12
Чет, Дек
6 New Articles

Краят на „старата Америка”: демографската ситуация в САЩ

брой4 2009
Typography

Както е известно, резултантните темпове на нарастване на населението се формират от три компонента: коефициентът на раждаемост, коефициентът на смъртност и коефициентът на нетния имиграционен приток. През периода 2000-2006, динамиката на тези три компонента в Съединените щати претърпя незначителни промени. Тъй като САЩ исторически се смятат за „държава на имигранти”, както в миналото, така и днес, за тях е характерен устойчивият приток на имигранти, който обаче демонстрира известен спад през анализирания шестгодишен период. В същото време, в началото на ХХІ век, темповете на раждаемост на американското население се стабилизират на средногодишно равнище от 1,4%. Вариациите в темповете на смъртността също не са големи, демонстрирайки, през 2002-2003, ръст от 0,1%, което без съмнение се дължи на икономическата рецесия от 2001. Ако не беше постоянният имиграционен приток, т.нар. естествени темпове на приръст на населението на САЩ биха били средно 1,6 пъти по-ниски от официалните данни, което доказва, че имиграцията продължава да играе важна роля при формирането на демографската ситуация в САЩ.

В абсолютни цифри, през периода 2000-2006, нетното увеличение на американското население се е равнява на 18 млн. души, което се дължи на естествения приръст на населението от 10,3 млн. души (25,5 млн. новородени и 15,2 млн. починали) и на нетния имиграционен поток от 7,7 млн. души (4).

САЩ, които от началото на 90-те години насам, са основния „двигател” на глобализационните процеси,  изпитват в най-остра форма върху себе си тяхното влияние, което се отразява и върху динамиката на демографските процеси. При това става дума, най-вече, за въздействието на процесите на глобализация и по-голямото „отваряне” на обществото към външните фактори от най-различен характер върху високоразвитата, в научно-техническо отношения, американска държава, които се проявяват в структурата и посоките на демографските процеси, както и в тенденциите за формиране на народонаселението.

Промените в половата и възрастова структура на американското общество в началото на ХХІ век

Според данните от преброяването през 2000, съотношението между мъжкото и женското население на САЩ е било 49,1% към 50,9%, или в абсолютно изражение 138,1 млн. мъже и 143,4 млн. жени. Тоест, броят на жените надвишава почти с 2% (или с 5,3 млн. души) този на мъжете. През следващите шест години това съотношение се променя, като през 2006 то е 49,3% към 50,7%, което в абсолютно изражение означава 147,5 млн. мъже към 151,9 млн. жени, т.е. броят на жените надвишава с 4,4 млн. души (т.е. с 1,5%) този на мъжете, което, като цяло, демонстрира, че в съвременното американско общество доминира тенденцията към по-бързо относително и абсолютно нарастване на мъжкото население, спрямо женското (5).

В началото на сегашното столетие, в САЩ продължава да се наблюдава тенденция към застаряване на населението: ако през 2000 средната възраст на американците е 35,3 години, през 2006, тя се увеличава до 36,4 години, т.е. с повече от година. При това, показателят за темповете на застаряване на жените демонстрира тенденция към по-висок ръст, в сравнение с този на мъжете: ако средната възраст на американските мъже, през 2000, е била 34,4 години, през 2006 тя се увеличава с 1,1 година, достигайки 35,1 година, докато при жените тези три показателя се равняват, съответно, на 36,5, 1,2 и 35,7 години (6).

През 2006, делът на американското население на възраст 17 и по-малко години е бил 24,6%, между 18 и 24 години – 9%, от 25 до 44 – 28%, от 45 до 64 – 25%, а делът на пенсионерите (т.е. на лицата над 65 годишна възраст) – 12,5% от цялото население на САЩ (7).

Според прогнозите на Бюрото по преброяването към Департамента по търговията на САЩ, през 2010, делът на американците на възраст 17 и по-малко години от цялото население на страната (което по това време ще достигне 309 млн. души) ще бъде 24,1%, между 18 и 24 години – 9,9%, от 25 до 44 години – 26,8%, от 45 до 64 години – 26,2% и на тези на пенсионна възраст (над 65 години) – 13% (8). Тоест, общата тенденция на промените в половата и възрастова структура на американското население е към известно намаляване дела на по-младите възрастови групи, което се компенсира с нарастване дела на следващата възрастова категория (от 25 до 44 години).

Демографските промени и икономическата активност на населението

Началото на ХХІ век беше белязано от известен спад в икономическата активност на практически всички възрастови групи на американското население, с изключение на тези на предпенсионна и пенсионна възраст. Икономическата активност на различните групи от населението (както впрочем и на цялото население на трудоспособна възраст) се определя като дял (в %) на заетите или търсещите работа, т.е. безработните, спрямо общата численост на съответната възрастова група (или на цялото население на трудоспособна възраст). По данни на официалната статистика, през периода между 2000 и 2006, числеността на работната сила в САЩ е нараснала от 142,6 млн. до 151,4 млн. души, т.е. с 6,2%. Според прогнозите на Бюрото за трудова статистика към Департамента на труда, през 2014 числеността на работната сила в САЩ може да надхвърли 160 млн. души, достигайки 162,1 млн., т.е. да се увеличи с повече от 10 млн. души, или със 7%, в сравнение с 2006.

В същото време обаче, през първата половина на първото десетилетие на ХХІ век, икономическата активност на трудоспособните категории от американското население е спаднала с почти 1% и, според прогнозата на Бюрото за трудова статистика, ще падне още повече до средата на следващото десетилетие. Този процес засяга в най-голяма степен афроамериканците (както мъжете, така и жените), а на второ място – испаноезичните американци (предимно жените). Най-сериозен е спадът в икономическата активност на младите мъже на възраст от 16 до 19 години (почти с 20%), както и на младите жени на същата възраст (почти с 15%). Според прогнозите, след десет години, икономическата активност на тези две групи от американското население ще намалее още повече (9).

В същото време, на трудовия пазар на САЩ се наблюдава своеобразен процес на замяна на работещите млади хора с работници и служители на пенсионна и предпенсионна възраст – както мъже, така и жени (на възраст над 55 години), чиято икономическа активност през последните години нарастваше с устойчиви темпове и, като цяло, ще се увеличи още повече до 2014. Това особено се отнася за женската работна сила на предпенсионна и пенсионна възраст, която значително е нараснала в периода 2000-2006 (от 7,8 млн. до 11,9 млн. души, т.е. над 1,5 пъти). В началото на ХХІ век се очерта стабилизиране на показателя за икономическата активност на жените, приблизително на ниво 60% от общия брой на жените на трудоспособна възраст. Динамиката на този показател е принципно важна, защото, както посочват американските демографи Марлийн Ли и Марк Мадър, „нарастването на работната сила в САЩ през последните четири десетилетия беше обусловено от два фактора: нарастването на населението и увеличаващата се икономическа активност на жените” (10).

Масовото излизане в пенсия на все по-големи контингенти от поколението на „бейби бумърите” в съвсем близко бъдеще, отразява тенденцията към общо застаряване на американската работна ръка. В момента, средната възраст на работниците и служителите в САЩ е 41 години, макар че само допреди три десетилетия тя не надхвърляше 35 години (11).

Съвременните тенденции по отношение плодовитостта на американките

Според повечето американски демографи, има три фактора, които в момента играят ролята на основни движещи сили за устойчивия ръст на американското население: възрастовата структура, в чиито рамки по-голям дял имат младите поколения американци (както посочих по-горе, една четвърт от населението на САЩ е под 17 години); относително високите равнища на фертилността (плодовитостта) на американките и имиграцията (12).

Показателят на съвкупната женска фертилност (СЖФ), т.е. броят на децата, родени от жени на детеродна възраст (между 15 и 49 години), е ключов за определяне на сегашната и бъдещата динамика на демографската ситуация в САЩ. Чисто технически, той се определя като брой на родените деца на всеки 1000 жени. Този показател дава ясна количествена представа за способността на населението за просто и разширено възпроизводство, основаващо се на разликата между текущите демографски показатели за раждаемостта и смъртността. В началото на ХХІ век, Бюрото по преброяването на САЩ определя теоретичния показател на СЖФ, гарантиращ простото възпроизводство на американското население, на ниво 2110 новородени на 1000 жени на фертилна възраст, или 2,11 на една жена. През периода 2000-2005, реалният показател на СЖФ в САЩ се стабилизира на средно годишно равнище 2,04, което е доста близко до показателя за простото възпроизводство на населението. Тоест, дори и при хипотетичното прекратяване на имиграционния приток, САЩ са в състояние да поддържат (поне в близко бъдеще) числеността на населението си на сегашното равнище (13).

Значително влияние върху показателите на СЖФ оказват расово-етническите фактори. Така, в началото на ХХІ век, жените, принадлежащи към групата на коренните американци (индианци, алеути и ескимоси) имат най-ниския в страната средногодишен показател на СЖФ, който през периода 2000-2005 се равнява средно на 1,7. Следват ги жените, произхождащи от Азия и Тихоокеанския регион, при които средногодишният показател на СЖФ, за периода 2000-2005, също демонстрира сравнително невисоко равнище – 1,9. Непосредствено след тях са афроамериканките, чиито средногодишен показател на СЖФ (за периода 2000-2004) се равнява на 2,0. Същият показател при белите жени (за периода 2000-2004) се доближава до 2,1, което, като цяло, отговаря на средностатистическото американско равнище от началото на новия век. Водещи позиции обаче заемат жените с латиноамерикански произход, чиито показател на СЖФ значително превъзхожда равнището, необходимо за гарантиране на простото възпроизводство на населението, равнявайки се на 2,8 (за периода 2000-2005). През последните 30 години, броят на жените, които в края на детеродния си период имат три деца, е намалял от 23%, през 1976, до 18%, през 2004. В същото време, силно нараства (два пъти) броят на жените, които в края на фертилния си период имат едно дете или въобще нямат деца (от 10% до 18% за жените с едно дете и от 10% до 19% за жените без деца) (14).

В същото време, в САЩ се очертава тенденция към повишаване средната възраст на жените, които раждат за първи път: ако през 1960 тя е била 21,8 години, а през 1980 се повишава на 23 години, в началото на ХХІ век тя достига почти 25 години (15).

Накрая, опитвайки се да дадем точна характеристика на динамиката на промените в показателите на фертилността в САЩ, следва да имаме предвид наличието на един интересен феномен, установен от американските демографи и социолози, който продължава да поражда доста възражения и спорове. Става дума за това, че относително високите равнища на американската фертилност се обясняват с „високия процент на нежеланите бременности и раждания” (16). Според експертната оценка на американските демографи, през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, такива са били почти половината бременности в САЩ, в резултат от което, в средата на 90-те например, (откогато са последните налични данни) не по-малко от 31% от всички раждания са били непланирани или нежелани (17).

Имиграцията – ключов фактор за промяната на демографската ситуация в САЩ в глобалната епоха

Най-важната особеност на преброяванията от 1990 и 2000 бяха, че резултатите от тях накараха Бюрото по преброяването на САЩ да направи  може би най-сериозната корекция на предварителните си оценки за текущата численост на американското население за цялата най-нова история на страната. Причината за това беше, че и през 1990, и през 2000 показателят за числеността на населението на САШ, базиращ се върху екстраполацията на данните от предишното преброяване, се оказа много по-нисък от данните, получени при реалното преброяване. Така, в резултат от преброяването през 2000, се установи, че, на 1 април 2000, числеността на американското население е почти със 7 милиона по-голяма, от предварително определения разчетен показател. При това, според редица демографи, дори и тази корекция не е съвсем точна, тъй като не са били отчетени още почти 3 млн. души, намиращи се на територията на САЩ, в момента на преброявянето.

Основната причина за нарастващото, в хода на двете последни преброявания, разминаване с предварителните разчети е свързана с неотчитането на огромния брой имигранти – както законни, така и нелегални, заливащи страната, паралелно със задълбочаването на процесите на глобализация. Имиграцията нарасна особено през 90-те години, на фона на мощния икономически подем в САЩ, който съдейства за увеличаването на населението им (в периода между преброяванията от 1990 и 2000) с 32,7 млн. души – най-големия абсолютен приръст на числеността на населението, за десетгодишния период между две преброявания, в цялата история на страната. При това е много важно, че за първи път, в историята на преброяванията през ХХ век, беше регистриран абсолютен прираст на населението във всеки, без изключение, американски щат.

Данните на официалната американска статистика сочат, че през последните две десетилетия се е формирал устойчив приток на легални имигранти в САЩ, благодарение на който, в периода между 1990 и 2006, населението им ежегодно се е увеличавало средно с по един милион души. В началото на ХХІ век, тази тенденция дори се усилва: ако през 1990-1999, всяка година статут на легални имигранти в САЩ са получавали средно по 977,6 хиляди души, през 2000-2006, този показател нараства до 981,2 хил. души (18). Така, през периода 1990-2006, само за сметка на притока на легални имигранти, населението на САЩ се е увеличило с почти 17 млн. души.

Освен това, по данни на Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, в момента в страната живеят около 10,5 млн. нелегални имигранти, като само за пет години (2000-2005) броят им е нараснал с около 2 млн. (през 2000 в САЩ е имало не по-малко от 8,5 млн. нелегални имигранти) (19).

Имиграцията в САЩ има предимно демографски характер, обусловен от кръвно-родствените връзки на имигрантите, дошли първи в страната. В резултат от това, днес приблизително ѕ от легалните имигранти идват всяка година в САЩ от Латинска Америка и Азия. В частност, през 2006, от 1,3 млн. легални имигранти, над 522,2 хиляди са дошли от Мексико, държавите от Карибския басейн и Южна Америка (т.е. над 41%), а 429,7 хиляди (почти 34%) са дошли от Азия и басейна на Тихия океан. Само 164,3 хиляди (13%) са дошли от Европа, като в европейския имигрантски поток доминират имигрантите от източноевропейските и балкански държави, както и от бившите съветски републики (включително Узбекистан). Почти същото количество имигранти идват от Африка (през 2006 броят им достига рекордните 117,4 хил. души, т.е. 10% от всички имигранти). Накрая, около 2% (т.е. около 20 хил. души) са преселниците от съседната на САЩ Канада.

Числеността на нелегалните имигранти в САЩ се увеличава всяка година примерно със 770 хил. души, като половината от тях идват от Мексико, в нарушение на установения граничен режим (21). Американският опит в сферата на миграционните реформи показва, че обществото може реално да усети последиците от тях едва след 30-40 години, през които обусловилите реформите социално-икономически и политически фактори могат да претърпят коренни промени.

Четвъртата имиграционна вълна, която се насочва към САЩ от средата на 60-те години на ХХ век значително променя параметрите на редица ключови демографски характеристики на американското общество. Това се отразява, най-вече, върху значителния (почти двукратен) ръст в дела на населението, родено извън пределите на САЩ.

Имиграцията от последните десетилетия причини значителни промени в расово-етническата структура на американското общество. Огромният приток на имигранти от Латинска Америка доведе до това, че в началото на ХХІ век, испаноезичното население излезе на второ място сред расово-етническите групи, формиращи американското общество, изтласквайки на трето място афроамериканците, чиито позиции на втора по численост расово етническа общност в САЩ изглеждаха непоколебими през целия ХХ век. Така, ако през 2000 в САЩ са живели 35,7 млн. афроамериканци, представляващи 12,5% от населението на страната, през 2006 ситуацията се променя драматично: числеността на афроамериканското население се увеличава само с 3 млн. души, достигайки 38,3 млн. (т.е. 12,5% от населението на САЩ), докато числеността на испаноезичното население нараства почти с 10 млн., достигайки 44,3 млн. души, или 14,8% от цялото население на страната (22).

Увеличаването на имигрантския поток в САЩ има и важни регионални последици. В миналото, имигрантите се заселваха предимно в пет големи щати – Калифорния, Ню Йорк, Флорида, Тексас и Илинойс, докато в момента се наблюдава стремително разширяване на географския обсег на заселване на значителни групи имигранти: те вече се заселват в такива щати (включително в дълбоката американска „провинция”), където в миналото имаше само незначителни имигрантски общности. Така, ако през 1990, на територията на споменатите по-горе пет щата живееше 75% от цялото население на САЩ, родено извън границите им, през 2005, делът му намалява до 59%, като все повече имигранти се заселват в такива щати като Ню Джърси (през 2005, делът на хората, родени извън пределите на САЩ в цялото население на щата е достигнал 19,5%), Невада (17,5%), Хавай (17,2%), Аризона (14,5%), Масачузетс (14,4%), Род Айлънд (12,6%), Вашингтон (12,2%), Мериленд (11,7%), както и в столицата Вашингтон (окръг Колумбия), където делът на хората, родени извън САЩ, вече е достигнал 13,1% (23).

Структурните промени в расово-етническия състав на американското население

Най-голямата промяна в расово-етническия състав на населението на САЩ е непрекъснатото намаляване на дела на бялото мнозинство в общата численост на американското население. Ако през 1970 белите американци (т.е. потомците на европейските колонисти и имигранти, които в продължение на 250 години заселват и усвояват северноамериканския континент) са 83% от населението на САЩ, през 2006 делът им пада до 67,6%, а две години по-късно – до 66% (199,8 млн. души). През 2030-2040 развитието на тази тенденция ще се ускори значително и в средата на века бялото неиспаноезично мнозинство ще се превърне в малцинство, като делът му ще падне до 46% (203,3 млн. души) от цялото население на Съединените щати, което дотогава вероятно ще достигне 439 млн. души. За сравнение, числеността на испаноезичното население, което официалните статистически институции смятат за отделна етническа група в състава на белите американци (макар че голяма част от последните смятат испаноезичните за „цветнокожи”), ще се утрои в периода 2008-2050 (от 46,7 млн. до 132,8 млн. души), а делът и от цялото население ще се удвои (от 15% до 30%), т.е. всеки трети американец ще принадлежи към испаноезичната общност.

В същото време,  според повечето прогнози, чернокожото население на САЩ ще се увеличи от сегашните 41,1 млн. до 65,7 млн. души, през 2050 (т.е. от 14% до 15% от цялото американско население), броят на индианците и другите представители на коренното население на Америка ще се увеличи от 4,9 млн., през 2008, до 8,6 млн. души, през 2050 (т.е. от 1,6% до 2%), а хавайците и другите народности, живеещи на тихоокеанските острови, принадлежащи на САЩ, ще достигнат 2,6 млн. души (1,1%) (24).

Регионалните трансформации в териториалното разселване на американското население

През последните двайсетина години, в САЩ, като цяло, продължава да съществува тенденция към усилване на урбанистичните начала в развитието на американското общество. Според сравнителните данни от преброяванията през 1990 и 2000, през последните десетилетия на ХХ век, делът на градското население е нараснал с 1% (от 78% до 79%), но ако вземем предвид и промените в статистическата база въз основа на която се отчита градското и селското население, направени от Бюрото по преброяването на САЩ, в навечерието на преброяването от 2000, ще видим, че този ръст всъщност е с почти 4% за десет години. През 2000, в градовете и урбанизираните центрове са живеели 222,4 млн. американци, а в селските местности – 59,1 млн. души (25).

През 2006, в САЩ е имало 50 града (градски ареали и агломерации), чието население е надвишавало 1 млн. души. Най-голям град продължава да е Ню Йорк, чието население, преди три години, беше 18,8 млн. души. Анализът на данните на официалната американска статистика сочи, че през периода 2000-2006, числеността на населението в огромното мнозинство от милионните градове демонстрира тенденция за нарастване, като с най-сериозни темпове нарастват градските агломерации в Тексас, Флорида, Аризона, Невада и Северна Каролина (26).

Нарастването на населението във водещите градски центрове и агломерации отразява принципните регионални различия, които се наблюдават през последните години в териториалното разпределение на американското население. През периода 2000-2005 (откогато са последните налични данни), с най-бурни темпове е нараствало населението в западните щати на САЩ (ръст от 8,1%), следвани от южните щати (ръст от 7,3%) и щатите от Средния Запад (ръст от 2,4%). На дъното на тази „класация” са североизточните щати, чието население е нараснало през тези пет години само с 2%. По абсолютна численост на населението обаче, най-населени се оказват южните щати, където, през 2005, са живели 107,5 млн. американци (т.е. 36,3% от населението на САЩ), следвани от западните щати (68,3 млн. души, или 23% от населението) и щатите от Средния Запад (66 млн. души или 22,3% от населението). В североизточните щати, през 2005, са живели 54,6 млн. души, т.е. 18,4% от населението на САЩ (27).

