Наталия Бекярова. Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Военна академия „Георги Стойков Раковски”, С., 2012, 420 стр.
Наред с Близкия Изток, Кавказ е сред световните конфликтни зони, разположени най-близко до България и Балканите. Въпреки това, кавказкият възел от етнорелигиозни и политически противоречия е слабо познат у нас. Българското обществено мнение по въпроса за конфликтите в района между Каспийско и Черно море (доколкото въобще го има) се формира предимно от епизодични медийни публикации, които не отразяват пълнотата на проблема и често пъти са пристрастни, а понякога и откровено неграмотни.
Затова появата на едно сериозно българско изследване, посветено на Нагорни Карабах и на кавказките конфликти в по-широк план, може само да бъде приветствана. Авторката професор Наталия Бекярова е преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски”, което прави книгата й още по-ценна и навременна, защото ще бъде използвана като учебно помагало от обучаващите се там български офицери.
Темата за конфликтите в Кавказ е сложна и многопластова. Става дума за процеси с изключително дълбоки исторически, етнически, демографски и военни корени, които могат да бъдат обяснени и разбрани единствено в рамките на едно комплексно разглеждане, което не пропуска хилядите дребни детайли и същевременно въвежда ред и структурира лавината от факти и мнения. Именно такова изследване представя книгата на Наталия Бекярова.
Конфликтният потенциал на Кавказкия регион
Фокусът на книгата е Карабахския конфликт, но преди да се спре на неговия ход и перспективи, авторката разглежда общият конфликтен потенциал на Кавказкия регион(първа глава), развитието на Азербайджан (втора глава) и на Армения (трета). Това е солидният фундамент, без който арменско-азербайджанският спор за Нагорни Карабах не може да бъде разбран и не би могло да бъде намерено точното му място в кавказкия геополитически пъзел.
Първа глава съдържа класически геополитически анализ на конкретно взет регион, в който има сложно преплитане на интереси на местни играчи и велики сили. Наталия Бекярова разглежда географията и етническата пъстрота на Южен Кавказ, след което очертава външнополитическите цели на трите държави в региона, както и на влиятелните външни фактори – Русия, САЩ, ЕС, Турция, Иран. Анализът е подплатен с множество конкретни емпирични данни, таблици и схеми.
Авторката очертава уникалната роля на Южен Кавказ в световната политика, предопределена от неговото географско и геополитическо положение. По оста Север-Юг районът се намира между двете най-активно преустройващи се зони в света. На север се простира Руската Федерация, най-обширната държава на планетата, където през последния близо четвърт век протичат процеси на коренни промени, свързани с цялостното преформулиране на идеологията, обществено-икономическия и държавния ред. На юг е Големият Близък изток, където в последните години се случиха няколко остри въоръжени конфликти. В посока Запад-Изток Кавказкият район в буквалния смисъл е вратата на Европа към Каспийско море и Централна Азия. По направлението Запад-Изток Южен Кавказ често се разглежда като център на по-големия Средиземноморско-Черноморско-Каспийски регион. В него се включват балканските страни, държавите от Югоизточна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Този огромен пояс представлява южната част на т. нар. Голяма Европа, заключава Наталия Бекярова.
В първа глава е отделено място и за изясняването на теоретичните аспекти и на конкретното кавказко измерение на такива феномени като замразените конфликти и непризнатите държави. Авторката констатира, че в резултат от конфликтите и случилата се в последните две десетилетия етнополитическата фрагментация Южен Кавказ е прорязан от множество блокади – заради войната за Карабах Азербайджан затваря границата си с Армения, а като знак на солидарност с Баку от 1993 Турция предпирема същата мярка спрямо Ереван. От своя страна, арменците блокират достъпа до азербайджанския ексклав Нахичеван. Абхазия пък преустановява движението по жп линията между Русия и Грузия, блокирайки по този начин и транспортните връзки на Москва с Армения.
Втора глава е посветена на Азербайджан. Опирайки се на историческото си образование, авторката разглежда миналото на „земята на огньовете” от древни времена до днес. Особено внимание заслужава изложението за просъществувалата 23 месеца между 1918 и 1920 г. независима азербайджанска държава. Именно това е първият в историята на мюсюлманския свят опит за изграждане на европейски светски модел на държавност, а не Турция на Ататюрк, както смятат мнозина. Още през 1919 в Азербайджан е установено равно, пряко и тайно гласуване за Учредително събрание като забележителното е, че мъжете и жените имат равни избирателни права. По същото време е приет „Устав за печата”, който забранява всякакви форми на цензура. На фона на тези исторически достижения управлението в съвременен Азербайджан изглежда по-недемократично и авторката не спестява в изложението си острите критики, които Съветът на Европа и други международни институции отправят по отношение неспазването на политическите и човешки права в страната.
Много точно е очертано реалното геополитическо положение на Азербайджан на съвременната карта на Кавказ. Наталия Бекярова успява да отсее зърното от плявата и да покаже, че поддържането на интензивни отношения с НАТО и ЕС въобще не означава, че Баку се стреми към членство в тези организации. Развенчан е и митът, че поради добрите връзки с Вашингтон Азербайджан би предоставил територията си за евентуално американско нападение срещу съседен Иран. Логично, обширно място е отделено на различните проекти за добив на нефт и газ и за строеж на тръбопроводи, с което авторката подчертава енергийната доминанта в азербайджанската геополитика.
В трета глава подробно е разгледана и историята и съвременната политика на Армения. Тук авторката разкрива как Карабахският конфликт моделира не само международното поведение, но и вътрешнополитическата сцена в Ереван чрез навлизането на полевите командири от войната срещу Азербайджан в бизнеса и високите етажи на държавното управление на Армения. Не е подминат и ключовият за поддържането на кавказкото геополитическо равновесие военен съюз на Армения с Русия.
Възможното развитие на Карабахския конфликт
Поантата на книгата е четвърта глава, в която се проследяват историческите криволици на Карабахския конфликт и се правят прогнози за неговото бъдещо развитие. Наталия Бекярова разглежда разнообразните проблеми, подходи и сценарии за мирното регулиране на конфликта. Подчертава се техният хипотетичен характер и обстоятелството, че варират в много широки граници. Анализирани са следните сценарии : статут за Нагорни Карабах, предоставящ широка автономия, но не и самостоятелна държавност; размяна на територии между двете враждуващи за Карабах държави; изграждане на асоциирана държава; Кипърски модел; Чеченски вариант; създаване на обща държава от типа на т.нар. Кавказки Бенелюкс; Нагорни Карабах да стане част от Република Армения; създаване на самостоятелна държава Нагорни Карабах; разрешаване на конфликта чрез нова война между Армения и Азербайджан и др.
Заключението е, че международната общност показва, че разполага с капацитет и готовност да подпомогне страните в разрешаването на конфликта, но засега няма (или не желае да използва) инструмент, с който да го наложи. Участниците в Минската група на ОССЕ по-скоро не са съгласни да въвличат международната общност в един толкова сложен, с неособено ясен изход и вероятно още дълго съществуващ конфликт, който неминуемо би изисквал огромни материални и човешки ресурси. Което означава, че съвременното статукво „нито мир, нито война” удовлетворява тази общност. Понастоящем запазването на статуквото и стабилността са ключовите цели към ситуацията през 2012 и те нямат друга алтернатива
Най-вероятно, запазването на статуквото и стабилността още дълго ще останат без алтернатива при разрешаването на Карабахския конфликт. Каквито и бъдещи решения да поднесе политическата практика, задължителните условия са промените да се случват без използване на сила и при запазване на утвърдения преговорен формат, смята Бекярова.
В заключението на книгата се обобщава, че реалната опасност от „размразяването” на
конфликта и от нова война за Карабах е малко вероятна. Арменската страна е удовлетворена от съществуващото статукво. Азербайджан няма от какво да е доволен в конфликта, но при евентуални военни действия рискува да загуби много повече. Страната става все по-богата и значима заради енергийния фактор, а при евентуална война се рискува вътрешната стабилност и вредите могат да бъдат значително по-големи от евентуалните ползи. От военен изход нямат интерес и големите държави. Ето защо най-вероятно статуквото в конфликта ще се запази за дълго.
Представяната книга е първа част от амбициозен план на авторката за поредица, посветена на „замразените” конфликти в Черноморския регион. В процес на работа са самостоятелни изследвания за конфликтите на територията на Грузия (в Абхазия и Южна Осетия), на територията на Молдова (конфликтът в Приднестровието), а също така и на етнополитическата ситуация на Кримския полуостров и, като цяло, в Украйна.
* Преподавател в Евразийския университет „Лев Гумильов” в Астана, Казахстан, член-основател на Българското геополитическо дружество
{backbutton}
