04
Пет, Дек
10 New Articles

Сравнителен географски анализ на състава на Шестото и Седмото Велики народни събрания

брой5 2011
Typography

В исторически план, между Седмото Велико народно събрание и Шестото Велико народно събрание има не само различия, но и много  сходни неща. Възгласите „О-ФЕ, О-ФЕ”, скандирани от протестиращите около сградата на  парламента, когато Седмото Велико народно събрание приема конституцията, от политическа гледна точка предполагат сходство с отечественофронтовското Шесто Велико народно събрание, но приликата не се изчерпва само с това. И двете Велики народни събрания са свикани в изключително критични и преломни моменти за българската държава.

Двете Велики народни събрания

Шестото Велико народно събрание е свикано след края на Втората световна война и работи в изключително сложна международна1 и вътрешнополитическа обстановка. Попаднала след войната в съветската сфера на влияние, България става арена на  остро противоборство, проявяващо се в политически репресии и физическо насилие. Доминиращата Българска работническа партия (комунисти) – БРП (к), започва да налага политиката си във всички области на държавния и обществен живот. След проведения референдум и обявяването  на България за Народна република, на 15.09.1946, опозицията, в лицето най-вече на Български земеделски народен съюз (Никола Петков) – БЗНС (НП), минава в отстъпление. Тя изоставя искането си за стриктно спазване на Търновската конституция и приема Шестото Велико народно събрание да изработи изцяло нова конституция2. В приетия от ХХVІ Обикновено народно събрание през първата му редовна сесия, в 85-то заседание, проведено на 26.07.1946, и обнародван в Държавен  вестник, бр. 174 от 02.08.1946, Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, в раздел ІІ – чл. 7, се  казва: „за свикване Велико народно събрание и създаване на нова конституция ... за изработване и  приемане на нова конституция ще се свика  Велико народно събрание”3.

Седмото Велико народно събрание също изработва и приема изцяло нова конституция. Това е продиктувано от необходимостта законово и институционално да се регламентира и закрепи смяната на съществуващата тоталитарна обществено-политическа и икономическа система със съвършено нова – демократична. Тази смяна на съществуващите системи (след 09.09.1944 и след 10.11.1989) е съпроводена с голям ентусиазъм и надежда за по-добър живот у мнозиството от българския народ.

На изборите за Шесто Велико народно събрание гласуват 92,6% от всички  имащи право на глас  избиратели4, а за Седмото Велико народно събрани процентът е 90,79 от имащите право на глас5. По време на тоталитарния комунистически режим, под страх от репресии, този висок процент на гласували се запазва и при следващите избори, докато след гласуването за Седмо Велико народно събрание процентът на упражнилите право на глас непрекъснато спада, установявайки се при следващите избори около петдесетте процента.6

По време на изборите за Шесто Велико народно събрание, намиращата се не само в опозиция, но и в дълбока нелегалност (водеща партизанска борба) Комунистическа партия (БРП - к) печели мнозинство в парламента с 59,78% от гласувалите на избирателите (виж фиг. 1).

Фигура 1. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС след изборите на 27.10.1946

 

На парламентарните избори за Седмо Велико народно събрание Комунистическата партия (управлявала България 45 години) - БСП (БКП) печели 52,50% от гласовете7 (виж фиг. 2) – резултат, който дори и да е повлиян от големия брой изборни нарушения, е твърде висок за обременената от тоталитарното управление партия.

Фигура 2. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС

 

Опозицията в Шестото Велико народно, събрание в лицето на БЗНС (НП) и Българската работническа социалдемократическа партия (обединени) – БРСДП (о), печели 101 мандата, или 21,72% от подадените на изборите гласове8. Опозицията в Седмото Велико народно събрание, в лицето на Съюза на демократичните сили (СДС), разполага със 145 мандата9 (което прави 26,25%) от гласувалите на изборите. Това съотношение на силите между Комунистическата  партия и опозицията в Шестото и Седмото Велико народни събрания позволява на комунистите да налагат своята  политическа воля и да прокарват вижданията си за  бъдещото развитие на България, както чрез новоприетите конституции, така и чрез гласуваните от Великите народни събрания закони.

Таблица 1

В законодателната си дейност, Шестото Велико народно събрание, от началото на работата си до края  на 1947 (на 04.12.1947 е приета новата конституция), приема 289 законодателни решения, от които 147 нови закони10.

