23
Пет, Окт
5 New Articles

Призракът на Сахелистан: геополитическите измерения на малийската операция

брой2 2013
Typography

След падането на градовете Гао и Тимбукту в Северно Мали, военната фаза на малийския конфликт приключи. Съпротивата на бунтовниците беше сломена и войната, в класическия и (непартизански) вид, завърши с победа на френските части.

Както е известно, през 2011-2012 ситуацията в Мали непрекъснато се влошаваше. Джихадистите съумяха на практика да овладеят цялата северна част на страната, установявайки там салафитски режим, подобен на този на афганистанските талибани. Екзекуциите, отсичането на крайници и шариатските съдилища се превърнаха в кошмарна реалност в контролираните от ислямистите райони.

През януари 2013 ситуацията стана почти катастрофална, след като две моторизирани колони въоръжени ислямисти, наброяващи общо 1200 души, се насочиха към малийската столица Бамако, а местните въоръжени сили очевидно не бяха в състояние да ги спрат.

Военната победа на френския корпус над ислямистите

Всичко това наложи намесата в конфликта на Франция, която е сред малкото държави, разполагащи със собствена мрежа от опорни бази в Африка. Първоначалният удар по ислямистите беше нанесен с леките хеликоптери "Газела", френско производство, което забави настъплението им, макар че те успяха да свалят два от тях. След това в зоната на конфликта беше прехвърлена и друга техника, включително няколко самолета "Мираж 2000D". Впрочем, още когато настъплението им започна да се задъхва, стана ясно, че джихадистите ще загубят войната. Властите в Бамако спечелиха скъпоценно време до пристигането на територията на страната на миротворческите контингенти от Франция и някои африкански държави. Освен това, Германия и Великобритания обявиха готовността си да подкрепят операцията. При това местните жители демонстрираха сравнително пасивно поведение в конфликта, като общата численост на участниците в сраженията беше под 30 хиляди души, имайки предвид, че населението на Мали е 13 милиона. Беше очевидно, че в тези условия, френският контингент няма да срещне сериозни трудности в хода на предприетата военна операция.

В по-нататъшното и развитие основна роля изигра френската авиация, която нанесе удари по тиловите бази на ислямистите, включително в Тимбукту и околностите на Гао. Така, в Тимбукту баха унищожени складовете с боеприпаси и гориво, както и щабът на бунтовниците, разположен в градското училище. Твърди се също, че са били унищожени телефонната централа и цялата местна инфраструктура. Атаката породи паника и доведе до спешното изтегляне на ислямистите от града. Последва удар по тренировъчните им бази в околностите на Гао, чиято точност беше потвърдена от специалните служби на съседна Нигерия.

Всичко това доказва, че сред предварителните условия за успешното френско настъпление е била разузнавателната информация, позволила да се определят най-важните цели. Възможно е да са били ползвани данни на различни африкански специални служби, но по-вероятно е, французите да са разчитали на спътниковото и въздушното си разузнаване. В същото време те се постараха да не повтарят грешките, допуснати по време на миротворческата операция в Конго и този път си осигуриха предварително необходимото гориво и логистична подкрепа.

Важна роля за успеха на малийската операция изигра блокирането на държавната граница в разбунтувалите се северни провинции от военни контингенти на съседните страни. Те не участваха в сраженията с джихадистите, но самото им присъствие позволи да бъде усилен натискът върху тях и да бъдат блокирани пътищата за изтеглянето им от Мали.

Възможен ли е афганистанският сценарий?

В същото време не може да се твърди, че проблемът с терористичната заплаха в страната е окончателно решен. Това се признава и от редица представители на ЕС, които подчертават, че след военната победа трябва да последва упорита работа за възстановяването на държавните институции и борба с терористичните групировки в региона. Редица европейски експерти с основание се опасяват от началото на партизанска война по афганистанския сценарий, която едва ли може лесно да бъде спечелена.

Налице са множество съобщения за опити на ислямистите да се промъкнат от северните райони в други части на Мали. Местните военни се опитват да ги залавят, организирайки патрули по потенциалните им маршрути. В същото време обаче, властите допускат прояви на насилие, което може да ерозира доверието към тях. Съобщава се в частност за разстрели без съд на заловени бунтовници и, най-вече, на етнически туареги. Тоест, не може да се изключи, че управляващите в Бамако се опитват да използват ситуацията за да смажат, наред с джихадизма, и туарегския сепаратизъм.

Както е известно, навремето туарегите, които не са фанатични мюсюлмани, претърпяха поражение в опитите си да се противопоставят на радикалните ислямисти, което значително разширява диапазона на евентуалните действия на Бамако. В тази връзка, някои анализатори не изключват дори възможността ситуацията да се развие по най-лошия възможен сценарий - този, реализиран в Руанда. знак за което ще бъде. продължаването на суровите репресии срещу политическата активност на туарегите и появата на официално наложени механизми на етническа дискриминация.

Така или иначе, но контурите на "следвоенното" бъдеще, което при това може да настъпи съвсем скоро, остават неясни. Все още не може да се каже, доколко ефективно ще могат да се справят с полицейските си задачи силите на Франция и Мали след приключването на военния етап на антитерористичната операция.

В същото време изглежда малко вероятно ислямистите да се предадат без бой. Бленуваният от тях "Малийски халифат" беше отлично прикритие за търговията с хора, наркотрафика и контрабандата на оръжие. А това означава наличието не само на политически, но и на мощни икономически интереси на редица кръгове от дестабилизацията на ситуацията в региона.

Терористичното нападение в Алжир и призракът на "Сахелистан"

Още преди французите да постигнат военната си победа в Мали, в съседен Алжир беше извършена една от най-кървавите терористични акции с вземане на заложници в съвременната история. Осъществилата я групировка "Ал Мулатамин", която се ръководи от бившия емир на Ал Кайда в ислямски Магреб (АКИМ) Моктар Белмоктар (известен още и като Халед абу ал Абас), поиска срещу освобождането им прекратяване на френската военна интервенция срещу ислямистите в Мали. Нападението в Алжир помогна на европейските експерти най-сетне да осъзнаят тревожния факт, че африканските ислямисти от различните държави на континента координират действията и могат да нанасят общи удари. Неслучайно напоследък в западните медии се появяват все повече мрачни прогнози за възможната поява на огромен терористичен анклав в сърцето на Африка. Анализаторите вече са му измислили и подходящото име - Сахелистан.

Както е известно, кървавата драма в Алжир, в която загинаха десетки заложници от осем различни националности, завърши с победата на местните сили за сигурност: групата ислямисти, осъществили нападението, бяха почти напълно унищожени от военните части. Само че при това загинаха толкова много заложници, че тази "победа" може в най-добрия случай да се смята за пирова. Още по-лошото обаче е, че тя нагледно демонстрира, колко тясно сътрудничат помежду си ислямистите от различните африкански държави, така че занапред борбата ще трябва да се води не с всяка локална групировка поотделно, а с достатъчно широк континентален ислямистки "фронт".

Стана ясно, че войната в загубената в пясъците на Сахара и тънеща в невъобразима бедност африканска държава Мали, на която доскоро почти никой не обръщаше внимание, внезапно се оказа залог в много голяма игра. След трагедията в Алжир целият свят заговори за появата на нов "призрак" , или по-скоро за нов ислямистки "интернационал", чието бойно поле този път не е нито Афганистан, нито Палестина, а Сахара. Все повече експерти си задават екзистенциалните въпроси "кой е виновен" и "какво да се прави". Как стана така, че малийската криза "преля" далеч извън границите на Мали? Защо терористите атакуваха Алжир, след като французите не воюват там, а в съвсем друга държава? Дали може да се говори за панафрикански ислямистки бунт? Следва ли да очакваме продължителна партизанска война, която да обхване не само Мали, а и целия район на Сахел, с цел създаването на контролирана от радикалните ислямисти терористична квазидържава?

Тук е мястото да напомня, че "зоната на Сахел" (на арабски "сахел" означава бряг) представлява огромен "пояс", проточил се през цялата територия на Африка от Атлантическия океан, на запад, до Червено море, на изток. Нарича се така, защото отделя пясъците на Сахара от по-населените райони с ивица от оскъдна растителност, подобно на крайбрежна зона, след която започва безкрайното пясъчно море. Зоната на Сахел включва части от териториите на десет африкански държави: Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Етиопия и Еритрея. Според редица европейски експерти, всички тези държави, плюс Либия, Тунис и Алжир, са застрашени да се превърнат в своеобразен "африкански Афганистан", или както те го наричат - "Сахелистан".

Горчивата истина е, че в този регион от няколко години насам се води трудно разбираема за страничните наблюдатели асиметрична и хаотична война, против един противник, който отдавна се е настанил в Сахара. Той е въоръжен до зъби, но е почти съвършено лишен от "лице", ако не броим няколкото неособено ясни фотографии, запечатали лидерите на ислямските терористи като Ияд аг-Гали, Абу Зейд или поелия отговорността за последното нападение в Алжир Моктар Белмоктар.

Мрачните сценарии, които се дискутират напоследък в западноевропейските и американски медии, всъщност се въртят в експертните среди още от края на 90-те години на миналия век насам, т.е. откакто управляващите в Алжир решиха да анулират изборната победа на местните ислямисти и ги принудиха да минат в нелегалност. Резултат от това стана една от най-кървавите граждански войни в историята на Африка, струвала живота на 200 хиляди души. Тя беше разпалена от алжирските салафити - същите, които поставиха и основите на днешната Ал Кайда в ислямски Магреб и чиито лидер е легендарният Абделмалек Друкдел, известен като "Химика". Именно срещу техните идейни наследници се сражаваше и френският експедиционен корпус в Мали, именно те осъществиха и нападението в Алжир.

Между другото, за формирането и разширяване мрежата на тази организация, донякъде помогнаха и самите алжирски специални служби, които с тяхна помощ се опитваха да реализират някои специфични свои цели. Тук няма как да не си припомним Осама бин Ладен, който започна кариерата си на моджехидин в Афганистан с подкрепата на ЦРУ, или пък за радикалната палестинска групировка ХАМАС, за чиято поява помогнаха и израелските специални служби, разчитащи така да ерозират позициите на ООП на Ясер Арафат. Тоест, за пореден път сме свидетели, как стремежът за постигане на определени тактически задачи, може сериозно да затрудни постигането на жизненоважните стратегически цели. Навремето, алжирстите "стратези" също сбъркаха и вместо да насъскат отделните ислямистки групировки една срещу друга, на практика, съдействаха за обединението и укрепването им.

Либийската следа

През последните години "химикът" Абделмалик Друкдел успешно разшири зоната на влиянието на АКИМ, присъединявайки към нея и Северно Мали. Хората му максимално се възползваха от хаоса, съпътстващ т.нар. "арабска пролет", значително разширявайки и увеличавайки обема на търговията с оръжие, броя на отвличанията и, което никак не е без значение - мащабите на наркотрафика. Всичко това се знаеше добре от доста време насам. В края на краищата, френските и американски специални служби си знаят работата и редовно изпращат на своите правителства съответната информация. Въпреки това, последните съвсем доскоро не придаваха на съдържащите се в нея факти необходимото значение. Истината е, че падането на режима на Кадафи в Либия се оказа своеобразен "детонатор" за бума на терористичната активност в цяла Африка. Това се виждаше от мнозина в големите западни държави, но никой не правеше нищо, докато не стана късно.

След падането на либийския диктатор, страната му се превърна в огромен и напълно "либерализиран" пазар на оръжие, на който би могло да се купи всичко, като изключим атомните бомби. В същото време бившият Ислямски легион на полковника, включващ предимно наемници - малийски туареги, обърна поглед към Мали. Именно въоръжените навремето от Кадафи туареги изтласкаха от Северно Мали деморализираните правителствени части, опитвайки се реализират старата си мечта - да създадат там собствена независима държава. Случи се обаче нещо съвсем друго - след осъществения от тях военен "пробив", към Мали се устремиха хиляди "джихадисти", преследващи далеч по-амбициозна цел - създаването на ислямски "халифат" в Сахел. Въоръжени до зъби с оръжието, останало след разгрома на Кадафи, те използваха туарегите за да осъществят собствените си планове. Ключова роля в тази операция изигра малийският туарег Ияд аг-Гали, който дълго време беше на служба на Кадафи, а след това създаде собствена ислямистка групировка "Ансар Дине". Между другото той е и стар боен другар на шефа на осъществилата последното нападение в Алжир групировка "Ал Мулатамин" Моктар Белмоктар.

Според редица експерти, ако действително искат да избегнат превръщането на призрака на Сахелистан в кошмарна реалност, малийското и съседните африкански правителства, както и техните западни съюзници, би следвало да протегнат ръка за помирение с туарегите и да ги използват в продължаващата битка с ислямистите. Засега обаче, те правят точно обратното и сякаш не виждат, че репресиите срещу туарегите могат само да ускорят вкарването на региона в "афганистанския" и дори в "руандийския" сценарий.

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн