21
Сря, Авг
4 New Articles

ПРО е мъртва, да живее ПРО!

брой6 2009
Typography

Решението на САЩ да се откажат от плановете на предишната администрация на Джордж Буш-младши за разполагане на елементи на американската противоракетна отбрана (ПРО) в Източна Европа породи позитивна реакция не само в Русия (която бе основния и противник), но и сред повечето американски съюзници от НАТО.

Както е известно, информацията, че Вашингтон е взел подобно решение се появи първо в американските медии, после в чешките и полските, докато накрая всички започнаха да говорят за това, като за свършен факт. Междувременно, администрацията на Обама предпочиташе да запазва мълчание, а управляващите в Чехия и Полша отказваха коментари, изчаквайки Вашингтон официално да обяви намеренията си. В крайна сметка, американският президент сложи край на спекулациите с краткото си, но съдържателно изявление, в което потвърди, че САЩ са взели решение да променят конфигурацията на ПРО за да я направят „по-ефективна и разумна”, от гледна точка на финансовите разходи и новите реалности. Според Обама: „най-добрият начин отговорно да гарантираме собствената си сигурност и тази на нашите съюзници е да създадем такава система за ПРО, която по-адекватно ще реагира на заплахите, с които се сблъскваме и ще се базира на технологии, доказали ефективността си и достатъчно разумни от финансова гледна точка”.

При това, американският президент подчерта, че САЩ са формулирали нов подход към създаването на система за ПРО и разполагането на нейни елементи в Европа, като той не предвижда разгръщането и на територията на Полша и Чехия. „Новото разпределение на прехващачите и датчиците не изисква наличието на общ фиксиран голям европейски радар, какъвто планирахме да разположим в Чехия – каза Обама, добавяйки, че това прави излишно и разполагането на десет прехващащи ракети в Полша. Той обаче даде да се разбере, че САЩ възнамеряват да продължат стратегическия диалог с двете страни, като им обеща централна роля в консултациите за ПРО, в рамките на НАТО.

Съобщавайки за новата конфигурация на ПРО, Обама потвърди, че тя цели, преди всичко, да защити САЩ и съюзниците им от иранските ракети с малък и среден радиус и се базира на „новите оценки на американското разузнаване за иранската ядрена програма”. Според тези оценки, ракетите, с които разполага или скоро ще се сдобие Иран, ще могат да достигат територията на Европа. Освен това, според Обама, новият подход на САЩ към ПРО предвижда използването, за отразяване на иранската ракетна заплаха, на доказали ефективността си ракетни технологии, а именно – ракети прехващачи с наземно и морско базиране и съответните сензорни системи. Малко по-късно, шефът на Пентагона Робърт Гейтс съобщи, че според новите разузнавателни данни, производството на ракети с малък и среден радиус в Иран се осъществява по-бързо, отколкото се прогнозираше и това представлява по-голяма заплаха от разработването на междуконтинентални балистични ракети. Именно в тази връзка, Пентагонът е препоръчал на Белия дом да се откаже от досегашните си планове за разгръщане на третия позиционен район на ПРО.

В изявлението си, американският президент засегна и позицията на Русия във връзка с ПРО, отбелязвайки, че Вашингтон приветства готовността на Москва да взаимодейства със САЩ в сферата на противоракетната отбрана, посочвайки обаче, че опасенията на руснаците от намерението на Съединените щати да разположат елементи на ПРО в Чехия и Полша са били „напълно неоснователна”, тъй като системата е насочено единствено против заплахите, „свързани с балистичната ракетна програма на Иран”.

Изказването на Обама съдържаше три ключови тезиса. На първо място, че САЩ се отказват от плановете за разполагане на елементи на ПРО в Полша и Чехия, но не се отказват от идеята за разполагането им на територията на Европа, като цяло. На второ място, че ракетната заплаха от страна на Иран е била и си остава основната причина за създаването на ПРО, макар и вече с нова конфигурация. И на трето място, че САЩ декларират готовност да си взаимодействат с Русия във връзка с ПРО, като изрично се подчертава, че това не е свързано с руските опасения, а се диктува от американските съображения и новите реалности.

