16
Сря, Окт
4 New Articles

Украинската стратегия на САЩ и позицията на Русия

брой 3 2014
Typography

По време на студената война американските държавни секретари и съветските външни министри често преговоряха, търсейки изход от кризите и предрешавайки съдбите на отделни страни. Подобни преговори спряха да се водят от доста години насам, но през последните седмици получавам усещане за deja vu. Американците и руснаците, през главите на всички останали, стартираха преговори за намиране на пътища за разрешаване на кризата в Украйна, което в крайна сметка ще определи и съдбата на тази страна.

В хода на преговорите, американският президент Барак Обама ясно даде да се разбере, че Вашингтон не възнамерява да разширява границите на НАТО, включвайки в алианса Украйна и Грузия. Руснаците пък увериха, че нямат намерение да продължават военните действия в Украйна. Разговорите между руския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Кери касаят широк кръг въпроси и ще продължат. Макар и по различни причини, нито една от страните не иска кризата да се проточи, но всяка от тях има собствено виждане за ситуацията.

Визията на Русия

Руснаците са убедени, че бунтът в Киев е провокиран от западните специални служби, подкрепили неправителствените организации и, че без тази подкрепа демонстрациите постепенно са щели да затихнат, а властта да запази позициите си. Всъщност, това е традиционна руска позиция, Москва твърдеше, че и "оранжевата революция" има същите корени. Западът отхвърля това, но важното е, че руснаците вярват в него. А това означава, че те вярват в способността на западните разузнавателни служби да дестабилизират Украйна, както и другите държави от руската сфера на влияние и дори самата Русия. Тоест, руснаците се опасяват от американската сила и влияние.

В същото време, те изпитват известни съмнения относно своята реакция. Ако оставим настрана теорията за западните разузнавания, руснаците са наясно, че украинците са разделени и, че свалянето на Янукович е много по-просто от това да управляваш страната. Москва вдигна цените на газа за Украйна с 80%, а помощта на МВФ за страната е съпътствана с много сериозни социални и икономически неприятности. Тези неприятности ще станат съвсем ясни през лятото, когато и романтичните спомени за февруарския метеж ще останат в миналото. Според руснаците, в този момент ще възникне откровено негативна реакция към действията на Запада и те ще могат да използват влиянието си в страната за да участват във формирането на украинското правителство. Овладяването на Източна Украйна е в разрез с тази стратегия. Руснаците искат в украинските избори да участват и проруските области, които да формират мощен опозиционен блок в Киев. От тази гледна точка, отделянето на част или на цялата Източна Украйна не изглежда рационално.

Другите варианти са неприемливи за Русия. Говори се за някакви действия в Приднестровието. Но макар че руските войски могат да предприемат действия в Молдова, снабдяването на приднестровския регион минава през Украйна. При възникването на конфликт, руснаците следва да имат предвид, че украинците ще прекъснат този път. Разбира се, руснаците могат да го възстановят със сила, но в такъв случай ограничените действия в Молдова ще доведат до инвазия в Украйна и руснаците ще се окажат там, откъдето започнаха.

Някои не изключват евентуални руски действия в Прибалтика, твърдейки, че Кремъл може да подтикне руското малцинство към протестни действия. Но балтийските държави са част от НАТО и ответната реакция може да се окаже непредсказуема. Руснаците искат да запазят сферата си на влияние в Украйна, без при това да прекъсват своите търговски и политически връзки с Европа и най-вече с Германия. Изпращането на руски войски в Прибалтика би застрашило тези отношения.

Преговорите за отслабване на кризата са целесъобразни за руснаците, тъй като рискът, свързан с потенциалните им действия, е твърде голям, както и защото те разчитат да възстановят влиянието си в Украйна, когато тя бъде притисната от икономическата криза, а Русия започне да отделя средства за да облекчи положението и.

Визията на САЩ

САЩ смятат, че руснаците разполагат с два основни лоста за въздействие. Във военен план, те са по-силни от американците в своя регион. САЩ не разполагат с никакви практически варианти за военни действия в Крим и Украйна, както нямаха и в Грузия през 2008. Ако в Евразия избухне мащабен конфликт, Америка ще се нуждае от месеци за да натрупа достатъчно сили и да създаде там мощна групировка. Навремето, подготовката на "Пустинна буря" отне половин година, а интервенцията в Ирак през 2003 също толкова. Разполагайки с такъв запас от време, руснаците със сигурност ще постигнат целите си, а за американците ще остане само един вариант за действие, който изглежда невъзможен: да влязат в контролираната от руснаците територия. Америка не иска руснаците да се ориентират към военния вариант, защото това ще демонстрира неспособността на САЩ своевременно да започнат ответни действия. То ще покаже и очевидните недостатъци на НАТО.

Освен това американците не искат да поставят германците на изпитание, тъй като не знаят накъде ще тръгне Берлин. В известен смисъл, именно германците поставиха началото на кризата в Украйна, нежелаейки да приемат отказа на Киев да продължи процеса на евроинтеграция и подкрепяйки един от водачите на бунта, както преди така и след протестите. След това обаче, германците сякаш се успокоиха, а подкрепяният от тях опозиционен лидер Виталий Кличко отпадна от президентската надпревара в Украйна. Тоест, Берлин отстъпи.

Германците не искат началото на малка студена война. Постоянният конфликт на изток от границите им ще задълбочи нестабилността на ЕС и може да принуди Германия да предприеме по-решителни действия – нещо, което тя не желае. Берлин много активно се опитва да стабилизира ЕС и да запази единството на Южна и Централна Европа пред лицето на мащабните икономически проблеми и очевидното усилване на дяснорадикалните сили. Германия в никакъв случай не иска дуел с Русия. Освен това, германците получават от Русия една трета от необходимите им енергоносители. Това е взаимноизгодно, но германците не са сигурни, че Москва ще се интересува от взаимната изгода на фона на кризата. Тоест, това е риск, който те не могат да поемат.

Но, ако Германия прояви предпазливост, независимо от градуса на страстите в региона, централноевропейците също ще действат предпазливо. Полша например, не може просто така да игнорира Германия. САЩ могат да заложат на двустранните отношения в региона и мисля, че след време това ще стане факт. Днес обаче американците въобще не са готови за активни действия, особено в този регион, където могат да им противостоят едновременно две държави - Русия и Германия.

Вашингтон, както и Москва, разполага с ограничен брой варианти. Дори ако предположим, че руските твърдения за американска намеса в Украйна чрез НПО отговарят на действителността, САЩ вече са изиграли тази карта и ще им бъде много трудно да я разиграят отново, на фона на сегашните мерки за строги икономии. Затова последните събития изглеждат съвсем логични. Руснаците се обърнаха към американците за да обсъдят въпроса за разрешаването на кризата, настоявайки при това за федерализацията на Украйна и изпращането там на международни наблюдатели.

Значението на преговорите

Най-интересното е, че с началото на поредното действие от украинската драма американците и руснаците се обърнаха един към друг. Разбира се, руснаците говорят и с европейците, но когато дискусията опря до въпроса за бъдещето на Украйна и анализа на различните варианти, Лавров започна да звъни на Кери, а Кери веднага му отговаря.

Това показва нещо важно относно начина, по който е устроен и действа нашият свят. Вече споменах за слабостите на двете страни, но дори и пред лицето на тези слабости руснаците знаят, че няма да могат да се справят с украинската криза без съдействието на американците, а САЩ са наясно, че ще им се наложи да си взаимодействат с Москва, тъй като вече не могат просто да наложат крайния резултат, за разлика от 90-те години, когато Вашингтон нерядко действаше именно по този начин в региона.

Отчасти, това е силата на навика, създаден по време на студената война. Става дума обаче за нещо повече. Ако руснаците искат да намерят решение на украинския проблем, което да отговаря на националните им интереси, без при това да бъдат принудени да поемат прекалено голям риск, те следва да говорят единствено със САЩ. В Европа няма такава фигура, която да говори от името на европейските държави по такъв важен въпрос. Британците говорят от свое име, същото се отнася и за французите, германците или поляците. Когато преговаряш с европейците следва първо да им дадеш възможност да се разберат помежду си. След преговорите, отделни държави, или пък ЕС, като цяло, могат да изпратят наблюдатели. Европа обаче си остава абстракция, когато става дума за силова политика.

Руснаците звънят на американците, защото са наясно, че каквито и да са слабостите на Америка в момента и в тази част на света, потенциалът на силата и влиянието на САЩ е много по-голям от техния. За Русия е опасно да не се споразумее със САЩ по този въпрос, а споразумението с тях е оптималния път за решаването на проблема.

Ако бъде постигнато руско-американско споразумение за разрешаване на кризата, към него могат да се присъединят германците и други европейци. Германия се нуждае от такова решение, което да не навреди на отношенията и с Русия и да не влоши отношенията и с Централна Европа. Германците се нуждаят от добри отношения с централноевропейците в рамките на ЕС. Американците също се нуждаят от такива отношения, но в момента те не зависят толкова от Централна Европа. Ето защо в момента САЩ могат да предложат повече, отколкото европейците, дори ако последните съумеят да се организират за провеждането на преговори.

Накрая, САЩ имат глобални интереси, на които руснаците могат да навредят. Най-очевидният от тях е Иран. Тоест, руснаците могат да обвържат проблемите на Украйна с проблемите на Иран за да постигнат по-изгодна сделка със САЩ. В преговорите със САЩ икономическият компонент е минимален, а политическият и военният са максимални. Има места, където Америка се нуждае от помощта на Русия по подобен род въпроси. А Вашингтон и Москва са доказали, че могат да се споразумяват.

Другите притеснения на американците

Най-важното е, че американците не казват, какво точно искат от руснаците. Ясно е, че биха искали създаването на конституционна демокрация в Украйна. На практика, руснаците не са против това, стига Украйна да не бъде приета в НАТО или ЕС. Те обаче са наясно, че създаването на конституционна демокрация в Украйна е изключително мащабен и вероятно неосъществим проект. Те знаят, че властта там се крепи на опасно крехка икономическа и социална основа. В правителството на САЩ има сили, разтревожени от възможността Русия да се превърне в регионален хегемон. Други пък са буквално обсебени от Близкия Изток и смятат, че руснаците отправят открито предизвикателство към САЩ в този регион. Впрочем, има и такива, които виждат в тях потенциални партньори.

Понякога ситуацията в САЩ се развива така, че в страната възниква сложно идеологическо и институционално разнообразие. Държавният департамент и Департаментът по отбраната рядко гледат на нещата по един и същи начин, а в различните отдели на тези институции се формират конкуриращи се визии. А да не забравяме и Конгреса. Затова понякога да си имаш работа с американците не е по-лесно, отколкото с европейците. Това обаче дава и възможност за умели манипулации в хода на преговорите.

Въпреки това, когато възникнат изключително важни и национално значими въпроси, президентът или някоя друга ключова фигура, може да поеме инициативата. В конкретния случай това, както изглежда, е държавният секретар Кери. Независимо, че е принуден да се съобразява с разнообразните визии за човешките права и силовата политика, той може да действа от името на единствената държава, способна да постигне споразумение с руснаците и да формира в Европа и в Киев такава коалиция, която да приеме това споразумение. .

На свой ред, Русия преживя важна трансформация и драматично промени основния вектор на своята активност след падането на украинские президент Янукович. Тя го стори не за да предотврати поражението си, а най-вече за да формира у останалите представа за собствената си мощ. Мощта на Москва е реална, но не е достатъчна за да промени директно хода на събитията, окупирайки Киев например. За да възстанови позициите си, Русия ще трябва да използва икономическите слабости на Украйна и политическото разцепление в страната, освен това тя ще се нуждае от време. За да постигне всичко това, Москва се нуждае от решение, постигнато в хода на преговорите, което, както тя се надява, ще претърпи определени промени под въздействие на събитията. За да си гарантира такова решение и е необходим важен и силен партньор в преговорите. САЩ са единствения такъв партньор. Въпреки всички сложности и странности на американците, само те могат да създадат стабилната платформа, от която се нуждае в момента Русия – стига, разбира се, да бъдат убедени да действат.

САЩ не са склонни да признаят, че са навлезли в период, когато съперничеството с Русия ще се превърне в определящ елемент на тяхната външна политика. Вътрешната логика на последната не е концентрирана върху Русия, а вътрешните бюрократични интереси не съвпадат. Може например да се изтъкне тезата, че приключването на украинската криза не е в американски интерес и, че ако Русия затъне по-дълбоко в украинското блато, ще загуби много сили и ще бъде принудена да се откаже от зараждащото се съперничество със САЩ, още преди то истински да е започнало. Съединените щати обаче действат по собствените си правила и все още не са готови да разсъждават за отслабването на Русия. Впрочем, имайки предвид реалната изолираност на Америка, отсрочката на решението може би не е чак толкова лоша идея.

Затова преговорите с руснаците изглеждат многообещаващи. Още по-важно обаче е, че руснаците ни показаха, как действа светът днес. Когато се налага да се свърши нещо сериозно, както и преди се налага да се обърнеш към САЩ.

Какво можем да очакваме през втората половина на 2014

Преди петнайсет години, когато съвършено неизвестният руски чиновник Владимир Путин дойде на власт, Stratfor започна да следи възраждането на Русия. Този бивш офицер от КГБ потуши сепаратисткото движение в Чечения, обузда влиятелните руски олигарси и трансформира ресурсно-суровинните компании в страната в големи държавни корпорации. След това Русия на Путин се възползва от ангажирането на САЩ с други проблеми и възстанови сферата си на влияние в бившата съветска периферия, паралелно с това установявайки стратегически отношения с Германия в Северноевропейската равнина. Затова беше само въпрос на време САЩ да усетят необходимостта да реагират на опитите да Русия да преразгледа границите си с Европа.

Това déjà vu за студената война, което настъпи в Евразия през последните месеци, в никакъв случай не е нито началото, нито края на американско-руското противопоставяне. Stratfor внимателно следеше приливите и отливите в тази борба, включително по време на „оранжевата революция” през 2004-2005, в хода на която американските и европейски неправителствени организации опитаха, но така и не успяха да обвържат здраво Украйна към Запада, както и грузинско-руската война през 2008, по време на която Путин демонстрира ограничените възможности на Запада да оказва подкрепа на държавите, разположени по руската периферия.

Всеки път, когато САЩ опитваха да наложат на Русия определени граници и рамки, както беше през 2011, когато американските НПО поощряваха антиправителствените протести в Москва, Путин винаги имаше готов отговор.

В края на 2013 Русия първо надхитри САЩ по отношение на Сирия, а след това изведе на преден план изтичането на информация от Агенцията за национална сигурност, осъществено от Едуард Сноудън, целенасочено опитвайки се да ерозира отношенията между Вашингтон и съюзниците му. Именно в този момент, Stratfor допусна грешка в анализа си за това, доколко активно САЩ ще започнат да действат срещу Москва, опитвайки се паралелно с това да постигнат баланс с останалите си външнополитически приоритети, като сложните преговори с Иран например. В годишната си прогноза за 2014 предположихме, че Русия ще успее да неутрализира Украйна след като президентът на страната Виктор Янукович реши да се откаже от подписването на споразумение за асоциация с ЕС. Очаквахме, че това ще провокира демонстрации срещу него, но не смятахме, че САЩ и европейските държави ще се възползват от протестите за да нанесат удар по най-чувствителната за Русия зона в нейната периферия. В същото време, някои фундаментални постановки, залегнали в основата на нашата прогноза, запазват актуалността си. Германия например, очевидно не е готова да скъса отношенията си с Русия заради Украйна – особено в момента, когато се опитва да управлява все по-фрагментираната еврозона. САЩ пък, макар и да се радват, че са успели да напомнят на Москва за скритите си възможности, поне засега не са в състояние да поддържат сериозна конфронтация с руснаците.

Според нас, напрежението от първите три месеца на 2014 постепенно ще спадне и ситуацията ще се върне в рамките, определяли през основния период на студената война руско-американските отношения. САЩ и Русия ще се откажат от измислената теза, че уж координират политиката си с разделената Европа. Разбира се, двете страни ще продължат да обсъждат с европейците отделни въпроси, но границите на сегашната конфронтация ще се определят по време на преките преговори между САЩ и Русия.

Не може да се твърди, че Вашингтон и Москва са готови още през 2014 да постигнат всеобхватно споразумение и да прокарат разграничителната линия между Запада и Русия в периферната зона на Европа. Става дума за продължителен конфликт и участниците в него внимателно и предпазливо ще използват лостовете си за влияние в Европа и извън нея, без при това да излизат извън едно определено прагово значение на конфликта.

В основата на тази динамика е именно Украйна. За Москва, обръщането на Украйна към руската сфера на влияние или поне нейното неутрализиране, е критично важен въпрос за националната сигурност. За САЩ пък Украйна е инструмент, с чиято помощ Америка може да сдържа Русия, докато тя продължава да разполага с прекалено голяма мощ на континента. Затова Москва се готви да води продължителна игра в Украйна. Революционната еуфория в Украйна бързо ще спадне, когато започнат да действат мерките за сурови икономии, а на политическата сцена в Киев отново се проявят с пълна сила естествените поводи за раздор. Както стана и след „оранжевата революция”, до края на 2014 Москва ще залага на вътрешноукраинските противоречия, използвайки неизбежната икономическа зависимост на Украйна от Русия и бавно но сигурно ще започне да възстановява влиянието си в нея.

В тази игра ще бъдат включени и балтийските държави, Молдова и Грузия. Русия ще заложи на традиционната си политика в защита на руските малцинства в чужбина, предупреждавайки балтийските  постсъветски републики да внимават и, в същото време, подчертавайки влиянието си в отцепилите се от Грузия и Молдова територии.

Напрежението ще се запази, но Русия, съобразявайки се с възможностите си, няма да прибегне до открити военни действия в т.нар. „близка чужбина”. Евентуална инвазия в Източна Украйна, да не говорим за марш през Днепър към Молдова, би било нещо прекалено, което вероятно ще струва скъпо на руснаците. И Путин е наясно с това.

По същия начин, САЩ ще демонстрират сдържано поведение към Русия. Вашингтон не може да разчита на съгласуван европейски отговор, с чиято помощ да следва по-твърда линия към Москва. Макар че въпросът за икономическата интеграция на Молдова и Грузия с ЕС ще стане предмет на преговори, САЩ ще се въздържат от обсъждането на далеч по-важната тема за присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО. Въпреки това, САЩ и НАТО все пак ще разполагат с ограничена възможност да оказват военна подкрепа на държавите от източноевропейската периферия, тъй като скандинавските държави и членовете на „Вишеградската четворка”, в лицето на Полша, Чехия, Словакия и Унгария, дискутират помежду си или със САЩ въпроса за формулирането на обща военна позиция против Русия. Това обаче е продължителен процес и, ако американско-руското противопоставяне остане ограничено в определени рамки, поне през 2014 няма да възникне достатъчно мощен тласък за преход на дебатите за военна интеграция към значими практически действия.

Периодът от квазистудената война до средата на 2014, характерен за който е попадналото в задънена улица руско-американско противопоставяне, едва ли ще е толкова богат на събития, като началото на годината, но по редица въпроси, несвързани с Украйна, ще бъдат предприети доста активни действия. Stratfor продължава да гледа с оптимизъм на американско-иранските преговори, макар да не изключваме, че Москва ще се опита да отвлече вниманието на САЩ в Близкия Изток.

Впрочем, самоутвърждаващата се Русия е само един от няколкото критично важни проблеми, които могат да пратят в задънена улица Европа, където продължават да набират популярност националистическите партии. На свой ред, без да вижда перспективи за икономическо подобряване, Китай ще бъде принуден да продължи да отлага необходимите структурни реформи, опитвайки се да реши своите задълбочаващи се финансови проблеми.

Украйна ще запази първостепенното си значение за Москва

Позициите на Русия в постсъветското пространство и, до голяма степен, отношенията и със Запада, ще бъдат тясно свързани със ситуацията в Украйна. Когато революционният плам утихне, Украйна ще се върне в добре познатото на всички състояние на парализа. В сегашната управляваща коалиция вече се очерта разцепление между ориентираните към ЕС фракции, националистическите партии и ултранационалистическите движения. Временното правителство пък се безпокои най-вече за платежоспособността на страната и възможността тя да фалира. За да се избегне подобно развитие, в края на март МВФ одобри отпускането на заем за Украйна. Той обаче ще го отпусне при определени политически условия, предвиждащи осъществяването на реформи. Сред тях е повишаване цените на газа за частните потребители и въвеждането на гъвкав валутен курс. Тези мерки ще задълбочат разцеплението между фракциите и ще застрашат правителството, като цяло.

Трънливият път към президентските избори, планирани за 25 май, ще доведе до ново усилване на вълненията в Украйна. Може да се очаква, че Русия ще оспори легитимността на изборите, подкрепяйки протестите и въоръжените групи на юг и югоизток, където мнозинството проруски настроени украинци и в момента гледат с опасение на политическите решения, които се вземат в Киев.

Дори ако вълненията попречат на насрочените избори, стремежът към децентрализация на властта в Украйна ще даде на Русия повече лостове за влияние в тези региони и тя ще може да се противопостави на прозападните тенденции в по-далечна перспектива.

Освен това, Москва ще използва икономически средства за отслабване позициите на новите власти в Киев, като например ограничаване на вноса от Украйна. Тя, освен това, може да наложи по-високи цени за природния газ, отказвайки да прави отстъпки на разделеното и все още несигурно украинско правителство. Естествено, прозападните политици в Киев ще поискат от ЕС и САЩ да защитят Украйна от руския икономически натиск. Поне в началото западната помощ ще бъде достатъчна за да не допусне фалита на Украйна и да не позволи тя да се поддаде на руското влияние. В по-отдалечена перспектива обаче, когато стане ясно, че Украйна не е в състояние да покрива дълговете си, ЕС, който се бори със собствената си икономическа криза, ще ограничи помощта си за тази „държава-инвалид”.

Въпреки заплахите, Русия едва ли ще предприеме военна намеса в Украйна. Тя обаче ще използва силите си по границата, в Крим, Приднестровието и Беларус за да упражни военен натиск срещу Украйна. Русия и НАТО ще продължат да осъществяват ограничени и премерени военни маньоври, чиито мащаби ще съответстват един на друг. Най-вероятно НАТО ще укрепва позициите си на изток, прехвърляйки свои части в близост до Русия и предислоцирайки военна техника, да кажем в Прибалтика. Тези предислокации ще се осъществяват в рамките на дългосрочни програми за обучение и военна подготовка, при които войските ще се разполагат на предна линия временно и на ротационна основа. Но, което е изключително важно, САЩ ще се въздържат да разполагат за постоянно свои военни части в близост до руската граница и ще избягват дискусиите за присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО. На свой ред Русия ще увеличи военното си присъствие в Беларус и ще усили групата войски в западната част на страната, но едва ли ще предприеме военна интервенция в Украйна.

Постсъветските републики ще определят позициите си

Освен Украйна, в борбата за влияние между Русия и Запада скоро ще се окажат ангажирани и други държави. Молдова и Грузия вървят към интеграция с ЕС и следва да подпишат през юни знакови споразумения за асоциация и свободна търговия със Съюза. Западните агенции и НПО ще стимулират провеждането на демонстрации в подкрепа на този политически курс в Кишинеу и Тбилиси. Русия обаче разполага с множество лостове, които може да използва срещу Молдова за да ерозира тези интеграционни усилия, включително търговските санкции, политическите връзки с опозиционните организации и военното присъствие в Приднестровието. Русия е в състояние да оказва политически и военен натиск върху Тбилиси, използвайки откъсналите се от Грузия Абхазия и Южна Осетия, но прекъсването на търговските връзки след грузинско-руската война през 2008 лиши Москва от икономически лостове за въздействие върху тази страна. Последиците от споразумението за интеграцията на Молдова и Грузия с ЕС ще станат предмет на по-обширни преговори между Русия и САЩ. От руска гледна точка обаче, тези държави са от второстепенно значение, в сравнение с Украйна.

Балтийските държави – Естония, Латвия и Литва, също ще искат по-голяма подкрепа от Запада, тъй като Русия може да усили натиска си върху тях, увеличавайки военната си групировка в Калининградска област, в Балтийско море и в западните руски области. Макар че балтийските държави вече са членове на НАТО, те ще се стремят към усилването на западното военно присъствие и увеличаването на западната енергийна помощ. САЩ обаче няма да започнат скоро да изнасят втечнен природен газ и максималното, което могат да сторят в рамките на оказването на енергийна помощ, е да предоставят технологии и инвестиции за дългосрочни (и скъпоструващи) проекти за енергийна диверсификация.

Фундаменталната трансформация на НАТО и въоръжените сили на държавите от региона също ще отнеме много време. А тъй като САЩ демонстрират предпазливост в отношенията си с Русия, по-напористи страни като Полша например, ще изразят разочарованието и недоволството си от степента на американската ангажираност с проблемите на региона. По-благоразумните държави, като Румъния, ще са по-склонни да не раздуват проблемите и да ги дебатират спокойно.

Ако Грузия, Молдова и балтийските държави ще укрепват интеграцията си със Запада, другите държави от постсъветското пространство ще развиват сътрудничеството с Русия. Беларус, която е близък съюзник на Москва, ще укрепва връзките в сферата на сигурността, включително чрез увеличаване на групировката на руската изтребителна авиация на своя територия. Западните неправителствени организации могат да се опитат да стимулират беларуските опозиционни групировки и да организира протести, действайки на най-вече чрез Полша и Литва. Ефективността на тези усилия обаче ще бъде крайно ограничена.

Междувременно, Русия ще продължи да укрепва единството в рамките на своите икономически и военни блокове. През май Русия, Беларус и Казахстан официално подписват споразумението за трансформацията на Митническия съюз в Евразийски икономически съюз. Армения ще се присъедини към тази организация в началото на 2015, когато Евразийският съюз официално ще започне да функционира. Русия ще укрепва и единството на държавите-членки на Организацията на Договора за колективна сигурност в лицето на Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, включително чрез провеждането на военни учения и доставки на въоръжение.

* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенция Стратфор

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019