17
Пон, Юни
6 Нови статии

Геополитическите характеристики на новото руско-европейско сближаване

брой1 2011
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

В началото на декември 2010, руският президент Дмитрий Медведев направи двудневно официално посещение в Полша. Това стана на фона на бурната дипломатическа активност на Русия в Европа. Преди да се появи във Варшава, Медведев и руският премиер Владимир Путин приеха италианския министър-председател Силвио Берлускони в Сочи. Междувременно, след посещението си в Полша, руският президент се отправи към Брюксел, където участва в 26-тата среща ЕС-Русия.

Отношенията на Москва с ключовите европейски държави Франция и Германия са най-добрите от много десетилетия насам. Това дава възможност на Кремъл да концентрира усилията си към други големи играчи в Европа. Полша, Италия и ЕС, като цяло, не са толкова значими, като Франция и Германия, но всички са по своему важни за Москва. В случая е важен и изборът на времето за руското дипломатическо настъпление: то стартира след „твърде прохладната” среща на върха на НАТО в Лисабон, където пактът уточни и утвърди новата си Стратегическа концепция. У мнозина членове на НАТО – особено от Централна Европа – тя остави усещането, че алиансът става все по-ненужен. Както изглежда, Европа е склонна да реагира положително на руската активност и Москва се старае да направи така, че отношенията и с всички основни европейски играчи да бъдат стабилни и поставени на здрава основа.

Полският фронт

Целта на посещението на Медведев във Варшава, на 6-7 декември, беше сключването на редица търговски и стратегически споразумения с Полша. В делегацията, водена от президента, участваха шестима руски министри, двама губернатори, шефовете на няколко големи компании, включително „Лукойл” и „Газпром”, както и руският генерален прокурор. Това посещение увенча близо 15-месечното ухажване на Полша, което по една случайност съвпадна със 70-годишнината от нахлуването в тази страна на съветските и германските войски, поставило началото на Втората световна война. Когато, през септември 2009 беше официално отбелязана тази годишнина, Путин посети Гданск, където участва в паметната церемония, и написа в полския вестник Gazeta Wyborcza статия, озаглавена „Писмо до поляците”. В нея той осъжда прословутия пакт Рибентроп-Молотов (т.е. договора за ненападение между нацистка Германия и СССР). След като Путин декларира приятелските си чувства, на 7 април 2010, се проведе съвместна церемония в памет на жертвите на Катинската трагедия, в която участва и полският премиер Доналд Туск. Както е известно, това историческо събитие сериозно тровеше полско-руските отношения. После пък станахме свидетели на впечатляваща демонстрация на скръб и състрадание, след катастрофата на самолета на полския президент край Смоленск, на 10 април, както и на пълното съдействие от страна на руската държава за нейното разследване.

След тези първоначални усилия, отношенията между Русия и Полша продължиха да се подобряват. В началото на 2010 беше сключена (а през октомври окончателно оформена) мащабната газова сделка между Варшава и Москва, които съвместно се противопоставиха на юридическите претенции на ЕС, опитващ се да принуди руския енергиен гигант „Газпром” и полския му партньор – компанията PGNiG, да се откажат от контрола над полския участък от тръбопровода „Ямал-Европа”. Преговорите, в които Русия и Полша се обявиха против ЕС, още повече сближиха Москва и Варшава. Очерта се напредък и в съвместната им работа по изясняване на традиционно пораждащите силни емоции исторически въпроси на взаимоотношенията между двете страни. На 26 ноември 2010, руската Дума призна, че масовият разстрел на полски офицери край Катин, през 1940, е престъпление, извършено по заповед на съветския диктатор Йосиф Сталин, както и, че публикуваните досега документи не разкриват истинските „мащаби на тази ужасна трагедия”.

Посещението на Медведев в Полша демонстрира и прогреса в сътрудничеството по чисто практическите въпроси, което може да се разшири и в сферата на деловите и търговските отношения. По време на посещението, водещите руски петролни компании „Роснефт”, „Газпром нефт” и ТНК-ВР проявиха интерес към закупуването на втория по големина полски нефтопреработвателен концерн Lotos (шефовете и на трите компании придружаваха президента във Варшава). Сключването на подобна сделка би било важна стратегическа стъпка на Русия към поставянето под контрол на ключови енергийни активи в Централна Европа и демонстрация на това, че Москва е в състояние да подкрепи жестовете си на добра воля с финансови инвестиции. В момента, в Полша се осъществява мащабна приватизационна кампания, чиято цел е осигуряването на средства за намаляване на бюджетния дефицит и Русия би искала да се възползва от тази възможност за да се сдобие с водещи полски предприятия. Освен това Москва е заинтересована Полша да участва в усилията и за модернизация на руската икономика.

От гледната точка на Москва, отношенията с Полша винаги ще си останат, в определена степен, напрегнати. Варшава няма да се откаже от вековната си подозрителност, само заради последните 15 месеца на добросъседски отношения. На практика, въпреки подобряването на отношенията с Москва, полските дипломати продължават да прокарват инициативата на ЕС „Източно партньорство”, макар Русия ясно да декларира, че е против реализацията и в нейната сфера на влияние – т.е. в Украйна и Беларус, които Москва, по същество, смята за свои сателити. Освен това, председателят на Европейския парламент и бивш премиер на Полша Йежи Бузек, посети на 10 декември Молдова, която също има голямо значение за стратегическите руски интереси. Да не забравяме, че посещението на Бузек се проведе непосредствено след поредните трудни парламентарни избори в тази страна, от чиито резултати Русия разчита да се възползва за да укрепи позициите си в Молдова.

Недоволство в Москва породи и сравнително скорошното заявление на Варшава, че възнамерява да разположи на своя територия американски самолети F-16, както и осъществилото се на 30 септември 2010 посещение на полския военен министър Богдан Клих във Вашингтон, по време на което той помоли САЩ да проявят по-сериозен интерес към отбраната на Полша и дори постоянно да разположат там американски военни части. Впрочем, след срещата си с Медведев, полският президент Бронислав Коморовски също замина за Вашингтон. Очевидно, това беше възприето от Москва като знак, че макар отношенията между Полша и Русия да се подобряват, полските връзки с Америка продължават да са най-важни за Варшава.

Тоест, дипломатическото настъпление на руснаците в Полша не цели веднъж и завинаги да подобри отношенията с тази страна. Възможно е това никога да не се случи. По-скоро, това е опит да се сведе до минимум активността на Полша в руската сфера на влияние и да се отстрани постоянното препятствие за развитието на отношенията между Русия и ЕС, в лицето на Варшава. Полша е голяма държава в състава на ЕС и в миналото неведнъж е създавала пречки пред сътрудничеството между Москва и Брюксел. Русия иска да постигне достатъчно сериозно подобряване на отношенията си с Полша, в резултат от което поляците да ограничат активността си в постсъветското пространство. В този посока, положителна роля играе и фактът, че Туск и Коморовски продължават да укрепват позициите си в страната, обявявайки се против откровено антируската партия „Право и страведливост”, която наскоро претърпя поредно поражение на местните избори. На всичкото отгоре, напоследък тя се сблъсква и с още една неприятна изненада, свързана с опитите на друга радикална партия да я измести от водещите и позиции в редиците на полската десница.

Въпреки това обаче, активността на Полша в Източна Европа не намалява, а нараства, като това се вижда най-добре именно в Украйна и Беларус. Когато, през втората половина на 2011, Полша поеме председателството на ЕС, Москва ще разчита, че Варшава ще ограничи до минимум активността на „Източното партньорство” по руската периферия. Няма никаква сигурност обаче, че Полша е наясно, колко сериозно се отнасят руснаците към това. Затова не може да се изключва, че през 2011 този въпрос отново ще се превърне в препъни камък между Русия и Полша.

Италианският фронт

На 3-4 декември, Медведев се срещна и разговаря с Берлускони в черноморския курорт Сочи. Докато двамата разглеждаха руския регионален пътнически самолет “Сухой Суперджет 100”, към тях се присъедини и Путин. На 6 декември, руският премиер заяви, че Италия е готова да купи голям брой от тези самолети. Ако една голяма западна държава поеме ангажимента да купи новия самолет, това ще бъде много сериозен пробив за компанията „Сухой” (в крайна сметка обаче, италианците предпочетоха бразилските самолети Embraer – б.р.). По време на посещението си в Русия, Берлускони се съгласи и страната му да проведе военни учения съвместно с руснаците, през 2011. Което си е доста необичайна практика във взаимоотношенията на Русия с държава-членка на НАТО. Освен това италианският премиер се съгласи за производството в Русия на италиански камиони IVECO, които след това ще се изнасят в държавите от ОНД. Пак по време на посещението му в Сочи, беше подписано споразумение  между руската енергийна компания „Интер РАО” и италианската Enel.

Повечето медии коментираха посещението на Берлускони в контекста на публикуваните междувременно от сайта WikiLeaks секретни дипломатически телеграми на американския Държавен департамент, свидетелстващи за тесните взаимоотношения между Москва и Рим. В някои от телеграмите се говори за близките отношения между Путин и Берлускони и се лансират предположения, че италианският премиер има лична изгода от тях. В телеграмите се намеква и за тесните връзки между „Газпром” и италианския енергиен гигант ENI.

Агенция „Стратфор” отдавна следи тези взаимоотношения. ENI и „Газпром” си сътрудничат в реализацията на проектите за тръбопроводите „Южен поток” и „Син поток”. ENI държи 19,6%  от акциите на руската енергийна компания „Север Енергия”, където основният пакет акции е собственост на „Газпром”. Тази италианска корпорация участва и в Сахалинския проект, както и в проекта за тръбопровода „Северен поток”, осъществяван от Русия и Германия, чрез дъщерната си строително компания Saipem. В миналото, ENI неведнъж предлагаше на „Газпром” дял в своя тръбопровод Green Stream, по който природен газ от Либия се транзитира, през Сицилия, за Европа. Смята се, че този газопровод помага на европейските страни да диверсифицират доставките и да намалят зависимостта си от руския газ.

В стратегически план, Италия не е толкова важна, като Полша, Германия и Франция. Но тя е голяма държава, член на ЕС, важен участник в НАТО и четвъртата икономика в ЕС. Следователно, изграждането на стабилни връзки с Рим има важно значение за Москва, ако иска да поддържа добри отношения с всички големи държави-членки на ЕС, укрепвайки собствените си позиции по своята периферия.

Освен това, макар че географското положение на Италия в центъра на Средиземно море през ХХІ век вече няма същото стратегическо значение, каквото е имало в миналото, тя е важен транзитен маршрут за газовите доставки от Северна Африка в Европа, осигурявайки алтернатива на руските доставки през източноевропейските транзитни държави. В тази връзка, „Газпром” установи изключително тесни отношения с ENI, включително с нейните ръководители, на лично ниво. Целта на това сближаване е да бъдат синхронизирани италианската и руската енергийни стратегии. Да не забравяме и, че Италия е важен вносител на руски газ (втория в Европа, след Германия). Може да се каже, че Рим зависи от руския газ дори повече, отколкото Берлин, тъй като в Италия делът на електроенергията от изгарянето на природния газ е значително по-голям.

Както е известно, Силвио Берлускони се появи в Сочи в един доста труден за него период. Част от коалиционните му партньори започнаха да се отдръпват от него, опитвайки да си извоюват собствени политически ниши и подготвяйки се за нова битка за властта. Берлускони обича да се хвали със специалните си отношения с Либия и Русия, определяйки ги като силна страна на италианската външна политика. Затова Италия се оказва незаменима за ЕС, той като, като членка на Съюза, е в състояние да влияе върху проблемните доставчици на енергоносители. А и във вътрешнополитически план, Берлускони определено печели от това, че демонстрира дипломатическата си съобразителност и проницателност, позволяващи му да намира общ език с Путин и Медведев.

Европейският фронт

Веднага след срещите си с полските лидери, на 7 декември, Медведев се появи в Брюксел, на срещата на върха Русия-ЕС, в която участваха президентът на ЕС Херман ван Ромпой и председателят на Еврокомисията (ЕК) Жозе Мануел Барозу. В дневния ред беше включен и въпросът за отмяна на визовия режим на ЕС по отношение на Русия, както и за подкрепата на Брюксел за членството на Москва в Световната търговска организация, макар че точно по този въпрос руснаците не се тревожат особено. Най-важното за Русия, в отношенията и с ЕС, е да гарантира, че различните институции на Съюза и, в частност, ЕК, няма да демонстрират особена активност в опитите да сдържат ръста на руското влияние в Европа, особено в енергийната сфера. ЕК се опита да размаха пръст на Москва, обявявайки се против газовата сделка между нея и Варшава, затова Русия иска да получи възможност да не допуска занапред подобна активност. Следователно, посещението на Медведев в Брюксел беше поредния опит за постигане на взаимно разбирателство с чиновниците от ЕС, които нерядко заемат леко антируска позиция, в сравнение с Берлин и Париж, разбира се. Затова Москва има конкретни предложения към тях.

Русия разчита да сключи с ЕС ново споразумение за сътрудничество, което да замени стария договор от 1994, чиито срок на действие изтече още през 2007. Тя иска официално да оформи отношенията си със Съюза в рамките на един нов договор. Това донякъде ще помогне и за укрепване на руската позиция в Европа, като цяло.

Действията на Русия в Полша, Италия и ЕС свидетелстват за ръста на нейната увереност в себе си и възраждането и. Те отговарят и на стремежа на Москва за подобряване на руско-финландските отношения. Русия би искала нейните успехи в т.нар. „близка чужбина” и, особено, в Украйна, да не бъдат ерозирани, а – напротив, да бъдат задълбочени и разширени. Затова тя иска да укрепва взаимоотношенията си не само с Франция и Германия, а и с останалите важни играчи.

От значение е и, че посещенията на Медведев бяха осъществени непосредствено след бледата среща на върха на НАТО в Лисабон, провела се на 19-20 ноември 2010. Очевидно, предстои централноевропейците да бъдат убедени, че Северноевропейската равнина се чувства много самотна в Европа, която, на практика, навлиза в „епохата след НАТО”. Русия се надява, че останалите държави от Централна Европа ще схванат това внушение и също ще седнат на масата за преговори с Москва, през 2011. Предвид това, че САЩ са постоянно ангажирани с проблемите си в Близкия изток, Германия настоява за включването на Русия в стратегическата концепция на НАТО, Франция продава на Москва свръхмодерна военна техника, а Италия провежда съвместни военни учения с руснаците, възниква усещането, че алтернатива просто няма и ще се наложи да бъде постигнато споразумение с Москва. Освен, разбира се, ако централноевропейските държави не решат да формират свой собствен блок, който може да бъде подкрепен от Швеция, а вероятно и от Великобритания. Ето защо решенията, които ще вземе Полша през 2011 – и, особено, взаимоотношенията и с Швеция и Великобритания – ще се окажат изключително важни за да разберем, доколко твърдо възнамеряват да се държат с Русия централноевропейците.

* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор”

Поръчай онлайн бр.3 2024