Решението на Обама беше посрещнато с одобрение от ЕС и НАТО, където мнозина го коментираха като възможност за формиране на единна противоракетна отбрана, в рамките на Северноатлантическия алианс.

В тази връзка, основният въпрос е, какво точно ще представлява новата американска система за ПРО и къде в Европа (или около нея) може да се очаква разполагането на нейни елементи? Отговорът, поне донякъде, се съдържа в появилата се през септември в „Ню Йорк Таймс” обширна статия на държавния секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс, посветена на новата стратегия на страната му във връзка с ПРО и на това, как Съединените щати възнамеряват да защитават европейските си съюзници.

Робърт Гейтс за структурата и целите на новата ПРО

В статията си, Гейтс твърди, че критиците на президента Обама грешат в оценките си за неговото решение. Според него, в момента Европа не разполага със стратегическа противоракетна отбрана, затова, през декември 2005, (т.е. няколко дни след назначаването му за държавен секретар по отбраната) лично той е препоръчал на тогавашния президент Буш-младши да разположи 10 прехващащи ракети в Полша и усъвършенствана радарна система в Чехия.

„Тази система беше предназначена за откриване и унищожаване на около пет ракети с далечен радиус на действие и ядрени бойни глави, изстреляни от района на Близкия изток, където най-голямата опасност идва от Иран. По онова време това беше най-добрия план, базиращ се на наличните технологии и оценката на възможните заплахи” – твърди Гейтс.

В тази връзка, той напомня, че при максимално бързо развитие, разполагането на ракетите в Полша и на радара в Чехия би приключило към 2015. Проблемите с ратификацията на съответните споразумения с Вашингтон обаче са удължили този срок с две години, така че системата за защита от иранско ракетно нападение би се появила в Източна Европа чак през 2017.

Според Гейтс, именно поради това и по лично негова препоръка, както и след обсъждането на всички детайли с групата по национална сигурност, президентът Обама е взел решение „да се откаже от досегашния план в полза на нов и по-надежден метод”, което е било подкрепено и от целия военен елит на САЩ.

По отношение на въпросния „метод”, Гейтс пояснява, че „през първата фаза от реализацията му, която следва да приключи през 2011, ще разположим усъвършенствани ракети прехващачи с морско базиране SM-3 (притежаващи по-висока поразяваща способност) в зоните, където виждаме най-голяма опасност за Европа”. През втората фаза, която трябва приключи до 2015, американците ще разположат, в Южна и Северна (а, може би, отново в Централна?) Европа, още по-съвършен вариант на SM-3 с наземно базиране. „Така, всяка фаза на този план включва разполагането на десетки ракети SM-3, като алтернатива на предишния, предполагащ разполагането на само десет ракети прехващачи с наземно базиране в Полша” – посочва държавният секретар по отбраната, добавяйки, че новата система ще бъде далеч по-ефективна и ще може да унищожава едновременно много повече противникови ракети. Според него, подобна вражеска атака е възможна в бъдеще, ако Иран продължи да увеличава с досегашните темпове арсенала си от ракети с близък и среден радиус.

В същото време, подчертава Гейтс, реализацията на тези планове, които ще гарантират защитата на практически цяла Европа и ще усъвършенстват противоракетната отбрана на самите САЩ, ще отнеме същото време, колкото администрацията на Буш-младши предвиждаше за създаването на предишната система за ПРО. В статията си, той споделя, че вярата му в ползата от новия план се дължи на устойчивото техническо превъзходство на програмата за ПРО. В тази връзка, Гейтс напомня за осемте успешни изпитания на ракетите SM-3, от 2007 насам, подчертавайки, че „ние ще продължим да ги усъвършенстваме за да имаме възможност да прехващаме в бъдеще и междуконтинентални балистични ракети”.

Държавният секретар по отбраната смята, че заплахата от нападение с ракети с малък и среден радиус срещу Европа и разположените там около 80 хиляди американски войници е съвсем реална. Според него, предишният план за ПРО не е гарантирал тяхната сигурност. Междувременно, подчертава Гейтс,  военните продължават разработването на двустепенни ракети прехващачи, като тези, които трябваше да бъдат разположени в Полша. Нещо повече, радарът, предназначен за Чехия, също ще бъде усъвършенстван. „Планираме да използваме датчици, разположени в космоса и на земята – твърди шефът на Пентагона, според който – тези системи ще ни предоставят по-точни данни и ще позволят по-добре да използваме радарите, които вече сме разположили по цялото земно кълбо”.

Според държавния секретар по отбраната, новите подходи за гарантиране на европейската сигурност, на практика, дават възможност на САЩ да проявят по-голяма гъвкавост, адаптирайки се към новите заплахи. В тази връзка, Гейтс посочва, че новата система ще позволи на САЩ много по-рано, отколкото се смяташе преди, да попречат на иранците да управляват своите полеви ракети (в предишния план, тази цел трябваше да бъде постигната в рамките на 10 години).

Голяма част от статията на Гейтс в „Ню Йорк Таймс” е посветена на тезата, че Вашингтон е преразгледал стратегията си за ПРО под натиска на Москва, според която появата на радара в Чехия и на ракетите прехващачи в Полша би застрашило националната сигурност на Русия: „Руската позиция и възможната реакция на Кремъл не изиграха никаква роля в препоръките ми към президента по този въпрос. Разбира се, не сме оставили без внимание демонстрираната от руснаците враждебност към американската противоракетна отбрана в Европа. Фактите обаче са ясни: американските ракети ще останат и то не само в Централна Европа, която е най-вероятния район, където ще бъдат разположени базите с SM-3, но и на територията на други членки на НАТО”

Според Гейтс, полският премиер Туск също вече се е убедил в предимствата на новата американска стратегия за ПРО, определяйки я като „шанс за укрепване сигурността на Европа”. В тази връзка, шефът на Пентагона за пореден път потвърждава, че САЩ няма да преустановят подкрепата за европейските си съюзници от НАТО, както и че бъдещето на алианса не е застрашено. В същото време, Гейтс твърди, че „САЩ биха приветствали евентуално руско участие в американската система за ПРО. Сред качествата на новия ни план е, че можем да обединим възможностите на различни видове радарни системи, собственост на различни държави”. В тази връзка, нека напомним, че в средата на септември американски и руски експерти проучиха на място възможностите за съвместно използване на радиолокационната станция в Габала (Азербайджан). Според шефа на американската група (и зам началник на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ) бригаден генерал Патрик О’Рейли, тази станция, която е част от наземната групировка на руските Космически войски, действително би могла да замени елементите на ПРО в Чехия и Полша. Много възможно е обаче, това да се окаже блъф, въпреки, че още през юни руският премиер Путин предложи на американците съвместното използване на руските радиолокационни станции. На първо място, съвсем не е ясно, дали станцията в Азербайджан и другата, край Армавир, действително са съвместими с елементите на американската ПРО. На второ място, създаването на съвместна руско-американска система за ПРО предполага и съвместното и управление. Много е съмнително обаче, американските военни да допуснат руските си колеги до най-новите секретни комплекси за ПРО, както впрочем и обратното.

В тази връзка, американците едва ли са били впечатлени особено и от недвусмисления намек на руските военни, че все още не е взето решение за отказ от разполагането на ракетните комплекси „Искендер” на територията на Калининградския анклав. Просто защото и самите руснаци не са наясно, дали „Искендер”, които трябваше да балансират вече остарялата американска система за ПРО, ще са в състояние да противодействат на най-новата и версия.

Къде ще бъдат разположени елементите на новата ПРО?

