Заплахи за Европейския съюз от района на Широката Югоизточна Европа

В настоящата статия се разглеждат потенциалните заплахи от района на широката Югоизточна Европа. Под това понятие имам предвид териториите от Източна Турция до Виена. Балканският полуостров, но и Унгария и Молдова. Австрия, чиито единствен път за влияние е на изток, предвид силните й съседи от запад, също е неразривно свързана с региона, което е обусловено от дълга историческа традиция. Унгария участва в регионалната политика със своята компактна общност във Войводина, а почти всичко случващо се в Молдова е пряко свързано с Румъния.

Гърция

Като един от първостепенните проблеми в ЕС може да се посочи тежката ситуация в Гърция. Тя е свързана както с икономическото положение в страната, така и с имигрантския въпрос. Неумението или нежеланието на кабинета на премиера Алексис Ципрас да охранява границите отвори през 2015 т.нар. Балкански маршрут на мигрантите, който разклати сериозно единството на Съюза и буквално блокира Шенгенгенското споразумение. Коалиционното правителство, начело със Сириза, се оказа един експеримент. То не решава възникващите или възникнали преди това проблеми. Критиките към него, на първо място, са за липсата на управленски капацитет[1].  Не е изключено изваждането на Гърция от Еврозоната и връщане към драхмата още през втората половина на 2016. Атина много трудно обслужва дълговете си, преговорите с кредиторите вървят тежко, икономиката не показва признаци на подобрение, продължава да се разчита на туристическия сезон и еврофондовете. На този фон се наблюдава безпрецедентно сближаване между Меркел и Ципрас по важни въпроси като дълга, отношенията с Турция и бежанския проблем[2]. Гръцката криза няма потенциал да разруши европейската конструкция, но с политиката си успешно я подкопава по две основни линии – фискална дисциплина и граничен контрол. Гърция е основен износител на нестабилност в Европейския съюз.

Македония

Македония е в много по-тежка ситуация, отколкото изглежда на пръв поглед. Малката държава в центъра на Балканите се оказва поле на сериозен геополитически сблъсък. В страната се появи тежък кливидж, обособен около двете основни македонски партии – ВМРО-ДПМН и СДСМ. Политическата криза се задълбочава. Изборите постоянно се отлагат, а  ЕС и САЩ заплашват да не ги признаят. Лидерските отношения Груев-Заев са на лична основа със силна геополитическа проекция върху тях. Многохилядните протести и сблъсъци по улиците на големите градове през последните седмици са само прелюдия към възможното превръщане на страната в конфедерация, фактическото й разделяне или дори изчезването й от картата. Повод за такъв анализ дава странното мълчание на албанското население в така създалата се напрегната обстановка. То запазва дистанция от ситуацията. Процесите на разделение на етническите общности в страната са много напреднали и реално тя вече е разделена.

Не може да се отрече, че властите в Македония положиха и полагат максимални усилия за затваряне на границата си с Гърция за нелегално преминаване. И то въпреки категоричния натиск от страна на Вашингтон и Берлин да не го правят.  Евентуален вътрешен конфликт би поставил в положение на активен интерес Албания, България и Сърбия. Албания - предвид  албанското население, живеещо в западната и северна част на страната. България пък има традиционни интереси в Македония, а вече около 100 000 македонски граждани имат български паспорти.  Сръбското малцинство е незначително като процент от населението, но Сърбия на всяка цена ще се опитва да държи отворен сухопътен коридор между себе си и Гърция. (Пророковић, 2015; 230). Трябва да се отбележи, че българската държава още в края на XIX век е била наясно с важността на този въпрос и сръбския интерес в него ( Јовановић, 2002; 68).  В така очертания сценарий за евентуален конфликт, единствената страна член на ЕС е България. Заплахите за разпада на Съюза биха дошли по-скоро от по-голям геополитически сблъсък и разрастване на конфликта, но вероятността за подобно развитие е малка.

Турция

Към днешна дата Турция може да се определи като най-сериозната заплаха за ЕС от региона на Широката Югоизточна Европа. Това се дължи на няколко основни фактора:  личността на президента Ердоган, пантюркизмът, ислямизмът и неоосманизмът на управляващите, както и кюрдският въпрос. Всички те са взаимосвързани и представляват огромна заплаха не толкова за Брюксел, колкото за страните от региона.

Мигранската потоци разкриха фундаменталната слабост на Европейския съюз. Ердоган за втори път извади на показ този факт. Първият път това ясно се видя при кризата с лодките с нелегални имигранти, пристигащи на италианския остров Лампедуза. Отварянето на Балканския маршрут само затвърди извода. Турция и Гърция свободно пропуснаха милиони нелегални имигранти от цял свят и дори ги насочваха и регулираха по пътя им към Европа. Ярко доказателство за това е пропускането и спирането на няколко хиляди имигранти на 4 км. от българската граница, които бяха държани от властите за около седмица в Одрин и след това върнати безпроблемно обратно в Истанбул. Властите в Гърция официално извозваха пристигащите на островите с фериботи и автобуси до македонската граница. Нито Турция, нито потоците са толкова силни – просто слаб се оказа Европейският съюз и големите страни в него. И буквално целият свят го видя през медиите и ясно разбра ситуацията. Това превърна Европа в потенциална жертва.

Турция използва европейската слабост или желание, и наложи от позиция на силата исканията си за отпускане на финансови средства (6 млрд. евро), подновяване на преговорите за членство, отпадане на визите за турски граждани за Шенгенското пространство. Последното среща много сериозен отпор сред страните членки, както и сред общественото мнение. Това може да отключи непредвидимостта на Ердоган и той съзнателно да насочи милиони имигранти от Азия и Африка към териториите на двете държави, с които граничи в Европа, и двете членки на ЕС – България и Гърция. Това обаче едва ли ще доведе до разпад на ЕС, като по-вероятния сценарий е въпросните две държави да бъдат жертвани и превърнати в буферна зона, с огромни задържащи центрове, за да се печели време в останалата част на континента за решаване на натрупващите се вътрешни проблеми.

Турската демографска дъга между границата с Иран и Дания, е поле, върху което турската държава усилено работи за свързването на етническите си общности, или припознатите от нея като близки такива (албанци, бошнаци и т.н.), в едно цяло. Тук именно се прилагат инструментите на неоосманизма, ислямизма и пантюркизма. Всеки според конкретната ситуация (Македония, Босна, Албания, Косово, Австрия, Германия). Единственото разкъсване на тази дълбоко проникнала в континентална Европа ос е тънкият коридор, оформен от Унгария, Словения и Хърватия. Опитите са пробиването му обаче са много сериозни.  По време на официалното посещение на президента Ердоган в Загреб (26-27 април 2016) той обеща задълбочаване на икономическото сътрудничество между двете държави – дадоха се многомилиардни обещания за търговски обмен и инвестиции[3].  Освен президента, турската делегация включваше и шестима министри (енергетика, правосъдие, култура, туризъм, икономика, европейски въпроси). Между другото подобни обещания се дават на София, Скопие, Тирана, Атина, Прищина, Сараево...  На съвместна пресконференция на турския държавен глава и хърватския президент Колинда Грабар-Китарович и от двете страни бе подчертано, че споделят обща отговорност за Босна и Херцеговина. Неколкократно беше отбелязано, че се работи за сътрудничество във формат Хърватия, Босна, Турция. Вкарването на темата Босна в двустранните отношения е много опасно. Хърватите могат да се окажат използвани от Ердоган за постигане на целите му, което да се превърне в проблем за целия регион и за ЕС, като цяло. Унгарският и хърватският пробив биха били сериозни заплаха за ЕС, съдействайки за неговия разпад. Както е известно, Китарович обеща подкрепа за еврочленството на Анкара.

