07
Съб, Дек
5 New Articles

Новите медии като генератор на тероризъм

брой 4 2014
Typography

Чрез своята отвореност, глобализацията предоставя безпрецедентен достъп до инструмен­ти като Интернет, сателитни комуникации, електронно прехвърляне на средства, лесно международно движение и др. Тези нови възможности се превръщат в основни инструменти, използвани от терористичните организации за реализация на целите им и дори за противопоставяне на глобализиращите процеси. С други думи, едни от най-големите противници на глобализацията са сред най-глобализираните и мрежови групи на планетата и най-умелите в използването на средства, осигурени от глобализацията. Развитието на съвременните глобални процеси дава възможност за свързване на географски отдалечени групи, по-добра координа­ция, по-лесна комуни­ка­ция и реализация на информационни цели. Тази комбинация от глобализационни про­це­си и средства води до възможността различни по-малки, недържавни играчи да реализират резултати,  непропорционално големи спрямо размера и сложността на органи­за­цията им. Освен това разпространението на новите медийни технологии прави въз­мож­но изпращането на послания до множество аудитории, което допринася за постига­нето на разнообразни ефекти върху целевите публики. Постмодерното ме­дий­но пространство е система, сфера, кон­фликт­но поле, харак­­те­­ризиращо се с мно­го­бройни независими, несинхронизира­ни, конкуриращи и боре­щи се субекти. То е различно от традицион­но­то, характе­ри­зи­ращо се както с ограничен брой на създателите, притежателите и разпространите­ли­те на съдържание, така и с ограничена аудиторията. С уникалните си характеристики, новите медий­ни технологии позволяват огромен брой хора да се превърнат в консуматори и създатели на медийно съдържание. Освен това потреби­те­лите могат да изготвят, споделят и използват многообразни източници на информа­ция, извън контрола на традиционните медийни организации и правителства­та. Тези нови процеси и инструменти допринасят за промяната на терористичните стра­те­гии и съсре­до­то­ча­ва­нето им върху информационните и комуникационните цели, реа­ли­зи­рани по нов начин чрез съвременните медийни технологии.

Основни източници за настоящата статия са изследванията на Michele Zanini и Sean Edwards  „The Networking of Terror in the Information Age“, на Gabriel Weimann „Terror on the Internet”, на  Bruce Hoffman „Inside Terrorism” и на Bridgette Nacos “Mass-mediated Terrorism”, както и разработките на Institute for Safety, Security and Crisis Management. Според мен, те се характеризират с изчерпателност, последователност и пълнота в изслед­ва­ни­ята на модерния тероризъм в контекста на съвременната информационна револю­ция.

В основата на промяната в информационната среда е създаването на глобалната мрежа. Интернет предлага възможности за създаване на форум, в който светът може да се среща и да обменя идеи, да стимулира и поддържа комуникацията. Огромният растеж в обхвата и използването на мрежата, позволиха на редица отри­цателни тенденции да получат платформа за проява. Различни недържавни играчи (включително терористични организации) с многообразни политически цели използват Мрежата за пропаганда, общуване с поддръжници, при­вли­чане на общественото внимание и дори за извършване на различни операции (набиране на средства и нови членове, нанасяне на щети и др). Сред ключовите характеристики на Интернет е, че дава възможност за изразяване на мнение на различни субекти, които не са в състояние да купуват или да генерират медийно внимание. За някои групи Интернет е може би единствения начин да се достигне широката общественост. Той е канал за реализиране на комуникация, която в отсъствието му би била трудно постижима. Интернет дава възможност на малките групи или отделните индивиди да комуникират послание към широката обществе­ност. Важно е да се осъзнае, че киберпространството не е еднопосочна традиционна медия с няколко режисьори и много потребители, а е децентрализирана сис­те­ма за комуникация, където хората са както потребители така и продуценти. Кибер­про­стран­ството е интер­активно и потребителите могат да изберат каква информация да получават и изпращат[1].

Журналистите и традиционните медии губят моно­пола си върху новините и новинарското отразяване. Интернет инициира промяна в това кой създава, разпростра­нява и притежава определена новина. Той все повече оформя начи­ните, чрез които медийните субекти общуват, създават истории, публикуват мате­риа­ли и взаимодействат с аудиториите си. Но Интернет дава и възмож­ност на радикал­ни групи, които по-рано са били обект на цензура от традицион­ните медии, да предлагат своите позиции, послания и стремежи директно на аудито­рията.

Терористичните организации имат три основни варианта за достигане до аудито­ри­ите си. Първият е, когато медиите информират за терористична дейност. В този случай, терористите просто осъществяват атака и изчакват да видят как медиите ще я отразят. Терористите могат да повлияят на отразяването, избирайки мястото, времето и целите, но не участват в непосредственото изготвяне на новинарското съдържание.

Вторият вариант е, когато терористите изпраща посланията си директно към медиите. Така те могат да участват в съставянето на посланието. В същото време обаче, медиите със своите функции да цензурират и филтрират медийното съдържание, имат властта да направят окончателния избор и да решат каква част от съобщението да отразят, дали да не го променят или да добавят нова информация. По-вероятно е журналистите да преработят посланието, така че да е подходящо за ауди­то­ри­ята и да не противоречи на журналистическите практики.

Третият вариант представлява пълен контрол над медийното отразяване. При този вариант терористите упражняват най-голямо влияние. Те могат да създадат, редактират, моделират и излъчат съобщението, така както преценят. Терористите могат да реализират този вариант като създадат свои медии – вестници, телевизионни канали, но най-достъпно и лесно е разпространението чрез Интернет. Както посочих, информационната революция предоставя много възможности и инстру­менти, от които терористичните организации се възползват. Подобно на предишните ин­фор­мационни революции, тази също засяга дълбоко терористичните и бунтовни­чес­ки комуникации. Новата информационна революция осигурява на тези движения възможност да оформят и разпространяват свои собствени съобще­ния, по свой начин, разкривайки им възможността напълно да заобикалят тради­ционно утвърдените медии[2].

Michele Zanini и Sean Edwards посочват, че информационната епоха влияе не само на целите и оръжията, които избират терористите, но и върху начи­ните, по които тези групи работят и структурират организациите си. Няколко от най-опасните терористични организации използват информационните технологии (ИТ) – като например компютри, софтуер, телекомуникационни устройства, както и Интер­нет, за да се организират и координират по-добре. Подобно на частните корпорации, които са възприели ИТ за да работят по-ефективно и с по-голяма гъвкавост, теро­ристите овладяват силата на ИТ, за да успеят да реализират новите оперативни доктрини и форми на организация. Също както компаниите в частния сектор формират съюзни мрежи за предоставяне на комплексни услуги на клиентите си, така и терористичните групи „разбиват“ йерархичната бюрокрация и се придвижват към по-плоски, по-децентрализирани и често променящи се мрежи от групи, обединени от обща цел[3].

От гледна точка на структурата си, терористичните организации прилагат ИТ за да се намали йерархичният елемент и се усили мрежовият дизайн т.е. да се повиши тяхната гъвкавост и адаптивност. Освен това, инфор­­мационните технологии могат да подобрят оперативните способности в сблъ­съ­ка на идеи в медийното поле, както и да улеснят подготовката и провеждането на насилствени действия. В различна степен, съвременните терористични структури спо­де­лят принципите на мрежовите организация – относителна плоскост, децентрали­за­ция и делегиране на власт за вземане на решения, както и създаване на хлабави хоризонтални връзки между разпръснатите групи и индивиди. Това струк­туриране улеснява действията на организациите. Тези координационни механизми са възможни поради напредъка в информационните технологии – включително и увели­че­ната ско­рост на комуникация, намаляването на разходите за комуникация, значи­тел­но раз­ширената свързаност и интеграция на комуникацион­ните и компютърните техноло­гии.

Новите технологии доведоха до същественото нарастване на обхвата и слож­ност­та на информацията, която може да се споделя чрез компютърно опо­сред­стваните комуникации. Тези нововъведения позволяват на участниците да имат не­прес­та­нен хоризонтален информационен обмен, без да е необходимо да са в непо­сред­ствена близост.

Информационните технологии са изключително изгодни за групи, чиито съставни елементи са географски разпръснати или извършват различни, но допълващи се дейности. ИТ могат да се използват за да се планират, координират и извършват различни операции. Използването на Интернет-комуникациите увеличава скоростта на мобилизация, позволява повече диалог между членовете и повишава гъвкавостта на организацията, тъй като тактиката може да се коригира по-лесно и на по-ниска цена.

Интернет се използва по различни предназначения от терористичните организа­ции. Те могат да бъдат обединени в две основни групи. На първо място, Интернет се е превърнал в полезен канал за комуникация, свързващ терористите и техните последователи, улеснява разпространението на пропаганда и инструкции, дава възможности за извършването на психологически кампании за всяване на страх и свързва терористичните групи и организации по света.

На второ място, Мрежата може да не бъде използвана, а по-скоро атакувана от терористите в т.нар. кибертероризъм. Понастоящем терористите използват и злоупотребя­ват с Интернет и извличат изгоди от него, а не го атакуват. Мнозина изследователи и поли­тици описват връзката между тероризма и Интернет предимно като киберте­роризъм или кибервойна (т.нар. атаки срещу комуникационните и компютърните мрежи), но тази заплаха е спорна. По-голяма и на практика по-често използвана заплаха пред­ста­вляват многобройните приложе­ния на Интернет, от които терористите се възползват.

Разрушителните атаки срещу комуникационните мрежи са възможни, но поради естеството си те не създават същия вид интуитивни и емоци­о­нални реакции, както при загубата на човешки живот. Всъщност, някои анализатори на тероризма твърдят, че е малко вероятно терористичните групи да превърнат в основна тактика разрушителните атаки срещу комуникационните мрежи. Jenkins посочва, че опосредстваните чрез информационните технологии разруши­тел­ни удари не създават незабавни, видими ефекти – няма драма, не са намесени човешки животи. Терористичните намерения по отношение на кибер­тероризма са още по-спор­ни. Обвързването на целите на конкретни терори­стич­ни гру­пи със сценарии за електро­нен саботаж, които да послужат на тези цели, са по-скоро догадки[4].

Освен това кибератаките и кибертероризмът не представляват приоритетна нови­на за традиционните медии, което пък превръща тези дейности в недотам атрактивни за терористичните организации. В допълнение, извършването на подобни виртуални атаки е доста сложна технологична задача за терористичните групи­ровки. Въпреки че последните години се характеризират с широк интерес към кибер­тероризма, този феномен не е обект на настоящата статия, затова няма да го разглеждам подробно.

Интернет като нов канал за комуникация

Светът става все по зависим от информационните и комуникационните потоци. Развитието на технологиите и използването на новите им функции, водят до промяна в комуникационните отношения между субектите. Появата на новите медийни технологии позволи на много ресурсно ограничени играчи да получат възможност да реали­зи­рат информационните си цели на ниска цена. Настоящото изследване се съсредо­точава върху начините и стратегиите на терористичните организации да се възползват от промените в медийната среда с цел реализиране на определени комуника­ционни цели. Разкриването на тези аспекти в развитието на съвременния тероризъм позво­лява да се анализират и обяснят съвременните тенденции, прояви и опасности, свър­за­ни с този феномен.

В съвременния свят информацията е поставена в центъра на обществената организация, от което произтичат някои новости свързани с медиите. На първо място, новите медийни технологии променят потока и увеличават обема на социалната комуникация, намалявайки разходите и разстоянията за прехвърляне на информация; уве­ли­­­чават скоростта и обема на комуникацията; разширяват разнообразието на кана­ли и кон­трола на потребителите върху съдържанието; позволяват усъвършенстване и взаимо­свързаност и повишават възможностите за двупосочна комуника­ция[5]. В световен мащаб обменът на информация става потенциално мигновен. Новите медии променят времевите и пространствените измерения на комуникационните потоци, човешките взаимодействия и процесите на вземане на решения[6]. Следва обаче да се има предвид и позицията на някои учени като Neuman, който отбелязва, че новите медийни технологии и повечето информация не правят хората по-внимателни, бди­тел­ни и активно търсещите информация личности. В действителност, информа­цион­ното пренасищане може да увеличи възможностите за манипулация, защото ауди­то­рия­та е затрупана и изтощена от претоварване с информация и много хора ще предпочитат други да я филтрират, тълкуват, обработват и организи­рат[7].

На второ място, преминаването към информационно общество генерира нови социално-икономически печеливши и губещи, както в индивидуално, така и в географско отношение. За тези, които имат достъп до новите медийни технологии, информа­цията за тях става свръхизобилна. Това поражда нови социално-икономическите раз­деления между богатите и бедните на информация. Богатите на информация (с достъп до новите технологии) разполагат с голямо разнообразие на инфор­ма­ционни канали, включително интерактивни медии и висококачествени източници.

На трето място, новите медийни технологии променят работните практики на профе­сио­нал­ните комуникатори – например изобилието от лесно достъпна информация в Интер­­­нет означава, че журналистите събират все повече информация от онлайн източници на данни. Новите технологии, като интелигентните телефони, сателитните чи­нии, цифровизацията и лаптопите, променят новинарските практики и начините за съ­би­ране и обработка на информацията. Те позволяват да се напра­вят съкра­щения и намаляват изискванията към качествата на журналистите. Това ста­ва чрез увеличаването на зависимостта от информацията, предоставяна от информа­ци­онните агенции и мрежи в Интернет. Като цяло, онлайн-журналистиката значително уве­ли­чава възможностите журналистите да бъдат манипулирани, поради леко­та­та, с която информацията е достъпна в Интернет и се използва от тях, вместо те да взаимодействат пряко със света[8]. С други думи, Интернет се превръща в осно­вен източник и заместител на търсенето на надеждни, проверени източници.

На четвърто място, все по-популярно е мнението, че новите медийни технологии дават въз­мо­жности за появата на активно гражданско общество, управление на народа и но­ви форми на опозиционни политики. На базата на интерактивността, пре­доставяна от новите медии, хората могат да станат по-активни и имат повече въз­можности да изразяват своята позиция.

През последните десетилетия сме свидетели на дълбоки и мащабни промени в обще­стве­ното развитие. Много от тях са свързани с революцията в компю­тър­ни­те технологии и мрежовите комуникации, даваща своето отражение върху поли­ти­­ката, икономиката, науката и военното дело. Организацията на обществените кому­никации търпи драстична промяна. В момента някога стабилната и устойчива система на масовите комуникации е изправена пред многообразна конкуренция, непре­­къс­нато създаваща информация, достигаща до хората по различни канали. Сви­де­тели сме как онези, които в миналото са просто пасивни получатели на информация от масмедиите, сега сами създават и разпространяват медийно съдържание. Информа­цията може да циркулира от един комуникационен възел до друг без посредниче­ството на институционализираните масмедии, тъй като Интернет предста­вля­ва технологична и социална мрежа с глобален обхват. Получава се сливане (конвергенция) между създателите на информационен продукт и консуматорите му. Така природата на обществените комуникации се променя, тъй като е въз­можно включването на много по-голям брой индивиди и общности.