Не по-малко въпроси поражда и твърдението на зам. председателя на Обединения комитет на началник щабовете Джеймс Картрайт, че новата система за ПРО на САЩ, ще бъде разположена „в близост до Кавказ”. Впрочем, още преди той да го заяви, подобно предположение изказа и постоянният руски представител в НАТО Дмитрий Рогозин, според който „на практика, американците нямат намерение да се отказват от радарите, а просто да ги преместят някъде на юг... В тази връзка възниква въпросът, дали не става въпрос за Грузия...”. Впрочем, възможността елементи от новата система за ПРО да бъдат разположени на негова територия се обсъжда и в съседен Азербайджан. За това говори, в частност, изявлението на бившия помощник държавен секретар на САЩ Дейвид Крамър, според който „Азербайджан е сред най-добрите приятели и съюзници на САЩ”. Той също смята за възможно разполагането на елементи на ПРО в района на Кавказ и напомни, че „Азербайджан е единствената държава в Южен Кавказ, разполагаща с радарна станция”. Очевидно става дума за радиолокационната станция в Габала, която е собственост на азербайджанската държава, но е дадена под наем на Русия, до 2012. Не можем да изключваме, че след тази дата, Баку няма да възобнови договора с руснаците, ако Вашингтон му предложи по-изгодни условия. Има обаче едно обстоятелство, което би могло да попречи на подобно развитие. В близост до въпросната станция минава „фронтовата линия” между арменските и азербайджански части в Нагорни Карабах. Освен това, в Техеран едва ли ще са доволни от появата на американски военни в близост до границите на Иран. Няма съмнение, че ако американско-иранският конфликт действително премине в „гореща фаза”, иранците ще нанесат първия си удар именно по тръбопроводите и петролните находища на Азербайджан, чиито отношения с Иран и без това са доста комплицирани. Дали обаче Америка би се решила да рискува стратегическите енергийни транзитни маршрути през Азербайджан? Едва ли.

Впрочем, нека се върнем към цитираното по-горе изказване на генерал Джеймс Картрайт, от което става ясно, че Южен Кавказ съвсем не е единствения район, в който могат да бъдат разположени елементи на новата ПРО. Според Картрайт: „Ракетите прехващачи, които ще използваме в новата Система за противоракетна отбрана, ще бъдат мобилни, т.е. ще имаме голям избор къде точно да ги разположим и в каква посока да ги насочим. А това са стотици потенциални цели”. За какво всъщност става дума? Очевидно се имат предвид морските системи Aegis (Aegis Combat System), с които ще разполагат разрушителите от клас Arleigh Burke, прехващачите SM-3 и наземните системи с ракети прехващачи THAAD. Досега, системи Aegis имаше само в Австралия, Япония, Южна Корея и Испания, а в Северна Европа – само в Норвегия (на пет кораба на норвежките военноморски сили, клас Fritiof Nаnsen и Rual Amundsen). Сега обаче, подобни ракети с мобилно базиране ще се окажат, до голяма степен, неуязвими за руските оперативно-тактически ракети „Искендер”, чието разполагане в Калининградския анклав се разглеждаше като възможен отговор на Москва на появата в Източна Европа на т.нар. трети позиционен район на американската стратегическа ПРО (т.е. на „старата ПРО”, от която Обама се отказа).

Между другото, когато става дума за Северна Европа, американците имат предвид най-вече Балтийско море, т.е. регион, който непосредствено граничи с Русия. В тази връзка, експертът от финландският Национален университет по отбраната Юха-Антеро Пуистола публикува, през септември, в най-големия местен вестник „Хелзинки Саномаат”, обширна статия, в която лансира предположението, че новите американски ракети прехващачи могат да се появят именно в Балтийско море. Според него, „за руснаците това дори би било по-приемливо, отколкото наличието на постоянни наземни бази в Чехия или Полша”. Засега обаче, не е ясно, как биха реагирали на подобно предложение от страна на САЩ правителствата на северноевропейските държави.

