23
Пет, Окт
5 New Articles

Интеграцията и сигурността на Украйна

брой2 2013
Typography

Напоследък сме свидетели на негативна тенденция, в рамките на която част от украинския политически елит се опитва да „зомбира” обществото, подавайки му изкривена информация по ключови за бъдещето на страната въпроси. Пример за това е дискусията за икономическата интеграция на Украйна, в хода на която става все по-очевидно, че определени външни сили се опитват да разкъсат страната на части, да я поделят по географски принцип, да противопоставят един на друг жителите на западните и източните области и, най-вече, да не допуснат интеграцията на Украйна с Русия и другите държави от Евроазийската икономическа общност и т.н. Така, през декември 2012 тогавашният американски държавен секретар Хилари Клинтън за пореден път се опита да активизира перманентната борба на САЩ против интеграцията в постсъветското пространство, демонстративно обявявайки се срещу наскоро създадения Митнически съюз и идеята за формирането на Евразийски икономически съюз, като цяло, заявявайки: „опитваме се да намерим ефективни средства за да забавим създаването му или въобще да го предотвратим”. Което прави нещата съвсем ясни.

Задача №1 за САЩ е отслабването на Русия, включително откъсвайки Украйна като неин основен стратегически партньор. Задача №2 е осигуряване на достъп и контрол върху енергоносителите в Централна Азия и Каспийския район. Задача №3 пък е сблъскването на Москва и Пекин, което би позволило ерозията на нарастващата мощ на Китай (смятащ САЩ за основния си противник) и, паралелно с това, ще доведе до отслабването на Русия.

Цитираното по-горе безцеремонно изявление на г-жа Клинтън моментално беше подето и от Европейската комисия, според която „сценарият за пълна интеграция на Украйна с Митническия съюз би породил сериозни проблеми”, макар и да не се уточнява за какви точно проблеми става дума, както и пред кого биха възникнали – дали пред Киев, или пред Брюксел. Впрочем, аналогична декларация направи и Жозе Мануел Барозу, подчертавайки, че: „членството в Митническия съюз и асоциацията с ЕС са несъвместими”, също без да посочва някакви конкретни аргументи. Подобни изявления си позволиха и редица евродепутати, твърдящи, че „Украйна няма да може да провежда каквато и да било самостоятелна двустранна политика, ако прехвърли част от суверенитета си на Митническия съюз”. И в този случай никой не се постара да обясни, защо всички други могат (в крайна сметка в света функционират около 300 международни търговско-икономически обединения), а Украйна не може? Интересно е и откъде идва невярната информация, че Украйна ще трябва да прехвърли суверенитета си на Митническия съюз?

Очевидно някои западни политици, следвайки стария имперски принцип „разделяй и владей”, отлично са усвоили умението да лепят етикети и да жонглират с понятията. Лошото в случая е, че част от техните украински колеги приемат за чиста монета подаваната им дезинформация, без да се замислят за бъдещето на собствената си страна.

Противоречат ли украинските закони на членството на страната в Митническия съюз?

За двете десетилетия независимост Украйна и другите държави от ОНД можаха да се убедят, как им помага Западът и колко разрушителна може да се окаже тази „подкрепа”. Ние, разбира се, сме наясно, че в държавите, принадлежащи към западно-християнската цивилизация, липсват необходимите запаси от суровини, което до голяма степен обяснява агресивното им поведение в борбата за „жизнено пространство” и стремежът да подчинят богатите на суровини региони, прокарвайки концепцията за „свободния свят като гарант за човешките права”. Тази икономическа експанзия се съпровожда и подкрепя и от военно-политическа. Както е известно, центърът на тази цивилизация са САЩ.

От друга страна, руско-православната цивилизация, чиито център е Русия, не носи в себе си агресивен заряд към обкръжаващите я цивилизации, тъй като разполага с необходимите компоненти за динамичното си развитие. В същото време следва да признаем, че в рамките и съществува определено напрежение, но тази цивилизация притежава качествено различна природа, в сравнение със западната, което се обяснява с факта, че тя е млада и преживява процес на възраждане върху руините на рухналия Съветски съюз.

