23
Пет, Окт
5 New Articles

Променящият се свят и външнополитическите приоритети на Русия

брой2 2013
Typography

Миналата 2012 ще се запомни като период на усилване на неравномерностите в глобалното развитие и нарастване на международната нестабилност. Продължава да ври и кипи в региона на Близкия Изток и Северна Африка, като най-сериозно безпокойство поражда развитието на ситуацията в Сирия и около нея. Терористичните акции в региона се превърнаха едва ли не в ежедневние, без всякакъв контрол се доставя оръжие, осъществява се инфилтрация на въоръжени бойци, включително в зоната на Сахара/Сахел. Последиците от събитията в Либия бяха усетени в Мали. Изключително тревожен сигнал беше инцидентът с вземането на заложници в Алжир.

За съжаление, не бе постигнат сериозен напредък в решаването на проблемите с неразпространението на оръжията за масово унищожаване. Става дума за ситуацията около иранската ядрена програма, ядрения проблем на Корейския полуостров, или инициативата за свикване на Конференция по въпроса за създаването на зона, свободна от оръжия за масово унищожаване и средства за доставката им в Близкия Изток.

Отново се прояви стремежът да се разчита на силовия фактор и да се решават собствените проблеми за чужда сметка. Сложна остава ситуацията в световната икономика. Продължава търсенето на варианти за преодоляване на последиците от глобалната икономическа криза.

Очевидно е, че светът преживява безпрецедентен по историческите си мащаби преходен период, съпроводен с трансформацията на геополитическия пейзаж, формиране на нов силов баланс и турбулентност в сферите на икономиката и политиката, както и в международните отношения.

В тези условия Русия се стреми да провежда отговорна външна политика, целяща надеждното гарантиране на нейните национални интереси, да подкрепя колективните действия на международната сцена в интерес на укрепването на сигурността и стабилността и разрешаването на конфликтите чрез търсене на разумни компромиси.

Приоритетите на руската външна политика

Приоритетите на външната политика на Русия нееднократно бяха прокламирани в изказванията на президента на Руската Федерация, в статията му "Русия в променящия се свят", в неговия указ "За мерките по реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация" от 7 май 2012, а след това и в посланието на президента до Федералното събрание от 12 декември 2012. В основата на действията ни продължават да са проверените от времето принципи на прагматизма, откритостта, мултивекторността, предсказуемостта и настойчивото (но без да се стига до конфронтация) прокарване на националните интереси. В условията на формирането на полицентрична система на международните отношения, характеризираща се с появата на нови силови центрове, прехвърлянето на икономическата мощ, а вследствие на това и на политическото влияние, към Азиатско-Тихоокеанския регион, ние съдействаме за това формиращата се архитектура на световния ред да бъде справедлива и устойчива, да се опира на сътрудничеството между водещите държави и интеграционни обединения. Във фокуса на усилията ни е гарантирането на безусловното спазване на суверенитета и самостоятелната роля на Русия като ключов фактор за глобалното равновесие, геополитическата стабилност и баланса в световната политика и един от влиятелните центрове на съвременния свят. На фона на променящото се разположение на силите в света, Русия трябва да бъде уверено развиваща се държава, запазваща своята национална и духовна идентичност и оказваща позитивно въздействие върху развиващите се в света процеси.

Целите на нашата външна политика имат стратегически, неконюнктурен характер. Русия е част от големия свят. Затова външнополитическият ни курс е активен и съзидателен, основаващ се на готовността за развитие на пълноценен и приятелски диалог и сътрудничество с всички държави - дотолкова, доколкото партньорите ни са готови за това. И, разбира се, на основата на уважението към принципите на международното право, равноправието и взаимната изгода.

По указание на президента Владимир Путин, Министерството на външните работи подготви и представи нова редакция на Концепцията за външната политика на Русия. Работата по този документ се осъществяваше в тесен контакст с експертната общност и беше ориентирана към изпълването му с проверени и ясни съображения, разкриващи дълбочинните процеси, извършващи се в международните отношения и отразяващи адекватно руските приоритети в променящия се свят. Ключово сред тях е съдействието за изграждането на богата и просперираща Русия, гарантиране на благоприятни външни условия за дългосрочното устойчиво развитие на страната, иновационното реформиране на нейната икономика, опирайки се на уникалната ресурсна база и огромния и човешки потенциал, включително отчитайки присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО) и укрепването на позициите и като равноправен партньор на глобалните пазари и, като цяло, в международните отношения. Ние последователно се стремим да използваме максимално ефективно възможностите на икономическото и научно-технологичното сътрудничество с чуждестранните си партньори за решаване на руските национални задачи.

