20
Нед, Окт
4 New Articles

Кюрдският проблем в Турция и пътищата за решаването му

брой6 2009
Typography

Както е известно, в края на юли, турският вътрешен министър Бешир Аталай съобщи, че правителството подготвя пакет от мерки за разрешаването на кюрдския проблем. Те ще бъдат предварително обсъдени с ръководствата на всички опозиционни партии, ще се проведат и срещи с представители на неправителствените организации и медиите. Министърът спомена за някои основни насоки в предварителната работа и, в частност, за приемането на държавна служба на турски граждани, владеещи кюрдски език. Като дългосрочен приоритет си остава ликвидирането на лагерите и базите на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак. За целта, в рамките на т.нар. тристранен механизъм (Турция, Ирак, САЩ), в края на 2009 стартира премахването на бежанския лагер Махмур, където живеят около пет хиляди кюрди.

Обявявайки, че се подготвя демократично решение по кюрдския въпрос, Бешир Аталай подчерта: „Ще създадем собствен, турски модел, който да се превърне в образец за целия свят”, като декларира убедеността си, че Турция има „исторически шанс” най-сетне да разреши кюрдския проблем.

Междувременно, мнозина турски анализатори, както и представители на опозицията, обръщат внимание на факта, че засега правителството се ограничава с добре звучащи декларации, но все още не е предложило никакви реални „модели” или „проекти”.

Преговорите с опозицията

Първата опозиционна партия, с чиито лидер премиерът Реджеп Ердоган проведе разговори по тази деликатна тема, беше прокюрдската Партия на демократичното общество (ПДО). Това изненада и породи доста коментари в турските медии, защото премиерът нееднократно бе декларирал публично, че не възнамерява да преговаря с ПДО, тъй като тя отказва да признае ПКК за терористична организация. Самият Ердоган обясни решението си като каза, че се е срещнал с лидера на ПДО Ахмед Тюрк, не в качеството си на министър-председател, а на председател на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР). При това, той изрично подчерта, че „кюрдската инициатива” на правителството не предполага преговори с излежаващия доживотна присъда водач на ПКК Абдула Йоджалан, а именно с парламентарно представената ПДО.

На едночасовата среща между Ердоган и Тюрк присъстваха вътрешният министър Аталай, председателят на парламентарната фракция на управляващата партия Бекир Боздаг и съветникът на премиера Ялчън Акдоган, както и заместник председателят на ПДО Емине Айна и шефът на парламентарната и група Селахаттин Демирташ. Основната дискутирана тема бе използването на кюрдския език в турската образователна система. Ердоган е предложил кюрдският да се изучава като факултативен предмет, докато Тюрк е настоял за гарантирана възможност за получаване на образование на кюрдски език. Реакцията на премиера бе, че подобна реформа може да бъде резултат само от продължителен процес, в хода на който ще трябва да се вземат предвид и обществените настроения в Турция.

Между другото, макар че по време на разговорите, нито веднъж не бяха споменати ПКК и нейният водач, именно те бяха визирани в тезата на Ердоган, че за осъществяването на конструктивен диалог е необходимо да се сложи край на проявите на насилие, както и в искането на Тюрк, че в намирането на решение за кюрдския проблем трябва да участват всички по-значими „играчи”.

Както е известно, позицията на ПДО по кюрдския въпрос, която, в общи линии, съвпада с тази на ПКК, вклочва следните основни искания:

- създаването на автономия в югоизточните райони на Турция;

- конституционно признаване на националната и културна нееднородност на турското общество;

- използването на кюрдския език в националната образователни система, наред с турския;

- обявяването на всеобща амнистия;

- провеждане на преговори с Абдула Йоджалан, освобождаването му от затвора и предоставяне на право да се занимава с политика.

Правителствената инициатива и срещата на Ердоган и Тюрк провокираха бурната реакция на двете най-големи опозиционни партии – Народно-републиканската (НРП) и Партията на националистическото движение (ПНД). В турските медии се появиха коментари за „червената линия”, отвъд която не бива да се преминава, при изработването на плана за решаването на кюрдския въпрос. Става дума, на първо място, за такива кюрдски претенции, като приемането на конституционни поправки, позволяващи създаването на автономия, спирането на военните операции срещу ПКК и освобождаването на Йоджалан.

Така, Народно-републиканската партия заяви, че не би подкрепила промени в конституцията, поставящи под въпрос основополагащите принципи на Турската република: унитаризма и националната държава. НРП се обявява против всички инициативи, предполагащи, макар и частична, загуба на суверенитета на турската държава и целящи създаването на федерация. Председателят на партията Дениз Байкал обяви за абсолютно неприемливи, както създаването, в Югоизточна Турция, на автономно образувание на етническа основа, така и водещото натам разширяване пълномощията на органите за местно управление. НРП възразява и срещу евентуални промени в образователната система, отчитащи етническите фактори. Признавайки правото свободно да се употребява родния език, Байкал акцентира върху това, че етническият подход в образованието ще доведе до разцепление в обществото и ерозия на националната идентичност.

В същото време, лидерът на НРП отбелязва, че турските граждани от кюрдска нацоналност, живеещи в югоизточните райони, не бива да се смятат за „парии”. Партията му подкрепя мерките за развитие на националната култура на кюрдите, в рамките на съществуващия конституционен модел. Според Байкал, етническата идентичност не противоречи на националната, нещо повече – тя е чест, с която всеки турски гражданин би трябвало да се гордее.

На свой ред, председателят на ПНД Девлет Бахчели рязко разкритикува правителството, квалифицирайки действията му като капитулация пред ПКК. В отговор на призива на турските управляващи (включително президента Абдула Гюл) всички да дадат приноса си към „кюрдската инициатива” на правителството, Бахчели заяви, че няма никакви намерения да помага за едно предателство.

Той обвини правителството, че поощрява сепаратистите и му липсва политическа воля да се бори с тероризма. Според него, управляващите, следвайки инструкциите на Йоджалан, подготвят „проект за капитулация” пред ПКК. Бахчели определи, като истинска цел на „кюрдската инициатива” на правителството намирането на модел за „разчленяване на Турция”, предполагащ ликвидирането на националната държава и унитарния принцип. Водачът на ПНД декларира намерението на турските националисти да използват всички демократични и легитимни средства за борба за запазване националното единство на Турция и „хилядолетното братство” на населяващите я етноси.

Основните постановки в позицията на ПНД бяха изложени и в едно интервю на нейния депутат Бюлюкбаши пред вестник „Милиет”. В него той повтори тезата на Бахчели, че „истинският ръководител на този проект е Йоджалан, а Ердоган е само неговия изпълнител”, добавяйки, че „задкулисните инициатори са ЕС и САЩ, а на Барзани (президентът на Иракски Кюрдистан – б.р.) е възложена ролята на специален наблюдател”. Според него, макар че на последните парламентарни избори, турците отново предпочетоха управляващата ПСР, това не означава, че правителството разполага с карт-бланш за разчленяването на Турция. Ако управляващите решат да внесат съответните поправки в конституцията на страната, те, дори и с подкрепата на депутатите от ПДО, няма да съберат повече от 367 гласа в Парламента (от общо ), което пък означава, че поправките могат да бъдат приети само с референдум. Не е ясно обаче, дали ПСР ще рискува да предприеме подобна стъпка.

Що се отнася до съдбата на ПКК, според ръководството на ПНД, терористите трябва да сложат оръжие, да се предадат и да бъдат изправени пред съда. Националистите смятат, че е необходим специален план за развитие на Югоизточна Турция, но той не бива да е на етническа основа, защото моделът на две нации и два държавни езика противоречи на конституцията.

Какво мислят военните?

Позицията на турското военно ръководство по кюрдския въпрос беше изложена достатъчно ясно още през април 2009 от началника на Генералния щаб армейски генерал Илкер Башбуг в традиционната му годишна реч пред възпитаниците на Военната академия. В нея той припомни дефиницията за турската нация на основателя на Турската република Кемал Ататюрк: „народът на Турция, който създаде Турската Република, се нарича турска нация”. Генерал Башбуг посочи, че според това определение, понятието „турска нация” е наднационално и в него влизат всички граждани на Турската република, независимо от етническата и религиозната им принадлежност. Според него, понятието „турска нация” означава „национална идентичност на най-високото възможно равнище”. В съвременното общество, освен тази „висша национална идентичност”, съществува и „културна идентичност”. Последната има второстепенен характер, като нейната реализация и развитие се осъществяват на индивидуално равнище. Културната идентичност не бива да се превръща във фактор, ерозиращ националната идентичност. Турската конституция, в която е заложено понятието „национална държава”, не допуска законодателното оформяне на културната идентичност, като идентичност на някаква отделна група от населението на страната.

Тоест, на практика, както военният елит, така и двете най-големи опозиционни партии в Турция единодушно се обявяват против евентуални поправки в конституцията. В същото време, развитието на ситуацията в Иракски Кюрдистан, международният натиск и вътрешнополитическите процеси, постепенно направиха неизбежно вземането на мерки за разрешаване на кюрдския въпрос от правителството на ПСР. Все още обаче не е ясно, доколко управляващите, турското общество и водещите политически сили са готови да формулират и реализират консолидирано решение, както и доколко подобно решение ще удовлетвори очакванията на кюрдите.

Споровете се задълбочават

До известна степен, на този въпрос отговори, в края на август, вътрешният министър Бешир Аталай, който обяви, на пресконференция за медиите, че поне в момента правителството не обсъжда въпроса за конституционните поправки, макар да изрази надежда, че парламентът ще вземе предвид позицията на политическите и обществени организации, обявяващи се за промяна на основния закон на Турската република.

В тази връзка, той напомни, че официален език (използван като такъв и в националната образователна система) е турският. Тоест, министърът даде да се разбере, че засега не се планира превръщането на кюрдския във втори официален език, нито пък използването му в училищата.

По проблема с бойците на ПКК, укриващи се в планините на Северен Ирак, Аталай обяви, че правителството ще формулира нови подходи към решаването му, но те няма да включват обща амнистия. Освен това, управляващите изключват възможността за диалог с Йоджалан. „Ние имаме само един събеседник и това е собствения ни народ” – подчерта Аталай, определяйки проекта на правителството като „проект на националното единство, братството и спокойствието”.

Според него, през август са осъществени срещи с представители на пет политически партии, 22 неправителствени организации, 11 профсъюзни обединения и 24 дружества на роднини на войниците и мирните граждани, загинали при терористични нападения или по време на сраженията в югоизточната част на страната. Правителството планира да продължи контактите си с турската общественост и отново призовава основните турски политически сили да сътрудничат за разрешаването на проблема.

Що се отнася до водещите парламентарни опозиционни парии, управляващата ПСР продължава да преговаря само с прокюрдската ПДО, докато двете останали – НДП и ПНД демонстративно отказват да участват в подобни преговори, оценявайки крайно критично инициативата на правителството.

Така, Народно-републиканската партия продължава да обвинява управляващата ПСР в демагогия, както и, че правителството не е представило собствен план за действия за разрешаването на проблема, а в същото време иска такъв план от опозицията. Според прес-аташето на НРП Мустафа Озюрек, пресконференциите на Бешир Аталай се свикват с единствената цел да бъде оплюта опозицията. Очевидно, поне на настоящия етап, ръководството на НРП не вижда необходимост да се среща с колегите си от ПСР и е склонно да дискутира въпроса, едва когато правителствените предложения придобият достатъчно ясен и завършен вид. В същото време, не е ясно, как управляващите се готвят да предприемат прокламираните от тях „исторически стъпки”, без да внесат поправки в конституцията или пък, как може да се сложи край на въоръженото противопоставяне, без да се обяви обща амнистия. Според Мустафа Озюрек, основен аспект на проблема е именно спирането на въоръжената борба и кръвопролитието. И ръководството на НРП иска да чуе от ПСР конкретни предложения, целящи най-вече решаването на тази задача.

За разлика от НРП, която, въпреки всичките си възражения, не отхвърля напълно участието си в „кюрдската инициатива” на правителството, ръководството на ПНД категорично не желае каквото и да било ангажиране с нея. Лидерът на националистите Девлет Бахчели заяви, че „предателските инициативи никога няма да доведат до положителен резултат”- На свой ред, шефът на парламентарната група на партията Мехмед Шандър отбеляза, че истинската цел на „кюрдската инициатива” на правителството е да вдъхне живот в процеса на турската интеграция в ЕС. Според него, управляващите „се подиграват със здравия разум на турския народ”, твърдейки, че не възнамеряват да правят поправки в конституцията. В същото време е ясно, че няма как да бъдат удовлетворени претенциите на ПКК, без съответните конституционни промени. От друга страна, популистките обещания на премиера Ердоган, че ще удовлетвори стремежите на националните малцинства, могат да провокират социална нестабилност в страната.

Междувременно, прокюрдската ПДО определи последните изказвания на вътрешния министър Аталай като „стъпка назад”. Според нейния депутат от Истанбул Себахат Тунджел, в тях Аталай не е обяснил, какво възнамерява да направи правителството, а само какво не смята на прави. Тоест, на практика и ПДО, също както и НРП, обвини турското ръководство, че няма ясен план за действие.

Кюрдите са най-недоволни от твърденията, че правителството няма да променя конституцията. Както е известно, ПДО се обявява за съвсем конкретни промени в турския основен закон. Предлага се, частност, да се промени чл.42 на конституцията, който депутатите от ПДО обявиха за „расистки”. Той забранява преподаването в турските учебни заведения да се води на друг език, освен турския. Освен това, прокюрдската партия предлага в чл.66 (в който се казва, че „всеки, който има граждански задължения към турската държава, е турчин”) думата „турчин” да бъде заменена с „турски гражданин”. Накрая, кюрдската партия иска да бъдат прекратени военните операции на турската армия и включването на Абдулах Йоджалан в преговорите.

Опозицията реагира по различен начин и на съобщението, че Висшият съвет за радио и телевизия е стартирал подготовка за денонощно излъчване на частни телевизионни канали на езиците на различните етнически групи.

Депутатите от ПНД характеризираха това като „стъпка, която ще доведе до разцепление в страната”. Генералният секретар на партията Джихан Пачачи пък заяви, че решението за телевизионно излъчване на националните езици всъщност не е взето от Съвета, а от висшето политическо ръководство на Турция, превърнало се в „проводник на интересите на външни сили”. Според него, отмяната на контрола върху излъчването на програми на езици на малцинствата, също както и тайното споразумение, уж сключено на остров Имралъ с Абдула Йоджалан, преименуването на редица селища в Югоизточна Турция с кюрдски названия и въвеждането на факултативно изучаване на кюрдски език в училищата, са част от план за разделянето на турското общество.

В отговор на тези обвинения, шефът на парламентарната група на ПДО Селахаттин Демирташ заяви, че обществото се разделя не от изучаването на кюрдски език, а именно от подобни твърдения. Той отбеляза, че последните 30 години са демонстрирали нагледно невъзможността да се гарантира единството на обществото с помощта на политиката на асимилация, забрана на националните езици, култура и вяра.

На свой ред, НРП подкрепи проекта, определяйки го като „правилна стъпка, която отдавна трябваше да бъде направена”. В тази връзка, Мустафа Озюрек подчерта, че НРП винаги е искала излъчването на езиците на малцинствата да се осъществява от частни канали, а не от държавната телевизия. Партията му обаче, не одобрява идеята за телевизионно обучение на националните езици.

Очевидно, различните подходи на водещите турски опозиционни парии, всяка от които изразява настроенията на значителна част от населението на страната, говорят за липсата в турското общество на единомислие по наличието на достатъчно приемлив вариант за разрешаване на кюрдския въпрос. В подобна ситуация, предпазливостта на основните политически сили в Турция се обяснява и с нежеланието им да поемат отговорност за каквито и да били решителни стъпки в тази посока.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019