Украйна е независима държава и не възнамерява да се лишава от суверенитета си, точно обратното – работи за съхраняването и укрепването му, гарантирайки своята икономическа и национална сигурност. С мощната западна подкрепа, нашите т.нар. „патриоти” отправят граничещи с истерията призиви към ръководството на страната да не интегрира Украйна в Митническия съюз. Според тях, това противоречи, на първо място, на украинската конституция, на второ – на закона „За основите на националната сигурност на Украйна”, а на трето – на цивилизационния ни избор и води до предаване на националните интереси и загуба на суверенитет. На практика, разчитайки на неосведомеността на обикновените украинци, тези среди грубо подменят понятията. На първо място, Договорът за Митническия съюз не е политически, а и самият Съюз не е политическо, а икономическо образувание. В икономическата наука този тип съюзи се дефинират като „второ ниво на икономическа интеграция”. На този интеграционен етап държавите-участници в съюза премахват всички мита помежду си и той започва да провежда обща външнотърговска политика (1). Тоест, никъде не се твърди, че Митническият съюз представлява политическо образувание.

На второ място, в Конституцията на Украйна няма нито един член, който да забранява интеграцията на страната в Митническия съюз. В нейния чл.92 се казва само, че „основите на външнополитическите отношения, външноикономическата активност и митническите правила се определят от украинските закони” (2). Тоест, тук липсват каквито и да било противоречия и ограничения – това е процедурна норма и тя следва стриктно да се спазва. В Украйна съществува съответната законодателна база, регулираща външните отношения, а ако обстоятелствата изискват приемането на допълнителни законодателни актове в интерес на държавата и обществото, няма съмнение, че те ще бъдат своевременно разработени и приети. Всички нови международни споразумения задължително следва да бъдат ратифицирани от Парламента. Що се отнася до чл.11, който обикновено се цитира от противниците на Митническия съюз, и в който се акцентира върху необходимостта Украйна да се интегрира в европейското политическо, икономическо и правно пространство за да може някой ден да стане пълноправен член на ЕС (3), така очертаната цел е закономерна и привлекателна, но тук липсва и най-малкият намек, че Украйна не може да се интегрира в Митническия съюз. В такъв случай, за какво нарушаване на закона може да се говори?

Следва да сме наясно обаче, че макар целта, която Украйна си поставя, е добра, тя е дългосрочна, а целите могат да се променят съобразно променящата се ситуация в света. При това, в цитирания по-горе член на Конституцията, евроинтеграцията е поставена едва на 14 място сред общо 18-те важни цели пред страната, касаещи и националната сигурност. Нима не трябва да се стремим и към реализацията на останалите цели? Може би трябва да се откажем от тях? Не мисля. Подобен подход би бил изключително примитивен, защото гарантирането на националната сигурност изисква реализацията на сложен комплекс от мерки.

Дори и хипотетично, в идеалния случай, ако Украйна все пак някой ден стане член на ЕС, това няма автоматично да доведе до повишаване качеството на живот, благосъстоянието на гражданите и устойчиво икономическо развитие на страната.

Ако разгледаме закона „За основите на националната сигурност на Украйна” ще видим, че според неговия чл.8 основните направления на държавната политика по въпросите на националната сигурност във външнополитическата сфера са гарантиране равноправното участие на Украйна в общоевропейската и регионална системи за колективна сигурност и превръщането и в пълноправен член на ЕС при запазване на добросъседските отношения и стратегическото партньорство с Руската Федерация, останалите членки на Общността на независимите държави (ОНД), както и с другите държави в света (4).

Впрочем, нека пак се върнем на въпроса за целите. Във варианта на въпросния закон от 2003, в цитирания по-горе член, присъстваше и точка за необходимостта Украйна да стане член на НАТО, но в редакцията му от 2010 тя липсва. Което само потвърждава тезата, че обективно свойство на целите, както и на законите, е да се променят в съответствие с националните интереси, формиращата се ситуация и духа на времето.

Освен това в този закон става дума не за икономическа, а за външнополитическа сигурност, т.е. той въобще не може да бъде предмет на дискусията за украинското членство в Митническия съюз, което се потвърждава и от съществуващата нормативно-правна база. Така, съгласно чл. 21 от Договора за Митническия съюз и Общото икономическо пространство от 26 февруари 1999, „в съответствие с общопризнатите международни норми и правила, страните създават Митнически съюз, в качеството му на търговско-икономическо обединение” (5). Освен това, в чл. 1 от Споразумението за Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан от 6 януари 1995 се казва, че „договарящите се страни определят Митническия съюз като икономическо обединение на държави” (6). Което за пореден път потвърждава, че Съюзът е икономическо, а не политическо обединение.

Митническият съюз между Беларус, Казахстан и Русия не е самостоятелна междуправителствена организация, а функционира в рамките на Евразийската икономическа общност. И съгласно чл.1 на Договора за учредяването на тази общност от 10 октомври 2000 (и промените от 25 януари 2006 и 6 октомври 2007) „договарящите се страни остават суверенни и равноправни субекти на Международното право и международната правна субектност на Митническия съюз” (7). Следователно, Украйна не би нарушила никакви закони, ако реши да се интегрира в Митническия съюз, оставайки си при това суверенен и равноправен субект, наред с другите участници в него. Както не е коректно от контекста да се вадят отделни думи, а от закона – отделни негови членове, така и не бива да се цитира само един закон, а всички останали, които имат отношение към разглеждания въпрос, да се премълчават. Подобни нечестни прийоми изкривяват действителността и не позволяват на обществото да придобие цялостна представа за нея. Така, още по времето на президента Леонид Кучма, през септември 2003, Украйна подписа междудържавното споразумение за формирането на Общо икономическо пространство и то беше ратифицирано от Върховната Рада.

Като интеграционно обединение, Общото икономическо пространство, по същността си, представлява общ пазар, т.е. по-висока степен на икономическа интеграция от Митническия съюз. В рамките на последния се формира обща митническа територия, в границите на която се гарантира свободното движение на стоки, докато в Общото икономическо пространство се гарантира свободното движение на стоки, услуги, капитали и работна сила. Затова би трябвало да зададем на критиците на украинското присъединяване към Митническия съюз следния въпрос: ако членството в Общото икономическо пространство не противоречи на конституцията на страната, как може да и противоречи интеграцията в Митническия съюз, който е съставна част на Общото пространство, т.е. представлява по-ниска степен на икономическа интеграция?

В крайна сметка, само Конституционният съд на Украйна има правото да решава, дали конкретен международен договор съответства на Основния закон. Решение на съда, че ратификацията на Споразумението за Евразийското икономическо пространство е неконституционна няма. В тази връзка ще припомня, че когато в Казахстан възникна подобна дилема, президентът се обърна към Конституционния съд, който постанови, че споразумението не противоречи на Основния закон, затова и за приемането му не се наложи провеждането на референдум.

В чл. 8 на закона „За основите на националната сигурност” се акцентира върху изключително важен фактор – „гарантиране пълноправното участие на Украйна в общоевропейската и регионалните системи за колективна сигурност”, тъй като страната ни се намира в центъра на Европа. Само че и държавите от Митническия съюз имат пряко отношение към тези въпроси и без тях няма как да бъде решен проблемът за колективната сигурност на европейския континент. Освен това, в най-голямата в света регионална организация, ангажирана с въпросите на сигурността – ОССЕ – наред с останалите участници членуват и Украйна, Беларус Русия и Казахстан.

Страните-членки на Митническия съюз, също както и Украйна, са заинтересовани да сътрудничат с общоевропейската и регионална система за колективна сигурност и в това няма никакви противоречия.

Впрочем, нека още веднъж прочетем внимателно цитирания по-горе текст: „… присъединяване към ЕС при съхраняване на добросъседските отношения и стратегическото партньорство с Руската Федерация и другите държави от ОНД”. Вижда се , че във втората му част се акцентира върху това, че за Украйна са изключително важни и добросъседските отношения, и стратегическото партньорство с Русия и другите постсъветски държави. Наред с това, съществуват и други, не по-малко важни норми и свързани с тях мероприятия, оказващи влияние върху състоянието на националната сигурност и изискващи безусловна реализация.

Можем ли още да се бавим

За постигането на системно и комплексно решение на жизненоважния проблем за геополитическия избор, той следва да се разглежда в по-широк аспект, тъй като националната сигурност не се реализира само във външнополитическата сфера. Редица други направления на националната политика гарантират военната, икономическата, продоволствената, научно-технологическата, екологичната, социалната, хуманитарната и информационната сигурност на Украйна. Нека обърнем повече внимание на икономическата, в качеството и на материална основа за функционирането на останалите, и най-вече на необходимостта да се гарантират условия за устойчив икономически растеж и повишаване конкурентоспособността на националната икономика.

Основните критерии тук са два: икономическата сигурност и конкурентоспособността. Обективна оценка на икономическата сигурност на Украйна може да се направи въз основа на индексите и праговите значения съобразно методиката, утвърдена със заповед на министъра на икономиката на страната №60 от 2007, а на конкурентоспособността – ползвайки материалите на Глобалния доклад за конкурентоспособността през 2012-2013, изготвен от Световния икономически форум, и данните на Държавната статистика на Украйна и Евростат.

От тях се вижда, че повечето от съставляващите елементи на икономическата сигурност, като демографската, производствената, енергийната, инвестиционната, финансовата, външноикономическата, продоволстванета и социалната сигурност, се намират в зоната на „опасното състояние”. Две от десетте останали пък (макроикономическата и научно-технологичната сигурност) са в зоната на „критичното състояние”. Въпреки тежката ситуация с гарантирането на финансовата и сигурност, Украйна е заинтересована както от постъпленията на повече средства от международните финансови организации, така и от акумулирането на вътрешни източници. За голямо съжаление обаче е налице негативна тенденция на непродуктивно изтичане (бягство) на финансови ресурси извън пределите на страната. Само през първата половина на 2012 то е нараснало 1,65 пъти, в сравнение с 2011, достигайки 9,2 млрд. долара. Това е свързано със спад на доверието на местните и чуждестранните инвеститори към устойчивостта на украинската икономика в условията на влошаваща се външна конюнктура и ръст на вътрешните рискове (високи девалвационни очаквания на фона на топящите се международни резерви на Украинската национална банка, ниски темпове на възобновяване кредитирането на националната икономика и др.).

В същото време, в класацията на Глобалния индекс за конкурентоспособност през 2012-2013 Украйна подобри позициите си с девет пункта и заема 73-то място от общо 144 държави. Позицията и се подобрява за втора поредна година, след като падна с цели 17 пункта през 2009-2010, като вече достигна тази отпреди кризатата, което, като цяло, потвърждава позитивните промени във всички сфери на обществения живот.

В същото време следва да се спрем по-подробно на отделните елементи на този индекс, тъй като ниската конкурентоспособност на украинската икономика няма как да удовлетворява правителството в Киев. От ключово значение е, че в зоната на критичното изоставане се намират държавните и обществените организации (132-ро място), ефективността на стоковия пазар (117-то) и нивото на развитие на финансовия пазар (114-то). В зоната на потенциалните заплахи пък са поставени: усъвършенстването на бизнеса (91-во място), макроикономическата стабилност (81-во), иновациите (71-во), инфраструктурата (65-то), здравеопазването и началното образование (62-ро) и ефективността на трудовия пазар (62-ро). Само два от тези елементи разполагат с някакви конкурентни предимства: висшето образование (47-мо място) и големината на пазара (38-мо).

Можем ли да поставим знак за равенство между Зоната за свободна търговия и ЕС?

Сега нека се опитаме да поразсъждаваме, дали е възможно в толкова сложни условия да се рискува сигурността на страната и обществото, защото интеграционният избор се прави с цел да се гарантира мирното развитие, оцеляването и просперитета на нацията и държавата. Забавянето на избора може да доведе до превръщането на Украйна в "слабо звено", при което деструктивните сили да получат мощна подкрепа под формата на масови негативни настроения, които трудно ще могат да се преодолеят.

Ни бива да се отъждествява асоциацията и договорът за създаване на Зона за свободна търговия с ЕС (т.е. един търговско-икономически договор и първото ниво на икономическата интеграция) с пълноправното членство на Украйна в ЕС. Става дума за съвършено различни нива на интеграция, затова украинското общество не бива да бъде заблуждавано. Не е ясно, защо при наличието на толкова едностранен подход към асоциацията и Зоната за свободна търговия с ЕС, се твърди, че това ще има само положителни последици за страната ни. Ако Украйна подпише споразумение за асоциация, това няма да доведе автоматично до някакви положителни за нея резултати, тъй като много неща ще зависят от практическата реализация на това споразумение. Според прогнозите, можем да очакваме загуби за националната икономика и влошаване на условията за украинските производители. Така, очакванията са за спад в обема на произвежданата продукция с 0,68%, а на БВП - с 0,14%. В същото време се очаква темповете на нарастване на вноса (със 7,2%) да изпреварят тези на износа (4,5%), а безработицата да нарасне. При това не става дума за еднократно явление - спадът на макроикономическите показатели ще продължи най-малкото през следващите пет години.

Що се отнася до утвърждаването на такива европейски ценности, като демокрацията, човешките права и върховенството на закона, интеграцията в ЕС въобще не означава, че те автоматично ще се наложат в Украйна. Спорен въпрос е и, доколко някои други "европейски ценности" ще се окажат полезни за страната и нацията и дали няма да доведат до ерозия на украинската национална идентичност.

Днес Съветът на Европа с тревога отбелязва ръст на нетърпимостта, враждебността, дискриминацията на различни групи, малцинства и други, които са в разрез с Устава на Съвета и Европейската конвенция за човешките права и представляват реална заплаха за европейските ценности. Но, ако тези ценности не се уважават в самата Европа, какви са гаранциите, че това ще се случи в Украйна?

В същото време, кой знае защо, върховенството на правото в Европа се поставя над всички останали права и свободи на личността. На практика обаче, това съвсем не означава безусловно гарантиране на справедливостта и то не може да се поставя над морала, съвестта и нравствеността. Самите европейци, особено германците, се оплакват от това, че законотворчеството се е превърнало в своеобразна индустрия, придобивайки огромни мащаби и навлизайки дълбоко в личния живот на гражданите. Същестуват толкова различни законови норми, че обикновеният европеец не може да се ориентира в техните дебри, в резултат от което вече не може да се разбере кой на кого служи и кой кого експлоатира - дали човекът на правото или правото на човека? Върху тази гигантска пирамида от закони паразитира бюрократичният апарат на ЕС, включително огромен брой юристи, адвокати, прокурори и съдии. Този проблем обаче съзнателно се прикрива - на практика индивидът се превръща в роб, човекът-творец се трансформира в робот и този процес може да има катастрофални последици.

Защо им е на свободолюбивите украинци доброволно да вкарват себе си и страната си в задънена улиця? Странно е, че част от украинския елит, пропагандиращ европейските ценности, не осъзнава, че именно върху него първо ще се стовари цялата тежест на хипертрофираното т.нар. "върховенство на закона".

Следва да сме наясно, че евроинтеграцията съдържа и безусловни заплахи. Така в доклада на групата известни политици от Съвета на Европа, ръководена от Торбьорн Ягланд и Йошка Фишер, от 2011, се посочват осем конкретни заплахи: нарастване на нетърпимостта, нарастване на подкрепата за ксенофобските и популистки партии, дискриминацията, наличието на практически лишени от права прослойки от населението, паралелните общества, ислямският екстремизъм, ерозията на демократичните свободи и сблъсъкът между свободата на вероизповеданията и правото на свободно изразяване на собственото мнение. Групата смята, че тези заплахи са свързани с липсата на защита, обусловена от икономическите проблеми на Европа и усещането за относителния и упадък, масовата миграция и липсата на достатъчно лидери, чиято ясна визия за бъдещето да вдъхва увереност у останалите (8).

В същото време лидерите на държавите-членки на Митническия съюз притежават ясна визия за перспективите и въпреки външния натиск уверено водят своите нации към поставените задачи.

Заедно означава по-бързо

Сегашната ситуация доста напомня историческите събития от 30-те - 40-те години на ХІІІ век, когато заради вътрешните междуособици между руските князе, разпокъсаните и несъгласуваните им действия и тяхната неподготвеност да се защитят, Древноруската държава, която някога се е смятала за най-силната в Европа, бива завоювана и опустошена от монголо-татарите. Самоувереността и самоуспокояването на тогавашния елит, сметките на някои негови представители, че опасността ще се стовари върху съседите, а те самите ще могат да я избегнат, водят до страшна разруха и връщат т.нар. Рус с няколко столетия назад в историята, консервират феодалната раздробеност, противодействат на централизацията и възраждането на държавността. Историята неведнъж ни е наказвала заради подобни грешки, потвърждавайки, че само заедно и сплотени можем да се справим с външните заплахи и да преодолеем всички противници - това демонстрира опитът от борбата с половците, монголо-татарите, Османската империя, Реч Посполита и, накрая, с нацистка Германия. Къде са гаранциите, че този път нещата стоят различно, ако продължаваме да правим същите грешки и пропуски и не отчитаме уникалния си исторически опит?

Ние в Украйна сме съвършено наясно за характера на случващите се събитии, за доминиращите в света тенденции и, несъмнено, осъзнаваме разликата между Митническия съюз и ЕС. Следва обаче да бъдем реалисти. Никой не твърди, че в интеграционните процеси между държавите от Митническия съюз няма трудности. Има, и ние самите ги виждаме, затова откровено посочваме, че предстои напрегната и упорита работа за преодоляването им. Не бива обаче да приемаме, че едно изгодно за Украйна икономическо обединение, като Митническия съюз, бива заклеймявано и квалифицирано по очевидно неверен начин, докато в същото време неоснователно се идеализира асоциацията и формирането на Зона за свободна търговия с ЕС. Това е съвършено неприемливо, защото политиката, която се гради върху изкривена информация и двойни стандарти, не укрепва, а ерозира позициите на Украйна.

По пътя към интеграцията на Украйна с Митническия съюз и Евразийското икономическо пространство несъмнено има определени предизвикателства и рискове, но, обективно погледнато, в момента се е създала такава ситуация, че ако Киев продължи да се колебае, пропусне шанса си и не направи правилната стъпка, страната ще се сблъска с толкова мащабни заплахи и опасности, че те могат да я доведат до катастрофа.

Както вече посочих по-горе, нито една от ключовите сфери на сигурността на украинската държава не съответства на праговите значения и установените критерии и това поражда много сериозни въпроси: кой ще ни помогне да защитим суверенитета и независимостта си, откъде можем да получим енергоносители за модернизация на националната икономика и как да гарантираме необходимото ниво на сигурност без да се интегрираме с братските ни народи от Митническия съюз? Отговорът е, че просто няма как да минем без тях. Следва да сме наясно, че Украйна значително би подобрила позицията си в отношенията с ЕС, едва след като стане пълноправен член на Митническия съюз, който, на свой ред, вече работи с Брюксел, като от 2013 нататък сътрудничеството между тези две търговско-икономически обединения ще се активизира още повече.

В полза на украинската интеграция в Митническия съюз говори и фактът, че въпреки негативното въздействие на глобалната финансово-икономическа криза, в Митническия съюз, като цяло, темповете на увеличение на БВП през 2011 са нараснали с 4,9%, а през 2012 - с 4%, индустриалното производство е нараснало с 5,2%, а това на добивната промишленост - със 7%. В същото време държавите от ЕС преживяват продължителна стагнация, като спадът на общия им БВП е 0,4%, а нивото на безработицата и основните макроикономически показатели са много под допустимите прагови значения.

Разбира се, би било неправилно да се противопоставя интеграцията в ЕС на тази в Митническия съюз, Украйна се нуждае от модел на допълващо сътрудничество и с двата. Важно е обаче, че на най-високо държавно равнище, лидерите на с траните-участници в Митническия съйз ни гарантитат сериозни предимства от присъединяването към него. Става дума по-конкретно за: понижаване цените на природния газ до 165 долара за хиляда куб. м, на петрола - с 30%, инвестиции в базовите отрасли на националната икономика, нови пазари за продукцията на украинските производители и други преференции. Въз основа на данните на научната експертиза и анализите си, украинската академична общност дава и теоретично потвърждение за очаквания съществен положителен ефект от интеграцията на Украйна в Митническия съюз и Евразийското икономическо пространство за отраслите на националната икономика.

В този смисъл би било нормално, Украйна да чуе и от висшите политически лидери на ЕС какви са гаранциите и предимствата, на които страната ни може да разчита в сферата на международната търговия, достъпа до пазари, инвестициите и иновациите. Защото само в такъв случай бихме могли да направим реална съпоставка между ползите и рисковете. Тези въпроси няма да се политизират, ако ръководството на страната, украинският бизнес и обществото, като цяло, се убедят в наличието на прозрачни съпоставими правила на търговско-икономическите отношения, за да са наясно какво и при какви условия ще получат в единия и другия варианти и какви са гаранциите за това.

Засега Украйна води прозрачен и конструктивен диалог само само с държавите-членки на Митническия съюз. Що се отнася до ЕС, украинското общество дори не е запознато с предлагания текст за споразумение за Зона за свободна търговия. Затова се натрапва въпросът, дали в това няма някакъв скрит смисъл, т.е. дали не става дума не толкова за развитието на Украйна а за съзнателното и противопоставяне на Русия? За да можем да отговорим правилно на този тип въпроси, следва да сме внимателни, мъдри и далновидни, тъй като нямаме право на грешка. Украйна е нация и държава, но заедно формираме една цивилизация. Днес не само нашата страна, но и Руската Федерация и другите държави от общността, преживяват сложен период в развитието си. Налице са и определени трудности в отношенията помежду ни. Но, както е казал народът "приятел в нужда се познава".

Още днес се налага приемането на адекватни на времето мерки - ако се интегрираме, може и да прескочим някои от заплахите, надвиснали над нас. Буквално пред очите ни се формира нов световен ред, което означава и промяна на системата на международните отношения. Това е труден, противоречив и все още не съвсем ясен етап от налагането на ново устройство на света, съпроводен от промяната на геополитическите и геостратегически конфигурации. Стихийно формиращият се нов световен ред кристализира около най-силните центрове на притегляне. Тези центрове обединяват обширни региони, свързани от съвместната си история, общото икономическо и политическо развитие и природно-географските условия. Целият ход на световната история води към това (а и събитията от края на ХХ и началото на ХХІ век го доказват), че в център на консолидация на световната общност, преодоляване на разделението между големите и малките народи, богатите и бедните държави, между които днес съществува икономическо и идеологическо противопоставяне, може да стане именно евразийската общност. От първостепенно значение в този процес ще бъде евразийската геостратегия на Русия (9).

Въз основа на формиралите се нови реалности, Украйна следва да се интегрира в Митническия съюз и Евразийската икономическа общност, което, от една страна, ще и даде възможност да защити своето жизненоважно пространство, а от друга .- да си осигури самодостатъчно пространство за икономическо развитие, гарантирано с ресурси и пазари, и едва след като укрепне достатъчно да се ориентира към създаването на Зона за свободна търговия с ЕС. Това ще бъде изгодно както за Украйна, така и за държавите от Митническия съюз и ЕС, и, в крайна сметка, ще гарантира сигурността, мира и сътрудничеството между държавите и народите.

Литература:

1. Диденко Н. И. Международная экономика., Ростов, Феникс, 2007. С. 784.
2. Конституцията на Украйна.
3. Украинският закон "За основите на вътрешната и външната политика" от 01.07.2010 №2411-VI.
4. Украинският закон "За основите на националната сигурност на Украйна» от 19.06.2003 № 964-IV.
5. Договор за Митническия съюз и Общото икономическо пространство от 26.02.1999.
6. Споразумение за Митнически съюз между Руската Федерация, Република Беларус и Република Казахстан от 6 януари 1995.
7. Договор за създаването на Евразийска икономическа общност от 10.10.2000 (с промените в него от 25.01.2006 и 06.10.2007).
8. Жить вместе: сочетание многообразия и свободы в Европе XXI века. Доклад группы выдающихся лиц Совета Европы. Перевод с англ., Львов: Летопись, 2011, С. 112.
9. Илларионов С. И., Никулина О. В., Рукосуев Г. Н. Евразия — геостратегический ориентир России (Выбор XXI века),М., Русская книга, 2001., С. 176.
10. Даннни на държавната статистика на Украйна.
11. Данни на Евростат.

* Авторът е член-кореспондент на Националната академия на науките на Украйна


{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн