Отношението към Русия неведнъж е било причина за геополитическо раздвоение в отделни балкански държави. Позицията, която Черна гора заема във връзка с кризата в Украйна, е много характерен пример. От една страна, съществува тристагодишна традиция на културна и емоционална близост с между Черна гора и Русия, допълнително стимулирана от руските финансови дотации, започнали през 1711 и продължили до Първата световна война. Възходящото развитие на двустранните връзки получава нов импулс след възобновяването на черногорската независимост през 2006, когато Русия символично изпреварва с един ден ЕС и признава с указ на президента Путин Черна гора като „отделна, независима и суверенна” държава. От друга страна, след 1997 се наблюдава трайна тенденция сред управляващия черногорски елит, представен от Демократическата партия на социалистите и нейният лидер Мило Джуканович, към политическо, икономическо и военно-стратегическо обвързване по евроатлантическото направление. САЩ оказват решаваща подкрепа при отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия. Самостоятелната черногорска държава води активна политика за присъединяване към ЕС и НАТО. Страната има влязло в сила Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС, а на 17 декември 2011 получава статут на кандидат-член. Официалното начало на преговорния процес с ЕС започва на 29 юни 2012. Наред с това, Черна гора води интензивна подготовка за влизане в НАТО, където се надява да бъде поканена на сесията на Алианса във Великобритания през есента на 2014[1].
Не всички черногорци обаче подкрепят този външнополитически приоритет. Разделението на общественото мнение е резултат от по-дълбоки процеси, свързани със сериозни проблеми в идентичността на черногорските граждани. При преброяването на населението през април 2011, 28,73% се определят като сърби, а 44,98 % като черногорци. Същевременно, само 38% са тези, които вярват, че в Черна гора се говори език, различен от сръбския. Раздвоеното самосъзнание е заложено в колективната памет на черногорците. Мнозина се възприемат като част от сръбската етническа общност, с допълнението, че са най-важната част, която има особено историческо място и мисия. Те носят комплексна идентичност, според която едновременно са „черногорци, сърби и югославяни”. В тези среди се формира политическа подкрепа на идеята за възраждане на съюза със Сърбия, а опозиционните партии, които я изразяват са определяни като „просръбски”. Раздвоението прониква и до нивото на религиозната идентичност. През 90-те години на ХХ век, в хода на движението за държавна независимост е формирана и т.нар. Черногорска православна църква. Тя намира подкрепа от единствено от Украйнската православна църква, която е в конфликт с Московската патриаршия. Въпреки това, мнозинството от православните християни в Черна гора запазват принадлежността си към Сръбската православна църква, известна със своите традиционно добри отношения с Москва.
Управляващият елит на Черна гора си дава сметка за съществуващите разделения. Министър-председателят Мило Джуканович е известен със своя „макиавелистки стил”, който му позволява да контролира пряко или непряко властта през целия период от 1991 до 2014. Неведнъж той успява да неутрализира своите противници благодарение на външната подкрепа, която получава от САЩ и ЕС, независимо от многобройните критични публикации в западната преса срещу него и обкръжението му.
Проатлантическата ориентация и реверансите към Москва
В разгара на украинската криза се засилват сигналите, че Черна гора иска да стане член на НАТО. Джуканович и президентът Филип Вуянович приемат на 4 февруари последователно британския министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън, с когото обсъждат плановете за евроатлантическа интеграция на Черна гора. Великобритания е домакин на предстоящата среща на високо равнище на НАТО, на която се да се обсъжда официална покана за встъпване на Черна гора в Алианса. Позицията е дублирана с жест на приятелство към Русия. Същият ден, руската агенция ИТАР-ТАСС публикува интервю с президента Вуянович, в което той напомня за старите връзки между двата народна и благодари на Русия, че уважава волята на черногорските граждани за членство в Евросъюза и НАТО. Потвърдено е желанието на Черна гора за развиване на контактите в областта на културата, туризма и икономиката. Няколко дни по-късно интервюто е публикувано и в близкия до властите в Москва вестник „Российская газета”[2].
