"Петдесетте нюанса черно" на тероризма: заплахата за Турция

брой 4 2016
Typography

На 7 юни 2016 в най-големия турски град Истанбул беше осъществен поредният терористичен акт, отнел живота на седем полицаи и на четирима граждани. На следващия ден в района на Мидят, в Югоизточна Турция, избухна натъпкан с взрив автомобил, а жертви на този атентат станаха две жени - служителки на полицията (едната от тях се оказа бременна), както и трими цивилни. Специално следва да се подчертае, че всичко това се случи в началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.

Което за пореден път потвърждава, че тероризмът няма лице: нито етническо, нито религиозно, и несъмнено заслужава безусловно осъждане. Очевидно, извършителите на тези престъпления са били наясно, че терористичното нападение в историческия център на Истанбул в разгара на туристическия сезон ще привлече вниманието на световната общественост и ще провокира още по-мащабен спад на желаещите да прекарат почивката си в Турция. Икономическите аспекти на тези събития обаче, са много по-малко значими, отколкото политическите.

Възходът на терористичната активност в Турция започна през юли 2015, когато съобщенията за взривове и нападения започнаха да пристигат не само от югоизточните райони на страната, но и от големите градове, като Истанбул, Анкара или Бурса. Очевидно е, че в резултат от тези свои действия, заинтересованите страни си гарантират голям обществен резонанс в световните медии и, което е най-трагичното в случая, нараства броят на жертвите сред мирното население. Нещо повече, няма съмнение, че активизирането на терористичните групировки в Турция е тясно свързано със сирийската криза, която продължава да оказва негативно влияния върху външнополитическата и вътрешнополитическата ситуация в страната.

Кой е виновен и какво може да се направи?

Днес тези вечни въпроси са по-актуални отвсякога за Турция. Очевидно е, че самото решение или поне опитът за осъзнаването на необходимото решение на проблема с тероризма следва да стартира с дефинирането на основните принципни моменти, които често се игнорират както от турските управляваши, така и от световната общественост. В пряк и преносен смисъл, Турция е разположена на разломната линия на континентите и би могла да играе ролята на мост между Изтока и Запад. За Анкара обаче съществуват и определени вътрешнорегионални разломни линии, които са определящи за сегашната ситуация и не и позволяват да играе ролята на мост не само между Изтока и Запада, в глобален план, но и между източните и западните части на Турция.

Всяка държава притежава определен брой особено болезнени точки. При това действията и за отстраняването на "болезнения синдром" могат да се оценяват от различни гледни точки, очертавайки техните положителни и отрицателни моменти. Би било голяма грешка обаче, тези аспекти да бъдат игнорирани, или пък да се използва в собствен интерес един или друг от тях, например етническият (противопоставянето между турци и кюрди), религиозният (сунити срещу шиити/алауити и т.н.) и мирогледният (традиционализмът срещу секуларизма). Предвид казаното по-горе, мащабите на трагедията, която може да се разиграе в Близкия Изток, като цяло, и в Турция, в частност, са изключително големи. Сирийската криза оказва много силно влияние върху вътрешната ситуация в Турция и се превърна в своеобразен пусков механизъм, най-малкото, за две от споменатите разломни линии, придавайки им нови, изкривени форми - това е активизирането на терористичните действия на Ислямска държава (ИД), чиято политика до голяма степен се гради върху религиозния аспект, и действията на Кюрдската работническа партия (PKK), която също се смята в Турция за терористична организация и залага най-вече на етническата принадлежност.

Драматизмът на ситуацията е свързан с това, че за разлика от Русия например, която води борбата си с ИД от растояние, Турция е принудена да се бори с терористите на собствената си територия. Нещо повече, съществен принос за дестабилизацията на страната има и деструктивната политика на РКК, която напоследък започна да използва все по-сложни и добре обмислени в стратегически план методи. Тоест, в момента Анкара води борба на два фронта: с групировките, проникващи от съседните държави, и с една терористична организация, която вече над четиридесет години действа непосредствено на турска територия.

Кюрдската работническа партия или Ислямска държава?

В историята има доста примери, когато отговорността за породилите голям резонанс терористични нападения се поема едновременно от няколко терористични организации, опитващи се по този начин да се изявят и да привлекат още по-голямо внимание към себе си. Както е известно, отговорността на терористичното нападение от 8 юни в района на Мидят (Югоизточна Турция) вече беше поета от РКК. Първоначално се предполагаше пък, че зад взрива на 7 юни вероятно стои ИД. Това се обяснява с факта, че в резултат от действията на руските военновъздушни сили и западната коалиция в Сирия и Ирак, ИД напоследък губи позиции. Практиката обаче сочи, че подобни организации се стремят на всяка цена на продължат съществуването си, включително осъществявайки терористични нападения в други държави по света, като в този контекст Турция е изключително удобна мишена. Малко по-късно обаче, отговорността за терористичното нападение в Истанбул от 7 юни беше поета от създадената през 2004 военизирана групировка "Ястреби за свободата на Кюрдистан" (ТАК), смятана за съюзник на РКК.

Междувременно, тактиката на военните действия на самата РКК претърпя сериозни промени. Ако преди бойците на тази организация бяха ангажирани предимно със сражения с турската армия в планините и труднодостъпните местности, напоследък терористичните им акции се извършват в големите градове, където сред жертвите могат да се окажат не само военни, но и цивилни граждани. Нещо повече, те все по-често използват дистанционни устройства, в резултат от което нараства броят на жертвите и намалява рискът за самите терористи да бъдат ликвидирани.

На второ място, изместването на терористичната активност към гъстонаселените райони на Турция дава възможност на Кюрдската работническа партия още по-силно да заяви за себе си. Сред целите и в тези условия е световната общественост да осъзнае, че сраженията в Турция не се водят само в югоизточната част на страната. Най-опасната последица от тези действия на РКК обаче е техният вътрешнодържавен аспект. Освен общоизвестните последици от терористичната активност, е налице и проблемът за дългосрочната и перспектива. Кюрдската работническа партия действа не само "тук и сега", но и залага своеобразна бомба с часовников механизъм в съзнанието на турските граждани. Постепенно става ясно, че проблемът с югоизточната част на страната не засяга само онези, които живеят там (предимно кюрдите), а цяла Турция. Нещо повече, войната в Сирия, където сблъсъците много често се водят в градовете, даде възможност на РКК да подобри военната си подготовка, затова и атаките и придобиват все по-големи и разрушителни мащаби. Политиката на сплашване може да породи появата на нова визия, в чиито рамки Югоизточна Турция да започне да се възприема от обществото като нещо отделно, а не като съставна част на държавата, и нейното сепариране да се наложи в съзнанието му като единствено правилното решение.

Сирийската криза и активизирането на Кюрдската работническа партия са неразривно свързани помежду си. Както е известно, спадът в активността на РКК беше характерен за периода от началото на 2013 до юли 2015, когато правителството предприемаше определени стъпки за стимулиране на процеса на преговори. От една страна, този период се характеризираше със същественото ограничаване на терористичната активност. От друга страна, използвайки очерталата се положителна тенденция, бойците на РКК успяха да увеличат и съсредоточат оръжейните си запаси непосредствено в селищата в Югозападна Турция. Паралелно с това, от средата на 2013 се очерта процес на укрепване позициите на Кюрдската работническа партия в Сирия, където действа дъщерната и организация Демократичен съюз (PYD). От ключово значение в това отношение е, че в редица държави РКК се смята за терористична организация. Затова, за да може да продължи да действа, през 2000-те тя трябваше на няколко пъти да променя името си. Така например, в Иран тя действа като Партия за свободен живот на Кюрдистан (PJAK), а в Сирия като Демократичен съюз. В самата Турция името и се променяше неколкократно (Congra-Gel, KADEK и т.н.). Тоест, на практика РКК и PYD представляват една и съща организация с един и същи лидер и команден пункт и с общ военен потенциал. Нещо повече, добре известно е, че въоръжените им отряди са изключително мобилни и лесно биват прехвърляни от един на друг фронт.

В този контекст Турция се оказва в доста сложна ситуация. От една страна е добре известно, че държавите от западната коалиция в общи линии споделят позицията на Анкара, смятайки Кюрдската работническа партия за терористична организация (впрочем, ООН, Китай, Индия, Швейцария, Русия, Египет и някои други държави, не я признават за такава, а през 2008 Европейският съд в Люксембург реши да я извади от списъка на терористичните организации - б.р.). От друга страна, САЩ, Русия и държавите от ЕС, в политически и военен аспект, подкрепят сирийската партия Демократичен съюз, която - както посочих по-горе - на практика е част от РКК. Това несъмнено намалява взаимното доверие между тях и Турция.

Предвид негативния и опит в Афганистан и Ирак, изглежда очевидно, че западната коалиция няма намерение да изпраща сухопътен военен контингент в зоната на военните действия. Затова сътрудничеството с онези, които вече са там и активно участват в сраженията, дава на коалицията допълнителни възможности. Използвайки това, кюрдският Демократичен съюз, който активно воюва срещу Ислямска държава в Сирия, си гарантира международна легитимност. Това пък дава допълнителна възможност на РКК да мобилизира бойците си и да прехвърля оръжие на "турския фронт".

Впрочем, Кюрдската работническа партия преследва и друга цел - чрез създаването на автономни региони в Сирия, Ирак, Иран и Турция да постигне създаването на независим Кюрдистан. Тъкмо поради това сирийската криза представлява пряка заплаха за националната сигурност на Турция. Очевидно е, че създаването на кюрдска автономна област в резултат от гражданската война в Сирия е съвършено неприемливо за Анкара. Не бива да забравяме също, че освен Турция, има и други регионални играчи, които не са заинтересовани от подобно развитие, като сред тях са най-вече Иран и Саудитска Арабия

Заключение

Изглежда очевидно, че подобно на другите държави от региона, Турция е принудена да се адаптира към новите геополитически реалности в него. Това до голяма степен обуславя необходимостта от спешното формулиране на нова стратегия за взаимодействие както във вътрешнополитическото пространство, така и с всички без изключение държави от региона. Това означава, че на Анкара задължително ще се наложи да коригира редица аспекти на своя външнополитически курс, особено по отношение на Сирия. За да бъдат направени първите необходими стъпки в тази посока обаче, турските управляващи следва да осъзнаят, че сирийската криза е и част от вътрешната политика на Турция. Това ще изисква вземането на определени правови решения в сферата на борбата с тероризма и паралелното осъществяване на нови сериозни демократични реформи. С други думи, необходимо е да се намери точния баланс между «hard power» и «soft power». За Анкара това ще означава определено развитие на регионалната и визия по кюрдския въпрос и, като следствие, постепенната но задължителна нормализация на турско-руските отношения.

 

* Експерт на Международната организация за стратегически изследвания в Анкара (USAK)

{backbutton}