26
Пон, Окт
6 New Articles

Водата, като част от палестинския проблем

брой1 2011
Typography

През октомври и ноември 2010, Световната банка (СБ) проведе серия от срещи, посветени на проекта за изграждане на 185-километров канал между Червено и Мъртво морета, който се лансира най-вече от Израел още от 60-те години на миналия век. Те, както впрочем и предишните дискусии, провели се през юни 2010, не доведоха до някакъв конкретен резултат, затова СБ все още не е взела окончателно решение, дали да се включи във финансирането на проекта, чиято стойност се оценява най-малко на 4 млрд. долара. Следва да се отбележи, че ако той се реализира, появата на подобна водна артерия, би позволила на Израел изцяло да постави под свой контрол водоснабдяването не само на цяла Палестина, но и на южните райони на Сирия, Ливан и по-голямата част от Йордания.

Регионалната битка за водни ресурси

Всъщност, борбата за водните ресурси в региона още от дълбока древност е била сред основните причини за конфликтите между населяващите го етноси. Това се отнася и за първите арабско-израелски военни сблъсъци от края на 40-те и началото на 50-те години на миналото столетие. Като въпросът опира до това, че при разделянето на Палестина, в периода 1918-1947, осъществено от британците, с подкрепата на ООН, вътрешнопалестинските граници се оказват толкова объркани и „криволичещи”, че се превръщат в своеобразен „постоянен детонатор” на арабско-израелското противопоставяне.

По ред обективни причини, в региона традиционно се прилагат екологично вредни, включително водозамърсяващи, технологии за стопанско и комунално-битово използване на водите на река Йордан, Мъртво море и разположените в близост водни източницr. Осъществената на няколко етапа окупация на въпросните територии от Израел, през 60-те – 70-те години на ХХ век, не промени почти нищо в тази наложила се през вековете практика на водоползването. Затова пък, именно Израел се оказа собственик на по-голямата част от все по-дефицитните водни ресурси, което, естествено, усили и без това голямата икономо-географска, а това означава и политико-географска, зависимост на арабските палестински територии от израелската държава.

Междувременно, ситуацията силно се влошава и заради постепенното пресъхване на река Йордан и, особено, на Мъртво море.

Ето защо, от няколко десетилетия насам, Израел настоява за прехвърляне, в този воден басейн, на води от Червено или Средиземно море. Израелските правителствени институции, както и много бизнес-структури, отдавна прокарват проекта за канал между Червено и Мъртво море, твърдейки, че няма друга възможност да бъде спасен регионът от обезводняване и опустиняване.Показателно е обаче, че Тел Авив настоява за реализацията на онзи вариант на канала, според който по-голямата му част ще минава през израелска територия, включително през израелските селища в сектора Газа и района на югоизток от Йерусалим.

Тук е мястото да напомня, че в средата на 60-те години беше разработен аналогичен (или, по-точно казано, резервен) израелски проект за „спасителен канал” между Средиземно и Мъртво море, с дължина 130 км.

В същото време, еколозите от „Израелската коалиция за защита на околната среда” обвиняват Световната банка, че не е анализирала достатъчно дълбоко първия проект (вторият, поне засега, не е представен на експертите от банката), както и, че целите, които си поставя този проект, биха „могли да се постигнат и с други средства в сферата на използване на природните дадености и водните технологии, без да се налага изграждането на канал”. Според тях (а тази теза се подкрепя и от Египет, Йордания, Сирия, Ливан и двете водещи палестински фракции), „следва да се направи по-задълбочен анализ на краткосрочните и дългосрочни последици от строителството на канала за икономиката, политическата ситуация и околната среда в региона, като много внимателно се проучат всички възможни алтернативни варианти за спасяване на Мъртво море”.

Междувременно, в редица регионални медии се появиха материали, цитиращи изказвания на египетски, йордански и израелски провителствени чиновници, според които скоро може да стартира изграждането на аналогичен напоителен канал Средиземно море – Мъртво море. При това, началото му ще бъде в онази част на сектора Газа, която още от началото на 50-те години на миналия век се контролира от Израел (районът Ашкелон-Ашдод, т.е. северно от сектора), на около 30 км от град Газа. Палестинските лидери пък настояват той да започва именно от Газа.

Нещата опират до това, че Мъртво море, което, от края на 90-те, се раздели на два водоема, свързани с тясна водна ивица, е предразположено към пресъхване (подобно на централноазиатското Аралско море, от 80-те години на миналия век насам). Същата опасност впрочем, застрашава и вливащата се в него рейка Йордан и свързаното с нея голямо Тибериадско езеро, разположено край границите със Сирия и Ливан. Всичко тово застрашава селското стопанство, а и оцеляването на населението в този немалък район. Като нещата са свързани най-вече с това, че след като Израел завладя редица палестински райони,  водните ресурси на Мъртво море, река Йордан и по-голямата част на Тибериадското езеро се използват все по-интензивно за напояване на израелските територии и, съответно, не израелските преселнически селища. В резултат, експертите смятат, че пресъхването на основните водоизточници в района е напълно възможно.

Естествено, териториите, през които ще преминат евентуалните бъдещи водни канали, ще се сдобият с нови въъзможности за социално-икономическо развитие. Нещо повече, съществува дори проект за плавателен канал между Средиземно и Червено море, преминаващ изцяло през територията на Израаел и достигащ до неговото пристанище на Червено море Ейлат. С други думи, той също ще минава през сектора Газа. Което пък е крайно неизгодно за Египет, тъй като ще доведе до спад в приходите от „трансегипетския”Суецки канал.

Негативните последици от  реализацията на водните проекти

Междувременно, не само йорданските и палестинските представители, но и някои израелски екологични организации и учени смятат, че всички тези проекти трябва да бъдат по-внимателно анализирани, включително и йорданският проект за водоснабдителен канал между Червено и Мъртво море (от йорданското пристанище на Червено море Акаба, с дължина 160 км). В противен случай, „заради смесването на водите на Червено и Мъртво море, имащи раличен химически състав, може да се случи непоправимото”. Твърди се също, че „след реализацията на подобни проекти, Мъртво море ще загуби уникалните си лечебни свойства и ще се наруши балансът на цялата екологична верига”.

Известният израелски учен професор Владимир Голдшмид се придържа към сходна позиция. Според него, „наред с прехвърлянето на вода,  могат да се вземат и други мерки, които, в частност, да ограничат невинаги рационалното използване запасите на един от най-екзотичните водни басейни в света”. При това, смята той, е неизбежно негативното влияние на химическия състав на водите на Средиземно или Червено море върху уникалния състав на водите не Мъртво море и река Йордан, тъй като „имайки предвид средиземноморската специфика, изграждането на водоснабдителен канал от Средиземно към Мъртво море, на практика, е безнадеждно мероприятие”. Вместо това, проф. Голдшмид предлага да се разработи нов план за комлексно развитие на региона, „съобразен с драматичните промени на релефа и почвите, защото междувременно екологичната катастрофа в региона отдавна вече е в ход”.

С други думи, официалните планове на Израел да затвърди контрола си върху водоснабдяването на прилежащите арабски територии оказват все по-голямо влияние върху и без това конфликтната политическа ситуация в региона. Още повече, че имайки предвид екологичната ситуация в него, няма как всички споменати по-горе проекти да не придобият и определен политически контекст.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн