03
Сря, Юни
24 New Articles

Неолибералният модел на глобализация

брой 5 2013
Typography

Интеграцията и либерализацията се използват предимно като удобни понятия за обяснение на действащия глобализационен модел. Този модел обаче, не следва да се приема единствено в светлината на процесите на количествена експанзия на международната търговия и инвестициите или свободното преминаване на хора, стоки и услуги.

Противоречивите оценки за влиянието на глобализацията са предпоставка за по-подробен анализ и обективна оценка на досегашните резултати от нея. Заедно с процесите на интеграция, в международен план се наблюдава специфично разслоение по множество показатели. Интегрирането на световната икономика интернационализира вътрешните политически и икономически въпроси, но успоредно с това в своето въздействие световните процеси започват да се локализират[1].

Развитието на световните събития  през последните две десетилетия категорично показва, че най-силно заинтересувани от сегашния модел на глобализация са лидерите на световната икономическа мощ. Това са държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в които живеят над 10% от населението на земята, но които владеят близо 70% от световната икономика. В техни ръце са също технологическите отрасли и международната банкова система, която доминира на капиталовия пазар. Това кара мнозина наблюдатели да твърдят, че глобализацията не намалява, а усилва световното неравенство.

Краят на блоковото противопоставяне генерира две основни тенденции:  укрепване на икономическите и политическите позиции на някои държави и тяхното интегриране и усъвършенстване на механизмите за многостранно управление на международните процеси. Тези две тенденции позволиха да се засили натискът върху съществуващите структури на международните отношения с цел те да обслужват интересите на силната страна. Друг характерен момент са опитите да се създават нови такива структури, които се основават на доминирането в международното пространство на развитите западни държави и лидерството на САЩ. Засилва се стремежът проблемите на световното развитие да се решават едностранно, като се заобикалят основополагащите норми на международното право.

В резултат от развитието на подобни тенденции в света настъпват дълбоки промени в характера на международните отношения, които променят техните системообразуващи фактори. Отчитайки този факт, отделни изследователи предлагат да се въведе  понятието „геоикономика”, което да отрази новото качество на процесите на икономическото развитие и икономическата интеграция. Други, за да подчертаят икономическия фактор като главен ресурс на политиката, вместо „международна икономика” започват да използват понятието „световна политическа икономика”[2].

Обективната оценка на някои фактори, върху които оказва сериозно въздействие реализиращият се неолиберален глобализационен модел, ще ни даде възможност да прогнозирами последствията от него.

Глобалното гражданство

Хармонично съществуващото гражданско общество почива на следните предварителни условия – равенство, граждански права, свободно политическо участие и отговорност на държавата при осигуряване на приемливи стандарти на живот. Глобализацията разширява тези принципи в интернационален план и поставя основите на бъдещо световно гражданство.

Какво прави впечатление? Забелязват се опити за глобално управление на гражданското общество посредством съществуващите официални международни организации, както и чрез неправителствените организации (НПО). Начинът на живот започва силно да се влияе от решенията на различни международни форуми, позволяващи на световния пазар да определя живота на голяма част от населението в света, независимо, че те не се приемат от всички за представителни. Тези тенденции налагат провеждането на дебати по изясняване на проблемите на бъдещото “глобално гражданство”. Засега няма отговор на въпроса, кой ще гарантира равенството, гражданските права и стандартите на живот на бъдещия „световен гражданин”. Дали това ще бъде някаква форма на световно правителство например?

Националната държава

Етническите, икономическите, криминалните и други напрежения са специфични за отделната нация. При съществуващата глобализация се създават условия за изкуственото им генериране от външни фактори, което може да доведе националната държава до колапс[3]. Имахме възможност да наблюдаваме подобно развитие в продължение на години не само в Азия и Африка, но и в Европа, която през последните десетилетия върви към разширение и обединение, посредством предварително раздробяване.

Ръстът на интернационализация и взаимозависимост се съпровожда с политическа и икономическа фрагментация вътре в отделните държави. Ефектът от глобализацията върху националната държава е комплексен, но можем да го обобщим в следните основни направления: ръководната функция на държавата, поведението на политическите партии и влиянието на обществените, социалните структури и местната власт.

С развитието на глобализационните процеси ръководната функция на държавата по отношение на обществото и неговото развитие прогресивно отслабва.

До последното десетилетие на ХХ век държавата имаше засилена роля като национална институция. Посредством договорености от различен характер с работодатели, профсъюзи и търговски организации и по пътя на компромиса, в развитите икономики държавата успяваше в задоволителна степен да реши много социални въпроси. Централизираният икономически модел гарантираше на държавите от бившата социалистическа общност социални придобивки на много високо ниво. Дори в мнозинството развиващи се страни контролът върху управлението и социално насочената политика позволяваха в някаква степен социалните въпроси да се регулират с отношенията собственик - клиент - държава. Глобализацията почти ликвидира тези държавни регулиращи фактори.

Успешното управление на държавата изисква стабилна бюрокрация. Глобализацията създаде предпоставки за неконтролирано разрастване на бюрокрацията като затрудни държавния контрол върху нея. Началото на глобализацията създаде условия за неконтролиран ръст на държавната бюрокрация и постепенно тя започна да задушава индивидуалната и обществена инициатива. Още в началото на 90-те години на ХХ век това обстоятелство умело беше използвано от привържениците на неолибералните тенденции за сериозни атаки срещу държавата с цел да се намали държавната намеса във всички направления и особено в икономиката. Чрез тази неолиберална политика държавното регулиране беше сведено до минимум или изобщо беше премахнато под лозунга „държавата е лош собственик”.

Още от началото на 30-те години на ХХ век фискалната политика винаги се е възприемала като жизнено важен инструмент за едно демократично правителство, позволяващ му да контролира адекватно благосъстоянието на своите граждани, особено в случаите на икономически спад и високо ниво на безработица. Глобализацията отслаби държавната финансова политика чрез финансови структури като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Властта на тези финансови институции не се разпространява само върху развиващите се държави. Така например, държавите от ЕС предадоха на ЕЦБ не само контрола върху финансовата си политика, но и се отказаха в нейна полза от възможността да контролират фискалната политика на Съюза.

Глобализацията разделя икономическите и политическите граници на държавата. Поради прогресиращото размиване на границите на националните икономики, проблемите, които преди се считаха за изключително вътрешнополитически, с времето все повече придобиват международно-политически характер. Като политически субект държавата остава в определената ограничена територия, а икономическите граници на практика изчезват. Ако държавата се стреми да функционира в национално определените разбирания, нейната икономика непрекъснато губи своя национален облик, с което отслабва политическата и независимост. Получава се така, че правителството отговаря за икономическата политика, а управлението на икономиката се осъществява отвън. Като следствие, реакцията на обществото срещу непопулярните икономически решения се насочва против правителството т.е., против държавата[4].

Всички тези процеси налагат да се изясни ролята на националната държава в съвременните условия. Какво ще бъде новото разбиране за държавния суверенитет, до каква степен ще може да се обезпечава териториалната цялост, какви следва да бъдат допустимите вмешателства във вътрешно държавните дела на другите държави и т.н.?

Глобализацията става причина за дезориентация и раздробяване на политическите партии. През последните години се забелязва струпване в политическия център, което е характерно не само за бившите комунистически партии, но също за левите партии в Латинска Америка и дори за европейските социалдемократически партии.

Подобна трансформация разми политическата идентификация, направи партиите много по-уязвими и затрудни запазването на техния електорат. Състоянието на аномия, в което изпаднаха повечето източноевропейски държави, позволи на случайно появили се политически лидери „често неочаквано и за самите тях“ да се издигнат на висши държавнически и политически постове. Личните качества или програмата на партията, която издига кандидата, престанават да бъдат фактор за избирателен успех. Достатъчно е лицето да се възприема като ново или образът му да се популяризира манипулативно чрез медиите в страната, а понякога и с помощта на външни сили. Политическата картина в новите европейски демокрации потвърждава това.

Отслабването на обществените структури и политическите партии се съпровожда от нови форми на социална организация. Такива станаха неправителствените организации (НПО), които имат по-голяма свобода на действие от правителствените структури и могат да взимат по-независими решения за разпределението на помощи и услуги. Това им позволи да станат удобно средство за разпределяне на финансите. Чрез тях, двустранни и многостранни донори започнаха да насочват своите фондове в бедните държави, с което силно увеличиха влиянието си. Така чуждестранните донори ерозираха авторитета на държавните структури и увеличиха зависимостта на държавата от чуждите помощи. С течение на времето НПО също започнаха да попадат в капана на самовъзпроизвеждащата се бюрокрация и, съответно, да губят първоначалната си гъвкавост и динамизъм.

Глобализацията въздейства негативно и на основните национални институции[5]. През последните години профсъюзите все повече биват дезориентирани от промяната в работните условия и новите зависимости между държава, работодател и работник. Трудовите отношения станаха по-гъвкави, смяната на работното място зачести, а работната сила масово се пренасочи към обслужващия сектор. Това затруднява организирането на работниците, кара ги да не търсят защита от профсъюзите, тъй като, на практика, не получават такава. В резултат всеки започва да се спасява по единично.

При голямата безработица, съпътстваща понастоящем глобализацията, работниците предпочитат да решават проблемите си директно с работодателя, заобикаляйки профсъюзите. Дори цели отраслови профсъюзни организации бяха обезличени и техните организирани протести не срещнаха подкрепа от централното ръководство на съответния профсъюз. Профсъюзните централи започнаха да заемат неутрална позиция спрямо отраслевите организации и дори да не реагират, когато правителството заплашва стачкуващите със затвор и глоби.

Липсата на профсъюзна защита е причина близо 100 милиона деца под 15 години да се трудят и то при тежки условия. Появи се неграмотно население на места, където от десетилетия това беше забравен феномен, какъвто е случаят с държавите от Югоизточна Европа.

Глобализацията оказва влияние и върху местната власт в държавата. Трудностите при разпределението и управлението на услугите в новите условия накараха правителствата да предоставят повече отговорности на местните власти, но процесът на раздробяване отслаби общините като самостоятелни институции. Причините са: бягство на населението поради липса на работа, разоряване на местните производители, масови фалити поради ниските цени на вносните стоки, ориентация към масовата култура, поради непрекъснатия обмен на информация в световен мащаб и т.н. Зачестилите срещи с чуждестранни делегации и безбройните командировки в чужбина откъснаха местните лидери от проблемите в собствените им региони.

Международните организации

Глобализацията превръща международните организации в структури, обслужващи интересите на глобалния капитал. Противно на очакванията, във времето на глобализация ООН започна да губи своето значение и сила. Пренебрегвайки местните институции, обичаи и традиции, нейното присъствие започна да оказва негативно въздействие върху местното население.

Докато влиянието на ООН отслабва, Световната търговска организация (СТО), Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) печелят все повече позиции[6].

Глобализацията позволява на тези международни финансови структури да въздействат както върху икономическите процеси, така и върху бюрократичните организации. От една страна, глобализацията прави една или друга страна значително по-уязвима за въздействието на международните икономически сили, от друга – тази уязвимост намалява възможностите за преговори с такива структури, каквито са те. В действителност, МВФ поставя условията си и държавата или трябва да ги приеме, или няма да получи помощи, а тези помощи са необходими за да продължат демократичните преобразования. Ако приеме условията обаче, държавата започва да се подчинява на МВФ и изпълнява  наложената от него програма.[7]

Семейството

Тенденцията към глобализация породи социално-икономически промени, съдействали за отслабване на семейството като институция. Днес правителството изисква от семейството да поеме по-голяма отговорност в решаването на социалните проблеми, но тези изисквания идват във време, когато семейството отслабва. То се разделя - някой от неговите членове емигрира, друг променя местоработата си. Младежите масово емигрират поради невъзможност да се реализират, а възрастните изпитват непосилни трудности в своето съществувание.

Материалните трудности през последните години масово водят до отказ на младите от брак и увеличаване на работещите млади майки. Увеличават се семействата само с един родител, жените все по-често стават глава на семейството. В индустриалните държави 1/3 от браковете се разтрогват, а 1/5 от децата са родени от извънбрачни връзки. Непрекъснато нараства процентът на живеещите на „семейни начала”. Бедността се отразява и върху децата. Това е причина много от младите семейства да живеят в силно стресова ситуация. Подобна ситуация е особено характерна за новите демокрации в Европа.

Глобализацията променя и движението за еманципация. От една страна, жените получават равни права като интелектуални и физически работници, но от друга стават търговски обекти на сексуална свръхексплоатация, принизяваща ги до предмети от обслужващата сфера[8].

Често изкуствено и целенасочено се създава конфронтация между поколенията. Причината за финансовите проблеми се търси в големия брой пенсионери и малкият брой работещи, които трябва да „изхранват” всички.

Кризата на идентичността

Глобализираният капитал превръща културата в икономика, идеология и политика. Основните културни характеристики по региони започват да се трансформират в развлечения със съмнителна и дори вредна ценностна ориентация. Освен че променя силовото равновесие в света, глобализацията се свързва също с агресивна политика за силово налагане на чужда култура и ценностна система. Тази насилствена „модернизация” (обикновено по западен образец) поражда в отговор етнически сепаратизъм, религиозен фанатизъм, стремеж към изолационизъм и стимулира антизападни настроения.

Когато обществото е подложено на дълбоки социални трансформации и бърза икономическа модернизация хората започват да търсят опора във фундаментални стойности като религия или етническа идентичност. Груповата идентификация обаче често поражда и междугрупова конфронтация. Силното придържане към етническата идентичност многократно стана причина за прояви на насилие от различен характер през последните години. Много етнически противоречия прераснаха в локални военни конфликти.

По данни на ООН, през първото десетилетие на ХХІ век е имало 52 големи конфликти в 42 държави, като най-сериозните проблеми са фиксирани в Източна Европа, Централна Азия и Африка. Тенденцията е половината от тях да бъдат с продължителност над десет години. Тези конфликти демонстрират силно изразен комплексен характер. Освен военни формирования в тях участват и големи групи от цивилното население, като бяха регистрирани ужасяващи с жестокостта си случаи. Има опасност, като реакция на всестранната глобализация, етническата идентичност да започне да доминира в глобалното общество. Това ще бъде източник на непрекъснато насилие и пречка за постигне на траен мир.

Силните миграционни  тенденции

Етническото напрежение е и фактор за повишени миграционни потоци в цели региони. Поевтиняването на транспортните разходи и улесненото придвижване подтикват все повече хора да променят своето местоживеене. Малцинствените групи по-лесно прекосяват границите и отиват да търсят щастието си на ново място. Най-засегнати са развиващите се страни. Единият поток на миграция е от все по-обедняващото село към градските райони, като тенденцията е през първите десетилетия на ХХІ век половината от населението на земята да живее в градовете. Другият поток е трансграничен, породен от глад, суша или унищожаване на околната среда.

В края на ХХ век около 20 милиона бегълци са търсели временно или постоянно пребиваване в съседни или по-развити държави. Над 16 милиона са поискали временно жителство в съседните развити страни. В началото на ХХІ век над 100 милиона души живеят извън собствените си държави. Характерен пример в това отношение са кюрдите и циганите в държавите от Югоизточна Европа.

Друг фактор за засилване на миграцията е технологичният напредък. Постиженията на науката и техниката са капитално интензивни и след внедряването им заместват работната ръка. Това е предпоставка за непрекъснато нарастване на безработицата и глобално разместване на работната сила, което поражда социални трусове, предизвиква хаос за много хора и общества и става причина за масова емиграция в търсенето на по-добър живот.[9]

Новото международно разделение на труда

Формирането на световния пазар при глобализацията поражда три вида международни отношения – вътрешна обмяна между доминиращите глобализационни субекти; директна обмяна на развитите капиталистически държави с колонизираните или зависимите нации и взаимнозависима обмяна между развиващите се страни и тези в преход[10]. При всички тях развитите държави доминират в експанзията на търговията, инвестициите и правителствените инфраструктурни проекти по начин, предизвикващ дълбоки кризи в развиващите се страни и тези от "Третия свят". Подобна политика създава допълнителни възможности за силните икономики и непрекъснато увеличаващо се материално неравенство.

Много специалисти описват развитието на глобализационните процеси като противопоставяне на Севера срещу Юга. Очертаващото се разделение на труда се характеризира с абсолютното доминиране на триадата – Северна Америка, ЕС, Източна Азия. Появява се нов регионализъм – Северноатлантически, Тихоокеански, Евразийски. Тези пространства се конкурират за пазарите и капиталовите печалби. В техните рамки се развива тенденция към омаловажаване на националните пазари за сметка на локалните, регионалните или глобалните.

Асиметричната обмяна на капиталовите потоци между развитите и колониално зависимите държави кара нуждаещите се страни да вземат прекалено големи заеми за плащане на вноса и изпълнението на проектите за развитие. Тези проекти обаче облагодетелстват единствено ТНК и международните финансови институции[11]. След края на Студената война подобно развитие на събитията се наблюдава и на част от територията на ЕС - държавите от Югоизточна Европа. Промените в тях след 90-те години се извършиха по доста странен, или по-точно – разрушителен начин. “Помощта” за тях беше насочена единствено към запазване монопола на различните донори върху критичните ресурси, високите технологии, знанията, информацията, финансите и военното производство. Технологичното развитие, индустрията и агрикултурата в тези държави бяха върнати с десетилетия назад.

Глобалните пазарни механизми целенасочено ориентират слабо развитите страни към някои екзотични продукти, докато напредналите държави държат производството на основните храни. На отделни членове в глобалната общност се отреждат производства, които „големите”не желаят. Това е в сила както за селското стопанство, така и за високите технологии. Особено строги ограничения в производството на някои земеделски продукти се налагат на новите членки на ЕС.

Така например, след влизането на Португалия в ЕС на нея бяха наложени квоти за производство на маслини. Това принуди обикновените хора, собственици на маслинени плантации, да унищожават вековни насаждения от тази толкова ценна и жизненоважна за тях култура. Като „компенсация”, страната беше задължена да залеси огромни площи с евкалиптови гори, понеже този дървесен вид там расте най-бързо. Евкалиптовата гора изтощава и на практика унищожава почвата, но това остава за сметка на този, който бива „подпомаган” от европейските фондове. В своята практика на финансова подкрепа и разпределение на труда, през последните години ЕС налага неоправдано по-сурови ограничителни рамки спрямо новоприсъединилите се държави членки.

С така посочените си характеристики глобализацията задълбочава йерархизацията и неравенството в света. Едни държави се използват като източник на евтина работна ръка, като им се отрежда ролята на евтини производители или дистрибутори на придобивки, дошли от развитите капиталистически страни.

Технологичната революция

Трусовете във властта, предизвикани от познавателната, информационната и комуникационната индустрии, дават облика на технологичната революция през последните години. Технологичният напредък няма еднопосочно въздействие върху икономиките на отделните държави. Глобализацията засилва този процес. За напредналите икономики технологичните постижения са предпоставка за ускорение на собствения прогрес и развитие, като по този начин непрекъснато ги “отдалечава” от другите.

Впечатляващ е фактът, че независимо от високото качество на техните постижения, при приватизацията на националните научно-производствени структури в източноевропейските държави първи бяха закрити звената по научно-приложните разработки. В единични случаи добрите специалисти в тях бяха изнесени в централата на приватизиращия субект или пък принудени да търсят работа извън страната.

Околната среда

В процеса на глобализация околната среда се експлоатира както никога досега. От корпорациите и правителствата се вдига прекален шум за необходимостта от опазването и, но реалните стъпки през последните десетилетия са в посока към все по-безогледна експлоатация на природата[12]. Компаниите експлоатират евтина работна ръка в трети страни, изнасят вредните производства в развиващите се държави, избягват големите данъци и такси, като по този начин разрушават екологията. Корпорациите демонстрираха, че имат силата да заставят най-развитата икономика в света дълги години да отказва да подпише Протокола от Киото за опазване на околната среда.

Престъпността

Процесът на глобализация глобализира и престъпността. Повсеместната бърза и радикална промяна на ценностите, както и засилената миграция на населението спомогна за разрастване на насилието. Този процес засегна не само бедните, но и богатите държави. Проблемите със свръхнаселеността, засилените тенденции към национализъм и сепаратизъм, стремежът към политика на идентичност, етническите конфликти, фундаментализмът и др. са все фактори подклаждащи насилие и престъпност от всякакъв характер.

Криминалните елементи бяха между първите, които пълноценно започнаха да използват предимствата от отварянето на границите и възможностите на новите системи за комуникиране и транспорт. Добре структурираните контакти между престъпните групировки в отделните региони спомогнаха за тяхната реорганизация. Те започнаха да се инфилтрират в структурите на държавната бюрокрация. Всичко това улесни “изпирането” на огромни маси от капитали.

Днес трафикът на наркотици и прането на пари са най-често срещаните криминални дейности. Като изход от тежкото икономическо положение, населението на бедните страни от Азия и Латинска Америка все повече разчита на производството на наркотици[13]. В някои държави съществена част от БВП идва от кокаиновата индустрия. Благодарение на условията, които глобализацията предоставя, новите количества по-лесно намират пазар в развитите капиталистически държави и основно в САЩ и Канада. Пред няколко години световната нелегална търговия с наркотици се оценяваше приблизително на 500 милиарда долара годишно. По някои данни, само през последното десетилетие над 200 милиарда долара от т.н. “мръсни пари” са били изпрани в Европа и Северна Америка. Половината от осъдените в момента престъпници в САЩ са били свързани с разпространението или производството на наркотици.

Съвременните комуникационни средства също улесняват координацията в действията на престъпните структури и позволяват да се подготвят условията за създаване на световен престъпен център. Обект на засилена местна престъпност станаха държавите от т.н. "нови демокрации". В тях местната престъпност постепенно започна да придобива организиран и международен характер и вече успешно се включва в “международния интернационал на престъпността”. Всички тези криминални дейности се облекчават от непрекъснатото увеличаване броя на локалните и международните конфликти, които също са продукт на глобализацията.

Глобализацията и транснационалните корпорации (ТНК)

Досегашният модел на глобализация показва, че експанзията на търговията, инвестициите и правителствените инфраструктурни проекти в Третия свят предизвикват дълбоки кризи. Развитите държави се конкурират за пазарите и капиталовите печалби. Нуждаещите се страни взимат прекалено големи заеми за плащане на вноса и изпълнението на проектите за развитие, което облагодетелства единствено транснационалните корпорации (ТНК)[14].

В процеса на глобализация производството става глобално, което позволява на ТНК да играят съществена роля в реализацията на съвременния модел на глобализация. За разлика от развитите държави, в ТНК съществува стриктна йерархична структура на управление, която позволява не само свободно, но и много оперативно използване на огромните ресурси. Това дава възможност най-големите ТНК успешно да съперничат по икономическата си мощ с националните държави. Съвременните телекомуникационни системи позволяват на ТНК да координират този процес в междуконтинентален план. Докато националните институции изпитват все по-големи затруднения и намаляват своето влияние, корпорациите непрекъснато увеличават влиянието си в световната икономика, което им осигурява постоянен ръст на печалбите.

Много от компаниите, които преди бяха ориентирани към местните пазари, след 90-те години разшириха производствените си мощности и излязоха на глобално ниво. В края на ХХ век действаха повече от 37 000 корпорации с над 200 000 подразделения в целия свят. В началото на новия век ТНК контролират около 40% от световното производство, като са концентрирани предимно в основните интензивни индустриални отрасли. Директно или индиректно в тях са заети 5% от световната работна сила. Днес почти една трета от световната търговия се осъществява от многонационални корпорации. Сега производство на един и същи продукт е „разхвърляно” в различни части на света.

Производствената политика на корпорациите се провежда единствено с цел печалба от разликите в цената на работната ръка в отделните държави, използването на специални икономически зони, евтиния транспорт и ниските разходи за комуникации. В този процес те могат да управляват кризите и да реализират свръхпечалби, продавайки продукти на високи цени в собствените си държави. Неолибералната постановка международният бизнес да регулира сам себе си поражда сериозен дисбаланс в глобализираното общество. Етапите в производствените процеси се извършват на различни места, отделени понякога с хиляди километри и няколко национални граници. Само ключовият краен етап на производството се извършва в предприятието-майка. Останалата дейност е подчинена и се извършва ръчно като надомна работа или във фамилни производствени структури.

Монополите обаче не могат да бъдат либерални и с поведението си оказват икономически и политически натиск върху дейността на правителствата на много държави. Независимо от обвиненията за нарушаване на данъчната политика и местното законодателство, ТНК си остават недосегаеми за каквато и да е форма на международен контрол и стандарти.

ТНК и производството на лекарства

Особено ясно проличава влиянието на корпорациите в политиката на Световната здравна организация (СЗО). Производството на лекарствените препарати все повече зависи от достъпа до новите знания, придобити от анализа на наличната информация. Конкурентоспособни остават само избрани производители, ползващи се с подкрепата на няколко западни държави. Докато през 1983 двайсет от най-големите компании контролираха едва 5% от световния пазар, през 2003 десет корпорации вече контролираха 40% от пазара на лекарства и този процес на концентрация на пазарен контрол върви ускорено.

От 1993 в СТО действа Конвенция за търговска интелектуална собственост, която работи в интерес на корпорациите. В повечето държави преди се патентоваше само начинът на производство на лекарството, а не самото лекарство. Сега западните корпорации, с подкрепата на своите правителства, принуждават страните-членки на СТО да патентоват веществата. Под натиска на СТО останалите държави са принудени да внасят лекарства от Запада т.е., само с разрешение на притежателя на патента.

Поради засилената си власт през последните десетилетия, корпорациите от фармацевтичната индустрия имат възможност да контролират производството и цените в световен мащаб. Поради финансови затруднения достъпът до лекарства става все по-труден за много хора, което засилва хаоса и в съзнанието, и в социалните структури. Под натиск отвън правителствата биват принуждавани да предприемат стъпки в ущърб на собственото си население. Така през 1993 администрацията на Клинтън, след заплаха за икономически санкции, принуди правителството на ЮАР да отмени разрешението за внос на евтини индийски лекарства, предпазващи от СПИН плода на болни бременни жени.

Ограниченият брой производители на лекарства и договорката между тях за получаване на свръхпечалба ги кара с всички възможни средства да укрепват монополното си положение. Имайки предвид, че средно за създаването на ефикасно лекарство се изразходват около 200 милиона долара в продължение на няколко години от огромен колектив специалисти, никоя от по-малките и по-бедни държави не може да се конкурира с големите западни фирми. Подобна ситуация поставя в затруднение мощни фармацевтични промишлености като тези  на Индия, Бразилия, Аржентина и Виетнам[15].

С координираната си политика фармацевтичните ТНК придобиват завоалирана власт над обществото, която все по-малко се поставя под някакъв правен контрол. Монополът им позволява манипулиране на обществото в глобален мащаб. Във фармацевтичните препарати вече влизат и психотропни средства за въздействие на съзнанието на големи групи хора, както и средства за защита от подобно въздействие. Това дава възможност лекарствата да бъдат средство за политически шантаж и могат да станат причина за избухване на истински войни или да се използват за масов геноцид.

ТНК и производството на храни

В периода на глобализация контролираното производство на хранителни стоки и селскостопанска продукция се очерта като много ефикасно средство за контрол над обществото.

Глобално значение за развитието на селското стопанство и гарантиране изхранването на населението има производството на семена. Преди сто години селяните и малките фермери от целия свят сами се обезпечаваха със семена. Селскостопанското производство зависеше основно от характеристиките на почвата, климата и работната сила. Успехите в селекцията след 60-те години на миналия век станаха причина за появата на странични последици, изразяващи се в бързото намаляване на генетичното разнообразие на култивираните сортове растения.

Така например, в началото на ХХ век в Азия са отглеждали над 100 000 сорта ориз, а в Индия не по-малко от 30 000. Сега 75% от урожая на ориз в Индия се получава от 10 сорта ориз, а в Шри Ланка от 2 000 разновидности на ориз са останали едва 5. За половин век в САЩ са изчезнали 97% разновидности от овощните насаждения. По данни на ФАО, за сто години е било загубено 75% от генетичното разнообразие на култивираните растения в света.

Развитието на биотехнологиите добави още един критичен фактор – наличието на посадъчен материал от високопродуктивни сортове растения. Това създава условия цялото световно селскостопанско производство да се контролира от ТНК, който владеят „банката от гени”. Новосъздадените високопродуктивни сортове обаче бързо се израждат. За тяхното поддържане е необходима редовна намеса с гени от старите и диви разновидности на семена, които се съхраняват в „банки”. Така например, 70% от производството на твърда пшеница в Италия зависи от доставки на материал за семепроизводство от Международния център за селекция на царевица и пшеница (Мексико), а производството на семена за пшеница в САЩ се нуждае от постоянни инжекции на гени от сортове, произведени в „Третия свят”. Стойността на този материал се оценява на 500 млн. долара годишно.

През 90-те години генетичният материал, необходим за съвременното производство на семена, се концентрира в няколко банки, контролирани от Запада. 23% от семената, събрани в страните от „Третия свят”, се съхраняват в Европа и 27% - в САЩ. През 1985 в САЩ започна патентоване на целите растения, отделни части на растения, семената и гените. От 1987 непрекъснато се увеличава броят на издадените патенти като понастоящем кривата на нарастването им е експоненциална.

Защитените с патент сортове не могат да се използват в програмите за селекция без закупуване на патента. От 5 103 патента, издадени за периода 1973-2001, 55% принадлежат на големи ТНК, 19% на университети и 18 % на независими биотехнологични фирми. По разчети на икономисти, финансовият ефект от патентоването е слаб и не оказва влияние на прогреса във фирмите. Главният смисъл на подобна политика очевидно е налагане на ограничения в провеждането на самостоятелна селекционна работа и производство на семена от фермерите.

В края ХХ век бяха наложени забрани на фермерите да продават посадъчен материал без наличието на лиценз от собственика на сорта независимо, че все още имат право да го използват. Следващата стъпка беше създаване на растения в които е вграден „ген терминатор”, блокиращ покълването на семена второ поколение. Това принуждава селските стопани да купуват всяка година семена от производителя. Днес по-голямата част от семената се произвеждат, патентоват и продават от няколко ТНК.

Вече има примери с използването на трансгенни касети, които са заредени със смъртоносен ген, включващ се само посредством обработката със специално химическо средство. Така трансгенното растение може да живее и дава плодове само ако фирмата семепроизводител закупи средство, изключващо „ген-терминатора” [16]. Ако върху страната обаче е наложено ембарго, това очевидно няма да бъде разрешено. Всичко това прави непреодолим контрола, който могат да наложат едва няколко ТНК.

ТНК оказват силен натиск върху държавите да преминат към производството на генномодифицирани храни, които постепенно израждат човечеството. Доказателство за вредата от тях е фрапиращата разлика във физиката на обикновените американци, които се хранят с по-евтини генномодифицирани храни и тази на елита, пазаруващ екологично чисти продукти от скъпите магазини.

В борбата за териториален контрол вече активно участва и корпоративният капитал, което допълнително изостря международните конфликти. Под въздействието на корпорациите борбата за пазари придоби характеристиките на наддържавна[17]. Обединените усилия на няколко корпорации започват да определят не само вътрешната но и външната политика на държави, които действат като водещи глобализационни субекти. Днес много анализатори в САЩ говорят за появата на "корпоратокрация". Терминът обяснява влиянието на големите ТНК не само върху икономическата, но и върху външната политика на държавата.

Усилията на местните правителства и на международната общност да регулират в някаква степен поведението на корпорациите остават безполезни, понеже те заплашват да се преместят на друго, по-гостоприемно място. В последно време ГАТТ предостави дори още повече свобода на ТНК и наложи правила, позволяващи санкции срещу правителство, което се опита да установи по-голям контрол върху тях. "Глобализацията е мечта за ТНК - посочва Агнес Бертранд –  Това е един и същи продукт, достигнал всяко кътче на света и максимален брой консуматори”[18].

Заключение

Опасенията от настъпващите глобални промени имат своето основание понеже са продукт на сложен и противоречив процес. Съвременната тенденция светът да се глобализира на основата на неолиберализма не се изчерпва само с количествена експанзия на международната търговия или инвестиции. Глобализацията материално и социално преструктурира организацията на производството, движението и потреблението на стоки в надрегионални изменения. Това преструктуриране сега се предопределя от характеристиките на една изцяло монетарно ориентирана икономика.

Този модел на глобализация съдейства за възникването на множество локални и регионални икономически конфликти, които често преминават във въоръжени. Така днешният „глобален свят” на практика се изразява в необявен глобален конфликт. Засега основните глобализатори успяват да удържат този конфликт в рамките на някакъв частичен или временен контрол, но това не може да продължава вечно.

Ако сегашното положение се запази, поляризацията между развитите и развиващите се страни ще доведе до недопустимо състояние за едно глобално общество без граници. Глобалната хегемония на Запада доведе до „обществен модел 20/80”, в който една пета от човечеството се оказва излишно[19]. Философията непрекъснато и на всяка цена да преуспяваш не кореспондира с идеалите на хуманизма и социалната справедливост.

Нашата цивилизация се нуждае от по-нататъшна интеграция на общественото развитие, но това трябва да се извършва по справедлив и достоен за всички начин. Трябва да се изгради справедлив интеграционен модел, който да носи полза не само на малък брой избрани общества, но и на бедните държави от Третия свят. Някои го наричат “етична глобализация” и виждат в него единство от трите съществени елемента на демократичното развитие – свободна търговия, сътрудничество по всички направления на общественото развитие и предотвратяване на конфликтите.

 

Източници:

 

1. Бобков Ф.Д. , Иванов Е.Ф. , Свечников А.Л. , С.П. Чанлинский, Источники глобализации, «Глобальный капитализм », М.: РИЦ ИСПИ РАН, 2002
2. Вавилов А.Н., Геополитические доминанты национальной безопасности России в ХХІ веке и евразийская интеграция, Международная конференция „Евразийство – будущее Росии: диалог культур и цивилизаций, Москава, Апрель, 2001
3. Мартин Г.П., Шуманн Х., Западня глобализации. Атака на процветание и демократию, М., 2001, с. 26-27.
4. Мартыненко с. В., Глобализация мировой политики, Автореферат, ИСПИ РАН, Москва, 2007
5. Сергей Батчиков, Хлеб и зрелища как средства тотального контроля,  «Агентство Политических Новостей» 2008-07-01
6. Agnes Bertrand, Strategies of Citizens Movements in Industrialized Countries, ICAG, November 7-9, 1998
7. Agreement on Trade Related Aspects of Intellectual Property Rights (TRIPS)
8. Andrew Rowell, Globalization and the Struggle for the Environment, ICAG, November 7-9, 1998,
9. Antonio Tujan, Crisis and Globalization, ICAG, November 7-9, 1998 ;
10. Bamrung Kayotha, Third World People's Movement Against Globalization, ICAG, November 7-9, 1998
11. Our World is not for sale - WTO:Shrink or Sink,The Global Statement, international conference on alternatives to globalization, November 7-9, 1998
12. Lisa Maza, Strategies of the Women's Movement in Fighting Imperialist Globalization, ICAG, November 7-9, 1998
13. Crispin Beltran, The Workers' Movements Against Globalization, ICAG, November 7-9, 1998Martin Khor, The WTO and the South: Implications and Recent Developments, ICAG, November 7-9, 1998
14. Our World Is Not For Sale - WTO: Shrink or Sink,The Global Statement, international conference on alternatives to globalization, Tagaytay City, Philippines November 7-9, 1998
15. Prof. James Petras, Globalization: A Socialist Perspective, Binghamton  University, (USA)
16. States of Disarray: The Social Effects of Globalization, Executive Summary of an United Nations Research Institute for Social Development (UNRISD) report for the World Summit for Social Development, June 29,  2001
17. Yash Tandon, Impact of Globalization on Marginalized Societies and the Strategies for Least Developed Countries, Secretary General, ISGN, Zimbabwe ICAG, November 7-9, 1998

* Преподавател в УниБИТ и НБУ

Бележки:


[1] Мартыненко с. В., Глобализация мировой политики, Автореферат, ИСПИ РАН, Москва, 2007
[2] Вавилов А.Н., Геополитические доминанты национальной безопасности России в ХХІ веке и евразийская интеграция, Международная конференция „Евразийство – будущее Росии: диалог культур и цивилизаций, Москава, Апрель, 2001
[3] States of Disarray: The Social Effects of Globalization, Executive Summary of an United Nations Research Institute for Social Development (UNRISD) report for the World Summit for Social Development, June 29,  2001
[4] Yash Tandon, Impact of Globalization on Marginalized Societies and the Strategies for Least Developed Countries, Secretary General, ISGN, Zimbabwe ICAG, November  7-9, 1998
[5] Antonio Tujan, Crisis and Globalization, ICAG, November 7-9, 1998 ;States of Disarray: The Social Effects of Globalization, The United Nations Research Institute for Social Development (UNRISD) report for the World Summit for Social Development.
[6] Martin Khor, The WTO and the South: Implications and Recent Developments, ICAG, November 7-9, 1998
[7] Бобков Ф.Д. , Иванов Е.Ф. , Свечников А.Л. , С.П. Чанлинский, Источники глобализации, «Глобальный капитализм », М.: РИЦ ИСПИ РАН, 2002
[8] Lisa Maza, Strategies of the Women's Movement in Fighting Imperialist Globalization, ICAG, November 7-9, 1998
[9] Crispin Beltran, The Workers' Movements Against Globalization, ICAG, November 7-9, 1998
[10] Prof. James Petras, Globalization: A Socialist Perspective, Binghamton University, (USA)
[11] Our World Is Not For Sale - WTO: Shrink or Sink,The Global Statement, international conference on alternatives to globalization, Tagaytay City, Philippines November 7-9, 1998
[12] Andrew Rowell, Globalization and the Struggle for the Environment, ICAG, November 7-9, 1998,
[13] Bamrung Kayotha, Third World People's Movement Against Globalization, ICAG, November 7-9, 1998
[14] Our world is not for sale - WTO:Shrink or Sink,The Global Statement, international conference on alternatives to globalization, November 7-9, 1998
[15] Agreement on Trade Related Aspects of Intellectual Property Rights (TRIPS)
[16] Сергей Батчиков, Хлеб и зрелища как средства тотального контроля,  «Агентство Политических Новостей» 2008-07-01
[17] «Источники глобализации» – фрагмент брошюры Ф.Д. Бобкова, Е.Ф. Иванова, А.Л. Свечникова, С.П. Чанлинского «Глобальный капитализм (размышления на тему)» (М.: РИЦ ИСПИ РАН, 2002);
[18] Agnes Bertrand, Strategies of Citizens Movements in Industrialized Countries, ICAG, November  7-9, 1998
[19] Мартин Г.П., Шуманн Х., Западня глобализации. Атака на процветание и демократию, М., 2001, с. 26-27.

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020