Впрочем, руският представител в централата на НАТО в Брюксел Дмитрий Рогозин лансира в края на септември екстравагантно звучащата версия, че „при едно крайна негативно развитие на ситуацията, американски бойни кораби снабдени със системата Aegis (т.е. с елементи на новата ПРО) биха могли да се появят и в Арктика, в близост до т.нар. Северен морски път”. Повечето руски експерти обаче смятат подобна прогноза за нереалистична, посочвайки, че САЩ биха постигнали по-голям ефект, като увеличат възможностите на базите за ракети прехващачи в Аляска и Калифорния, а в случай на необходимост, биха могли да изпратят кораби, снабдени с такива ракети, в Норвежко и Северно море.

Междувременно, в края на септември, президентът Обама се срещна в Белия дом с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и обсъди с него ситуацията в Афганистан и новите американски планове за ПРО в Европа. При това Обама потвърди, че ангажиментите на САЩ за гарантиране сигурността на съюзниците им от НАТО са „свещени” за тях, също както и прословутият чл.5 от Вашингтонския договор. Последното твърдение очевидно бе адресирано най-вече към Полша и Чехия. В този контекст са интересни и тезите, изложени от заместник държавния секретар по отбраната Мишел Флорной пред Сенатската комисия по отбраната. Тя заяви, че „би било благоразумно да продължим да настояваме Полша да ратифицира споразуменията за разполагането на елементи на ПРО на нейна територия и допълнителното споразумение за техния статут”. Според нея, вече се преговаря с Варшава и Прага за потенциалната им роля в новата архитектура на ПРО. „Вече реализираме няколко съвместни проекти с чешките си партньори и обсъждаме още няколко” – обяви тя в тази връзка.

Впрочем, през последните един-два месеца в турските медии се дискутира възможността елементи на новата американска ПРО да бъдат разположени на територията на страната. В тази връзка, доста се спекулира с декларираното от правителството намерение Турция да се сдобие със собствена система за ПРО. Макар че все още не е ясно, дали тези планове на Анкара са били координирани с Вашингтон, според местните експерти, подобна стъпка говори за това, че независимо от затоплянето на отношенията между Турция и Иран и призивите на турските управляващи за решаване на въпроса с иранската ядрена програма с дипломатически средства, Турция няма намерение да рискува и да бъде изненадана от иранците. „Между Турция и Иран съществува негласно съперничество. Това са две влиятелни регионални сили, всяка от които следва собствена стратегия, като турската цели страната да играе все по-активна роля в живота на региона – посочва анализаторът на вестник „Милиет” Сами Коен, според който – Турция смята че има много общи интереси с Иран. Двете страни вече преминаха през етапа на нормализиране на отношенията си и сега са в период на установяване на по-тесни контакти. Въпреки това, мнозина в турското ръководство виждат в Иран съперник и смятат, че ако Турция иска да се превърне в ключов играч в региона, не бива да изостава, във военен план, от съседите си – Гърция и Иран”.

Междувременно, в интервюто си за CNN Turk от 18 септември, външният министър Ахмет Давутоглу отхвърли твърденията, че плановете на страната му да похарчи около милиард долара за създаване на собствена система за ПРО (без значение, дали това ще бъде американската система Patriot, или пък руска или китайска система), са насочени срещу Иран. Турските анализатори обаче посочват, че продължителният мир между Анкара и Техеран се крепи на крехкото равновесие на военната им мощ, което може сериозно да бъде разклатено, ако иранците се сдобият с ядрено оръжие. „Това означава, че Турция не би се примирила с появата на един ядрен Иран, защото това е в разрез с нейните интереси” – посочва експертът по ядрените проблеми от Университета Билкент в Анкара Мустафа Кибароглу. Според него, макар че турските власти до последно се дистанцираха от американските планове за създаване на нова и далеч по-мобилна система за ПРО, в крайна сметка Анкара може да спечели от включването си в нея. „Истината е, че американските планове си остават същите, но вече в различна конфигурация, и биха придобили ново звучене, ако към тях се присъединят страни, като Турция. Както изглежда мащабите на системата се разширяват – посочва и Марсел де Хаас от Холандския институт за международни отношения, според който – ако Анкара се включи в новата система за ПРО, това би укрепило позициите и в НАТО, а доколкото тази система би могла да се смята за част от европейската система за противоракетна отбрана, то може да доближи Турция и до членството в ЕС”. Към подобна позиция се придържа и американският анализатор от турски произход Сонер Кагаптай, който посочва, че „загубата за Полша може да се окаже печалба за Турция и САЩ: Турция е единствената членка на НАТО, граничеща с Иран и турско-американското сътрудничество по иранския проблем е от ключово значение за Вашингтон при решаването на въпроса за ядрената програма на аятоласите”.

Разбира се, както подчертава и Сами Коен, турските планове за създаване на собствена система за ПРО и тези на САЩ за противоракетния щит не са свързани помежду си и, поне засега, не са били обсъждани в подобен контекст. Между другото, немалко турски експерти решително се обявяват против плановете на Анкара за собствена ПРО. Така анализаторът на излизащия на английски турски вестник „Хюриет Дейли Нюз” Мехмед Али Биранд задава въпроса: „Нима се готвим да се защитаваме от иранските ракети? Срещу коя друга страна ни се налага да създаваме противоракетна система? И какво стана с уж успешната ни политика на „нулеви проблеми” със съседите? Мислех, че подкрепяме Иран и не одобряваме пресилената американска реакция на иранската ядрено програма. Виждам обаче, че в главите на политиците ни цари пълен хаос”. На свой ред, в интервю за „Заман” професорът по международни отношения от Близкоизточния технологичен университет в Анкара Ихсан Даги посочва, че решението на Турция да се сдобие със система за ПРО е „взривоопасна стъпка”, която може да се отрази негативно на стремежа и да си изгради имидж на „регионален миротворец”. Според него, ако това се случи, всички турски усилия за интегрирането на Иран в региона, ще отидат по дяволите.

Накрая, нека споменем и за спекулациите, че елементи от новата американска ПРО могат да се появят на Балканите. Те се базират ней-вече на твърдението на президента на американската лобистка организация „Алианс в подкрепа на ПРО” Рики Елисън, според който администрацията на Обама не се отказва от програмата за ПРО, но „предпочита да разположи ракетите прехващачи на кораби, както и в базите в Израел, Турция, а може би и някъде на Балканите”.

Според повечето анализатори, „някъде на Балканите” най-вероятно означава в Косово или пък (което е далеч по-малко вероятно) в Албания или Сърбия. Разполагането на ракетите в някоя от другите балкански държави изглежда по-трудно. България, Румъния и Хърватия смятат (или поне твърдят така) за свой външнополитически приоритет ЕС, чието отношение към американските планове за ПРО е нееднозначно. Гърция пък провежда доста независима външна политика, включително в рамките на НАТО и едва ли може да се смята за подходящо място за разполагане на радарната станция и ракетите прехващачи с неясно предназначение. Що се отнася до Босна и Македония, дори и Барак Обама не може да гарантира, че териториалната им цялост ще остане още дълго време непокътната.

За това че в Косово наистина могат да бъдат разположени елементи на новата ПРО говорят и промените в характера на военното присъствие на НАТО в новата държава. Както е известно, през август, генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен неочаквано се появи в Прищина, където обяви плановете си за радикално (почти трикратно) съкращаване на силите на КФОР през следващата половин година. От това пък следва, че в основен обект на военната инфраструктура в Косово съвсем скоро ще се превърне американската военна база „Бондстийл”, която не се контролира нито от ООН, нито от ЕС, нито дори от НАТО, а разполагането в нея на елементи от новата система на ПРО окончателно би гарантирало американската подкрепа за независимо Косово.

Кой от всички тези варианти ще се реализира на практика ще разберем съвсем скоро. Още днес обаче е ясно, че слуховете за „смъртта” на ПРО са били твърде преувеличени.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.4/2017