Азиатско-Тихоокеанският регион отдавна е зона на тесни междудържавни контакти, фиксирани в многобройни двустранни и многостранни споразумения. Сред тях можем да споменем Декларацията от 1967 за създаването на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), като съответниятдоговор беше подписан през 1976. Както е известно, организацията включва десет държави от региона, най-големи от които са Индонезия и Малайзия. Още в края на миналия век тогавашният малайзийски премиер Махатхир Мохамед изтъкваше необходимостта от разширяване на АСЕАН. Първа стъпка в тази посока стана появата на формацията "АСЕАН плюс три" (с участието на Китай, Япония и Южна Корея), след която се появи и "АСЕАН плюс шест", разглеждана като първа стъпка към създаването на Източноазиатска общност.
Друга регионална формация е Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), възникнало през 1989, в което днес членуват 21 държави (включително САЩ, Китай и Русия) и което представлява своеобразен икономически форум. В държавите от АТИС живее около 40% от населението на планетата, произвежда се 54% от глобалния БВП и се реализират 44% от световната търговия.
Съществуват и редица други организации и международни споразумения, включващи държавите от Югоизточна Азия, Далечния Изток и Азиатско-Тихоокеанския регион. На пръв поглед, изглежда достатъчно да се подобри работата на вече съществуващите международни форуми и споразумения, както и да се разширят рамките им, чрез включването на нови държави в АТИС и АСЕАН. В края на първото десетилетие на ХХІ век обаче неочаквано се появиха редица признаци, че в региона може да бъде създадена още една международна организация, наречена Транстихоокеанско партньорство (ТТП). Чисто формално, организацията с това име възникна още през 2005, като нейни създатели станаха Нова Зеландия, Сингапур, Чили и Бруней, но в течение на няколко години за съществуването и знаеха само експертите по проблемите на региона и работещите в тази сфера чиновници от въпросните четири държави.
От 2008 обаче, неочакван интерес към ТТП започна да проявява Вашингтон. Именно там се роди идеята за създаването на основата на тази слабо позната организация на гигантско международно обединение под егидата на САЩ. През следващите седем години американците работиха упорито за създаването на мащабна регионална организация в Западното полукълбо. Така, между 2010 и 2013, държавите, ангажирани с тази инициатива проведоха 19 кръга официални преговори по изготвянето на споразумение за ТТП. При това преговорите се водеха в почти пълна тайна, като за участие в тях бяха канени далеч не всички тихоокеански държави, а само подбраните от Вашингтон. Естествено, нито Китай, нито Русия бяха сред тях.
По правило, информациите за проекта ТТП се подаваха в тандем с тези за плановете на Вашингтон за създаването на друго гигантско международно обединение - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Само допреди две години мнозина експерти смятаха, че САЩ ще реализират първи именно проекта за ТПТИ, но от пролетта на 2014 глобалната ситуация започна бързо и радикално да се променя. САЩ се ориентираха към изостряне на отношенията си с Китай и, особено, с Русия, което пък ускори тенденцията за сближаване между Пекин и Москва. Появиха се и признаци, че в Далечния Изток и Тихоокеанския регион могат да възникнат нови международни обединения, чиито ядро да станат именно Китай и Русия.
Сериозен удар за Вашингтон беше създаването, през пролетта на 2015, по инициатива на Пекин, на Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции. При това САЩ бяха силно обезпокоени от факта, че сред нейните учредители и членове са най-близките им европейски съюзници и най-вече Великобритания. В същото време, новото "Велико преселение на народите" от Големия Близък Изток към Европа, отклони вниманието на европейците от проблемите на търговското и инвестиционно сътрудничество с Америка. Затова, неочаквано за мнозина, първи измежду двата американски стратегически проекта беше реализиран този за ТТП.
На 5 октомври 2015 в Атланта приключиха преговорите за формирането на икономически съюз в рамките на Транстихоокеанското партньорство. Дванайсет държави, включително САЩ, Австралия, Канада, Япония, Малайзия, Мексико, Чили и Виетнам, се споразумяха за създаването на зона за свободна търговия в Азиатско-Тихоокеанския регион. За мащабите на новия съюз говори фактът, че участниците в него произвеждат 40% от глобалния БВП и осъществяват над 25% от световната търговия. С други думи, ТТП може да се превърна в гигантска интеграционна формация, надминаваща по съвкупните си показатели Европейския съюз и НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия).
Според заявлението на американския Държавен департамент и последвалите непосредствено след него разяснения на президента Барак Обама, в рамките на ТТП ще бъдат отменени митата на над 18 хиляди стоки. Точните параметри на споразумението обаче все още не са известни - налице е само двайсетстраничното резюме за преговорите между търговските министри на 12-те държави участници.
Според Wall Street Journal например, споразумението отменя митата за японските автомобили на северноамериканския пазар, макар че именно те определяха тенденциите в световната автомобилна индустрия през последния четвърт век. Освен това страните се споразумяха по въпроса за защитата на интелектуалната собственост в сферата на био и фармацевтичната индустрия, правилата при сглобяването на автомобили и търговията с млечни продукти. Така, Нова Зеландия, която е най-големия износител на млечни продукти в света, вече ще има облекчен достъп до американския пазар, а пък САЩ - до затворения селскостопански пазар на Япония. Частично се либерализират и унифицират пазарите на труда на участниците в ТТП, регулира се интернет-търговията и търговията с услуги.
Споразумението за ТТП може да влезе в действие още през 2016 след като бъде ратифицирано от парламентите на 12-те страни участници (при това американският Конгрес ще трябва да приеме или да отхвърли, целия му текст, а не отделни части от него). Следва да отбележим, че преговорите за създаването на ТТП се водеха в пълна тайна, като усилията в тази посока само нараснаха, след като сайтът WikiLeaks публикува три (от общо 29-те) глави на проекта за споразумението. Затова експертите не очакваха бърз успех на преговорите и съобщението от Атланта изненада мнозина (при това за някои тази изненада е доста неприятна).
Антикитайската насоченост на ТТП
Новият търговско-икономически блок в Азиатско-Тихоокеанския регион се формира без участието на Китай, макар че той е най-важният играч в региона. Впрочем, една от основните цели на проекта e именно сдържането на китайските амбиции. Както призна в тази връзка Барак Обама: "без ТТП обръщането на САЩ към Азия няма да е достатъчно пълноценно".
На практика, с помощта на ТТП САЩ укрепват позиците на съюзниците си в региона. Така, според американския Институт Питърсън, в резултат от формирането на ТТП Виетнам например ще получи до 2025 допълнителни приходи в размер на 89,1 млрд. долара от износа на свои стоки. В същото време, останалите извън споразумението Китай и Хонконг ще загубят през същия период 59,2 млрд. долара.
Неслучайно президентът на САЩ Обама коментира подписването на споразумението за ТТП с думите: "Когато над 95% от потенциалните ни клиенти живеят извън границите на САЩ, не можем да позволим на държави като Китай да определят правилата на глобалната икономика. Ние трябва да пишем тези правила, откривайки нови пазари за американската продукция и налагайки нашите високи стандарти за защита на работната сила и опазване на околната среда. Споразумението, което подписахме днес в Атланта, ще гарантира всичко това".
Сякаш в потвърждение на думите си, че новият документ „ще помогне на обикновените американци да вървят напред”, Обама посочи, че ТТП премахва над 18 хиляди данъци и митнически такси, с които досега бяха облагани американските стоки в другите държави участници в новия блок. В същото време той успокои сънародниците си, че споразумението ще защитава работните места в САЩ, както и околната среда, „повече, от което и да било друго споразумение в историята”.
Детайлите на споразумението за ТТП все още не са напълно ясни, защото съвсем съзнателно не се изнасят, което естествено поражда много критики. Така, непосредствено след подписването му, най-голямото синдикално обединение в САЩ AFL-CIP поиска от Държавната администрация незабавно да публикува целия текст на споразумението. „Разочаровани сме, че американските представители побързаха да подпишат ТТП в Атланта, предвид множеството въпроси, поставяни във връзка с него от редица заинтересовани лица в САЩ, включително членове на Конгреса – заяви президентът на синдиката Ричард Тръмка – затова искаме администрацията незабавно да публикува целия му текст и апелираме към законодателната власт да бъде изключително предпазлива в оценките си за ТТП”.
В отговор, Обама обеща на един по-късен етап да представи текста на споразумението за публична дискусия: „след като участниците в преговорите приключат работата си по текста на партньорството, Конгресът и американския народ ще имат няколко месеца за да се запознаят с него, преди да го подпиша”. На свой ред, търговският представител на САЩ (с ранг на министър) Майкъл Фроман прогнозира, че споразумението за ТТП ще бъде одобрено от Конгреса още в началото на 2016, като конгресмените ще имат само 90 дни за да разгледат пълния му текст преди да го гласуват.
В Белия дом очевидно разчитат не само на ограниченото време за анализ на документа, но и на дадените от Конгреса на Обама през лятото на 2015 специални правомощия (т.нар. fast track). Както е известно, тогава, без дори да са видели споразумението за ТТП, конгресмените упълномощиха президента да взема еднолично решения относно него. Същността на fast track е, че сега Конгресът може да одобрява или да отхвърля сключените от президентската адмиистрация международни търговски споразумения, но не и да внася поправки в тях. Досега Конгресът само два пъти е предоставял подобни fast track пълномощия: през 1975-1994 и през 2002-2007.
Интересно е, че през април 2015, когато представяше пред Контреса законопроекта за специалните търговски пълномощия на президента, Обама изтъкваше същите аргументи както и във връзка с постигнатото споразумение за ТТП: че именно САЩ, а не Китай, следва да определят правилата в глобалната икономика, както и, че това е изключително изгодно за американските износители и за обикновените американци. В тази връзка той заяви: „Износът ни осигурява над 11 милиона работни места, а компаниите-износителки плащат по-високи заплати на работниците си отколкото останалите. Днес имаме възможност да получим достъп до още повече нови пазари за стоките и услугите, за които можем с гордост да кажем „Проозведено в Америка”.
Коментирайки предимствата на ТТП, американците обикновено цитират изследването на перспективите на тихоокеанското партньорство, изготвено навремето от експертите на института East-West Centre (в Хонолулу, щата Хавай) Питър Петри, Майк Плъмър и Фън Жей. В него те прогнозират, че създаването на новата организация ще позволи БВП на страните участници да нарасне до 2025 с 285 млрд. долара, т.е. с 0,9%., и ще ги направи по-богати със 77 млрд. долара. Вашингтон постоянно цитира тези цифри, прикривайки същността на споразумението. Както е известно, участници в него са САЩ, Канада, Мексико (представляващи Северна Америка), Перу, Чили (Южна Америка), Япония, Малайзия, Бруней, Сингапур, Виетнам (Азия), както и Австралия и Нова Зеландия. Вече споменах, че те представляват 40% от глобалната икономика и осъществяват 1/3 от световната търговия. Междувременно, желание да се присъедини към ТТП вече декларира и Южна Корея.
Мнозина експерти обаче, не приемат горните прогнози за реалистични. Дан Кюрик и Дзин Лянсяо от канадския C.D. Howe Institute очакват например, че БВП на 12-те страни от ТТП ще нарасне само със 74 млрд. долара, т.е. едва с 0,21%. При това, те смятат, че това няма да се случи до 2025, а едва през 2035, т.е. след двайсет години. Други икономисти пък въобще не виждат сериозен икономически ефект от новото партньорство. Така, водещият икономист на Asian Development Bank Institute Инио Чан прогнозира, че американския БВП въобще няма да нарасне в резултат от присъединяването на САЩ към ТТП. На свой ред, американският милиардер и един от кандидат-президентите от Републиканската партия Доналд Тръмп определи през април 2015 предстоящото подписване на споразумението за ТТП като "провал", посочвайки, че то по-скоро ще навреди на американските компании. Според него, "това е инструмент, с чиято помощ всички тези държави ще ни разорят". Тръмп заяви, че не вярва в перспективите пред този проект, тъй като повечето страни от ТТП не изпитват уважение към САЩ, и обвини администрацията на Обама, че е "некомпетентна и членовете и се държат като малки деца".
Самият Обама обаче, се придържа към съвършено различна гледна точка. Той не крие имперските амбиции на Вашингтон, който очевидно разчита, че по-силните икономики на САЩ и Япония ще поставят под контрол новите развиващи се държави на останалите участници в ТТП. Впрочем, мнозина експерти в тези страни също не вярват, че новото партньорство ще стимулира икономическото им развитие и привеждат като доказателство резултатите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), а именно - появата на нископлатени работни места и орязването на заплатите в развиващите се икономики. Сред онези, които вероятно ще пострадат най-силно, се посочват Малайзия, Перу и Виетнам, които са най-слабите икономики в рамките на ТТП. Налице е сериозен риск, че сегашното им състояние няма да позволи на тези държави успешно да се впишат в новия алианс.
Големите печеливши: САЩ и Япония
Фактът, че формирането на ТТП ще отговаря на първо място на интересите на САЩ, а на второ - на тези на Япония, косвено се подкрепя и от изявлението на президента Обама по повод постигането на споразумението от Атланта (на свой ред, Япония потвърди слуховете за постигнатите принципни договорености още преди официалната реч на Обама). Мнозина, като бившият малайзийски премиер Махатхир Мохамед например, смятат, че зад новия алианс прозира намерението на САЩ да поставят преграда пред по-нататъшния икономически растеж на Китай, включително като обединят около себе си всички държави от Азиатско-Тихоокеанския регион, без китайците. Както е известно, Пекин също формира зона за свободна търговия, включително в рамките на т.нар. "Нов път на коприната", т.е. предстои появата на две икономически и търговски партньорства в региона, които неизбежно ще се конкурират помежду си, като това може да доведе до разделянето му на отделни икономически блокове.
Очевидно е, че ресурсите на Америка ше бъдат силно ангажирани в този сблъсък с Китай. Като цяло обаче, новата търговска зона едва ли ще може да функционира успешно без китайците, затова мнозина оценяват перспективите пред ТТП като неясни.
През миналата година, по време на проточилите се преговори за ТТП, в медиите изтекоха някои важни пунктове на споразумението, касаещи защитата на околната среда и интелектуалната собственост. Според повечето експерти, новите правила в тези сфери отговарят най-вече на интересите на големите енергийни корпорации, които вече ще могат да извършват сондажи там, където досега не можеха да го правят по екологични съображения. В резултат, вместо да гарантират защитата на околната среда, тези правила могат да провокират екологични катастрофи. На свой ред, канадският филиал на международната организация "Лекари без граници" посочва, че правилата в областта на интелектуалната собственост са изцяло в интерес на големите американски фармацевтични компании, които вече ще разполагат за по-дълъг период от време с монополно право върху фирмените търговски наименования на лекарствата. Според "Лекари без граници", това "ще им даде възможност да продължат да поддържат високи цени на тези препарати, както и да възпрепятстват или задълго да отложат появата на значително по-евтини генерични лекарста, които са от жизненоважно значение за глобалното здравеопазване".
Впрочем, редица анализатори смятат, че със създаването на ТТП САЩ не преследват само икономически цели. За тях е традиционно да комбинират предоставянето на определени търговски преференции на други държави с решаването на собствените си геополитически и военни задачи. Затова не бива да се изключва, че формирането на Транстихоокеанското партньорство следва същия модел, още повече, че практичски всички членове на новия алианс, по един или друг, начин са външнополитически съюзници на Вашингтон.
Според директора на политическия департамент на Public Services International (PSI - международен синдикат на работещите в сферата на услугите) Даниел Бертоса, от търговските споразумение от типа на ТТП, които целят да осигурят на транснационалните корпорации неограничен достъп до пазарите, винаги има както печеливщи, така и губещи. В тази връзка той посочва, че в конкретния случай най-много ще загубят малкият бизнес и потребителите на социални услуги, особено в сферата на здравеопазването: "Развиващите се държави са особено уязвими в тази ситуация, защото ще бъде силно ерозирана способността им да защитава и развиват своята все още слаба индустрия". Неслучайно споразумението вече беше подложено на остри критики заради неяснотите относно правата на обикновените работници и служители и възможната нестабилност в сферите на заетостта, авторските права и защитата околната среда. При това, както твърди Бертоса: "публикуването на целия текст на споразумението очевидно ще провокира взрив на общественото недоволство, тъй като хората ще разберат, че то е било подписано от тяхно име, но без тяхно знание и против техните интереси".
Впрочем, очаква се, че ратификацията на ТТП ще има далеч отиващи последици и на най-високо политическо равнище. То със сигурност ще повлияе върху окончателното решение на ЕС относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и вероятно ще тласне напред подписването на Споразумението за търговия с услуги (TISA), макар че и трите договора са пълни с противоречия и могат да породят сериозни конфликти.
Както посочва в една публикувана наскоро статия носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц: "На практика, ТТП не е споразумение за свободна търговия, а за установяване на контрол над търговските и инвестиционни връзки между държавите-участници в новото партньорство. Това се прави от името на най-влиятелните делови лобита във всяка от страните. Не бива да са заблуждаваме, защото ако анализираме най-сложните въпроси, по които все още се спори, ще ни стане ясно, че ТТП всъщност няма нищо общо със "свободната търговия".
Нова Зеландия например, вече заплашва, че може да напусне споразумението, тъй като е крайно недоволна от контрола на Канада и САЩ върху търговията с млечни продукти, който то осигурява. Австралия пък е против начина, по който САЩ и Мексико се готвят да регулират търговията със захар, а пък редица американски компании негодуват заради начина, по който Япония регулира търговията с ориз. Според Стиглиц: "това е само върхът на айсберга, който обаче ни позволява да разберем, как точно ТТП ще съдейства за налагането на мерки, насочени на практика против свободната търговия".
ТТП като индикатор за качествените промени в глобалната търговия
На фона на казаното дотук, не е учудващо, че в Пекин реагираха крайно негативно на постигнатото през октомври 2015 в Атланта споразумение за ТТП. Както е известно, Китай реализира аналогичен собствен проект - т.нар. Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което визира същия регион, както и ТТП. Сега обаче, китайските планове се усложняват, тъй като договорът за ТТП вече беше съгласуван, докато дискусиите за РВИП са едва в началната си фаза. Освен това, самият проект изглежда доста по-размит, при това според мнозина в него доминира геополитическият, а не икономическият елемент.
В същото време, самият факт на формирането на Транстихоокеанското партньорство фиксира наличието на качествени промени в международната търговия. Истината е, че промените на основните характеристики на световните търговски процеси вървят от доста време насам - така в техните рамки възникват глобални вериги на добавена стойност, свързани с инвестиционните потоци, трансфера на технологии и съгласуването на регулаторната стратегия на държавите партньори - от данъчната политика до техническото регулиране. Всичко това вече е реалност и се налага да бъде фиксирано в рамките на споразумения от типа на ТТП.
В тази връзка ще напомня, че Транстихоокеанското партньорство е само един от вариантите, тъй като съществува и Евроатлантическият проект, т.е. създаването на голяма зона за свободна търговия между ЕС и САЩ (т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции - ТПТИ). Ситуацията с реализацията му е по-сложна, тъй като са налице повече противоречия и несъгласувани въпроси. Въпреки това, мнозина очакват, че непосредствено след практическия старт на Транстихоокеанското партньорство ще бъде реализиран и Евроатлантическият проект (вероятно още в края на 2016 или началото на 2017).
Разбира се, съществуват и други аналогични проекти, като например интеграционният проект на латиноамериканските държави, този на страните от Персийския залив или пък проектът за зона за свободна търговия между Африка и Латинска Америка. На практика, всичко това представлява предизвикателство срещу сегашната система за международна търговия, контролирана от Световната търговска организация (СТО) и новите регионални споразумения са ясен сигнал, че действащите в глобалната търговия правила следва да бъдат променени.
Фактът, че първото мащабно регионално споразумение ще бъде задействано именно в Азиатско-Тихоокеанската зона се обяснява с това, че регионът ще бъде локомотив на глобалния икономически растеж поне през следващите 20-30 години. В него са разположени трите най-големи световни икономики - САЩ, Китай и Индия. Именно тази "голяма тройка" ще доминира в световната икономика през първата половина на ХХІ век. Да не забравяме и, че проектът за ТТП е отворен и за други участнииц, като интерес към него проявяват още пет държави от региона.
Интересен момент е, че либерализацията в търговските отношения между страните участници в ТТП вероятно ще засегне и търговията с енергоносители. Никак не е случайно, че американския Конгрес толкова активно се обсъжда отмяната на забраната за износ на втечнени енергоносители от САЩ към други региони (в частност, през декември 2015 беше отменена 40-годишната забрана за износ на петрол). В тази връзка, някои смятат, че японското участие в ТТП е свързано и с перспективите за внос на енергоносители от Съединените щати. Тоест, много е вероятно, че в рамките на ТТП американците ще започнат да изнасят големи количества втечнен шистов газ, както и шистов петрол в Азиатско-Тихоокеанския регион, което няма как да не тревожи Русия.
По-важното обаче е, че реализацията на проекта за ТТП върви в тандем с тази на проекта за Евроатлантическото икономическо партньорство (ТПТИ). САЩ полагат огромни усилия и оказват мощен натиск за паралелното прокарване и на двата мащабни проекта, които са повече геополитически, отколкото икономически.
За целта преди време Вашингтон съзнателно предприе усилия за отслабването на Европа, инициирайки конфликта в Украйна, улеснявайки появата на мащабни имигрантски потоци на континента и стимулирайки европейския сепаратизъм. И трите тенденции работят за по-бързата реализация на проекта на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.
Разбира се, и двата проекта (и този за ТТП, и този за ТПТИ) са изгодни за САЩ не само в геополитически, но и в чисто икономически план, защото гарантират на американските компании максимално свободен достъп до пазарите на държавите партньори. Политическият елемент обаче, никак не е за пренебрегване - така ТТП представлява много сериозен инструмент на американското влияние в региона, а пък проектът за ТПТИ на практика е насочен към лишаването на Европа от суверенитет и гарантиране доминацията на американските компании на пазара на Стария континент.
Ето защо, и двата американски проекта са пряко насочени срещу Китай и Русия. При това, ако ТТП може да способства за сближаването на Пекин и Москва, реализацията на Евроатлантическото партньорство (ТПТИ) рискува окончателно да сложи край на мащабното икономическо сътрудничество между Русия и ЕС, което няма как да не тревожи Кремъл.
ТТП като "корпоративен преврат"
Някои анализатори характеризират създаването на ТТП като своеобразен "корпоративен преврат", изтъквайки, че само две от общо 30-те глави на споразумението имат пряко отношение към търговията, докато по-голямата част от останалите "предоставят нови права и привилегии на глобалните корпорации (ТНК), особено на свързаните със защитата на интелектуалната собственост (законите за авторските и патентните права), както и с ограничаването на държавното регулиране".
От тази гледна точка, Споразумението за ТТП представлява втори пореден опит на транснационалните корпорации да наложат многостранно споразумение, предоставящо специални права на едрия частен капитал, включително правото да оспорва и отменя онези закони и решения на държавите, които "ерозират международната конкурентоспособност" на ТНК.
Първият такъв опит беше предприет в рамките на Световната търговска организация (СТО) с лансирането на проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ). На държавите членки на СТО беше предложено да го подпишат като допълнение към редица други вече подписани споразумения в рамките на СТО (споразумението за интелектуалната собственост, споразумението за телекомуникациите и т.н.). Подготовката на МСИ също се пазеше в тайна, но информация за него все пак изтече в медиите, провокирайки сериозен скандал, в резултат от което споразумението беше погребано. Ако обаче беше влязло в сила, това би означавало тоталната ерозия на държавния суверенитет на страните от СТО, тъй като то предоставяше огромни права на ТНК и също толкова големи задължения на националните държави пред ТНК.
Експертите, анализирали навремето проекта за МСИ, директно предупреждават, че новото споразумение за ТТП възкресява Многостранното споразумение за инвестициите. Според тях, Споразумението за Транстихоокеанското партньорство представлява опит на Вашингтон да укрепи разклатените си международни позиции и е поредна ярка демонстрация на стремежа на американския елит да диктува условията си на останалия свят. Разбира се, то тепърва трябва да бъде ратифицирано, а в парламентите на всичките дванайсет държави участници (включително в Конгреса на САЩ) има немалко противници на Транстихоокеанското партньорство. При всички случаи нещата окончателно ще се изяснят още през първите месеци на 2016.
Очевидно Споразумението за Транстихоокеанското партньорство ще направи частните корпорации още по-могъщи, при това най-вече за сметка на правомощията на законодателните органи на държавите участници. Защото то предоставя на корпорациите право на вето по отношение на националната държавна политика и, на практика, противоречи на идеята за свободната търговия и дори поставя демокрацията извън закона (както в частност твърди Джоузеф Стиглиц например).
В тази връзка, в Споразумението за ТТП могат да бъдат идентифицирани няколко съществени проблема.
На първо място, то фиксира и разширява механизма за "разрешаване на конфликтите между инвеститорите и държавите". Този механизъм, който се съдържа и в няколко други търговски споразумения, се използва и днес с цел заобикалянето на правилата, защитаващи правата на гражданите и екологичната сигурност на планетата. Така, гигантските корпорации вече ще могат директно да завеждат искове срещу националните правителства в частни, екстериториални съдилища, заобикаляйки националната съдебна система и националните парламенти. Те ще могат да претендират за колосални компенсации за уж пропуснати печалби или дори за печалбите, които не са получили заради стриктното местно трудово и екологично законодателство, регулирания лекарствен и продоволствен пазар и т.н.
Сред основните проблеми тук е, че въпросните съдилища не подлежат на какъвто и да било контрол от страна на националните съдебни системи. В тях липсват всички онези защитни механизми, които присъстват в националните съдилища. Делата се водят в пълна тайна, а правилата за конфликт на интересите не са ясно дефинирани. В ролята на съдии пък се изявяват специалисти по търговско право, мнозина от които съчетават тази си длъжност с адвокатски функции при предявяване исковете на бизнес клиентите срещу националните правителства.
На всичкото отгоре, гражданите и общностите, засегнати от решенията на тези екстериториални съдилища, няма да притежават никакъв съдебен статус в тях. Присъдите на въпросните съдилища са окончателни и съответните държави задължително трябва да се съобразят с тях, дори ако те са в разрез с националното им законодателство и предвиждат гигантски глоби, които могат да доведат до фалита на държавата-ответник. Отмяната на подобни присъди е възможна само на теория по някои крайно ограничени и чисто процесуални причини.
На второ място, Споразумението за ТТП много съществено разширява и укрепва сферите на интелектуалната собственост, като патентите и авторските права. По този начин то повишава търговските бариери, при това тези бариери се оказват в ръцете на корпорациите. Те утвърждават доктрината за косвеното изземване, разширявайки дефиницията за изземването и заменяйки текущото понятие за конфискация на физическо имущество с всяко действие на правителството, способно да навреди на печалбите на корпорациите.
На трето място, Споразумението за ТТП дава на корпорациите изключителни права, включително възможността да доминират над националните норми и закони, и ерозира фундаменталното право на държава да приема свои закони. Тоест, то цели да гарантира на транснационалните корпорации (повечето от които са базирани в САЩ) онова, към което се стремят, а именно - демонтажа на всички инструменти за социална, потребителска и екологична защита, като в същото време предвижда изплащането на гигантски компенсации от всички, които нарушават това, което се дефинира като "права на корпорациите". Тоест, на практика, тези "права на корпорациите" се оказват задължения на гражданите.
С други думи, Споразумението за Транстихоокеанското партньорство (също както впрочем и подготвяното Споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции - ТПТИ) представлява своеобразна регионална (с тенденция да се превърне в глобална) суперконституция, целяща да изолира икономическата политика от демократичната политика на мнозинството и планирана така, че да осигури на транснационалните корпорации необходимата мощ за да могат да неутрализират и постепенно да маргинализират демократичните принципи на управление.
Споразумението ще наложи адаптирането на националните законодателства в държавите участници в ТТП от двете страни на Тихия океан към нормите на свободната търговия, формулирани посредством и в интерес на гигантските корпорации, базирани най-вече в САЩ.
ТТП като фактор за разцепление в Азиатско-Тихоокеанския регион
Появата на ТТП означава формирането на нов регионален блок под егидата на САЩ, който ще функционира по свои правила, ще дефинира собствени стандарти за качество и вероятно ще ограничи взаимодействието си с онези, които не отговарят на тези стандарти както по отношение на трудовите ресурси, така и в екологичен план.
Според мнозина анализатори, създаването на Транстихоокеанското партньорство е насочено директно срещу Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), което губи досегашната си функция на основно обединение в рамките на Азиатско-Тихоокеанския регион, координиращо процеса на интеграция и сближаване, понижаване на митническите тарифи и лихвените проценти и подобряване на търговско-икономическите отношения. Да не забравяме, че в политически план АТИС обединява всички големи държави от региона, включително Русия и Китай. Двете последни обаче, съзнателно не бяха поканени в новото обединение ТТП, което ще ги принуди да засилят ангажиментите си в АТИС. Тоест, ще станем свидетели на нарастващо съперничество между АТИС и ТТП, като в неговите рамки руско-китайската ос ще дава преференции и ще обещава кредити на редица средноголеми и малки държави от региона, а САЩ, на свой ред, ще правят същото. В резултат от това ще възникне своеобразна регионална геоикономическа "биполярност".
В крайна сметка, проектът за ТТП едва ли ще съдейства за укрепване на стабилността в Азиатско-Тихоокеанския регион, а по-скоро ще усложни и без това сложното преплитане на различните интеграционни връзки (като АСЕАН+3, АСЕАН+6, Източноазиатската среща на върха и много други). Според американските стратези, Транстихоокеанското партньорство трябва да се възвишава над цялата тази мрежа, превръщайки се в доминиращата интеграционна структура в региона. По-вероятно е обаче, появата на ТТП да увеличи регионалния хаос, конфронтирайки участниците в него с Русия и Китай, което няма да е от полза за никого.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
Транстихоокеанското партньорство като гарант за доминацията на САЩ в Азия
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode