24
Съб, Авг
4 New Articles

Провалът на имиграционната политика на Меркел и възходът на "Алтернатива за Германия"

брой 3 2016
Typography

Поражението на водещата формация в управляващата Германия коалиция - Християндемократическия съюз (ХДС), на местните избори през март 2016 едва ли щеше да стане обект на коментари и анализи извън страната, ако партията на канцлера Меркел беше загубила от традиционните си съперници - социалдемократите, "зелените" или дори от "левите". Пробив на изборите обаче направиха не те, а консерваторите, евроскептици и твърди "монокултуралисти" от "Алтернатива за Германия".

По принцип, местните избори в една федерална държава като Германия са важно събитие в политическия живот. Обикновено ги разглеждат като "репетиция за федералните" или дори като "малки федерални избори", още повече, че нерядко резултатите от тях предопределят политическите решения на национална равнище. Както се случи например през 2011, когато триумфът на "зелените" след аварията в японската АЕЦ Фукушима предопредели отказа на германското правителство да развива атомната енергетика в страната.

 

Провинциите, където AfD направи пробив през март 2016

 

Провинциите, където AfD направи пробив през март 2016

Легенда:

Райнланд-Пфалц

Баден-Вюртемберг

Саксония-Анхалт

 

Изборите в Баден-Вюртемберт, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт бяха първото сериозно изпитание за миграционната политика на правителството. Затова много преди гласуването, те провокираха нарастваща нервност у управляващите, като резултатите от провелите се седмица по-рано общински избори в провинция Хесен допълнително наляха масло в огъня. На тях появилата се само преди три години в резултат от разцеплението в ХДС "Алтернатива за Германия" (AfD), получи три пъти повече гласове от очакваните. Във Франкфурт на Майн, който се смята за финансовата столица на Германия и ЕС (тук са централите на немската Бундесбанк, както и на Европейската централна банка), за AfD гласуваха 12% от избирателите, а в провинциалната столица Висбаден - 16%. Впрочем, тези резултати не изненадаха никого, тъй като бяха очаквани. В долната таблица могат да се видят резултатите от изборите през 2016, в сравнение с предишните през 2011, както и с предварителните прогнози.

Федерална провинция

 

ХДС

ГСДП

Зелени

Леви

СДП

Алтернатива за Германия

Други партии

Баден-Вюртемберг

Избори 2011

39,0

23,1

24,2

2,8

5,3

-

5,5

Прогнози 2016

27-34

12-16

26-33

2,5-5,5

5-8

10-13

2-4

Избори 2016

27,0

12,7

30,3

2,9

8,3

15,1

3,8

Рейнланд-Пфалц

Избори 2011

35,2

35,7

15,4

3,0

4,2

-

6,3

Прогнози 2016

35-38

31-36

5-10

3-5

3-7

8-11

2-5

Избори 2016

31,8

36,2

5,3

2,8

6,2

12,6

5,1

Саксония-Анхалт

Избори 2011

32,5

21,5

7,1

23,7

3,8

-

3,9

Прогнози 2016

29-32

14-19

5-6

19-21

3-5

15-19

2-4

Избори 2016

29,8

10,6

5,2

16,3

4,9

24,2

9

Източник: wahlrecht.de

 

Както се вижда, управляващите партии бяха наясно с настроенията в немското общество, затова се опитаха да ги променят в навечерието на изборите, активизирайки действията си за преодоляване на мигрантската криза на европейска равнище. Стремейки се да си гарантира подкрепата на Турция за това, ЕС склони да направи безпрецедентни отстъпки пред Анкара, включително в сферата на човешките права и визовия режим на турските граждани. Берлин гръмко обяви за "затварянето" на балканския маршрут на мигрантите и началото на операциите на военноморските сили на НАТО в Егейско море. Както сочат данните от проведените непосредствено преди местните избори социологически проучвания, германците се безпокоят най-много от очаквания ръст на престъпността и "прекалено силното" влияние на исляма, което постепенно променя начина на живот в страната. Опитите на официалната пропаганда да успокои тези опасения само увеличават недоверието към управляващите, а посегателствата от страна на мигрантите, имали място в Кьолн и други градове, както и съзнателното им прикриване от големите медии, провокира мощно обществено недоволство.

На този фон възходът на AfD, която лансира обширна програма за противодействие на миграционната политика на канцлера Меркел, беше съвсем очакван. Това, което предлага новата германска консервативна десница, в частност, е: отказ от използването на чл.12а от Конституцията за предоставяне на политическо убежище на пришълците; промяна на международните конвенции, задължаващи държавите да приемат мигранти (2/3 от сирийските бежанци например, цитират Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951, подавайки молби за убежище); екстрадирането на всички мигранти, на които е отказан бежански статут; прекратяване на финансовите субсидии за другите държави от ЕС в рамките на програмата за преодоляване на миграционната криза.

В момента Меркел се намира в изключително трудна ситуация. Тя не може просто да обяви, че е размислила и променя мигрантската си политика на 180 градуса, тъй като вече отиде твърде далеч в отстъпките си пред мигрантския натиск и пред претенциите на Турция, за което на партията и вероятно ще се наложи да плаща на парламентарните избори през 2017. В същото време, в самото германско общество съществуват сериозни противоречия по отношение на мигрантите. Застаряването на коренното население в страната, както и в Европа, като цяло, е почти необратим процес. Тоест, запазването на съществуващото в Германия равнище на социално и здравно осигуряване изисква по-голям брой заети в реалната икономика. Няма съмнение, че имигрантите биха могли да запълнят демографският вакуум, съществуват обаче много сериозни съмнения, че младите мюсюлмани са способни, и - което е особено важно - имат желание да се интегрират в германската икономика. Много сериозен плоблем е и стойността на тази интеграция, ако въобще се окаже възможна. Така, само за покриване на социалните плащания на мигрантите, германската държава ще трябва да изразходва по 20-30 млрд. евро годишно. Впрочем, редица анализи сочат, че дори ако се случи чудо и мигрантите сравнително бързо се интегрират на трудовия пазар, приносът на този повече от милион пришълци от Големия Близък Изток ще се окаже с цели 450 млрд. евро по-малък, от очаквания. Тоест, проблемът въобще не се решава с простото увеличаване на броя на работещите.

На този фон, германските избиратели нямаше как да не оценят факта, че по отношение на мигрантската криза "Алтернатива за Германия" не се бои говори откровено за случващото се, което не може да се каже за противниците и. Опитите на последните да стигматизират AfD, вариращи от отказа да участват в публични дебати с нейните кандидати до преки забрани на изявите им (в Аугсбург например, местният кмет забрани планираното в зданието на общината изказване на водача на AfD Фрауке Петри). Както е известно, "Алтернатива за Германия" беше единствената германска партия, чиито лидери след атентатите в Брюксел се обявиха за решителни действия в борбата срещу тероризма, рязко критикувайки "цирка, с показната демонстрация на повишени мерки за сигурност в летищата и по гарите". Те смятат, че реакцията на управяващите в Берлин на нападенията е лицемерна, а според председателя на партията Фрауке Петри: "Мечтата за разноцветна Европа се разби на парчета, или по-скоро за пореден път беше взривена! Осъзнайте го най-сетне и разберете, че е дошло време за промени!".

Мигрантското нашествие и "тихата консервативна революция" в Германия

Впрочем, истината е, че в резултат от събитията през последната една година, в Германия тече своеобразнва "тиха консервативна революция", в рамките на която цялото германското общество започва да гледа "все по-надясно". Между другото, това се отнася и за канцлера Меркел. На фона на сегашните многохилядни демонстрации против мигрантите в германските градове, няма как да не си припомним, че само преди десетина месеца настроенията в страната бяха съвсем различни. Както е известно, бежанският поток към най-богатата и влиятелна държава от ЕС придоби епични измерения през втората половина на лятото на 2015.

Разбира се, този поток вървеше и в предходните години, т.е. след началото на "арабската пролет", като постепенно набираше скорост. Първоначално, основният маршрут на мигрантите беше африканско-италианският - от либийското крайбрежие към остров Лампедуза. След това, с дискретната турска помощ, беше осъществен имигрантският "пробив" в Егейско море. Първоначално европейските медии предпочитаха да премълчават истинските мащаби на случващото се (новината за удавените 700 мигранти край бреговете на Лампедуза през април 2015 се задържа в елекронните сайтове само няколко часа), а лидерите на ЕС концентрираха усилията си за укрепването на границите на Съюза. Трябваха им няколко месеца за да убедят (с помощта на много пари разбира се) водачите на племенните банди, които в момента контролират либийското крайбрежие, да ограничат поне малко трафика на хора към Европа. Когато обаче, африканско-италианският маршрут беше засенчен от балканския, европейските елити се замислиха, как следва да представят този, излязъл изпод контрола им процес пред собствените си общества за да смекчат очакваната остра реакция.

Тук е мястото да посоча, че Германия, чието население намалява от доста години насам, по принцип не е против мигрантите. Още през 1972, тогавашната Западна Германия стана първата европейска държава, в която раждаемостта падна под две деца на една жена. Днес това е застаряваща държава, чиято нарастваща "армия" от възрастни германци се нуждае от все повече хора, които да се грижат за тях. Освен това, за големите немски производители спадът на числеността на населението означава свиване на потребителския пазар. За тях, в общи линии, е все едно, дали клиентите им сами са спечелили парите си, или пък ги получават от държавата като социални помощи. А както е известно, още през първите дни на миграционната криза германското правителство обяви, че ще отпусне осем милиарда евро за "адаптирането и настаняването" на пришълците, които местният бизнес не искаше да изпусне.

Тоест, един върху друг се насложиха няколко фактора: неспособността на европейските правителства да спрат огромната мигрантска вълна, готовността на германския капитал да "усвои" държавните средства, предназначени за настаняването на мигрантите, и обективно съществуващата демографска криза. Според Берлин, решението се налагаше от само себе си и просто трябваше да бъде оформено и популяризирано в медиите по подходящия начин. За целта беше използвана трагедията с удавилото се в Егейско море тригодишно дете от кюрдски произход (преди което същата съдба беше постигнала стотици други, без това да развълнува медиите), а големите европейски и американски издания стартираха мощна кампания, която трябваше да убеди европейското и, в частност, германското общество, че по периферията на континента се случват ужасни неща и те трябва да бъдат прекратени като вратите на ЕС се отворят широко за мигрантите.

Именно това направи Меркел с декларацията си, че Германия ще приеме всички бежанци, добавяйки при това, че "ние ще се справим с това". Така балканският мигрантски маршрут (Гърция-Македония-Сърбия-Унгария-Австрия-Германия) заработи с пълна мощност (достигайки до пет хиляди души дневно). Ключов момент беше, че тази "акция" не беше оформена в каквато и да било официална правна рамка. Тоест, докато туристите от Китай, Русия или Латинска Америка бяха проверявани при влизането си в Германия, съобразно изискванията на местното законодателство, буквално на няколко метра от тях, огромни тълпи от имигранти (повечето от които млади мъже без документи), бяха приемани без каквато и да било проверка и изпращани за настаняване във вътрешността на страната. Управляващите в Берлин можеха да си позволят подобно поведение, защото според проучванията от септември 2015 66% от германците одобряваха миграционната политика на канцлера Меркел, настроенията в обществото бяха почти еуфорични, а плакатите с надписи "Добре дошли" и предварително подготвените от гражданите палатки и хранителни продукти за имигрантите сами по себе си говореха за обществените нагласи в страната.

За разлика от Германия, другите европейски държави възприеха далеч по-предпазливо поведение. Франция например, която и без това има голяма имигрантски общност, създаваща и огромни проблеми, избягваше да прави подобни необмислени обещания пред новите мигранти. На свой ред Великобритания, разчитайки, че всички тези европейски проблеми няма да се прехвърлят през Ламанша, призоваваше партньорите си от континента към "повече хуманност", но самата тя отказваше да приеме повече от пет хиляди мигранти в рамките на две години.

Внезапното изтрезняване на Европа

Само след няколко месеца обаче, настъпи драматичен обрат. На първо място, реалното количество на новите мигранти надхвърли един и половина-два пъти предварителните разчети. На второ място, съставът им нямаше нищо общо с налаганите от медиите представи, че става дума за тълпи от беззащитни жени с малки деца. Вместо това, в сърцето на континента бяха допуснати над милион млади и здрави мъже от целия т.нар. Голям Близък Изток, очакващи, че ще започнат да получават щедри социални помощи и други привилегии, но неособено склонни да работят там, където ги пратят. На трето място, поведението на мигрантите се оказа точно такова, за каквото предупреждаваха политиците от "маргиналните" европейски партии като френския Национален фронт или "Алтернатива за Германия". Не е чудно, че още през ноември 2015, анкетите вече сочеха, че еуфорията е изчезнала и на нейно място се е появила"нарастваща тревога и страх пред бъдещето".

На този фон, държавните ръководители от ЕС непрекъснато провеждаха извънредни срещи, на които вземаха все по-неадекватни и неработещи решения: например за квотното разпределяне на мигрантите между страните членки, за усилването на патрулирането в Средиземно море и т.н.

Паническите настроения в европейското общество драстично се усилиха след ноемврийското клане в Париж, но истинският прелом настъпи в началото на 2016, след масовите сексуални посегателства в новогодишната нощ в Кьолн и редица други германски (и не само) градове. В отговор станахме свидетели на първите масови протестни демонстрации в Германия,  а европейските правителства, които до този момент си позволяваха да критикуват Унгария и нейното "крайнодясно" правителство, че е затворила границите за мигрантите, започнаха да следват примера и, изграждайки огради от бодлива тел (Австрия) или да възстановяват отдавна разрушените си гранично-пропускателни пунктове (Швеция).

В резултат от тази "тиха консервативна революция", всички в Европа започнаха да гледат "надясно", включително и самата Меркел. Хуманистичната реторика от есента на 2015 беше заменена с далеч по твърда: "Бежанците следва да бъдат подготвени за интеграцията си. Това е тяхно задължение. Мигрантите трябва да спазват германските закони. Ако пък смятат, че жените не са хора, значи са сбъркали държавата. Освен това, следва да дадем ясен сигнал на тези хора, че ако са дошли тук само за парите, нямат място в страната и дори не си струва да се опитват да влязат в нея".

За съжаление обаче, поне засега резултатът от опитите на европейските елити да намерят решение на мигрантския въпрос се изчерпват с това, което повечето анализатори определиха като "унизителна капитулация на ЕС пред Турция". На практика, еврократите, които сами не успяха да предложат нищо работещо и адекватно на ситуацията, просто повториха опита от 2013 с подкупването на либийските въоръжени групировки. Разликата е, че на Турция беше платено много повече - споразумението между Брюксел и Анкара, според което мигрантите, които не идват от Сирия, трябва да останат на турска територия, предвижда режимът на Ердоган да получи незабавно три милиарда евро, плюс още 20 милиарда, през следващите няколко години; да бъдат ускорени преговорите за въвеждането на безвизов режим на турските граждани, както и "рестартирането" (след успешното отбиване на турския натиск през последните десетилетия) на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС.

В тази връзка ще припомня само, че при подписването на споразумението с ЕС на 17 март 2016, турският премиер Ахмет Давутоглу подхвърли, че "сега бежанците могат да тръгнат през България". Тези думи, сами по себе си, би трябвало да изправят българските управляващи на нокти, още повече, че по границата ни с Турция (да не говорим за тази с Гърция) все още не съществува сериозна преграда пред мигрантите. Повечето експерти обаче смятат, че поне що се отнася до проникващите в Европа заедно с мигрантския поток терористи, те вероятно няма да предпочетат "българския маршрут" просто, защото имат доста по-привлекателни варианти - например да минат през Албания. Наистина, пътят покрай гръцкото крайбрежие към Албания е по-дълъг, затова пък в Косово има тренировъчни лагери на ислямистите, а местната албанска мафия разполага със скоростни катери, с които отдавна прехвърля хора в Италия. Тоест, джихадистите могат да избират - дали да останат за известно време "на почивка" в Косово, или да платят на мафията за да ги прехвърли веднага в Италия, откъдето да продължат на Север.

Защо това би следвало да тревожи най-вече Германия? Ами защото навремето тя много активно участва в създаването на "независимо Косово" и широко отворо вратите за албанските мигранти. В момента именно в Германия се намира най-голямата в Европа косоварска общност, както и най-могъщата и широко разклонена мрежа на албанската мафия. Която редовно се използва и от идващите от Близкия Изток джихадисти.

Що се отнася до Турция, тя също има съвсем пряко отношение към "албанския маршрут". На първо място, защото корабите с мигрантите и внедрилите се сред тях джихадисти тръгват именно от турското крайбрежие, а на второ - защото подборът на пътниците им се контролира от турските специални служби. Тоест, ако след поредната терористична акция в Европа, бъде установено, че извършителите и са проникнали на континента през Албания, не бива да се съмняваме, че това е станало с негласното одобрение на турските служби.

Разбира се, изброените по-горе маршрлути далеч не изчерпват всички възможности за проникването на джихадистите в Европа. Те са достатъчно много, а блокирането им е възможно само със съвместните усилия на всички заинтересовани държави и най-вече на Турция. Липсва каквато и да било сигурност обаче, че Анкара ще се държи лоялно към Европа, включително към Германия. Ето защо Меркел, която наивно вярва, че е постигнала епохално споразумение с Ердоган, вероятно съвсем скоро ще бъде изправена пред нови изпитания, в резултат от евентуалните действия на джихадистите и задкулисните игри на Турция.

Очевидно е, че става дума просто за опит на ЕС да си поеме дъх, а не за истинско решаване на проблема. С това са наясно и самите европейски елити, които обаче изглеждат по-загрижени не за намирането на работещо решение, а по-скоро на кого да стоварят вината за случващото се. Неслучайно, от края на есента на 2015 насам, различни високопоставени представители на ЕС и НАТО отправиха зле прикрити обвинения към Русия, че именно стартираната от нея на 30 септември 2015 въздушна операция в подкрепа на сирийското правителство е провокирала мощния бежански поток към Европа. Своеобразен апогей в това отношение беше изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, което по ирония на съдбата бе направено буквално в навечерието на решението на руския президент Путин да ограничи драстично руското военно участие в сирийския конфликт. Тоест, беше предприет очевидно нелеп (най-малкото, защото новото мигрантско нашествие към Европа започна още преди началото на руската операция) опит да се внуши на обикновените европейци, че Москва използва мигрантите като "демографско оръжие" против ЕС. Напоследък обаче, става все по-ясно, че и тази медийна стратегия за откриване на някакъв "външен" виновник за случилото се е на път окончателно да се провали и, че ЕС просто няма как да избяга от необходимостта да намери работещо решение на проблема.

Сбърканият европейски "елит"

Причините, поради които сегашното поколение "еврократи", чиито виден представител е и германският канцлер Меркел, се оказаха неспособни да се справят с подобна кризисна ситуация, са достатъчно ясни. На практика, европейският елит е не толкова "управляващ", колкото "посреднически", т.е. не включва истински държавници, а по-скоро хора, които просто оформят "на място" политическите решения, взети във Вашингтон. Това в най-голяма степен се отнася за Германия, която и сега продължава да е окупирана от британската и американската армия страна, в чието ръководство почти няма как да попаднат хора, които не се ползват с американска подкрепа. За това, доколко отчайващо несамостоятелен е днешният европейски елит, говори и подготвяното споразумение за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Нормално е подобен елит, който без да се замисли и в очевиден разрез с интересите на самата Европа се включи в иницираното от Вашингтон разрушаване на Ирак, Либия, Сирия и въобще на целия Голям Близък Изток, сега да не може да се справи самостоятелно с последиците от това.

В най-близко бъдеще тази криза вероятно само ще се задълбочава. На първо място, защото дори постигането на мир в Сирия няма да намали миграционните потоци - сирийците не са и никога не са били мнозинството от мигрантите. Огромната част от тях са жители на мюсюлманския Близък Изток (от Ирак до Пакистан), както и от най-бедните африкански държави. Повечето от тях или продължават да са жертва на локалните версии на глобалната икономическа криза, или пък на повече или по-малко интензивни граждански войни.

На второ място, няма никакви основания да вярваме, че Турция, където в момента на практика се води гражданска война, ще може (или по-скоро ще поиска) ефективно да прекъсне т.нар. "егейски маршрут" на мигрантския поток.

На трето място, остава неясно, кой ще бъде обвинен за това, което тепърва ще се случва в Европа след като Москва драстично ограничи участието си във войната в Сирия.

Ето защо, можем да очакваме, че "тихата консервативна революция" в Европа ще продължи и континентът, като цяло, ще става все "по-десен". И то не защото съществува реален риск следващите парламентарни избори в държавите от континента да бъдат спечелени от някакви крайно радикални елементи с бръснати глави. Еврократите разполагат с достатъчно отработени механизми за да не допуснат подобно развитие. Тоест, сегашният европейски елит най-вероятно ще запази властта си, но ще се промени ставайки все по-малко либерален и все по-консервативен. Нов Хитлер разбира се, няма да се появи. Ще се появят обаче множество "десни популисти", а тотално доминиращите доскоро "политическа коректност" и "толерантност към другия" ще бъдат изместена от лозунгите в защите на коренните европейци от посегателствата на "пришълците".

В тази връзка са съвсем разбираеми думите на лидера на "Алтернатива за Германия" Фрауке Петри в интервюто и за списание "Шпигел" от 30 март 2016, че: "Валутната и миграционната политика на Германия всъщност унищожават европейската солидарност и обръщането на съзнанието към собствената нация е един естествен коректив на брюкселския централизъм. Ние смятаме, че в Германия трябва да има един здравословен патриотизъм. Това включва и отговорност към собствената ни история, но поставя и едно здравословно отношение към собствената идентичност, без което бъдещите търговски отношения вътре и навън ще бъдат невъзможни".

Какво представлява "Алтернатива за Германия"

Въпреки наложилата се у нас представа за нея, "Алтернатива за Германия" не е просто поредната евроскептична партия, чиито искания се изчерпват с промяната на миграционната политика на правителството в Берлин. Истината е ,че тя се обявява против "американизацията" на начина на живот на германците и бързо печели симпатиите на избирателите. Призовавайки за връщане към националната валута - германската марка и за възраждане ценносттите на "добрата стара Германия" с характерното за нея високо жизнено равнище и качество на живот, AfD на практика поставя под въпрос прословутата "евроатлантическа солидарност". Привържениците и обикновено биват квалифицирани като "десни", макар че и това не е съвсем точно, те са по-скоро консерватори от типа на покойния баварски лидер Франц Йозеф Щраус или на бившия канцлер Хелмут Кол, съзнаващи, че глобализацията по американски модел, която доскоро се смяташе за необратима, всъщност върви към своя край.

Успехите на AfD едва щяха да тревожат чак толкова управляващите в Берлин, ако не беше фактът, че водачите на тези "опозиционно настроени консерватори" са видни икономисти, учени и политици. Наличието на подобен интелектуален щаб, изключва възможността партията да бъде обявена за маргинална политическа сила, както стана с радикалното движение "Патриотични европейци против ислямизацията на Запада" (PEGIDA).

Протестът против неконтролируемия приток на мигранти-мюсюлмани, които не са готови, нито пък желаят да се интегрират в обществено-икономическия живот на Германия, е само един от аспектите на политическата активност на AfD. Всъщност, основната битка предстои в края на 2016, когато правителството на Меркел ще предложи на Бундестага да одобри проекта на Споразумението за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което в течение на няколко години се подготвяше в почти пълна тайна от европейската общественост.

От гледната точка на AfD, това споразумение представлява своеобразно "екзистенциално предизвикателство". Ако Парламентът го одобри, в страната просто няма да има място за партии като "Алтернатива за Германия", защото цялата програма на AfD, основаваща на идеята за съхраняването на "традиционната Германия", на практика ще бъде отхвърлена.

Фактически, подписването на споразумението за ТПТИ ще означава преминаването на властта от националните политически институции към транснационалните корпорации. От тази гледна точка, появата през 2013 на "Алтернатива за Германия" на немската политическа сцена беше напълно закономерно, защото след "разтварянето" на социалдемократите в либералната и все по-проамериканска политика, прокарвана от канцлера Меркел, страната беше лишена от реална политическа опозиция, изразяваща, освен всичко друго, и интересите на националния бизнес.

AfD силно се различава от останалите партии от германския "мейнстрийм", вероятно това е и една от причината те щателно да избягват сътрудничеството с нея. Впрочем, от AfD, поне засега, също не демонстрират стремеж към подобно сътрудничество с формации, чиито действия и идеология са силно повлиянии от "императивите на евроатлантическото партньорство", а и защото наистина се стреми към радикална промяна на германската политика. Праволинейността на новата консервативна партия очевидно импонира на все повече германци, особено на фона на колебанията и лашкането от една към друга крайност, характерни напоследък за управляващата в Берлин "Голяма коалиция". В същото време, интелектуалният щаб на AfD действа изключително умело и професионално, което кара мнозина анализатори да смятат, че зад кулисите му вероятно се крият хора с богат аналитичен опит, включително натрупан в германските специални служби и държавните и неправителствени структури, предназначени за воденето на "информационни войни".

През оставащите няколко месеца, преди проблемът за присъединяването на Германия към ТПТИ да бъде поставен в цялата му сериозност пред нацията, "Алтернатива за Германия" несъмнено ще продължи да трупа политически капитал. Ключов етап в това отношение е приемането на новата програма на партията на конгреса и на 30 април 2016. Ако AfD успее да събере достатъчно широка обществена подкрепа за искането си за провеждането на референдум относно присъединяването на Германия към ТПТИ, ситуацията може да придобие драматични измерения, тъй като това би застрашило целия геополитически проект за превръщането на Европа в американски протекторат. Нещо, което Вашингтон и съюзниците му в Лондон едва ли ще допуснат. Затова можем да очакваме, че вместо на сблъсък между идеи и аргументи, през следващите месеци до края на 2016 в Германия ще се развихри мощна компроматна война (съпътствана, ако това се наложи, и от по-твърди мерки) срещу "Алтернатива за Германия". За самата партия пък, битката действително ще има екзистенциален характер, тъй ако я загуби ще трябва да прекрати и съществуването си.

* Национален консервативен форум

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017