Осово направление на нашата външна политика и безусловен приоритет за Русия си остава пространството на ОНД. Задълбочаването на многостранното взаимодействие и разширяването на интеграционните процеси в пространството на Общността е курс със стратегическа перспектива, който отразява обективните тенденции на епохата на глобализация, включително нарастване ролята на регионалните обединения. Президентът Путин многократно подчертаваше необходимостта да работим по-активно за развитието на отношенията с държавите от ОНД, включително най-близките ни интеграционни партньори - участниците в Съюзната държава (Русия и Беларус) и "тройката" Русия, Беларус и Казахстан, които създадоха Митнически съюз и вече работят във формата на Общото икономическо пространство.

Интеграционните процеси в пространството на ОНД целят, на първо място, изграждането на ефективен модел за икономическо взаимодействие, способно да гарантира безпрепятственото движение на стоки, услуги, капитал и работна ръка. През 2012 влезе в сила Договорът за зона за свободна търговия, целящ да модернизира нормативно-правната база на търговско-икономическото сътрудничество между държавите от ОНД. Подписано беше Споразумение за сътрудничество в сферата на организацията на интегриран валутен пазар на страните-участнички в ОНД. На заседанието на държавните глави на страните от Общността, провело се в Ашхабад на 5 декември 2012, бе приета Декларация за по-нататъшното развитие на всестранното сътрудничество, в която те потвърдиха привързаността си към укрепване ролята на Общността във формирането на регионалните и междурегионални отношения.

Русия последователно съдейства за напредъка на работата по формирането, до 1 януари 2015, на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Той трябва да се превърне в най-големия исторически проект и нов исторически етап не само за държавите от "тройката" - Русия, Беларус и Казахстан, но и за другите държави от пространството на ОНД. Става дума за превръщането на икономическата интеграция в разбираем и привлекателен за гражданите и бизнеса устойчив и независещ от конюнктурните промени процес. Стартира и разработката на всеобхватен Договор за ЕАИС. От 1 февруари 2012 функционира Евразийската икономическа комисия - общ, постоянно действащ орган на Митническия съюз и Общото икономическо пространство, на който от национално ниво постепенно се прехвърлят редица пълномощия, касаещи широк спектър от икономически въпроси.

Интеграционната "тройка" потвърди отворения характер на създаденото от нея обединение и за други участници, най-вече за членовете на ЕврАзИО (т.е. на Евроазиатската икономическа общност). При това интеграцията се базира на принципите на СТО и, съответно, е съвместима с аналогичните и процеси. Това ни дава основание да смятаме, че целта, поставена от президента Путин - създаването, в перспектива, на общо икономическо и човешко пространство от Атлантика до Тихия океан е напълно осъществима.

Динамично се развива и сътрудничеството в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), чиято десетгодишнина, както и двайсетгодишнината на самия договор, отбелязахме през миналата 2012. На провелата се в Москва на 19 декември 2012 сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС бяха приети декларации за перспективите за развитие на организацията, както и редица решения, включително за основните направления на военното сътрудничество до 2020, за възможното развитие на ситуацията в Афганистан и мерките по противодействие на заплахите, идващи от територията на тази страна.

Стратегическото сътрудничество с ЕС

Русия работи последователно и търпеливо за разширяване хоризонта на стратегическото си сътрудничество с Европейския съюз - водещия ни търговско-икономически партньор, на който се пада около половината от руската външна търговия и 85% от износа на руски енергоносители. Резултатите от Брюкселската среща между Русия и ЕС през декември 2012 потвърдиха сериозния потенциал на стратегическото ни партньорство.

Все по-активно си взаимодействаме в енергийната сфера - знакови събития през 2012 бяха пускането в експлоатация на втория етап на газопровода "Северен поток" и началото на изграждането на "Южен поток". В рамките на инициативата "Партньорство за модернизация" се разработват взаимноизгодни проекти в сферите на високите технологии, енергийната ефективност и енергоспестяването, телекомуникациите и космоса.

Русия и ЕС притежават уникален набор от взаимнодопълващи се предимства и обединяването им би могло да се превърне, както за страните от ЕС, така и за Русия, в мощен източник на успехи в днешния силно конкурентен свят. Още повече, че Русия е органична част от Голяма Европа, т.е. от широката европейска цивилизация. Ние разглеждаме всичко това като допълнителен фактор за икономически растеж.

Ключов въпрос в отношенията ни с ЕС е по-бързото преминаване към безвизов режим при краткосрочните пътувания на гражданите. Всички технически и правни въпроси за това вече са решени и нещата опират до наличието на политическа воля. Ние сме съвсем сигурни в това и открито го заявихме на европейските си партньори.

Отношенията Русия-НАТО

Русия поставя особен акцент върху универсалността на принципа за гарантиране на всеобща, неделима и еднаква сигурност както по отношение на евроатлантическото, така и на азиатско-тихоокеанското пространства. В отношенията си с НАТО, изхождаме от необходимостта да съизмерваме взаимодействието си с готовността на алианса да се съобразява с нашите законни интереси в сферата на сигурността и стратегическата стабилност, да се спазват принципите на международното право и да градим връзките си на равноправна основа и с уважение един към друг.

Днес за формирането на общо пространство на мир, сигурност и стабилност в евроатлантическия регион се изискват реални стъпки. Именно върху това обърнахме внимание на нашите партньори на заседанията на Съвета Русия-НАТО на ниво външни министри от 4 декември 2012. По цял ред въпроси, включително Афганистан, борбата с тероризма, нелегалния наркотрафик, пиратството, ликвидирането на последиците от природните и техногенни катастрофи - там, където стратегическите ни цели съвпадат - практическото сътрудничество, като цяло, се развива успешно. В същото време има теми, които продължават да ни разделят. Ние сме готови да продължим търсенето на взаимноприемливи решения по отношение на т.нар. система за ПРО, въз основа на разбирането, че сигурността е неделима и никой няма право да укрепва собствената си сигурност за сметка на сигурността на останалите.

Именно този подход се стремяхме да прокараме на провелото се през декември 2012 заседание на Съвета на външните министри на държавите от ОССЕ в Дъблин. Там без заобикалки заявихме, че засега реализацията на тези задачи се затруднява от съхраняващите се едностранни подходи, в чиито рамки действията на отделни държави водят не до сплотяване на основата на общите задачи и интереси, а, напротив, към задълбочаване на старите и образуването на нови разделителни линии в евроатлантическото пространство.

Разглеждаме решението за старта на процеса "Хелзинки + 40", който трябва да формулира новата стратегическа визия на ОССЕ във връзка с 40-годишнината на Заключителния акт от Хелзинки, през призмата на отдавна назрялата реформа на самата ОССЕ, целяща преодоляването на функционалния и географски дисбаланс в нейната дейност и превръщането и в пълноценна международна организация.

Отношенията между Русия и САЩ

Руско-американските отношения продължават да са от ключово значение за решаване на въпросите за евроатлантическата сигурност и, като цяло, в контекста на съхраняването на глобалната стабилност. Убедени сме, че поддържането на стабилно и предсказуемо взаимодействие със САЩ отговаря на общите ни интереси. В тази връзка разчитаме, че приетият в Съединените щати одиозен т.нар. "Закон Магнитски" няма да тласне назад развитието на руско-американските отношения. И занапред ще продължим да реагираме адекватно на подобни стъпки, които очевидно не са приятелски. В същото време, в основата на позицията ни е готовността за развитие на руско-американските връзки по всички направления, заинтересоваността от координиране на действията на международната сцена, на базата на фундаменталните принципи на равноправието, ненамесата във вътрешните работи и реалното уважение един към друг.

В тази връзка планираме да отделим специално внимание на новата динамика на търговско-инвестиционното сътрудничество. Колкото по-тесни стават икономическите връзки помежду ни, толкова по здрава ще се окаже "осигурителната мрежа", защитаваща руско-американските отношения от промените в политическата конюнктура. Сред приоритетите ни е увеличаване на личните контакти между руснаците и американците, включително чрез реализацията на предложението на президента Путин за пълна отмяна на визите при пътувания в двета държави. Възнамеряваме активно да използваме сериозния потенциал на руско-американската Президентска комисия, в рамките на която се реализират редица перспективни проекти.

Русия и случващото се в Близкия Изток

Редица аспекти на развитието на международните събития обаче, пораждат у нас сериозна тревога, защото виждаме, че ситуацията в света е застрашена от дестабилизация. Това, разбира се, не отговаря на нашите интереси.

Ние последователно защитаваме принципите на върховенството на международното право, демократичните норми и колективното начало в международните отношения и приемаме като безалтернативна централната роля на ООН и нейния Съвет за сигурност, който носи основната отговорност за поддържането на мира и сигурността в света. За Русия са недопустими опитите да се използва Съветът за сигурност за легитимирането на външна, включително и военна, намеса във вътрешни конфликти и оказване на натиск върху неугодни правителства под прикритието на хуманитарни лозунги. И занапред ще се базираме на това, формулирайки позицията си относно ситуацията в Сирия. Конфликтът между управляващите и опозицията там не затихва, напротив - военните действия стават все по-ожесточени и водят до нови жертви. Затова правим всичко, което е по силите ни, за да прекратим кръвопролитието, да накараме страните да седнат на масата за преговори, в хода на които самите сирийци да съгласуват параметрите на бъдещото политическо устройство на страната. Приоритет за нас е всеобхватното урегулиране на сирийската криза, а не смяната на режима в Дамаск. Това обяснява и наложеното от Русия, съвместно с Китай, вето на проекторезолюциите на Съвета за сигурност на ООН, които на практика, дават възможност за въоръжена интервенция в Сирия.

Ние смятаме, че Съветът за сигурност и всички външни играчи, ползващи се с влияние в Сирия, следва да съдействат за реализацията на тези задачи. Налице е консенсусна основа за тези усилия – резолюции 2042 и 2043 на Съвета и Заключителното комюнике на срещата на „Групата за действия” по отношение на Сирия в Женева, което бе съгласувано, до голяма степен, благодарение на руските усилия. Този документ не се нуждае от интерпретация, в него всичко е просто и ясно: страните следва да прекратят насилието и да излъчат свои представители, които да съгласуват структурите и целите на преходния управляващ орган. Ние сме твърдо решени да вървим по пътя, договорен в Женева. Сега това трябва да декларират и нашите партньори.

Двойната игра в сегашната ситуация в Сирия е изключително опасна и води само до по-нататъшната милитаризация на конфликта, неговото изостряне, нарастване на радикалните настроения, терористичната заплаха и конфесионалното насилие. Алтернатива на мирното решение е кървавият хаос и колкото по-дълго продължи той, колкото по-широки са мащабите му, толкова по-зле за всички.

Процесите на промени в региона на Близкия Изток и Северна Африка не бива да изместват на заден план разрешаването на старите конфликт и най-вече на израелско-арабския. В тази връзка, твърдо се обявяваме, включително и в рамките на близкоизточния „квартет” на международните посредници, за сериозната интензификация, съвместно с Арабската лига, на усилията за намиране на изход от задънената улица в палестинско-израелските отношения и съдействие страните да се върнат на масата за преговори. При това изхождаме от необходимостта за комплексен подход към ситуацията в този огромен и изключително важен регион. Всички наши партньори трябва да съчетават действията си по всяко конкретно направление в името на общата задача да не допуснем крах и дезинтеграция на държавите и укрепване позициите на радикалите и екстремистите. Това ще се превърне в „бомба с часовников механизъм” за десетилетия напред.

Осъзнаването на безалтернативността на политико-дипломатическото урегулиране е в основата на нашата линия по въпроса за иранската ядрена програма. Диалогът във формата на „шестицата” за Иран върви трудно, но през последната година бяха намерени някои допирни точки и така позициите бяха сближени поне малко. Русия признава безусловното право на Иран да развива гражданска ядрена програма, включително правото му да обогатява уран (след изясняването на всички останали въпроси и под надеждния и всестранен контрол на МАГАТЕ).

При това международната общност е длъжна адекватно да отговори на конструктивните стъпки от страна на Иран, включително поетапно да спре и да отмени санкциите – както едностранните, така и наложените по линия на Съвета за сигурност. Призоваваме всички да действат изключително внимателно, тъй като заплахите за използване на сила пречат за постигане на взаимно приемливо споразумение, а реализацията на твърд силов сценарий би имала изключително негативни последици за регионалната и глобална сигурност.

Русия и Азиатско-Тихоокеанския регион

Във фокуса на вниманието ни е разширяването на взаимноизгодните отношения с динамично развиващите се държави от Азиатско-Тихоокеанския регион и най-вече с нашите водещи стратегически партньори – Китай, Индия и Виетнам. Русия продължи да развива многопластовите си връзки с Япония, Южна Корея, страните от АСЕАН и другите държави от региона. Усилията ни бяха подкрепени с активно участие в регионалните форуми и интеграционните механизми като Източноазиатските срещи на върха (чиято роля във формулирането на общите подходи към сигурността и сътрудничеството в региона ще нараства), срещите Русия-АСЕАН, Регионалния форум на АСЕАН по сигурността и форума „Азия-Европа”.

За реализацията на тези цели Москва активно използва резултатите от провелата се в рамките на руското председателство среща на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) през септември 2012, които демонстрираха сериозността на руските планове и намерения. Вкарването на ново съдържание и динамика в активността на форума съдейства за утвърждаването на около 60 руски инициативи и проекти, касаещи либерализацията на търговията и инвестициите, регионалната икономическа интеграция, укрепването на продоволствената сигурност, усъвършенстване на транспортно-логистичните системи и подкрепа за иновационния растеж. Всички те вече се реализират от различните профилни групи, действащи в рамките на АТИС.

Във връзка със срещата на върха във Владивосток, президентът Путин се обяви за интеграция на моделите, преобладаващи във формиращия се Евразийски икономически съюз и в пространството на АТИС. Отчитайки, че всички те се базират на правилата на СТО, при наличието на добра воля това е напълно реална задача. То би позволило да бъдат решени на качествено ново равнище проблемите със създаването на надежден "мост" между Европа и Азия и да се формира уникално по обхвата си пространство на тясно икономическо партньорство.

Русия предприема последователни стъпки за прокарването на лансираната от нас, съвместно с Китай, идея за изграждането на всеобхватна архитектура на сигурност и устойчиво развитие в Азиатско-Тихоокеанския регион. За практическата реализация на тази инициатива следва да помогне Декларацията за рамковите принципи за укрепване на сигурността и развитието на сътрудничеството в Азиатско-Тихоокеанския регион, проектът за която бе изготвен от Русия.

Отношенията на Русия с Африка и Латинска Америка

Ключов ресурс за разширяването на активността ни в бъдеще са Латинска Америка и Африка. Държавите от тези континенти са отворени за укрепване на взаимодействието с Русия, както на международната сцена, така и в търговско-инвестиционната сфера, и прагматично се стремят към диверсифициране на външнополитическите си връзки в сегашния период на дълбоки вътрешни реформи. Прокарваме конкретни проекти и си сътрудничим с действащите там многостранни организации и най-вече с Африканския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC).

Инициативите ни са насочени към прокарването на позитивен дневен ред. Именно това е в основата на задълбочаващото се взаимодействие в динамично развиващите се формати на БРИКС, Г-20, Г-8, Шанхайската организация за сътрудничество, както и по други направления. Възнамеряваме да използваме предстоящото руско председателство на тези структури през 2013-2015 за утвърждаването на принципите на колективните действия на международната сцена и търсене на съгласувани решения на актуалните съвременни проблеми.

На 1 декември 2012 Русия пое председателството на Г-20. Днес ролята на този механизъм обективно нараства - той трябва да се превърне в център за кризисно управление във финансово-икономическата сфера, инструмент за извеждането на глобалната икономика на траекторията на уверения, устойчив и балансиран растеж и реформиране на международната финансово-икономическа архитектура. Наш основен приоритет ще бъде мобилизацията на партньорите за намиране на решения, способни да ускорят глобалния икономически растеж и да разширят заетостта. За целта ще предложим да бъдат разгледани цял ред от мерки и инициативи.

Трудно може да се подцени значението на постъпателното развитие на сътрудничеството във формата БРИКС, което позволява да се координират подходите към решаването на широк спектър от актуални международни проблеми и въпроси за противодействието на новите предизвикателства и заплахи, да се вземат консолидирани решения и да се определят перспективните направления на взаимното сътрудничество. Ние ще продължим с всички сили да съдействаме за превръщането на това обединение в значим фактор на международния живот.

За радикалното повишаване на ефективността на руската външнополитическа активност трябва да съдейства по-широкото използване възможностите на т.нар. "мека сила". По-енергична и водеща роля по това направление започна да играе "Россотрудничество" (Федералната агенция по въпросите на ОНД, съотечествениците зад граница и международното хуманитарно сътрудничество - б.р.). През 2012 ние активно си взаимодействахме със структурите на гражданското общество, редовно осъществявахме срещи с неправителствени организации и експертната общност, включително в рамките на Деловия и Научния съвет при Министъра на външните работи на Русия. Тесни връзки установихме с Руския съвет за международни отношения, Фондацията в подкрепа на публичната дипломация "А. М. Горчаков", Фондацията за подкрепа и защита на правата на съотечествениците ни чужбина и т.н. Ще продължим да работим по всички тези, както и по други направления.

Очевидно е, че в периода на сериозни изпитания, през който преминават сега международните отношения, Русия не само се сблъсква с рискове, но и открива нови възможности за себе си. Свободата на руската външна политика е голямо наше постижение и възнамеряваме да го използваме ефективно, търсейки максимална полза от действията си. В основата на външната политика на Русия е заложена философията на съзидателната активност - в съвременния свят отговорите на общите за всички предизвикателства могат да бъдат намерени само с помощта на истинското партньорство, отчитащо интересите и взаимните притеснения на партньорите. Русия е готова за това.

* Министър на външните работи на Руската Федерация


{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн