16
Сря, Окт
4 New Articles

Кризата в Украйна: целите на Русия и икономическите интереси на Запада

брой 3 2014
Typography

Според мнозина, случващото се в момента в Украйна е свързано с осъществяващата се трансформация на сегашната международна система в нова и качествено различна. В тази връзка е показателно, че според руския президент Путин, още по време на либийската криза той е стигнал до извода, че със Запада не могат да се водят честни и равнопоставени преговори, а се налага той просто да бъде "сдържан". Москва успешно използва тази възможност в Сирия, където за първи път от Втората световна война насам САЩ се опитаха да предприемат важна политическа и военна акция и бяха спрени от друга държава, при това по доста унизителен за единствената световна суперсила начин. Руската позиция по сирийската криза беше открито предизвикателство към глобалната хегемония на САЩ и бе възприета именно по този начин във Вашингтон, а днес, т.е. след началото на кризата в Украйна, това се признава и от самите руснаци.

Както посочват редица (включително американски) анализатори, реалният залог за САЩ в украинската криза е да бъде наказана Москва заради дързостта и да отправи това предизвикателство, докато за Русия този залог е (ни повече, ни по-малко) трансформацията на еднополюсния световен ред с многополюсна международна система, в която суверенните държави да действат в рамките на международното право. Истината е, че Москва едва ли би избрала точно този момент за открита конфронтация с Вашингтон, но решимостта на американците да накажат Кремъл за това, че се осмели да им се противопостави по сирийския въпрос, буквално я принуди да концентрира силите си и, приемайки предизвикателството на САЩ, да се опита да отстои интересите си. Тоест, Путин, на практика, нямаше особен избор.

Днес, когато позициите на основните играчи вече изглеждат достатъчно ясни, можем да прогнозираме, че руснаците едва ли ще склонят да се върнат към предишното статукво. И Путин, и външният министър Лавров достатъчно откровено декларираха, че крайната цел на Русия всъщност е да лиши САЩ от ролята им на глобален хегемон. Постигането и изисква далеч по-продължителни, мащабни и непрекъснати усилия от тези, които принудиха Запада и новите власти в Киев да склонят да преговарят с Москва. Русия, в частност, следва убеди европейците, че цената, която ще им се наложи да платят за сегашното си васално поведение към САЩ по украинския въпрос, ще се окаже непосилна за тях и така да вбият клин между Америка и Европа. На второ място, руснаците ще трябва да принудят САЩ да признаят, че вече не разполагат с достатъчна военна мощ за да "наказват" или сменят всеки режим по света, който не им харесва. На трето място, те следва да убедят Китай и редица други ключови азиатски държави да застанат открито на страната на Русия и да поискат международните норми да важат не само за тях, но и за Запада. Това е свързано с постепенната замяна в международната търговия на долара с други валути, като по този начин бъде забавено и ограничено сегашното финансиране на американските дългове от останалата част от света.

Руснаците ще трябва да стимулират Латинска Америка и Африка сами да изберат своето бъдеще, слагайки край на сегашния монопол на Запада в рамките на отношенията по оста Север-Юг. Те ще трябва да прокарат нов цивилизационен модел, отхвърлящ сегашната западна парадигма на обществото, управлявано от затворени и антинационално ориентирани малцинства. Това ще означава открито предизвикателство към съвременния либерално-капиталистически политически модел, олицетворяван от т.нар. Вашингтонски консенсус, и замяната му с нов модел на социална и международна солидарност. Всичко това може да се обедини в рамките на едно понятие, лансирано наскоро от група американски анализатори, и то е "ресуверенизация".

Откакто пое властта в Кремъл преди почти петнайсет години, Путин многократно подчертаваше необходимостта от ресуверенизация на Русия. Украинската криза обаче го принуди да разкрие (вероятно преждевременно) истинската крайна цел на своята стратегия, а именно - "ресуверенизацията" на цялата планета. Това е ужасно трудно и, ако въобще е възможно, вероятно ще отнеме десетилетия, макар че имайки предвид отчайващата некомпетентност и провалите, които претърпя напоследък наднационалния глобален елит, претендиращ че може успешно да управлява западния свят, процесът може и да се ускори. Нека обаче се върнем на конкретните геополитически измерения на събитията в Украйна.

Западните икономически интереси и "февруарската революция" в Украйна

Паралелно с развитието на "революцията" в Украйна, на международно равнище се очерта остър сблъсък между Запада и Русия за тази страна, в качеството и на важен геополитически и геостратегически актив. Впоследствие, именно този сблъсък измести от информационната плоскост всички други проблеми. В анализите си по този повод обаче, мнозина (съзнателно или не) са склонни да игнорират аксиомата, че политиката е концентриран израз на икономиката. В същото време, не бива да забравяме, че основна характеристика на днешните големи международни играчи е, че те (включително Западът) представляват своеобразни "корпорокрации". Според американския икономически експерт Джон Пъркинс, "корпорокрацията" е такава система на държавно управление, която обединява в едно корпорациите, банките и правителствата. Впрочем, в началото на декември 2013, в коментар на Financial Times също се подчертава, че ръководството на ЕС, както и това на САЩ, предпочитат икономиката пред геополитиката и действат не като държавници, а като PR-агенти на своите национални компании. Затова си струва да се откъснем за малко от тезата, че в основата на случващото се в Украйна е противопоставянето между два коренно различни геополитически и цивилизационни модели и да анализираме икономическите интереси на основните външни спонсори на "февруарската революция" в тази страна - САЩ и ЕС.

Американските интереси

Икономическите интереси на САЩ в Украйна стават по-ясни, ако си припомним, кои са основните "донори" на американския федерален бюджет - петролните и газовите компании. Така, според American Petroleum Institute, ежедневните приходи от петролногазовите оператори в бюджета на САЩ се равняват на 86 млн. долара, което надхвърля данъчните постъпления от който и да било друг отрасъл. Впрочем, в проектобюджета за 2014 се предвижда тези приходи да нараснат с още 90 млрд. долара. Подобна стъпка изглежда логична, имайки предвид т.нар. "шистова революция" в САЩ и нарастващия добив на собствен петрол, както и военния бюджет на страната (който в периода 2011-2014 "поглъща" между 22% и 25% от БВП на страната). В тази връзка, следва да напомним някои изключително важни факти, свързани с петролно-газовата индустрия на САЩ, както и с Украйна.

На първо място сред тях е постигнатото още по времето на Янукович споразумение за разпределяне на добива от разработващите се в момента газови находища в черноморския "Скитски сектор" с консорциума, доминиран от американския петролно-газов гигант ExxonMobil. На второ място следва да посочим плановете за постигане на споразумение (пак със сваленото украинско правителство) относно разработката на шелфовите газови находища край Керч. На трето място пък е прекратяването, от страна на Exxon Mobil, на проектите за добив на шистов газ в Унгария, а в началото на 2013 - и в Полша. Накрая, не бива да забравяме, че през последното тримесечие на 2013 приходите на Exxon Mobil паднаха с 18%.

САЩ очевидно видяха заплаха за тези газови споразумения в руско-украинската сделка от 17 декември 2013, която бе възприета от Вашингтон като окончателен завой на Киев към Митническия съюз. Според американците, той би могъл да доведе до преразглеждането на въпросните споразумения и изместването на Exxon от руските гиганти Газпром и Роснефт, които отдавна проявяват апетити към петролните и газови находища в Черно море. Тоест, заплахата да загубят потенциално печеливши активи, на фона на провала на проектите за добив на шистов газ в Източна Европа и спада на доходите на водещата американска петролногазова компания, обяснява икономическата заинтересованост на Вашингтон от победата на "февруарската революция" в Киев. Тази заинтересованост става още по-очевидна, предвид увеличеното данъчно облагане на американската петролно-газова индустрия през 2014.

С това обаче, "газовите интереси" на САЩ в Украйна не се изчерпват. През март в украинските медии се появиха твърдения, че временното правителство може да продаде цялата национална газопреносна мрежа на друг американски газов гигант - Chevron. На пръв поглед, те могат да приемат като илюстрация за мащабната информационна война, която се води в момента между Запада и Русия, макар че "дим без огън няма". Както е известно, газопреносната мрежа осигурява значителна част от постъпленията в украинския бюджет: през 2011 приходите от газовия транзит формираха 2% от БВП на страната. Освен това, самата система представлява достатъчно скъп актив - по експертни оценки, през 2013 стойността и варираше между 26 и 29 млрд. долара. Между другото тези цифри са доста близки до общия обем на външните заеми (35 млрд. долара), които според сегашното правителство в Киев ще са необходими на страната през следващите две години.

Впрочем, американските икономически интереси в Украйна далеч не се изчерпват с енергоносителите. САЩ са световен лидер в доставките на зърнени култури, чиито най-голям потребител е Китай. Съзнавайки опасностите от прекалено голямата си зависимост от американските зърнени култури, Пекин се опитва да диверсифицира доставките си, развивайки сътрудничеството си именно с Украйна. Още по времето на Янукович, Китай отпусна на Украйна стокови кредити на обща стойност 3 млрд. долара, които страната трябваше да плати с износ на зърнени култури: 4 млн. т през 2014 и 4,5 млн. т, през 2015. Както е известно, стоките, доставяни като изплащане на кредит или връщане на вложени инвестиции, се оценяват под пазарната им стойност, а имайки предвид че през 2013 (според експертите на швейцарската банка UBS), цените на зърното паднаха заради добрите реколти в целия свят, става ясно, че Киев е поел ангажимент да доставя на Китай зърнени култури по цени доста под пазарните. Последиците съвсем скоро станаха ясни - според съобщения в американски и украински медии, в края на декември 2013 Китай е отказал сделка за доставката на 601 хил. т американска царевица, което доведе до спад в цената и с 20%. Официалната причина китайците да предпочетат украинската пред американската царевица са чисто екологични, а именно наличието в американската царевица на голям дял генномодифицирана продукция (ГМО). В САЩ, ГМО-царевицата е 90% от целия добив, докато в Украйна тя е не повече от 10-15%. Впрочем, освен от екологични съображения, китайското ръководство бе привлечено и от по-доброто съотношение между цена и качество на украинската продукция. Тоест, налице е още една чисто икономическа причина САЩ да искат свалянето на Янукович - възстановяването на прекъснатите доставки на царевица за Китай.

Като реакция на внезапното китайско решение, може да се очаква, че контраударът на Вашингтон ще бъде насочен именно срещу това, което формално стана причина китайците да предпочетат украинската продукция - производствените технологии. Така, в началото на 2013 американската компания Monsanto обяви, че възнамерлява да инвестира 140 млн. долара за изграждането на завод за семена в западноукраинския град Виница, който да влезе в действие през 2015. Официално обявената и цел е да съдейства за повишаване на добивите от царевичните насаждения в Украйна, която да се превърне третия най-голям производител в света (в момента тя е на трето място, след САЩ и ЕС). Според експерта от Запорожкия университет доцент Михаил Бракалински обаче, истинската цел е да бъдат провалени украинските доставки на царевица за Китай чрез увеличаване дела на ГМО в тях, възползвайки се за целта от очертаващия се тежък период за Украйна, свързан с подписването на кредитното споразумение с МВФ.

Друг възможен икономически стимул за американската намеса в украинската "революция" е възобновяването на проекта за създаване в Харковска област на референтна лаборатория за особено опасни болести по животните. Формално това е чисто ветеринарен проект, за който Вашингтон планираше да отдели 20 млн. долара, интересното в случая е, че той трябваше да се реализира от... Пентагона. Заради активните протести на местното население и намесата на предишното правителство проектът беше преустановен. Няма да е изненада обаче, ако новите управляващи в Киев го "размразят", разрешавайки създаването на територията на Украйна на вирусна лаборатория на Департамента по отбраната на САЩ.

Икономическите интереси на ЕС

За разлика от САЩ, ЕС не крие икономическите си интереси като те са свързани със споразумението за Асоциация и създаване на зоната на свободна търговия с Украйна. Негативните последици за Киев от подписването на това споразумение станаха ясни още в началото на ноември 2013, когато на срещата си с президента Янукович членовете на Украинския съюз на индустриалците и предприемачите помолиха то да бъде отложено, така че да могат да се подготвят за сериозните трансформации, свързани с подобна стъпка.

Днес, когато Украйна вече се намира в период на икономически сътресения, Брюксел реши да подпомогне новото правителство в Киев, като обеща на временния премиер Яценюк едностранно да премахне митата за редица украински стоки при износа им на европейските пазари. Това обаче не означава, че ЕС е готов да жертва собствените си икономически интереси. Така, доставките на украинска пшеница ще се извършват по вътрешноевропейски цени, които са по-ниски от международните, установени на Чикагската стокова борса. Освен това се въвеждат ограничения върху доставките на зърнени култури - до 1 млн. тона (вместо 3 млн. т), при положение, че през 2014 само доставките на украинска царевица за Китай трябва да достигнат 4 млн. т. Затова, премахването на митата за доставката на зърнени култури в ЕС няма да облекчи кой знае колко тежкото положение на украинските производители (да не говорим за някаква сериозна печалба).

Впрочем, премиерът Яценюк спомена и за възможността за безмитна доставка на индустриални стоки в ЕС. Той обаче пропусна да каже, че в списъка липсва най-важната износна продукция на Украйна - тази на металургичната индустрия. Все пак, украинските металурзи имат шанс да получат известни облекчения на европейския пазар за метална продукция. Както посочва в доклада си международната аналитична агенция Platts, преференции могат да получат доставчиците на плосък стоманен прокати, т.е. предприятията от концерна "Метинвест" на Ринат Ахметов, който (както и концернът "Интерпайп" на Виктор Пинчук) успешно преодоля сертификационната процедура в ЕС през 2013 (последното, между другото, обяснява и, защо Ахметов толкова активно се ангажира с временното правителство в Киев). Въпреки това, нито фактът, че разполага със сертификат, нито достъпът на продукцията му на европейския пазар гарантират на Ахметов, че ще може да разчита на успех в бъдещите търгове за доставки. Както се посочва в споменатия по-горе доклад на Platts, осигуряването на достъп на украинските производители (включително на металурзите) до европейските пазари няма да доведе до съществен ръст на бюджетните постъпления в страната. В същото време съществува съвсем реална опасност те да загубят вече съществуващите пазари - руският и този на държавите от Митническия съюз (това бе демонстрирано през август 2013, когато Москва спря вноса на украинска стомана), както и пазара на страните от Близкия Изток, които традиционно се смятат за основни потребители на украинския чугун, стоманени заготовки и сортов прокат. Впрочем, конкурент на украинските металурзи на близкоизточния пазар е и самият ЕС, където (по различни данни) свръхпроизводството се равнява на 40-80 млн. т и следва някъде да бъде пласирано. Имайки предвид, че постигането на споразумение за създаване на Зона за свободна търговия между ЕС и САЩ отново изглежда застрашено, Евросъюзът действително би могъл да се насочи към близкоизточния пазар за да защити икономическите си интереси.

Какво може да очаква Украйна в икономически план

Тоест, независимо от гръмките им политически декларация в подкрепа на "правото на украинския народ да направи своя исторически избор", САЩ и ЕС преследват съвсем конкретни икономически интереси. Днес, когато революционните страсти започват да утихват, еуфорията постепенно бива изместена от повсеместното разочарование от политиката на сурови икономии и заплахата от свиване на производството (особено в Източна и Южна Украйна, където са основните индустриални мощности на страната). В тази връзка си струва да припомня обявеното от президента на "Мотор Сич" (едно от най-големите предприятия в света за производство и ремонт на авиационни двигатели, в което през 2012 работеха почти 30 000 души) съкращаване на 73% от заетите в компанията, ако споразумението за асоциация с ЕС започне да се реализира на практика.

Както вече споменах, политиката е концентриран израз на икономиката и ако приемем, че в своята политика западните лидери действително се ръководят изключително от икономическите интереси на собствените си държави, можем да очакваме, че сегашната политика на временното правителство в Киев ще доведе до  реализацията на тези интереси за сметка на тези на украинците. В този смисъл, можем да прогнозираме, че идеологемата "Западът ще ни помогне", определяща дневния ред на новите украински власти, съвсем скоро ще отстъпи мястото си на отчаяните призиви на Киев за помощ, каквато Западът нито може, нито е склонен да окаже на страната.

Има ли шанс за преодоляване на украинската криза

След приключването на четиристранните консултации в Женева за Украйна през април 2014, се появи макар и плаха надежда, че участниците в конфликта и международната общност най-сетне ще намерят общи подходи за преодоляването на украинската криза.

Външните министри на САЩ и Русия Джон Кери и Сергей Лавров очертаха общото мнение относно разоръжаването на всички незаконни въоръжени формации, действащи в момента в Украйна. На свой ред, украинският външен министър Андрей Дешица заяви, че Киев е склонен да се откаже от активната фаза на прокламираната "антитерористична операция" (след посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в края на април обаче, въпросната операция беше подновена). Тоест, поне на думи, всички участици споделят необходимостта от политическо разрешаване на конфликта чрез преговори и без използване на сила. Временното правителство в Киев обаче не е готово да изтегли незабавно войските от Донецка област, както и да гарантира, че въоръжените националистически групи от "Десния сектор" и т.нар. "Национална гвардия" няма да атакуват привържениците на федерализацията в Югоизточна Украйна. Правителството не може да даде такава гаранция просто, защото не контролира напълно ситуацията в страната.

Според редица експерти, за да бъдат постигнати наистина сериозни резултати, в преговорите следва да бъдат включени и представители както на противниците на сегашната власт от Донецка, Харковска и Луганска области, така и на радикално-националистическите формации, тъй като без тяхното участие преговорите рискуват да се изродят в обикновена "говорилня".
Въпреки американските твърдения, Москва не може да отговаря за действията на привържениците на федерализацията, тъй като не контролира местните опълчения. Протестът в югоизточните райони вече е достигнал до такава фаза, в която непрекъснато възникват нови по-големи или по-малки въоръжени отряди със собствени водачи, като ситуацията се променя ежедневно. На всичкото отгоре, украинските олигарси, както и отделни местни политици, формират собствени "батальони за самоотбрана", като например поделението "Днепър", създадено и финансирано от губернатора на Днепропетровска област Игор Коломойски. Твърди се също, че в края на април Юлия Тимошенко също е започнала да създава собствени "отряди за самоотбрана".

Впрочем, както твърди бившият шеф на украинските служби за сигурност Александър Якименко, след "февруарската революция", в хода на която тълпите овладяха редица военни поделения и полицейски участъци, в ръцете на цивилното население са попаднали около 100 хиляди единици огнестрелно оръжие.

Всичко това може да доведе до пълното разпадане на Украйна като държава, като във всеки регион властта на практика ще премине от държавата към местните политически или икономически лидери. Подобен сценарий обаче не е изгоден за никого от външните играчи (може би с изключение на определени кръгове в САЩ, привърженици на стратегията на "управлявания хаос"), да не говорим за самата Украйна, тъй като той води до превръщането на страната в нещо подобно на Сирия, т.е. до раздробяване на територията и, масови кръвопролития и политически хаос. Подобно развитие не отговаря на интересите на Русия (тъй като хаосът ще възникне непосредствено до нейните граници), нито на Европа и САЩ (тъй като европейците ще се лишат от един от основните газови транзитни маршрути, освен това нито те, нито американците ще могат да реализират споменатите по-горе икономически интереси в Украйна). В крайна сметка то може да принуди Москва наистина да изпрати свои части в Югоизточна Украйна. В геополитически план това би се оказало поредното поражение на САЩ, които през миналата 2013 загубиха битката с руснаците в Сирия, след това и тази със скандалните разкрития на Едуард Сноудън, а днес я губят в Крим с тенденция да я загубят и в Украйна, като цяло.

Според редица експерти, изходът от тази ситуация изисква нейното "зануляване", т.е. оставка на сегашното правителство, отлагане на президентските избори за декември 2014 (както беше предвидено в споразумението между Янукович и опозицията от 21 февруари), разоръжаване на всички въоръжени групировки и насрочване на всенароден референдум за държавното устройство на страната и приемане на нова конституция.

Киев донякъде е склонен да бъде създадена работна група от членове на правителството и депутати от Върховната Рада, която да подготви промени в конституцията, предвиждащи децентрализация на административната власт и бюджетните потоци. Днес обаче тези мерки вече не са достатъчни, тъй като след началото на т.нар. "антитерористична операция" е необходимо изтегляне на правителствените части от Югоизточна Украйна и сериозни политически отстъпки.

Киев очевидно разчита, че Западът ще му окаже мощна политическа подкрепа в преговорите с Москва. Москва пък настоява Киев да признае интегрирането на Крим в Руската Федерация. Тоест, позициите на страните са толкова различни, че постигането на компромис в близка перспектива едва ли е възможно.

Все пак, остава известен шанс да се постигне взаимно разбирателство относно финансовата подкрепа. Както е известно, украинската икономика е на ръба да колапса. А истината е, че тя може да бъде спасена единствено от Русия, тъй като мащабите на западната помощ са недостатъчни - никой на Запад не е склонен да налива пари в бъчва без дъно. Москва обаче е съгласна да финансира Украйна, но само ако бъде решен кримският въпрос и страната се федерализира. Това би създало нещо като "буфер" по границата между Русия и Европа. Тоест, в чисто геополитически план то би осигурило известно успокояване в дългогодишното противопоставяне между Запада и Изтока. Подобно решение, разбира се, ще даде началото на продължителна позиционна игра, която обаче (можем да се надяваме) ще върви без употребата на оръжие и осъществяването на мащабни военни операции.

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019