26
Пон, Окт
6 New Articles

Основоположниците на модерната географска наука и геополитика в България

брой1 2011
Typography

През 2009 се навършиха 100 години от рождението на професор Димитър Яранов, а през настоящата 2011 се навършват 120 години от това на професор Иван Батаклиев. И двамата са водещи преподаватели по специалността география на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, през първата половина на миналото столетие, наследили професорите  Анастас Иширков и Жеко Радев и доцент Крум Дрончилов.

Димитър Яранов и модерната българска география

Професор Димитър Яранов е роден на 8 октомври  1909 в Солун и завършва Първа софийска мъжка гимназия, през 1929. От 1930 до 1934  следва география в Софийския университет. От 1934 постъпва в докторантския курс по геоморфология и геотектоника на Хумболтовия университет в Берлин, след което специализира геоморфология и физическа география в парижката Сорбона, където прави и докторската си хабилитизация, през 1936. След завръщането му в България, Академичният съвет на Софийския университет го хабилитира за доцeнт. През 1939 е избран за извънреден професор по физическа география.

Професор Яранов е първия лектор в Софийския университет по Обща геоморфология, физическа география на България и Балканския полуостров, Климатология и Палеоклиматология (с особен оглед към геоморфологията), География на Средиземноморските земи, както и Практикум по картография. Той осъществява задълбочени научни изследвания на редица планини в България и Балканския полуостров, както и на Алпите, Юра, Судетите и  Средиземноморието. Провежда и две успешни експедиции (спонсорирани от Сорбоната) - през 1935, в Северно Мароко и в поречието на река Сенегал и през 1937, в полупустинната територия на днешна Република Мали.

През 1942 Яранов е назначен за културно аташе на България в Германия, като остава на този пост до 1944. Въпреки това обаче, не прекъсва преподавателската си работа в Университета, като се връща в България всеки семестър, за по 15-20 дни, и провежда ускорени учебни занятия и изпити. След 9 септември 1944 е отстранен от Университета по обвинение за „фашистка дейност”. Тъй като те се оказват несъстоятелни, през учебната 1945-1946 е възстановен на работа. Но, заради протестите на студенти-комунисти и студентски организации към Отечествения фронт, в края на учебната година отново е уволнен. Веднага след това, проф. Яранов получава предложение от правителството на Титова Югославия за работа там. Предвид  дружеските отношения между Югославия и Съветския съюз, постановлението за уволнение е отменено и той възобновява учебните занятия, като всеки семестър се връща в България за по един месец. В Югославия участва в инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания на редица хидротехнически обекти (най-значим сред които е първият голям язовир в Македония - „Маврово”) и изследвания на карстовия терен в Далмация, с оглед възможностите за извършване на хидротехническо строителство. Същевременно чете лекции в Скопския университет и, епизодично, в университетите в Белград и Загреб. Междувременно, на 7 октомври 1947, професор Димитър Яранов и колегата му от Софийския университет професор Иван Батаклиев са уволнени с Указ на Председателството на Народна Република България, на който ще се спра по-нататък. През пролетта на 1948, Югославия е изключена от т.нар. Коминформбюро и отношенията и с България силно се обтягат, поради което проф. Яранов е принуден да се завърне при семейството си в България, като отказва предложената му катедра в Скопския университет. След няколко месечен престой без работа, той продължава дейността си като проучвател в областта на инженерната геология и хидрогеология в Дирекция „Проучване” на ВТО „Енергохидропроект”, където е ръководител на Първа инженерно-геоложка бригада. От 1954 е главен консултант към същата дирекция (до 1958), след което, в продължение на четири години - до 1962, когато загива при нещастен случай, е на работа в Управлението за минни и геоложки проучвания, където извършва предимно консултантска дейност.

В множеството си научни публикации, проф. Яранов анализира важни проблеми от геоморфоложко, геоложко, геотектонско и физико-географско същество. Голям е приносът му за изясняване тектониката на България. Много исторически и географски данни и оригинални анализи съдържат неговите студии, посветени на Македония и принадлежността й към България.

Иван Батаклиев и раждането на българската геополитическа наука

Професор Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 в Пазарджик. През 1909 завършва Пловдивската мъжка гимназия и започва да следва география в Софийския университет. Като втора специалност изучава история. Преди започване на Балканската война, през есента на 1912, е повикан на военна служба, поради което временно прекъсва следването си. Взема участие в Междусъюзническата война и е награден с „Кръст за храброст”. След демобилизацията довършва висшето си образование. През учебната 1914/1915 е назначен за гимназиален учител в Хасковската гимназия. С влизането на България в Първата световна война, през есента на 1915, е мобилизиран и е изпратен на фронта, където е до есента на 1918. След демобилизацията, през същата година, е преместен като учител от Хасково в Пазарджик. През 1923 публикува монографията „Град Татар-Пазарджик, Историко – географски преглед” с обем от 444 страници. Най-вече заради този си научно-изследователски труд получава покана и, на 29 май 1924, става асистент в Катедрата по Обща география и културно-политическа география, ръководена по онова време от проф. Анастас Иширков. От 16 юни 1930, Иван Батаклиев е доцент в същата катедра, като от 1933, след заболяване на проф. Иширков,  става неин ръководител, а от 1934, след внезапната смърт на проф. Жеко Радев, поема и ръководството на Географския институт. На 5 февруари 1935 е избран за извънреден професор, а на 12 юни 1943 - за редовен професор. След пенсионирането на проф. Иширков, през 1933, той го замества като преподавател по география в Свободния университет (днешният УНСС).

През учебната 1944/1945 проф. Батаклиев е декан на Историко-филологическия факултет, най-стария и престижен факултет в Софийския университет.

За повишаване на научната си подготовка, през учебната 1927/1928, Иван Батаклиев специализира в Германия, в градовете Йена и Берлин, а в края на 1933 прекарва три месеца във Виена. През 1938, в продължение на шест месеца е във Франция (Париж и Тулуза), Великобритания (Лондон и Глазгоу) и Холандия, където участва в научен доклад на Международния географски конгрес в Амстердам. С подобен доклад участва и на Международния географски конгрес, през 1934, във Варшава.

През дългогодишната си преподавателска дейност той чете лекции по обща география, география на България и другите балкански страни, география на континентите, история на географските открития и обща етнография. Антропогеографията разделя на следните курсове: география за разпределението на населението на Земята; обща география на селищата; обща политическа география; обща стопанска география и география на съобщенията.

В курсовете по обща антропогеография, проф. Батаклиев, за първи път в България, разглежда както взаимодействието между човека и природата, така и последиците от това взаимодействие, възприемайки практиката, наложена от редица изтъкнати учени в Германия и Австрия. В нея се обособяват стопанската география и ландшафтознанието.

През първите си години като асистент и доцент, научноизследователската му работа е насочена предимно към селищната география. Същевременно, изследва поречието на река Дунав, в българския и участък, поречията на някои по-големи реки в България и черноморското ни крайбрежие. По-късно, научните му търсения се насочват към стопанската география. Публикува статии за розовата, оризовата, памучната, тютюневата и зеленчуковите култури, както и за лозарството. Изявява се и като основоположник на ладшафтознанието в България. Третото направление в научната му дейност се определя от публикациите по политическа география и геополитика.

Признание за многостранната научна дейност на проф. Батаклиев е избирането му за член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбюрг, Грайфсвалд и на Българския археологически институт, както и за действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници.

Професорите Яранов и Батаклиев участвуват активно в дейността на Българското географско дружество. Иван Батаклиев е негов председател (след учредителя му проф. Иширков) през периода от 1934 до 1945. Тогава са публикувани 10 тома от „Известия на Българското географско дружество”.

През 1936, проф. Батаклиев е инциатор и главен секретар на Четвъртия конгрес на славянските географи и етнографи. Събитието е широко отразено в медиите, като най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провело се тогава у нас. В конгреса участват 323 учени от 10 страни, от които около 200 са чуждестранни. Негов патрон е Цар Борис ІІІ. По повод конгреса е издадена и серия пощенски марки. За организирането и провеждането на конгреса, проф. Батаклиев е награден с орден „Свети Александър”.

Периодът на комунистическите репресии

След края на Втората световна война, в България се извършват съществени политико-обществени промени, които дават отражение и върху развитието на географската наука в България, в нейната антропографска част.

Както вече споменах по-горе, проф. Яранов е уволнен от Софийския университет заради това, че преди 9 септември 1944 е бил културно аташе на България в Германия. Отстранен от  Университета е и проф. Батаклиев. И двамата са уволнени с Указ № 171, от 7 октомври, на Председателството на Народна република България, по Наредбата-закон за прочистване на учителския и преподавателски персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в Университета и висшите училища и академии. Този скандален случай с уволнението на двамата водещи преподаватели в Географския институт е единствения в Софийския университет. Всъщност, истинските мотиви за уволнението на проф. Батаклиев са свързани с противопоставянето му на неоснователните искания на университетската партийна организация на БРП(к) за отстраняване на безпартийните сътрудници в Географския институт, както и социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години. Уволнението на професорите Яранов и Батаклиев е предшествано от изключването им от Българското географско дружество, на 16 февруари 1945, за „профашистка дейност” на инсценирано събрание на дружеството, където доминират привържениците на БРП(к).

След уволнението, Иван Батаклиев продължава научните си занимания. Публикува редица статии в наши и чуждустранни издания. Голям брой от тях са посветени на родния му край и се появяват в Пазарджишкия окръжен орган – вестник ”Септемврийско знаме”.

През този период завършва и капиталния си труд „Пазарджик и Пазарджишко, Историко-географски преглед”, с обем от 814 страници. За народнополезната си дейност, свързана с  изучаване на историческото минало и географските условия на Пазарджик, през 1970 е удостоен с орден „Кирил и Методи”, І-ва степен. Провъзгласен е за почетен гражданин на Пазарджик, където днес едно училище и една от улиците на града носят неговото име.

След отстраняването от Софийски университет на професорите Яранов и Батаклиев, под влиянието на болшевишката научна школа, се налагат становищата на съветските учени Андрей Григориев и Дмитрий Лебедев, според които съвременната географска наука е лишена от динамизъм и историцизъм, което уж води към „физикогеографски центризъм”. В тази връзка, проф. Батаклиев е обвинен в детерминизъм, тъй като се опитва да обясни антропогеографските явления със взаимодействието между човека и природата, а не със социално-икономически причини. Затова го квалифицират, наред с проф. Иширков, като „ревностен проводник на вулгарния географски материализъм”.  Впрочем, както е известно, комунистическият режим третира политическа география и геополитиката като реакционни науки.

Между другото, наред с цитираните по-горе становища, редица видни руски учени поддържат схващания, които са доста близки до тези на Батаклиев и Яранов. Така, според академик Владимир Коморов: „Най-характерната черта на научното творчество на нашето време не е енциклопедизмът на ХVІІІ век век, нито диференциацията, характерна за ХІХ век, а комплексната разработка на научните проблеми. Производителните сили са дело не само на физикогеографския пейзаж, а и на човека”. Струва си да се отбележи и становището на видния съветски професор по икономическа география (и почетен член на Българското географско дружество) Николай Барански, който през 1952 задава въпроса „какво създадоха онези, които унищожиха антропогеографията”.

Вследствие на споменатите тенденции, в специалността география на Софийския университет се увеличават катедрите по физикогеографските дисциплини и геоморфология, а от антропогеографията остава само икономическата география. Аналогично е положението и в Географския институт на Българската академия на науките, където и досега научните работници по икономическа география, политическа география и ландшафтознание са едва една четвърт от общия състав на института. Може да се отбележи, че и понастоящем, в специалността география, все още липсва антропогеографията като учебна дисциплина. Преподава се само курс по политическа география и геополитика. Последното се дължи на доминиращите позиции на преподаватели, които не са добре запознати с европейските антропогеографски школи. Бившите катедри по идеологически дисциплини от времето на социализма сега са се трансформирали в катедри по политология и изземат част от функцийте на традиционните за антропогеографията политическа география и геополитика.

Много от публикациите на професорите Яранов и Батаклиев са правени в периода, през който е особено актуална идеята за национално обединение на всички, имащи българско самосъзнание на Балканския полуостров в обща държава. Затова не е случайна, че, имайки предвид погрешната концепция на Коминформбюро за т.нар. „македонска нация”, изследванията им, използвани за да бъдат обвинени в „необуздаван великобългарски шовинизъм”. Забраняват им да публикуват в специализираните географски издания, а всичките им научни трудове са изхвърлени от Университетската библиотека и тези на Българското географско дружество.

В продължение на четири десетилетия тяхната научна дейност се премълчава или отрича, вследствие на което немалка част от няколко поколения български географи демонстрират негативно отношение към тях.

Реабилитацията

След промените в политико-обществения живот на България, след 10 ноември 1989, професорите Яранов и Батаклиев бяха реабилитирани. По инициатива на секциите по Геоморфология и Геотектоника към Българското геоложко дружество, на 14 декември 1989, в една от аудиторийте на Софийския университет, се проведе честване на 80-годишнината на проф. Яранов, а през септември на 2002, във Варна, се проведе научна конференция, посветена на 40-годишнината от смъртта му. Реабилитацията на професор Батаклиев пък стана факт през 1990, на национална конференция по география в Габрово, на която бе изнесен обширен доклад за живота и научната му дейност, последван от оживена дискусия.

Професорите Яранов и Батаклиев принадлежат към златното поколение университетски преподаватели, които, през първата половина на миналото столетие, издигнаха авторитета на Софийския университет „Св.Климент Охридски” до нивото на европейските висши учебни заведения.

Литература:

1. Алексиев Г., Кръстев Т., Балтаков Г., Професор Димитър Атанасов Яранов – живот и научна дейност, Доклад на научна конференция, 2002.

2. Батаклиев Ив., Личен архив, 1973.

3. Христов Т., Професор Иван Батаклиев (1891-1973), Първостроител на модерната антропогеография в България. Проблеми на географията, книга първа, 1991.

 

* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн