26
Пон, Окт
5 New Articles

Дългосрочните тенденции в развитието на глобалната икономика

брой 1 2016
Typography

В момента глобалната икономика е подложена на по-дълбоки промени, отколкото дори в периода на индустриалната революция от края на ХVIII и началото на ХIX век. Това е свързано с едновременното въздействиа на четири фундаментални фактора, очертаващи четири ключови тенденции.

Четирите ключови тенденции

Първата тенденция е радикалното изместване на центъра на икономическата активност към развиващите се страни и пазари и най-вече към Китай. Тези пазари паралелно преминават през фазата на индустриалната революция и през процес на радикална урбанизация. По данни на списание Fortune, сравнително доскоро - през 2000, централите на 95% от най-големите глобални компании, включително Airbus, IBM, Nestle, Shell и Coca-Cola, се намираха в развитите държави. През 2025 обаче, над половината от корпорациите с оборот над 1 млрд. долара ще се базират в развиващите се държави.

Както изглежда, не по-малко значение ще имат и промените вътре в тези развиващи се държави. Глобалното градско население нараства през последните трийсет години с 65 милиона души годищно, което се равнява на населението на седем града с размерите на Чикаго. В периода между 2010 и 2025 почти 50% от глобалния БВП ще се генерира в 440 градове в развиващите се страни, за 95% от които на Запад дори не са чували и не биха могли да ги покажат на картата. Мумбай, Дубай и Шанхай са познати за всички, малцина обаче знаят нещо на Хсинчу в Северен Тайван или за бразилския град Санта Катарина, разположен между Сау Паулу и границата с Уругвай. Съвсем доскоро (преди взрива в склада за химически вещества на 12 август 2015) практически никой не беше чувал за Тяндзин, разположен на 120 км югоизточно от Пекин. По данни на McKinsey, през 2010 БВП на този китайски град е бил 130 млрд. долара, т.е. колкото на Стокхолм (1). Очаква се до 2026 БВП на Тяндзин да достигне 625 млрд. долара, колкото е целия шведски БВП.

Втората тенденция е ускореното разпространяване и икономическото влияние на технологиите. По принцип, технологиите - от парния двигател до Интернет - винаги са били сила, променяща статуквото. Спецификата на съвременната епоха е свързана с повсеместната и всеобхватната достъпност на технологиите и скоростта на промените в тази сфера. Както е известно, от изобретяването на телефона до времето, когато половината от населението на САЩ разполагат с домашни телефони, минават 50 години. З8 години пък са необходими за това 50 млн. души да разполагат с достъп до радиото. Facebook обаче съумя да привлече 6 млн. потребители само през първата година на съществуването си, като през следващите пет години броят им нарасна 100 пъти. Китайската мобилна комуникационна система за излъчване на текстове и гласови съобщения, разработени от местната компания Tencent, вече се ползва от над 300 млн. души, т.е. повече отколкото е цялото население на САЩ. На свой ред ускореното използване, поражда и ускоряване на иновациите. През 2009, две години след производството на първия айфон, създателите му вече предлагат 150 хиляди приложения към него. През 2014 броят им нараства до 1,2 млн., при това ползвателите са качили различни приложения над 75 млрд. пъти, т.е. по десет на всеки жител на планетата. Паралелно с ускореното разпространение на иновациите, през последните години се осъществява и тяхната промяна и експоненциалният им ръст в мащаби, непредвидими за човешката интуиция.
Влиянието на технологиите се усилва значително от съпътстващата го революция в разпространението на информацията, както и от бързото разпространение на базиращите се на тези технологии бизнес модели - от онлайн търговски платформи като Alibaba до мобилните приложения за търсене, поръчване и заплащане на таксиметров автомобил, или на частни шофьори, като предлаганите от компанията Uber.

Преди двайсет години с мобилни телефони разполагаха само 3% от населението на планетата, в момента това са две трети от населението на света, при това една трета могат да ползват и Интернет. Технологиите позволяват на компании от типа на WhatsApp да стартират бизнес и да разширяват мащабите му с невиждана скорост, използвайки при това минимален капитал. Днес "самотните предприемачи" и StartUp-ерите (т.е. групите от креативни, действащи и енергични хора, които имат обща цел – да създадат нещо качествено ново и различно - б.р.) често разполагат с редица предимства в сравнение с големите действащи компании. Огромната скорост на технологичните промени и иновациите съкращава жизнения цикъл на компаниите, принуждавайки ръководството им много по-бързо да реализира инвестиционните и управленските си решения.

Третата тенденция е свързана със стремителното застаряване на населението на планетата. Раждаемостта спада. По правило, застаряването на населението беше характерно за развитите държави, но днес демографският дефицит засяга вече и Китай, а скоро ще се засегне Латинска Америка.

Преди трийсет години само малка част от световното носеление живееше в държави с ниво на раждаемост под простото възпроизводство (2,1 дете на семейство). През 2013 вече 60% от населението на планетата не бе в състояние да преодолее нивото на простото възпроизводство. Това е драматична промяна. Европейската комисия прогнозира, че до 2060 населението на Германия ще намалее с 25%, а числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалее до 34 млн. души (от 54 млн., през 2010). Числеността на работната сила в Китай вече достигна върховите си показатели през 2012. В Тайланд нивото на раждаемостта спадна от 5 деца на семейство през 70-те години на ХХ век до 1,4 в момента. Понижаването на числеността на работната сила

изисква изместването на акцента в икономическия растеж върху производителността на труда и, възможно, преразглеждането на потенциала на глобалната икономика. Грижата за все по-големия брой възрастни хора ще окаже сериозно влияние върху държавните финанси.

