Чрез своята отвореност, глобализацията предоставя безпрецедентен достъп до инструменти като Интернет, сателитни комуникации, електронно прехвърляне на средства, лесно международно движение и др. Тези нови възможности се превръщат в основни инструменти, използвани от терористичните организации за реализация на целите им и дори за противопоставяне на глобализиращите процеси. С други думи, едни от най-големите противници на глобализацията са сред най-глобализираните и мрежови групи на планетата и най-умелите в използването на средства, осигурени от глобализацията. Развитието на съвременните глобални процеси дава възможност за свързване на географски отдалечени групи, по-добра координация, по-лесна комуникация и реализация на информационни цели. Тази комбинация от глобализационни процеси и средства води до възможността различни по-малки, недържавни играчи да реализират резултати, непропорционално големи спрямо размера и сложността на организацията им. Освен това разпространението на новите медийни технологии прави възможно изпращането на послания до множество аудитории, което допринася за постигането на разнообразни ефекти върху целевите публики. Постмодерното медийно пространство е система, сфера, конфликтно поле, характеризиращо се с многобройни независими, несинхронизирани, конкуриращи и борещи се субекти. То е различно от традиционното, характеризиращо се както с ограничен брой на създателите, притежателите и разпространителите на съдържание, така и с ограничена аудиторията. С уникалните си характеристики, новите медийни технологии позволяват огромен брой хора да се превърнат в консуматори и създатели на медийно съдържание. Освен това потребителите могат да изготвят, споделят и използват многообразни източници на информация, извън контрола на традиционните медийни организации и правителствата. Тези нови процеси и инструменти допринасят за промяната на терористичните стратегии и съсредоточаването им върху информационните и комуникационните цели, реализирани по нов начин чрез съвременните медийни технологии.
Основни източници за настоящата статия са изследванията на Michele Zanini и Sean Edwards „The Networking of Terror in the Information Age“, на Gabriel Weimann „Terror on the Internet”, на Bruce Hoffman „Inside Terrorism” и на Bridgette Nacos “Mass-mediated Terrorism”, както и разработките на Institute for Safety, Security and Crisis Management. Според мен, те се характеризират с изчерпателност, последователност и пълнота в изследванията на модерния тероризъм в контекста на съвременната информационна революция.
В основата на промяната в информационната среда е създаването на глобалната мрежа. Интернет предлага възможности за създаване на форум, в който светът може да се среща и да обменя идеи, да стимулира и поддържа комуникацията. Огромният растеж в обхвата и използването на мрежата, позволиха на редица отрицателни тенденции да получат платформа за проява. Различни недържавни играчи (включително терористични организации) с многообразни политически цели използват Мрежата за пропаганда, общуване с поддръжници, привличане на общественото внимание и дори за извършване на различни операции (набиране на средства и нови членове, нанасяне на щети и др). Сред ключовите характеристики на Интернет е, че дава възможност за изразяване на мнение на различни субекти, които не са в състояние да купуват или да генерират медийно внимание. За някои групи Интернет е може би единствения начин да се достигне широката общественост. Той е канал за реализиране на комуникация, която в отсъствието му би била трудно постижима. Интернет дава възможност на малките групи или отделните индивиди да комуникират послание към широката общественост. Важно е да се осъзнае, че киберпространството не е еднопосочна традиционна медия с няколко режисьори и много потребители, а е децентрализирана система за комуникация, където хората са както потребители така и продуценти. Киберпространството е интерактивно и потребителите могат да изберат каква информация да получават и изпращат[1].
Журналистите и традиционните медии губят монопола си върху новините и новинарското отразяване. Интернет инициира промяна в това кой създава, разпространява и притежава определена новина. Той все повече оформя начините, чрез които медийните субекти общуват, създават истории, публикуват материали и взаимодействат с аудиториите си. Но Интернет дава и възможност на радикални групи, които по-рано са били обект на цензура от традиционните медии, да предлагат своите позиции, послания и стремежи директно на аудиторията.
Терористичните организации имат три основни варианта за достигане до аудиториите си. Първият е, когато медиите информират за терористична дейност. В този случай, терористите просто осъществяват атака и изчакват да видят как медиите ще я отразят. Терористите могат да повлияят на отразяването, избирайки мястото, времето и целите, но не участват в непосредственото изготвяне на новинарското съдържание.
Вторият вариант е, когато терористите изпраща посланията си директно към медиите. Така те могат да участват в съставянето на посланието. В същото време обаче, медиите със своите функции да цензурират и филтрират медийното съдържание, имат властта да направят окончателния избор и да решат каква част от съобщението да отразят, дали да не го променят или да добавят нова информация. По-вероятно е журналистите да преработят посланието, така че да е подходящо за аудиторията и да не противоречи на журналистическите практики.