За целия период на дейността си, Седмото Велико народно събрание приема 99 закони (от внесени общо 348 законопроекта) и 208 решения,  обръщения и декларации11. Тази интензивна законодателна дейност на двете Велики народни събрания е наложена от необходимостта да се регламентират законово основните дейности, свързани с налагането на новите обществено-политически и икономически системи. Вътрешнополитическата и международна динамика на събитията налага необходимостта Шестото и Седмото Велики народни събрания да работят и като законодателен орган, за да бъдат спешно приети най-необходимите закони за започналите предстоящи промени. Прилика между Шестото и Седмото Велики народни събрания има и в големия процент народни представители, подкрепили с подписите си новоприетите конституции. В Шестото Велико народно  събрание подписите си под новата конституция полагат 37512 народни представители, или 98,68%. Основната причина за този висок процент на подкрепа за новата конституция е, че преди приемането и опозицията, в лицето на БЗНС (НП), е разтурена и изгонена от парламента. На практика, новата конституция от 04.12.1947 е приета с гласовете на партиите, влизащи в Отечествения фронт, като единствената партия, невлизаща в  него, но останала в парламента е БРСДП (о)13. Тя фигурира в списъка на народните представителr в раздела партийна принадлежност с инициалите „СЛ” (самостоятелна листа). През лятото на 1948 и тя е разтурена, като много от лидерите и, между които Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, Крум Савов, Петър Дертлиев и др., са осъдени и затворени14.

Подписалите новата конституция от 12.07.1991 народни представители от Седмото Велико народно събрание са 313, от общо 400, т.е. 78,25%. В този случай, сред основните причини за високия  процент народни представители от Седмото Велико народно събрание, подкрепили конституцията (въпреки критиките и протестите), е разцеплението в опозицията, което впоследствие засяга почти всички партии в СДС. Това е и една от причините протестиращите извън парламента да скандират „О-ФЕ”, „О-ФЕ” по времето, когато се приема конституцията. Тези  обстоятелства подхранват и до днес съмнения, а много често и съвсем съзнателни спекулации, че смяната на тоталитарната система,  реализирана чрез мъчителния за по-голямата част от българския народ преход и  съпътстващите го злоупотреби, е следствие на договорки и задкулисни игри. За съжаление, има твърде много аргументи в подкрепа на подобна теза, отнасящи се  не само до политическите елити, но и до екипите от експерти, реализиращи конкретните политики в различните области15.

По един друг, на пръв поглед встрани от политиката, показател Шестото Велико народно събрание (след изгонване на опозицията) и Седмото Велико народно събрание имат сходни позиции. Става въпрос за съотношението мъже-жени в народното представителство.

Присъствието на жените в двете Велики народни събрания

От историята знаем, че една от основните идеологии на комунизма е равенството между мъжа и жената. След 09.09.1944 това равенство е регламентирано не само законово. Институционално също се  насърчава участието на жените във всички сфери на обществения живот, включително и в политиката. От народните представители в Шестото Велико народно събрание, към 01.02.1948, 346 са мъже и 34 жени, което в процентно изражение е, съответно, 91,05% мъже и 8,95% жени (виж фиг. 3).

Фигура 3.Съотношение мъже – жени в VІ ВНС (след разтуряне на опозицията )

Това е изключително висок процент на представителност на жените, имайки предвид, че  по онова време над 3/4 от българското население живее в селата и е тясно свързано с патриархалния бит и традиции. Значението на това обстоятелство се подсилва и от факта, че тези жени, с гласа си, на практика утвърждават един съвършено нов обществен строй, чрез приетата от Шестото Велико народно събрание, на 04.12.1947, т.нар. „Димитровска конституция”.

Интересна закономерност се проявява четирийсет години по-късно. От четиристотин народни представители в Седмото Велико народно събрание, отново трийсет и четири са жени, а триста шейсет и шест са мъже, което в процентно изражение прави 9% жени и 91% мъже (виж фиг. 4). Запазеният почти еднакъв (както при Шестото Велико народно събрание и като бройка, и в процентно изражение) резултат, в известен смисъл, е отстъпление, защото за  четиридесет години социалният облик на България и участието на жените в обществения и политически живот коренно са се променили.

Фигура 4. Съотношение мъже – жени в VІІ ВНС

Жените активно  участват във всички сфери на обществения живот и заемат високи постове в управлението на държавата. Затова приносът, който жените дават в работата на Седмото Велико народно събрание, във връзка с изработването на новата конституция и законодателната му дейност, е от изключително значение за смяната на съществуващата тоталитарна система с нова демократична.

Едно изследване на Седмото Велико народно събрание не би било пълно без да се направи анализ на географията на народното представителство. Такъв анализ, съпоставен с предходното Велико народно събрание, имащо сходна (от техническа гледна точка) историческа мисия и сходна организация на работа, може да послужил в бъдеще като база за нови проучвания и анализи. Подобно изследване би обогатило не само науката, но и би имало конкретна практическа полза за действащите политици и политически експерти, ориентирайки ги, каква стратегия и тактика да изберат в политическата борба във всеки отделен регион, или каква политика да провеждат, ако са на власт. Наличието на подобни изследвания и за други области от обществения живот16 потвърждава тяхната актуалност и значимост.

Регионални измерения на политическата ориентация

Политическата практика доказва, че месторождението като фактор оказва съществено влияние върху формирането на политическата ориентация на всеки човек. Има традиционно „леви” и традиционно „десни” региони, а през последните двайсет години на демокрация се формираха и региони с ярко изразено етническо представителство. Според показателя месторождение, с най-много народни представители в Седмото Велико народно събрание е София-град – 61, или 15,25% от всички  народни  представители, следвана от Ловешка област - 55, или 13,75% на сто, и Софийска област – 46, или 11,50%. Областите с най-малък брой родени в тях народни представители са Русенска – 34, или 8,50%, Монтанска – 35, или 8,75%, както и родените в чужбина – 8, или 2% (виж фиг. 5).

Фигура 5. Месторождение на народните представители от VІІ ВНС

Според данните, и трите  региона с най-много родени в тях и изпратени като народни представители в Седмото Велико народно събрание, по показателя партийна принадлежност, са сравнително балансирано разпределени между БСП и СДС.

Съотношението между двете политически сили в София-град е, съответно, 40 народни представители от СДС, или 65% от общия брой народни представители от София-град. Родените в София народни представители от БСП са 16 (или 26%). Останалите 7% са от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и 2% от Движението за права и свободи (ДПС) (виж фиг. 6).

Фигура 6. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС, родени в област София град

В Ловешка област, съотношението между двете основни политически сили, съответно, е 28 (или 51%) от родените там народни представители са от БСП. Родените в областта народни представители от СДС са 21, или 38%. Съответно, петима (9%) от родените в тази област са от БЗНС, а един (2%) от родените там народни представители, е от ДПС (виж фиг. 7).

Фигура 7. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС, родени в Ловешка област

Родените в София област народни представители от Седмото Велико народно събрание, членуващи в БСП, са 22 (49%). В същото време броят на родените в София област депутати – членове на СДС е 20 (43%). Родените в Софийска област народни представители, членуващи в БЗНС, са двама (4%). Съответно, един (2%) от народните представители, родени в тази област е от ДПС, има и един (2%) независим депутат (виж фиг. 8).

Фигура 8. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС, родени в Софийска област

Русенска област е с най-малък брой народни представители в Седмото Велико народно събрание, които са родени в нея. В същото време, тук е налице и най-голям политически контраст, в сравнение с останалите области. От родените в нея и впоследствие станали депутати в Седмото Велико народно събрание, от листата на БСП са 24 (70%), което,  сравнено с останалите области, е най-голям процент за България. Родените в Русенска област и впоследствие станали народни представители в Седмото Велико народно събрание членове на СДС са петима (15%). Също толкова са  и родените в тази област народни представители от ДПС (виж фиг. 9).

Фигура 9. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС, родени в Русенска област

В Монтанска област, която е предпоследна в „класацията” за родени в нея и впоследствие станали народни представители в Седмото Велико народно събрание, пропорциите между основните политически сили са сходни с тези в Русенска област. Родените в тази област и впоследствие станали народни представители от БСП са 24 (68%). СДС изпраща 8 народни представители във Великото народно събрание (23%). По един народен представител (по 3%), роден в Монтанска област, изпращат ДПС, БЗНС и Социалдемократическата партия (немарксисти) (виж фиг. 10).

Фигура 10. Партийна принадлежност на народните представители от VІІ ВНС, родени в Монтанска област

От родените в чужбина народни представители в Седмото Велико народно събрание, петима (62%) са членове на БСП, двама (25%) са от СДС и един (13%) от ДПС.

Общо за България, вотът за народните представители от основните политически сили, родени в съответните области, се разпределя по следния начин. С листата на БСП за народни представители в Седмото Велико народно събрание са избрани хора, родени предимно в Северозападна, Североизточна и Югоизточна България. В листата на СДС за Седмото Велико народно събрание пък преобладават народните представители, родени в Централните-северни, Централните-южни области и в цяла Югозападна България. Народните представители от ДПС са родени предимно в Североизточните Русенска и Варненска области и в Хасковска област17.

БЗНС има най-много народни представители, родени в Ловешка област, София-град и Пловдивска област. Като цяло, географията на народното представителство в Седмото Велико народно  събрание, според мястото на раждане, може да се види на фиг. 11.

Фигура 11. Структура на народното представителство от VІІ ВНС по месторождение

Шестото Велико народно събрание (след разтуряне на опозицията и забраната, със закона от 26 февруари 1947, на БЗНС-НП) има сходни със Седмото Велико народно събрание цели, задачи и параметри на дейност, ако направим съпоставка на работата им от чисто техническа гледна точка. То също трябва да  изработи съвършено нова конституция, чрез която да се регламентира смяната на съществуващата обществено-политическа и икономическа система. Освен това, и Шестото Велико народно събрание функционира като законодателен орган за да подсигури спешно нормативната база на новата система. Както вече споменах по-горе, то работи в изключително сложна и динамична вътрешна и международна обстановка. Затова, по-нататък в изследването, ще направя паралел и по други показатели между Седмото и Шестото Велики народни събрания, за да може се проследи не само общото и специфичното между тях, но и обликът на народните представители, участвали в работата им и решавали със своя глас бъдещето на България.

От народните представители в Шестото Велико народно събрание, най-много са родените в Плевенска област - шейсет и седем (17,63%), Старозагорска област – пак шейсет и седем (17,63%) и Пловдивска област - четирийсет и седем (12,63%), а най-малко народни представители има сред родените в Благоевградска област - единайсет (2,89%) и Русенска област - петнайсет (3,95%), както и в чужбина - двайсет и двама (5,79%) (виж фиг. 12).

Фигура 12. Място на раждане по области на народните представители от VІ ВНС (след разтуряне на опозицията )

От родените в Плевенска област народни представители, най-голям дял има БРП (к) – четирийсет и четирима (67%). Следва я БЗНС18 с петнайсет депутати (22%). По двама народни представители (или по 3%) имат БРСДП, Радикалната партия и опозиционната БРСДП (о). Политически кръг „Звено” има един депутат, роден в Плевенска област (1%), а има и един независим депутат (1%) (виж фиг. 13).

Фигура 13. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в Плевенска област (след разтуряне на опозицията )

От родените в Старозагорска област народни представители в Шестото Велико народно събрание, с най-голям дял са членовете  на БРП (к) – петдесет (75%). БЗНС има дванайсет (18%) народни представители, Политически кръг „Звено” – трима (4%), а опозиционната  БРСДП (о) има  двама (3%) народни представители в Шестото Велико народно събрание (виж фиг. 14).

Фигура 14. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в Старозагорска област (след разтуряне на опозицията)

Третата област с най-много родени в нея народни представители в Шестото Велико народно събрание е Пловдивска. И в този случай БРП (к) е с най-много депутати, родени тук – трийсет и един (65%). БЗНС има  двайсет народни представители (25%). Опозиционната БРСДП (о) има трима (6%) народни представители, родени в Пловдивска  област, което е и най-големия процент за тази партия от всички области в страната. Политически кръг „Звено” е с двама народни представители (4%) от родените в Пловдивска област (виж фиг. 15).

Фигура 15. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в Пловдивска област (след разтуряне на опозицията )

Най-малък е броя на народните представители в Шестото Велико народно събрание, родени в Благоевградска област (която в Седмото Велико народно събрание е част от Софийска област). Те са само единайсет (2,89%), като осем от тях (73%) са от листата на БРП (к). Останалите трима (27%) от родените в Благоевградска област народни представители са от БЗНС (виж фиг. 16).

Фигура 16. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в Благоевградска област (след разтуряне на опозицията)

Русенска област, която е с петнайсет родени в нея народни представители в Шестото Велико народно събрание (или 3,95% от всички народни представители), също като Благоевградска област, има ограничено партийно присъствие. Най-голям брой – единайсет (74%) от народните представители, родени в нея, са от БРП (к). По двама народни представители (т.е. по 13%) от родените в Русенска област имат БРСДП и БЗНС (виж фиг. 17).

Фигура 17. Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в Русенска област (след разтуряне на опозицията )

От родените в чужбина, двайсет и двама (5,79%) от всички народни представители в Шестото Велико народно събрание, осемнайсет (81%) са от БРП (к). Двама (5%) от родените в чужбина са членове на БЗНС и по един (т.е. по 5%) са от БРСДП и от Политически кръг “Звено” (виж фиг. 18).

Фигура 18.      Партийна принадлежност на народните представители от VІ ВНС, родени в чужбина (след разтуряне на опозицията )

Някои изводи

Сравнявайки резултатите между областите с най-много родени в тях  и впоследствие станали народни представители в Шестото Велико народно събрание и тези с най-малък  брой родени в тях (включително и от чужбина) и впоследствие станали депутати, се вижда, че в последните, делът на членовете на БРП (к) е най-голям, както и че липсват представители на опозиционната БРСДП (о).  Подобно съотношение има и при Седмото Велико народно събрание с тази разлика, че в областите с най-малко родени в тях и впоследствие станали депутати има представители на опозицията, която, за разлика от Шестото Велико народно събрание, не е забранена, а е действаща и активна.

И в двете велики народни събрания, областите с най-много родени в тях и впоследствие станали народни представители, имат сравнително балансирано партийно присъствие, включително и на опозицията, колкото и малко да е тя в Шестото Велико народно събрание след разтурянето и изгонването от парламента на БЗНС „Никола Петков”.

 

Бележки:

1. По това време се водят мирните преговори в Париж след Втората световна война. България участва във военните действия срещу Германия в състава на Трети украински фронт и българските войски достигат до Австрия.На 10.02.1947, Париж, България подписва мирен договор, с който излиза от Втората световна война, но не като победена държава.

2. Български държавни институции 1879-1886. С., 1987, с. 48.

3. Държавен вестник, бр. 174 от 02.08.1946, с. 1.

4. Български държавни институции 1879-1886. С., 1987, с. 48.

5. Цураков Ангел. Цит. съч. С. 161.

6. Електорална география на България. С., 2010, с. 194.

7. Всички статистически данни за Седмото Велико народно събрание са въз основа на информацията, посочена от самите народни представители, поместена в сборника “Депутатите в Седмото Велико народно събрание”. С., 1991 – съставител и редактор Нина Неделчева – Паскалева.

8. Виж табл. 1 (ЦДА ф. 117, оп. 4, а. е. 310, л. 19).

9. В някои публикации са посочени 144 мандата за СДС. Това разминаване в данните за мандатите на СДС в Седмото Велико народно събрание е вследствие неотчитане подмяната на мандата на Атанас Георгиев Семерджиев от БСП (избран за вицепрезидент на Република България) с мандата на Александър Андонов Попов, избран на негово място с листата на СДС. Информация за тази подмяна може да бъде намерена в сборника “Депутатите в Седмото Велико народно събрание” С., 1991.

10. Български държавни конституции 1879-1986. С. 1987, с. 49.

11. Сборник - Ролята на парламента за конституиране на новите демокрации в Централна и Източна Европа. С. 1996, с. 19.

12. Български конституции и конституционни проекти. С., 1990. с. 37.

13. Азбучник към стенографските дневници на (VІ) Велико народно събрание, първа редовна сесия открита на 1 февруари 1948. Прекратена на 6 март 1948 г. С. 1948, с. 5, 6, 8, 9, 11.

14. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879-1949. С., 1991, с. 131.

15. По-подробно виж Манолов Георги, “Политологическият пазар”, Пловдив, 2008; Лаврен Достена, “Експертите на прехода”. С., 2010.

16. По-подробно виж изследванията на Веселин Бояджиев - “География на преподавателите от Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода  1888-1938”, публикувано в Годишник на СУ, Геолого-географски факултет, книга 2 – География, том 93, 2000. Както и изследването “Принос към географията на географите”, публикувано в Годишник на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, Геолого-географски факултет, книга 2 – География, том 85, 1994.

17. Административното деление на България е посочено към датата на провеждане на изборите и работата на Шестото и Седмото Велики народни събрания, (административно-териториалното деление от 30-те години на ХХ век за Шестото Велико народно събрние и административно-териториалното деление от 1987 за Седмото Велико народно събрание – по-подробно виж. “Електорална география на България”, С., 2010, с. 41, 53.) като областите и в двата случая до голяма степен се  припокриват. Разлики има  само в някои областни центрове. Така например, по време на Шестото Велико народно събрание областен център в Северозападна България е град Враца, докато по време на Седмото Велико народно събрание областен център в Северозападна България е град Монтана. Такива разлики има и при градовете Стара Загора, Плевен и Благоевград, който са областни центрове по време на Шестото Велико народно събрание. По време на Седмото Велико народно събрание вместо тях областни центрове са градовете Хасково, Ловеч и София област.

18. Останалата част от БЗНС (след напускане на групата на Никола Петков), която признава, ръководната роля на Комунистическата партия и на практика се превръща в казионна организация – Куманов Милен “Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949”, С., 1991, с. 127.

 

* Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн