в Уфа Стратегия за развитието на ШОС до 2025. Акцентът върху този аспект на активността на ШОС в краткосрочна перспектива придобива допълнително значение именно в контекста на предстоящото присъединяване на Индия и Пакистан. Ефективността на политическото взаимодействие между държавите от ШОС, в новата конфигурация на тази организация, тепърва следва да бъде потвърдена, включително от политическите усилия за разрешаването на хроничния "афганистански проблем" на основата на консолидираната позиция на членовете на ШОС в подкрепа на националното помирение в Афганистан, което да бъде осъществено от самите жители на страната без намеса отвън. Това би помогнало за по-бързото стабилизиране не само на тази изключително турбулентна държава, но и на региона, като цяло.

Оставайки верни на фундаменталните приоритети на организацията - противодействието на тероризма, сепаратизма, екстремизма и наркотрафика, държавите глави на страните от ШОС потвърдиха в Ташкент твърдото си намерение да задълбочат взаимодействието в тази сфера. Както е известно, предстои приемането на Стратегия за борба с производството и трафика на наркотици за следващите пет години, изготвянето на Конвенция за борба с екстремизма, осъществяването на мащабни мероприятия за реализацията на поредната Програма за сътрудничество в борбата с тероризма, сепаратизма и екстремизма през 2016-2018, както и утвърждаването на следващия План за мероприятията в рамките на съвместната борба с престъпността.

Специално внимание заслужава икономическата съставляваща на срещата в Ташкент, която доскоро значително изоставаше от тази, свързана със сигурността. Новите тенденции в глобалната и регионалната икономика, както и мащабните геоикономически инициативи в евразийското пространство, като проектите за Евразийската икономическа общност (ЕАИО) или за Икономическия пояс на Новия път на коприната (ИППК) все по-остро поставят пред ШОС задачата да открие своята политическа и икономическа ниша в тези процеси. Още повече, че те съвсем пряко засягат фундаменталните интереси на всяка от страните участници. Обещаващи в това отношение изглеждат и инициативите на руския президент Путин, лансирани на последния Международен икономически форум в Санкт Петербург за формирането на Голямо Евразийско партньорство с участието на ЕАИО, Китай, Индия, Пакистан и Иран.

Държавните глави на страните от ШОС потвърдиха подкрепата си за китайската инициатива ИППК, както и значението на приетите през 2015 междуправителствени споразумения за активното използване потенциала на икономическите ресурси на самата организация. Става дума за инфраструктурното и индустриалното строителство, транспортно-комуникационните проекти, както и за подготовката на мероприятия за развитието и финансирането на съвместната проектна дейност. Паралелно с това беше декларирано намерение да се работи за координиране на националните стратегии за развитие, както и на търговско-икономическите програми на страните участници.

През последните години в характерна особеност на срещите на върха на ШОС се превърна провеждането в техните рамки на двустранни и тристранни срещи, посветени на текущото състояние на отношенията между партньорите и формулирането на нови конкретни предложения за тяхното развитие. Освен вече традиционните срещи между държавните глави на Китай, Русия и Монголия, в Ташкент бяха направени и други важни контакти.

След срещата в Ташкент, председателството на ШОС, което се променя на ротационен принцип, беше поето от Казахстан, който следва да обяви приоритетите си за този период. Предвид дългосрочния характер на новите предизвикателства и заплахи за международната и регионалната стабилност, свързаната със сигурността проблематика несъмнено ще продължи да бъде от ключово значение за ШОС. В същото време обаче, на фона на набиращите скорост нови тенденции в глобалното икономическо развитие, както в по-близка, така и в по-отдалечена перспектива все повече ще изпъква политико-икономическата съставляваща на ШОС.

Възможно ли превръщането на ШОС в противовес на НАТО

Както е известно, повечето постсъветски държави участващи в ШОС, паралелно с това са и част от доминирани от Русия икономически и отбранителни алианси. Така, Таджикистан, Киргизстан и Казахстан са членове на Организацията на Колективния дотовор за сигурност (ОДКС), а последните две - и на ЕАИО. В същото време най-голямата по население и втората по икономическия си потенциал държава в Централна Азия - Узбекистан, не участва в тях. Същото се отнася и за азиатските държави извън пределите на бившия СССР и тъкмо поради това активността на ЕАИО и ОДКС също се ограничава в тези граници. Ето защо ШОС дълго време беше използвана като оптималния формат за диалога и сътрудничеството на постсъветските републики от Централна Азия с Русия и Китай. При това, в чисто икономически план, форматът на този диалог ставаше все по-асиметричен.

Мощният икономически възход на Китай го превърна в основния център на финансово-икономическа мощ в ШОС. Именно за да балансира китайското влияние Русия подкрепи приемането на Индия, чиято икономика е съпоставима с китайската. На свой ред, Пекин настояваше за присъединяването на Пакистан, който е негов стратегически партньор. В крайна сметка, руснаците и китайците съумяха да постигнат компромис, споразумявайки се за едновременното приемане на двете държави.

Предстоящото разширяване на ШОС обаче, крие и потенциални проблеми. Възможно е съществуващите между членовете на организацията конфликти да се отразят върху ефективността и. Отношенията между Индия и Пакистан например, си остават напрегнати още от обявяването на независимостта им през 1947. Впрочем, конфликти има и между някои от по-старите членове на ШОС. В края на първото десетилетие на ХХI век например, сериозно напрежение възникна в отношенията между Узбекистан и Таджикистан, включително заради строежа на Рогунската ВЕЦ. Сложни са и отношенията между Узбекистан и Киргизстан, като основните проблеми са свързани с доставките на узбекски природен газ и положението на етническите узбеки в Южен Киргизстан. Това обаче не попречи на двете страни да участват активно в работата на ШОС. Всъщност, сред основните цели на създаването на организацията беше именно разрешаването на граничните проблеми в прилежащите на Китай постсъветски държави и недопускането те да се превърнат в постоянно тлеещи противоречия, които в определен момент да излязат извън контрол и да дестабилизират военно-политическата ситуация в региона.

Участниците в ШОС нерядко са демонстрирали различия по въпроса за основните приоритети на организацията. Така, ако Китай акцентира върху търговско-икономическото сътрудничество, Русия държи повече на сигурността и борбата срещу тероризма и наркотрафика. Спецификата на руския подход се прояви и на последната среша на ШОС в Ташкент. Както вече споменах по-горе, Путин акцентира върху необходимостта да се разшири потенциала на регионалната антитерористична структура (РАТС) и да се ускори подготовката на конвенция за борба с тероризма. Той подчерта и необходимостта от осъвременяване на стратегията на ШОС за борба с наркотрафика и програмата за практическата и реализация. Според Путин: "специално внимание изисква ситуацията в Афганистан, където е много важно, съвместно с афганистанските ни партньори, да активизираме противодействието на терористичната заплаха и трансграничната организирана престъпност, които страната генерира". В тази посока бяха и общите заявления на участниците в ШОС за необходимостта от политическо разрешаване на кризата в Украйна, запазването на териториалната цялост на Сирия и опасността от очертаващото се напоследък усилване на геополитическото напрежение в света, като цяло.

Разбира се, Русия не пренебрегва и развитието на икономическата съставляваща на ШОС, за което отдавна настоява Китай. Така, още през април 2016 председателят на руската Държавна Дума Сергей Наришкин заяви на първото заседание на шефовете на парламентите на държавите от Евразия в Москва, че в перспектива Русия би искала да формира зона за свободна търговия с държавите от ШОС и другите азиатски държави. Засега обаче, подобна стъпка не изглежда особено вероятна, тъй като създаването на обща зона за свободна търговия с Китай сериозно би ерозирало ЕАИО и би застрашило водещата роля на Русия в тази общност. Съотношението между руския и китайския икономически потенциал очевидно не е в полза на Москва и тъкмо стремежът да бъдат отстранени тези противоречия доведе до лансираната преди година обща руско-китайска инициатива за съвместяване на проектите за ЕАИО и Икономическия пояс на Новия Път на коприната. При това, както посочи в Ташкент директорът на Отдела за Европа и Централна Азия в китайското Външно министерство Гуй Цуню: "на срещата между държавните глави на Китай и Русия двете страни констатираха, че през последните две години ШОС и ЕАИО са успели да постигнат много сериозно сближаване, като в момента участниците в тези две обединения активно си сътрудничат както на двустранна, така и на многостранна основа".

Естествено, САЩ и ЕС не гледат с добро око на активността на ШОС, още повече пък на нейното разширяване. Така, в коментара си за срещата в Ташкент, Deutsche Welle отбеляза, че макар в самата организация да подчертават, че тя обединява половината население на света, на Запад гледат на нея като на едно по-скоро "формално обединение". Стремейки се да не напомнят излишно за съществуването на ШОС, легитимирайки я по този начин в очите на обществеността, големите западни медии съзнателно игнорират дейността на тази организация, включително и последната среща на върха в Ташкент.

За сметка на това, те демонстрират повишен интерес към нарастващата икономическа мощ на Китай и евентуалните противоречия, които биха могли да възникнат между него и Русия в хода на китайското проникване в Централна Азия. Така, в коментар на финансирания от Фондация Сорос аналитичен център EurasiaNet се твърди, че Пекин използва ШОС именно за икономическата си експанзия в региона, напомняйки, че през 2015 Китай измести Русия като основен търговски партньор на Узбекистан, чиято външна политика придобива все по-прокитайски отенък. Тоест, англасаксонските елити действат в рамките на своята традиционна дипломатическа парадигма, включваща провокирането на конфронтация между най-опасните им съперници с цел отслабването на техните позиции.

Тази позиция се диктува от традиционната англосаксонска геополитика, която, въпреки многобройните уверения, че тя вече е загубила актуалността си, продължава и днес да определя действията на американско-британската ос. Както е известно, още "бащата" на британската геополитика Хилфорд Макиндер лансира понятието Хартленд, с което обозначава стратегически важните вътрешни райони на Евразия, смятани за неуязвими за натиска на "морските сили" (Великобритания, а по-късно и САЩ) заради географското си положение. Самият Макиндер и последователите му се разминават при определянето на границите на Хартленда, но като цяло те съвпадат с територията на Руската империя и СССР, плюс някои прилежащи им райони в Азия. Огромното значение на Евразия в борбата за глобална доминация се признава и от известния американски геополитик Збигнев Бжежински. В знаменития си труд "Голямата шахматна дъска" той посочва, че: "Евразия е най-големия континент на земното кълбо и притежава осово положение в геополитически план. Достатъчен е един поглед към картата за да видим, че контролът над Евразия почти автоматично води до подчиняването на Африка, превръщайки Западното полукълбо и Океания в геополитическа периферия на централния континент".

В светлината на тези представи, ШОС, която първоначално не притесняваше особено американците, с течение на времето започна да се възприема като все по-очевидна заплаха за техните интереси. Още по-неприятен за Вашингтон е фактът, че в хода на разширяването си, организацията може да обхване не само Хартленд-а, но и крайбрежните зони на Южна Азия, които - поне според теоретиците на геополитиката - не са част от него. След приемането на Индия, Пакистан, а по-късно - и на Иран, в ШОС ще се окажат всички най-големи държави в Евразия, които не влизат в западната сфера на влияние. В резултат, конфигурацията и ще се доближи плътно до ситуацията, която - според Бжежински - би поставила под съмнение глобалната доминация на САЩ и, на практика, би обезмислила присъствието им на континента.

Оттук и стремежът на Съединените щати да не допуснат обединяването на Евразия под егидата на ШОС или други подобни организации, включително чрез "трансфера" на сегашната военнополитическа нестабилност в Сирия и Афганистан към Кавказ и Централна Азия. Друг възможен вариант за постигането на тази цел е организирането на "цветни революции", признаци за което можахме да видим през последните месеци в Казахстан, Армения и другаде.

Разширяването на ШОС, което би трябвало да стане факт през 2017, ще се превърне в тест за работоспособността и ефективността на организацията, която отдавна надхвърли тесните рамки на "Шанхайската петорка". Трансформирането на ШОС в "азиатска ООН" и "балансьор на НАТО" или в нещо друго от този тип, ще зависи от това, дали участниците в нея ще съумеят да създадат действащ механизъм за съгласуване на интересите си и практическа реализация на взетите решения.

Военната ос Пекин-Москва-Техеран и превръщането на ШОС в балансьор на НАТО

Както е известно, на 1 юли 2016 в Китай тържествено беше отбелязана 95-годишнината от създаването на управляващата в страната Комунистическа партия. В речта на партийния лидер и президент Си Дзинпин по този повод се съдържаше важен момент, който със сигурност е предизвикал силна тревога на Запад. Според Си: "Светът се намира на ръба на радикални промени. Виждаме как Европейският съюз постепенно се руши, а икономиката на САЩ търпи крах. Всичко това ще доведе до установяването на нов световен ред. Вече нищо няма да е както преди и след десет години ще станем свидетели на такъв модел на устройство на света, в който ключова роля ще играе съюзът между Китай и Русия". На практика, китайският лидер предложи на руското ръководство да направи следващата стъпка за да могат двете страни да преминат от икономическо и политическо партньорство към формирането на военно-политически алианс, способен не само да се противопостави на бъдещите предизвикателства, но и да се нагърби с глобалното лидерство при евентуален крах на сегашния световен ред. В случая е показателен и начинът, по който Пекин отправя едно толкова сериозно предложение на Москва. Защото малко преди знаковата реч на Си Дзинпин, в Пекин беше голяма руска делегация, начело с президента Путин, която проведе важни преговори с китайските си домакини, приключили с подписването на редица стратегически договори. Най-важното китайско предложение обаче неслучайно беше отправено именно на тържественото заседание на управляващата партия, с което Пекин подчертава, че не се стреми да упражнява натиск върху руската страна, нито пък настоява за незабавен отговор по един толкова ключов въпрос. Между другото, Си заяви и, че "в момента сме свидетели на агресивните действия на САЩ както по отношение на Русия, така и на Китай. Убеден съм, че Русия и Китай могат да формират алианс, пред който НАТО ще се окаже безсилна и това ще бъде краят на имперските стремежи на Запада". Тоест, става дума за покана в прав текст, без каквито и да било заобикалки в "азиатски стил". Руският лидер все още не е реагирал на това предложение, но неговият съвсем конкретен характер, очевидно изисква и съвсем конкретен отговор от Москва.

Парадоксално е, че съвсем доскоро както китайското, така и руското ръководство декларираха, че нямат намерение да формират блокове, насочени против трети страни. Очевидно обаче ситуацията в света се променя радикално (включително и най-вече заради политиката на САЩ) и въпросът за своевременното формиране на подобен алианс вече изглежда съвсем актуален, след като Пекин, който по принцип действа изключително предпазливо, си позволява да отправи подобно предложение на Москва.

И макар че Китай е доста сложен партньор, с който Русия в миналото е стигала и до открита конфронтация, сега китайците наистина изглеждат склонни да застанат редом с руснаците при евентуални военно-политически усложения между Москва и Запада.

Това е особено важно, предвид факта, че новата студена война между Запада и Русия вече тече с пълна сила, макар и да не е просто повторение на предишната. За нейно начало повечето руски анализатори приемат 1999, когато Западът наруши даденото в навечерието на разпускането на Варшавския пакт обещание да не разширява НАТО извън границите на Германия. Вместо това последва присъединяването към алианса първо на бившите съветски сателити, а след това и на редица постсъветски държави. А също напускането от страна на Русия на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) през 2015, формирането на "дъга на нестабилност" от Близкия Изток до Афганистан, т.е. в "стратегическите слабини" на Русия и Китай, "революционното" отстраняване на стабилните светски режими в Близкия Изток и замяната им с терористичния "халифат" на Ислямска държава, февруарската "революция" в Украйна и последвалата гражданска война в Донбас, както и последното активизиране на НАТО по западните и югозападни граници на Русия - като всичко това са просто етапите на постепенното и изостряне.

Пекин не се бои да признае, че Китай не е в състояние сам да се справи с бъдещите предизвикателства, особено ако те придобият и военни измерения. Още повече, че, въпреки впечатляващите икономически успехи и съпътстващите ги технологични пробиви в отделни отрасли, много от китайските държавни структури все още не са приключили процеса на своята модернизация, което се отнася най-вече за армията. Неслучайно Си Дзинпин заяви, че: "Създаването на армия, съответстваща на международния статус на страната е стратегическа задача. Трябва да обвържем икономическото развитие с развитието на отбраната, да модернизираме армията си, така че тя да стане съвременна и стандартизирана. Следва да осъществим реформа във военната сфера и да създадем армия, която е дисциплинирана и може да побеждава".

Специално внимание в тази връзка изискват провелите се от 31 юли до 16 август в руския анклав Калининград международни армейски игри "Морски десант - 2016", в които участваха морски пехотинци от Русия, Казахстан, Китай, Иран и Венецуела. При това китайците участваха в тях не само с жива сила, но и със собствена военна техника, а пък Иран беше представен както с морски пехотинци от своите ВМС, така и от Корпуса на стражите на ислямската революция (т.е. специалните части на страната). Интересно е също, че военните игри в Калининград стартираха на фона на опитите на няколко хиляди привърженици на турския президент Ердоган да щурмуват използваната от бойната авиация на САЩ военновъздушна база в Инджирлик заради появили се снимки на бившия американски командващ в Афганистан генерал Джон Кембъл и смятания за най-голям враг на Ердоган турски ислямистки проповедник Фетхулах Гювен.

Тук мястото да напомня, че Иран е кандидат за пълноправно членство в ШОС, като въпросът за практическата му интеграция вероятно ще бъде поставен непосредствено след официалното присъединяване на Индия и Пакистан през 2017, а Турция се ползва със статут на "партньор по диалога" и неведнъж е изразявала (особено преди временното влошаване на турско-руските отношения през ноември 2015) желание за по-тясно сътрудничество и дори присъединяване към тази организация. Тази възможност отново започва да изглежда актуална, на фона на призивите за преразглеждане на отношенията между Запада и Анкара заради репресиите, предприети от режима на Ердоган срещу нарочените за причастни към неуспелия опит за военен преврат в страната, и дори за евентуалното изключване на Турция от НАТО.

Всичко това несъмнено придава качествено нови измерения на възможността ШОС действително да се превърне някой ден в своеобразен балансьор на НАТО

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020