Турските общности в Европа

На трето място кюрдският проблем вече има характеристиките на гражданска война. Тя е свързана както с военните действия в Югоизточна Турция, така и с все по-честите и кървави терористични атаки на цялата територията на страната. Към днешна дата и двете страни са решени да стигнат докрай. Ердоган използва кризата, за да направи Турция президентска република (Onanç, 2016). Вероятно плановете му включват едва след това да седне на масата на преговорите с кюрдите. Въпросът е, дали ще съумее да улучи тънкия момент и да го направи преди военните действия да излязат от контрол.  Евентуалната подялба на Турция може да я отслаби като световен и регионален фактор, но по време на този процес тя може да се обърне към нови територии, където има свои интереси и компактно тюркско население. Това е изключително сериозна заплаха на първо място за България. Не бива да се изключва сценарий, при който, като въпрос, да се поставят българските граждани с турско самосъзнание, което е директна заплаха за Европейския съюз.

Руско-турските отношения продължават да се влошават. Това върви паралелно със сближаването между Киев и Анкара, което се съчетава с опити да се привлекат към този формат най-вече Полша и България. На масата вече се слага нова тема – кримските татари.

Въпреки прокламираната медийна изолация от страна на Белия дом спрямо Ердоган, фактите говорят друго. По време на посещението си в Съединените щати в началото на април той успя за два дни да се види с президента Обама и вицепрезидента Байдън. Независимо от все по-авторитарната политика, която води, страната му си остава най-ключовия военен съюзник на Вашингтон в рамките на НАТО и Близкия Изток. Няма друга армия в състава на Алианса, която да е в състояние да разгърне голяма сухопътна операция и да издържи на натиска на общественото мнение при евентуални мащабни човешки жертви. Към днешна дата, турско-американските отношения продължават да са близки и съюзнически.

Босна и Херцеговина

Четвъртата точка със сериозен взривоопасен потенциал в региона е Босна и Херцеговина. В момента тази квазидържава е тежко разединена. От една страна е т.нар. Република Сръпска, начело с президента Милорад Додик. Ръководството и отдавна чака подходящ момент да обяви референдум за независимост, който и де юре да разпадне изкуствено създадената държава. Усилията са  насочени отделянето да стане без ответни военни действия. Додик има силната подкрепа на Руската Федерация. В рамките на мюсюлманско-хърватската федерация, още от войната от 90-те години на ХХ век, текат тежки процеси на ислямизация. Мнозина от участвалите тогава в моджехидинските отряди бойци останаха да живеят в страната. Процесите на десекуларизация там вече са необратими. Един факт е достатъчно показателен за настроенията и процесите, които вървят сред бошняшкия политически елит. Босна е на първо място в света по брой на приети лица от американския затвор в Гуантанамо. Сред заселилите се през последната година в страната има офицери на Ислямска държава, съдени за тероризъм в Египет, както и бойци от различни ислямистки формирования, които живеят необезпокоявано и дори се изявяват по централните медии[4]. И, не на последно място, голяма част от недвижимата собственост във федерацията вече е изкупена от граждани от страните от Персийския залив (Методиев, Панчев, Марков, 2014; 22).  Хърватската общност е в деликатно положение. Тя буквално се топи поради големия брой хървати, които вече напуснаха или напускат Босна. Хърватия е единствената страна член на ЕС, която има непосредствени интереси в Босна чрез своето население в страната. Евентуален конфликт или подялба на територията автоматично ще я вкарат в дневния си ред. Босна има потенциал за сериозна дестабилизация в региона, предвид включването на Сърбия в евентуален конфликт.  За сериозността на ситуацията говори фактът, че трите народа - хървати, сърби и бошнаци имат различни външнополитически цели за бъдещето си – ЕС, Русия, Ислямския свят. (Đukanović, 2016; 114). Въпросът е още колко време може да се удържа това положение? Все пак кризата в Босна няма потенциал да повлияе за разпадането на Евросъюза.

Косово, Сърбия, Молдова

Косово отникъде не граничи с ЕС и няма потенциал за дестабилизирането на Съюза. От няколко години насам страната се обезлюдява. Институциите не функционират. Освен това мащабите на Косово, изключват възможността страната да се превърне в реална заплаха за европейската сигурност.

