06
Пет, Дек
5 New Articles

Проф. Клаудио МУТИ:Ислямизмът е най-големият враг на Исляма

брой3 2013
Typography

Известният италиански философ и геополитик Клаудио Мути е роден през 1946. Известно време е преподавател в Университета на Болоня, където се утвърждава като един от най-известните западноевропейски специалисти по унгарска и румънска филология и фолклор. По-късно обаче се увлича от философията на Рене Генон и, подобно на него, приема исляма. Често е критикуван заради радикалните си философски позиции. Собственик е на издателството Edizioni all'Insegna del Veltro. Автор на много книги и изследвания, посветени на философските идеи на Мирча Елиаде, Емил Чоран, Фридрих Ницше, Рене Генон и Юлиус Евола.

От 2011 професор Клаудио Мути е главен редактор на италианското геополитическо списание Eurasia. Смята се за един от идеолозите на "неоевразийската геополитическа школа" в родината си.

- Професор Мути, какво мислите  за феномена на политическия ислям и свързаната с него активност. За начало, бихте ли дефинирали политическия ислям и принципите, на които се основава?

- Терминът "политически ислям" беше лансиран от френския ориенталист Оливие Рой в книгата му "Провалът на политическия ислям (L'Echec de l'Islam politique. Le Seuil, Paris 1992). Рой определя като "политически ислям" същото явление, което друг известен френски ориенталист - Жил Кепел, нарича "ислямизъм" (Le Prophеte et Pharaon. Aux sources des mouvements islamistes, Le Seuil, Paris 1984; Jihad: expansion et dеclin de l'islamisme, Gallimard, Paris 2000) или "радикален ислям" (The roots of radical Islam, Saqi, London 2005). Всъщност, "политическият ислям", "ислямизмът" или "радикалният ислям" са просто другите имена на "ислямския фундаментализъм" и "ислямския интегрализъм" - т.е. термини, свързани с модернистките тенденции, стартирани от "ислямските реформатори" и критикувани като отклонения от истинската вяра от представителите на традиционния ислям. Въпреки това западният политически език често неправилно използва, при това широко, тези термини, поставяйки знак за равенство между ислямизма и исляма, откъдето пък се правят изводи в духа на концепцията за "цивилизационния сблъсък".

- Как това се проявява в Европа и в Близкия Изток? И къде са разликите, вътре в самото това движение?

- Тъй нареченият "политически ислям" е продукт на от уахабитската и салафистката теории. Уахабизмът се нарича така по името на Мохамед ибн Абд ал-Уахаб, който през ХVІІІ век е живял на Арабския полуостров и който, според Анри Корбен, "вече няколко века се смята за баща на салафитското движение". Негов идеологически наследник в рамките на салафизма е Джамал ад-Дин ал-Афгани, който през 1883 създава общността Салафия, а пет години преди това става член на свободната масонска ложа в Кайро. Ученикът и наследникът му Мохамед Абдо, който също е бил масон, става мюфтия на Египет през 1899 с одобрението на британските власти. Основният наследник на тези философско-религиозни школи е движението "Мюсюлмански братя", създадено в Египет през 1928 от Хасан ал-Банна. В момента "Мюсюлманските братя" представляват полиморфно движение, олицетворяващо прагматичния, реалистичен и политически вариант на цяла плеяда, свързана с уахабитско-салафистката идеология. Тоест, прилагателното "салафистки" обикновено се използва по отношение на максималистките движения и екстремистките групировки, които са по-малко склонни да правят тактически компромиси или са ангажирани с военизирана и терористична активност.

- Как ислямизмът, като радикално движение, практикуващо насилието, може да бъде свързан с исляма, с държавата и съвременните политически играчи?

- Не бива да забравяме, че навремето британският агент Джон Филби е основния политически съветник на крал Ибн Сауд, който узурпира контрола над свещените за исляма градове и превръща уахабитската ерес в официална идеология на Саудитска Арабия. Уахабитското кралство, което е исторически съюзник на американско-британската ос, щедро финансира и подкрепя ислямистките групировки. Напоследък обаче, тези групировки си намериха още един уахабитски спонсор в лицето на катарския емир. Ал-Тани създаде телевизията Ал Джазира и превърна страната си в регионална щаб-квартира на САЩ, надявайки се да си извоюва ролята на лидер на арабския свят, което пък го превърна в основния съперник на Саудитска Арабия в рамките на проамериканската коалиция в региона. Както знаем, който плаща, той поръчва и музиката, затова тя, в крайна сметка, се оказва американска музика.

- Възможно ли е да съществува алианс между крайните ислямистки формации и отделни държави? При това не става дума само за Саудитска Арабия, но и за евентуално участие на Държавния департамент на САЩ в тайни операции по "моделиране и направляване" на исляма.

- Покойният Самюел Хънтингтън твърди, че истинският проблем за САЩ не е ислямският фундаментализъм, а ислямът, сам по себе си. Но, ако ислямът е стратегически противник на Америка, тогава ислямският фундаментализъм може да се окаже неин съюзник. Тази теория беше приложена на практика в Афганистан, на Балканите, в Чечения, Либия и Сирия. Що се отнася до Държавния департамент на САЩ, в някои изследвания (виж например, Sheikh Abd al Wahid Pallavicini, A Sufi Master's Message. Milan 2011, p. 11) се твърди, че той организира курсове за мюсюлмански лидери в Института по миграционна политика във Вашингтон, чиято цел е формирането на ново поколение проамерикански настроени водачи на мюсюлманските общности в света.

- Как бихте характеризирали т.нар. "арабска пролет", т.е. социалните вълнения и мюсюлманските движения в Близкия Изток и Северна Африка?

- Ще започна с това, че в мюсюлманския свят идеите за справедливостта не са леви, а коранични. Тъй като ислямът е несъвместим с модерния капитализъм, либералните идеолози на последния се нуждаят от "реформиран" ислям, който някой преди време дефинира като "арабска версия на калвинистката етика". Изпълнители на този проект са уахабитските движения и всички онези, които призовават за "демократични реформи" в мюсюлманския свят. Спонсори на тази манипулация на исляма пък са петролните монархии от Персийския залив - именно те се опитват да създадат Близкоизточна банка за развитие, която да финансира прехода на арабските държави към демокрация, задълбочавайки, паралелно с това и тяхната дългова зависимост. В тази връзка ще напомня, че управляващите в Египет "Мюсюлманските братя" вече поискаха 4,8 млрд. долара заем от МВФ.

- Вярвате ли, че традиционният ислям - от суфистките ордени до шиитите, свързани с Иран, Ирак, Ливан и т.н., може да разглежда като своеобразна "противоотрова" срещу новия "постмодернистки ислям", или това просто е поредната целева група за новите мюсюлмански секти и Запада?

- На Арабския полуостров и в Турция уахабитите и кемалистите забраниха суфистките ордени, въобразявайки си, че така ще могат да изкоренят суфизма. В Либия, Тунис и Мали, салафитите и другите ислямисти унищожиха традиционните молитвени храмове и мюсюлманските библиотеки, същото се случи и в Мека и Медина, след като попаднаха под контрола на Саудитите. Шиитските общности биват преследвани от уахабитските режими, както става например в Бахрейн. Хетеродоксалните групировки и правителства атакуват традиционния ислям във всичките му форми - както сунитите, така и шиитите, разглеждайки ги като сериозни препятствия пред осъществяваната от тях подривна активност.

- Как бихте коментирали американската стратегия в Близкия Изток?

- Новата и амбициозна американска стратегия, която Обама очерта в прословутата си реч, произнесена през 2009 в Кайро, цели съхраняването на хегемонията на САЩ в арабския свят и в Близкия Изток, при това със съгласието на самите арабски държави. За целта, Вашингтон се опитва да обедини страните от региона в мащабен фронт, насочен срещу Иран (смятан за основния американски противник), в който трябва участва и Израел. Ето защо САЩ работят за сближаването между арабските държави и Израел, като срещу това са склонни да притиснат Тел Авив да се съгласи със създаването на независима палестинска държава.

- В същото време, съществуват редица примери за мирно съвместно съществуване между държавата и религията, като Индонезия, както и между исляма и другите религиозни общности...

- Според ислямската доктрина, политиката е част от религията, т.е. държавата се базира на религията и има религиозно предназначение, или както посочва аятолах Хомейни: "тя трябва да контролира и управлява инструментите за реализацията на кораничните закони". Що се отнася до мюсюлманските общности, които живеят в немюсюлмански държави, задължение на местните ислямски теолози е да намерят онези решения, които съответстват на мюсюлманските закони и в същото време съдействат за мирното съвместно съществуване с немюсюлманите. В Европа, където вече живее значителна мюсюлманска общност, тази работа е едва в началото си.

- Накрая, каква е прогнозата ви за развитието на политическия ислям в обозримо бъдеще, особено в държавите от Европейския съюз?

- Развитието на антиислямския феномен, който наричаме "ислямизъм", до голяма степен зависи от плановете и действията на уахабитските режими в района на Залива и техните американски съюзници. Затова можем да очакваме, че "политическият ислям" ще продължи да се използва съобразно изискванията на стратегията на САЩ, например в Алжир, който, най-вероятно, ще се окаже следващата цел на френския "субимпериализъм", зависим от Вашингтон. Що се отнася до Европейския съюз, опитът сочи, че специалните служби на САЩ и някои техни съюзници са отлични експерти в сферата на манипулациите на екстремистките формации, затова не бива да се изключва, че салафитските групировки могат отново да бъдат активирани с цел да бъде оказан натиск върху европейските правителства.

{backbutton}