23
Сря, Сеп
18 New Articles

Дилемата на градското помирение в Рио де Жанейро

брой 5 2013
Typography

Независимо дали разглеждаме етатистката или либералната държавна философия, едно от главните проявления на държавата (ако не и главното), винаги е било монополът и върху упражняването на насилие. Въпреки че тезата на Джон Лок, според която в определени ситуации гражданинът не само е в правото си, но дори е длъжен да се противопостави на държавната власт, оказва силно влияние върху конституирането на модерните демокрации, съществува обективна невъзможност този принцип да се инкорпорира така в една нормативна система, че да позволява прехвърлянето на правото за упражняване на насилие.

Голямата дилема на този монопол винаги ще бъде, къде точно преминава границата между загрижеността за сигурността на гражданите и осъществяването на репресия върху тях. Този проблем има потенциала да се превърне в един от основните кливиджи[1] за обществата по целия свят през следващите няколко десетилетия. Това се отнася най-вече за развиващите се държави и, по-конкретно, техните стремглаво разрастващи се мегаполиси, в които се съсредоточава невиждан досега в подобни мащаби конфликтен потенциал. Сред градовете, в които това развитие се долавя много отчетливо от години, е Рио де Жанейро.

Спецификата на Рио де Жанейро

Малко градове на света могат да се похвалят с това, с което разполага Рио де Жанейро. Изключително рядко се наблюдава такава комбинация от спиращи дъха природни дадености и пъстро културно многообразие и радост от живота. Това се манифестира най-ярко в двете основни забележителности на Рио де Жанейро- Захарната планина и статуята на Христос Спасител, които бдят на града. Плажовете и ежегодният карнавал са легендарни и привличат милиони туристи от цял свят.

Наброяващият шест милиона жители мегаполис обаче има и друг, далеч по-нелицеприятен облик. Именно върху тези впечатляващи кулиси се наблюдава грандиозен социален контраст. Разположените по плажовете елитни квартали като Копакабана, Ипанема и Леблон биват засенчени от накацалите по стръмните склонове зад тях бразилски бедняшки квартали, т. нар. фавели. В тях от десетилетия властват криминални групировки, които движат не само търговията с наркотици, но често разполагат и с живота на обитателите на съответната фавела. Съвкупност от различни обществени фактори спомагат за разширяваща се с годините спирала от насилие, престъпност и корупция, която превръща фавелите в "забранени зони" и в поставени под карантина от полицията райони, чийто достъп до външния свят е, до голяма степен, ограничен. По груби сметки в Рио де Жанейро има между 600 и 1000 подобни квартали, в които живеят между един и два милиона души, макар че липсва единодушие по отношение на конкретните числа. Този контраст между демонстрирано богатство и крайна мизерия отчасти се утвърждава в силно ограничени пространствени измерения - така някои фавели са ситуирани директно насред градския живот, или пък се намират в непосредствена близост до престижни квартали.

Свързаната с фавелите проблематика в бразилските мегаполиси и особено в Рио де Жанейро придоби допълнително значение след провъзгласяването на Бразилия за домакин на най-мащабните спортни прояви през следващите няколко години- Световното първенство по футбол през 2014 и Олимпийските игри през 2016. Въпреки ендемичното насилие в тях, досега тези градски райони рядко са представлявали медиен интерес извън самата Бразилия - имайки предвид откъслечните отразявания на тамошната реалност, беше нужен личен интерес, за да може човек да си състави мнение за ситуацията. Предимство обикновено се дава на конфликти в сферата на интересите на световните сили (и свързаното с това глобално медийно присъствие) като тези в Ирак или Палестина. В същото време условията в Рио де Жанейро са съпоставими или дори по-лоши от тези в горепосочените кризисни огнища. Бразилия е страна, в която няма заплаха за националната или международна сигурност според класическите дефиниции: няма нито гражданска война, нито погранични конфликти, нито пък има наличие на мащабно оперираща терористична организация[2]. Въпреки това в големите бразилски градове се наблюдават всички последици от тези явления. Доказателство за това станаха и избухналите в тях през юни 2013 най-масови за последните двайсет години социални протести. В Рио де Жанейро контролът върху фавелите е поделен между три основни престъпни групировки, най-голямата от които е "Команду Вермельо" ("Червената команда", възникнала по време на военната диктатура като съюз между политически и криминални затворници). "Команду Вермельо" и другите две фракции от години водят кървава война помежду си и срещу полицията, която доминира ежедневието на голяма част от населението на Рио де Жанейро и досега е взела десетки хиляди жертви. Като резултат, в Бразилия се наблюдава установяването на специфична култура на насилие, която иначе е характерна само за военните зони. Само през 2007 полицията в Рио е убила 1330 души и сама дава 151 жертви. Като сравнение, за същия времеви период в САЩ, където нивото на насилие също е високо, броят на загиналите в акция полицаи за цялата страна е 360. Броят на загиналите дилъри и невинни граждани при престрелки между групировките вероятно далеч надхвърля тези стойности. През периода 1987-2000 в Рио де Жанейро са застреляни повече непълнолетни, отколкото в гражданските войни в Палестина, Сиера Леоне, Колумбия, Афганистан и бивша Югославия, взети заедно. Вероятността непълнолетен да загуби живота си в Рио е осем пъти по-голяма, отколкото в ивицата Газа например. Неслучайно граничният район между две фавели, през който минава важна пътна артерия, е известен като "Fascia di Gaza" ("Ивицата Газа"). Броят на въоръжените непълнолетни в града се изчислява на 6000, като криминалната кариера в Рио де Жанейро често започва още на 10-12 годишна възраст.

Програмата "Рacificação"

Световното първенство по футбол през 2014 и Летните Олимпийските игри през 2016 поставят пред държавната и градска администрация предизвикателството да гарантират сигурността на гостите и подобрят имиджа на страната. Моментът е подходящ и от друга гледна точка: през последните години Бразилия се превърна в по-сигурна страна от преди. Правителствата на Фернанду Енрик Кардозу (1995-2003) и особено на Луиш Инасиу Лула да Силва (2003-2011) осъществиха належащи реформи  и реализираха мащабни социални програми, помогнали на 30 милиона бразилци да се измъкнат от бедността. Страната сякаш е натрупала достатъчно сили и самочувствие, за да се справи с нарковойната във фавелите и да обърне цялостната тенденция, на тези райони да се гледа като на обречени да бъдат средище на градската беднота и престъпност. В тази връзка, от 2008 насам, се развива така наречената програма "Рacificação" ("Помирение"). Тя си поставя амбициозната цел трайно да освободи фавелите от бандите и да ги интегрира пълноценно в градската среда. "Рacificação" е концептуална промяна на начина, по който институциите възприемат фавелите и планират действията си. Преди приемането на програмата, стратегията на органите за сигурност не се е отличава с голяма ефективност, като обикновено се изчерпва със завземането на конкретна фавела от подразделения на военната полиция (Policia Militar), поддържани от бронетранспортьори и хеликоптери. Често при такива операции в действие влиза и световно известният ВОРЕ (Batalhão de Operações Policiais Especiais, т.е. батальон за специални полицейски операции) - елитен отряд на военната полиция, чийто бойци се славят като най-подготвените за боеве в градски условия в света. Фавелата последователно бива "прочистена", тоест дилърите или биват прогонвани, или застрелвани на място. Често това "прочистване" става от врата на врата. Военната полиция обаче спира дотук; а след като подразделенията й се изтеглят от района там скоро отново се възстаниовява предишната ситуация ("business as usual")- подтиквано от бедността и заслепено от властта и парите, които осигурява позицията на дилър, ново поколение бандити бързо сменя старото. Там където в миналото са свършвали действията на властите, днес щафетата се поема от "Рacificação": чрез създаването на самостоятелна полицейска част, наречена UPP (Unidade Policial Pacificadorа, т.е. полицейски умиротворителен отряд), се разчита след "прочистването" на една фавела в нея да бъде осигурено постоянно полицейско присъствие и да се спечели доверието на местните жители, много от които се отнасят скептично към полицията, ползваща се с лошата слава на силно корумпирана и сътрудничеща с престъпните групировки. Друга основна цел, съпоставима по значение с тази за сигурността, е благоустройството, чрез реализацията на множество социални и урбанистични проекти. Тъй като фавелите възникват като незаконни селища, те досега винаги са били игнорирани от всички форми на градско планиране или публични услуги. Лишаването им от основна социална инфраструктура (в повечето липсва поща, санитарни и медицински учреждения, общинска администрация) само допълнително улеснява господството на престъпните фракции.

Днес би могло да се твърди, че "Рacificação" е постигнала значителни успехи, що се отнася до сигурността. Десетки фавели са освободени от бандите, сред тях известните "Santa Marta" и "Cidade de Deus" ("Градът на Бога"). В първите 13 "умиротворени" фавели броят на жертвите на насилие е намалял с около 70%. В много от фавелите UPP е построила полицейски участъци, използвани като база за по-нататъшно проникване. Общо в бедняшките квартали са разположение 3000 служители на UPP, като до Световното първенство по футбол се очаква броят им да нарасне до 12 000.

Въпреки безспорния напредък, програмата е подложена и на критики: умиротворените фавели все още са твърде малко спрямо общия им брой, като повечето от тях са разположени в райони, които по някакъв начин са от значение за провеждането на Световното първенство, а акцентът на инфраструктурните проекти е насочен предимно към туризма, вместо към подобряване жизнения стандарт на самите жители. Много от тях дори биват изселвани против волята им по "съображения за сигурност".

Всичко това определя втория аспект на умиротворяването, който вероятно ще окаже силно влияние върху дългосрочното развитие на много от фавелите, след преодоляването на насилието. Парадоксално, но някои от тях са разположени на хълмовете, предлагащи най-впечатляващите гледки в Рио де Жанейро. Стръмните, вплетени една в друга улички напомнят по структурата си средновековни градове и като се изключи деструктивното влияние на престъпността, трябва да се отчете, че фавелите са своеобразен резервоар на човешки, културен и икономически потенциал. Като пример трябва само да се посочи модното ревю, състояло се в края на 2012 в "Cidade de Deus" за да се отчете промяната: местен шивашки кооператив представи колекцията си, като манекенките дефилираха на подиум, сглобен над канал за отходни води. Дори датската принцеса Мари бе привлечена от събитието и уважи с присъствието си фавелата, която доскоро беше известна с екстремно насилие и чести убийства. В този смисъл, двете големи спортни събития през следващите години предлагат възможност фавелите не просто да бъдат умиротворени, но и да бъдат икономически интегрирани. Управляващите полагат усилия да ги легализират, т.е. да ги интегрират в градското планиране и така да спомогнат на жителите да станат законни собственици на жилищата си. Това обаче, не на последно място, би довело до бум в цените на недвижими имоти във фавелите - процес, който допълнително ще бъде ускорен от покачващите се наеми в престижните квартали. Определени фавели вече са в кръгозора на спекулантите. Така, фавелата Видигал, разположена на стръмен хълм непосредствено над Леблон, след умиротворяването си се слави като най-модерния и динамично развиващ се квартал на Рио де Жанейро. Видигал се посещава от множество туристи (предимно хора от артистичните среди), гастрономията е в разцвет,а цените на жилищата междувременно са скочили петорно. Тоест, в Рио се очертава процес, който може да се опише като "джентрификация[3] по бразилски" и в рамките на който жителите (отчасти доброволно) се изнасят чрез продажбата на вече узаконените си недвижимости, или пък биват прогонени от държавната власт и спекулантите. Особеното в случая е, че тези хора се изтласкват от квартали, които самите те са построили. Дали това е позитивен фактор за общностите във фавелите, е под въпрос.

Основни тенденции в развитието на магаполисите

Рио де Жанейро обединява в себе си всички съвременни аспекти на развитието на мегаполисите в държавите от т.нар. Трети свят. От една страна, ширещото се насилие и нерядко наподобяващите военни конфликти условия във все още контролираните от бандите фавели, както и бруталното полицейско насилие напомнят силно концепцията на Стивън Греъм за "милитаризирания урбанизъм"[4]. Неслучайно Рио де Жанейро толкова често е навестяван от експерти по сигурността от други развиващи се държави за да почерпят от опита на BOPE. "Сценарият Рио" вероятно ще бъде широко разпространена реалност в хиперградовете на близкото бъдеще[5]. В тази връзка възниква логичният въпрос, дали има алтернатива на това положение. Да, със сигурност утвърждаването на фавелите в градския пейзаж и тамошната нищета са причинени от продължителната незаинтересованост на политиците, но поправянето на стари грешки пост фактум е невъзможно. Справянето с техните последствия обаче е напълно постижимо. Когато се налага да се освободят големи райони на един град от тежко въоръжените и добре организирани наркобанди, налагащи собствени закони и социални норми на контролираното от тях население, се налага да се използва цялата мощ на държавата. В този смисъл, мащабните акции на военната полиция и ВОРЕ едва ли могат да бъдат избегнати, същинската дилема обаче е, къде свършва държавният монопол върху насилието и къде започва репресията. За съжаление, полицията на Рио де Жанейро не се слави като институция, която е наясно с тази граница и тук възниква необходимостта от налагането на култура на деескалиране на насилието, която да прекрати войната не само на улиците, но и в главите на хората. Създаването на UPP е позитивна стъпка в тази посока и може да допринесе много за това.

От друга страна, Рио де Жанейро е доказателството, че и в бедняшките квартали може да съществува перспектива за развитие отвъд бедността и оцеляването. Външният интерес и наличният собствен потенциал не само помагат във фавелите да се формира някакъв вид благосъстояние, но и превръща вчерашните гета в модерни лайфстайл-квартали, в които къща или жилище биха си купили и хора от средната класа. Примерите за известни фотографи, артисти, дизайнери и спортисти, които произхождат от фавелите и помагат на родния си квартал, са много. Рио де Жанейро определено може да се превърне в модел за позитивно градско развитие, който да се проектира и върху други зараждащи се световни градове. Прекаленият оптимизъм обаче не би бил оправдан, тъй като фавелите на града печелят предимно от природните си дадености. В 20-милионният, разположен на плато Сао Пауло например, подобно развитие е изключено. Към това се прибавя и опасността икономическите интереси и спекулациите да унищожат голяма част от културната фасцинация на фавелите. Чрез споменатите по-горе процеси на "джентрификация" и "мерки за сигурност" местното население може да бъде изтласкано и принудено да се засели в други, по-периферни фавели, които все още не са станали обект на умиротворяване или облагородяване. Така фавелата, като чиста съвкупност от отделни сгради, би изживяла позитивни промени, за разлика от доскоро населяващата я общност, чиято мизерия просто би се възпроизвела концентрирано на друго място. Мнението на автора е, че не е възможно наболелите социални проблеми да бъдат решени по този начин и, че е нужна задълбочена политика от страна на държавата за да не излязат подобни развития извън контрол.

Като заключение може да се каже, че процесите във фавелите на Рио де Жанейро са до голяма степен определящи за това, което тепърва предстои да наблюдаваме в много други мега- и хиперградове. Затова е необходимо тези процеси да бъдат анализирани и разбрани, а придобитото в резултат от това знание да бъде успешно приложено другаде. Последното касае и българската политика, която може да почерпи от тях редица идеи за интегриране и благоустрояване на ромските гета в българските градове.

Литература:

1. "Dänische Prinzessin in Brasiliens Armenviertel: Mode für Mary" От: "Der Spiegel Online" 20.9.2012, Линк: http://www.spiegel.de/panorama/leute/daenische-prinzessin-mary-zu-besuch-in-rio-de-janeiros-armenviertel-a-857066.html (Последен достъп: 17.2.2013)
2.  Gomide, Raphael (2009): "Nimm das Geld und nerv nicht" От: "Le Monde Diplomatique" Nr. 9855, 7.8.2009, Линк: http://www.monde-diplomatique.de/pm/.search?ik=1&mode=erw&tid=2009%2F08%2F07%2Fa0200&start=12&ListView=0&sort=3&tx=rio+de+janeiro&qu=MONDE (Последен достъп: 17.2.2013)
3. Ramonet, Ignacio (2002): "Revolutionäre Zyklen" От: "Le Monde Diplomatique" vom 15.1.2002, Линк: http://www.monde-diplomatique.de/pm/.search?ik=1&mode=erw&tid=2002%2F11%2F15%2Fa0011&start=30&ListView=0&sort=3&tx=rio+de+janeiro&qu=MONDE (Последен достъп: 17.2.2013)
4. Vigna, Anne (2013): "Die neuen Bosse der Hügel" От: "Le Monde Diplomatique" Nr. 10027, 8.2.2013, Линк: http://www.monde-diplomatique.de/pm/.search?ik=1&mode=erw&tid=2013%2F02%2F08%2Fa0069&ListView=0&sort=3&tx=rio+de+janeiro&qu=MONDE (Последен достъп: 17.2.2013)
5. Wollowski, Christine (2012): "Über'n Berg?" От: "fluter. Magazin der Bundeszentrale für politische Bildung" Nr. 45, Winter 2012-2013, S. 42-45
6. Institute for Economics and Peace (2012): Global Terrorism Index 2012 От: www.economicsandpeace.org

 

* Тюбингенски университет, Германия

 

Бележки:


[1] Кливидж- траен социално-политически конфликт
[2] В Световния индекс за тероризъм на Института за икономика и мир от 2012 Бразилия е в последната група от държави със заплаха от тероризъм, клоняща към нула
[3] Джентрификация- от английското "gentry"- низш благородник; облагородяването на квартал с предимно бедно население чрез масирани инвестиции, с цел привличането на заможни купувачи на недвижими имоти
[4] Концепцията на Греъм, отразяваща засилващата се мания за сигурност в градовете е описана в книгата му "Cities under Siege: The New Military Urbanism" (2010)
[5] Градове с над 20 милиона души население

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020