Ролята на журналистите като пазители на информационния поток е най-силно за­сег­ната от технологич­ното развитие. Интернет и цифровите технологии поемат контро­ла над някои от основни­те функции, свързани със събирането на информация и избора на практики от журналистите. Друга тяхна роля - формирането на дневния ред на обществото, също е поста­ве­на под въпрос, защото масовата аудитория се фрагментира и източни­ци­те на информация значително се обогатяват. Разпространяването на Интернет, заедно с възможностите, които дават новите, насочени към потреби­телите технологии, позволява на хората да се сдобият с инструменти, чрез които относително лесно да създават информа­ционно съдържание.

Журналистите и медиите трябва все повече да се съобразяват с мненията и гледните точки на другите. Традиционните медии вече няма да кон­тро­лират инфор­мационния поток както преди, когато медийната среда се характе­ри­зи­рше с ограничен достъп. Това, от своя страна, осигурява достъп и възможности на различни субекти да използват новите технологии за реализация на своите цели, свързани със съз­дава­нето и разпространението на информация.

Интернет е средство за комуникация, т.е. медия. Същностните му характеристики го превръщат във важен елемент на почти всички процеси в съвременното раз­витие. Сред основните отличителни черти на Интернет са липсата на цензура и пра­ви­телствен контрол (в демократичните държави), освен това той позволява изпращане­то на съобщения до голяма аудитория. За разлика от традиционните медии, използва­нето на Интернет за комуникационни цели е по-евтино. Освен това новите медии притежават интерактивност, мултиме­дийност, директност, асинхроност, дигиталност и специфична адреси­ра­ност, позволяващи изработването, комуникирането и обмяната на послания по качествено различен начин. Тези свойства на новите медии дават възможност на терористичните организации успешно да реализират основните си информационни и комуникационни цели на по-ниска цена и с по-малко усилия.

Интернет е все по-разпространен и използван източник на информация и средство за комуникация. Все повече хора заменят или допълват тради­ци­онните медии с Интернет. Налице е и тенденция традиционните медии да използват и копират съдържание от Интернет, включвайки го в своята (новинарска) програма. Терористите могат да реализират комуникационните си страте­гии, а зависимостта им от ограниченията и цензурата на конвен­цио­нал­ни­те медии намалява.

Използвайки новите медийни технологии, терористичните организации могат да реализират по нов начин някои от ключовите си цели и стратегии като осъществяване на пропаганда, всяване на страх, намиране и споделяне на инфор­ма­ция, координация, комуникация, набиране на нови членове и на фи­нан­сови ресурси и др.

Медийни цели на тероризма и реализацията им чрез Интернет

В основата си съвременният тероризъм е комуникация. Той не би съществувал без възможността да разпространява послания до аудиториите. Затова сполуч­ливото използване на възможностите, които предоставят новите ме­ди­и, е в основата на успешната реализация на целите на съвре­мен­ните терористич­ни организации.

Анализът на връзката между отличителните функции на новите медии и реа­ли­зацията на комуникационно-пропагандните цели, преследвани от терористите, да­ват възможност да се откроят някои от основните тенденции в развитието на съвре­мен­ния тероризъм – адаптацията му към новата информационна среда и промя­на­та в стратегиите му.

Тероризмът се стреми да постигне комуникационни, пропагандни и информационни цели, опитвайки се да достигне до различните аудитории. Тези цели са разнообразни и взаимосвързани, като могат да бъдат откроени някои от по-значимите.

Фигура 1. Терористичните цели, реализирани чрез характерните функции на новите медии

Източник: Авторска разработка

 

Като цяло, във всички комуникационни цели на терористичните организации присъства разпространението на пропаганда. Привличането на внимание е сред най-важните цели на терористите. Това става по-лесно постижимо чрез Интернет, по няколко основни причини. На първо място, Мрежата е достъпен източник за глобално раз­пространение на информация. На второ място, тя има огромна аудитория, сред която субектите реализират своите комуникационни цели. На трето място, асинхронната кому­никация и специфичната адресираност, която предоставя Интернет, дава възможност на терористичните организации да изготвят и изпращат конкретно адаптирани съобщения до различните целеви аудитории. На четвърто място, липсата на контрол и цензура, позволява директното изпращане на медийно съдържание до аудиториите. Така до голяма степен се обезсилва значението на традиционните медии като „пазители“ на информа­ционната среда и филтри за посланията, достигащи до обществото. Ако по различни причини традиционните медии не желаят да отразят определена информация, терористичните организации могат да я качат в Интернет и директно да реализират своите цели и стратегия[9]. Възможността за директно публикуване на информация в Интернет поставя традиционните медии пред дилема и ги кара да преразгледат своите практики, процедури и стандарти. Ако материалът е на разположение онлайн и достига до хората, медиите не могат да про­дължават да ограничават тази информацията сякаш не съществува[10]. Тради­ционните новинарски организации все по-често са принудени да следват потока на новините, а не да го водят.

На пето място, дигиталните и мултимедийните възможности на новите медии позволя­ват изготвянето на много по-качествени, ефектни, емоционални и провокативни съдър­жания. Определено послание може да се допълни с графики, видео, музика и други ефекти. Това позволява да се привлече вниманието на повече и по-широки аудитории[11]. Дигиталните характеристики на новите медии дават широки възможности за манипулации.

Характеристиките на новите медии позволяват лесно и бързо да се привлече вни­ма­нието на широката общественост. Не се налага да се извършва голям теро­ри­стичен акт, за да се проникне в информационно-медийната среда. Теро­ристите имат достатъчно възможности и инструменти, осигурени от новите медии, за да стигат до публиката и да представят своето послание, чрез което искат да при­вле­кат вниманието и.

Постигането на друга основна цел на терористичните организации – запознаване с мотивите на организацията – също е улеснено от специфичните функ­ции на новите медии. Липсата на цензура и възможността пряко да представят мотивите за своите деяния, позволява на терористите да постигнат максимален ефект от комуникационните си стратегии. Информацията, която разпространяват, е лесно достъпна за хората - достатъчно е те да посетят определени сайтове и да се интересуват от събитията. Популярни сайтове за свободен видео обмен, като Youtube, осигуряват достъпен начин за разпространение на терористични съдържания. В допълнение, извършването на терористично действие може да бъде подсилено чрез заснемането (с достъпни информационни технологии) и незабавното му прехвърляне в Интер­нет. Чрез подобни действия терористичните организации имат възможност да обяснят причините, мотивите и целите на своята непосредствена дейност и на организацията като цяло. Освен това, чрез прякото представяне на мотивите си, те имат възможност да покажат своята гледна точка и дори да ерозират образа на противниците си. Така, освен допълнителни ефекти върху противниците си, те осъществяват и натиск върху традиционните медии, поставени в конкуренция с компю­търно-разпространяваното съдържание. В допълнение, терористите търсят при­вличане на внимание, всявайки страх у целевата аудитория и създават усещане за не­по­средствена заплаха чрез използване на пропагандни средства. Комуникирането на насилствените терористични действия ще продължи, дори ако традиционните медии наложат цензура и откажат да ги отразяват. Това се дължи на възможностите, които новите медийни технологии осигуряват на терористич­ни­те групи да отразяват, оформят и излъчват действията си директно и по начина, по който искат.

Друга отличителна характеристика, спомагаща за разпространението на мотивите на терористичните организации, е асинхронността на комуникацията в нови­те медии. Тя позволява на повече хора да се запознаят с информационното съдържа­ние (в случая с мотивите на терористичните организации) по различно време, без да е необ­хо­димо да чакат конкретно предаване или новинарска емисия. Асинхорн­ността (липсата на едновременност) в консумирането на медийно съдържание от Интернет позволява на потребителите по-голяма гъвкавост, което на свой ред доприна­ся за по-широкото разпространение на информацията.

На трето място, функцията на новите медии за специфично адресиране на информационно съдържание е инструмент за адаптиране към отличителните характеристики на отделните терористични аудитории. Когато се създава определено посла­ние от изклю­чи­телна важност е то да бъде пригодено за конкретната аудитория. С други думи, чрез специфичната адресиране терористите могат да представят своите мотиви по различен начин, пред различните публики. Така например, ако целта е подкрепа от слоеве близки до организацията посланието може да се изработи по един начин с раз­лич­ни акценти, а когато е насочено към обществото на противника, ударението може да бъде върху стремежа да се предизвика страх или да се посочи за главен виновник политическият елит на това общество. Тази адаптивност към конкретните публики се допълва от мултимедийните възможности, предоставяни от новите техно­ло­гии, за да се постигне максимален ефект върху отделните аудитории.

От първите две разгледани цели произтича трета цел – спечелване уважението и симпатиите на онези, в чието име терористите твърдят, че се борят. С други думи, един от основните резултати към които терористичните организации се стремят, е придобиване на определена обществена подкрепа[12]. Този стремеж извлича значителни ползи от новите технологии и Интернет. Терористите могат да изготвят и оформят начините, по които ще представят действията си и така да не позволят цензура и промяна на съдържанието от страна на традиционните медии. Освен това, директният достъп до онлайн-информация дава възможност на хората, които искат да се запознаят с нея, сами да я намерят. Това има най-значими отражения върху симпатизантите на терористичните организации, които могат да поискат да се присъединят към нея. Радикалните сайто­ве спомагат за набирането на нови членове и засилват мотивацията на организацията. Интер­нет се използва като основен инструмент за набиране на кадри[13]. Възможностите за специфично адресиране, осигурени от новите медийни технологии, са използвани в пълна степен от терористичните организации за радикализация и привличане на нови членове[14].

Спечелването на симпатизанти е по-достъпно и осъществимо, поради интер­актив­ност­та на новите медии. Обратната връзка от получателя се използва от източни­ка за продължителна промяна на посланията. Това дава повече възмож­ности за убеждение и двустранна комуникация. Чат-стаите, социалните мрежи и сайто­вете позво­ляват воденето на диалози и споделянето на информация от един субект към друг. Налице не феномен на саморадикализация – млади ин­ди­види прекарват часове в Интернет, запознавайки се самостоятелно с пропаганд­ни матери­али, като създават връзки със съмишленици и терористични активисти, което може да дове­де до присъединяването им към подобни организации. В доклад на Държавният департа­мент на САЩ за тероризма от 2010 се  посочва тенденцията бойците-активисти да са все по-свързани помежду си чрез онлайн сайтове, като дискусионни фору­ми и платформи за споделяне на видеоматериали, насърчаващи както агресивното поведение, така и индивиду­алните действия[15]. Интернет се превръща във вирту­ален катализатор на радикализацията. За терористичните организации, новите медии предоставят подходя­щи места за набиране на кадри. Възможностите за бързо и лесно разпространение на мултимедийни съдържания позволяват реализа­ци­я­та на тази цел, ос­вен това икономическите условия, в които живеят младите хора в много части на света, увели­ча­­ват възприемчивостта и податливостта към такива послания.  Интер­нет прави тези млади хора все по-достъпни и уязвими. Преките физически контакти са с нама­ляващо значение, поради разнообразените възможности, които Интернет предо­ста­вя за връзка (интерак­тив­ният процес на комуникация). Интернет има жизнено важна роля за създаването на социалните връзки, необходими за радикализи­ране и вербуване. Ислямистката пропаганда в Интернет се разпространява в 10 до 20 добре развити големи форума с хиляди редовни членове по света[16]. Социалните медийни инструменти позволяват на всички видове групи да нама­лят разхо­дите за участие, организация, набиране на кадри и обучение, а също на членовете на терористичните групи да общуват лесно относително сигурно помежду си.

Използването на Интернет като източник на информация и обучение е друга цел, която терористичните организации преследват чрез новите технологии. Виртуал­ната мрежа съхранява безброй материали, свързани с инструменти, начини, стратегии и инструкции за осъществяване на терористични атаки и дейности[17]. Информацията в Интернет е лесно достъпна – мрежата е удобен начин за разпространяване и запознаване с такава информация. Въпреки че не всички необходими знания и умения могат да бъдат предадени по Интернет, не бива да се подценяват обхватът на умени­ята и информа­ция­та, която е достъпна там. Мрежата е място, където могат да се открият многоброй­ни сайтове с технически съвети как да се сглобят определени оръжия, как правилно да се осъществи една операция, дори как терористите да се придържат към секретността и конспиративното поведение в Интернет[18]. Терористите развиват усъвършенствани инструменти и техники за да превърнат Интернет в ефикасно и относи­телно сигур­но средство за комуникация и планиране. Полагането на усилия за подобряване на възможностите, които Мрежата им предо­ста­вя, показва важното място, което тя заема в процеса на споделяне на информация и комуникация между терористите. През 2010, в свой доклад за тенденциите свър­зани с тероризма, Европол отбелязва, че терористичните и екстремистките групи демон­стрират все по-голям професионали­зъм при използването на уеб-базираните техноло­гии, за да представят и комуникират своите идеологии пред по-голяма аудитория. Интернет се превръща в ключов посредник за терористите и екстремистите[19].

Джихадът в глобалната мрежа

Интерактивните, дигиталните, мултимедийните характеристики и специ­фич­­ното адресиране на Интернет позволява размяна на идеи, коментиране правил­ността на определени тактики, дава възможност за по-качествено обучение на терористи и т.н[20]. Вече не е необходимо терористите да поемат рискове, за да се сдобият с информация – тя може да бъде изпратена криптирана по Интернет и да се слее сред милиарди други съобщения. Нова тенденция е младите терористи и екстремисти, като тези, стоящи зад бомбените атентати в Лондон през юли 2005, да се обуча­ват на нови технически умения, помагащи им да подобрят качествата си[21]. Терористичните сайтове превръщат Интернет в „отворен университет за джихад. Основните аудитория са по-младото поколение от арабския свят, което може да бъде обучавано внимателно, по специфичен начин, в едно голямо медресе в Интернет”[22].

Придобиването на информация е важна задача за терористичните организация. Gаbriel Weimann твърди, че Интернет може да се разглежда и като огромна дигитална библиотека, предлагаща милиарди страници информация, повечето безплатна, като голяма част от нея представлява интерес за терористичните организации. Теро­ристи­те могат да научат от Интернет множество детайли за определени цели като транспортни съоръжения, обществени сгради, летища, пристанища и дори част от контратерористичните мерки. Като всеки потребител на Интернет, теро­ри­стите имат достъп не само до карти и диаграми на потенциалните цели, но и до снимки и видеоклипове на въпросните съоръжения и мрежи и така могат да разкрият някои от мерките за сигурност. Многобройни са инструментите на разположение за да се улесни събирането на данни, включително и търсачки, списъци за разпространение на електронна поща, чат-стаи и дискусионни групи. Много уеб сайтове предлагат  свои инструменти за търсене за извличане на информация от базите данни на тези сайтове. Търсенията „по дума“ от онлайн вестници и списания също могат да натрупват полезна за терористите информация, като част от нея може да бъде открита и в традиционните медии, но онлайн търсенето позволява на терористите да я придобият анонимно и с много малко усилия или разходи[23].

Сред най-важните цели, към които се стремят терористичните организации, е превръщането им в легитимни субекти. Придобиването на (квази)легитимен статут чрез присъствие в традиционните медии и получаване на признание от тяхна страна като към към легитимен политически актьор е в основата за повишаване политическото влияние на терористичните организации. Тази цел не извлича преки ползи от характеристиките, функциите и възможностите на Интернет. Затова сдобиването с легити­мен статут не е обект на настоящото изследване, но тук ще засегна накратко някои основни аспекти.

Чрез новите медии определен субект може да се сдобие с известност, но не и с легитимност. Сред начините за придобиване на такъв статут е съдържанието в Интернет да се използва в традиционните медии. Тази тенденция е все по-значима и осезаема. И тук, както и при предишните цели, пропагандата играе ключова роля за реализацията на търсените резултати. Въпреки трудното постигане на легитимен статут чрез новите медии, не бива да се подценява фактът, че характеристиките на тези медии дават разнообразни възможности за придобиване на известност, разпро­стра­нение на про­па­ганда и внушаване на страх, което често бива отразявано в традиционните медии. С други думи, каналите и инструментите, които предоставят новите медии, не осигуряват пряко легитимен статут на терористичните организации, но създават достатъчно потен­циал­ни възможности за оказване на натиск върху традицион­ни­те медии и реализира­нето на тази цел.

През 2008 списание “Economist” анализира статута на Ал Кайда, отбелязвайки, че тя е едновременно терористична организация, военна мрежа и бунтовническа субкултура.  Ин­тер­нет свързва мрежата от разнообразни терористични групи, разпространява идеоло­гията, съчетава в едно общата теза, че ислямът е подложен на атака, популяризира насилствените действия и разпространява терористичното „ноу-хау”. Тъй като Ал Кайда е разпръс­ната мрежа, борбата срещу нея обтяга един международен ред, който все още се основава на суверенните държави[24]. Интерактивните характеристики, специфичното адресиране и прекият достъп позволяват нарастване на известността на субектите и те да стана част от информационната среда, която вече не подлежи в същата степен на контрол и цензура. Известността постепенно им осигурява достъп до полето на тради­ци­онните медии и така създава възможности за изграждане на имидж на легитимен политически играч.

Като цяло, терористичните цели реализирани чрез Интернет, са свър­за­ни най-вече с разпространяването на пропаганда, нанасянето на психологически щети и всяване на страх у широката целева аудитория. От друга страна, терористите използват възможностите на новите медии за привличане на нови членове и засилване на радикализа­цията чрез пропаганда. Интернет позволява и достъп до разнообразна информация и удобни начини за обучение. Важен момент от реализацията на терористичните стратегии е координацията  и комуникацията между различните клетки и индивиди. В ерата на новите технологии това се постига лесно, бързо и на ниска цена.

За терористите, новите медии представляват инструмент, даващ възможност да променят задачите, средствата и стратегиите си за постигане на своите цели. За да същест­ву­ва една терористична организация, тя трябва да е способна не толкова да реализира големи терористични удари, а да съумява да разгласи идеите и мотивите си сред общностите, от които иска подкрепа. От друга страна е важно терористичната организация да успява да разпространява страх сред широката аудитория, която е основната мишена на терористичните действия. С други думи, за да съществува една органи­зация тя трябва да може да комуникира свои послания до целевите публики. Новите медии са от решаващо значение за подпомагане на терористичните групи – да поддържат себе си чрез достигане до различни аудитории и да реализират своите цели. Специфичните характеристики на новите медии дават възможност на терористичните групи да се превърнат в значими играчи, без реално да са способни да осъществят голям терористичен удар – отвъд зоните на военни конфликти или постконфликтно възстановяване. Тоест, терористич­ните организации имат възможност да преувеличават способностите си и да разши­ряват влиянието си непропорционално на своите реални действия и възможности. С тези промени в информационната среда се повишава и възприятието от широката общественост на тероризма като основна заплаха за международната сигур­ност. Обоб­щено казано, за да има влияние една терористична група трябва да има въз­можността да реализира комуникационни стратегии, независимо дали в действител­ност има способност да извършва големи атентати. В съвременния период на техно­ло­гич­но развитие и свободен достъп до Интернет, извършването на терористични актове губи своята значимост, като фактор за проникване в информационната среда. Разпро­стра­ня­ването на медийно съдържание чрез Интернет, дава възможност на теро­ристич­ните организация да проникват в информационната среда и да достигат до широката общественост, без да е нужно да извършват терористичен акт, който да им гарантира вни­ма­нието на традиционните медии.

 

* Преподавател в УНСС
 


[1] Rob Kitchin Цитиран в Saunders, Robert (2004) Nationality: Cyber-Russian, достъпно към 02.2013 г. на http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3882
[2] Hoffman, Bruce (2006) Inside Terrorism, Columbia University Press, р.196.
[3] Zanini, Michele, Edwards, Sean (2001) The Networking of Terror in the Information Age, Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy”, RAND, p.33.
[4] Цитиран в Jones, David (2004) Globalisation and the new terror: the Asia Pacific Dimension, Edward Elgar, р.170.
[5] Neuman, Russell (1991) The Future of the Mass Audience, Cambridge University Press, pр. 53-71.
[6] Abrahamson, Arterton, Orren (1990) The Electronic Commonwealth. The Impact of New Media Technologies on Democratic Politics, Basic Books, pр. 43-45.
[7] Neuman (1991), op. cit., р. 163.
[8] Fallows, James (1998) Breaking the News. How the Media Undermine American Democracy Vintage Books, pр. 148-149.
[9] Ако например новинарски организации не искат да покажат видео на екзекуция, терористите могат да го публикуват в Интернет. Така за кратко време ще се привлече вниманието на многобройни зрители. Записването на екзекуции, насилствени действия и други активности и качването им в Мрежата е сред начините, чрез които терористичните организации привличат общественото внимание. Пример са клиповете на чеченските сепаратисти, обезглавяващи руски войници, или обезглавяването на американския заложник Jack Hensley в Ирак. Подобни действия успяват да привлекат желаното обществено внимание.
[10] Един пример: Когато Саддам Хюсеин е екзекутиран през 2006, някой от присъстващите със своя мобилен телефон, тайно заснема видео от обесването. Най-големите новинарски организации не излъчват тези кадри, но видеото се разпространява чрез Интернет в рамките на часове, привличайки 13 милиона посещения само в YouTube,  Google Video, Break.com. Seib, Philip (2008) The Al Jazeera Effect How the New Global Media Are Reshaping World Politics, Potomac Books, р. 57.
[11] Пример за сполучливо изготвяне на терористично мултимедийно съдържание е онлайн списанието на Ал-Кайда “Inspire”. В него личи специалното внимание, отделяно на ефектите и визуалните качества на посланията, които терористичната организация разпространява.
[12] Gabriel Weimann твърди, че за Ал-Кайда oрганизирането на нападения срещу западни цели е важно, но основната цел остава, мобилизирането на обществена подкрепа и да се спечели легитимност сред мюсюлманите. Вж. Weimann (2006) Terror on the Internet, US Institute of Peace, р.44.
[13] Вж. Congressional Research Service, „Terrorist Use of the Internet: Information Operations in Cyberspace“, р. 2. достъпно към 03.2013 на  адрес http://fpc.state.gov/documents/organization/158490.pdf
[14] Някои групи са създали уеб сайтове, предназначени специално за младежката публика, разпространявайки пропаганда чрез цветни анимационни филми и игри. Тези сайтове, много от които са на английски, помагат посланието на групите да достигне до публиката по целия свят, включително до всеки млад човек с достъп до интернет връзка. През последните години се наблюдава засилващата се тенденция, младите хора да имат възможността да се саморадикализират чрез използването на Интернет. Вж. Homeland Security Institute The Internet as a Terrorist Tool for Recruitment & Radicalization of Youth, достъпно към март 2013 на  http://www.homelandsecurity.org/docs/reports/Internet_Radicalization.pdf
[15] United States Department of State August “Country Reports on Terrorism 2010”, достъпно към 23.03.2013. на адрес: http://www.state.gov/s/ct/rls/crt/
[16] TE-SAT 2011 EU „Terrorism Situation and Trend Report“ р.17 достъпно към 10.2013 на адрес: https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/publications/te-sat2011_0.pdf
[17] Например радикално-ислямисткото списание „Inspire“, разпространявано свободно в Интернет, публи­кува специална рубрика „Открит извор за Джихад“. Там се дават идеи и технически напътствия за провеждането на разнообразни терористични актове. Вж.сп. „Inspire”, лято 2010, р.31
[18] Някои терористични организации подсигуряват комуникациите помежду си чрез специален софтуер за кодиране на съобщения (Asrar – al Mujahideen) и по този начин избягват възможността да бъдат засечени и разкрити.
[19] TE-SAT 2011 EU Terrorism Situation and Trend Report, р.7.
[20] Смята се, че бомбените атентати в Мадрид през 2004 са били предизвикани от текст в Интернет, в който се твърди, че Испания ще се оттегли от Ирак, ако се извършват стратегически взривове във влакове.
[21] Congressional Research Service (2011) Terrorist Use of the Internet: Information Operations in Cyberspace, р. 2.
[22] Coll, Steve and Glasser, Susan (2005) Terrorists Turn to the Web as Base of Operations, достъпно към октомври 2013 на адрес: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2005/08/05/AR2005080501138.html
[23] Weimann, Gabriel (2006) Terror on the Internet”, United States Institute of Peace Press, pр. 111-112.
[24] The Economist A Survey of al-Qaeda Winning or Losing?, 17.07.2008, , достъпно към 05.2013 на адрес: http://www.economist.com/node/11701218

{backbutton}