Сърбия се чувства все по-изолирана и застрашена, доколкото вече е заобиколена отвсякъде от ЕС и НАТО. Националистическите настроения в страната в никакъв случай не са изчезнали. Икономическото състояние на държавата не е добро, но тя спечели от въздържането да се присъедини към санкциите срещу Русия. Управляващите се люшкат относно пътя, по който да поемат в сложната игра на баланси между ЕС, Руската Федерация, САЩ и някои арабски страни.  Въпреки заявеното желание за еврочленство на премиера Вучич, обществото е силно разделено по въпроса. Въвличането на страната в потенциални конфликти в Косово и Босна не са изключени. Съществува вариант при който, при евентуална ескалация може да се стигне до сепаратистки действия от страна на унгарската общност във Войводина. Тя е почти единна, добре организирана, политически представена, има подготвено и опитно ръководство, ползва се с добър имидж и, не на последно място, може да разчита на сериозна подкрепа от Унгария.

Евентуална ескалация на напрежението между правителството в Молдова и непризнатата Приднестровска република може да доведе до конфликт между Румъния и Русия, но той ще приключи бързо, предвид възможността за намиране на бързо решение между воюващите страни и асиметричния им военен потенциал.

Всички гореизброени проблеми нямат потенциала да повлияят за евентуалния разпад на Европейския съюз.

Някои изводи

Основните заплаха за ЕС, регионалната стабилност и, в частност, за България идват по линия на икономическата, институционална и политическа нестабилност в Гърция, непредвидимостта на режима в Турция, личността на Ердоган и военната обстановка в Анадола, начинът, по който ще се разпадне Босна, и официалната промяна в Македония.  В най-тежка геополитическа ситуация в региона, от гледна точка на потенциалните рискове за съществуването на ЕС, се намира Гърция и, на второ място, България. Двете страни са в центъра на развиващи се или възникващи конфликти, които имат сериозен потенциал за разрастване и дестабилизация на целия регион.

Бележки:

Библиография:

Јовановић, 2002: Јовановић, Владимир,   Србија и Бугарска 1886–1896, Београд, Службени гласник и Историјским институтом, 2002

Методиев, Панчев, Марков, 2014: Методиев, Калоян, Панчев, Антон, Марков, Марко, Арабската икономическа активност в Югоизточна Европа. В:, сп. Геополитика, изд. Българско геополитическо дружество, бр. 2/2014, 2014

Пророковић, 2015:  Пророковић, Душан, Геополитика Србије. Положај и перспективе на почетку 21. века, друго измењено и скраћено издање, Београд, Службени гласник, 2015

Đukanović,2016: Đukanović Dragan, Balkan na posthladnoratovskom raskršću (1989-2016), Beograd, Srbija,Službeni glasnik, 2016

Onanç, 2016: Onanç, Gülseren, Inclusive Ways to Peace and Democracy in Turkey. In: Turkish Policy Quarterly, Issue topic: Turkey's Kurdish Conundrum, Vol. 14 No. 4 - Winter 2016, Ankara, Turkey, 2016

* Преподавател в Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Статията се базира на доклада, изнесен на конференцията "Ще се разпадне ли ЕС: кризисни процеси и заплахи за европейското единство", провела се на 27 и 28 април 2016 под егидата на Българското геополитическо дружество, Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и ИИОЗ към БАН.

[1] Papachela, Alexis, Perfect storm, 3.04.2016, (достъпно на 3.04.2016) http://www.ekathimerini.com/207569/opinion/ekathimerini/comment/perfect-storm

[2] Papachela, Alexis, A paradoxical relationship, 10.04.2016, (достъпно на 11.04.2016), http://www.ekathimerini.com/207774/opinion/ekathimerini/comment/a-paradoxical-relationship

[3] Erdogan bio i s Оreškovićem.  Turska uskoro u RH otvara ured svoje razvojne agencije, slijedi investicijska ofenziva. 27.04.2016;  http://www.jutarnji.hr/erdogan-bio-i-s-oreskovicem-turska-uskoro-u-zagrebu-otvara-ured-svoje-razvojne-agencije--slijedi-investicijska-ofenziva/1568276/ (достъпен на 27.04.2016)

[4] Galijašević: U Sarajevu se nalazi komandni i operativni centar Islamske države, 9.03.2016; http://www.blic.rs/vesti/svet/galijasevic-u-sarajevu-se-nalazi-komandni-i-operativni-centar-islamske-drzave/kj2472l (достъпен на 10.03.2016)