Татяна Дронзина и Явор Райчев. "Жените в Ислямска държава”. 224 страници. Военно издателство, София, 2016.
През последните години Ислямска държава е сред най-коментираните обществено-политически феномени в международната политика. Въпреки това, знанията ни за непризнатата от никого джихадистка квазидържава, разположена на територията на Сирия и Ирак, си остават откъслечни и непълни. В началота на тази година Военно издателство пусна на пазара монография за Ислямска държава, написана от двама български автори – професор Татяна Дронзина от Софийския университет и Явор Райчев, който има магистърска степен по международни отношения от университета в шведския град Линшьопинг.
Книгата „Жените в Ислямска държава” разглежда един от слабо проучените аспекти на джихадисткия феномен – женското участие. Изследването на авторите се базира на огромен фактологичен материал. Освен научните и медийни публикации, те са използвали и резултатите от своята теренна работа в Централна Азия, където са интервюирали бойци, излежаващи присъди за участие в Ислямска държава (ИД), както и близки и роднини на мъже и жени, които понастоящем се бият в Сирия и Ирак. Освен това Дронзина и Райчев са изгледали и превели стотици часове видеоматериали, рекламни клипове и пропагандни филми, както и записи на радио и телевизионни предавания на английски, руски и арабски език. В резултат се е получил жив, интересен и аналитичен разказ за битието на жените, попаднали на територията, контролирана от ИД.
Според данни от средата на миналата година, 550 от всички европейци, намиращи се на територията на ИД, са жени. Най-много са германките, французойките и британките. Дронзина и Райчев се интересуват от социалния произход и мотивацията на тези жени. Изводът им е, че е много трудно да се очертае общ социален профил за всички представителки на тази група. Сред тях има млади жени и тийнейджърки от добри, но и от проблемни семейства; с дълбоко вярващи и практикуващи религиозни обреди родители, но и с родители с либерални възгледи. Някои жени са имали трудно детство, а други са от средната класа. Не всички са били мюсюлманки по рождение, много от тях приемат тази религия в тийнейджърска възраст. Част от младите жени пътуват към Сирия със съпрузите си, други – за да се срещнат с любимия си, с когото се познават само по интернет, а трети – с надеждата, че там ще си намерят мъж, с когото да създадат дом и деца. Всички те обаче към момента на заминаването са се намирали под въздействието на радикални идеологии, създали у тях убеждението, че именно Ислямска държава е мястото, където всички мечти на добрата мюсюлманка могат да бъдат осъществени. Любопитни са и историите на руските момичета, които се присъединяват към ИД. Повечето от тях са студентки по право, финанси, медицина в престижни руски университети.
Един от безспорните фактори, мотивиращи жените да се присъединят към ИД, е дълбоката религиозна вяра. Той обаче в никакъв случай не е единствен, посочват авторите на книгата. Друг важен мотив е желанието за включване в общност, състояща се от хора с със сходни на техните собствени възгледи, ценности и разбирания за живота. Общността е контекстът на истинската човешка индивидуалност. Важна роля играе и стремежът за чисто женска житейска реализация в ролята на съпруга и майка. Много момичета, присъединили се към ИД, макар че са от западни държави, произхождат от общности, в които брачният избор не е напълно свободен, а договорените от родителите бракове продължават да бъдат практика. Халифатът на ИД предоставя обществен идеал, който пленява въображението, мобилизира силите и дава твърдостта да се понасят несгодите на войната. За личността, присъединяването към джихадистите несъмнено е революционен акт. Затова то може да се разглежда и като форма на женски бунт срещу тиранията на традицията и патриархалните нрави.
Една от най-любопитните глави в книгата „Жените в Ислямска държава” е посветена на т.нар. "секс джихад", или както е известен на арабски - джихад ал никах. Първите сведения за него са от 2012. Според фатва, издадена от един саудитски духовник, бойците, които повече от две години не са имали контакт с жени, могат да осъществят такъв в рамките на няколкочасов брак. Краткостта на брака е с цел колкото се може повече джихадисти да се възползват от достъпа до жени като единствените ограничения са момичетата да бъдат над 14-годишна възраст, вдовици или разведени. Един уахабитски проповедник дори публикува още по-радикална фатва, която обявява за законни и почасовите брачни контракти с омъжени жени без знанието на техните съпрузи. В повечето случаи участието на жените в секс джихада е принудително. Историите на тези, които са успели да стигнат до безопасно място и да споделят преживяното, показват, че те са толкова унизени и отвратени, колкото всяка жена би била, ако й се налага да има 152 „съпрузи” за пет месеца. Или, ако след смъртта на мъжа си трябва да бъде предадена на следващите джихадисти, за да повиши бойния дух на „сражаващите се братя”. В още по-тежко положение са жените, попаднали в сексуално робство, което е установена социална практика на територията, контролирана от ИД. В книгата си Дронзина и Райчев цитират пълния текст на документ на джихадистите, озаглавен „Въпроси и отговори за пленниците и робите”. В него има потресаващи подробности като например това, че е разрешено пленена жена да бъде продавана, купувана и подарявана, както и да бъде бита. Позволен е дисциплиниращият бой (дарб тадийб), но не и този с цел телесна повреда (дарб ал-таксийр).
Отделна сюжетна линия, която авторите на книгата проследяват, е ролята на жените, присъединили се към джихадисттите, извън семейството. В ИД има женски елит, отговорен за общуването, контрола и съблюдаването на ислямския закон на нейна територия. Тези функции са вменени на бригадата „Ал-Кханса” – нравствена полиция, съставена изцяло от жени. Тя е създадена през февруари 2014 и носи името на арабската поетеса от VII век Ал-Кханса. Състои се от около 70 неомъжени жени на възраст между 18 и 25 години, които получават заплата плюс храна, покрив, оръжие и обучение. В бригадата има американки, англичанки, французойки, рускини. Според някои сведения „Ал-Кханса” се ръководи от млада жена от шотландския град Глазгоу, която е израснала в семейство на умерени мюсюлмани. На 20-годишна възраст тя се радикализира, заминава за Сирия и от новия си дом започва да праща през Туитър пламенни съобщения, призоваващи ислямистите, които не могат да се влеят в ИД, да „пренесат бойното поле у дома си”, организирайки атентати. Някои определят бригадата „Ал-Кханса” като „женското Гестапо на ИД”, докато други акцентират върху нейната роля в джихадистката пропаганда, наричайки я „медийното крило на ИД”. Основното „бойно поле”, но което се разгръщат пропагандните послания, са социалните мрежи. Поддръжниците на ИД публикуват приблизително по 90 хиляди поста на ден във Фейсбук и Туитър. Засега няма ефективна стратегия за борба срещу тази модерна пропаганда на радикализма.
В заключение, авторите си задават въпроса, какво следва да бъде отношението към жените, избрали да подкрепят с действията си ИД? Как следва да ги разглеждаме: като жертви или като престъпници? Прави ли ги виновни това, че са допринесли за укрепването на една терористична организация, станала известна с неконтролируемата си жестокост към представители на други религии, публично обезглавяване на цивилни заложници, безчовечно отношение към военнопленници и безогледно използване на деца-войници в противоречие на всякакви международни норми и закони, с въвеждане на сексуалното робство за жени и прилагане на ужасяващи физически наказания за минимално отклонение от ислямския закон? Най-простият отговор гласи, че всичко зависи от индивидуалния случай. Истината обаче е, че международната общност засега няма отговор, поради което не разполага и със стратегия за справяне с проблема. Франция, Германия, Англия и Белгия приемат, че жени, които са се присъединили към ИД и след това са се завърнали в родината си, трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност. Други, като Дания, увериха, че нито един завърнал се няма да бъде даден на съд. Но тогава остава открит въпросът за справедливостта към паметта на убитите, измъчваните, и прогонените от домовете им от ИД стотици хиляди и милиони хора, заключават Дронзина и Райчев.
Монографията „Жените в Ислямска държава” е естествено продължение на предишните изследователски дирения на проф. Татяна Дронзина по въпроса за женския самоубийствен тероризъм. Книгата е един от малкото български приноси в световния научен дебат за радикалния ислям и за начините, по които той привлича последователи. Към изследването на Дронзина и Райчев вече има интерес от чуждестранни издатели, които предлагат да го преведат на испански и английски.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
Нежното лице на терора: жените в Ислямска държава
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode