17
Съб, Апр
7 New Articles

България и енергийните параметри на сигурността в Югоизточна Европа

брой6 2012
Typography

Още в средата на 90-те години на миналия век, дългосрочните прогностични доклади на разузнавателната общност в САЩ определяха Балканския полуостров като театър на спорадични военни действия до 2012. За целия регион на Югоизточна Европа границите на периода на размирици и напрежение са непредвидими в близко бъдеще.

В рамките на разглежданата тук проблематика, към Югоизточна Европа причислявам територията на държавите от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и тази на държавите от Източно Средиземноморския басейн. Основните глобализационни субекти в енергийно отношение доскоро разглеждаха региона преди всичко като транспортен коридор на въглеводороди от Близкия Изток и Каспийския регион. След последните разкрити находища на нефт и газ в Източното Средиземноморие се създадоха условия за диверсификация не само на преноса, но и на източниците на енергия. Това засили интереса към региона и той все по-ясно се очертава като важен център на геополитически интереси.

Новите реалности дават повод да се преосмислят някои досегашни изводи относно перспективите в енергийното развитие на Югоизточна Европа и гарантиране сигурността на региона в това отношение. Какво може да се каже за общия разкрит енергиен потенциал на тази част на Стария континент? Ще започна с анализ на залежите на въглеводороди в Югоизточна Европа

Черноморският регион

Сигурността на Черноморския регион винаги се е свързвала с възможностите за транзит на енергоносители в Европа и рисковете, свързани с този транзит по отношение на международната енергийна сигурност.

Почти всички държави по бреговете на Черно море залагат на запасите от нефт и газ в икономическите си зони. Украйна вече добива газ от четири находища на Азовско-Черноморския шелф и разчита на още десет. През август 2012 Киев даде на консорциум от няколко големи нефтени компании да разработват участък за добив на нефт и газ в черноморския й шелф. В консорциума влизат американската Exxon Mobil, холандската Shell, румънският филиал на OMV Petrom и украинската Надра Украина[1].

В търга за отдаването на концесия на Скитското находище участваше и Лукойл. Находището се намира в южната част на Черно море край бреговете на Одеса и откъм румънската граница опира до Змийския остров. Необходимите инвестиции за разработката се оценяват на 10-12 млрд. долара, а очакваният годишен добив е 3-4 млрд. куб. м газ годишно[2].

Намерение да добива нефт от собствени източници има и Абхазия. Запасите и се оценяват на около 200 млн. т и се намират на около 10 км. от бреговата й ивица. През май 2008 абхазкото Министерство на икономиката и Роснефт подписаха споразумение за сътрудничество, предвиждащо руската страна да проведе проучване за изяснявана на запасите. Намеренията тогава бяха Абхазия да започне добив на собствен нефт при приключване строителството на "Южен поток".

Още през 1995 Турция привлече за дълбоководни проучвания в западната и централната част на Черно море концерните Aramco и BP, които потвърдиха наличието на 100 млн. т нефтен еквивалент. При следващи сеизмични проучвания в черноморския си шелф Турция откри запаси, оценени на 10 млрд. барела. Активността на Анкара в това отношение засили интереса на големите нефтени концерни към ресурсите на Черно Море. Турция подписа първия договор за дълбоководно сондиране с бразилската Petrobras, която започна да работи по проекта още през 2010. Тенденцията е в изследванията да се включат американските ExxonMobil и Chevron.

Приблизителните петролни запаси на Румъния се оценяват на 600 млн. барела, което представлява около 11% от общите резерви на ЕС. Това количество засега поставя страната на трето място в ЕС. В последно време се засилва интересът на големите нефтени и газови компании към проучвателни дейности за разкриване на нови залежи.

През февруари 2011 Ройтерс съобщи, че консорциум от руската Лукойл Овърсийз и американската Vanko Inernational са подписали концесионни споразумения с румънската Национална агенция за минерални ресурси за проучване и разработване на два черноморски участъка – „Ест Рапсодия” и „Трайдент”. Двата блока са с обща площ около 2000 кв. км и са разположени в акваторията на Черно море на дълбочина от 90 до 1000 м. Лукойл Овърсийз ще има 80%, а Vanko International - 20%. Според президента на руската компания Вагит Алекперов, досегашните инвестиции на Лукойл в Румъния са над 1 млрд. долара.

Газпром нефт също гледа на България и Румъния като перспективен пазар и ще продължи да разширява присъствието си на него. Компанията възнамерява да създаде дъщерни компании в България, Румъния, Босна и Косово и има амбицията да се превърне в играч №1 на Балканите. От Газпром нефт твърдят, че освен в Босна ще започнат регионални проучвания в Румъния и Черна Гора. Според генералния директор на сръбско-руската компания Naftna industrija Srbije (NIS) – Газпром нефт Кирил Кравченко, тя ще инвестира 47 млрд. динара (454 млн. евро) и ще разшири присъствието си в Босна, Херцеговина и Румъния[3].

Частната румънска проучвателна компания Dafora Mediasе започна сондажни проучвания в 20 Аджуд (Adjud) за OMV Petrom и американската компания Hunt Oil in Romania, работещи съвместно по този проект. Сондажът е на дълбочина 3 300 м. и се извършва с 350-тонна германска инсталация. Собственик на Dafora е Джордже Калбуреан[4].

През септември 2011 OMV Petrom и американската Hunt Oil получиха две лицензии за съвместно проучване на полетата „Adjud” и „Urziceni East”. Това накара американската фирма да премести лондонския си офис в Букурещ. Проектът е първият джойнт венчър за офшорно проучване. През следващите години Hunt Oil и OMV Petrom ще инвестират 25 млн. евро в него[5].

През последните години България активно започна да проучва възможностите за разкриване на залежи от въглеводороди на територията си и преди всичко в черноморския шелф. През октомври 2011 българското правителство взе решение за откриване на процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт. То смята,че перспективите за наличие на газ в Черно море са много добри, понеже в непосредствена близост до блока "Хан Аспарух", Румъния е открила находище от газ между 40 и 80 млрд. кубика.

През юли 2012 година консорциумът Total, ОМV и Repsol спечели поръчката за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Блок 1-21 Хан Аспарух”, в териториалните води на България, в т. нар. дълбоко Черно море. В края на август 2012 българското правителство взе решение да подпише договор с консорциума. Total се задължава да направи два сондажа, съответно, на 5 000 и 6 000 м дълбочина, на около сто километра от брега. Месец по-късно страната ни подписа подобен договор и с френската фирма Тотал Е&П България Б.В. за търсене и проучване на нефт и газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море. Очакванията за евентуален добив са не по-рано от 2018.

Правителството даде и разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-19 Св. Атанас”, разположен в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на България. Очакванията са в него да бъдат открити залежи на нефт и газ. „Блок 1-19 Св. Атанас” се намира на юг от блока, в който Мелроуз Рисорсиз добива газ в момента, и задоволява между 10 и 15% от потреблението на газ в страната. В рамките на един месец това е второто разрешение за търсене и проучване в Черно море, което България дава[6].

Страната започва проучвания за природен газ и нефт и в южната си територия. Първите сондажи ще бъдат за проучване на блок „1-18 Тракия”, обхващащ общините Свиленград, Маджарово, Харманли и Любимец. Проучването ще продължи близо две години и ще струва на концесионера над 7 млн. евро. Дълбочината, на която се очаква да бъдат открити залежите, е до 1 500 м. Теренът обхваща нефтогазовия басейн, който продължава и на турска и гръцка територия. В близост до блока, който България ще проучва, Турция вече е открила 24 газови и 3 нефтени находища. Ако проучванията са успешни, добивът в района може да започне най-рано след 4 години.

Източносредиземноморският регион

Проучванията по дъното на Източното Средиземноморие станаха актуални след като през 2009 Израел откри големи залежи от газ и нефт западно от своето крайбрежие в газовите полета „Левиатан” и „Тамар”, на около 90 км западно от израелския пристанищен град Хайфа. В район от 83 хил.км2, известен като Левиатанския басейн, вече са открити значителни залежи на газ. Оптимистичните прогнози сочат, че в този басейн, простиращ се чак до делтата на Нил в Египет, има петролни резерви възлизащи на 3,5 млрд. варела и на 9,5 трлн. куб. м природен газ. Това е двайсет пъти повече от сегашното годишно потребление на цяла Европа. Според германската Федерална служба за геофизика и суровини (ФСГС), предполагаемите залежи са толкова големи, че могат да играят важна роля и за енергийното подсигуряване на Стария континент.

Американските проучвания потвърждават тази теза. Агенция Bloomberg съобщава, че сега Израел има повече природен газ, отколкото може да изконсумира през следващите сто години. При това става въпрос за наистина огромно количество газ. Само находището „Левиатан” съдържа повече газ, отколкото са целите резерви на Йемен, който сред най-големите износители на природен газ в Близкия изток.

От своя страна, Noble Energy Inc. и Delek Group Ltd. определят запасите в Средиземно море като достатъчни, за да задоволят нуждите на Израел за 150 години напред. По данни на Noble Energy Inc. от края на 2010, само в „Левиатан” газовите залежи достигат 453 млрд. куб. м, а тези в „Тамар” се изчисляват на 178 млрд. куб. м. Получи се така, че първоначално установените предполагаеми залежи на Израел в морето от 30 млрд. куб. м, само година по-късно надминаха 650 млрд. куб. м. Не е изключено нови проучвателни сондажи да доведат до нови открития. Според турски правителствени източници, в района между Египет, Кипър и Крит има 15 трлн. куб. м. газ, на стойност 7 трлн. долара[7].

Ако последните геологически проучвания в находището Левиатан край бреговете на Сирия, Ливан и Израел са точни, ивицата Газа ще се окаже изключително богата на въглеводороди (около 1.7 млрд. барела нефт, 122 трлн. куб. фута (tcf) природен газ и 5 млрд. барела течен природен газ). Тогава Израел ще може да посрещне собствените си нужди и ще се превърне в надежден доставчик на енергоносители в т.н. „Трети газов регион”.

Noble Energy разработва и израелското находище „Мари В” като през 2011 е повишила добива от него, с което за последните осем години е снижила цената на енергията в Израел с над 7 млрд. долара. В същото време, вредните емисии са редуцирани с над 17 млн.т. По новите изчисления на фирмата, дълбоководни запаси от газ на находището „Тамар” скачат от 8.4 на приблизително 9 трлн. куб. фута. Планира се финансирането на проекта за развитие на „Тамар” да бъде осигурено до края на 2012. В края на миналата година платформата и тръбопроводната мрежа бяха изпълнени на 50%, а изпълнението на офшорното оборудване също върви по план. Договорите по сключване на контракт с израелската Electric Corp. са във финален стадий.

През юли 2001 израелското правителство утвърди границите на изключителните икономически зони (ИИЗ) в Средиземно море, където държавата има право да провежда научни изследвания, да добива полезни изкопаеми и да лови риба. На север зоната граничи с Кипър и Ливан.

Между Кипър и Израел е подписано споразумение за приблизително поравно поделяне на 155-милната зона между тях, но то не се признава от Турция под предлог, че минира усилията за обединяване на острова. Както е известно, Анкара не признава подписаните от Кипър споразумения, тъй като не признава и кипърското правителство.

Сегашните спорове между Кипър и Турция са също толкова продължителни като тези между Ливан и Израел. Ливанците смятат, че част от „Левиатан” е в тяхната изключителна икономическа зона и настояват за дял от находището. Ливан има претенции за добив на газ и от „Тамар”. Според „Хизбула”, Израел си е присвоил не по-малко от 3% от ливанските териториални води и затова организацията заплаши с военни действия еврейската държава.

Между Ливан и Израел няма подписано споразумение. Сега и двете страни са подали в ООН заявления за права върху икономическите води с посочени координати за претенциите на всяка от тях. Ливанските претенции включват акватория, в която геолозите очакват големи залежи на полезни изкопаеми. След като на север от Израел бяха открити газовите находища „Тамар” и „Левиатан”, правителството в Бейрут обвини Израел в присвояване на ливански полезни изкопаеми, а „Хизбула” заплаши, че никога няма да позволи на Израел да заграби "исконни ливански територии".

При липсата на споразумение, ако Израел започне пръв експлоатацията на находищата, ще си осигури много сериозно предимство. Израелското правителство подчертава, че вече откритите залежи на газ в „Левиатан”, „Тамар”, „Сара” и „Мира” се намират на израелска територия, даже според претенциите на Ливан. На фона на проблемите с доставките на египетски газ, откритите израелски находища обещават страната не само да задоволява с газ собствените си нужди, но и да стане сериозен износител.

Реализацията на плановете за развитие на откритите находища се задържа от проблемите по гарантиране сигурността на Израел. Трудностите в реализацията на газовите находища идват и от морската дълбочина (1500 м), а за да се стигне до газовото находище сондажите трябва да преодолеят повече от 7000 м под морското дъно. Усложнения в експлоатацията на находищата може да има в бъдеще и от други два обективни фактора – липсата на достатъчно площ за изграждането на завод за втечняване на горивото (поради хроничния недостиг на земя) и враждебното отношение на съседните страни.

Сондажи за природен газ започна и Кипър, който още през 2008 предостави на американската компания Noble Energy Inc. (Хюстън) концесия за разработка на находище „Афродита”. В края на септември 2011, в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море, Noble Energy започна сондажи за природен газ на платформа „Афродита”, известна и като "Терен 12", чиито залежите се оценяват от 3 до 9 трлн. куб. фута (tcf) с вероятност на използваемост до 60%. В този сондаж израелската Delek, която работи съвместно с Nobel в икономическата зона на страната, участва с 30%. „Терен 12” е с площ от 1250 кв. мили във водите на острова и е само на 12 км от най-голямото израелско газово находище „Левиатан”.

Правителството на Кипър планира експлоатацията на "Афродита" да започне в средата на 2014, а през 2019 да бъде готов първият сухопътен терминал. В края на 2011 Кипър осигури от европейските фондове 10 млн. евро за изграждане на мрежа към трите електростанции на острова, а цялата газопреносна мрежа в страната ще струва между 50 и 60 млн евро.

Офшорната зона в източната част на Средиземно море между Кипър и Ливан все още не е достатъчно изследвана. Последните проучвания покриват част от нея с територия повече от 50 хил. кв. км и са основа на геоложки доклад за оценка на положението в басейни „Херодот”, „Ератостен”, „Левантийски” и континенталния блок. Вторият лиценз на Кипър за Nobel, от 2010, даде разрешение за сондиране във всички останали предвидени блокове - общо 13 на брой, разположени южно от Кипър и западно от Ливан, на половината разстояние до Израел. Общата им площ е над 50 хил. км2.

През ноември 2011 Noble Energy Inc. определи 12 перспективни полета с над 20 трлн. куб. фута (tcf) потенциални запаси от въглеводороди в района на Източното Средиземноморие, сравними със залежите, открити от Израел в „Тамар”[8]. Тяхното местонахождение е на дълбочина, позволяваща разработкато им в обем на около 3.7 блн. барела. Норвежката компания PGS (Petroleum Geo-Services) осигури Кипър с пълно 2D, и отчасти 3D, покритие на всичките блокове. Предполага се, че само в този морски участък има около 280 млрд. куб. м природен газ.

Газовите залежи в Източното Средиземноморие превърнаха Кипър в стратегически регионален играч. Залежите му дават възможност за различни проектни варианти между Израел, Кипър и Гърция при създаване на енергийна мрежа в региона, чрез която да се подава природен газ за Европа. Неслучайно, в момента малката островна държава усилено е ухажвана от Израел. Особена роля за положителното развитие на кипърско-израелските отношения играе наличието на голямо находище на природен газ в Средиземно море между бреговете на Кипър и Израел. Кипърската политика е съобразена с интересите на двете държави при формулирането на нова стратегия в развитието на енергийната политика, която може да се превърне в сериозна база за изграждане на стратегическа регионална ос между Израел, Гърция и Кипър. Предвид постоянно тлеещото напрежение между острова и Турция, стратегическото сътрудничество с Израел е изгодно за Кипър. Подобно сътрудничество ще бъде само от полза и за Гърция, засилвайки позицията й спрямо Турция в период на остра икономическата криза. Новата енергийна политика на Кипър обаче доведе до премахване на ограниченията в икономическите зони и сключване на енергийни споразумения с Ливан, Сирия и Египет. Това може да породи известни проблеми в отношенията с Израел и, евентуално, да усложни съвместните енергийни проекти с Гърция и Израел.

През 2008 Кипър предостави на Noble концесия за проблематичния от турска гледна точка сондаж в Блок 12 („Афродита”) от 6 хил. кв. км, разположен на 185 км от острова и на 34 км от "Левиатан". Вторият лиценз (от 2010) позволи на фирмата да сондира във всички останали блокове, които са общо 12. Те са разположени южно от Кипър и западно от Ливан (на половината разстояние до Израел) и имат обща площ над 50 хил. кв. км.

Процесът на развитие на гръцко-кипърските енергийни договорености относно експлоатацията на находищата се затруднява от поведението на Турция. Реагирайки на турските заплахи, Никозия поиска гаранции от ЕС, че сондажите няма да срещнат пречки. През септември 2011 Кипър внесе в парламента проект за създаване на специализирана военна част и изграждане на предупредителна система за евакуиране от засегнати зони.В началото на септември еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреди Турция да се въздържа от заплахи и да не вреди на добрите отношения, и бе подкрепен в това отношение от говорителя на Върховния представител за външната политика и сигурност Катрин Аштън.

Според бившия министър на индустрията на Гърция Евангелос Колумбис разработването на залежите в офшорната зона на Егейско море би покрила 50% от петролните нужди на страната му. Нефтеният експерт Дейвид Хюнс преценява потенциалните приходи от експлоатацията на разкритите резерви на над 302 млрд. евро за 25-годишен период. Това означава, че вече откритите залежи на газ и нефт в шелфа дават възможност в бъдеще Гърция да реши изцяло проблемите с публичния си дълг. Тази перспектива обаче е неясна, понеже бързото развитие и експлоатация на енергийните източници изисква създаване на необходимите технологии и структури, които да позволят това. Сегашните проблеми на страната очевидно няма да улеснят подобен процес. За да погаси част от вече взетия дълг, в момента правителството на Гърция е поставено под натиск от МВФ и ЕС да продаде своите пристанища и големи предприятия, сред които и държавните нефтени компании. Ако това стане, приходите от експлоатацията на находищата в бъдеще ще се поделят между чуждестранни компании.

Друг проблем е засилената конфронтация в региона относно правата за експлоатация залежите. В това отношение от голямо значение се оказва позицията на Турция и действията които Анкара ще предприеме.

Ливан има оскъдни природни ресурси и огромни дългове (150% от БВП), затова достъпът до находищата е много важен за страната, която се надява да започне собствени проучвания в шелфа. Преди гражданския конфликт в Сирия премиерът на Ливан Харири планираше да постигне споразумение и с Дамаск, който също можеше да стартира сондажите си през 2012.

Ливан и Кипър са страни по Конвенцията на ООН по морско право, предвиждаща ИИЗ на морските страни до 370 км. от техните брегове. През 2007 те подписаха споразумение за делимитиране, но както вече посочих нямат такова с Израел. Постигането на споразумение между Израел и Ливан се усложнява не само заради външната намеса и вътрешната нестабилност в Ливан, но и заради официалното състояние на война между двете страни от 1948. Досега Израел и Ливан продават лицензии за търсене на газови находища на основата на двустранни договори за разграничаване на икономическите си води с Кипър.

През 2011 ливанското правителство нае норвежка геологопроучвателна компания за провеждане на сеизмичен анализ на морското дъно, с цел търсене на газови находища в района на ливано-израелската граница. Израел се опасява, че Бейрут няма да се ограничи само с това и ще продаде лицензи за търсене на полезни изкопаеми в принадлежащите на Израел икономически води.

Независимо от отдалечеността на големите израелски запаси в „Тамар” и „Левиатан” от спорните територии, някои от концесиите, дадени от израелското правителство за търсене на въглеводороди в шелфа на Средиземно море, са разположени плътно до териториите, за които претендира Ливан.

Повече от десет години Турция осъществява интензивни проучвания за въглеводороди в континенталния шелф в Средиземно и Черно море. Проучванията за природен газ и петрол в Егейско и Йонийско море накараха Анкара да реагира незабавно и също да активизира изследователската дейност в кипърския шелф.

Турско-гръцкият спор около делимитацията на ИИЗ в шелфа на Егейско море е от 1973. Вероятността Гърция да определи границите на ИИЗ притеснява Турция, която не приема, че островите имат собствен континентален шелф. Гърция твърди обратното и заявява, че позицията и се подкрепя от международното право. Всичко това накара Анкара да предприеме поредица от остри действия за защита на интересите си.

През септември 2011 Турция изпрати проучвателен кораб в североизточната част на Егейско море, в района на гръцкия шелф, и обяви, че в продължение на два месеца норвежки кораб, съпроводен от няколко турски военни кораби, ще извършва проучвателни дейности край о-в Кастелоризо. Междувременно, турският кораб „Пири Рейс” започна сеизмични проучвания в самия Блок 12, на 80 км от американската платформа. На протестната нота на гръцкото Външно министерство Анкара отвърна, че няма “зони на морска юрисдикция”. Зачестиха и провокативните турски полети във въздушното пространство на Гърция.

В края на ноември 2011 турското акционерно нефтено дружество ТПАО постигна договореност с енергийния гигант Royal Dutch Shell за участието му в проучвания и сондажи в шелфа на залива край Анталия. В края на годината Турция покани 23 големи чуждестранни нефтени компании да участват в търг за търсене на въглеводороди в Източното Средиземноморие. Някои от тях, като Exxon Mobile, Chevron (САЩ), Total (Франция), Petrobras (Бразилия) и др. отговориха положително. Преди време Турция заяви готовност да проучва за петрол района на гръцкия остров Кастелоризо, около островчето Ро.

Още в самото начало Анкара остро се противопоставя и на плановете на Кипър за проучвания и бъдеща експлоатация на богатите газови находища. Тя не признава правото на Никозия сама да експлоатира природните ресурси в Средиземно море без участието на кипърските турци.

Сондажът в Кипърския Блок 12 („Афродита”) от 6 хил. кв. км. е проблематичен за Турция и тя предприе някои стъпки с ясно подчертан военен характер. През септември 2011 турските ВМС и ВВС проведоха учение южно от Кипър. Стигна се до използване на трибуната на 66-та сесия на ОС на ООН, от която президентът на Кипър реагира на заплахите на Ердоган за "активни действия срещу кипърско-израелския газов заговор", обявявайки турските военноморски маневри за провокация и заплаха за усложняване на обстановката в целия район.

След като Кипър започна сондажите, Ердоган обяви, че Турция веднага може да започне сондажи за петрол и газ във водите на острова, щом сключи споразумение с признатата само от нея Севернокипърска турска република. Външното министерство в Анкара пък съобщи, че предстои издаването на лицензи за офшорни сондажи, а премиерът Ердоган предупреди, че чуждестранните фирми, работещи с Кипър, не бива да разчитат на договори в Турция.

На 15 септември 2011 турското правителство съобщи, че ще подпише споразумение със Северен Кипър за демаркиране на морските граници, което ще улесни проучванията и сондажите. Споразумението беше подписано на 21 септември между Ердоган и президента на кипърските турци Дервиш Ероолу, по време на сесията на ООН в Ню Йорк.

Конфронтационните моменти в регионалната енергийна политика

Историята показва, че ситуацията в Югоизточна Европа традиционно се развива сложно и е заредена с противоречия от различен характер. Известно напрежение на енергийна основа има и в Черноморския район. В ОЧИС Грузия не се примирява с положението в Абхазия и Южна Осетия, все още не е ясно как в бъдеще ще развиват двустранните си отношения Молдова и Приднестровието и Армения и Азербайджан. Проблемът с Кримският полуостров също остава нерешен, а отношенията между Грузия и Русия продължават да крият изненади. Независимо от положителните сигнали след последната среща на двамата президенти, отношенията между Русия и Украйна също трудно могат да бъдат прогнозирани. В Нагорни Карабах пък се сблъскват интересите на Турция и Иран и т.н.

Румъния има претенции към блок „Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море за който България подписа договор за търсене и проучване на нефт и газ с френската фирма „Тотал Е&П България“ Б.В. Букурещ заплашва, че ще подаде иск пред Международния съд в Хага, ако спорът не бъде решен по взаимно съгласие. Ако допуснем, че румънските искания бъдат уважени, ще станем свидетели на парадоксална ситуация. Румъния ще получи право за проучване и добив в черноморска акватория, граничеща с турската част от дъното. Това ще направи възможно изграждане на газопровод между двете държави без участието на Украйна и България.

Колкото до региона на Източното Средиземноморие, претенциите от политически и преди всичко икономически характер между съседите са на път сериозно да затруднят новите проучвания и да забавят разработката на вече откритите находища от въглеводороди. Откритите запаси в Израел и очакваните такива в Кипър и Ливан накараха всички граничещи с региона страни да следят процеса отблизо и да предприемат конкретни действия. Вместо източник на богатство и просперитет, новият енергиен потенциал на региона може да се окаже катализатор на напрежение. Регионалната енергийна картина може да се изясни донякъде, ако се анализира поведението на отделните държави и очертаят противоречията в позициите им.

Това може да стане на фона на предполагаемото сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел за съвместно използване на техните газовите находища. Такъв тристранен съюз е възможен, но обстановката в региона ще създава сериозни пречки пред неговата реализация. Какво би спечелил всеки от участниците в подобно сътрудничество и кой с каква сила ще се противопоставя на него?

Откритието на големи залежи от полезни изкопаеми в Средиземно море накара Турция да премести фокуса на своята регионална политика от Черно море към Източното Средиземноморие. През април т.г. Анкара официално съобщи, че отдава за проучвания и сондажи райони в Източно Средиземно море и Егейско море, които са от гръцката изключителна икономическа зона (ИИЗ). Наблюдателите определиха тези турски действия като пореден, трети етап в оспорване статуквото в Егейско море и опит Гърция да бъде поставена пред свършен факт. Решението се придружава с подробни карти на районите с разрешения за сондажи, граничещи с гръцкия остров Кастелоризо. Те нагледно илюстрират какво точно цели турската страна. С изключителните икономически зони и на Кастелоризо Гърция може да претендира за акватория от 200 морски мили и така нейните ИИЗ ще граничат с тези на Кипър и Египет, докато в противния случай ще бъдат разделени от тях. Особено важно за Атина е съседството на нейната ИИЗ с тази на Кипър, поради откриването там на значителни залежи на нефт и газ. Очевидно, с последните си действия Анкара цели да отдели гръцката икономическа зона от тази на Кипър и Египет[9].

ИИЗ на Гърция с Кастелоризо може да допринесе много за сътрудничеството по оста Гърция – Кипър – Израел, правейки възможно и без разрешението на Анкара да се транспортира както кипърския и израелския природен газ, така и електричество към Западна Европа. Това обстоятелство е много важно, имайки предвид заплахата от страна на Турция, че ще забрани транзита на израелски газ през нейна територия, което може да се очаква и за кипърския експорт.

Правителството в Анкара не оспорва контрола на Гърция над Кастелоризо, а правото й на ИИЗ. Турция предупреждава, че опитът на Гърция да открие там ИИЗ ще бъде "casus belli" и вече демонстрира твърдостта на позицията си с поредица от военни операции и инциденти около острова. Малкият остров Кастелоризо е от голямо значение както за гръцката, така и за турската икономика и може да стане огнище на сериозно напрежение. Неутрализирайки Кастелоризо, Анкара ще има повод да претендира за голяма икономическа зона в Средиземноморието и така да блокира сътрудничеството по оста Гърция – Кипър – Израел. Анкара отдавна отказва правото на Кипър върху неговата ИИЗ. Моделът, по който беше завладяна част от територията на Кипър, може да бъде използван от Анкара и по отношение на Кастелоризо.

Турция има желание да стане възлов играч в планираната енергийна ос „Арабски газов тръбопровод” (Arab Gas Pipeline), който ще доставя за Запада газ от Египет, Ливан и Сирия, преминавайки през турска територия. Тези и амбиции засега са парирани от конфликта в Сирия и влошаването на сирийско-турските отношения. При съществуващото положение, Анкара има интерес от създаване на “сиви зони” в Източното Средиземноморие. В момента, всяко енергийно сътрудничество в региона е против интересите на Турция, ако тя не е негов инициатор.

Евентуални съвместни действия в енергийния сектор между Атина и Никозия или между тях и Израел ще се възприемат от правителството в Анкара като сериозно поражение в регионален мащаб. Турция решително се противопоставя и на енергийното сближаване между Кипър и Израел, понеже то ще промени ситуацията в региона на Източното Средиземноморие. Не е изключено Анкара да се обяви против кипърския и дори израелския газов износ през района.

След като установи пълен контрол върху армията правителството на Турция започна да демонстрира все по-очевидна враждебност по отношение на Кипър, Сирия, Израел и Ирак. Има обаче фактори, които затрудняват сегашната турска регионална газова политика. Проблеми съществуват в отношенията с традиционни доскоро съюзници. Бъдещото развитие на кюрдския проблем крие много неясни моменти за Турция. След падането на Садам Хюсеин кюрдите живеят с очакването да се изпълнят дадените им обещания и да получат независимост под някаква форма. Докато Турция прави опити да неутрализира кюрдския тероризъм, САЩ снабдяват иракските кюрди с най-нови образци стрелково оръжие. Намерението на Вашингтон да създаде независим Кюрдистан няма как да не засегне турските интереси, тъй като Анкара може да бъде принудена да отстъпи част от своята територия, която при това е богата на нефт.

Гърция отговори на военната ескалация от страна на Турция, като подписа двустранно военно споразумение с Израел. То позволява по-добро двустранно съгласуване на действията на ВМС в района, включително около Кипър, и използване на гръцки военни бази от израелски самолети. Освен това страната има своите добри връзки с Кипър.

Гръцкото Външно министерство подчертава, че „публикуването на 16 април т.г. в турския Държавен вестник на разрешителни за извършване на проучвания и сондажи в райони на юг от гръцките острови Родос и Кастелоризо противоречи на морското право”. Посещението на началника на Генералния щаб генерал Михаил Костаракос на необитаемия остров Зурафа, намиращ се над нефтено находище се тълкува като послание към Анкара. По-рано министърът на отбраната Димитрис Аврамопулос посети два други необитаеми острова в района – Фармакониси и Агатониси, а източници от министерството споменаха, че във ведомството се готвят за „горещо лято”.

Израел има сериозни основания да търси утвърждаване на стратегическата си роля в Средиземно море по линията Кипър - Крит - Малта - Гибралтар. Сътрудничеството с Гьрция и Кипър в енергийния сектор е изгодно за Тел Авив. В негов интерес е да има стабилен Кипър и това проличава в участието на израелски активисти в протеста срещу турската окупация на Северен Кипър. Значението на Кипър за Израел се подсилва и от факта, че пристанището на Карпасия е междинна спирка за тръбопровода от Джейхан до Израел, което прави острова важна инвестиционна израелска база.

За Израел, най-изгодното трасе за транспортиране на неговия газ до Европа е на север от страната, но поне засега отношенията със северните му съседи не позволяват това. Най-добрият вариант е това да стане през Турция, което в момента е навъзможно. Отношенията с Анкара преживяват сложен период. Политиката на Ердоган в последно време цели възприемането на страната му като защитник на мюсюлманския и арабския свят и това не е в полза на Израел. Впрочем, опитите за разширяване турското влияние на Балканите също не кореспондират с интересите на еврейската държава.

Вариантът, който може да се разработва в момента, е Израел да експортира газ през Кипър. Той обаче също се сблъсква с определени проблеми. Освен, че е по скъпо, преминаването през гръцка територия също може да се затрудни от Турция. Специалистите не изключват и друг вариант - да се изградят мощности за износ на втечнен природен газ в офшорна зона или в Кипър, откъдето той да се доставя до световните пазари. Това обаче е скъп и несигурен вариант, предвид несигурността в региона.

През последните години интересите на Ливан и Турция в отношенията им с Израел имат допирни точки. Това се подсилва и от енергийните интереси на Бейрут, който не приема израелската позиция спрямо богатия на газ шелф. С появата на нови претенции за газовите запаси в спорната за Израел и Ливан крайбрежна акватория, и без това сложните отношения между двете страни се изостриха допълнително. Освен с Израел, Бейрут има спор и с Никозия за определяне на морските граници между двете държави. И в двата случая Анкара вероятно ще подкрепи Бейрут. Като свои съюзници в регионалната си политика, Турция би подкрепила Ливан и разбира се, окупирания от нея Северен Кипър, където държи 40-хилядна войска.

Ливанското правителство вече прие необходимата законова база за старта на проучванията в спорната офшорна зона с помощта на международните енергийни компании. Може да се очаква, че ливанският министър председател Наджиб Микати ще предпочете да се подпише договор с френски или американски компании. Част от ливанските политици приемат участието на компании от Изтока и Запада като приемлив вариант, който ще укрепи позициите и сигурността на ливанския енергиен сектор.

Споразумението за сътрудничество при геологопроучвателните работи в морските икономически зони между Кипър и Израел се приема като действия против интересите на Египет. Според Комисията по национална сигурност на египетския парламент страната може да претендира за част от запасите на израелското находище „Левиатан” и кипърското „Афродита”. Разстоянието от „Левиатан” до египетските води е над 150 км. Почти толкова отдалечено от Египет е и находището „Тамар”. Парламентът на Египет препоръчва създаване на международна комисия за установяване на икономическите зони на Египет, сектора Газа, Израел, Кипър и Турция. От Израел се изисква също да представи точни и подробни карти за проведените геологопроучвателни изследвания. Египет подозира, че отказът на Shell да провежда дълбоководни проучвания в района „Нимид” е следствие на договора й с Израел и Кипър. През април 2012 Кайро взе решение да спре газовите доставки за Израел.

Позициите на „големите”.

Геополитиката на световните суперсили допълнително усложнява положението в Югоизточна Европа. Три регионални характеристики могат да се посочат като основни причини за засилената активност на основните глобализационни субекти: откриване на  значителни по обем запаси от нефт и газ в Източното Средиземноморие; непрекъснато разширяване на инфраструктурата за пренос на въглеводороди от големите евразийски и близкоизточни находища и стратегическата позиция на региона в геополитиката на САЩ, ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, Китай и ШОС - от друга. На фона на битката за енергоизточници постепенно се оформя ново блоково противопоставяне в глобален план, което, за разлика от предишното, се развива не на политическа, а на икономическа основа.

Новооткритите газови залежи в Югоизточна Европа провокираха засилена дипломатическа активност на американската администрация. Посещението на държавния секретар Хилъри Клинтън в региона през юли 2011 беше свързано с новооткритите енергийни източници. Това пролича от присъствието в нейния екип на Ричард Морнингстар, един от оперативни стратези в геополитическите игри на Вашингтон с държавите от региона, както и на Матю Бриза - отявлен противник на реализацията на проекта "Южен поток". През септември 2011 в Анкара се появи и директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър, а след това държавният секретар Хилари Клинтън прие външния министър Ахмет Давутоглу в Ню Йорк. Последвалите събития показаха каква е била основната цел на тези посещения. Три дни след визитата на Хилъри Клинтън гръцкото правителство предложи създаването нова правителствена агенция за провеждане на конкурси за нефтени и газови проучвания и нови сондажи. Същият месец гръцкият политически анализатор Аристотел Василакис обясни мотивите на Вашингтон да притисне Гърция да обедини усилията си с Турция в проучването на нефтените и газовите находища в региона. Според него, Вашингтон предлага подялба на бъдещите приходи по схемата 20% за Гърция, 20% за Турция и 60% за американската компания Noble Energy, провела успешните проучванията в гръцките и израелските офшорни води.

Саймън Хендерсън от Вашингтонският институт за близкоизточна политика посочва, че събитията в Източното Средиземноморие, произтичащи от разкритите газови находища, „поставят директни предизвикателства пред политиката на САЩ, понеже Вашингтон е силно заинтересован от новоткритите запаси от газ и тяхната експлоатация”. Ключов момент в регионалната енергийна политика на САЩ очевидно е стремежът Гърция, Кипър и Израел да бъдат убедени да включат и Турция към процеса.

Напоследък американската администрация все по-често използва понятието „Разширен Черноморски регион”, в който влиза и Близкият Изток. Официализирането му дава основание на САЩ да прилагат, при решаването на политическите и икономическите въпроси в „разширения” Черноморски регион, сега провежданата американска политика в Близкия Изток. Това ще улесни и разширяването на НАТО на Изток.

В същото време САЩ имат някои основания да не се противопоставят на енергийния триумвират Кипър – Гърция – Израел. Сегашната самостоятелна и експанзионистична регионална политика на Турция промени отношенията на Вашингтон с Анкара и днес те не могат да се възприемат като безпроблемни, каквито бяха по времето на студената война. Освен това, проучванията на икономическата зона на Кипър и в Израел се провеждат от една и съща американска компания - Noble Energy, което може да окаже влияние върху американската политика. Поне засега, Вашингтон желае да избегне и конфликта между Израел и Ливан за спорната територия от 800 кв.км. на Средиземно море, за която претендират и двете страни.

Русия също е силно заинтересована да инвестира в Източносредиземноморския регион предвид свързаните с него перспективи пред европейската енергийна политика. Това обяснява руската активност в региона в последно време. Посещението на руския президент Путин в Израел също трябва да се разглежда в енергийния контекст. Русия поддържа добри отношения с Израел, Кипър и Гърция, но нарастващият интерес към Сирия и Ливан вероятно ще я накара да се ориентира към политика на отворени врати с цел да запази добри отношения с всички участници в бъдещия енергиен пазар.

Към потенциалните запаси от въглеводороди на Ливан проявяват интерес компании от САЩ, Европа, Русия, Китай, Япония и Бразилия. Дори Иран, Катар и Турция търсят начин да се включат в процеса. Затова се очаква сключването на договори да се окаже силно политизиран процес. „Хизбула” и съюзниците й очевидно ще предпочетат Русия, което ще укрепи влиянието на формиращата се под неин патронаж ос Иран – Ирак – Сирия – „Хизбула”.

Посредством Газпром, Русия цели създаване на условия за участие в кипърско-израелските проекти. Компанията недвусмислено изрази готовност да започне геоложки проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър. Според предварителна информация в медиите от острова, в предстоящата процедура за издаване на втори лиценз за сондажи за газ Кипър ще даде на Русия поне два терена от общо 13-те. Москва е склонна да участва и в приватизацията на гръцката компания DEPA.

ЕС също проявява засилен интерес към наличието нови и разработката на вече откритите газови и нефтени находища в Източното Средиземноморие. Регионалната му енергийна политика очевидно ще бъде съобразена с действията на САЩ, но без да се игнорират руските позиции и развитието на обстановката в югоизточната част на Стария континент.

През Турция минава голяма част от транзитираното количество на въглеводороди за Европа. Отказът на България да приеме на своя територия газопровода "Син поток" окончателно сложи край на българските претенции за регионален енергиен разпределител и остави южната ни съседка без конкурент в това отношение. Проектът "Южен поток" минава през турски териториални води, а евентуалната реализация на проекта "Набуко" също я прави стратегическа транзитна територия. Този факт, плюс икономическата мощ на страната, й дава възможност да да провежда самостоятелна регионална политика, без да се съобразява с интересите на съседите си.

В този аспект, турските действия затрудняват политиката на САЩ, Русия и ЕС в региона. Особено силно отражение има конфликтът на Турция с Кипър и Израел. Обстановката около Кипър се изостри след подписването на споразумение между Кипър и американската енергийна компания Noble Energy за експлоатация на залежите на газ на южния бряг на разделения остров. Напрежението около откритите газови залежи в Източното Средиземноморие породи силна реакция от страна на ЕС. Още през 2008 комисарят по външната политика на Съюза Бенита Фереро Валднер заяви, че Европа всяка година ще отпуска по 1.7 млрд. евро за проекти в тази насока. С това Брюксел демонстрира намерение да действа като ключов играч на своята югоизточна територия. Последва изявление на Никозия, че блокира 6 преговорни глави за присъединяването на Турция и решението и, че няма да се съгласи да се отвори главата за енергетиката докато Анкара не прекрати провокациите си към Кипър. От своя страна турските власти заплашиха, че ще замразят отношенията си с ЕС, след като, през юли 2012, Кипър поеме ротационното председателство и засилиха военното си присъствие около острова. В тази връзка, апел за мирен подход към ръзрешаване на противоречията в региона отправи пратеничката на ООН за Кипър Лиза Бътънхайм.

Присъствието на големи многонационални компании в проучванията за залежи на природен газ и петрол в региона може да има положителни последствия. Ако тук стъпят големи инвеститори и енергийни гиганти, те ще укрепят суверенните права на Кипър върху откритите от него залежи. Подобна политика на сигурност в региона е от полза и за ЕС, тъй като експлоатацията на нови енергоносители е важно за него. Затова може да се очаква по-твърда подкрепа на гръцките позиции от страна на Брюксел и ясно предупреждение, че ако се стигне до военен конфликт това в никакъв случай няма да е от полза за Анкара.

Превръщането на Турция в ключов транзитен възел на въглеводороди за Запада не може да бъде приветствано от „големите”. За Европа е все едно дали газът ще й бъде спрян от Украйна или от Турция. Засега САЩ подкрепят правото на Никозия да търси и използва газовите находища край разделения остров. С направените изявления и присъствието на техни военни кораби в Източното Средиземноморие Русия и САЩ засега сдържат турските заплахи спрямо Кипър. Двете велики сили поддържат правото на Република Кипър да разработва принадлежащите й енергийни източници. Не е без значение и израелската подкрепа за Гърция. Така, зам. министърът на външните работи на Израел Дани Аялон успокои гърците, че ако някой оспори сондирането „ние ще решим проблемите”, като правителството му ще гарантира сигурността не само на собствените си залежи, но и на сондажите в кипърски води.

Сложни остават и отношенията между Израел и Ливан. Засега ливанските претенции за залежите в "Левиатан” и „Тамар” се подкрепят от Иран, който също проявява интерес към разработване на находищата на газ и нефт в шелфа на Средиземно море. Това си пролича в изявлението на иранския посланик в Ливан, направено на 2 август 2011. Засега не може да се прогнозира какви точно промени ще претърпи позицията на Турция по въпроса.

Заключение

В заключение можем да отбележим, че последните разкрити залежи на въглеводороди в Югоизточна Европа укрепват ролята на региона като основен транзитен коридор за преноса на въглеводородите на Запад. Това обстоятелство обаче, не повишава сигурността му. "Коридорът" граничи с един от най-несигурните зони в света, като Близкия Изток например. Сред горещите точки са Афганистан, Ирак и Пакистан, а вече и Сирия и Иран. Никой не може да предвиди до каква степен ще се разрасне конфликтът в Сирия и какви ще бъдат последствията от него не само за тази страна, но и за целия регион. Падането на режима на Асад неминуемо ще се отрази на териториалната цялост на Сирия. На политическия хоризонт се очертава крайно несигурна ситуация на териториите населени с кюрди. Решаването на кюрдския въпрос не може да стане без прекрояване на границите и дестабилизация на положението в няколко съседни държави.

Освен всички други особености в двустранните и многостранните отношения на държавите, разположени на тази територия, добивът на газ изисква изграждането на скъпи инфраструктури. Поради своята уязвимост те често стават обекти на терористични действия. Така, тръбопроводът Ариш-Ашкелон, по който се транспортира газ от Египет за Израел, само през 2011 е бил атакуван десет пъти.

Новите енергийни находища в Източното Средиземноморие могат да допринесат за задълбочаване на процесите на регионално сътрудничество и, съответно, за подобряване благосъстоянието на всички в региона, но сегашният международен регионален климат на конфликти и недоверие към съседите силно затруднява това. Развитието на събитията показва, че колкото и авторитетен източник да имат призивите за мирно разрешаване на противоречията в региона те обикновено оказват слаб или никакъв ефект.

 

Източници:

1.    Андрей Манойло, В прицеле Черное море, http://www.razvedinfo.ru/node/636

2.    Украйна кани Ексън да сондира в Черно море, http://bnt.bg/bg/news 16.08.2012

3.    http://3e-news.net

4.    Бизнес и макроикономиката, Daily News | Румъния Insider | август 30, 2011

5.    editor@romania-insider.com

6.    България ще подпише договор с консорциума Total, ОМV и Repsol за проучване за нефт и природен газ в Черно море, Агенция "Фокус",  24 август 2012,  http://www.focus-news.net/

7.    Пламен Иванов, Нови газови пламъци разгорещяват Източното Средиземноморие, http://orientbg.info/2011/08/

8.    Noble sees giant East Mediterranean oil, gas potential, OGJ editors, Houston,   http://www.ogj.com/articles/2011/11/

9.    Хватката на Анкара в Кастелоризо, http://www.grreporter.info, 28 Април 2012

10.  Daniel Pipes, Kastelorizo - Mediterranean Flashpoint?, National Review Online, February 7, 2012

Бележки:

1. Андрей Манойло, В прицеле Черное море, http://www.razvedinfo.ru/node/636

2. Украйна кани Ексън да сондира в Черно море, http://bnt.bg/bg/news 16.08.2012

3. http://3e-news.net

4. Бизнес и макроикономиката , Daily News | Румъния Insider | август 30, 2011 11:28

5. editor@romania-insider.com

6. България ще подпише договор с консорциума Total, ОМV и Repsol за проучване за нефт и природен газ в Черно море, Агенция "Фокус",  24 август 2012,  http://www.focus-news.net/

7. Пламен Иванов, Нови газови пламъци разгорещяват Източното Средиземноморие, http://orientbg.info/2011/08/

8. Noble sees giant East Mediterranean oil, gas potential, OGJ editors, Houston,   http://www.ogj.com/articles/2011/11/

9. Хватката” на Анкара в Кастелоризо, http://www.grreporter.info, 28 Април 2012

 

* Преподавател в УниБИТ и НБУ

{backbutton}

Още в средата на 90-те години на миналия век, дългосрочните прогностични доклади на разузнавателната общност в САЩ определяха Балканския полуостров като театър на спорадични военни действия до 2012. За целия регион на Югоизточна Европа границите на периода на размирици и напрежение са непредвидими в близко бъдеще.

В рамките на разглежданата тук проблематика, към Югоизточна Европа причислявам територията на държавите от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и тази на държавите от Източно Средиземноморския басейн. Основните глобализационни субекти в енергийно отношение доскоро разглеждаха региона преди всичко като транспортен коридор на въглеводороди от Близкия Изток и Каспийския регион. След последните разкрити находища на нефт и газ в Източното Средиземноморие се създадоха условия за диверсификация не само на преноса, но и на източниците на енергия. Това засили интереса към региона и той все по-ясно се очертава като важен център на геополитически интереси.

Новите реалности дават повод да се преосмислят някои досегашни изводи относно перспективите в енергийното развитие на Югоизточна Европа и гарантиране сигурността на региона в това отношение. Какво може да се каже за общия разкрит енергиен потенциал на тази част на Стария континент? Ще започна с анализ на залежите на въглеводороди в Югоизточна Европа

Черноморският регион

Сигурността на Черноморския регион винаги се е свързвала с възможностите за транзит на енергоносители в Европа и рисковете, свързани с този транзит по отношение на международната енергийна сигурност.

Почти всички държави по бреговете на Черно море залагат на запасите от нефт и газ в икономическите си зони. Украйна вече добива газ от четири находища на Азовско-Черноморския шелф и разчита на още десет. През август 2012 Киев даде на консорциум от няколко големи нефтени компании да разработват участък за добив на нефт и газ в черноморския й шелф. В консорциума влизат американската Exxon Mobil, холандската Shell, румънският филиал на OMV Petrom и украинската Надра Украина[1].

В търга за отдаването на концесия на Скитското находище участваше и Лукойл. Находището се намира в южната част на Черно море край бреговете на Одеса и откъм румънската граница опира до Змийския остров. Необходимите инвестиции за разработката се оценяват на 10-12 млрд. долара, а очакваният годишен добив е 3-4 млрд. куб. м газ годишно[2].

Намерение да добива нефт от собствени източници има и Абхазия. Запасите и се оценяват на около 200 млн. т и се намират на около 10 км. от бреговата й ивица. През май 2008 абхазкото Министерство на икономиката и Роснефт подписаха споразумение за сътрудничество, предвиждащо руската страна да проведе проучване за изяснявана на запасите. Намеренията тогава бяха Абхазия да започне добив на собствен нефт при приключване строителството на "Южен поток".

Още през 1995 Турция привлече за дълбоководни проучвания в западната и централната част на Черно море концерните Aramco и BP, които потвърдиха наличието на 100 млн. т нефтен еквивалент. При следващи сеизмични проучвания в черноморския си шелф Турция откри запаси, оценени на 10 млрд. барела. Активността на Анкара в това отношение засили интереса на големите нефтени концерни към ресурсите на Черно Море. Турция подписа първия договор за дълбоководно сондиране с бразилската Petrobras, която започна да работи по проекта още през 2010. Тенденцията е в изследванията да се включат американските ExxonMobil и Chevron.

Приблизителните петролни запаси на Румъния се оценяват на 600 млн. барела, което представлява около 11% от общите резерви на ЕС. Това количество засега поставя страната на трето място в ЕС. В последно време се засилва интересът на големите нефтени и газови компании към проучвателни дейности за разкриване на нови залежи.

През февруари 2011 Ройтерс съобщи, че консорциум от руската Лукойл Овърсийз и американската Vanko Inernational са подписали концесионни споразумения с румънската Национална агенция за минерални ресурси за проучване и разработване на два черноморски участъка – „Ест Рапсодия” и „Трайдент”. Двата блока са с обща площ около 2000 кв. км и са разположени в акваторията на Черно море на дълбочина от 90 до 1000 м. Лукойл Овърсийз ще има 80%, а Vanko International - 20%. Според президента на руската компания Вагит Алекперов, досегашните инвестиции на Лукойл в Румъния са над 1 млрд. долара.

Газпром нефт също гледа на България и Румъния като перспективен пазар и ще продължи да разширява присъствието си на него. Компанията възнамерява да създаде дъщерни компании в България, Румъния, Босна и Косово и има амбицията да се превърне в играч №1 на Балканите. От Газпром нефт твърдят, че освен в Босна ще започнат регионални проучвания в Румъния и Черна Гора. Според генералния директор на сръбско-руската компания Naftna industrija Srbije (NIS) – Газпром нефт Кирил Кравченко, тя ще инвестира 47 млрд. динара (454 млн. евро) и ще разшири присъствието си в Босна, Херцеговина и Румъния[3].

Частната румънска проучвателна компания Dafora Mediasе започна сондажни проучвания в 20 Аджуд (Adjud) за OMV Petrom и американската компания Hunt Oil in Romania, работещи съвместно по този проект. Сондажът е на дълбочина 3 300 м. и се извършва с 350-тонна германска инсталация. Собственик на Dafora е Джордже Калбуреан[4].

През септември 2011 OMV Petrom и американската Hunt Oil получиха две лицензии за съвместно проучване на полетата „Adjud” и „Urziceni East”. Това накара американската фирма да премести лондонския си офис в Букурещ. Проектът е първият джойнт венчър за офшорно проучване. През следващите години Hunt Oil и OMV Petrom ще инвестират 25 млн. евро в него[5].

През последните години България активно започна да проучва възможностите за разкриване на залежи от въглеводороди на територията си и преди всичко в черноморския шелф. През октомври 2011 българското правителство взе решение за откриване на процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт. То смята,че перспективите за наличие на газ в Черно море са много добри, понеже в непосредствена близост до блока "Хан Аспарух", Румъния е открила находище от газ между 40 и 80 млрд. кубика.

През юли 2012 година консорциумът Total, ОМV и Repsol спечели поръчката за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Блок 1-21 Хан Аспарух”, в териториалните води на България, в т. нар. дълбоко Черно море. В края на август 2012 българското правителство взе решение да подпише договор с консорциума. Total се задължава да направи два сондажа, съответно, на 5 000 и 6 000 м дълбочина, на около сто километра от брега. Месец по-късно страната ни подписа подобен договор и с френската фирма Тотал Е&П България Б.В. за търсене и проучване на нефт и газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море. Очакванията за евентуален добив са не по-рано от 2018.

Правителството даде и разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-19 Св. Атанас”, разположен в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на България. Очакванията са в него да бъдат открити залежи на нефт и газ. „Блок 1-19 Св. Атанас” се намира на юг от блока, в който Мелроуз Рисорсиз добива газ в момента, и задоволява между 10 и 15% от потреблението на газ в страната. В рамките на един месец това е второто разрешение за търсене и проучване в Черно море, което България дава[6].

Страната започва проучвания за природен газ и нефт и в южната си територия. Първите сондажи ще бъдат за проучване на блок „1-18 Тракия”, обхващащ общините Свиленград, Маджарово, Харманли и Любимец. Проучването ще продължи близо две години и ще струва на концесионера над 7 млн. евро. Дълбочината, на която се очаква да бъдат открити залежите, е до 1 500 м. Теренът обхваща нефтогазовия басейн, който продължава и на турска и гръцка територия. В близост до блока, който България ще проучва, Турция вече е открила 24 газови и 3 нефтени находища. Ако проучванията са успешни, добивът в района може да започне най-рано след 4 години.

Източносредиземноморският регион

Проучванията по дъното на Източното Средиземноморие станаха актуални след като през 2009 Израел откри големи залежи от газ и нефт западно от своето крайбрежие в газовите полета „Левиатан” и „Тамар”, на около 90 км западно от израелския пристанищен град Хайфа. В район от 83 хил.км2, известен като Левиатанския басейн, вече са открити значителни залежи на газ. Оптимистичните прогнози сочат, че в този басейн, простиращ се чак до делтата на Нил в Египет, има петролни резерви възлизащи на 3,5 млрд. варела и на 9,5 трлн. куб. м природен газ. Това е двайсет пъти повече от сегашното годишно потребление на цяла Европа. Според германската Федерална служба за геофизика и суровини (ФСГС), предполагаемите залежи са толкова големи, че могат да играят важна роля и за енергийното подсигуряване на Стария континент.

Американските проучвания потвърждават тази теза. Агенция Bloomberg съобщава, че сега Израел има повече природен газ, отколкото може да изконсумира през следващите сто години. При това става въпрос за наистина огромно количество газ. Само находището „Левиатан” съдържа повече газ, отколкото са целите резерви на Йемен, който сред най-големите износители на природен газ в Близкия изток.

От своя страна, Noble Energy Inc. и Delek Group Ltd. определят запасите в Средиземно море като достатъчни, за да задоволят нуждите на Израел за 150 години напред. По данни на Noble Energy Inc. от края на 2010, само в „Левиатан” газовите залежи достигат 453 млрд. куб. м, а тези в „Тамар” се изчисляват на 178 млрд. куб. м. Получи се така, че първоначално установените предполагаеми залежи на Израел в морето от 30 млрд. куб. м, само година по-късно надминаха 650 млрд. куб. м. Не е изключено нови проучвателни сондажи да доведат до нови открития. Според турски правителствени източници, в района между Египет, Кипър и Крит има 15 трлн. куб. м. газ, на стойност 7 трлн. долара[7].

Ако последните геологически проучвания в находището Левиатан край бреговете на Сирия, Ливан и Израел са точни, ивицата Газа ще се окаже изключително богата на въглеводороди (около 1.7 млрд. барела нефт, 122 трлн. куб. фута (tcf) природен газ и 5 млрд. барела течен природен газ). Тогава Израел ще може да посрещне собствените си нужди и ще се превърне в надежден доставчик на енергоносители в т.н. „Трети газов регион”.

Noble Energy разработва и израелското находище „Мари В” като през 2011 е повишила добива от него, с което за последните осем години е снижила цената на енергията в Израел с над 7 млрд. долара. В същото време, вредните емисии са редуцирани с над 17 млн.т. По новите изчисления на фирмата, дълбоководни запаси от газ на находището „Тамар” скачат от 8.4 на приблизително 9 трлн. куб. фута. Планира се финансирането на проекта за развитие на „Тамар” да бъде осигурено до края на 2012. В края на миналата година платформата и тръбопроводната мрежа бяха изпълнени на 50%, а изпълнението на офшорното оборудване също върви по план. Договорите по сключване на контракт с израелската Electric Corp. са във финален стадий.

През юли 2001 израелското правителство утвърди границите на изключителните икономически зони (ИИЗ) в Средиземно море, където държавата има право да провежда научни изследвания, да добива полезни изкопаеми и да лови риба. На север зоната граничи с Кипър и Ливан.

Между Кипър и Израел е подписано споразумение за приблизително поравно поделяне на 155-милната зона между тях, но то не се признава от Турция под предлог, че минира усилията за обединяване на острова. Както е известно, Анкара не признава подписаните от Кипър споразумения, тъй като не признава и кипърското правителство.

Сегашните спорове между Кипър и Турция са също толкова продължителни като тези между Ливан и Израел. Ливанците смятат, че част от „Левиатан” е в тяхната изключителна икономическа зона и настояват за дял от находището. Ливан има претенции за добив на газ и от „Тамар”. Според „Хизбула”, Израел си е присвоил не по-малко от 3% от ливанските териториални води и затова организацията заплаши с военни действия еврейската държава.

