10
Вт, Дек
4 New Articles

От икономическа криза към геополитическа революция

брой5 2011
Typography

Мощният икономически възход на т.нар. нови пазари и разразилата се първоначално в САЩ финансова криза, бързо превърнала се в глобална, доведоха до мащабно преразпределяне на геополитическите сили и формирането на нов световен ред. Основни движещи сили на този процес са задълбочаващите се икономически и социални проблеми на развитите западни индустриални държави, сътресенията в държавите от ОПЕК и извоюваните от държавите-членки на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) водещи позиции в глобалната икономика, както и неспособността на многобройните международни организации да решават ефективно съвременните проблеми. Сегашните геостратегически трансформации се осъществяват на фона на кризите на традиционните структури и съюзи, включително НАТО и ЕС, както и на все по-значителните разминавания в интересите на доскорошните съюзници.

При това, като катализатор на краха на стария ред се очертава продължаващата финансова криза в западните държави, която напоследък се проявява като изостряне на проблема с тяхната задлъжнялост. На световните финансови пазари, където през последните месеци напрежението расте заради неочакваното забавяне на темповете на растеж на глобалната икономика, се ширят опасения за нарастващ риск от фалит на редица европейски държави (особено на тези от т.нар. група PIGS, обединяваща Португалия, Ирландия, Гърция и Испания, но също и на Италия, което, на практика, би довело до разпадането на ЕС). Това, в значителна степен, се дължи на развитието на ситуацията в еврозоната, както впрочем и в САЩ.

Заплахата от фалити

В еврозоната съществува реална заплаха от фалит, провокирана от новите финансови проблеми на Гърция. Един от първите високопоставени европейски държавни чиновници, който предупреди за това, беше германският финансов министър Волфганг Шойбле, в конфиденциално писмо до ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ). Съдържанието му стана известно на 8 юни, благодарение на някои немски медии, добрали се до него.

„Намираме се на прага на появата на първия истински риск за фалит в еврозоната” – посочва Шойбле в писмото си до шефа на ЕЦБ Жан-Клод Трише. По нататък той се обявява за преструктуриране на гръцкия суверенен дълг. От писмото на Шьойбе стана ясно и, че Берлин се стреми към ангажирането на частни банки в усилията за спасяването на гръцката финансова система. Според него, те следва да поемат част от щетите. В тази връзка германският финансов министър отбелязва, че частните притежатели на гръцки облигации „ще трябва да почакат още седем години преди да получат средствата си обратно”.

В отговор, ЕЦБ твърдо се обяви против преструктурирането на гръцкия дълг. Според члена на Изпълнителния съвет на банката Лоренцо Бини Смаги, Гърция разполага с ликвидни активи на стойност 300 млрд. евро, което не дава основание да се говори за какъвто и да било фалит на тази членка на еврозоната. В тази връзка, експертите очакват сериозен сблъсък между Берлин и ЕЦБ относно по-нататъшните пътища за излизане на Гърция от сегашната финансова криза.

За правотата на Шойбле в този спор говори фактът, че само три месеца по-късно – в началото на септември – темата за гръцкия фалит окончателно престана да бъде табу, а известният американски икономист Нуриел Рубини (професор в Нюйоркския университет) заяви в коментар за „Файненшъл таймс”, че Гърция трябва да извърши "регулирано преструктуриране" на държавните си задължения, за да избегне "хаотично развитие" на събитията. Според него мерките, които приеха ЕС и МВФ през май, включително програмата за стабилизиране на финансовата система на Гърция на стойност 110 милиарда евро, "само отлагат неизбежния дефолт" на Атина по
държавните облигации. Освен това те "увеличават шансовете да настане хаос" в тази страна от еврозоната. Рубини не изключва вероятността програмата за помощи, която е обвързана с големи съкращения в държавните разходи на Гърция, да доведе до "задълбочаването на икономическите проблеми на страната и да предизвика тежък и продължителен спад". Той смята, че най-добрият изход в тези условия е "управляемия дефолт" на Гърция с последващо преструктуриране на държавните задължения, по подобия не сходната операция, осъществена от Украйна през 1999.

Междувременно, редица американски конгресмени и сенатори се обявиха за „краткосрочен дефолт” на САЩ по техните задължения. Водени от сенатора от Минесота Тим Поленти, който заяви през май, че възнамерява да се кандидатира за президентските избори през 2012, те декларираха, че „техническият дефолт” на САЩ е необходим за да принуди администрацията на Барак Обама „да се заеме сериозно със съкращаването на бюджетния дефицит и държавния дълг”. Днес равнището на държавния дълг наближава определения от законодателната власт лимит от 14,3 трилиона долара. Държавният департамент по финансите обяви, че той ще бъде достигнат около 2 август, след което американското правителство ще се окаже в състояние на „технически фалит”, тъй като вече няма да може да осъществява, в пълния им обем, необходимите плащания. В тази връзка, шефът на изследователския отдел на Bank of America Merrill Lynch Прия Мисра посочи, че ако до 2 август Конгресът не вземе решение за вдигане на летвата, САЩ ще трябва да обявят фалит, още повече, че в средата на август Департаментът по финансите следва да изплати 25,6 млрд. долара по дълговите си задължения.

Както е известно, тази ситуация провокира бурни спорове в Конгреса и Сената, където конгресмените и сенаторите от Републиканската партия настояваха администрацията на Обама да бъде поставена в ситуация на „правителствен фалит” с цел да приеме план за мащабни и повсеместни съкращения на разходите. В същото време, мнозина експерти мрачно прогнозираха, че дори и кратък технически дефолт на САЩ би могъл да провокира крах на курса на долара. В резултат от това, според тях, в американската икономика ще се задълбочи очерталата се в момента тенденция към спад в темповете на растежа.

В крайна сметка, в последния ден на юли (т.е. само два дни преди крайния срок), президентът Обама оповести след тежки преговори, че е постигнато споразумение за американския дълг, така че да бъде избегната евентуалната неплатежоспособност на САЩ, която би предизвикала хаос в световната икономика. Споразумението, постигнато между лидерите на демократите и републиканците в двете камари на Конгреса на САЩ, предвижда увеличаване с 2,1 трилиона долара на сегашния таван

на държавния дълг от 14,3 трилиона долара. Съгласуваният пакет от мерки ще позволи на правителството да изпълнява финансовите си задължения до края на 2012. Предвиденото поетапно съкращаване на бюджетните разходи на обща стойност 2,5 трилиона долара включва намаляване на разходите за отбрана с 350 млрд. долара за 10 години. Редица авторитетни експерти обаче не изключват възможността това съкращаване да се отрази негативно върху икономическия растеж в САЩ. Така, по данни на анализаторите на JPMorgan Chase & Co. и Deutsche Bank Securities, ограничаването на разходите с общо 2,5 трилиона доллара през следващите десет години може на намали ръста на американския БВП през 2012 с 1,5%, защото именно догодина изтича срокът на много от стимулиращите мерки, одобрени преди това от Белия дом. Освен това, на пазара има очаквания, че обявените планове за съкращаване на разходите са само началото, като те ще бъдат последвани от нови мерки за консолидация на бюджета, включително повишаване на данъците.

Междувременно, Китай реагира изключително нервно на хипотезата за възможен дефолт на САЩ, обявявайки, че подобно действие може да ерозира безвъзвратно позициите на долара. Според съветника в Китайската централна банка Ли Даокуй, „САЩ си играят с огъня, разглеждайки варианта с обявяването на краткосрочен дефолт по американските дългове”. На свой ред, китайската рейтингова агенция „Дагун” обвини Вашингтон, че се опитва да обяви дефолт по гигантските си дългове. „Според нас, САЩ вече са допуснали дефолт по заемите си, след като позволиха обезценяването на долара спрямо другите валути, което води до големи загуби за американските кредитори, включително за Китай – посочва шефът на агенцията Гуан Цзянчжун.

Ръководството на най-големия държавен инвестиционен фон в Китай – SAFE, пък препоръча на страната да излезе от американските холдинги.

Наличието на много сериозни и задълбочаващи се проблеми в икономиката на САЩ се признава и от редица западни рейтингови агенции. Така, в началото на юни, германската рейтингова агенция Feri понижи с една степен (до АА) кредитния рейтинг на американските суверенни облигации. Между другото, това беше първата западна агенция, дръзнала да предприеме подобни действия. В комюникето си по този повод, ръководството на Feri посочи, че стъпката и е резултат, в частност, от „влошената кредитоспособност на САЩ заради нарастването на държавната задлъжнялост” и „неадекватните данъчни мерки” на администрацията на Обама. „Правителството на САЩ се бореше с последиците от финансовата криза, на първо място, като увеличаваше държавния дълг – посочва шефът на Feri професор Тобиас Шмид – системата ни за формиране на рейтингите фиксира влошаване на икономическото състояние на САШ, което и доведе до сегашното понижаване на рейтинга им”.

Истинският шок обаче настъпи два месеца по-късно (т.е. в началото на август), когато и международната рейтингона агенция Standard & Poors, за първи път в историята си, понижи дългосрочния кредитен райтинг но САЩ от максималното равнище "ААА" до ниво "АА+", на фона на опасенията, породени от нарастващия бюджетен дефицит на страната. В тази връзка, Ройтерс посочва, че търсенето на американските държавни ценни книжа (US Treasuries), смятани някога за най-сигурното капиталовложение в света, в момента е по-малко от търсенето на ценните книжа на редица други държави, като Великобритания, Германия, Франция и Канада. Впрочем, прогнозата на Standard & Poors за американския кредитен рейтинг е негативна, което означава, че през следващата година и половина е възможно новото му понижаване.

Междувременно, на 4 август, фондовите борси по света отчетоха срив, който напомни на инвеститорите началото на краха през 2008. Някои експерти дори го нарекоха “черен четвъртък”. Сривът бе белязан с понижаване цените на петрола, като цената на един барел от сорта “Брент” падна до 106 долара. Американският индекс „Дау Джоунс“ спадна с 4.31%, а S&P 500 – с 4.78%, „Насдак“ – с 5.08%. Активите на стоте най-големи компании на Лондонската борса (индекс FTSE 100) се понижи с 3.43%. Сумарно акциите на тези дружества са поевтинели с 80 млрд. долара.

Европа по пътя към „икономическа диктатура”

В учебниците по история можем да открием достатъчно примери, как „в името на общото благо” са налага да бъдат жертвани правата както на отделни хора, така и на цели региони. И тъй като сегашната финансова нестабилност несъмнено има кризисен характер, щеше да е чудно ако вътре в ЕС не се осъществи известна корекция на правата и задълженията. Истината е, че до момента еврозоната нямаше пълноценно ръководство. Съществуваше някаква квазиофициална „еврогрупа” – т.е. Съветът на финансовите министри на държавите от еврозоната, начело с премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Както е известно обаче, в средата на август германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози предложиха създаването на своеобразно европейско правителство, т.е. пълноценен управляващ орган, който в буквалния смисъл на думата да ръководи еврозоната – при това на постоянна основа, а не само в рамките на периодичните срещи на високо ниво.

Предполага се, че това „икономическо правителство” ще бъде оглавено от сегашния председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Това наистина знаково предложение беше подкрепено и от Еврокомисията. Така, досегашният чисто финансов консултативен орган бива заменен от административно-политически. За начало, Берлин и Париж инициираха въвеждането на глобален данък върху транснационалните финансови транзакции. Икономическото правителство на еврозоната ще се ръководи от своя председател, избиран за срок от 2,5 години. Впрочем, освен че лансираха плана си за икономическа стабилизация чрез укрепването на политическия „ред”, Саркози и Меркел, на практика, сложиха кръст на по-нататъшното разширяване на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Не се налага да гадаем, къде точно ще се концентрира вниманието на предлагания от Германия и Франция управленски орган. Необходим е авторитетен и разполагащ с достатъчно силови ресурси регулатор, който да може да се намеси активно в „процеса на кърпене на дупките” в изтъркалата се дрешка на ЕС. Принуждавайки една част от членовете на Съюза да живеят по-скромно и с мисъл за бъдещето, като в същото време разработва ефективни варианти за тяхното спасяване, недопускащи фалита на силните икономики в ЕС. Напоследък именно те са поели основната част от финансовото бреме по спасяването на „общия европейски дом” и на еврото. А подобно мащабно „изтичане” на средства от Германия и Франция (които са основните „донори” на ЕС) не може да не дразни населението и на двете държави. При това, не само Саркози (комуто предстоят президентски избори през 2012), но и Меркел е принудена да се съобразява с общественото мнение. През 2013 в Германия ще се проведат федерални избори, а някои политически партньори на сегашния канцлер (като например свободните демократи) вече заплашиха, че могат да напуснат управляващата коалиция, ако тя продължи да следва досегашния финансово-икономически курс. Тоест, Меркел се оказа застрашена от разпадане на собственото и правителство и предсрочни избори, които, предвид продължаващата глобална криза и нарастващото обществено недоволство от текущата политика, едва ли биха приключили с успех за нея.

В общи линии, това са вътрешните причини за лансирането на толкова радикални идеи за реформиране на ЕС. Както вече споменах, за Франция този аспект е още по-важен, тъй като там до президентските избори остават броени месеци.

Външнополитическите измерения на проблема пък са свързани с това, че кризата извади на преден план много слаби места в политиката на ЕС. Така например, Съюзът има обща валута, но няма и няма как да има общи дългови задължения. А наличието на обща валута и на суверенни дългове води до това, че днес е невъзможно да бъде тласнато в положителна посока развитието на даден икономически сегмент по друг начин, освен чрез прякото му дотиране. В случая емисията се изключва, просто защото страни като Гърция например, отдавна вече нямат национална валута.

Тоест, единственият изход е въвеждането, на практика, на външно управление на „проблемните участници” в еврозоната, което досега се практикуваше само по отношение на банките и другите, чисто комерчески структури. Ясно е и, че за реализацията на подобни „репресивно-модернизационни” мерки са необходими твърдост и увереност, че указанията ще бъдат изпълнени. Което пък означава, че редица членки на ЕС ще трябва радикално да преразгледат визията си за бъдещето.

За всички членки на Съюза, създаването на подобен наднационален и съвсем не бутафорен орган за управление на цялата еврозона неизбежно ще означава загуба на част от суверенитета. При това, за най-проблемните измежду тях, като Гърция или Португалия, тази част може да се окаже доста голяма, поне докато ситуацията не се подобри. Така Европейският съюз ще се превърне в конфедерация, каквато през определен период от историята си са били и САЩ.

Очевидно, подобно предаване на част от суверенитета, включително в управлението на собствените финанси, ще се окаже неприятна изненада за онези държави от Източна Европа и Балканите, които продължават да декларират твърдо желание за членство в ЕС. В същото време, едва ли може да се разчита и, че всички без изключение сегашни членки на ЕС ще склонят безболезнено да се разделят с част от собствените си правомощия. Достатъчно е да си припомним само дългия и противоречив процес на ратификация на Лисабонския договор. Затова не е чудно, че почти едновременно с лансирането на идеята за управляващ орган на еврозоната, се появиха и прогнози за промяна на границите на ЕС.

Разбира се, Съюзът няма как да се разпадне. Защото в сегашната криза могат да оцелеят и да запазят предишното си влияние само държави, които са достатъчно мощни във всички аспекти на това понятие. В момента, ЕС представлява макар и не окончателно оформен, но все пак реален силов полюс. Освен това, при евентуален отказ от „идеята за обединена Европа”, в проблемните Гърция и Португалия би могъл да се появи например Китай, който и без това вече прониква в икономическото пространство на Източна и Югоизточна Европа. А конкуренцията с китайците няма да се окаже никак лека за Франция и Германия.

Разбира се, има и друг, при това съвсем очевиден изход – след неуспешните опити да бъдат спасени някои икономики, те да бъдат изключени от еврозоната или дори от ЕС, и да се оправят сами. При подобно развитие би възникнал един концентриран Съюз, запазил всичките си силни страни. Проблемът обаче е, че липсва ясна процедура за излизане от ЕС (нито за пълно, нито за частично). Освен това, Европейската централна банка дълги години изкупуваше различни дългови задължения на сегашните „кризисни” членки на Съюза (между другото, бяха изкупени и дългове на Италия и Испания за впечатляващата сума от 22 млрд. долара). Затова при евентуален „развод” с въпросните държави неизбежно ще възникне проблемът за връщането на тези средства. Неслучайно срещу подобен вариант толкова яростно протестират в Гърция, чието правителство беше много обидено от отказа на Меркел и Саркози да приемат идеята за общи европейски облигации, за която Атина, по съвсем разбираеми причини, активно лобираше. Защото тези „европейски облигации” биха помогнали за нивелиране на процентната разлика по кредитите за по-надеждните и по-малко надеждните заемополучатели от еврозоната.

Разбира се, можем да погледнем и по друг начин на ситуацията. Какво например ще стане, ако Франция и Германия (а не Гърция например) решат да се откажат от еврото? В такъв случай би възникнала една доста странна еврозона, водещи в която ще се окажат такива „кризисни” държави като Италия и Испания. Едва ли някой би повярвал, че подобно образувание би могло да функционира съгласувано и ефективно. При всички случаи, „двойният алианс” между Франция и Германия изглежда далеч по-хармоничен и перспективен.

Истината е, че в предложението на Меркел и Саркози се преплитат много фактори. Става дума и за собственото им политическо бъдеще, и за това, че ЕС продължава да представлява структура, която най-лесно би могла да се дефинира като „Германия, Франция и останалите” (защото само представителите на тези два индустриални „локомотива” редовно се опитват да извлекат от проблемите, при това изключително на свой гръб, цялата еврозона). Имайки предвид характерната мудност, с която се вземат задължителните решения в ЕС, можем да предположим, че и лансираният през август френско-германски сценарий за преформатиране на ЕС твърде трудно ще може да се реализира през следващите една-две години. Не бива да очакваме и резки движения спрямо изоставащите държави, защото вече беше направено твърде много, в рамките на общоевропейския съюз, а и твърде много са пречките пред неговото безболезнено демонтиране, пък макар и частично.

По същия начин не бива да очакваме и ново разширяване на ЕС на изток. Имайки предвид, че САЩ, които бяха в основата на глобалната финансова криза, не възнамеряват да се отказват от увеличаването на държавния си дълг в геометрична прогресия, целият останал свят (включително и ЕС) тепърва ще трябва да преживее още доста „интересни моменти”. На този фон броят на привържениците на Европейската конфедерация с общи финансови органи и общо управление само ще нараства. Възможно е обаче, границите на тази конфедерация да преминават на няколко стотин (а може би и хиляди) километра западно от сегашните граници на ЕС.

Кризата и политиката в сферата на сигурността

Разбира се, финансовата криза засегна не само икономиката на САЩ и европейските държави, но и оказа определено влияние върху стратегията им в сферата на сигурността и отбраната. В доста сложна ситуация се оказа например Северноатлантическият алианс. Неслучайно по време на срещата на военните министри на държавите-членки на НАТО, провела се на 10 юни в Брюксел, държавният секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс изрази опасение, че „днес НАТО е застрашена да се превърне в безполезна група държави”, след като стана ясно, че заради преживяваните от тях сериозни финансови трудности, повечето европейски страни-членки не са в състояние да подкрепят в достатъчна степен операциите на алианса в Либия. „Ако не станем свидетели на коренна промяна в подходите на европейските членки, НАТО, като военен съюз, ще има незавидно бъдеще” – предупреди Гейтс. Според него, вътре в пакта са се формирали две нива, като САЩ и малка група европейски държави (Великобритания, Франция, Дания и Холандия) вършат „основната работа” в Либия, докато някои други „предпочитат да си кротуват зад гърба им”. „И това не е само хипотетична тревога – констатира държавният секретар по отбраната.

Коментирайки речта му, лондонският „Файненшъл таймс” подчерта, че „намаляващият интерес на ЕС към финансовите разходи за гарантиране на сигурността, поражда сериозно безпокойство у Вашингтон”. Всъщност, САЩ се тревожат най-вече от две неща. На първо място, сегашната финансова криза в ЕС доведе до сериозен спад на разходите за отбрана на държавите-членки, включително най-близкия американски съюзник Великобритания. През последните две години тези разходи са намалели с 45 млрд. евро, което се равнява на целия военен бюджет на Германия. В резултат, многократно са нараснали разходите на САЩ. На второ място, Вашингтон е недоволен от начина, по който се харчат наличните средства за отбрана. Макар че съвкупните военни разходи на европейските членки на НАТО достигат до 300 млрд. евро годишно, ефективността им не е висока, тъй като между тях липсва истинска координация и сътрудничество в тази сфера. Така, в ЕС има 21 военни корабостроителници, срещу само три в САЩ. ЕС осъществява 89 различни програми в сферата на въоръженията, а САЩ – 27. ЕС развива 11 танкови програми, а САЩ само две. Въпреки това, в ЕС не се забелязва особено желание за обединяване на националните отбранителни комплекси и ресурси.

Междувременно, на срещата в Брюксел, Гейтс съобщи, че в бъдеще въоръжените сили на САЩ ще намалят сегашната си численост и, съответно, ще ограничат донякъде способността си да противодействат на многобройните предизвикателства и заплахи в различни точки на света. „Единственият начин да убедим държавите от ЕС да увеличат разходите си за отбрана и да повишим отговорността им вътре в НАТО очевидно е САЩ да излязат от европейската система за сигурност” – посочи в тази връзка „Файненшъл таймс”, добавяйки, че „именно това следва от речта на Робърт Гейтс в Брюксел”.

Военните амбиции на „Новата Европа”

Междувременно, редица държави и особено тези от т.нар. „Нова Европа”, повечето от които са тясно обвързани със САЩ, усещат формиращите се вътре в НАТО тенденции и се опитват да открият приемлив за себе си изход от очерталата се ситуация. Така, на заседанието си в началото на май, военните министри на държавите от т.нар. Вишеградска група (създадена през 1991 и обединяваща Полша, Чехия, Словакия и Унгария) взеха решение за създаване, под полско командване, на „военна структура” на държавите-членки. След провелите се през следващите няколко седмици закрити брифинги на представители на четирите страни от групата, в аналитичните среди на държавите от НАТО стартира широка дискусия за тази нова военна структура, която е в състояние да създаде и нова геополитическа ситуация по източните граници на пакта (и на ЕС, разбира се).

И така, според обявените на 12 май планове на групата, до 2016, под ръководството на Варшава, следва да бъде създадена специална военна структура, която ще бъде „независима” и няма да е част от командните структури на НАТО. Предвижда се също, от 2013 участниците във Вишеградската група да започнат да провеждат ежегодни съвместни военни учения, в рамките на съществуващите Сили за бързо реагиране на НАТО. Според редица западноевропейски анализатори, в основата на това неочаквано за мнозина решение на четирите държави-членки, които са част и от НАТО, и от ЕС, са залегнали много сериозни геополитически причини, свързани с променената ситуация в източната част на Стария континент.

На първо място, налице е радикална промяна на ситуацията в Русия, вследствие на осъществената там консолидация на политическата власт. В резултат, днес Москва се оказва в състояние както да увеличава икономическата и военната си мощ, така и да усилва присъствието си в постсъветското пространство. В същото време, експертите посочват, че „държавите-членки на Вишеградската група, и особено Полша, изпитват генетични опасения по отношение на Русия, изтъквайки като причина за това собствения си исторически опит”.

На второ място, сегашната финансова криза в ЕС, позволила на Германия, на практика, да налага на малките държави в него собствените си рецепти за изход от нея, до голяма степен разколебаха увереността на въпросните държави относно перспективите пред тях в рамките на Евросъюза. В резултат, те търсят възможност да се противопоставят в бъдеще на натиска на големите държави от ЕС, и на първо място, на Германия, която все по-решително задълбочава икономическото си сътрудничество с Русия.

На трето място, държавите от Вишеградската група започват да се съмняват, че НАТО може да гарантира сигурността им. Приетата през ноември 2010 Стратегическа концепция на пакта кара членките на групата да си задават въпроса, доколко САЩ са готови, при необходимост, да защитят държавите от региона. Така, Варшава например, акцентира върху ситуацията, възникнала в резултат от решението на Вашингтон да преразгледа плановете си за разполагане на своята система за ПРО на полска територия.

Редица западни дипломати отбелязват, че, като цяло, решението за създаване на собствена независима военна структура е своеобразна реакция на държавите от Вишеградската група на новите тенденции в ЕС и НАТО. Става дума за специалната роля на Германия, вътре в Евросъюза и превръщането и в негов неформален лидер, стремежът на Берлин (и донякъде на Париж) да разшири сътрудничеството с Русия, както и значителното ограничаване на възможностите и желанието на САЩ да участват във военни операции далеч отвъд своите граници.

Междувременно се появи информация, че държавите от Вишеградската група разискват и възможността за евентуално включване на Украйна в новата военна структура. Повечето западноевропейски анализатори обаче смятат, че Киев нито ще иска, нито ще може да приеме подобно предложение за участие във военна структура, която очевидно е насочена срещу Русия.

В крайна сметка, става ясно, че разразилата се в САЩ финансова криза, която през 2008 прерасна в глобална, безвъзвратно е ерозирала международните икономически позиции на Запада, като цяло, поставяйки началото и на процеса на неговото геополитическо отслабване.

* Българско геополитическо дружество