Loretta Napoleoni. Terrorism and the Economy: How the War on Terror Is Bankrupting the World, 170 p., Seven Stories Press, NY, 2011.
Замисляли ли сте се, кои са двете най-дискутирани теми в световните медии през последните десетина години? Според известния италиански анализатор Лорета Наполеони (нашумяла с книгите си „Terror Incorporated: Tracing the Dollars Behind the Terror Networks” и „Rogue Economics: Capitalism’s New Reality” ), това са тероризмът и икономиката. Наполеони, която чете лекции в Кембридж, се смята за една от първите, заели се сериозно с икономиката на тероризма. През последните десет години, т.е. след 11 септември 2001, тя е сред най-търсените експерти в тази сфера. Неслучайно и последната и засега книга е озаглавена „Икономика и тероризъм: как войната с терора фалира света”. В нея авторката се стреми към комплексен анализ на влиянието на борбата с тероризма върху световната икономика, както и обратното – как икономическите тенденции променят облика на съвременните терористи. Наполеони смята, че с недалновидната си политика САЩ са укрепили позициите на редица близкоизточни държави, където са се формирали немалко нови глобални икономически центрове като Дубай например.
В книгата се анализират събитията през първото десетилетие на ХХІ век. Въпреки, че авторката периодично се обръща към предходния опит на САЩ, основната част от изложението е посветено на предизвикателствата пред Америка от 11 септември насам. При това всичко в него е подчинено на строгия хронологичен ред, позволяващ ни да проследим как развитието на вътрешната ситуация в Съединените щати оказва влияние върху глобалните пазари за пране на пари.
Наполеони критикува мерките, предприети от американските власти след събитията от 11 септември, квалифицирайки ги като като „изключително неефективни”. Като пример тя цитира случая с „ислямистката” банка Aл Таква. Както е известно, през 2001, започва разследване на дейността и по подозрение, че банката е била използвана от Ал Кайда за осъществяване на парични преводи. Негов инициатор са Съединените щати, които обаче отказват да си сътрудничат с представители на европейските държави, където банката има свои филиали. Тази липса на координация между тях води до това, че Съветът на директорите на Ал Таква получава възможност да унищожи всички, компрометиращи банката, документи. Това става на територията на Лихтенщайн, чиито власти дори не са уведомени от Вашингтон за разследването срещу Ал Таква, нито че банката е включена в списъка на потенциалните терористични организации. В резултат днес вече е невъзможно да се установи достоверно, дали тя наистина е участвала във финансирането на Ал Кайда. В крайна сметка, разследването на американските специални служби не води до реални резултати.
Наполеони определя десетилетието след 11 септември 2001 като „период на пропуснатите възможности”. Според нея, са съществували достатъчно възможности за проследяване финансовите операции на терористичните мрежи. Проблемът обаче е, че при управлението на Джордж Буш-младши, САЩ свеждат почти до нулата сътрудничеството с другите държави в тази сфера, с което губят шансовете си да разкрият финансовата мрежа на Ал Кайда. В тази връзка, авторката задава въпроса, защо не е била осъществена може би най-ефективната мярка за неутрализирането на заплахата, свързана с Ал Кайда – преследването на банкерите на Бин Ладен?
Анализирайки днешната политика на Вашингтно, Лорета Наполеони критикува и президента Обама, наричайки го лидер на държава, която губи две войни едновременно и е затънала в ужасна икономическа криза, с ниво на безработицата над 10%. Тя твърди, че САЩ сами са създали балона, довел до глобалната икономическа криза от 2008. В тази връзка, Наполеони посочва, че в отговор на Вашингтон на събитията от 11 септември 2001 се е превърнала дефлационната политика и появата на нови пазари, свързани с огромни финансови рискове, прехвърлянето на големи финансови средства на Запада в различни ислямски банки, процъфтяващото в Европа и мюсюлманския свят масово укриване на доходи, както и анулирането на ключови финансови закони. Неслучайно заключителната част на книгата и е наречена „Крахът на глобалната къщичка от карти”.
Последната книга на Лорета Наполеони не предлага кой знае колко източници или пък впечатляващ научен апарат. Авторката се стреми най-вече да докаже справедливостта на собствената си гледна точка. Неслучайно в главата, посветена на т.нар. „Патриотичен акт”, тя съзнателно пропуска да спомене, че този закон все пак изиграва известна роля в борбата с тероризма, а вместо това акцентира само върху негативните моменти в него. Впрочем, Наполеони по начало избягва да анализира плюсовете и минусите, предпочитайки да предлага готови изводи на читателите си. И макар че това вероятно ще тласне някои от тях към по-задълбочен анализ по темата, у други то би породило оправдан скептицизъм. При всички случаи обаче, това няма да намали интереса и на едните, и на другите към проблемите, повдигнати в книгата.
Като цяло, последният бестселър на Лорета Наполеони не претендира за лаврите на строго научен труд и съдържа прекалено много емоционални оценки на случващото се. Задължително следва обаче да подчертаем уникалния му характер, както и фактът, че трудовете с подобна тематика все още се броят на пръсти.
* Българско геополитическо дружество
Икономиката на тероризма
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode