22
Пет, Ное
21 New Articles

Полската външна политика през ХХІ век

брой6 2012
Typography

Poland’s foreign policy in the 21st century, Ed. by Stanisaw Bielen. 462 p., Difin SA, Warsaw, 2011.

Сборникът, чиито автори са група известни професори от Варшава, не е просто преглед на полската външна политика в началото на ХХІ век. Анализирайки процеса на формулиране и реализация на външнополитическите отношения, авторите засягат всички основни събития и фактори, влияещи върху формирането на курса, който Полша следва в глобалната политика. Сред тях има както учени с богат преподавателски опит, включително в чуждестранни университети, така и държавни служители, дипломати, професионални военни и журналисти.

Основната цел на сборника е да демонстрира, че външната политика представлява процес на формулиране на рационални идеи, обусловени от националните интереси, анализа на международната ситуация и осъзнаването на собствените възможности. Основното и достойнство е стремежът към точност и обективност. Книгата трудно би могла да се впише в рамките на политическата коректност, а тезите на авторите се ръководят от принципа sine ira

et studio (т.е. "без гняв и пристрастие" - б.р.). Те не претендират да формират начина на мислене на управляващия в Полша елит, но анализът им несъмнено би бил полезен в политическата практика.

Основните предпоставки за формирането на полската външна политика

За да разбере основните предпоставки за формирането на полската външна политика, за българския читател вероятно ще бъде добре да прочете първо главата, писана от Ришард Зиемба "В търсене на международната роля на Полша: концептуализация на идеята за "средната" държава". Приоритетите на външната политика в сферата на сигурността и стратегическата визия за международната ситуация пък се дискутират в главата, писана от Болеслав Балцерович - "Полското участие в евроатлантическата система за сигурност".

На въпросите за адаптирането на полската външна политика към изискванията, налагани от членството в доминираните от Запада интеграционни обединения, са посветени главите, писани от Влодзимеж Аньол ("Полша и предизвикателствата на глобалното развитие") и Катажина Коложейчик ("Полските инициативи в ЕС").

Авторите се обединяват около тезата, че основни цели на полската външна политика, на съвременния етап, са консолидиране позицията на страната в ЕС и укрепване на доверието към нея, като достатъчно зрял участник в интеграционния процес. Според авторите на сборника, историческите и геополитически фактори несъмнено са предпоставки за това Полша да се изявява като конструктивен участник в развитието на интензивен диалог между ЕС и партньорите му в Източна Европа.

На проблемите за формирането и еволюцията на визията за мястото и ролята на Полша в съвременния свят е посветена главата, писана от Станислав Пажимес - "Успехите и провалите при формирането на западна идентичност на Полша" и тази, писана от Константин Войташик - "В търсене на полската идентичност в ЕС".

Изброявайки постигнатото, авторите посочват и редица недостатъци, които не позволяват на полската политика пълноценно да се възползва от потенциала на страната и конструктивно да развива възможностите за сътрудничество. Според тях, днес вече е време Полша да се възползва конструктивно от стратегическото си положение. Те смятат, че най-близък съюзник и най-важен икономически партньор на Варшава е Германия, а в отношенията си с Русия, Полша успешно разрешава старите исторически противоречия, разчиствайки основата за взаимноизгодно и продуктивно партньорство. Днес Варшава е по-близо до Берлин и Москва, отколкото са те помежду си, затова и отношенията на Полша с всяка от тези държави следва да бъдат по-добри, отколкото отношенията между Германия и Русия. Въпреки това, практиката сочи, че всяко сближаване между Германия и Русия продължава да поражда атавистичен страх у поляците. Според авторите на сборника обаче, вместо да се поддава на тази "исторически мотивирана" паника, би било много по-полезно страната да се концентрира върху мониторинга и оценката на променящия се политически пейзаж. Днешна Полша се нуждае от повече реализъм и внимателен анализ на международния силов баланс.

Необходимостта от зряла външнополитически визия

На въпросите за формирането на външнополитическия курс на страната са посветени главите, писани от Артур Новак-Фара - "Конфликтът между властите в сферата на полската външна политика" и Кшищоф Зуба - "Ролята на идеологията и политическите партии в процеса на формулиране на полската външна политика". Двамата автори прокарват една доста смела хипотеза за недостатъчната ефективност на действията на Варшава на международната сцена, свързвайки ги с липсата на зряла визия за външната политика у полския елит. Днес провежданият от него политически курс представлява по-скоро реакция на текущите събития, без дълбокото им осмисляне и дефиниране, на тази основа, на адекватна стратегия за бъдещите действия. В съвременните условия, външната политика, базираща се на традиционното геополитическо мислене, нерядко се оказва контрапродуктивна. Връзката между властта и географията е нееднозначна и реализацията на държавните интереси невинаги се осъществява с помощта на директен контрол върху територията. Далеч по-важен, ефективен и евтин се оказва контролът върху капитала, медиите и инструментите на "меката сила".

В условията на съвременния свят, традиционните фобии губят смисъла си. Полше не притежава собствена визия за мястото си в Европа, т.е. ясно определена и добре обмислена концепция за своята международна идентичност. В основата на полския (външно)политически стил все още е заложен принципът за съперничеството, въз основа на който всички играчи се делят на приятели и врагове. Той се базира на разпространената и сред чуждестранните партньори на Варшава анахронична представа за страната, като жертва на тоталитарните режими през ХХ век. В разбирането си за света, полските политици все още са далеч от другите модели на политическа активност - консенсусния и кооперативния. Много често, липсата на достатъчно ресурси, включително и военни, се прикрива с излишни жестове и амбиции на отделни полски политици.

Проблемите с изработването на подходящите инструменти за ефективна реализация на въшната политика на страната, се анализират в главата, писана от Богуслав Залески - "Проблеми на професионализацията на полското Външно министерство".

Базирайки се на собствения си опит в сферата на академичната и професионална активност, авторите в сборника твърдят, че полският управляващ елит недооценява научния и интелектуален потенциал на обществото, който може да се използва за модернизацията и по-нататъшното развитие на държавата. Нерядко политическият анализ в Полша се превръща в своеобразно надлъгване с политиците, които не искат или не могат да използват помощта на специалистите и експертите.

Въпросите, касаещи съдействието на научно-експертната общност при формулирането на полската външна политика, се разглеждат в главата, писана от Яцек Чапутович и озаглавена "Политическата експертиза в Полша, във външнополитическата сфера".

Новата геополитическа среда

За ефективната подготовка и формулиране на външната политика на страната, авторите препоръчват да се обърне специално внимание на геополитическите промени, трансформиращи политическото и обкръжение: намаляващият интерес на САЩ към Европа (и особено към Централна Европа) и концентрацията на вниманието им (а и не само тяхното) към Русия, постепенното отслабване на ЕС и кризата на идентичността и ефективносттта, поразила НАТО. Всички тези фактори влияят върху положението на Полша и карат нейната дипломация да търси адекватен отговор, ориентирайки се към активен и новаторски подход при формирането на външната политика на страната. В тези условия, игнорирането на гледната точка на полските съседи, за сметка на визията на най-силната в света, но разположена твърде далеч свръхдържава (САЩ), говори не само за необяснима самонадеяност, но и за неразбиране на процесите в развитието на глобалната полиитика, което би могло да има неблагоприятни последици за Полша.

В този смисъл, особено интересна е онази част от книгата, която е посветена на отношенията на Варшава с Берлин и Москва. Става дума за главите, писани от съставителя на сборника Станислав Биелен - "Полша между Германия и Русия: детерминизъм или геополитически плурализъм" и от Анджей Шептицки - "Новата фаза на полското мисионерство на Изток". Авторите акцентират върху това, че Полша се намира в пресечната точка на две важни плоскости на геополитическите взаимоотношения, влияещи върху ролята и в международните отношения - става дума за отношенията между Германия и Русия, както и за тези между ЕС и САЩ.

От една страна, следва да отбележим, че Полша и Русия са разделени от различното виждане за историята и различните политически традиции. От друга обаче, реалността е, че Полша, несъмнено, продължава да се намира в руската зона на влияние (100% от внасяния в страната газ и 95% от петрола идват от Русия). В подобна ситуация се налага да се направи избор, или страната да предприеме сериозни стъпки за намиране на алтернативни доставчици на ресурси, или да се примири със съществуващото положение и да прекрати словесните войни с основния си енергиен партньор. В противен случай, тя рискува да бъде поразена от своеобразна "геополитическа шизофрения".

В отношенията между Полша и Русия следва постоянно да се търси баланса между ценностите и интересите. Варшава би трябвало да е наясно, че колкото по-добри са огношенията и с Москва, толкова по-ефективно става полското влияние върху източната политика на ЕС, както и обратното. Стратегическото положение на страната и дава възможност да играе ролята на посредник между ЕС, от една страна, и Русия, Украйна и останалите държави от постсъветското пространство, от друга, и този потенциал би трябвало да се използва максимално.

Парадоксът на полската външна политика е, че докато си търси приятели на Запад, Варшава често прекалява с антируския "уклон". На свой ред, Русия се чувства обкръжена от своеобразен "санитарен" кордон от държави, тъй като САЩ проектират влиянието си в зоната на руските жизнени интереси с помощта на страни, като Полша, Украйна или Грузия. Неслучайно, коментирайки полските инициативи в постсъветското пространство, авторите на сборника логично посочват, че всеки съюз на Полша с малките държави от ОНД няма сериозни шансове за успех заради голямата стратегическа тежест на Русия в региона. Нито един проблем в постсъветското пространство не може да бъде решен без руско участие и в този смисъл всички антируски инициативи означават напразно изразходване на ресурсите на полската държава и са вредни за стабилността на целия регион.

Рискът от "провинциализация" на Полша

Сред фундаменталните тези, лансирани в тази книга е, че разпадането на Съветския съюз не е довело до пълната промяна на полската геополитика, а само до нейната модификация. Въпреки трудностите, Русия си остава най-големия играч в региона и единственият начин да се балансира влиянието и, е укрепване позициите на Полша в ЕС и задълбочаване на връзките с доминиращия в Съюза френско-германски тандем.

Въпреки очевидния прогрес в интеграционните процеси, проблемът с разделението на Европа по линията Изток-Запад продължава да съществува. Затова, посочват авторите на сборника, полските политици следва да отчитат позициите на другите участници в международните отношения. В противен случай, Полша рискува да остане неразбрана и да се окаже в изолация.

Това твърдение на авторите е още по-актуално, тъй като по време на кризата мнозина в Полша внезапно осъзнаха, че съществува сериозна вероятност страната да "изпадне" от западната сфера на влияние и да се върне в източната. Днес Полша е изправена пред риск от "провинциализация". Във визията на полските геополитици за положението на страната, интеграционната еуфория от първите години на ХХІ век, отстъпва пред осъзнаването на обективния факт, че страната всъщност не е разположена в центъра, а в периферията на Европа, т.е. на границата между Европа и Изтока.

В тази връзка, посочват авторите на сборника, установяването на конструктивни отношения с Русия се превръща във все по-важна и актуална тема. Следва да се осъзнае, че докато Москва се стреми към по-тесни връзки с ЕС, тя не представлява заплаха за Полша и в интерес на Варшава е да съдейства, а не да пречи на това сближаване. Както посочват авторите, ХХ век отдавна отмина и Полша се нуждае от свежи идеи за практическата реализация на своите интереси. А страхът от Русия е лош съветник при очертаване основните ориентири на полската външна политика.

В този смисъл, сборникът под редакцията на проф. Станислав Биелен е смела и многообещаваща стъпка към осъзнаване мястото и ролята на Полша в европейската политика. Тя може да помогне и на българските читатели да разберат по-добри процеса на формирането и реализацията на полската външна политика.

 

* Българско геополитическо дружество


{backbutton}