19
Чет, Сеп
24 New Articles

Кой печели и кой губи от "постоянния конфликт"

брой6 2012
Typography

По време на военната си кариера, полковникът от резерва на САЩ Ралф Питърс (роден през 1952) служи известно време в канцеларията на зам. началника на Щаба на разузнаваето, където отговаря за разработването на методите за водене на бъдещите войни. Преди да оглави отдела за Евразия, той се занимава почти изключително с тактически проблеми.

Питърс е магистър по международни отношения от Колежа към Командването на американските въоръжени сили и Генералния щаб (United States Army Command and General Staff College). По време на военната си служба, той посещава над петдесет държави от петте континента, включително България. През периода на студената война, работи десет години в Германия като офицер от военното разузнаване на САЩ, след което става експерт по Съветския съюз и постсъветското пространство. Напуска армията през 1998. Питърс е известен не само като специалист в сферата на националната и глобална сигурност, разузнаването и военната стратегия и тактика, но и като автор на военни романи-антиутопии, отразяващи (макар и в друга форма), представите му за близкото бъдеще.

Концепцията на Питърс за "постоянния конфликт"

Гледната точка на този известен американски стратег е особено интересна, защото той достатъчно откровено излага принципите на съвременнитеамериканската глобална хегемония и средствата за налагането и. Нещо повече, последните събития в арабския свят са съвсем пряко свързани с концепциите на Питърс и се вписват в руслото на представите му за политиката на САЩ в този регион, както и в света, като цяло. Статията му "Постоянния конфликт", публикувана в настоящия брой на "Геополитика", която най-отчетливо отразява основата на използвания от него подход към анализа на съвременния геополитически момент, се появява през 1997 в американското военно списание "Parameters" и съдържа в най-чистия им вид основните геополитически постановки на своя автор.

В нея Питърс характеризира ситуацията, възникнала след края на студената война, като нарастваща нестабилност. Светът става все по-конфликтен и не се очертава никакъв "край на историята". Нещо повече, паралелно с процесите на глобализация се развива и процес на глобална "трайбализация". В статията си "Завръщането на племената", появила се в списание Weekly Standart (1), той посочва, че макар глобализацията да формира нов световен елит, милиарди хора, които не виждат за себе място в тази система, откриват това място именно в рамките на новата тенденция, представляваща своеобразна антитеза на глобализацията - трайбализацията, сред чиито белези е възраждането на етническите и религиозни конфликти. В резултат от това се формира многомилионна прослойка от "войни" - терористи (2), партизани, участници в доброволни нелегални формирования и наемници, действащи извън организираните системи на националните армии, която отправя открито предизвикателство както към националните държави, така и към американската доминация в света. Вследствие на това последният става все по-опасен и нестабилен.

Според Питърс, развитието на глобализационните процеси ще доведе до поляризация на света и затвърждаване на разделението му на печелившо малцинство и губещо мнозинство. Към последното той причислява както всички държави от "бедния Юг", така и значителна част от населението на "богатия Север", където непрекъснато ще нараства разликата в доходите и нивото на социално осигуряване между богатите и бедните (3). В статията си "Културата на бъдещия конфликт", Питърс пояснява, че бъдещите войни и конфликти ще се обуславят от неспособността на националните правителства да се превърнат в ефективни системи за разпределяне и контрол на наличните ресурси. В конкурентната борба, губещи ще се окажат цели култури. В резултат от това, класовите войни (при това в мащаби, каквито не би могъл да си въобрази дори Карл Маркс) ще се съчетават с конфликтите между културите (4). Те ще се превърнат в характерен белег на сегашното столетие, определяйки стила и насочеността на конфликтите през ХХІ век, по същия начин както през ХХ век това прави идеологическото противопоставяне.

Задълбочаващата се информатизация на обществото има не само положителни, но и негативни последици. За първи път идеите могат да се разпространят по-бързо от най-опасните и смъртоносни епидемии, впрочем те самите пораждат нов тип епидемии. На фона на непрекъснато нарастващия поток от информация, нейната достъпност и скоростта на процесите на комуникация, някои общества, като например Русия, Сърбия, държавите от Черна Африка и Близкия Изток, които се оказват недостатъчно гъвкави при усвояването и и неспособни да разграничат различните качества на информацията, са обречени да загубят (5). И тъй като, както посочва Питърс в статията си "Постоянният конфликт", днес мястото в глобалната йерархия се определя от това как съответната култура се справя с информацията, или ако искаме да сме по-точни - как се адаптира към епохата на постмодерна и информационното общество, "в най-важна задача се превръща управлението на информацията. Онзи който може да подрежда, усвоява, синтезира и използва релевантните знания, постига професионални, политически, военни и социални върхове. Ние, победителите сме малцинство". "Обществата, които се боят и затова не са в състояни да управляват свободния информационен поток, са обречени да си останат неконкурентоспособни. Те могат да притежават технологиите, необходими за гледането на видео или телевизия, но ние ще сме тези, които ще пишат сценариите, ще ги продуцираме и ще събираме авторските хонорари. Нашата креативност е разрушителна".

Тоест, напук на либералните митове, съвременните глобализационни процеси съдействат за доминацията на едни култури и за хаотизацията и деградацията на други. В тази връзка Питърс съвсем откровено определя демокрацията като "специфична либерална форма на империализма" (6). Според него, съпротивата срещу Съединените щати ще става все по-яростна. "Хората във всяка държава или регион, които се оказват неспособни да разберат новия свят, да извлекат печалба от неговата неопределеност или да се примирят с динамиката му, са обречени да се превърнат в яростни противници на своите некомпетентни правителства, на своите по-успешни съседи и, в крайна сметка, на Съединените щати. Навлизаме в новия Американски век, в който ние, американците ще бъдем още по-богати, още по-безпощадни в културно отношение и още по-могъщи. Затова ще предизвикваме безпрецедентна омраза" (7).

"Сред определящите противоречия на бъдещето ще стане сблъсъкът между господарите на информацията и нейните жертви" - още по-откровено разкрива Питърс същността на описания по-горе процес. Тук в основно оръжие на САЩ ще се превърне американската масова култура и нейните запазени марки, след които, при необходимост, ще идва и военната намеса. "Същността на гения, на тайното оръжие на американската култура е тъкмо в това, заради което я презират елитите - нейната масовост. Тя акцентира върху комфорта и удобството - т.е. върху простотата - и генерира удоволствия за масите. В този смисъл, ние сме едновременно и реализираната мечта на Карл Маркс, и неговият кошмар.

Дори и най-силно презираните от интелектуалния елит американски филми, показващи невероятни жестокости или откровен секс, се оказват най-популярното ни културно оръжие, което се купува (или пък се тиражира с "пиратски" средства) навсякъде по света.

Използваме технологиите за да разширим богатството, властта и възможностите си. Участта на останалите е поп-културата. Ако религията е "опиум за народа", видеото е неговия кокаин".

Най-важното в този свят на постоянния конфликт не е поддържането на реда, а силовото потискане на конкурентите, като мястото на дългосрочните и глобални стратегии се заема от локалните и тактически сметки. Според Питърс, "предстои ни да се сблъскаме не с традиционните войни в духа на real politik, а с конфликти, пораждани от колективни емоции, локални интереси и системни колапси". "Във всеки момент от последващия ни живот, в целия свят, под различни форми, ще избухват множество конфликти. Конфликтите с използване на сила ще доминират в заглавията на медиите, но културната и икономическа борба ще бъде по-ожесточена и, еднозначно, по-решаваща. На практика, ролята на американските въоръжени сили ще се свежда до поддържането на света стабилен за нашата икономика и открит за културното ни настъпление. И за да постигнем тези цели, ще убиваме толкова, колкото е необходимо".

Новите войни на Америка

В труда си от 2008, озаглавен "Никога не напускай битката" (Newer quit the fight) Ралф Питърс отбелязва, че новите войни, които ще водят САЩ, са войни на изтощение, т.е непрекъснати войни, целящи пълното унищожаване на противника (8). Според него, за да спечели глобалната постмодернистка война, Вашингтон следва да се откаже от отговорността за това, което се случва на териториите, където се води тази война.
Питърс обаче настоява, че във всеобщия хаос Америка не бива да се ограничава само с локални действия за поддържане на своето превъзходство. Тя има мисия (10) и тази мисия за всеобщата демократизация на планетата не трябва да остава на заден план, дори ако един или друг авторитарен режим демонстрира преданост и вярност към Вашингтон. САЩ са длъжни да налагат демокрацията, интегрирайки всички в глобалната информационна демократична мрежа, без да се замислят особено за последиците от това за другите държави.

В светлината на продължаващите вълнения в арабския свят е интересна и статията на Питърс от 2003, озаглавена "Нашите истински врагове", в която той анализира ситуацията в Афганистан и Ирак, твърдейки, че истинските врагове на САЩ не са толкова терористите, колкото правителствата на мюсюлманските държави, т.е. онези, с които Америка поддържа бизнес отношения. Според него, Вашингтон следва да се обърне против тези "тлъсти котараци", превръщащи своите региони в източник на постоянна заплаха и демонстриращи пълната си неефективност. "Ние, на практика, предоставихме на арабските тлъсти котараци лиценз да ни убиват, крадат и предават" (11) отбелязва Питърс, аргументирайки необходимостта да бъдат отстранени от властта диктатори като Мубарак например.

Друга много известна негова идея е за прекрояването на световните граници. Питърс е автор на нашумялата карта на "Големия Близък Изток", появила се в неговата статия "Кървави граници. Как би могъл да изглежда един по-добър Близък Изток", публикувана в списанието на американските въоръжени сили "'Armed Forces Journal".

Интересно е, че измежду всички световни лидери, Ралф Питърс смята за най-голям враг на САЩ руския президент Владимир Путин. В статията си "Защо трябва да се притесняваме от Путин", той го нарича "най-ефективния национален лидер, вписващ се в традициите на агресивния руски национализъм. Путин възражда имперската мощ на Русия и затова следва да бъде ликвидиран" (12). Впрочем, в някои от антиутопиите на Питърс, след 2020 Русия просто няма да съществува.

На фона на теоретичните постановки на Питърс във връзка с перманентно конфликтното състояние на бъдещия свят, тезите му за демократизацията, за необходимостта от отстраняване на "имперски ориентираните лидери", за прекрояване на границите и за нарушаването на националния суверенитет (понятие, което самият той обикновено дава в кавички), звучат доста заплашително, да не кажа зловещо. Разбира се, те биха могли да се приемат само като умозрителна теоретична конструкция, родена от екстравагантото мислене на американския военен експерт и писател, само че осмислянето на съвременните международни процеси очертава сходна картина на състоянието на света. Което не звучи никак успокоително.

 

Бележки:

1.  Peters R., Return of the Tribes. The resistance to globalization runs deep, Weekly Standard Sер 4, 2006, Vol. 11, № 47.
2.  Peters R., The New Warrior Class,/ Parameters, US Army War College Quarterly, Summer 1994.
3. Питърс Р., Постоянният конфликт, сп. "Геополитика", бр.6/2012
4. Peters R., Fighting for the Future. Mechanicsburg, Pennsylvania: Stackpolе Books, 2001. р.2.
5. Peters R., The Plague of Ideas — historical analysis of the effects of change and innovation.
6. Питърс Р., Постоянният конфликт, сп. "Геополитика", бр.6/2012.
7. Питърс Р., Постоянният конфликт, сп. "Геополитика", бр.6/2012.
8. Peters R., Never Quit the Fight. Mechanicsburg, Pennsylvania: Stack pole Books, 2008 р.13.
9. Peters R., Never Quit the Fight. Mechanicsburg, Pennsylvania: Stack pole Books, 2008 р.23.
10. Peters R., The American Mission, Parameters, autumn 1999, pp. 2-8.
11. Peters R., Our True Enemies, www.travelbrochuregraphics.com/extra/our_true_enemies.htm.
12.  Peters R., Why Putin should scare us, USA Today. September 17, 2008.

 

* Българско геополитическо дружество


{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019