Накрая, четвъртата изключително важна тенденция е свързана с нарастващата глобална взаимозависимост, благодарение на мощните потоци на стоки, капитали, хора и информация. През последните десетилетия обаче, в този процес настъпиха сериозни промени. От съвкупност на поредица от линейни връзки между основните търговски центрове в Европа и Северна Америка, глобалната търговска система се трансформира в сложна разклонена и разрастваща се мрежа (своеобразна паяжина) от такива връзки. Азия се превръща в най-големия световен търговски регион. През последното десетилетие потоците "Юг-Юг" между развиващите се пазари удвоиха дела си в глобалната търговия. Обемът на търговията между Китай и Африка нарасна от 9 млрд. долара през 2000, до 21 млрд. долара през 2012. В периода 1987-2007 глобалните капиталови потоци са нараснали 25 пъти. През 2009 около един милиард души са пресекли държавните граници, т.е. пет пъти повече, отколкото през 1980. Тези процеси бяха леко забавени от кризата през 2008, но комуникациите (стимулирани от технологиите) се развиваха с ускоряваща се скорост, извеждайки света в нов стадий на глобализационния процес, създавайки небивали възможности, но и провокирайки неочаквани форми на волатилност на пазарите.

Дългосрочната прогноза

Както е известно, методологията, използвана при изготвянето на дългосрочни прогнози, се различава от тази, използвана в средносрочните прогнози. Последните обикновено се основават на такъв модел на растежа, който предполага, че предлагането се адаптира към търсенето или директно (посредством промяна на обемите на производството), или чрез увеличаването на запасите. Този модел е приемлив за изготвянате на краткосрочни и средносрочни оценки, но не е подходящ за дългосрочни. В тези случаи се използва модела на предлагането, в чиито рамки производството се определя от наличието на работна сила и капиталово инвестиционно оборудване, както и от ръста на производителността.

Експертите прогнозират, че до 2050 ще настъпят сериозни промени в списъка на десетте водещи световни икономики. Очаква се, че през 2026 Китай ще изпревари САЩ по обема на номиналния си БВП и ще удържи позициите си на глобален икономически лидер до средата на века. На свой ред, Индия ще се изкачи от девето (през 2014) до третото място в тази класация, със средни темпове на икономически растеж от 5% (виж фиг.1).

 

Фигура 1. Обем на номиналия БВП на водещите държави в света през 2014 (в млрд. долари)

Фигура 1. Обем на номиналия БВП на водещите държави в света през 2014 (в млрд. долари)

Обем на номиналия БВП на водещите държави в света през 2050 (в млрд. долари)

Обем на номиналия БВП на водещите държави в света през 2050 (в млрд. долари)

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

До 2050 в списъка на десетте водещи държави ще се появят Индонезия и Мексико (съответно, на четвърто и на осмо място), докато Италия и Русия вероятно ще излязат от него.

Възходът на Азия не е някакъв феномен. Растежът на Япония и Южна Корея беше факт през цялата втора половина на ХХ век. Началото на новото хилядолетие беше ознаменувано от нов бум, като редица азиатски държави демонстрираха високи темпове на икономически растеж, в резултат от което делът на Азия в глобалния БВП нарасна от 26% през 2000 до 32% през 2014. Прогнозите на експертите са, че тенденцията ще продължи и през 2030 този дял ще нарасне до 42%, а през 2050 - до 53% (виж фиг.2).

 

Фигура 2. Регионалната структура на глобалния БВП, %

Фигура 2. Регионалната структура на глобалния БВП, %

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

През 2050 всяка държава от тройката на глобалните икономически лидери (Китай, САЩ, Индия) ще бъде по-мощна от петте следващи ги държави (Индонезия, Германия, Япония, Бразилия и Мексико) (фиг.3).

Фигура 3. Глобалната доминация на трите водещи световни икономики през 2050 (номинален БВП, трлн долари)

Фигура 3. Глобалната доминация на трите водещи световни икономики през 2050 (номинален БВП, трлн долари)

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

През последните десетилетия по-голямата част от икономическия растеж беше свързана с нарастването на числеността на населението. Дългосрочните оценки показват, че този растеж рязко ще се забави - от 1,3% през 1980-2014 до 0,5% през 2015-2050. Спадът в темповете на нарастване на населението в трудоспособна възраст ще бъде още по-сериозен: от 1,7% до 0,3% за същия период (виж фиг.4).

Фигура 4. Средногодишни темпове на нарастване на населението в света, %

Фигура 4. Средногодишни темпове на нарастване на населението в света, %

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

В повечето държави от Африка и Средния Изток ще се наблюдават високи темпове на нарастване на активното население. През 2014-2050 потенциалът на работната сила в Ангола, Нигерия и Кения ще нарасне почти три пъти - съответно, от 9 млн. до 28 млн., от 56 млн. до 161 млн. и от 18 млн. до 48 млн. души. Почти двойно ще нарасне и числеността на работната сила в Алжир, Египет и Иран (виж фиг.5).

 

Фигура 5. Държави с най-голямо нарастване числеността на работната сила (млн. души)

 

Фигура 5. Държави с най-голямо нарастване числеността на работната сила (млн. души)

 

Нарастването на числеността на работната сила съществено ще допринесе за темповете на икономическия растеж в развиващите се страни, наред с другите производствени фактори.

 

Фигура 6. Принос на различните фактори за темповете на нарастване на БВП, 2014‒2050

Фигура 6. Принос на различните фактори за темповете на нарастване на БВП, 2014‒2050

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

Обратното, в повечето държави от Европа и Източна Азия ще се наблюдава спад на числеността на работната сила, което ще се окаже съществена пречка пред икономическия растеж. Най-голям спад се очаква в Япония: от 66 на 47 млн. души, или почти с една четвърт. В Китай и Южна Корея числеността на работната сила ще намалее със 17-18%. Най-голям спад в Европа (с около 20%) се очаква в Гърция - от 4,8 млн. до 3,8 млн. души, в Португалия - от 5,2 млн. до 4,2 млн. и в Германия - от 45 до 35 млн. души. В групата държави с формираща се пазарна икономика (с изключение на Казахстан и Турция) намаляването на числеността на работната сила ще варира между 20% и 30% (виж. фиг.7).

Фигура 7. Държави с намаляваща численост на работната ръка, млн души

Фигура 7. Държави с намаляваща численост на работната ръка, млн души

Източник: Long-term macroeconomic forecasts. Key trends to 2050. The Economist Intelligence Unit, 2015.

 

В тази връзка ще се усилват опитите за смекчаване влиянието на неблагоприятните демографски условия. Активизира се имиграционната политика, необходима за успешната конкуренция за ограничените глобални ресурси на работна сила. Най-важният факт ще бъде способността на конкретната страна да се ориентира към нови източници на икономически растеж. За редица държави с недостатъчна капиталова база, като такъв източник може да послужи ръстът на инвестициите и на капиталовите вложения. Този тип страни имат възможност да преминат от нискотехнологична продукция към капиталоемка обработваща индустрия. При по-развитите държави, в актуален фактор за икономически растеж би могло да се превърне по-ефективното използване на капитала въз основа на нарастващия технологичен прогрес в резултат от инвестициите в научно-изследователски и опитно-конструкторски дейности.

Средносрочната тенденция: връщане към нормалната траектория

В момента глобалната икономика най-сетне преминава от Голямата Рецесия към период на по-стабилен икономически растеж. Очаква се, че през 2015-2016  показателите на последния ще бъдат 3-4% годишно (2). САЩ ще възстановят устойчивия си икономически растеж, Европа тепърва ще трябва напълно да се справи с източниците на финансова и икономическа уязвимост, а продължаването на икономическото възстановяване на Япония ще зависи от структурните реформи, стартирали през 2014, чиято съдба остава много неясна.

Развиващите се пазари демонстрират спад на темповете на развитие поради въздействието на краткосрочни циклични и дългосрочни структурни фактори, но преодоляват този проблем сравнително бързо. В резултат от икономическия растеж, до 2020 обемът на международните потоци на стоки и капитали ще надхвърли предкризисното си равнище. Обемът на преките чуждестранни инвестиции пък ще нарасне от 1,3 трлн. долара през 2013 до 2,2 трлн. през 2020 (3).

Обемът на товаропотоците се възстановява, макар и с по-малко бързи темпове от очакваните от повечето експерти. Според Световната търговска организация, ръстът на обемите на международната търговия през 2015 е нараснал с 4,7% (през предходния 20-годишен период средният годишен растеж беше 5,3%) (4).  Двете големи регионални търговски споразумения - Транстихоокеанското партньорство (ТТР) и Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТІР), по които все още се преговаря, са в състояние да дадат сериозен тласък на глобалната търговия.

Но, макар че световната икономика се връща към период на по-устойчив икономически ръст, става все по-трудно да се очертаят зоните най-перспективен растеж. Нито една от двете групи икономики - нито развитата, нито развиващата се - няма да представляват някакъв монолитен блок, както беше в миналото. С отслабването на фискалните и монетарни мерки за подкрепа, характерът на растежа в отделните държави ще бъде силно диференциран, в зависимост от същността на националните структурни реформи и качеството на вземаните политически решения.

Прогнозирането се усложнява от това, че с навлизането на света в нов период на развитие след десетилетието на нестабилност, се променят факторите и драйверите на глобалния икономически растеж. В периода на "Големия балон" (2003-2007), развитите, както и развиващите се икономики демонстрирана достатъчно стабилен ръст. През този период приносът на развитите държави за глобалния икономически растеж достигна 0,9 трлн. долара, а на развиващите се - 0,8 трлн. (виж таблица 1).

 

Таблица 1. Приносът на развитите и развиващите се държави за глобалния икономически растеж през различните периоди, трлн долара годишно(средно за периода)

 

Развити държави

Развиващи се държави

Период на «големия балон» (2003‒2007)

0,9

0,7

Глобална финансова криза (2008‒2009)

-0,7

0,5

«Ръст на растящите икономики»

0,6

0,8

Период  на «диференциран растеж»

1,0

0,9

Източник: Oxford Economics; A.T. Kearny

 

Частично, този растеж беше обусловен от балона с недвижимите имоти в САЩ и редица европейски държави, в резултат от което дисбалансът между кредиторите и държавите-кредитополучатели придоби гигантски размери. Прекалените дисбаланси през периода на "Големия балон" провокираха глобалната финансова криза от 2008-2009 и доведоха до прехода към нов модел на глобалния икономически растеж - "ръста на растящите икономики", който продължи до 2013 като характерен за него беше големият принос за този растеж на развиващите се държави, докато развитите икономики бяха в стагнация. Този глобален растеж беше подкрепен частично от финансовите стимули в Китай, както и от безпрецедентното отслабване на монетарната политика в САЩ. След 2014 светът навлезе в нова фаза на "диференциран растеж", в който темповете на икономическия ръст на развитите държави се стабилизират на положително равнище, а тези на развиващите се падат до нивото на развитите. Във всички страни обаче, успешното развитие е все по-тясно свързано със структурните реформи.

В САЩ се очаква най-устойчивият икономически растеж за последните години, благодарение на стабилния финансов сектор, все по-достъпните кредитни ресурси, ръста на частния сектор и увеличаването на търсенето. Компаниите от частния сектор увеличават инвестициите и създават нови работни места. През март 2014 заетостта в частния сектор за първи път надхвърли предкризисния максимум, достигайки 116 млн. души (5). През второто тримесечие на 2015 икономическият растеж в страната беше 2,3%. Износът нарастваше по-бързо от вноса (5,3% срещу 3,5% през първото тримесечие). Безработицата спадна от 10%, през 2009, до 5,3%, през юни 2015 (6).

Съвкупното търсене нараства, както вследствие ръста на заетостта, така и поради подобрения баланс на американските домакинства с постепенното изплащане на дълговете, натрупали се преди глобалната финансова криза. Да не забравяме и шистовата революция, изиграла ключова роля за прехода на САЩ към фаза на икономическо оживление. През 2008-2013 вътрешното производство на петрол нарасна с 44% (7). Ръстът на петролния и газов добив се отрази положително на цялата американска икономика, ограничавайки енергийните разходи и повишавайки по този начин конкурентоспособността на американските компании, създавайки нови възможности в нефтохимическия отрасъл на САЩ.

Напротив, в еврозоната перспективите за икономически растеж остават доста слаби и неясни. Програмата за парично стимулиране, слабото евро и ниските цени на петрола не успяха да върнат предишните нива на инвестициите. През второто тримесечие на 2015 икономиката на еврозоната демонстрира ръст от едва 0,3% (8). Ревалвацията на европейската валута може да задълбочи проблемите с конкурентоспособността и да повлияе негативно на икономическия растеж. От друга страна, смекчаването на монетарната политика от страна на Европейската централна банка би трябвало да стимулира икономическата активност. Държавите от европейската периферия започват да излизат от кризата, благодарение на структурните реформи, осъществявани след нейното начало и намаляването на работните заплати, което повишаа конкурентоспособността им в рамките на ЕС. В резултат нараства увереността на основните инвеститори. Въпреки това както на общоевропейско, така и на национално равнище се налага осъществяването на по-дълбоки реформи с цел постигане на дългосрочна ефективност.

В Япония, икономическите реформи, осъществявани в рамките на „Абеикономиката” (т.е. икономическата програма на премиера Шиндзо Абе – б.р.), дават определени резултати. След проточилата се дълги години дефлация, се наблюдава стабилен положителен ръст на цените – над 2% годишно. Вследствие на позитивната инфлация и мащабните държавни фискални стимули се очаква икономическият растеж да продължи. Тези положителни тенденции показват, че двата съставни елемента на „Абеикономиката” – финансовите стимули и смекчената монетарна политика, очевидно работят. Но за да може Япония окончателно да скъса със „загубеното десетилетие”, държавата трябва да осъществи структурни реформи. Става дума за усъвършенстване на корпоративното управление, стимулиране на предприемачеството, дерегулация на т.нар. национална стратегически специални зони и преодоляване на политическата съпротива срещу реформите.

На развиващите се пазари се очаква по-бавен и по-диференциран по своя характер икономическа растеж, в сравнение с периода на „растеж на нарастващите”. До 2020 той ще достигне около 5% годишно (за сравнение, през 2008-2013 той беше 5,3%). Спадът в темповете на растеж е свързан най-вече с Китай, където се очаква, че икономическият растеж ще намалее от 9%, през 2008-2013, до 6%, през 2014-2020. Въпреки това обаче, най-високи темпове се очакват именно в Източна и Южна Азия, както и в държавите от Африка на юг от Сахара. Като цяло, темповете на растеж на развиващите се икономики ще бъдат по-високи, отколкото на развитите и вследствие на това делът им в глобалната икономика ще надмине този на развитите държави (виж. фиг.8).

 

Фигура 8. Делът на развитите и развиващите се държави в глобалната икономика, %

Източник: Global Economic Outlook 2014-2020, Beyond The crisis, AT Kearny, 2014.

 

През 2016 Китай ще остане най-бързо развиващата се икономика сред най-големите развиващи се държави, но след това лидерските позиции по темпове на растеж ще премине към Индия (виж фиг.9).

Фигура 9. Темпове на икономически растеж  в най-големите развиващи се икономики, %

Фигура 9. Темпове на икономически растеж  в най-големите развиващи се икономики, %

Източник: по данни на International Monetary Fund, Principle Global Indicators.

 

Всички развиващи се държави ще се сблъскат с редица структурни и циклични проблеми. В Китай например, това са структурните проблеми, свързани с вътрешните и външни дисбаланси. Най-големият китайски проблем е преходът от инвестиционно-ориентирания модел на развитие към потребителски. Индия пък се сблъсква както с циклични, така и със структурни проблеми. На първо място е нарастващата инфлация и ревалвацията на националната валута, а на второ са структурните диспропорции, обусловени от протекционистката политика и слабо развитата инфраструктура.

В Русия, цикличните проблеми, свързани с ниските цени на петрола и геополитическите фактори, понижават средносрочните перспективи на растежа. Тук острите структурни проблеми са обусловени от застаряването на населението, политизирания характер на икономическата регулация и прекалената зависимост от енергоносителите. В Бразилия пък икономическият растеж отслабва заради спада в цените на основните, произвеждани от страната стоки. Спадат на темповете на растеж от 3,1%, през 2008-2013, до 2,3%, през 2014-2020, се задълбочава от лошата инфраструктура и прекалено тежкото данъчно бреме върху бизнеса.

Разгледаните тенденции показват, до каква степен изборът на икономическата политика ще определя траекторията на икономическия растеж. Структурните реформи се очертават като ключов фактор за растеж в повечето развити и развиващи се държави. Развитите са изправени пред необходимостта от приемане на политически решения, касаещи повишаването на конкурентоспособността, образованието, дългосрочния държавен дълг, иновациите, неравенството, застаряването на населението и посткризисната институционална слабост, особено в еврозоната.

Много развиващи се страни продължават да бъдат подложени на натиска на втвърдяващата се монетарна политика на Федералния резерв на САЩ и структурните ограничения на собствените си модели на растеж. Те са изправени пред неизбежни реформи на пазара на труда, регулирането на преките чуждестранни инвестиции, образователната сфера и инфраструктурата, които са необходими за привличането както на вътрешни, така и на чуждестранни инвестиции.

Следващата вълна на растежа

В новата фаза на "диференциран растеж" на глобалната икономика е важно да анализираме специфичните за всяка страна икономически и политически фактори за да дефинираме пазарите, предоставящи най-добри условия за развитие на бизнеса. Оживлението в САЩ, предвид мащабите на тяхната икономика и ролята им в глобалното стопанство, несъмнето ще бъде съществен фактор и източник на растеж през следващите години. Редица развиващи се държави ще изпреварят конкурентите си и ще започнат да играят по-важна роля в глобалната икономика до 2020. В резултат от това следващата вълна на растежа ще бъде свързана не само със САЩ, но и със седемте ключови развиващи се държави - т.нар. "седморка-2020".

Експертите на компанията A.T. Kearney анализираха 25-те най-големи развиващи се пазари (определени според техния БВП, числеността на населението им и БВП на глава от населението), избрани по осем ключови фактора (виж. табл.2).

 

Таблица 2. Най-големите развиващи се пазари през 2014-2020

Таблица 2. Най-големите развиващи се пазари през 2014-2020

 

По-голямата част от тези фактори са икономически и включват мащабите на икономиката, очакваната икономическа ефективност, икономическата устойчивост (свързана с възможността за привличане на финансови ресурси) и икономическите рискове, или финансовите дисбаланси. Освен това са анализирани и два политически фактора: въздействието на държавното регулиране и управление върху икономическата активност и състоянието на необходимите структурни икономически реформи. Накрая, вземат се предвид още два важни фактора, съдействащи за икономическия растеж: количеството и качеството на работната сила, както и качеството на инфраструктурата. В резултат от всестранния анализ са подбрани седем развиващи се пазари, които вероятно ще изиграят ролата на "драйвери" на глобалния растеж през следващите години (в таблица 2 те са показани с по-плътен шрифт).

Въпреки рисковете, свързани с дисбалансите в икономиката му, Китай си остава колосален растящ пазар. С население от 1,4 млрд. души страната разполага с най-големите резерви от работна сила и представлява гигантски потребителски пазар. По данни на Световната банка и МВФ, през 2014 Китай е изпреварил САЩ по обема на своя БВП по паритет на покупателната способност (съответно,17,6 и 17,4 трлн. долара) (9). Благодарение нарастване на потребителския пазар, китайският БВП на глава от населението по ППС нарасна от 5 хил. долара, през 2005, до 12 хил. долара през 2013, като по прогнозни оценки ще достигне до 21 хил. долара през 2020 (10). Освен това, големите инфраструктурни инвестиции, осъществени през последните години, подобриха състоянието на логистиката в страната, превръщайки се във важен фактор за конкурентоспособност.

В Чили, дълбоките институционални и либерални икономически реформи през 80-те години на ХХ век гарантираха стабилността на макроикономическата среда и по-устойчив растеж в сравнение с конкурентите, както и максимално отваряне към чуждестранните инвестиции  и търговия. Освен това страната се отличава с най-прозрачната система за управление и правоприлагане в региона. В качеството си на най-голям производител на мед в света, тя използва предимствата на суровиния ценови бум за да натрупа достатъчно запаси "за черни дни", което повиши устойчивостта на чилийската икономика по отношение на бъдещи колебания в цените на суровините. Освен това правителството планира да повиши данъчното облагане на корпорациите за да финансира образователната реформа, която трябва да повиши качеството на работната сила и да гарантира социална стабилност.

В Малайзия, благоприятната институционална бизнес среда и сравнително високият доход на глава от населението гарантираха благоприятни възможности за икономически растеж. Икономиката на страната наскоро стартира преход към модел, ориентиран към вътрешното търсене, стимулиран от политиката на правителството, включително чрез изграждането на застрахователна мрежа. Освен това, продължава да се подобрява образователното равнише: 80% от работната сила в Малайзия е със средно и висше образование (11). В качеството си на ключов член на АСЕАН и участник в преговорите за Транстихоокеанското партньорство, Малайзия е изключително отворена икономика, в която обемите на международната търговия надхвърлят 160% от БВП. Страната може успешно да се противопостави на всички колебания на глобалните капиталови пазари благодарение на ефективните си управленски институции, гъвкавия валутен курс и високото ниво на международните си резерви.

Икономическите перспективи на Перу изглеждат доста добри благодарение на осъществените наскоро структурни реформи и продължаващата либерализация на икономиката. Растежът през последните години се гарантираше и от значителните запаси от минерални ресурси и природен газ, но те осигуряват едва 11% от БВП на страната. След десетилетията на популистки или авторитарни режими, сегашното правителство на Перу е представител на новите американски леви прагматици, съчетаващи либерализацията и социалните разходи. В резултат от тази политика се очаква, че през 2013-2020 средногодишните темпове на нарастване на производителността в страната ще достигнат 1,1%. Членството на Перу в различните транстихоокеански алианси и участието му в преговорите на Трансатлантическото партньорство илюстрират отворения характер на националната икономика и високия потенциал за растеж.

Диверсифицираната икономика, ефективната бизнес среда и образованата работна сила, бяха сред основните генератори на забележимия икономически растеж в Полша. Близостта на Германия, която е най-голямата европейска икономика, както и достъпът до Балтийско море гарантират на страната сериозни географски предимства. Много важна роля обаче изигра и икономическата политика на Варшава. През 90-те години на ХХ век правителството осъществи успешна икономическа либерализация и инвестира значителни средства в инфраструктурата и  образованието. Полша се оказа единственият член ан ЕС, където по време на Голямата Рецесия се наблюдаваха положителни, а през 2008-2012 и най-високите темпове на икономически растеж (12). Освен това страната е начело в класацията на Световната банка "Doing Business" в Централна и Източна Европа (13).

На свой ред, Филипините, които дълги години се смятаха за "болния човек на Азия", през последните години демонстрират по-бърз икономически растеж, отколкото другите държави от АСЕАН, благодарение на осъществените в страната структурни, административни, институционални и управленски реформи. Така темповете на нарастване на БВП на страната достигнаха 6,8% през 2012, 7,2% през 2013 и 6,1% през 2014 (14). Сред ключовите фактори за този ръст е процесът на аутсорсинг на международни услуги. По данни на A.T. Kearney, Филипините са на седмо място в глобалния рейтинг за локализация на международни услуги (15). Освен това, икономическият растеж се стимулира от благоприятната демографска ситуация: делът на работоспособното население ще нарасне от 61% през 2010, до 64% през 2020 (16).

В Мексико амбициозните структурни реформи освободиха възможности за икономически растеж и осигуриха благоприятни условия за инвестициите. Очаква се, че преките чуждестранни инвестиции в страната ще нараснат от 27 млрд. долара през 2013 до 45 млрд. през 2020 (17). Друг фактор за икономически растеж е увеличаващата се средна класа, чиято численост нарастваше средно с 4% годишно в периода 2000-2010 и в момента към нея спада 40% от цялото население на Мексико (18).

Освен тези седем бързоразвиващи се формиращи се пазари, все по-голямо влияние върху глобалната икономика ще оказват и африканските държави на юг от Сахара. През 2008-2013 икономиката на тези страни нарастваше средно с 4,9% годишно, като по-висок ръст са демонстрирали само развиващите са държави от Азия (19). Регионът все повече се глобализира. Така например, делът на износа към държавите от групата БРИК в общия износ на страните южно от Сахара е нараснал от 9% през 2000 до 34% през 2010 (20). Освен това, в много африкански държави е налице ръст на международния туризъм (с 5,3% през 2013, когато броят на туристите е достигнал 36 млн. души).

Регионът има доста силни страни, които поддържат икономическия растеж и повишават благосъстоянието му. Макар че много от страните в него са с малка територия, регионалните търговски споразумение и различните икономически алианси гарантират необходимите мащаби за привличане на външни инвестиции (виж табл.3).

 

Таблица 3. Регионални икомически съюзи на държавите в Африка южно от Сахара

Икономически съюз на държавите от Западна Африка

Гамбия, Сенегал, Гвинея-Бисау, Гвинея, Сиера-Леоне, Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин, Нигерия, Нигер, Мали, Буркина-Фасо

Икономически и валутен съюз на държавите от Централна Африка

Чад, Централноафриканска республика, Конго, Габон, Камерун, Екваториална Гвинея

Източноафрикански съюз

Уганда, Кения, Руанда, Бурунди, Танзания

Южноафрикански съюз за развитие

Демократична республика Конго, Ангола, Замбия, Зимбабве, Малави, Мозамбик, Мадагаскар, Намибия, Ботсуана, ЮАР

Източник: World Trade Organization.

 

Друг "драйвер" на растежа в региона е процесът на урбанизация. В момента 37% от населението на държавите в него живее в градовете, като през периода 2015-2020 този дял ще нараства с 3,8% годишно (21). Особено бърз ръст и, съответно, повишаване на ролята им в глобален план, се очаква да демонстрират такива градове като Адис Абеба, Найроби, Йоханесбург, Кейптаун и Лагос (22).

Мнозина международни ритейлъри (т.е. търговци на дребно) разглеждат държавите на юг от Сахара като "следващия голям пазар", акцентирайки върху разпространението на Интернет и мобилните връзки, повишаването на жизнените стандарти и зараждането на средна класа, което стимулира ръста на търговията.

Африка на юг от Сахара разполага със значителни запаси от полезни изкопаеми, голяма част от които и до днес остават неразработени и биха могли да стимулират притока на инвестиции в бъдеще. Така, проучените запаси от суров петрол се равняват на 63 млн. барела, а на природен газ - на 6,3 трлн. куб. м (23). Освен това, в региона са концентирани 32% от световните запаси на боксит - основната суровина за приозводство на алуминий (24). Там годишно се добиват 84 млн. т желязна руда (25). Особено богати на минерални ресурси са Демократична република Конго и Замбия, които са най-големите производители на мед, като проучените запаси на всяка от двете страни се оценяват на 20 млн. т (26).

Накрая, в някои държави започва да се развива и обработвателната индустрия, каквато дълго време практически липсваше в региона. Тук разходите за труд са по-ниски, отколкото в другите развиващи се държави, което може да стимулира компаниите да прехвърлят част от своите заводи, особено предвид факта, че "световната работилница" Китай става все по-малко конкурентоспособна по отношение на разходите за труд. Въпреки това, пред развитието на обработвателната индустрия в региона са налице редица препятствия. На първо място сред тях е слаборазвитата инфраструктура и проблемите със сигурността. Независимо от това, перспективите пред държави като Танзания, Уганда, Нигерия и Ангола, където от 2005 насам се наблюдава ръст на дела на обработвателната индустрия, се оценяват положително.

Въпреки всичките си предимства и възможности, държавите на юг от Сахара се сблъскват със сериозни трудности. Най-голямата е бедността. През 1990-2010 регионалният БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност е нараснал с 38%, достигайки 3057 долара. В същото време обаче, 70% от жителите на региона продължават да живеят с по-малко от два долара на ден. Вторият проблем е слаборазвитата инфраструктура. По разчети на Световната банка, регионът се нуждае от инфраструктурни инвестиции в размер до 60 млрд. долара годишно за изграждането на съвременни елекроснабдителни системи, транспорт и други услуги (27). Накрая, слабото управление, корупцията и неефективното правоприлагане генерират несигурност за бизнеса и влошават инвестиционния климат

Заключение

Пред перспективите за глобален растеж има редица сериозна проблеми. Първият е свързан с постепенното прекратяване на американската програма за изкупуване на облигации, което може да породи рискове за финансовата система и макроикономиката на САЩ (макар да е спорно, дали прекратяването на програмата, или самата тя поражда подобни рискове). През септември 2012 Федералният резерв обяви за третият от началото на глобалната финансова криза кръг на количествени улеснения с цел оказване на монетарна подкрепа за слабата американска икономика. С постепенното възстановяване на икономиката обаче, Резервът започна (от януари 2014) постепенно да ограничава програмата за изкупуване на облигации. Но, макар че той обещава да поддържа ниски лихвени проценти, пазарите продължават да са неспокойни заради прекратяване действието на този монетарен инструмент за стимулиране на икономиката.

Вторият проблем, който отчасти произтича от първия, е опасността за бързо изтичане на капитали от развиващите се пазари, поради отказа от политиката на монетарно стимулиране на Федералния резерв на САЩ или заради други събития на финансовия пазар. С увеличаването на нормата на печалба в развитите държави, капиталите започнаха да се изтеглят от много развиващи се фондови пазари. Това пък поражда определен натиск върху националните валути на някои развиващи се страни. Ръстът на лихвените проценти може да подкрепи националните валути, но в същото време може да се отрази негативно на икономическия растеж и (потенциално) да увеличи финансовия дефицит.

Друг проблем на глобалния икономически растеж представлява икономическата нестабилност в еврозоната. Макар че тук остротата на кризата също започва да отслабва, продължава да съществува известна неопределеност. През 2013 икономиката на еврозоната регистрира спад с 0,3%, през 2014 нарасна с 1% и продължава да се влияе негативно от липсата на вътрешно търсене и високия курс на еврото. Европейската централна банка обещава да държи лихвените проценти на сегашното ниво или дори по-ниско (0,25%) за да подкрепи икономиката на еврозоната. По отношение на конкурентоспособността, Франция например, се отличава с най-негъвкавия пазар на работна сила заради стриктните правила за назначаване и освобождаване на персонала, както и заради високите данъци. Безработицата остава висока, особено сред младите хора, като в Гърция и Испания достига до 25% за тази категория (28).

Проблем представлява и дефлацията в развитите държави. Засега фундаменталните фактори за растежа са слабо изразени в Европа и евентуални външни шокове могат да ускорят дефлацията. И без това МВФ прогнозира спад на инфлацията в еврозоната от 1,4% през 2013 до 0,9% през 2015, което е много по-малко от обявената от ЕЦБ цел - 2% (29). Макар че фундаменталните фактори за растежа в САЩ укрепват, смекчаването на монетарната политика може да доведе до ръст на инфлацията в страната. Инфлационните перспективи са положителни и в Япония, в резултат от мерките за стимулиране на икономиката. Дефлацията може да ограничи съвкупното търсене и да усложни изплащането на дълговете на частните и държавни кредитополучатели, което пък, на свой ред, ще доведе до отлагане на новите покупки и инвестиции и, като цяло, до спад на икономическия растеж.

Сред ключовите проблеми е и преходът на Китай от инвестиционния модел на растеж към модел, базиращ се на потреблението. Експертите оценяват вероятността от "твърдо кацане" на китайската икономика като незначителна, но ако това все пак се случи то ще има много сериозни последици за световната икономика. От 2007 насам брутните капиталови инвестици в Китай нараснаха почти двойно, далеч изпреварвайки потреблението, държавните разходи и чистия износ (30). Нарастването на дълга на частния нефинансов сектор в страната по отношение на БВП надхвърли всички предварителни разчети на Банката за международни разплащания, според която съотношението между обема на кредитите и БВП на Китай с цели 23% е надхвърлило показателите за дългосрочните тенденции (31). В същото време обемът на несъбираемите кредити е достигнал най-високите си значения от 2008 насам (32). В резултат, банките започнаха да ограничават отпускането на нови кредити, а китайските власти повишиха изискванията към кредитирането и "сивите" схеми за финансиране. Подобни мерки, които са необходими за прехвърлането на икономиката на по-стабилна основа, могат обаче да ограничат икономически растеж в краткосрочен план. Колкото повече Китай отлага осъществяването на необходимите реформи за балансиране на своята икономика, толкова по-големи стават рисковете от "твърдо кацане" на китайската и глобалната икономика. Пазарите, които могат да пострадат най-много от забавянето на растежа на китайската икономика, са Южна Корея и Тайван, както и глобалните пазари на петрол и базови метали.

Да не забравяме и проблема с гарантирането на най-важните природни ресурси. Според прогнозите на МВФ, дори без наличието на външни шокове, до 2020 глобалният ценови индекс на ресурсите ще достигне 166,5 пункта, срещу 97,3 през първото десетилетие на ХХІ век (33). Налице са няколко фактора, които могат да стимулират ръста на цените на ресурсите през този период. Така например, въпреки че "шистовата революция" увеличи обемите на доказаните запаси от енергоносители, геополитическите сътресения (активността на Ислямска държава в Ирак и текущата нестабилност в Либия) могат да усложнят доставките на ресурси на глобалния пазар и да провокират ръст на цените. Предвид тенденцията за увеличаване на населението, през 2050 в света ще трябва да се произвеждат с 60% повече продоволствени стоки, отколкото днес, което ще изисква поне 10 млн. кв. км нови селскостопански земи (34).

Бележки:

 

1. The four global forces breaking all trends. McKinsey& Company. April 2015.
2. Economic Intelligence Unit, EIU Country DATA; International Monetary Fund, World economic Outlook, April 2014; Oxford Economics, Global Economic Databank.
3. Oxford Economics, Global Economic Databank.
4. World Trade Organization, “Modest Trade Growth Anticipated for 2014 and 2015 following Two-Year Slump, press release no. 721, 14 April 2014.
5. US Department of Labor, Bureau of Labor Statistics, “Employment and Earnings from the Current Employment Statistics survey”, August 2014.
6. Мороз США не страшен // Ведомости, 31 июля 2015 г., стр. 4.
7. US Department of Energy, Energy Information Administration, “International Energy Statistics”.
8. Дешевых денег не хватило // Ведомости, 17 августа 2015 г., стр. 5.
9. Gross domestic product 2014, PPP, World Bank accessed on July 2015.
10. Economic Intelligence Unit, EUI Country Data, accessed on 19 August 2014.
11. World Bank, World Development Indicators, accessed 5 August 2015.
12. Economic Intelligence Unit, EUI country Data, accessed 5 August 2015.
13. World Bank, Doing Business 2014.
14. International Monetary Fund, World Economic Outlook, Data, by Country – Philippines/Selected annual data for 1980-2015.
15. 2014 Global Services Location Index. A.T. Kearny.
16. United nations Department of Economic and Social Affaires, World Population Prospects.
17. Economic Intelligence Unit, EUI country Data, accessed 5 August 2015.
18. Mexico National Institute of Statistics and Geography “Middle Class in Mexico”, Bulletin of Investigation, No 256/13, 12 June 2013.
19. International Monetary Fund, World Economic Outlook, April 2014.
20. World Bank, Africa’s Pulse, volume 9, April 2014.
21. United nations Department of Economic and Social Affaires, World Population Prospects.
22. «Global Cities, Present and Future: 2014 Global City Index and Emerging Cities Outlook”, A.T. Kearny.
23. Organization of the Petroleum Exporting Countries, Annual Statistical Bulletin 2013.
24. U.S. Department of Interior, U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summary, 2013.
25. Natural Environment Research Council, British Geological Survey, World Mineral Statistics Data, accessed 5 August 2015.
26. U.S. Department of Interior, U.S. Geological Survey, Mineral Commodity Summary, 2013.
27. Africa’s Infrastructure: A Time for Transformation, World Bank, 2010.
28. International Monetary Fund, World Economic Outlook, April 2014.
29. Ibid.
30. World Bank, World Development Indicators, accessed 5 August 2015.
31. Bank for International Settlements, 84th Annual Report; 1 April 2013-31March 2014, 29 June,
32. Bloomberg News, “China Banks’ Bad Loans Reach Highest Since Financial Crisis”, 14 February 2015.
33. International Monetary Fund, World Economic Outlook, April 2014.
34. N. Alexandratos and J. Bruinsma “World Agriculture Towards 2030-2050: The 2012 Revision.” ESA Working Paper 12-03, FAO, June 2012.

 

* Ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания към Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн