08
Нед, Дек
5 New Articles

Имигрантите, като фактор за демографския ръст в ЕС

брой5 2011
Typography

По данни на Евростат (статистическата служба на ЕС), на 1 януари 2010 в държавите-членки на Европейския съюз са живели 501,1 млн. души, като годишния прираст на населението е бил 1,4 млн. През 2009, нивото на раждаемост в ЕС беше 5,4 млн. души, а това на смъртността – 4,8 млн. Така, сумарният коефициент на раждаемост се равнява на 10,7 на 1000, за разлика от 10,9 на 1000, през 2008, като при това коефициентът на смъртност си остава същия – 9,7. Следва да се отбележи обаче, че малко над 60% от всички новородени са деца на имигранти (1).

Действително, по данни на Евростат, през 2004 в ЕС са живеели около 25 милиона граждани на други държави, което беше около 5,5% от цялото тогавашно население на Евросъюза. По данни на Международната организация по миграция, през 2006 този показател е нараснал до 41 млн. души, достигайки до 8,6% от цялото население. Тук е мястото да отбележа, че през 2005 в цяла Европа, т.е. не само в ЕС, са живели 70,6 млн. чужденци (2).

Според секретаря на Съвета за сигурност на Руската Федерация Николай Патрушев, в момента в Европа пребивават пет милиона нелегални имигранти, като броят им стремително нараства. На международната среща на представители на съветите за сигурност на 44 държави по света, той посочи: „Според представените от ЕС данни, в момента около пет милиона нелегални имигранти се намират на територията на Съюза, като очакваме, че броят им ще нараства с 300-350 хиляди годишно”. Патрушев подчерта необходимостта да се вземат предвид и свързаните с това проблеми с нарастването на престъпността и другите възможни последици. Хората, които не разполагат нито с жилище, нито с работа и живеят нелегално на територията на страната без необходимите за това документи, много често попълват редовете на различните етнически банди и терористични групи. Според него, основните маршрути на трафика на нелегални имигранти често се използват и за трафик на дрога, оръжие и т.н. Ефективната миграционна политика предполага създаването на механизъм за контрол на миграционните потоци. „Необходими са междуправителствени споразумения за приемането и репатриацията на нелегалните имигранти и предприемане на съответните превантивни мерки” – заключава Патрушев (3).

През 2009 населението на Германия – най-гъстонаселената държава от ЕС, намаля с 250 хиляди души, достигайки 81,8 млн. Като цяло, налице е ръст на населението в 19 членки на Съюза и спад – в осем. Най-висок естествен прираст е отбелязан в Люксембург (17,2%), Швеция (9,1%) и Словения (7,2%), а най-голямо намаление е регистрирано в Литва (-6,2%), Латвия (-5,7%) и България (-5,6%). Франция, със сумарен коефициент 12,7 на 1000, е на трето място по ниво на раждаемост, след Ирландия и Великобритания. Френското население е нараснало с 540 хиляди, достигайки 64,7 млн. души. В същото време, във Франция живеят 6,7 млн. имигранти, които са 11% от цялото население. Така, по данни на Френския национален институт за демографски изследвания (INED), Франция е на 6-то място по брой на имигрантите, след САЩ (42,8 млн.), Русия (12,3 млн.), Германия (9,1 млн.), Саудитска Арабия (7,3 млн.) и Канада (7,2 млн.)

Франция като първенец по раждаемост

Проучването на френския Национален институт по статистика и икономически изследвания (INSEE) показва, че през 2010 в страната са се родили 830 хиляди души, т.е. коефициентът на раждаемост във Франция е достигнал историческия си максимум за последните 35 години, достигайки над 2,01 дете на една жена. Уточнява се, че френското население е 65 милиона души, както и че делът на имигрантите слабо влияе върху цифрата на новородените, като се равнява на само 16 хиляди новородени. Тоест, опитват се да убедят френското общество, че нивото на раждаемост в страната по никакъв начин не е свързан с имиграцията.

Всеки, който познава Франция и е наясно с етническото съотношение между градовете и предградията, би останал изненадан от подобно твърдение. Всъщност, резултатите от проучването на INSEE са съвсем логични, тъй като в тях за имигрант се смята само „човек, роден в една държава, но живеещ в друга”. В същото време, Националният институт по статистика и икономически изследвания потвърждава, че, през 2010, миграционното салдо е било 75 хиляди души. Цифрата се получава като от броя на хората, имигрирали във Франция, се извади броят на онези, които са жители на страната, но са заминали за чужбина. През 2010, когато прирастът на населението е достигнал 358 хиляди души, а новородените са били с 283 хиляди повече от починалите, миграционното салдо е било само 20% от сегашната цифра. Тоест, според данните на INSEE, мащабите на ръста на имиграцията във Франция са силно преувеличени, тъй като увеличените темпове на нарастване на населението почти изцяло се дължат високата плодовитост на французойките.

Тоест, в разчетите за миграционното салдо, представени от INSEE, са включени хората, законно напуснали или пребиваващи на френска територия, включително легалните имигранти от африканскитя и арабски държави, но също така и имигрантите-британци например, както и ... имигранти-французи (!). Така, всеки французин, преселил се в Лондон например, намалява миграционното салдо, докато всеки французин, върнал се в родината си, след като известно време е живял другаде, увеличава това салдо. Напук на коментарите на някои некомпетентни и непознаващи тази сфера анализатори, касаещи въпросния документ на INSEE, цифрата 75 хиляди души не отразява броя на имигрантите, легално пристигнали във Франция, през 2010. Тук е мястото за посоча и, че френското законодателство забранява „етническото преброяване” на населението и, че от 1999 насам, при преброяванията, извършвани от INSEE, не се отчита етническият произход. В тази връзка ще цитирам данните на друга официална организация – Френския национален институт за демографски изследвания, според който броят на чужденците, легално живеещи на територията на Франция през 2008 (по-нови данни липсват) е достигнал 156 000 души (5).

Към тези 156 хиляди трябва да прибавим обаче и броят на чужденците, получили френско гражданство. Така например, през 2005, броят на хората, получили такова гражданство е било 155 хиляди. През 2008 137 452 души са получили френско гражданство, през 2009 броят им е бил 100 хиляди, а през миналата 2010 – 116 610. Анкетата, проведена през 2006-2007 от Управлението за изследване и оценка на статистическия анализ (DRESS), показва, че 63% от получилите френско гражданство заради брака си с гражданин на Франция, в действителност са сключили брак с човек имащ чуждестранен (а не френски) произход, т.е. поне един от родителите му е имигрант. Това се отнася за до 80% от семейните двойки с алжирски или турски произход. Тези цифри поставят под въпрос идеализираната представа за разнообразието в етническия произход, възхвалявана от „прогресивните” интелектуалци. Следователно, между 1999 (датата на последното преброяване на населението) и 2010, над 1,5 милиона чужденци официално са станали французи (6).

Ако обаче се обърнем към неофициалните данни, които, разбира се, не се отчитат в подобни документи, ситуацията ще се окаже съвършено различна. Така, броят на нелегалните имигранти, ежегодно проникващи в страната, варира между 30 000 и 100 000 души. Според вестник „Фигаро” (7) например, през 2009, френските съдилища са разгледали 96 109 дела за незаконно пребиваване на територията на Франция. При това са взети 85 101 решения за депортация, но на практика, страната са напуснали само 29 288 души (от тях доброволно – едва 8 268). През 2010, 25 хиляди нелегални имигранти са получили гражданство, докато броят на нелегално пресеклите границата е бил 28 087. Въпреки, че през 1972 френското правителство прекрати автоматичното отчитане на чуждестранните работници и дори възнамеряваше да започне да прилага политика за „контрол на миграционните потоци”, днес броят на нелегалните имигранти във Франция варира между 200 и 500 хиляди души. В отвъдморските френски департаменти ситуацията е още по-сложна: само на остров Майот например, една трета от населението са нелегални имигранти (около 70 хиляди). Във Френска Гвиана около 30% от населението са нелегални имигранти (т.е. 80 хиляди), при това броят на населението там ще нарасне от 225 хиляди, през 2010, до 600 хиляди, през 2030 (8).

Накрая, следва да отбележим, че само през 2010 разрешение за временно пребиваване са получили 198 064 души, като 25 432 от тях са го получили за да упражняват трудова или предприемаческа дейност на френска територия, 81 237 – по семейни причини, а 52 408 – като бежанци. За сравнение, през 2009 подобно разрешение са получили 173 991 души. Освен това, от 2003 насам 12% от френските студенти са чужденци, което никак не е малко имайки предвид, че общият брой на студентите в страната е 2,28 млн. Тоест, става дума за още над 250 хиляди чужденци. По данни на INSEE, през 2003, половината от чуждестранните студенти, учещи във френски университети, идват от африкански (47%) и арабски държави.

Етническият състав на съвременна Франция

Заради наложената със закон забрана за отчитане на етническата принадлежност при преброяванията, е много трудно да се проследи, откъде точно идват чужденците и откъде са имигрирали онези, които вече живеят на френска територия. Във Франция отдавна има икономическа имиграция, чиито вълни съвпадат с тези на икономическото развитие и растеж. До 1914 имиграционният поток към Франция идва от съседните държави и най-вече от Белгия и Италия (2/3 от всички имигранти), както и от Германия, Швейцария и Испания (7-9% от имигрантите), в същото време под 5% са имигрантите от Великобритания, Русия и Австро-Унгария. Броят на имигрантите от неевропейски държави не е голям. При преброяването от 1851 за първи път се появява категорията „чужденец/имигрант”, при това броят на имигрантите е само 1% от цялото население, а през 1872 – 2%, като преселниците от Белгия са били 40% от всички имигранти.

През периода между двете световни войни, основната част от имигрантите са италианци. Докато имиграцията от Белгия, Швейцария и Италия намалява, броят на бежанците от Испания и на имигрантите от Полша нараства. Последните са нещо ново, тъй като за първи път във Франция се преселват граждани на държава, която не граничи с нея.

След Втората световна война и до края на 60-те години, така очертаните тенденции се запазват, като последната голяма вълна европейски имигранти идва от Португалия.

От края на 60-те и началото на 70-те години обаче, се засилва имиграцията от арабските и африкански държави. През 1970 имиграцията от арабските страни рязко нараства. През 1975 имигрантите от Алжир са втората най-голяма група чужденци във Франция (20% от всички имигранти). По официални данни, през същата година, в страната живеят 760 хиляди имигранти от Португалия, 710 хиляди – от Алжир, 460 хиляди – от Италия, 410 хиляди – от Испания, 260 хиляди – от Мароко и 170 хиляди – от Тунис. По данни от преброяването през 1990, имигрантите от Алжир са вече 870 хиляди, 450 хиляди са от Мароко, 190 хиляди – от Тунис, 180 хиляди – от Турция и 160 хиляди – от „черна” Африка. Имигрантите от Португалия са 600 хиляди, от Италия – 520 хиляди, от Испания – 450 хиляди, а от източноевропейските държави – 200 хиляди (9). През 2004, 1,7 милиона са имигрантите от различни страни-членки на ЕС, като броят им не се променя след 1999. Броят на имигрантите от Източна Европа и Близкия Изток обаче нараства, достигайки 250 хиляди, през 2004. Като цяло, след 1975 броят на имигрантите от Европа намалява (57%, през 1975, 49%, през 1999 и 40%, през 2004).

След 2005 значително нараства броят на имигрантите от неевропейски държави. Така, през 2004-2005 имигрантите от арабските страни са 1,5 милиона, т.е. броят им нараства с 220 хиляди (17%), в сравнение с 1999. Като именно имигрантите от Алжир и Мароко съдействат за увеличаването на демографския ръст (по сто хиляди нови имигранти от всяка от тези две страни). В средата на 2004, 1,4 милиона имигранти във Франция не са били европейци, докато през 1999 те са били 1,1 млн., а през1990 – 859 хиляди. В средата на 2004, те вече са 29% от всички имигранти (през 1999 – само 20%). Всъщност, това са имигранти от азиатските държави (48%, като само тези от Турция са 16%) и от неарабските страни в Африка (40%). В средата на 2004 броят на имигрантите от Африка е 570 хиляди, като в сравнение с 1999 броят им е нараснал с 45%. При това, седем от всеки десетима имигранти идват от бившите френски колонии в Африка. Сред имигрантите от други части на света, най-много са тези от Турция (400 хиляди души). Освен това, във Франция се формират и други етнически общности, например китайска. Броят на имигрантите от Китай е близо милион, като 40 хиляди от тях са студенти (11). Друга подобна група са виетнамците, чиито брой е 200 хиляди.

Африканската Франция

В нашумялата си книга „Африканската Франция” (12), социологът Жан-Пол Гуревич, посочва, че през 2000 броят на имигрантите от африкански и арабски произход е бил 8-9 милиона (през 1975 – 4 милиона), като в края на ХХІ век, в резултат от миграцията и високата фертилност, вероятно ще достигне 35 милиона души. Тоест, напълно възможно е еволюцията да потвърди прогнозата на бившия френски президент Митеран, че през ХХІ век Франция ще бъде „африканска”.

Както вече споменах в началото, преди три години INSEE потвърди, че от 801 хиляди новородени през 2008, само 101 520 (12%) са от имигрантски семейства. Как, в такъв случай, се повишава нивото на имиграция, след като в процентно отношение то е намаляло за периода между 2008 и 2010? Всъщност, всичко е много просто, защото, днес, според INSEE, за имигранти се смятат само хората, живеещи във Франция, но родени в друга страна (имали са още там френско гражданство или са го получили впоследствие). При това обаче, не се отчитат следните категории хора: имигрантите по произход, лицата с двойно гражданство и нелегалните имигранти.

Между другото, според данните от преброяването на населението през 1999 (когато все още се отчиташе етническият произход) общият брой на новородените е бил 744 791, като 20% от тях са родени в имигрантски семейства. Мишел Трибала от Националния институт за демографски изследвания (INED) потвърждава тази информация. Според нея, през 2005, делът на младите имигранти (под 20 годишна възраст), живеещи в региона Ил дьо Франс (включващ и столицата Париж), е бил 37% от всички жители на тази възраст, докато за цялата останала част на Франция този дял е бил 18,1%. Според нея, през 2008 във Франция са живеели 12 милиона имигранти от второ поколение.

Имиграционният процес е значим феномен за региона Ил дьо Франс. От края на 60-те години на миналия век в него непрекъснато се заселват все нови и нови имигрантски семейства, като в периода между 1968 и 2006 делът им е нараснал от 16% до 37%. Според данни от 2005, най-значителен брой имигранти са концентрирани в следните френски департаменти, които са част от Ил дьо Франс: Сен Дени (57%), Париж (41%), Вал дьо Марн (40%) и Вал дОаз (38%). Тук всеки десети е с арабски произход (в департамента Сен Дени – всеки пети), при това броят на имигрантите от Южна Европа не надхвърля 5%. На практика, във всички западни френски департаменти се наблюдава ръст на броя на имигрантите. Характерен в това отношение е град Блуа, една трета от чието население са чужденци (в края на 60-те години, те са били само 5%). При това, 80% от младите хора са имигранти (или техни потомци) от арабските и африкански страни или от Турция. Има и други френски региони, където броят на имигрантите надхвърля този на коренното население: Клиши су Буа, Обервилие, или Ла Курньов, 75% от чието младежко население са имигранти.

В последната си книга „Франция: преломни моменти”, известният географ Кристоф Гилюи се изразява доста директно (12). Опирайки се на солидни доказателства, той обвинява т.нар. „консултанти”, че манипулират демографските данни, а елита, предпочитащ да използва „демодираните, наследени от 70-те години” начини за анализ на ситуацията, създала се предградията на големите френски градове, в „старчески маразъм”.

Имиграционният въпрос не е само социален проблем. Имиграцията води до придвижването на големи човешки маси от юга към севера на страната – факт, който се отрича от повечето политици, но пък се потвърждава от ситуацията, създала се в много френски градове. И тази ситуация не може да не ни шокира. Ще цитирам само някои данни, съдържащите с в книгата на Кристоф Гилюи: в периода между 1968 и 2005 делът на младите хора с чуждестранен произход се е променяло по следния начин – в Клиши су Буа от 22% до 76%, в Обервилие от 23% до 75%, в Ла Курньов от 22% до 74% и т.н. При това Сен Дени съвсем не е единствения департамент, с подобно имигрантско присъствие. Същият феномен е налице и в департамент Рона, в древната столица на галите – Лион, както и във Во-ан-Велен, където делът на младите имигранти е нараснал от 41% до 61%. Тоест, френската провинция също не остана встрани от това, което Валери Жискар ДЕстен нарече „имигрантското нашествие”. Така, в западните френски области, делът на младите имигранти е почти с 40% по-голям от този на връстниците им французи. Освен това, близо 7% от населението на Анжу – една от историческите области на Франция – са имигранти от арабските държави, а 4% - от Африка (аналогична е и ситуацията в Лион). А в такива региони, като Елзас, Лотарингия, Франш-Конте, Рона-Алпи и, в южната част на Ил дьо Франс, значително нараства броят на преселниците от Турция, чието влияние вече се усеща и в Лимузен и Бретан. Кристоф Гилюи мрачно прогнозира, че появата на „конфликти на общинско ниво”, ще доведе и до „гражданска война”. Според бившия министър в правителството на Доминик дьо Вилпен Азуз Бегаг, през 2011 броят на чужденците, живеещи във Франция ще достигне 15 млн. души (13), макар че отново не става ясно, дали има предвид чужденците, нямащи френски произход, тези които са с двойно гражданство или чужденците с неевропейски произход, които, независимо дали имат френско гражданство, не са французи по произход.

В нашумялата си книга „Африканската Франция” (14), социологът Жан-Пол Гуревич, посочва, че през 2000 броят на имигрантите от африкански и арабски произход е бил 8-9 милиона (през 1975 – 4 милиона), като в края на ХХІ век, в резултат от миграцията и високата фертилност, вероятно ще достигне 35 милиона души. Тоест, напълно възможно е еволюцията да потвърди прогнозата на бившия френски президент Митеран, че до края на ХХІ век Франция ще се „африканизира”.

Имиграция и престъпност

В статия публикувана на 26 февруари 2006 в „Монд” (15) се цитират данни от доклада на Службата за обща информация (Direction centrale des Renseignements généraux), включително за произхода на престъпниците от „бандите”, действащи в имигрантските квартали. Твърди се, че въз основа на тях Службата е съставила „портрет” на този тип правонарушители, използвайки данните за известните и бандитски шефове (436 души), действащи в 24 „неблагоприятни” квартали. От тези 436 човека, 87% са френски граждани, като от тях 67% имат арабски, а 17% - африкански произход.
По данни на Службата за обща информация, делът на коренните французи сред водачите на банди е само 9%. Според проучване, осъществено от екип на седмичника „Ль Поан”
(16), чиито резултати бяха публикувани през юни 2004, броят на чужденците във френските затвори е бил 12 241, от всичко 55 355, като 70% от тях са били с арабски или африкански произход. Проучването, осъществено в департамент Изер, показва, че 2/3 то малолетните престъпници са имигранти. При това е важно да се отбележи, че нивото на престъпността в Изер не е високо, а имигрантите са само 6,1% от населението. Докладът на следствената комисия на Сената за престъпленията сред непълнолетните съдържа мнение, че „имигрантите оказват влияние най-вече върху ръста на престъпността сред непълнолетните”. Според този доклад, 46% от тинейджърите, извършили сериозни престъпления, и 32% от тези с по-малко сериозни криминални прояви са с родители, родени извън Франция. Сред престъпниците в изправителните домове, младежите от арабски произход са 47% от извършителите на сериозни престъпления, и 39% - на дребно хулиганство. Ако тези данни изглеждат недостатъчно за да се установи връзката между нивото на престъпността и произхода на престъпниците, можем да цитираме и изследването (17) на директора на Националния център за научни изследвания (CNRS) Себастиен Роше, което също потвърждава тази връзка. Но най-пълно е изследването от 1999 на INSEE, според което бащите на 40% от френските затворници са имигранти, а на 25% - имигранти от арабски държави, както и, че лицата, родени в арабски и африкански държави, попадат, съответно, 3 и 2,7 пъти по-често в затвора.

 

Наближаващият демографски взрив

 

И така, опирайки на данните от статистиката, не е трудно да видим разликите между французите с европейски произход и тези с неевропейски, т.е. с имигрантите от африканските или арабски държави, или пък от Турция, чиято интеграция се осъществява доста трудно. Френското законодателство, забраняващо „етническото преброяване” на населението, се оказва своеобразно препятствие за определяне истинския произход на имигрантите. Все пак, има случаи, когато произходът се отчита: например в родилния дом (когато се избира името на новороденото), в избирателната секция, или в училището. Въпреки това, френският елит не е склонен да създава пречки пред потока от легални имигранти и за тяхната адаптация, тъй като, според резултатие от едно проучване (18), публикувано на 21 март 2011 от икономическия ежедневник „Трибюн”, за да се съхрани устойчивостта на френската икономика, през 2040 страната ще се нуждае от 10 милиона имигранти. Проучването, направено от икономистите Карин Бержер и Валери Рабо и „основаващо се на данните на INSEE, показва, че през 2040 26% от французите ще са на възраст над 65 години, ако, разбира се, дотогава првителството не промени имиграционната си политика”. Според Бержер: „макар индексът на фертилност във Франция да е сред най-високите в Европа, достигайки 2,01 деца на една жена, той позволява само да бъде забавено остаряването на нацията”. На свой ред, Валери Рабо посочва, че „по официални данни, всяка година във Франция идват поне по 100 хиляди души, като цифрата ще нарасне многократно, ако броим и нелегалните имигранти”. „Всъщност, трябва да увеличим потока на легалните мигранти до 300 хиляди годишно – продължава тя – това ще ни позволи да достигнем необходимите 10 милиона, през 2040. Защото именно такова количество ни е нужно за възраждането на нацията, укрепване на иновационната икономика и увековечаване на социолната ни система”.

 

Не ще и дума, в навечерието на президентските избори във Франция, този въпрос може да провокира взрив от емоции.

 

Бележки:

1. Виж Jean-François Jamet, L'Union européenne et l'immigration, Questions d’Europe 42, 2006

2. Виж Demographics of the European Union, Wikipedia

3. Patrouchev: Plus de cinq millions d'immigrés clandestins en Europe, RIA Novosti, 05.10.2010

4. Yves-Marie Laulan, La vérité sur la fécondité en France en 2010, Polemia, 25.01.2011

5. Виж, Population, №3, 2010.

6. Виж, Immigration en France, Wikipedia

7. Les reconduites à la frontière échouent , Le Figaro, 08.09.2010.

8. Ministère de l'outre-mer - Présentation - Guyane.

9. www.sylvain.weisse.pagesperso-orange.fr/integration/histoire.html

10. Виж, Pierre Picquart, L'Empire chinois : Mieux comprendre le futur numéro 1 mondial - Histoire et actualité de la diaspora chinoise, Favre, 2004.

11. Виж, Lê Mông Nguyên, La communauté vietnamienne de France: De l’immigration intégration à la citoyenneté.

12. Виж, Christophe Guilluy, Fractures françaises, Bourin Editeur, 2010.

13. France Ô, Toutes les France, 18 mai 2011

14. Виж, Jean Paul Gourévitch, "African France", Le Prés aux Clercs, 2001

15. Piotr Smolar, Bandes : la spirale de l’ultra-violence, Le Monde, 25 février 2006

16. Délinquance,les statistiques qui dérangent. Le Point, 24/06/04 - N°1658

17. Sebastian Roché. 2006. Le frisson de l’émeute : violences urbaines et banlieues. Paris: Seuil.

18. A quoi ressemblera la France en 2040 ?, La Tribune, 21.03.2011.

 

* Авторът е френски геополитически анализатор