В този период Черна гора разполага с една допълнителна възможност да участва в дебатите по актуални международни проблеми, включително и за ситуацията в Украйна. От юли 2013 председателят на черногорския парламент Ранко Кривокапич е и председател на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През същия период, Украйна е ротационен председател на ОССЕ. На срещата на организацията в Киев на 6 декември 2013 Кривокапич предлага ОССЕ да бъде посредник в украинската криза[3]. Той не посочва мотивите, но те са ясни в дипломатическите среди – ОССЕ винаги е била сред малкото форуми, на които Русия допуска да се обсъждат международни проблеми, пряко засягащи нейните интереси. Зимната сесия на Парламентарната асамблея на ОССЕ се провежда във Виена на 13 и 14 февруари. В рамките на сесията е организиран и дебат на тема „Ситуацията в Украйна”, който се води от Кривокапич.[4] На 22 февруари той отправя призив към управляващи и протестиращи да се въздържат от насилие. Информацията предизвиква вълна от иронични забележки в интернет форумите, че спорещите страни са очаквали именно това послание на Кривокапич, за да се помирят[5].
Опозицията, в лицето на Сърджан Милич, председател на Социалистическата народна партия на Черна гора, е склонна да разглежда Украйна, като третата държава след Русия и Сърбия, в която може да търси подкрепа. На 19 февруари Милич се среща с украинската посланичка Оксана Слюсаренко, за да се оплаче от промените в избирателни закон, който според него ощетява опозицията. Милич изразява съпричастност със ставащото в Киев, но е ясно, че симпатиите му са на страната на президента Янукович, който в случая се представлява от посланик Слюсаренко.
Смяната на властта в Киев и събитията в Крим в края на февруари съвпадат с поредното усилие на властите в Черна гора да задълбочат сътрудничеството си с НАТО. На 25 февруари председателят на парламента Кривокапич обявява, че членството в НАТО няма алтернатива. Същият ден, черногорският контингент (девети поред) потегля за Афганистан, а на 28 февруари министърът на отбраната Милица Пеянович-Джуришич обявява, че мисията ще продължи и след 2014, когато е планирано изтеглянето на частите на НАТО. Въпреки пословичното черногорско юначество, контингент с численост от 30 души едва ли би оказал сериозно въздействие върху баланса на силите в зоната на конфликта. Очевидно става дума за чисто политически жест.
На 3 март се провежда извънредна среща на външните министри на ЕС. Те решават временно да преустановят двустранните преговори с Руската Федерация във връзка с визовия режим и преговорите по изработване на ново всеобхватно споразумение за партньорство. На 5 март позицията е потвърдена от държавните и правителствени ръководители на ЕС. Наложени са ограничителни и финансови санкции срещу сваления президент Янукович и най-близките му съратници и съпартийци. Още на 4 март Външното министерство в Подгорица обявява, че се присъединява към позицията на ЕС. Правителството на Черна гора осъжда „откритото нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и агресията на руските въоръжени сили”. На 5 март външният министър Игор Лукшич съобщава решението лично на украинската посланичка Слюсаренко[6]. Официално обявените мотиви са трагичния опит от разпадането на Югославия, наред с ангажиментите на Черна гора като кандидат-член за ЕС, който трябва да споделя общата външна политика на Съюза[7]. Страната е в период на приключване на Глава 31 от преговорния процес, отнасяща се до външната и отбранителната политика. Позицията по нея е приета на 13 февруари, но главата не е затворена окончателно поради споровете относно неподсъдността на американските граждани пред Международния наказателен съд.
Същевременно, не става ясно дали санкционните мерки срещу Янукович и неговото обкръжение са реално въведени в Черна гора. Отсъстват както конкретно решение на правителството, така и публикация в Държавния вестник на страната. Въпросът е важен, защото се смята, че много висши длъжностни лица от Русия и Украйна имат банкови сметки и недвижима собственост в Черна гора.
За сметка на това се използват всички официални поводи, за да се демонстрира съпричастност с проблемите на Украйна. Първият е двестагодишнината от раждането на Тарас Шевченко. На 7 март пред паметника на Шевченко в парка „Крешевац” са положени венци от началниците на кабинетите на президента и премиера, наред с други гости и дипломати, сред които и представителят на НАТО в Черна гора. Черногорската опозиция също изразява своята съпричастност. Така противниците на влизането в НАТО от движението за неутралитет посещават на 8 март посланик Слюсаренко, пред която изразяват загриженост от засилването на фашистките и ултранационалистически сили в Украйна. На 12 март посланичката приема и Миодраг Лекич, председател на Народния фронт. Изглежда, нейните гости не могат да се ориентират в настъпилата промяна – посланичката е същата, но властта, която тя представлява се е сменила.
Събитията в Крим предизвикват следващата международна криза Още на 14 март Черна гора изразява загриженост по отношение на предстоящия референдум на полуострова[8]. Той се провежда на 16 март, веднага след което започва процесът на включване на Крим в състава на Руската Федерация. В отговор, на 17 март Съветът на ЕС приема списък с политици от Крим и Москва, върху които се налагат ограничения за пътуване и замразяване на финансови средства и активи. Властите в Подгорица следват Брюксел, както изисква споразумението за стабилизиране и асоцииране. На 19 март Върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурност Катрин Аштън изброява Черна гора сред шестте страни-нечленки, които се присъединяват към санкциите. На 18 март посланик Слюсаренко посещава председателя на парламента Кривокапич, за да изрази благодарността на своята страна за получената подкрепа. Кривокапич участва в подготовката на наблюдателна мисия, която ОССЕ изпраща в Украйна на 21 март.
Позицията не се приема еднозначно от всички. Още на 20 март черногорските медии обсъждат възможността санкциите да откажат руските туристи от почивка на Черногорската Ривиера. Руснаците са най-многобройните (28%) от чуждестранните туристи, посещаващи страната. Те не могат да бъдат заменени лесно, защото през последните години туристическата реклама е фокусирана основно върху руския, сръбския и украинския пазар. Очаква се, заради икономически и политически проблеми да намалее и броят на украинските туристи, които са почти 6%[9].
На 21 март ограничителният списък на ЕС е допълнен с нови руски имена. На първо място сред тях е вицепремиерът и един от най-влиятелните руски политици Дмитрий Рогозин. Събитието е отразено по необичаен начин в черногорската преса, която напомня, че дядото по майчина линия на Рогозин е черногорец и призовава да бъдат издирени роднините му, а неговото включването в наказателния списък на ЕС се възприема едва ли не като повод за гордост[10].
Вестникарското напомняне за традиционните руско-черногорски връзки не смущава премиера Мило Джуканович. На 23 март той е в Брюксел на конференция на Фондация „Джордж Маршал”. Целта му е да обоснове, че в настоящия момент Черна гора е най-подходящата за приемане в НАТО страна. Посещението съвпада със скандала заради видеообращението на временния украински президент Яценюк. То мотивира необходимостта от приемане на Украйна в ЕС, но съдържа карта на Европа, в която липсва Черна гора, както впрочем и Сърбия и Босна и Херцеговина. Въпреки че този факт не провокира толкова враждебна реакция като в Сърбия, посланик Слюсаренко на 24 март посещава Външното министерство в Подгорица за да поднесе извиненията на своето правителство.
Колебанията в обществото са силни. В публичното пространство се коментира, че Черна гора има нужда от Титовия подход – да бъде в политически съюз със Запада и едновременно с това да задържи руските милиони в туризма и инвестициите. Напомня се значителното участие на руския бизнес в икономиката на страната, както и недвижимото имущество в Черна гора, притежавано от високопоставени руски граждани. Усилващото се недоволство принуждава на 27 март външният министър Лукшич да поясни, че членството в НАТО не е свързано с предоставяне на военни бази. Това не задоволява жителите на няколко села в източната част на Черна гора, които публично предлагат собствените си имоти на Владимир Путин, за да се изградят в тях руски военни бази. Премиерът Джуканович е извикан в парламента да отговаря на питания, отправени от опозиционни депутати. Той се опитва да смекчи напрежението, като твърди, че страната не е въвела санкции срещу Русия, а само рестриктивни мерки срещу отделни лица[11].
Междувременно, на 27 март Общото събрание на ООН приема резолюция, която осъжда действията на Русия в Крим. Представителят на Черна гора подкрепя резолюцията[12]. Декларираната привързаност към ценностите на ЕС обаче, не може да прикрие някои опасения в Подгорица по отношение на преговорния процес. На 31 март в Брюксел се отварят две нови глави от преговорите за присъединяване към ЕС – седма за интелектуалната собственост и десета за информационното общество и медиите. И двете са проблем за страната, която през 90-те години е сред най-големите световни производители на нелегални дискове с филми и музика, а случаите на преследване и убийства на журналисти не са рядкост и след обявяването на независимостта през 2006[13].
Маневрите на черногорския елит
Може да се твърди, че е налице разпределение на ролите в черногорския елит. Парламентарният председател Кривокапич ръководи Социалдемократическата партия, и повече от десетилетие е коалиционен партньор на Джуканович. Не е чудно, че Кривокапич публично демонстрира жестове на доброжелателно отношение към Русия. На 31 март той декларира, че санкциите не са решение. Кривокапич посещава Москва където се среща с председателя на руската дума Наришкин. Последният заема водещо място в санкционните списъци на ЕС. Черногорският парламентарист гарантира, че ОССЕ не предвижда санкции по отношение на Русия и точно тя е форумът, където трябва да се решават спорните въпроси. В разговора се припомнят черногорският референдум за независимост от 2006 и руската подкрепа за независимостта на страната. Наришкин прави аналогия с референдума в Крим и изразява съжаление за включването на Черна гора в санкциите срещу Русия. На 11 април във Виена Кривокапич се опитва да организира срещи на украинската и руска парламентарни делегации в рамките на ОССЕ. Парламентаристите от Асамблеята на Съвета на Европа (ПАСЕ) не са толкова благосклонни към руските колеги, както тези от ООСЕ. На 10 април руската делегация губи правото си на глас в ПАСЕ. Прави впечатление, че тримата черногорски депутати не участват в гласуването, въпреки че предния ден са подкрепили единодушно резолюцията за мирно и демократично решаване на проблемите в Украйна[14].
Черногорските управляващи търсят съюзници и извън Европа. На 8 април започва продължително посещение на премиера Джуканович в САЩ. Той отрича твърденията, че Черна гора очаква да бъде наградена с приемане в НАТО заради позицията си по украинската криза, но намекът е ясен. Очаквано, на 14 април официално е оповестена оценката, че Русия е „разочарована” от Черна гора. През следващите дни руският олигарх Олег Дерипаска подновява иска си пред черногорското правосъдие да бъде спряна продажбата на Алуминиевия комбинат в Подгорица. Най-голямото предприятие в страната, в продължение на няколко години е притежавано от Дерипаска и това официално е най-мащабната чуждестранна инвестиция след обявяване независимостта на Черна гора. Опозиционната Социалистическата народна партия на Черна гора пък се извинява на Русия за действията на своето правителство и подготвя посещение в Москва. Демократичната сръбска партия също се обявява за отмяна на санкциите срещу Русия. Страната се намира в предизборна ситуация. Предстои подмяна на местната власт и опозицията се стреми да използва в своя полза русофилските чувства на избирателите[15].
За разлика от нея, властите енергично отхвърлят руските критики. В спора се намесва и американската посланичка Браун, която на 17 април призовава Русия да зачита суверенитета на Черна гора. На следващия ден руския посланик Нестеренко публикува остро изявление срещу намесата на САЩ. В московската преса се повяват публикации за възможно въвеждане на руски контрасанкции[16]. Едно от предложенията е да се спре вноса на черногорско вино, 90% от което се изнася именно за Русия. Изглежда обаче, става дума само за опипване на почвата, защото на 24 април руският посланик в Подгорица информира, че до този момент страната му не е предприела реални мерки срещу Черна гора.
На 25 април премиерът Джуканович се включва в дискусията с публично заявление, че не се придържа към антируска позиция. Искреността му обаче е поставена под съмнение от някои събития през следващите дни. Черногорският съд, за който се смята, че не е напълно независим от властите, отхвърля иска на Дерипаска. На 29 април самият Джуканович приема украинската посланичка за да я уведоми, че Черна гора се присъединява към поредните санкции, приети предният ден от ЕС.
Църквата също не остава встрани от темата. На 29 април Джуканович е подложен на остра критика от черногорско-приморския митрополит Амфилохие, който принадлежи към Сръбската православна църква. Случаят не изненадва никого, защото двамата са в остър конфликт от дълги години. Първоначално се твърди, че митрополитът е произнесъл проклятие, но се оказва, че само е цитирал завещанието на Св. Петър Черногорски, което в категоричен тон изисква от следващите поколения да пазят съюза с „христолюбивата Русия”[17].
В отговор на продължаващото напрежение, на 8 май властите за пореден път напомнят, че Черна гора има политическо задължение да подкрепя позициите на ЕС, защото това е записано в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Поредният сблъсък става на 9 май. Двайсетина руснаци, които живеят в курортния център Будва, обикалят града с няколко автомобила, от които развяват руски знамена, за да празнуват Деня на победата. Те са арестувани и обвинени в нарушение на обществения ред. Случаят се развива на фона на впечатляващите паради, проведени от руската армия в Москва и в Крим. Провинението се наказва с глоби и затвор, но няма данни митингуващите да са осъдени ефективно.
В близък до управляващите в Подгорица вестник е поръчано и публикувано интервю с професора от Московския университет и експерт по външна политика Сергей Гризунов. Той се опитва да внуши, че Джуканович е много уважаван и ценен в Русия и няма влошаване на отношенията между двете страни[18]. Още на следващият ден обаче, посланик Нестеренко изпраща открито писмо до вестника, в което коментира, че хубавите думи не могат да компенсират официалната черногорска позиция, която е враждебна към Русия.
Общинските избори в Черна гора се провеждат на 25 май. Те съвпадат с изборите за европейски парламент и за президент на Украйна. В размирната държава има голяма група наблюдатели от ОССЕ. Сред тях е включен и депутат от опозиционната партия „Позитивна Черна гора”. Изпращането на млад политик, който не е проправителствен, но и не е обвързан с крайна русофилска позиция, показва желанието на парламентарния шеф Кривокапич да бъде представена една по-балансирана позиция. По подобен начин трябва да се приеме и изявлението от 30 май на външния министър Игор Лукшич, че решението Черна гора да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия е било тежко, но е продиктувано от избора на страната за получаване на членство в ЕС и в НАТО.
През следващите дни руският посланик Нестеренко провежда серия от срещи с представители на опозицията. На 2 юни той приема председателя на Новата сръбска демократическа партия Андрия Мандич, а на 5 юни председателя на Демократическия фронт Миодраг Лекич. Нестеренко продължава да повтаря, че е изненадан от включването на Черна гора в санкциите срещу Русия. Гостите му пък заявяват, че не приемат позициите на своето правителство и поднасят извинения от името на черногорския народ.
За първи път реакцията на управляващите е доста по-мека. Черна гора се представлява само от посланик при встъпването в длъжност на новия украински президент на 6 юни, за разлика от много държави, които изпращат своите държавни и правителствени ръководители. На 10 юни политическият директор на управляващата Демократическа партия на социалистите приема посланик Нестеренко и обсъжда с него възобновяване на сътрудничеството с партия „Единна Русия” на президента Путин[19]. Министър-председателят и лидер на ДПС Мило Джуканович формално не изразява отношение към двете събития, но те няма как да станат без предварителното му съгласие и дори без той самият да ги е предложил. Не може да не констатираме, че съществува известно разминаване между силовата реторика на Джуканович и реално ставащото. Според някои анализи, Джуканович има основание да се страхува от сянката на бившия КГБ, която наднича зад по-крупните руски вложения в недвижимости, банково дело и приватизацията[20]. Факт е, че въпреки всички официални заявления, в черногорския държавен вестник не са публикувани санкционните списъци на ЕС
Заключение
Възможни са различни интерпретации на поведението на черногорските управляващи. От една страна, Мило Джуканович многократно е показвал умение да се освобождава от скрити зависимости при промяна на ситуацията. Най-типичният пример е раздялата му със Слободан Милошевич в края на 90-те години на ХХ век. Следвайки подобен модел, черногорският премиер би могъл да стигне до извода, че руските капитали вече не са така необходими на страната и нейния елит както през първите години след независимостта. Публично се заявява желание за присъединяване на страната към НАТО след есента на 2014. В типичния си стил черногорските управляващи демонстрират увереност, че това непременно ще се случи, но съществуват и по-скептични прогнози и дори опасения, че Черна гора може да се превърне в плацдарм и „троянски кон на Русия”[21]. Независимо какво ще се случи през есента на 2014, за пореден път ставаме свидетели на умението на Джуканович да се възползва от всяка международно криза, за да изтъргува максимално изгодно позицията на Черна гора.
* Институт по балканистика при БАН
[1] Ministarstvo vanjskih poslova i evropskih integracija, http://www.mvpei.gov.me/ministarstvo[2] Гусман, Михаил. Президент Черногории рассказал о своей миссии на Балканах. Российская газета (Федеральный выпуск) N6306 от 14 февраля 2014 г.[3] Krivokapić: OEBS spreman da posreduje u rješavanju krize u Kijevu, 6 Decembar, 2013 - http://www.cdm.me/politika/krivokapic-oebs-spreman-da-posreduje-u-rjesavanju-krize-u-kijevu[4] Zimsko zasijedanje PS OEBS-a sjutra u Beču, 12 Februar, 2014 - http://www.cdm.me/politika/zimsko-zasijedanje-ps-oebs-a-sjutra-u-becu[5] Krivokapić pozvao policiju i protestante u Kijevu da se uzdrže od nasilja, 22 Januar, 2014 - http://www.cdm.me/politika/krivokapic-pozvao-policiju-i-protestante-u-kijevu-da-se-uzdrze-od-nasilja[6] Правителството на Черна гора осъди "откритото нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и агресията на руските въоръжени сили" Подгорица, 5 март 2014 – БТА – Балкански новини[7] MVPEI, Saopštenje Vlade Crne Gore u vezi situacije u Ukrajini, 04.03.2014:http://www.mvpei.gov.me/vijesti/136132/Saopstenje-Vlade-Crne-Gore-u-vezi-situacije-u-Ukrajini.html[8] MVPEI, Saopštenje Ministarstva vanjskih poslova i evropskih integracija, 14.03.2014,http://www.mvpei.gov.me/vijesti/136549/Saopstenje-Ministarstva-vanjskih-poslova-i-evropskih-integracija.html#[9] Lacman, Nemanja. Muka ako Rusi ne dođu. Dnevne novine, br.794, godina III, 20. mart 2014[10]Ml.P. Potpredsjednik vlade Rusije vodi porijeklo iz Šavnika. Dnevne novine, br.796, godina III, 22-23. mart 2014[11] Četvrta – posebna śednica prvog redovnog (proljećnjeg) zasijedanja Skupštine Crne Gore u 2014. godini, 27.03.2014, Autorizovani fonografski zapis, p.14 - http://www.skupstina.me/~skupcg/skupstina/cms/site_data/2014%20PLENUM/4%20fono.pdf[12] Виж. Резултатите от гласуването в стенограмата на заседанието в: United Nations Document A/68/PV.80-27.032014, p.21[13] Някои черногорски медии ежедневно продължават да публикуват въпроса „Кой уби Душко Йованович?” и снимка на убития журналист.[14] Виж резултатите от гласуването на: http://assembly.coe.int/nw/xml/Votes/DB-VotesResults-EN.asp?VoteID=35016&DocID=15085&MemberID=&Sort=2[15] Prelević, Mili. Rusi napali Mila, a SNP se izvinjava. Dnevne novine, br.8166, godina III, 15. april 2014[16] Лойман, Борис. Неприветливое лицо Черногории. Российская газета (Федеральный выпуск) N6364 от 23 апреля 2014 г.[17] MCP: Amfilohije nije kleo Đukanovića, nego podsjetio na riječi Svetog Petra. Vijesti, 01.05.2014, http://www.vijesti.me/vijesti/mcp-amfilohije-nije-kleo-dukanovica-nego-podsjetio-rijeci-svetog-petra-clanak-205475[18] Dr Sergej Grizunov: Za premijera Đukanovića vežemo sve dobre stvari na Balkanu, Razgovarala: Vesna Šofranac, Pobjeda, 12. maj, 2014. http://www.pobjeda.me/2014/05/12/intervju-dr-sergej-grizunov-clan-ekspertskog-tijela-spoljnopolitickog-savjeta-ruske-dume/#.U53KuJR_t1Y[19] Milosevic: Puna podrska DPS-a rjesavanju krize u Ukrajini, 10 Jun, 2014, http://www.cdm.me/politika/milosevic-puna-podrska-dps-a-rjesavanju-krize-u-ukrajini[20] Radulović, Zoran. Crna Gora u ruskom ruletu: Zašto se Đukanović boji KGB-a. Monitor, Br. 1228, 02 Maj 2014 - http://www.monitor.co.me/index.php?option=com_content&view=article&id=5184:crna-gora-u-ruskom-ruletu-zato-se-ukanovi-boji-kgb-a&catid=3574:broj-1228&Itemid=4841[21] Фјодоров: Србија и Црна Гора руски мостобрани 9. фебруар 2013 - http://evroazija.info/fjodorov-srbija-i-crna-gora-ruski-mostobran-na-balkanu/; Nemačka blokira prijem Crne Gore u NATO - Tanjug 01.04.2014 -http://www.tanjug.rs/novosti/123743/nemacka-blokira-prijem-crne-gore-u-nato.htm#{backbutton}