Третият вариант представлява пълен контрол над медийното отразяване. При този вариант терористите упражняват най-голямо влияние. Те могат да създадат, редактират, моделират и излъчат съобщението, така както преценят. Терористите могат да реализират този вариант като създадат свои медии – вестници, телевизионни канали, но най-достъпно и лесно е разпространението чрез Интернет. Както посочих, информационната революция предоставя много възможности и инструменти, от които терористичните организации се възползват. Подобно на предишните информационни революции, тази също засяга дълбоко терористичните и бунтовнически комуникации. Новата информационна революция осигурява на тези движения възможност да оформят и разпространяват свои собствени съобщения, по свой начин, разкривайки им възможността напълно да заобикалят традиционно утвърдените медии[2].
Michele Zanini и Sean Edwards посочват, че информационната епоха влияе не само на целите и оръжията, които избират терористите, но и върху начините, по които тези групи работят и структурират организациите си. Няколко от най-опасните терористични организации използват информационните технологии (ИТ) – като например компютри, софтуер, телекомуникационни устройства, както и Интернет, за да се организират и координират по-добре. Подобно на частните корпорации, които са възприели ИТ за да работят по-ефективно и с по-голяма гъвкавост, терористите овладяват силата на ИТ, за да успеят да реализират новите оперативни доктрини и форми на организация. Също както компаниите в частния сектор формират съюзни мрежи за предоставяне на комплексни услуги на клиентите си, така и терористичните групи „разбиват“ йерархичната бюрокрация и се придвижват към по-плоски, по-децентрализирани и често променящи се мрежи от групи, обединени от обща цел[3].
От гледна точка на структурата си, терористичните организации прилагат ИТ за да се намали йерархичният елемент и се усили мрежовият дизайн т.е. да се повиши тяхната гъвкавост и адаптивност. Освен това, информационните технологии могат да подобрят оперативните способности в сблъсъка на идеи в медийното поле, както и да улеснят подготовката и провеждането на насилствени действия. В различна степен, съвременните терористични структури споделят принципите на мрежовите организация – относителна плоскост, децентрализация и делегиране на власт за вземане на решения, както и създаване на хлабави хоризонтални връзки между разпръснатите групи и индивиди. Това структуриране улеснява действията на организациите. Тези координационни механизми са възможни поради напредъка в информационните технологии – включително и увеличената скорост на комуникация, намаляването на разходите за комуникация, значително разширената свързаност и интеграция на комуникационните и компютърните технологии.
Новите технологии доведоха до същественото нарастване на обхвата и сложността на информацията, която може да се споделя чрез компютърно опосредстваните комуникации. Тези нововъведения позволяват на участниците да имат непрестанен хоризонтален информационен обмен, без да е необходимо да са в непосредствена близост.
Информационните технологии са изключително изгодни за групи, чиито съставни елементи са географски разпръснати или извършват различни, но допълващи се дейности. ИТ могат да се използват за да се планират, координират и извършват различни операции. Използването на Интернет-комуникациите увеличава скоростта на мобилизация, позволява повече диалог между членовете и повишава гъвкавостта на организацията, тъй като тактиката може да се коригира по-лесно и на по-ниска цена.
Интернет се използва по различни предназначения от терористичните организации. Те могат да бъдат обединени в две основни групи. На първо място, Интернет се е превърнал в полезен канал за комуникация, свързващ терористите и техните последователи, улеснява разпространението на пропаганда и инструкции, дава възможности за извършването на психологически кампании за всяване на страх и свързва терористичните групи и организации по света.
На второ място, Мрежата може да не бъде използвана, а по-скоро атакувана от терористите в т.нар. кибертероризъм. Понастоящем терористите използват и злоупотребяват с Интернет и извличат изгоди от него, а не го атакуват. Мнозина изследователи и политици описват връзката между тероризма и Интернет предимно като кибертероризъм или кибервойна (т.нар. атаки срещу комуникационните и компютърните мрежи), но тази заплаха е спорна. По-голяма и на практика по-често използвана заплаха представляват многобройните приложения на Интернет, от които терористите се възползват.
Разрушителните атаки срещу комуникационните мрежи са възможни, но поради естеството си те не създават същия вид интуитивни и емоционални реакции, както при загубата на човешки живот. Всъщност, някои анализатори на тероризма твърдят, че е малко вероятно терористичните групи да превърнат в основна тактика разрушителните атаки срещу комуникационните мрежи. Jenkins посочва, че опосредстваните чрез информационните технологии разрушителни удари не създават незабавни, видими ефекти – няма драма, не са намесени човешки животи. Терористичните намерения по отношение на кибертероризма са още по-спорни. Обвързването на целите на конкретни терористични групи със сценарии за електронен саботаж, които да послужат на тези цели, са по-скоро догадки[4].
Освен това кибератаките и кибертероризмът не представляват приоритетна новина за традиционните медии, което пък превръща тези дейности в недотам атрактивни за терористичните организации. В допълнение, извършването на подобни виртуални атаки е доста сложна технологична задача за терористичните групировки. Въпреки че последните години се характеризират с широк интерес към кибертероризма, този феномен не е обект на настоящата статия, затова няма да го разглеждам подробно.
Интернет като нов канал за комуникация
Светът става все по зависим от информационните и комуникационните потоци. Развитието на технологиите и използването на новите им функции, водят до промяна в комуникационните отношения между субектите. Появата на новите медийни технологии позволи на много ресурсно ограничени играчи да получат възможност да реализират информационните си цели на ниска цена. Настоящото изследване се съсредоточава върху начините и стратегиите на терористичните организации да се възползват от промените в медийната среда с цел реализиране на определени комуникационни цели. Разкриването на тези аспекти в развитието на съвременния тероризъм позволява да се анализират и обяснят съвременните тенденции, прояви и опасности, свързани с този феномен.
В съвременния свят информацията е поставена в центъра на обществената организация, от което произтичат някои новости свързани с медиите. На първо място, новите медийни технологии променят потока и увеличават обема на социалната комуникация, намалявайки разходите и разстоянията за прехвърляне на информация; увеличават скоростта и обема на комуникацията; разширяват разнообразието на канали и контрола на потребителите върху съдържанието; позволяват усъвършенстване и взаимосвързаност и повишават възможностите за двупосочна комуникация[5]. В световен мащаб обменът на информация става потенциално мигновен. Новите медии променят времевите и пространствените измерения на комуникационните потоци, човешките взаимодействия и процесите на вземане на решения[6]. Следва обаче да се има предвид и позицията на някои учени като Neuman, който отбелязва, че новите медийни технологии и повечето информация не правят хората по-внимателни, бдителни и активно търсещите информация личности. В действителност, информационното пренасищане може да увеличи възможностите за манипулация, защото аудиторията е затрупана и изтощена от претоварване с информация и много хора ще предпочитат други да я филтрират, тълкуват, обработват и организират[7].
На второ място, преминаването към информационно общество генерира нови социално-икономически печеливши и губещи, както в индивидуално, така и в географско отношение. За тези, които имат достъп до новите медийни технологии, информацията за тях става свръхизобилна. Това поражда нови социално-икономическите разделения между богатите и бедните на информация. Богатите на информация (с достъп до новите технологии) разполагат с голямо разнообразие на информационни канали, включително интерактивни медии и висококачествени източници.
На трето място, новите медийни технологии променят работните практики на професионалните комуникатори – например изобилието от лесно достъпна информация в Интернет означава, че журналистите събират все повече информация от онлайн източници на данни. Новите технологии, като интелигентните телефони, сателитните чинии, цифровизацията и лаптопите, променят новинарските практики и начините за събиране и обработка на информацията. Те позволяват да се направят съкращения и намаляват изискванията към качествата на журналистите. Това става чрез увеличаването на зависимостта от информацията, предоставяна от информационните агенции и мрежи в Интернет. Като цяло, онлайн-журналистиката значително увеличава възможностите журналистите да бъдат манипулирани, поради лекотата, с която информацията е достъпна в Интернет и се използва от тях, вместо те да взаимодействат пряко със света[8]. С други думи, Интернет се превръща в основен източник и заместител на търсенето на надеждни, проверени източници.
На четвърто място, все по-популярно е мнението, че новите медийни технологии дават възможности за появата на активно гражданско общество, управление на народа и нови форми на опозиционни политики. На базата на интерактивността, предоставяна от новите медии, хората могат да станат по-активни и имат повече възможности да изразяват своята позиция.
През последните десетилетия сме свидетели на дълбоки и мащабни промени в общественото развитие. Много от тях са свързани с революцията в компютърните технологии и мрежовите комуникации, даваща своето отражение върху политиката, икономиката, науката и военното дело. Организацията на обществените комуникации търпи драстична промяна. В момента някога стабилната и устойчива система на масовите комуникации е изправена пред многообразна конкуренция, непрекъснато създаваща информация, достигаща до хората по различни канали. Свидетели сме как онези, които в миналото са просто пасивни получатели на информация от масмедиите, сега сами създават и разпространяват медийно съдържание. Информацията може да циркулира от един комуникационен възел до друг без посредничеството на институционализираните масмедии, тъй като Интернет представлява технологична и социална мрежа с глобален обхват. Получава се сливане (конвергенция) между създателите на информационен продукт и консуматорите му. Така природата на обществените комуникации се променя, тъй като е възможно включването на много по-голям брой индивиди и общности.
Ролята на журналистите като пазители на информационния поток е най-силно засегната от технологичното развитие. Интернет и цифровите технологии поемат контрола над някои от основните функции, свързани със събирането на информация и избора на практики от журналистите. Друга тяхна роля - формирането на дневния ред на обществото, също е поставена под въпрос, защото масовата аудитория се фрагментира и източниците на информация значително се обогатяват. Разпространяването на Интернет, заедно с възможностите, които дават новите, насочени към потребителите технологии, позволява на хората да се сдобият с инструменти, чрез които относително лесно да създават информационно съдържание.
Журналистите и медиите трябва все повече да се съобразяват с мненията и гледните точки на другите. Традиционните медии вече няма да контролират информационния поток както преди, когато медийната среда се характеризирше с ограничен достъп. Това, от своя страна, осигурява достъп и възможности на различни субекти да използват новите технологии за реализация на своите цели, свързани със създаването и разпространението на информация.
Интернет е средство за комуникация, т.е. медия. Същностните му характеристики го превръщат във важен елемент на почти всички процеси в съвременното развитие. Сред основните отличителни черти на Интернет са липсата на цензура и правителствен контрол (в демократичните държави), освен това той позволява изпращането на съобщения до голяма аудитория. За разлика от традиционните медии, използването на Интернет за комуникационни цели е по-евтино. Освен това новите медии притежават интерактивност, мултимедийност, директност, асинхроност, дигиталност и специфична адресираност, позволяващи изработването, комуникирането и обмяната на послания по качествено различен начин. Тези свойства на новите медии дават възможност на терористичните организации успешно да реализират основните си информационни и комуникационни цели на по-ниска цена и с по-малко усилия.
Интернет е все по-разпространен и използван източник на информация и средство за комуникация. Все повече хора заменят или допълват традиционните медии с Интернет. Налице е и тенденция традиционните медии да използват и копират съдържание от Интернет, включвайки го в своята (новинарска) програма. Терористите могат да реализират комуникационните си стратегии, а зависимостта им от ограниченията и цензурата на конвенционалните медии намалява.
Използвайки новите медийни технологии, терористичните организации могат да реализират по нов начин някои от ключовите си цели и стратегии като осъществяване на пропаганда, всяване на страх, намиране и споделяне на информация, координация, комуникация, набиране на нови членове и на финансови ресурси и др.
Медийни цели на тероризма и реализацията им чрез Интернет
В основата си съвременният тероризъм е комуникация. Той не би съществувал без възможността да разпространява послания до аудиториите. Затова сполучливото използване на възможностите, които предоставят новите медии, е в основата на успешната реализация на целите на съвременните терористични организации.
Анализът на връзката между отличителните функции на новите медии и реализацията на комуникационно-пропагандните цели, преследвани от терористите, дават възможност да се откроят някои от основните тенденции в развитието на съвременния тероризъм – адаптацията му към новата информационна среда и промяната в стратегиите му.
Тероризмът се стреми да постигне комуникационни, пропагандни и информационни цели, опитвайки се да достигне до различните аудитории. Тези цели са разнообразни и взаимосвързани, като могат да бъдат откроени някои от по-значимите.
Фигура 1. Терористичните цели, реализирани чрез характерните функции на новите медии
Източник: Авторска разработка
Като цяло, във всички комуникационни цели на терористичните организации присъства разпространението на пропаганда. Привличането на внимание е сред най-важните цели на терористите. Това става по-лесно постижимо чрез Интернет, по няколко основни причини. На първо място, Мрежата е достъпен източник за глобално разпространение на информация. На второ място, тя има огромна аудитория, сред която субектите реализират своите комуникационни цели. На трето място, асинхронната комуникация и специфичната адресираност, която предоставя Интернет, дава възможност на терористичните организации да изготвят и изпращат конкретно адаптирани съобщения до различните целеви аудитории. На четвърто място, липсата на контрол и цензура, позволява директното изпращане на медийно съдържание до аудиториите. Така до голяма степен се обезсилва значението на традиционните медии като „пазители“ на информационната среда и филтри за посланията, достигащи до обществото. Ако по различни причини традиционните медии не желаят да отразят определена информация, терористичните организации могат да я качат в Интернет и директно да реализират своите цели и стратегия[9]. Възможността за директно публикуване на информация в Интернет поставя традиционните медии пред дилема и ги кара да преразгледат своите практики, процедури и стандарти. Ако материалът е на разположение онлайн и достига до хората, медиите не могат да продължават да ограничават тази информацията сякаш не съществува[10]. Традиционните новинарски организации все по-често са принудени да следват потока на новините, а не да го водят.
На пето място, дигиталните и мултимедийните възможности на новите медии позволяват изготвянето на много по-качествени, ефектни, емоционални и провокативни съдържания. Определено послание може да се допълни с графики, видео, музика и други ефекти. Това позволява да се привлече вниманието на повече и по-широки аудитории[11]. Дигиталните характеристики на новите медии дават широки възможности за манипулации.
Характеристиките на новите медии позволяват лесно и бързо да се привлече вниманието на широката общественост. Не се налага да се извършва голям терористичен акт, за да се проникне в информационно-медийната среда. Терористите имат достатъчно възможности и инструменти, осигурени от новите медии, за да стигат до публиката и да представят своето послание, чрез което искат да привлекат вниманието и.
Постигането на друга основна цел на терористичните организации – запознаване с мотивите на организацията – също е улеснено от специфичните функции на новите медии. Липсата на цензура и възможността пряко да представят мотивите за своите деяния, позволява на терористите да постигнат максимален ефект от комуникационните си стратегии. Информацията, която разпространяват, е лесно достъпна за хората - достатъчно е те да посетят определени сайтове и да се интересуват от събитията. Популярни сайтове за свободен видео обмен, като Youtube, осигуряват достъпен начин за разпространение на терористични съдържания. В допълнение, извършването на терористично действие може да бъде подсилено чрез заснемането (с достъпни информационни технологии) и незабавното му прехвърляне в Интернет. Чрез подобни действия терористичните организации имат възможност да обяснят причините, мотивите и целите на своята непосредствена дейност и на организацията като цяло. Освен това, чрез прякото представяне на мотивите си, те имат възможност да покажат своята гледна точка и дори да ерозират образа на противниците си. Така, освен допълнителни ефекти върху противниците си, те осъществяват и натиск върху традиционните медии, поставени в конкуренция с компютърно-разпространяваното съдържание. В допълнение, терористите търсят привличане на внимание, всявайки страх у целевата аудитория и създават усещане за непосредствена заплаха чрез използване на пропагандни средства. Комуникирането на насилствените терористични действия ще продължи, дори ако традиционните медии наложат цензура и откажат да ги отразяват. Това се дължи на възможностите, които новите медийни технологии осигуряват на терористичните групи да отразяват, оформят и излъчват действията си директно и по начина, по който искат.
Друга отличителна характеристика, спомагаща за разпространението на мотивите на терористичните организации, е асинхронността на комуникацията в новите медии. Тя позволява на повече хора да се запознаят с информационното съдържание (в случая с мотивите на терористичните организации) по различно време, без да е необходимо да чакат конкретно предаване или новинарска емисия. Асинхорнността (липсата на едновременност) в консумирането на медийно съдържание от Интернет позволява на потребителите по-голяма гъвкавост, което на свой ред допринася за по-широкото разпространение на информацията.
На трето място, функцията на новите медии за специфично адресиране на информационно съдържание е инструмент за адаптиране към отличителните характеристики на отделните терористични аудитории. Когато се създава определено послание от изключителна важност е то да бъде пригодено за конкретната аудитория. С други думи, чрез специфичната адресиране терористите могат да представят своите мотиви по различен начин, пред различните публики. Така например, ако целта е подкрепа от слоеве близки до организацията посланието може да се изработи по един начин с различни акценти, а когато е насочено към обществото на противника, ударението може да бъде върху стремежа да се предизвика страх или да се посочи за главен виновник политическият елит на това общество. Тази адаптивност към конкретните публики се допълва от мултимедийните възможности, предоставяни от новите технологии, за да се постигне максимален ефект върху отделните аудитории.
От първите две разгледани цели произтича трета цел – спечелване уважението и симпатиите на онези, в чието име терористите твърдят, че се борят. С други думи, един от основните резултати към които терористичните организации се стремят, е придобиване на определена обществена подкрепа[12]. Този стремеж извлича значителни ползи от новите технологии и Интернет. Терористите могат да изготвят и оформят начините, по които ще представят действията си и така да не позволят цензура и промяна на съдържанието от страна на традиционните медии. Освен това, директният достъп до онлайн-информация дава възможност на хората, които искат да се запознаят с нея, сами да я намерят. Това има най-значими отражения върху симпатизантите на терористичните организации, които могат да поискат да се присъединят към нея. Радикалните сайтове спомагат за набирането на нови членове и засилват мотивацията на организацията. Интернет се използва като основен инструмент за набиране на кадри[13]. Възможностите за специфично адресиране, осигурени от новите медийни технологии, са използвани в пълна степен от терористичните организации за радикализация и привличане на нови членове[14].
Спечелването на симпатизанти е по-достъпно и осъществимо, поради интерактивността на новите медии. Обратната връзка от получателя се използва от източника за продължителна промяна на посланията. Това дава повече възможности за убеждение и двустранна комуникация. Чат-стаите, социалните мрежи и сайтовете позволяват воденето на диалози и споделянето на информация от един субект към друг. Налице не феномен на саморадикализация – млади индивиди прекарват часове в Интернет, запознавайки се самостоятелно с пропагандни материали, като създават връзки със съмишленици и терористични активисти, което може да доведе до присъединяването им към подобни организации. В доклад на Държавният департамент на САЩ за тероризма от 2010 се посочва тенденцията бойците-активисти да са все по-свързани помежду си чрез онлайн сайтове, като дискусионни форуми и платформи за споделяне на видеоматериали, насърчаващи както агресивното поведение, така и индивидуалните действия[15]. Интернет се превръща във виртуален катализатор на радикализацията. За терористичните организации, новите медии предоставят подходящи места за набиране на кадри. Възможностите за бързо и лесно разпространение на мултимедийни съдържания позволяват реализацията на тази цел, освен това икономическите условия, в които живеят младите хора в много части на света, увеличават възприемчивостта и податливостта към такива послания. Интернет прави тези млади хора все по-достъпни и уязвими. Преките физически контакти са с намаляващо значение, поради разнообразените възможности, които Интернет предоставя за връзка (интерактивният процес на комуникация). Интернет има жизнено важна роля за създаването на социалните връзки, необходими за радикализиране и вербуване. Ислямистката пропаганда в Интернет се разпространява в 10 до 20 добре развити големи форума с хиляди редовни членове по света[16]. Социалните медийни инструменти позволяват на всички видове групи да намалят разходите за участие, организация, набиране на кадри и обучение, а също на членовете на терористичните групи да общуват лесно относително сигурно помежду си.
Използването на Интернет като източник на информация и обучение е друга цел, която терористичните организации преследват чрез новите технологии. Виртуалната мрежа съхранява безброй материали, свързани с инструменти, начини, стратегии и инструкции за осъществяване на терористични атаки и дейности[17]. Информацията в Интернет е лесно достъпна – мрежата е удобен начин за разпространяване и запознаване с такава информация. Въпреки че не всички необходими знания и умения могат да бъдат предадени по Интернет, не бива да се подценяват обхватът на уменията и информацията, която е достъпна там. Мрежата е място, където могат да се открият многобройни сайтове с технически съвети как да се сглобят определени оръжия, как правилно да се осъществи една операция, дори как терористите да се придържат към секретността и конспиративното поведение в Интернет[18]. Терористите развиват усъвършенствани инструменти и техники за да превърнат Интернет в ефикасно и относително сигурно средство за комуникация и планиране. Полагането на усилия за подобряване на възможностите, които Мрежата им предоставя, показва важното място, което тя заема в процеса на споделяне на информация и комуникация между терористите. През 2010, в свой доклад за тенденциите свързани с тероризма, Европол отбелязва, че терористичните и екстремистките групи демонстрират все по-голям професионализъм при използването на уеб-базираните технологии, за да представят и комуникират своите идеологии пред по-голяма аудитория. Интернет се превръща в ключов посредник за терористите и екстремистите[19].
Джихадът в глобалната мрежа
Интерактивните, дигиталните, мултимедийните характеристики и специфичното адресиране на Интернет позволява размяна на идеи, коментиране правилността на определени тактики, дава възможност за по-качествено обучение на терористи и т.н[20]. Вече не е необходимо терористите да поемат рискове, за да се сдобият с информация – тя може да бъде изпратена криптирана по Интернет и да се слее сред милиарди други съобщения. Нова тенденция е младите терористи и екстремисти, като тези, стоящи зад бомбените атентати в Лондон през юли 2005, да се обучават на нови технически умения, помагащи им да подобрят качествата си[21]. Терористичните сайтове превръщат Интернет в „отворен университет за джихад. Основните аудитория са по-младото поколение от арабския свят, което може да бъде обучавано внимателно, по специфичен начин, в едно голямо медресе в Интернет”[22].
Придобиването на информация е важна задача за терористичните организация. Gаbriel Weimann твърди, че Интернет може да се разглежда и като огромна дигитална библиотека, предлагаща милиарди страници информация, повечето безплатна, като голяма част от нея представлява интерес за терористичните организации. Терористите могат да научат от Интернет множество детайли за определени цели като транспортни съоръжения, обществени сгради, летища, пристанища и дори част от контратерористичните мерки. Като всеки потребител на Интернет, терористите имат достъп не само до карти и диаграми на потенциалните цели, но и до снимки и видеоклипове на въпросните съоръжения и мрежи и така могат да разкрият някои от мерките за сигурност. Многобройни са инструментите на разположение за да се улесни събирането на данни, включително и търсачки, списъци за разпространение на електронна поща, чат-стаи и дискусионни групи. Много уеб сайтове предлагат свои инструменти за търсене за извличане на информация от базите данни на тези сайтове. Търсенията „по дума“ от онлайн вестници и списания също могат да натрупват полезна за терористите информация, като част от нея може да бъде открита и в традиционните медии, но онлайн търсенето позволява на терористите да я придобият анонимно и с много малко усилия или разходи[23].
Сред най-важните цели, към които се стремят терористичните организации, е превръщането им в легитимни субекти. Придобиването на (квази)легитимен статут чрез присъствие в традиционните медии и получаване на признание от тяхна страна като към към легитимен политически актьор е в основата за повишаване политическото влияние на терористичните организации. Тази цел не извлича преки ползи от характеристиките, функциите и възможностите на Интернет. Затова сдобиването с легитимен статут не е обект на настоящото изследване, но тук ще засегна накратко някои основни аспекти.
Чрез новите медии определен субект може да се сдобие с известност, но не и с легитимност. Сред начините за придобиване на такъв статут е съдържанието в Интернет да се използва в традиционните медии. Тази тенденция е все по-значима и осезаема. И тук, както и при предишните цели, пропагандата играе ключова роля за реализацията на търсените резултати. Въпреки трудното постигане на легитимен статут чрез новите медии, не бива да се подценява фактът, че характеристиките на тези медии дават разнообразни възможности за придобиване на известност, разпространение на пропаганда и внушаване на страх, което често бива отразявано в традиционните медии. С други думи, каналите и инструментите, които предоставят новите медии, не осигуряват пряко легитимен статут на терористичните организации, но създават достатъчно потенциални възможности за оказване на натиск върху традиционните медии и реализирането на тази цел.
През 2008 списание “Economist” анализира статута на Ал Кайда, отбелязвайки, че тя е едновременно терористична организация, военна мрежа и бунтовническа субкултура. Интернет свързва мрежата от разнообразни терористични групи, разпространява идеологията, съчетава в едно общата теза, че ислямът е подложен на атака, популяризира насилствените действия и разпространява терористичното „ноу-хау”. Тъй като Ал Кайда е разпръсната мрежа, борбата срещу нея обтяга един международен ред, който все още се основава на суверенните държави[24]. Интерактивните характеристики, специфичното адресиране и прекият достъп позволяват нарастване на известността на субектите и те да стана част от информационната среда, която вече не подлежи в същата степен на контрол и цензура. Известността постепенно им осигурява достъп до полето на традиционните медии и така създава възможности за изграждане на имидж на легитимен политически играч.
Като цяло, терористичните цели реализирани чрез Интернет, са свързани най-вече с разпространяването на пропаганда, нанасянето на психологически щети и всяване на страх у широката целева аудитория. От друга страна, терористите използват възможностите на новите медии за привличане на нови членове и засилване на радикализацията чрез пропаганда. Интернет позволява и достъп до разнообразна информация и удобни начини за обучение. Важен момент от реализацията на терористичните стратегии е координацията и комуникацията между различните клетки и индивиди. В ерата на новите технологии това се постига лесно, бързо и на ниска цена.
За терористите, новите медии представляват инструмент, даващ възможност да променят задачите, средствата и стратегиите си за постигане на своите цели. За да съществува една терористична организация, тя трябва да е способна не толкова да реализира големи терористични удари, а да съумява да разгласи идеите и мотивите си сред общностите, от които иска подкрепа. От друга страна е важно терористичната организация да успява да разпространява страх сред широката аудитория, която е основната мишена на терористичните действия. С други думи, за да съществува една организация тя трябва да може да комуникира свои послания до целевите публики. Новите медии са от решаващо значение за подпомагане на терористичните групи – да поддържат себе си чрез достигане до различни аудитории и да реализират своите цели. Специфичните характеристики на новите медии дават възможност на терористичните групи да се превърнат в значими играчи, без реално да са способни да осъществят голям терористичен удар – отвъд зоните на военни конфликти или постконфликтно възстановяване. Тоест, терористичните организации имат възможност да преувеличават способностите си и да разширяват влиянието си непропорционално на своите реални действия и възможности. С тези промени в информационната среда се повишава и възприятието от широката общественост на тероризма като основна заплаха за международната сигурност. Обобщено казано, за да има влияние една терористична група трябва да има възможността да реализира комуникационни стратегии, независимо дали в действителност има способност да извършва големи атентати. В съвременния период на технологично развитие и свободен достъп до Интернет, извършването на терористични актове губи своята значимост, като фактор за проникване в информационната среда. Разпространяването на медийно съдържание чрез Интернет, дава възможност на терористичните организация да проникват в информационната среда и да достигат до широката общественост, без да е нужно да извършват терористичен акт, който да им гарантира вниманието на традиционните медии.
* Преподавател в УНСС
[1] Rob Kitchin Цитиран в Saunders, Robert (2004) Nationality: Cyber-Russian, достъпно към 02.2013 г. на http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3882[2] Hoffman, Bruce (2006) Inside Terrorism, Columbia University Press, р.196.[3] Zanini, Michele, Edwards, Sean (2001) The Networking of Terror in the Information Age, Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy”, RAND, p.33.[4] Цитиран в Jones, David (2004) Globalisation and the new terror: the Asia Pacific Dimension, Edward Elgar, р.170.[5] Neuman, Russell (1991) The Future of the Mass Audience, Cambridge University Press, pр. 53-71.[6] Abrahamson, Arterton, Orren (1990) The Electronic Commonwealth. The Impact of New Media Technologies on Democratic Politics, Basic Books, pр. 43-45.[7] Neuman (1991), op. cit., р. 163.[8] Fallows, James (1998) Breaking the News. How the Media Undermine American Democracy Vintage Books, pр. 148-149.[9] Ако например новинарски организации не искат да покажат видео на екзекуция, терористите могат да го публикуват в Интернет. Така за кратко време ще се привлече вниманието на многобройни зрители. Записването на екзекуции, насилствени действия и други активности и качването им в Мрежата е сред начините, чрез които терористичните организации привличат общественото внимание. Пример са клиповете на чеченските сепаратисти, обезглавяващи руски войници, или обезглавяването на американския заложник Jack Hensley в Ирак. Подобни действия успяват да привлекат желаното обществено внимание.[10] Един пример: Когато Саддам Хюсеин е екзекутиран през 2006, някой от присъстващите със своя мобилен телефон, тайно заснема видео от обесването. Най-големите новинарски организации не излъчват тези кадри, но видеото се разпространява чрез Интернет в рамките на часове, привличайки 13 милиона посещения само в YouTube, Google Video, Break.com. Seib, Philip (2008) The Al Jazeera Effect How the New Global Media Are Reshaping World Politics, Potomac Books, р. 57.[11] Пример за сполучливо изготвяне на терористично мултимедийно съдържание е онлайн списанието на Ал-Кайда “Inspire”. В него личи специалното внимание, отделяно на ефектите и визуалните качества на посланията, които терористичната организация разпространява.[12] Gabriel Weimann твърди, че за Ал-Кайда oрганизирането на нападения срещу западни цели е важно, но основната цел остава, мобилизирането на обществена подкрепа и да се спечели легитимност сред мюсюлманите. Вж. Weimann (2006) Terror on the Internet, US Institute of Peace, р.44.[13] Вж. Congressional Research Service, „Terrorist Use of the Internet: Information Operations in Cyberspace“, р. 2. достъпно към 03.2013 на адрес http://fpc.state.gov/documents/organization/158490.pdf[14] Някои групи са създали уеб сайтове, предназначени специално за младежката публика, разпространявайки пропаганда чрез цветни анимационни филми и игри. Тези сайтове, много от които са на английски, помагат посланието на групите да достигне до публиката по целия свят, включително до всеки млад човек с достъп до интернет връзка. През последните години се наблюдава засилващата се тенденция, младите хора да имат възможността да се саморадикализират чрез използването на Интернет. Вж. Homeland Security Institute The Internet as a Terrorist Tool for Recruitment & Radicalization of Youth, достъпно към март 2013 на http://www.homelandsecurity.org/docs/reports/Internet_Radicalization.pdf[15] United States Department of State August “Country Reports on Terrorism 2010”, достъпно към 23.03.2013. на адрес: http://www.state.gov/s/ct/rls/crt/[16] TE-SAT 2011 EU „Terrorism Situation and Trend Report“ р.17 достъпно към 10.2013 на адрес: https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/publications/te-sat2011_0.pdf[17] Например радикално-ислямисткото списание „Inspire“, разпространявано свободно в Интернет, публикува специална рубрика „Открит извор за Джихад“. Там се дават идеи и технически напътствия за провеждането на разнообразни терористични актове. Вж.сп. „Inspire”, лято 2010, р.31[18] Някои терористични организации подсигуряват комуникациите помежду си чрез специален софтуер за кодиране на съобщения (Asrar – al Mujahideen) и по този начин избягват възможността да бъдат засечени и разкрити.[19] TE-SAT 2011 EU Terrorism Situation and Trend Report, р.7.[20] Смята се, че бомбените атентати в Мадрид през 2004 са били предизвикани от текст в Интернет, в който се твърди, че Испания ще се оттегли от Ирак, ако се извършват стратегически взривове във влакове.[21] Congressional Research Service (2011) Terrorist Use of the Internet: Information Operations in Cyberspace, р. 2.[22] Coll, Steve and Glasser, Susan (2005) Terrorists Turn to the Web as Base of Operations, достъпно към октомври 2013 на адрес: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/08/05/AR2005080501138.html[23] Weimann, Gabriel (2006) Terror on the Internet”, United States Institute of Peace Press, pр. 111-112.[24] The Economist A Survey of al-Qaeda Winning or Losing?, 17.07.2008, , достъпно към 05.2013 на адрес: http://www.economist.com/node/11701218{backbutton}