Между Ливан и Израел няма подписано споразумение. Сега и двете страни са подали в ООН заявления за права върху икономическите води с посочени координати за претенциите на всяка от тях. Ливанските претенции включват акватория, в която геолозите очакват големи залежи на полезни изкопаеми. След като на север от Израел бяха открити газовите находища „Тамар” и „Левиатан”, правителството в Бейрут обвини Израел в присвояване на ливански полезни изкопаеми, а „Хизбула” заплаши, че никога няма да позволи на Израел да заграби "исконни ливански територии".

При липсата на споразумение, ако Израел започне пръв експлоатацията на находищата, ще си осигури много сериозно предимство. Израелското правителство подчертава, че вече откритите залежи на газ в „Левиатан”, „Тамар”, „Сара” и „Мира” се намират на израелска територия, даже според претенциите на Ливан. На фона на проблемите с доставките на египетски газ, откритите израелски находища обещават страната не само да задоволява с газ собствените си нужди, но и да стане сериозен износител.

Реализацията на плановете за развитие на откритите находища се задържа от проблемите по гарантиране сигурността на Израел. Трудностите в реализацията на газовите находища идват и от морската дълбочина (1500 м), а за да се стигне до газовото находище сондажите трябва да преодолеят повече от 7000 м под морското дъно. Усложнения в експлоатацията на находищата може да има в бъдеще и от други два обективни фактора – липсата на достатъчно площ за изграждането на завод за втечняване на горивото (поради хроничния недостиг на земя) и враждебното отношение на съседните страни.

Сондажи за природен газ започна и Кипър, който още през 2008 предостави на американската компания Noble Energy Inc. (Хюстън) концесия за разработка на находище „Афродита”. В края на септември 2011, в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море, Noble Energy започна сондажи за природен газ на платформа „Афродита”, известна и като "Терен 12", чиито залежите се оценяват от 3 до 9 трлн. куб. фута (tcf) с вероятност на използваемост до 60%. В този сондаж израелската Delek, която работи съвместно с Nobel в икономическата зона на страната, участва с 30%. „Терен 12” е с площ от 1250 кв. мили във водите на острова и е само на 12 км от най-голямото израелско газово находище „Левиатан”.

Правителството на Кипър планира експлоатацията на "Афродита" да започне в средата на 2014, а през 2019 да бъде готов първият сухопътен терминал. В края на 2011 Кипър осигури от европейските фондове 10 млн. евро за изграждане на мрежа към трите електростанции на острова, а цялата газопреносна мрежа в страната ще струва между 50 и 60 млн евро.

Офшорната зона в източната част на Средиземно море между Кипър и Ливан все още не е достатъчно изследвана. Последните проучвания покриват част от нея с територия повече от 50 хил. кв. км и са основа на геоложки доклад за оценка на положението в басейни „Херодот”, „Ератостен”, „Левантийски” и континенталния блок. Вторият лиценз на Кипър за Nobel, от 2010, даде разрешение за сондиране във всички останали предвидени блокове - общо 13 на брой, разположени южно от Кипър и западно от Ливан, на половината разстояние до Израел. Общата им площ е над 50 хил. км2.

През ноември 2011 Noble Energy Inc. определи 12 перспективни полета с над 20 трлн. куб. фута (tcf) потенциални запаси от въглеводороди в района на Източното Средиземноморие, сравними със залежите, открити от Израел в „Тамар”[8]. Тяхното местонахождение е на дълбочина, позволяваща разработкато им в обем на около 3.7 блн. барела. Норвежката компания PGS (Petroleum Geo-Services) осигури Кипър с пълно 2D, и отчасти 3D, покритие на всичките блокове. Предполага се, че само в този морски участък има около 280 млрд. куб. м природен газ.

Газовите залежи в Източното Средиземноморие превърнаха Кипър в стратегически регионален играч. Залежите му дават възможност за различни проектни варианти между Израел, Кипър и Гърция при създаване на енергийна мрежа в региона, чрез която да се подава природен газ за Европа. Неслучайно, в момента малката островна държава усилено е ухажвана от Израел. Особена роля за положителното развитие на кипърско-израелските отношения играе наличието на голямо находище на природен газ в Средиземно море между бреговете на Кипър и Израел. Кипърската политика е съобразена с интересите на двете държави при формулирането на нова стратегия в развитието на енергийната политика, която може да се превърне в сериозна база за изграждане на стратегическа регионална ос между Израел, Гърция и Кипър. Предвид постоянно тлеещото напрежение между острова и Турция, стратегическото сътрудничество с Израел е изгодно за Кипър. Подобно сътрудничество ще бъде само от полза и за Гърция, засилвайки позицията й спрямо Турция в период на остра икономическата криза. Новата енергийна политика на Кипър обаче доведе до премахване на ограниченията в икономическите зони и сключване на енергийни споразумения с Ливан, Сирия и Египет. Това може да породи известни проблеми в отношенията с Израел и, евентуално, да усложни съвместните енергийни проекти с Гърция и Израел.

През 2008 Кипър предостави на Noble концесия за проблематичния от турска гледна точка сондаж в Блок 12 („Афродита”) от 6 хил. кв. км, разположен на 185 км от острова и на 34 км от "Левиатан". Вторият лиценз (от 2010) позволи на фирмата да сондира във всички останали блокове, които са общо 12. Те са разположени южно от Кипър и западно от Ливан (на половината разстояние до Израел) и имат обща площ над 50 хил. кв. км.

Процесът на развитие на гръцко-кипърските енергийни договорености относно експлоатацията на находищата се затруднява от поведението на Турция. Реагирайки на турските заплахи, Никозия поиска гаранции от ЕС, че сондажите няма да срещнат пречки. През септември 2011 Кипър внесе в парламента проект за създаване на специализирана военна част и изграждане на предупредителна система за евакуиране от засегнати зони.В началото на септември еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреди Турция да се въздържа от заплахи и да не вреди на добрите отношения, и бе подкрепен в това отношение от говорителя на Върховния представител за външната политика и сигурност Катрин Аштън.

Според бившия министър на индустрията на Гърция Евангелос Колумбис разработването на залежите в офшорната зона на Егейско море би покрила 50% от петролните нужди на страната му. Нефтеният експерт Дейвид Хюнс преценява потенциалните приходи от експлоатацията на разкритите резерви на над 302 млрд. евро за 25-годишен период. Това означава, че вече откритите залежи на газ и нефт в шелфа дават възможност в бъдеще Гърция да реши изцяло проблемите с публичния си дълг. Тази перспектива обаче е неясна, понеже бързото развитие и експлоатация на енергийните източници изисква създаване на необходимите технологии и структури, които да позволят това. Сегашните проблеми на страната очевидно няма да улеснят подобен процес. За да погаси част от вече взетия дълг, в момента правителството на Гърция е поставено под натиск от МВФ и ЕС да продаде своите пристанища и големи предприятия, сред които и държавните нефтени компании. Ако това стане, приходите от експлоатацията на находищата в бъдеще ще се поделят между чуждестранни компании.

Друг проблем е засилената конфронтация в региона относно правата за експлоатация залежите. В това отношение от голямо значение се оказва позицията на Турция и действията които Анкара ще предприеме.

Ливан има оскъдни природни ресурси и огромни дългове (150% от БВП), затова достъпът до находищата е много важен за страната, която се надява да започне собствени проучвания в шелфа. Преди гражданския конфликт в Сирия премиерът на Ливан Харири планираше да постигне споразумение и с Дамаск, който също можеше да стартира сондажите си през 2012.

Ливан и Кипър са страни по Конвенцията на ООН по морско право, предвиждаща ИИЗ на морските страни до 370 км. от техните брегове. През 2007 те подписаха споразумение за делимитиране, но както вече посочих нямат такова с Израел. Постигането на споразумение между Израел и Ливан се усложнява не само заради външната намеса и вътрешната нестабилност в Ливан, но и заради официалното състояние на война между двете страни от 1948. Досега Израел и Ливан продават лицензии за търсене на газови находища на основата на двустранни договори за разграничаване на икономическите си води с Кипър.

През 2011 ливанското правителство нае норвежка геологопроучвателна компания за провеждане на сеизмичен анализ на морското дъно, с цел търсене на газови находища в района на ливано-израелската граница. Израел се опасява, че Бейрут няма да се ограничи само с това и ще продаде лицензи за търсене на полезни изкопаеми в принадлежащите на Израел икономически води.

Независимо от отдалечеността на големите израелски запаси в „Тамар” и „Левиатан” от спорните територии, някои от концесиите, дадени от израелското правителство за търсене на въглеводороди в шелфа на Средиземно море, са разположени плътно до териториите, за които претендира Ливан.

Повече от десет години Турция осъществява интензивни проучвания за въглеводороди в континенталния шелф в Средиземно и Черно море. Проучванията за природен газ и петрол в Егейско и Йонийско море накараха Анкара да реагира незабавно и също да активизира изследователската дейност в кипърския шелф.

Турско-гръцкият спор около делимитацията на ИИЗ в шелфа на Егейско море е от 1973. Вероятността Гърция да определи границите на ИИЗ притеснява Турция, която не приема, че островите имат собствен континентален шелф. Гърция твърди обратното и заявява, че позицията и се подкрепя от международното право. Всичко това накара Анкара да предприеме поредица от остри действия за защита на интересите си.

През септември 2011 Турция изпрати проучвателен кораб в североизточната част на Егейско море, в района на гръцкия шелф, и обяви, че в продължение на два месеца норвежки кораб, съпроводен от няколко турски военни кораби, ще извършва проучвателни дейности край о-в Кастелоризо. Междувременно, турският кораб „Пири Рейс” започна сеизмични проучвания в самия Блок 12, на 80 км от американската платформа. На протестната нота на гръцкото Външно министерство Анкара отвърна, че няма “зони на морска юрисдикция”. Зачестиха и провокативните турски полети във въздушното пространство на Гърция.

В края на ноември 2011 турското акционерно нефтено дружество ТПАО постигна договореност с енергийния гигант Royal Dutch Shell за участието му в проучвания и сондажи в шелфа на залива край Анталия. В края на годината Турция покани 23 големи чуждестранни нефтени компании да участват в търг за търсене на въглеводороди в Източното Средиземноморие. Някои от тях, като Exxon Mobile, Chevron (САЩ), Total (Франция), Petrobras (Бразилия) и др. отговориха положително. Преди време Турция заяви готовност да проучва за петрол района на гръцкия остров Кастелоризо, около островчето Ро.

Още в самото начало Анкара остро се противопоставя и на плановете на Кипър за проучвания и бъдеща експлоатация на богатите газови находища. Тя не признава правото на Никозия сама да експлоатира природните ресурси в Средиземно море без участието на кипърските турци.

Сондажът в Кипърския Блок 12 („Афродита”) от 6 хил. кв. км. е проблематичен за Турция и тя предприе някои стъпки с ясно подчертан военен характер. През септември 2011 турските ВМС и ВВС проведоха учение южно от Кипър. Стигна се до използване на трибуната на 66-та сесия на ОС на ООН, от която президентът на Кипър реагира на заплахите на Ердоган за "активни действия срещу кипърско-израелския газов заговор", обявявайки турските военноморски маневри за провокация и заплаха за усложняване на обстановката в целия район.

След като Кипър започна сондажите, Ердоган обяви, че Турция веднага може да започне сондажи за петрол и газ във водите на острова, щом сключи споразумение с признатата само от нея Севернокипърска турска република. Външното министерство в Анкара пък съобщи, че предстои издаването на лицензи за офшорни сондажи, а премиерът Ердоган предупреди, че чуждестранните фирми, работещи с Кипър, не бива да разчитат на договори в Турция.

На 15 септември 2011 турското правителство съобщи, че ще подпише споразумение със Северен Кипър за демаркиране на морските граници, което ще улесни проучванията и сондажите. Споразумението беше подписано на 21 септември между Ердоган и президента на кипърските турци Дервиш Ероолу, по време на сесията на ООН в Ню Йорк.

Конфронтационните моменти в регионалната енергийна политика

Историята показва, че ситуацията в Югоизточна Европа традиционно се развива сложно и е заредена с противоречия от различен характер. Известно напрежение на енергийна основа има и в Черноморския район. В ОЧИС Грузия не се примирява с положението в Абхазия и Южна Осетия, все още не е ясно как в бъдеще ще развиват двустранните си отношения Молдова и Приднестровието и Армения и Азербайджан. Проблемът с Кримският полуостров също остава нерешен, а отношенията между Грузия и Русия продължават да крият изненади. Независимо от положителните сигнали след последната среща на двамата президенти, отношенията между Русия и Украйна също трудно могат да бъдат прогнозирани. В Нагорни Карабах пък се сблъскват интересите на Турция и Иран и т.н.

Румъния има претенции към блок „Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море за който България подписа договор за търсене и проучване на нефт и газ с френската фирма „Тотал Е&П България“ Б.В. Букурещ заплашва, че ще подаде иск пред Международния съд в Хага, ако спорът не бъде решен по взаимно съгласие. Ако допуснем, че румънските искания бъдат уважени, ще станем свидетели на парадоксална ситуация. Румъния ще получи право за проучване и добив в черноморска акватория, граничеща с турската част от дъното. Това ще направи възможно изграждане на газопровод между двете държави без участието на Украйна и България.

Колкото до региона на Източното Средиземноморие, претенциите от политически и преди всичко икономически характер между съседите са на път сериозно да затруднят новите проучвания и да забавят разработката на вече откритите находища от въглеводороди. Откритите запаси в Израел и очакваните такива в Кипър и Ливан накараха всички граничещи с региона страни да следят процеса отблизо и да предприемат конкретни действия. Вместо източник на богатство и просперитет, новият енергиен потенциал на региона може да се окаже катализатор на напрежение. Регионалната енергийна картина може да се изясни донякъде, ако се анализира поведението на отделните държави и очертаят противоречията в позициите им.

Това може да стане на фона на предполагаемото сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел за съвместно използване на техните газовите находища. Такъв тристранен съюз е възможен, но обстановката в региона ще създава сериозни пречки пред неговата реализация. Какво би спечелил всеки от участниците в подобно сътрудничество и кой с каква сила ще се противопоставя на него?

Откритието на големи залежи от полезни изкопаеми в Средиземно море накара Турция да премести фокуса на своята регионална политика от Черно море към Източното Средиземноморие. През април т.г. Анкара официално съобщи, че отдава за проучвания и сондажи райони в Източно Средиземно море и Егейско море, които са от гръцката изключителна икономическа зона (ИИЗ). Наблюдателите определиха тези турски действия като пореден, трети етап в оспорване статуквото в Егейско море и опит Гърция да бъде поставена пред свършен факт. Решението се придружава с подробни карти на районите с разрешения за сондажи, граничещи с гръцкия остров Кастелоризо. Те нагледно илюстрират какво точно цели турската страна. С изключителните икономически зони и на Кастелоризо Гърция може да претендира за акватория от 200 морски мили и така нейните ИИЗ ще граничат с тези на Кипър и Египет, докато в противния случай ще бъдат разделени от тях. Особено важно за Атина е съседството на нейната ИИЗ с тази на Кипър, поради откриването там на значителни залежи на нефт и газ. Очевидно, с последните си действия Анкара цели да отдели гръцката икономическа зона от тази на Кипър и Египет[9].

ИИЗ на Гърция с Кастелоризо може да допринесе много за сътрудничеството по оста Гърция – Кипър – Израел, правейки възможно и без разрешението на Анкара да се транспортира както кипърския и израелския природен газ, така и електричество към Западна Европа. Това обстоятелство е много важно, имайки предвид заплахата от страна на Турция, че ще забрани транзита на израелски газ през нейна територия, което може да се очаква и за кипърския експорт.

Правителството в Анкара не оспорва контрола на Гърция над Кастелоризо, а правото й на ИИЗ. Турция предупреждава, че опитът на Гърция да открие там ИИЗ ще бъде "casus belli" и вече демонстрира твърдостта на позицията си с поредица от военни операции и инциденти около острова. Малкият остров Кастелоризо е от голямо значение както за гръцката, така и за турската икономика и може да стане огнище на сериозно напрежение. Неутрализирайки Кастелоризо, Анкара ще има повод да претендира за голяма икономическа зона в Средиземноморието и така да блокира сътрудничеството по оста Гърция – Кипър – Израел. Анкара отдавна отказва правото на Кипър върху неговата ИИЗ. Моделът, по който беше завладяна част от територията на Кипър, може да бъде използван от Анкара и по отношение на Кастелоризо.

Турция има желание да стане възлов играч в планираната енергийна ос „Арабски газов тръбопровод” (Arab Gas Pipeline), който ще доставя за Запада газ от Египет, Ливан и Сирия, преминавайки през турска територия. Тези и амбиции засега са парирани от конфликта в Сирия и влошаването на сирийско-турските отношения. При съществуващото положение, Анкара има интерес от създаване на “сиви зони” в Източното Средиземноморие. В момента, всяко енергийно сътрудничество в региона е против интересите на Турция, ако тя не е негов инициатор.

Евентуални съвместни действия в енергийния сектор между Атина и Никозия или между тях и Израел ще се възприемат от правителството в Анкара като сериозно поражение в регионален мащаб. Турция решително се противопоставя и на енергийното сближаване между Кипър и Израел, понеже то ще промени ситуацията в региона на Източното Средиземноморие. Не е изключено Анкара да се обяви против кипърския и дори израелския газов износ през района.

След като установи пълен контрол върху армията правителството на Турция започна да демонстрира все по-очевидна враждебност по отношение на Кипър, Сирия, Израел и Ирак. Има обаче фактори, които затрудняват сегашната турска регионална газова политика. Проблеми съществуват в отношенията с традиционни доскоро съюзници. Бъдещото развитие на кюрдския проблем крие много неясни моменти за Турция. След падането на Садам Хюсеин кюрдите живеят с очакването да се изпълнят дадените им обещания и да получат независимост под някаква форма. Докато Турция прави опити да неутрализира кюрдския тероризъм, САЩ снабдяват иракските кюрди с най-нови образци стрелково оръжие. Намерението на Вашингтон да създаде независим Кюрдистан няма как да не засегне турските интереси, тъй като Анкара може да бъде принудена да отстъпи част от своята територия, която при това е богата на нефт.

Гърция отговори на военната ескалация от страна на Турция, като подписа двустранно военно споразумение с Израел. То позволява по-добро двустранно съгласуване на действията на ВМС в района, включително около Кипър, и използване на гръцки военни бази от израелски самолети. Освен това страната има своите добри връзки с Кипър.

Гръцкото Външно министерство подчертава, че „публикуването на 16 април т.г. в турския Държавен вестник на разрешителни за извършване на проучвания и сондажи в райони на юг от гръцките острови Родос и Кастелоризо противоречи на морското право”. Посещението на началника на Генералния щаб генерал Михаил Костаракос на необитаемия остров Зурафа, намиращ се над нефтено находище се тълкува като послание към Анкара. По-рано министърът на отбраната Димитрис Аврамопулос посети два други необитаеми острова в района – Фармакониси и Агатониси, а източници от министерството споменаха, че във ведомството се готвят за „горещо лято”.

Израел има сериозни основания да търси утвърждаване на стратегическата си роля в Средиземно море по линията Кипър - Крит - Малта - Гибралтар. Сътрудничеството с Гьрция и Кипър в енергийния сектор е изгодно за Тел Авив. В негов интерес е да има стабилен Кипър и това проличава в участието на израелски активисти в протеста срещу турската окупация на Северен Кипър. Значението на Кипър за Израел се подсилва и от факта, че пристанището на Карпасия е междинна спирка за тръбопровода от Джейхан до Израел, което прави острова важна инвестиционна израелска база.

За Израел, най-изгодното трасе за транспортиране на неговия газ до Европа е на север от страната, но поне засега отношенията със северните му съседи не позволяват това. Най-добрият вариант е това да стане през Турция, което в момента е навъзможно. Отношенията с Анкара преживяват сложен период. Политиката на Ердоган в последно време цели възприемането на страната му като защитник на мюсюлманския и арабския свят и това не е в полза на Израел. Впрочем, опитите за разширяване турското влияние на Балканите също не кореспондират с интересите на еврейската държава.

Вариантът, който може да се разработва в момента, е Израел да експортира газ през Кипър. Той обаче също се сблъсква с определени проблеми. Освен, че е по скъпо, преминаването през гръцка територия също може да се затрудни от Турция. Специалистите не изключват и друг вариант - да се изградят мощности за износ на втечнен природен газ в офшорна зона или в Кипър, откъдето той да се доставя до световните пазари. Това обаче е скъп и несигурен вариант, предвид несигурността в региона.

През последните години интересите на Ливан и Турция в отношенията им с Израел имат допирни точки. Това се подсилва и от енергийните интереси на Бейрут, който не приема израелската позиция спрямо богатия на газ шелф. С появата на нови претенции за газовите запаси в спорната за Израел и Ливан крайбрежна акватория, и без това сложните отношения между двете страни се изостриха допълнително. Освен с Израел, Бейрут има спор и с Никозия за определяне на морските граници между двете държави. И в двата случая Анкара вероятно ще подкрепи Бейрут. Като свои съюзници в регионалната си политика, Турция би подкрепила Ливан и разбира се, окупирания от нея Северен Кипър, където държи 40-хилядна войска.

Ливанското правителство вече прие необходимата законова база за старта на проучванията в спорната офшорна зона с помощта на международните енергийни компании. Може да се очаква, че ливанският министър председател Наджиб Микати ще предпочете да се подпише договор с френски или американски компании. Част от ливанските политици приемат участието на компании от Изтока и Запада като приемлив вариант, който ще укрепи позициите и сигурността на ливанския енергиен сектор.

Споразумението за сътрудничество при геологопроучвателните работи в морските икономически зони между Кипър и Израел се приема като действия против интересите на Египет. Според Комисията по национална сигурност на египетския парламент страната може да претендира за част от запасите на израелското находище „Левиатан” и кипърското „Афродита”. Разстоянието от „Левиатан” до египетските води е над 150 км. Почти толкова отдалечено от Египет е и находището „Тамар”. Парламентът на Египет препоръчва създаване на международна комисия за установяване на икономическите зони на Египет, сектора Газа, Израел, Кипър и Турция. От Израел се изисква също да представи точни и подробни карти за проведените геологопроучвателни изследвания. Египет подозира, че отказът на Shell да провежда дълбоководни проучвания в района „Нимид” е следствие на договора й с Израел и Кипър. През април 2012 Кайро взе решение да спре газовите доставки за Израел.

Позициите на „големите”.

Геополитиката на световните суперсили допълнително усложнява положението в Югоизточна Европа. Три регионални характеристики могат да се посочат като основни причини за засилената активност на основните глобализационни субекти: откриване на  значителни по обем запаси от нефт и газ в Източното Средиземноморие; непрекъснато разширяване на инфраструктурата за пренос на въглеводороди от големите евразийски и близкоизточни находища и стратегическата позиция на региона в геополитиката на САЩ, ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, Китай и ШОС - от друга. На фона на битката за енергоизточници постепенно се оформя ново блоково противопоставяне в глобален план, което, за разлика от предишното, се развива не на политическа, а на икономическа основа.

Новооткритите газови залежи в Югоизточна Европа провокираха засилена дипломатическа активност на американската администрация. Посещението на държавния секретар Хилъри Клинтън в региона през юли 2011 беше свързано с новооткритите енергийни източници. Това пролича от присъствието в нейния екип на Ричард Морнингстар, един от оперативни стратези в геополитическите игри на Вашингтон с държавите от региона, както и на Матю Бриза - отявлен противник на реализацията на проекта "Южен поток". През септември 2011 в Анкара се появи и директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър, а след това държавният секретар Хилари Клинтън прие външния министър Ахмет Давутоглу в Ню Йорк. Последвалите събития показаха каква е била основната цел на тези посещения. Три дни след визитата на Хилъри Клинтън гръцкото правителство предложи създаването нова правителствена агенция за провеждане на конкурси за нефтени и газови проучвания и нови сондажи. Същият месец гръцкият политически анализатор Аристотел Василакис обясни мотивите на Вашингтон да притисне Гърция да обедини усилията си с Турция в проучването на нефтените и газовите находища в региона. Според него, Вашингтон предлага подялба на бъдещите приходи по схемата 20% за Гърция, 20% за Турция и 60% за американската компания Noble Energy, провела успешните проучванията в гръцките и израелските офшорни води.

Саймън Хендерсън от Вашингтонският институт за близкоизточна политика посочва, че събитията в Източното Средиземноморие, произтичащи от разкритите газови находища, „поставят директни предизвикателства пред политиката на САЩ, понеже Вашингтон е силно заинтересован от новоткритите запаси от газ и тяхната експлоатация”. Ключов момент в регионалната енергийна политика на САЩ очевидно е стремежът Гърция, Кипър и Израел да бъдат убедени да включат и Турция към процеса.

Напоследък американската администрация все по-често използва понятието „Разширен Черноморски регион”, в който влиза и Близкият Изток. Официализирането му дава основание на САЩ да прилагат, при решаването на политическите и икономическите въпроси в „разширения” Черноморски регион, сега провежданата американска политика в Близкия Изток. Това ще улесни и разширяването на НАТО на Изток.

В същото време САЩ имат някои основания да не се противопоставят на енергийния триумвират Кипър – Гърция – Израел. Сегашната самостоятелна и експанзионистична регионална политика на Турция промени отношенията на Вашингтон с Анкара и днес те не могат да се възприемат като безпроблемни, каквито бяха по времето на студената война. Освен това, проучванията на икономическата зона на Кипър и в Израел се провеждат от една и съща американска компания - Noble Energy, което може да окаже влияние върху американската политика. Поне засега, Вашингтон желае да избегне и конфликта между Израел и Ливан за спорната територия от 800 кв.км. на Средиземно море, за която претендират и двете страни.

Русия също е силно заинтересована да инвестира в Източносредиземноморския регион предвид свързаните с него перспективи пред европейската енергийна политика. Това обяснява руската активност в региона в последно време. Посещението на руския президент Путин в Израел също трябва да се разглежда в енергийния контекст. Русия поддържа добри отношения с Израел, Кипър и Гърция, но нарастващият интерес към Сирия и Ливан вероятно ще я накара да се ориентира към политика на отворени врати с цел да запази добри отношения с всички участници в бъдещия енергиен пазар.

Към потенциалните запаси от въглеводороди на Ливан проявяват интерес компании от САЩ, Европа, Русия, Китай, Япония и Бразилия. Дори Иран, Катар и Турция търсят начин да се включат в процеса. Затова се очаква сключването на договори да се окаже силно политизиран процес. „Хизбула” и съюзниците й очевидно ще предпочетат Русия, което ще укрепи влиянието на формиращата се под неин патронаж ос Иран – Ирак – Сирия – „Хизбула”.

Посредством Газпром, Русия цели създаване на условия за участие в кипърско-израелските проекти. Компанията недвусмислено изрази готовност да започне геоложки проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър. Според предварителна информация в медиите от острова, в предстоящата процедура за издаване на втори лиценз за сондажи за газ Кипър ще даде на Русия поне два терена от общо 13-те. Москва е склонна да участва и в приватизацията на гръцката компания DEPA.

ЕС също проявява засилен интерес към наличието нови и разработката на вече откритите газови и нефтени находища в Източното Средиземноморие. Регионалната му енергийна политика очевидно ще бъде съобразена с действията на САЩ, но без да се игнорират руските позиции и развитието на обстановката в югоизточната част на Стария континент.

През Турция минава голяма част от транзитираното количество на въглеводороди за Европа. Отказът на България да приеме на своя територия газопровода "Син поток" окончателно сложи край на българските претенции за регионален енергиен разпределител и остави южната ни съседка без конкурент в това отношение. Проектът "Южен поток" минава през турски териториални води, а евентуалната реализация на проекта "Набуко" също я прави стратегическа транзитна територия. Този факт, плюс икономическата мощ на страната, й дава възможност да да провежда самостоятелна регионална политика, без да се съобразява с интересите на съседите си.

В този аспект, турските действия затрудняват политиката на САЩ, Русия и ЕС в региона. Особено силно отражение има конфликтът на Турция с Кипър и Израел. Обстановката около Кипър се изостри след подписването на споразумение между Кипър и американската енергийна компания Noble Energy за експлоатация на залежите на газ на южния бряг на разделения остров. Напрежението около откритите газови залежи в Източното Средиземноморие породи силна реакция от страна на ЕС. Още през 2008 комисарят по външната политика на Съюза Бенита Фереро Валднер заяви, че Европа всяка година ще отпуска по 1.7 млрд. евро за проекти в тази насока. С това Брюксел демонстрира намерение да действа като ключов играч на своята югоизточна територия. Последва изявление на Никозия, че блокира 6 преговорни глави за присъединяването на Турция и решението и, че няма да се съгласи да се отвори главата за енергетиката докато Анкара не прекрати провокациите си към Кипър. От своя страна турските власти заплашиха, че ще замразят отношенията си с ЕС, след като, през юли 2012, Кипър поеме ротационното председателство и засилиха военното си присъствие около острова. В тази връзка, апел за мирен подход към ръзрешаване на противоречията в региона отправи пратеничката на ООН за Кипър Лиза Бътънхайм.

Присъствието на големи многонационални компании в проучванията за залежи на природен газ и петрол в региона може да има положителни последствия. Ако тук стъпят големи инвеститори и енергийни гиганти, те ще укрепят суверенните права на Кипър върху откритите от него залежи. Подобна политика на сигурност в региона е от полза и за ЕС, тъй като експлоатацията на нови енергоносители е важно за него. Затова може да се очаква по-твърда подкрепа на гръцките позиции от страна на Брюксел и ясно предупреждение, че ако се стигне до военен конфликт това в никакъв случай няма да е от полза за Анкара.

Превръщането на Турция в ключов транзитен възел на въглеводороди за Запада не може да бъде приветствано от „големите”. За Европа е все едно дали газът ще й бъде спрян от Украйна или от Турция. Засега САЩ подкрепят правото на Никозия да търси и използва газовите находища край разделения остров. С направените изявления и присъствието на техни военни кораби в Източното Средиземноморие Русия и САЩ засега сдържат турските заплахи спрямо Кипър. Двете велики сили поддържат правото на Република Кипър да разработва принадлежащите й енергийни източници. Не е без значение и израелската подкрепа за Гърция. Така, зам. министърът на външните работи на Израел Дани Аялон успокои гърците, че ако някой оспори сондирането „ние ще решим проблемите”, като правителството му ще гарантира сигурността не само на собствените си залежи, но и на сондажите в кипърски води.

Сложни остават и отношенията между Израел и Ливан. Засега ливанските претенции за залежите в "Левиатан” и „Тамар” се подкрепят от Иран, който също проявява интерес към разработване на находищата на газ и нефт в шелфа на Средиземно море. Това си пролича в изявлението на иранския посланик в Ливан, направено на 2 август 2011. Засега не може да се прогнозира какви точно промени ще претърпи позицията на Турция по въпроса.

Заключение

В заключение можем да отбележим, че последните разкрити залежи на въглеводороди в Югоизточна Европа укрепват ролята на региона като основен транзитен коридор за преноса на въглеводородите на Запад. Това обстоятелство обаче, не повишава сигурността му. "Коридорът" граничи с един от най-несигурните зони в света, като Близкия Изток например. Сред горещите точки са Афганистан, Ирак и Пакистан, а вече и Сирия и Иран. Никой не може да предвиди до каква степен ще се разрасне конфликтът в Сирия и какви ще бъдат последствията от него не само за тази страна, но и за целия регион. Падането на режима на Асад неминуемо ще се отрази на териториалната цялост на Сирия. На политическия хоризонт се очертава крайно несигурна ситуация на териториите населени с кюрди. Решаването на кюрдския въпрос не може да стане без прекрояване на границите и дестабилизация на положението в няколко съседни държави.

Освен всички други особености в двустранните и многостранните отношения на държавите, разположени на тази територия, добивът на газ изисква изграждането на скъпи инфраструктури. Поради своята уязвимост те често стават обекти на терористични действия. Така, тръбопроводът Ариш-Ашкелон, по който се транспортира газ от Египет за Израел, само през 2011 е бил атакуван десет пъти.

Новите енергийни находища в Източното Средиземноморие могат да допринесат за задълбочаване на процесите на регионално сътрудничество и, съответно, за подобряване благосъстоянието на всички в региона, но сегашният международен регионален климат на конфликти и недоверие към съседите силно затруднява това. Развитието на събитията показва, че колкото и авторитетен източник да имат призивите за мирно разрешаване на противоречията в региона те обикновено оказват слаб или никакъв ефект.

 

Източници:

1.    Андрей Манойло, В прицеле Черное море, http://www.razvedinfo.ru/node/636

2.    Украйна кани Ексън да сондира в Черно море, http://bnt.bg/bg/news 16.08.2012

3.    http://3e-news.net

4.    Бизнес и макроикономиката, Daily News | Румъния Insider | август 30, 2011

5.    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

6.    България ще подпише договор с консорциума Total, ОМV и Repsol за проучване за нефт и природен газ в Черно море, Агенция "Фокус",  24 август 2012,  http://www.focus-news.net/

7.    Пламен Иванов, Нови газови пламъци разгорещяват Източното Средиземноморие, http://orientbg.info/2011/08/

8.    Noble sees giant East Mediterranean oil, gas potential, OGJ editors, Houston,   http://www.ogj.com/articles/2011/11/

9.    Хватката на Анкара в Кастелоризо, http://www.grreporter.info, 28 Април 2012

10.  Daniel Pipes, Kastelorizo - Mediterranean Flashpoint?, National Review Online, February 7, 2012

Бележки:

1. Андрей Манойло, В прицеле Черное море, http://www.razvedinfo.ru/node/636

2. Украйна кани Ексън да сондира в Черно море, http://bnt.bg/bg/news 16.08.2012

3. http://3e-news.net

4. Бизнес и макроикономиката , Daily News | Румъния Insider | август 30, 2011 11:28

5. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

6. България ще подпише договор с консорциума Total, ОМV и Repsol за проучване за нефт и природен газ в Черно море, Агенция "Фокус",  24 август 2012,  http://www.focus-news.net/

7. Пламен Иванов, Нови газови пламъци разгорещяват Източното Средиземноморие, http://orientbg.info/2011/08/

8. Noble sees giant East Mediterranean oil, gas potential, OGJ editors, Houston,   http://www.ogj.com/articles/2011/11/

9. Хватката” на Анкара в Кастелоризо, http://www.grreporter.info, 28 Април 2012

 

* Преподавател в УниБИТ и НБУ

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.1 и 2 2021