07
Пет, Авг
4 New Articles

Китайската икономическа експанзия в Централна и Източна Европа и възможностите пред България

брой 1 2016
Typography

Както е известно, в края на ноември 2015, в Суджоу се проведе четвъртата среща на правителствените ръководители на Китай и 16 държави от Централна и Източна Европа (СЕЕС 16+1), в която участва и голяма българска делегация, водена от министър-председателя Борисов. По време на срещата китайският премиер Ли Къцян обяви плановете на страната си да увеличи двукратно инвестициите в 16-те източноевропейски държави (България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Албания), както и годишния обем на търговията с тях, който в момента е около 45,5 млрд. долара. Ако те се реализират на практика, регионът ще се окаже по-важен за Пекин, в чисто икономически план, отколкото дори такъв ключов китайски партньор като Русия (през 2015 търговският оборот между двете държави падна до 70 млрд. долара, срещу 100 млрд. през 2014).

Що се отнася до българското участие на форума в Суджоу, следва да споменем решението за създаване на обща българско-китайска програма за инфраструктурни проекти, които да се реализират на наша територия, взето на срещата между транспортният министър на Китай Ян Чуантан, българския му колега Ивайло Московски и министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Според Ян Чуантан, китайската инициатива "Един пояс, един път" за създаването на обширен Икономически пояс по машрута на Новия път на коприната, който ще свързва (Източен) Китай и (Западна) Европа, дава изключителна възможност за развитие на отношенията на Пекин с източноевропейските държави. На свой ред, българските министри представиха основните инфраструктурни проекти, които трябва да бъдат реализирани на наша територия през следващите години, като на вниманието на потенциалните китайски инвеститори беше предложен, в частност, проектът за модернизация на жп линията Русе-Варна и опциите за реализирането на интермодален превоз по това направление, където може да се осъществи връзка река-море-железници-летище, както и обявеният за приватизация държавен железопътен товарен превозвач (БДЖ-ТП). Те напомниха, че на територията на България се пресичат няколко трансевропейски коридори и през страната ни преминават основните трасета, които свързват Близкия Изток с Европа, като коментираха и структурните промени, които извършва в някои от секторите, изразявайки надежда страната ни да получи приятелска подкрепа от Китай за осъществяването им в правилната посока.

Както е известно, регионът на Централна и Източна Европа, за който мнозина анализатори посочват, че вероятно ще се превърне в "следващата най-голяма зона на китайски инвестиции след Африка", е сред ключовите звена в реализацията на "китайската мечта" - създаването на Икономическия пос на Новия път на коприната. В тази връзка си струва да напомня, че в рамките на този проект европейските държави вече подписаха с Китай десетки инвестиционни споразумения, касаещи развитието на тяхната инфраструктура в сферите на транспорта, търговията, възобновяемата енергетика, селското стопанство, туризма, високите технологии и научните разработки.

Китайските интереси в Централна и Източна Европа

Според стратезите в Пекин, тясното сътрудничество с Централна и Източна Европа ще отвори широко вратата на страната им към Западна Европа, която е основния партньор на Китай и един от основните обекти за привличане на китайски инвестиции.

Реализирайки концепцията си за изграждането на "сухопътен и морски Път на коприната" между Европа и Азия, в момента Китай реализира голям брой инфраструктурни проекти за подобряване на трансконтиненталната транспортна система, чиито гръбнак са железопътните магистрали на Икономическия пояс на Пътя на коприната, които трябва да свържат Северозападен Китай с държавите от Централна Азия, Иран, Турция, балканските страни и тези от Централна Европа, формирайки впечатляващ търговски маршрут и разкривайки нови възможности за реализация на китайските товари на световните пазари.

Железопътните маршрути на

Железопътните маршрути на "Новия път на коприната"

 

Поставяйки си за цел да увеличи до 2020 търговския оборот с членовете на ЕС до 1 трлн. долара, Китай предлага на страните от Централна и Източна Европа инвестиционни инфраструктурни проекти за изграждане на мрежа от пристанища, логистични центрове, магистрали и железопътни линии.

Първият китайски железопътен проект в Източна Европа беше създаването през 2013 на жп маршрут, свързвящ полския град Лодз и китайската провинция Сечуан, като контейнерните блок-влакове изминават разстоянието между тях за 15 дни. Освен това Китай инвестира в проекта за изграждане на скоростна железопътна линия Будапеща-Белград-Скопие-Атина, както и в модернизацията на голямото незамръзващо латвийско пристанище на Балтийско море Клайпеда.

Китайски компании вече участват в търгове за реализацията на инфраструктурни проекти за изграждането на пътища, мостове и електроцентрали в Полша, Унгария, Румъния и Хърватска. Освен това, китайската China General Nuclear (CGN) подписа през ноември 2015 меморандум за изграждането на два реактора за единствената румънска АЕЦ в Черна вода. Междувременно, китайците преговарят да поемат и модернизацията на стратегическото адриатическо пристанище Копер в Словения.

Освен това, държавите от Централна и Източна Европа и, в частност, тези на Балканите, се оценяват в Пекин като голям потенциален пазар за продукцията на китайската индустрия. Китай възнамерява да изгради заводи за производство на оборудване и материали, необходими за реализацията на инфраструктурните проекти с негово участие в региона, както и да стимулира проникването на китайски компании в държавите от Централна и Източна Европа, през които се планира да минават новите железопътни и автомагистрали. Така, паралелно с китайските инвестиции, местните пазари ще бъдат залети от китайски стоки.

От китайска гледна точка, развитието на търговските отношения с Югоизточна Европа е изгодно и в стратегически план, защото проникването в новите членки на Европейския съюз от региона ще позвали на китайските компании да заобиколят някои антидъмпингови закони на Съюза и да изнасят своята продукция непосредствено на пазарите на ЕС с неговите 500 млн. потенциални потребители.

Преориентацията на източноевропейското селско стопанство

Инвестиционната стратегия на Китай разчита също на възможността да използва продукцията на селскостопанската индустрия на балканските държави и тези от Източна Европа за покриване нуждите на нарастващия китайски пазар. Както е известно, продоволствената сигурност е ключов проблем за Китай, предвид сериозното изтощаване на обработваемите почви в тази страна.

В същото време, много източноевропейски и балкански селскостопански производители, които бяха принудени да преориентират продукцията си от пазарите на Русия и Украйна, подписаха, през 2014 и 2015, договори с китайски компании за доставка на млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци - все стоки, които са дефицитни в Китай. Така, още през 2014 Полша използва новия жп маршрут от Лодз към икономическата зона около Шанхай за износа на над 60 вида млечни продукти, а през 2015 китайците подписаха с полските производители голям договор за внос на месо, въпреки, че самият Китай е най-големият месопроизводител в света (там например се произвежда около половината от цялото свинско месо на планетата).

В момента Европа е на пето място в китайския внос на селскостопанска продукция, но подобряването на инфраструктурата в източната и част, както и изграждането на новата транспортна система между Китай и Стария континент стимулират европейските фермери да разширяват търговията със селскостопански продукти с тази страна.

Така например, въпреки смяната на политическия режим в Украйна и последвалата я криза и гражданска война, Китай продължава да инвестира в страната, гарантирайки си вноса на украинска селскостопанска продукция.

По данни на правителството в Киев, през март 2015 Китай е отпуснал на Украйна заем от 15 млрд. долара, подписвайки в същото време споразумение за реализацията на инвестиционен проект в страната за още 1 млрд.

Както е известно, инвестиционните отношения между двете страни се развиваха добре още преди "февруарската революция" през 2014. Като един от ключовите китайски партньори в износа на селскостопанска продукция, Украйна сключи сделка с Пекин за предоставяне на свои земеделски земи на китайски аграрни компании. Така, през септември 2013 тя предостави за целта цели 3 млн. хектара, т.е. 5% от цялата територия на страната. Обширни земеделски площи на изток от Днепропетровск например, бяха предадени за експлоатация на китайската държавна компания Xinjiang Production and Construction Corp срещу 1,7 млрд. долара. Между другото, въпросната компания е просто "международния филиал" на Производствено-строителния корпус на Китайската народноосвободителна армия в Синдзян-Уйгурския автономен район.

През миналата 2015 търговските връзки между Киев и Пекин продължиха да се задълбочават - така според украинския министър на селскостопанското индустрия и храните Алексей Павленко, стокооборотът между двете страни през първите седем месеца на годината се е удвоил, достигайки 889,7 млн. долара, а Украйна е станала най-големия износител на царевица в Китай (покривайки 9% от потребностите на китайския пазар). Ако се вярва на тази статистика, Пекин се е превърнал в една от основните опори на украинската икономика след "февруарската революция", компенсирайки и загубения руски пазар.

Друг приоритетен район на Икономическия пояс на Пътя на коприната, според пекинските стратези, е Беларус, която също привлича вниманието на китайските инвеститори. Така, през май 2015 беше съобщено, че те ще осигурят 700 млн. долара за доизграждането и модернизирането на беларуската инфраструктура. Други 300 млн. долара бяха отпуснати на страната от Китайската банка за развитие.

Срещу тези инвестиции, Минск пое ангажимента да достави значителна количество калиеви торове за китайското селско стопанство, което е най-големия им потребител.

Между другото, беларуските власти отдавна декларират желание страната да се превърне в китайски преден пост в Европа, изтъквайки изгодното и географско положение. За ключов проект в рамките на китайско-беларуското сътрудничество се смята изграждането на технологичния парк в Смолевичи, край Минск. Освен това Беларус разчита да се превърне в център, откъдето ще се излъчват китайските телевизионни програми за Европа и Русия.

Приоритетните държави

Други две държави, към които Пекин проявява повишен интерес, са Чехия и Гърция (където китайците държат част от пристанището на Пирея и проявяват интерес към Солунското пристанище), които постепенно се превръщат в основни опорни пунктове на китайската икономическа експанзия в Европа. Освен знаковите изявления на техните политически лидери, както и такива демонстритивни жестове като посещението на чешкия президент Милош Земан на военния парад в Пекин на 3 ноември 2015, който беше бойкотиран от ЕС, се разширява и практическото взаимодействие между двете страни. Така, от септември 2015, между Прага (която между другото се смята за един от основните центрове за изучаване на китайската цивилизация в Европа и дори в света) и Пекин вече има пряка въздушна връзка, а Китайската банка (Bank of China) обяви, че планира да открие свои филиали в страната.

Ключова роля за развитието на чешко-китайското сътрудничество играе корпорацията CEFC China Energy, която се контролира от един от най-влиятелните "червени кланове" в Южен Китай. Нейният президент Йе Дзянмин стана икономически съветник на чешкия президент, а през септември 2015 компанията обяви, че е купила за своите офиси две исторически сгради в центъра на Прага. Впрочем, влиянието на китайскато корпорация в Чехия се утвърждава и с такива PR-ходове, като купуването на чешкия футболен отбор Славия Прага, както и на бирената компания Lobkowitz. Освен това тя разполага с ключов пакет акции в чешките авиолинии, както и във влиятелните компании Empresa Media и Medea Group.

Паралелно нараства и броят на китайските туристи в Чехия, като от 2011 насам броят им се е утроил, достигайки 300 хиляди души годишно.
Но, ако Чехия се смята за приоритетна зона на клана на "червените генерали" около китайския президент Си Дзинпин, кланът на "комсомолците" около премиера Ли Къцян, концентрира активността си предимно в Гърция. Основният проект, който те се опитват да прокарат в южната ни съседка е изграждането на голямо дълбоководно пристанище в района на Пирея. Той обаче беше блокиран от управляващата в Атина ултралява партия Сириза. Затова сега групата около Ли Къцян активно търси алтернатива на Пирея и тъкмо в тази връзка, по време на срещата между китайския премиер и словенския му колега Мирослав Церар, състояла се в края на ноември 2015 в Суджоу (в рамките на четвъртата среща на СЕЕС), беше обявено, че Китай е готов да се включи в разширяването на адриатическото пристанище Котор.

Междувременно, инвестирайки в балканските държави, за които се смята, че разполагат със сериозни природни ресурси, Китай разчита да укрепи енергийната си сигурност и да гарантира сегашните и бъдещите си потребности от суровини. За целта китайците влагат сериозни средства в енергийния сектор на Албания, Черна гора и Босна, както и във вятърната енергетика на Македония, Сърбия и Хърватска. Освен това, през 2014 Китай подписа договор за изграждането на голяма ТЕЦ на въглиша в Румъния, в която ще инвестира около 1 млрд. долара, както и за строежа на 3-ти и 4-ти реактори на АЕЦ Черна вода.

Сред стратегическите цели на китайските инвестиции е и по-тясното взаимодействие с научно-изследователските институти в европейските държави. Китай продължава в известна степен да зависи от европейските и американски технологии и си остава голям вносител на иновации - около 90% от китайския износ на високотехнологична продукция се основава на чуждестранни разработки.

Сенчестата страна на китайската експанзия

От гледната точка на държавите от Централна и Източна Европа, които все още не са преодолели последиците от кризата, китайските инвестиции често се възприемат като "светлина в края на тунела", тъй като инвестициите в инфраструктурни и енергийни проекти са необходими повече от всякога за по-слабо развитите европейски страни.

В същото време обаче, въпреки декларациите на Ли Къцян, че сътрудничеството с държавите от Централна и Източна Европа ще се съобразява с европейските стандарти и няма да вреди на процеса на европейската интеграция, мащабните инвестиционни потоци могат да доведат до прекалено силен китайски натиск върху въпросните страни и да повлияят негативно върху европейския пазар, като цяло. Както посочва в тази връзка сръбският политолог и дипломат Предраг Симич: "В Брюксел не гледат с възторг на големия обем китайски стоки, проникващи на европейския пазар, особено в Югоизточна Европа".

Според мнозина балкански анализатори, Китай е заинтересован само от сравнително евтината работна сила в Югоизточна Европа и по-либералното местно бизнес законодателство, предвид ръста на заплатите и укрепването на китайската национална валута, която в края на миналата година беше включена в кошницата на резервните валути на МВФ.

От друга страна, китайската икономическа експанзия в Югоизточна Европа и на континента, като цяло, може да се разглежда и като инструмент за натиск върху САЩ - Китай инвестира в големи проекти в различни стратегически отрасли на европейската индустрия, както и в недвижими имоти, разширявайки постепенно присъствието си на територията на новите американски съюзници от НАТО.

За самата Европа (включително за България) пък, Китай разкрива огромни икономически възможности, защото китайският капитал, в комбинация с европейските територии и технологии, могат да генерират сериозни възможности за развитие и на двете страни (т.е. и за европейците, и за китайците).

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020