Анализаторите и коментаторите, социологическите агенции и авторите на прогнози се надпреварват да описват многообразните политически разломни линии в усилията си да обяснят същността на очертаващата се финална политическа битка между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън, използвайки изрази като „жените против Тръмп”, „евангелистите против Хилари”, „латиносите против белите американци от работническата класа без висше образование”, „гей-общността против традиционалистите” или „по-възрастното срещу по-младото поколение американци”.
Всичко това е важно, но не то е основното. Всяко реалистично тълкуване на сегашните президентски избори в САЩ изисква да признаем наличието на една гигантска разломна линия, тласкаща Америка към период на сериозни политически сътресения, които несъмнено ще взривят „политическата скала на Рихтер”. Тази разломна линия разделя националистите и глобалистите.
Глобалистите отдавна овладяха по-голямата част от американското общество, поставяйки под контрол повечето институции на националния елит – медиите, академичната наука, големите корпорации, Холивуд, аналитичните центрове, неправителствените организаии и благотворителните фондове. Тези институции са толкова влиятели (както всяка от тях, сама по себе си, още повече пък – всичките заедно), че контролиращите ги елити смятаха своите политически победи за пълни и окончателни. Ето защо през последните години бяхме свидетели на непрекъснато нарастващо социално и политическо високомерие от страна на принадлежащите към тях.
Сега обаче на политическата сцена се появи Тръмп и обърна всичко с главата надолу. Почти по всеки важен политически въпрос, който този свръхбогат политически „неофит” отправя към американските елити, той се изявава като убеден антиглобалист и привърженик на национализма. И тъкмо това е най-важният фактор за неговия безпрецедентен и съвършено непредвидим успех. По-долу ще дам няколко примера за това.
Имиграцията
Националистите са убедени, че всяка истинска нация следва да има ясно очертани и защитени граници, в противен случай тя не е истинска нация. Освен това те смятат, че културното наследство на собствената им нация е свещено и следва да бъде защитено, докато масовата миграция, особено от отдалечени части на света, може да ерозира националната привързаност към това наследство. На свой ред, глобалистите не се интересуват от границите и тяхната защита. Те вярват, че националната държава е остаряла и е просто остатък от Вестфалския мир през 1648, който кодифицира признаването на съществуващите национални държави. Глобалистите отхвърлят Вестфалския модел в полза на интегрирания свят, в който информацията, парите, стоките и хората се придвижват по цялата територия на планетата с все по-висока скорост и без да обръщат особено внимание на традиционните представи, държавността или границите.
Външната политика
Глобалистите твърдят, че се ръководят от хуманитарни подбуди. За тях правата и просперитета на световното население са по-важни от правата и просперитета на гражданите на САЩ. Действително, както посочва и известният анализатор Робърт Д. Каплан, либералното увлечение по универсалните принципи, които се приемат за водещи при формулирането на външната политика, „води до повишена склонност към пацифизъм, когато става дума за защитата на нашите коренни национални интереси, и до повишена склонност към агресия, когато става дума за защитата на човешките права”. Прокарвайки външнополтическия си авантюризъм, глобалистите често са сконни да поставят знак за равенство между събитията в балтийските държави, Грузия или Украйна например, и националните интереси на САЩ, макар че всъщност става дума за стремежа на глобалистите да доминират и определят случващите се по света събития. За разлика от тях, националистите не се интересуват от проблема за глобалната доминация. Като националисти, те искат страната им да бъде могъща, а армията и да разполага с по-големи възможности и да има достатъчно „дълги ръце”, но най-вече за да може да защитава американските национални интереси. Обикновено, когато САЩ са изправени пред поредната авантюра в чужбина, те задават фундаменталния въпрос, дали националните интереси оправдават необходимостта да се пролива американска кръв и да се харчат американски пари за една или друга военна инициатива. Колкото и душераздирателни да изглеждат съдбите на другите народи, преживяващи трудности в различните части на света, те обикновено не играят забележима роля в съображенията на националистите. Най-главното за последните е съдбата на Америка.
Търговията
Историята на търговията в Америка не допуска някаква праволинейна и еднозначна интерпретация. Андрю Джексън например е бил едновременно и изключителен националист, и привърженик на свободната търговия. На свой ред, Уйлям Маккинли превръща Съединените щати в глобална държава, макар е той, самият си остава убеден протекционист.
В днешно време обаче, разломната линия се очертава достатъчно ясно. Глобалистите приветстват безпрепятственото „преливане” на стоки през националните граници, следвайки теорията, че това ще съдейства за все по-голямата глобализация на търговията, което пък ще е от полза за жителите на всички държави. Политологът Томас Л. Фридман, смятан за един от водещите глобалисти на своето поколение, навремето определяше Съединените щати като ролеви модел на „глобално интегрирания, свободен пазарен капитализъм”. Това обаче беще преди началото на Голямата рецесия и последвалото анемично възстановяване на икономиката по време на управлението на Обама. Анализирайки резултатите от същата тази, превъзнасяна от Фридман „глобализация”, днешните американски националисти стигат до извода, че тя е опустошила индустриалното сърце на Америка. Без значение, дали са прави или не, но в центъра на вниманието им са американските граждани, чиито животи и средства за съществуване също бяха масово опустошени. Тоест, свидетели сме на нова мощна протекционистична вълна, заливаща политическото пространство и принуждаваща глобалисткият елит, който стои на пътя и, да отстъпва панически.
Глобалистите бяха прекалено обсебени от глобалната търговия за да обърнат необходимото внимание на ужасяващото положение на „вътрешните бежанци” на Америка – тези останки от някогашната ни индустриална нация.
Политическата коректност
Предвид факта, че глобалистите доминират в институциите на националния елит на САЩ и често използват властовите си позиции за да осмиват и маргинализират т.нар. „средна Америка” на обикновените граждани, повечето от които са националистически настроени, последните все по-често се оказват в позиция на глуха отбрана както в политическата, така и в културната сфера. Сега, благодарение на кандидатурата на Тръмп, започваме да разбираме колко фрустрирани са те от появата на „политически коректните” елити, диктуващи им какво да мислят и как да оценяват злободневните политически въпроси, както и какво ще бъде отнешението към самите тях, ако не се подчиняват на правилата („расисти”, „хомофоби” и „ксенофоби” са сред най-често използваните епитети). Глобалистите игнорират този феномен, защото той работи предимно в тяхна полза и е продукт на собствените им схващания и философски възгледи. Затова пък националистите са силно загрижени за това. Те пращат децата си в колежите, надявайки се, че така те ще станат по-добри и подготвени, но с ужас откриват, че насажданата там политическа коректност цели да унищожи всички онези възгледи и ценности, които те самите са се опитвали да внушат на потомците си. Както и, че тези възгледи и ценности не могат да се конкурират на уж свободния пазар на идеите в университетските кампуси, тъй като биват обявявани за неуместни и нетърпими, дори още преди да бъдат заявени.
Културното наследство
Националистите изпитват силна привъзаност към националното си наследство, което разглеждат като съкровищница на мъдрост и на поуки, които прадедите ни са си взели от този грандиозен американски експеримент, който изглежда едновременно и озадачаващ, и вдъхновяващ. Глобалистите не са особено привързани към него. Националистите са обхванати от гняв, ставайки свидетели на постоянните атаки срещу толкова много гиганти на американското наследство, макар че последните, разбира се, не са били безгрешни (както и ние, самите, днес). Глобалистите пък са тези, които оглавяват тези атаки.
Пред последните години, напрежението по всички тези разломни линии непрекъснато нарастваше, след като глобалистките елити решиха, че всички важни въпроси или вече са решени в тяхна полза, или пък се контролират от тях. Например този за имиграцията – много приказки за необходимостта от реформи, без обаче да е направено нещо реално, докато напливът на имигранти продължава. Или пък външната политика – социологическите проучвания сочат, че мнозинството американци са против интервенционисткия авантюризъм, но той си остава преобладаваща позиция на управляващите елити. По отношение на търговията, сред елитите съществува консенсус, че свободната търтовия няма сериозна алтернатива, при положение, че индустриална Америка беше превърната в руини. Политическата коректност се трансформира в безогледно игнориране на мнението на гражданите, несподелящи възгледите на глобалистите. Що се отнася до културното наследство, в тази сфера управляващите активно работеха против онези, които се отнасят с уважение към историята на собствената си страна. Затова не е чудно, че глобалистката класа стигна до извода, че вече не си струва да се опасява от възникването на някаква сериозна опозиция вътре в страната.
Всъщност, тя трябваше да се безпокои от това и най-доброто доказателство е феноменът Доналд Тръмп. Той не само се обяви остро против неконтролируемата имиграция, но го направи така, че да стане ясно, че е единственият политик, който наистина е готов да предприеме нещо по въпроса. Въпреки грубата му реторика, а може би тъкмо благодарение на нея, американските националисти се пробудиха и се обединиха около него. Що се отнася до външната политика, Тръмп си позволи да зададе въпроси, които никой друг не беше склонен да повдигне. За какво ни е НАТО, в сегашния и вид, след като Съветският съюз вече не съществува и не застрашава Европа? Защо американците плащат за отбраната на богатите европейци, които безпроблемно биха могли да поемат собствената си защита? Защо САЩ трябва да продължат да следват политика, целяща смяната на различни режими по света, след като съвременната история показва, че това по правило води до катастрофални поледици и хаос? Защо елитите не могат да осъзнаят и да признаят хаоса в Близкоизточния регион, причинен от тяхната необмислена война в Ирак? Тръмп отговаря на всички тези въпроси по начин, който кара елитите да изтръпнат, но истината е, че мнозина американци си задават същите въпроси и приемат отговорите на Тръмп за чиста монета.
Що се отнася до търговията, Тръмп не е особено оригинален със своите протекционистични идеи. Подобен тип мислене изиграва значителна роля в различни периоди на американската история – както в добри, така и в лоши времена. Още през 1988 демократът Ричард Гепхард говори за нобходимостта от „икономически национализъм”. И тук обаче Тръмп отхвърля старата политика и разкрива наличието на нова разломна линия. Що с отнася до политическата коректност, той стартира смайваща по своята политическа самобитност и мощ ответна атака. По отношение на културното наследство пък, Тръмп казва всичко, обещавайки на американците, че „скоро отново ще можем да си казваме „Честито Рождество Христово!”.
На свой ред, Хилари Клинтън е олицетворение на глобалисткия елит – тя е привърженик на напълно прозрачните граници и хуманитарните интервенции, убеден защитник на свободната търговия (макар че през последните месеци избягва да говори открито по този въпрос), изцяло споделя основните изисквания на политическата коректност и практикува политика на „идентичност”, която е в основата на нападките срещу националното наследство на Америка. Нищо не отразява този образ на Хилари толкова добре, като прословутата „Фондация Клинтън” – блестяща програма за търсене на „големите пари”, без оглед на националните граници, с цел финансирането на основите на действащата политическа машина в САЩ.
Все още е трудно да се прогнозира, дали Тръмп, в качеството му на кандидат на Новия американски национализъм, има реален шанс да спечели президентския пост. Без значение дали ще спечели или ще загуби обаче, той вече разтърси из основи американската политическа система, лансира мощна нова реторика и разкри нова политическа разломна линия между национализма и глобализма, която няма да изчезне в обозримо бъдеще. За глобалисткия елит на Америка това означава началото на една съвършено нова епоха.
*Политически редактор на американското консервативно издание „Нешънъл Интерест” и автор на няколко книги за историята и външната политика на САЩ
{backbutton}