През този период, с най-бързи темпове (с повече от 10%) е нараствало населението на четири западни щата: Невада (с 20,8%), Аризона (с 15,8%), Юта (с 10,6%) и Айдахо (с 10.4%), както и на два южни щата: Флорида (с 11,3%) и Джорджия (10,8%). С най-бавни темпове пък е нараствало населението в североизточните щати и тези от Средния Запад (в Северна Дакота, населението дори е намаляло с 1%) (28).

Всички тези данни убедително доказват, че регионалните тенденции към ускорено нарастване на населението имат кумулативен характер: регионите и урбанистичните ареали, очертали се преди време като лидери по темповете на нарастване на населението, имат всички шансове да продължат да лидират в това отношение, в средносрочна, а вероятно и в дългосрочна, перспектива.

Някои изводи

Анализът на сегашната демографска ситуация в САЩ показва, че демографските проблеми на съвременното високоразвито в технологично отношение общество имат дългосрочен характер.

За Съединените щати, втората половина на ХХ и началото на ХХІ век, бяха белязани от „бума” в раждаемостта през първите две десетилетия след края на Втората световна война и последиците от драматичния обрат в демографската ситуация в страната най-вероятно ще се усетят напълно едва през следващите двайсетина години, когато ще се пенсионират около 76 млн. американци, родени в периода 1946-1964.

Осъществяващите се в момента резки промени в расово-етническата структура на американското общество, застрашават доминиращите позиции на бялото мнозинство (което създаде съвременното американско общество и в продължение на повече от 200 години беше основната движеща сила на неговото цивилизационно и културно развитие) във всички сфери на обществения живот. Тези промени са следствие от необмислената имиграционна реформа, реализирана в средата на 60-те години на миналия век, в името на утвърждаването на американската хегемония на планетата, което по онова време се разглежда като своеобразна форма за „внедряване” в социалната структура на практически всички страни в света на американизирани диаспори, свързани със САЩ чрез достатъчно здрави кръвно-родствени връзки.

 

Бележки:

1 Виж: Особенности современной демографической ситуации в США // США: ключевые проблемы развития социальной сферы. Под ред. В.С. Васильева. Гл. I. ИСКРАН, 2008. Изследването е извършено с подкрепата на Руския хуманитарен научен фонд в рамките ва научно-исследователския проект «США: опыт социальной политики и уроки для России» № 06-03-02117а.

2 В момента, САЩ твърдо земат третото място в света сред държавите с най-голямо население, след Китай и Индия. Подробен анализ на развитието на демографските промени в САЩ, причините за структурните промени в американското общество и влиянието им върху социално-политическата ситуация в страната, виж: США: ключевые проблемы развития социальной сферы. Гл. I. ИСКРАН, 2008.

3 Източник: Statistical Abstract of the United States – 2008. Wash., 2008, p. 7.

4 Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 8.

5 Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 10.

6 Ibidem.

7 Източник: Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 10.

8 U.S. Census Bureau. Population Division. Interim State Population Projections, 2005. Internet Release Date: April 21, 2005.

9 Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 373.

10 Lee M., Mather M. U.S. Labor Force Trends // Population Bulletin. Vol. 63, №2, June 2008, p. 3.

11 Ibid., p. 5.

12 Kent M., Mather M. What Drives U.S. Population Growth? // Population Bulletin. Vol.57, № 4, December 2002, p. 3.

13 Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 66. Според американските демографи, в момента показателят за сумарния коефициент на плодовитост се равнява приблизително на 2,1.

14 U.S. Census Bureau. The Fertility of American Women in 2004. Population Profile of the United States: Dynamic Version, p. 1.

15 Kent M. and Mather M. What Drives U.S. Population Growth? // Population Bulletin, p. 7.

16 U.S. Census Bureau Conference. The Direction of Fertility in the United States. Alexandria, 2001, p. 68.

17 Ibid., p. 95.

18 Източник: Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 45.

19 Ibidem.

20 Източник: Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 47.

21 Martin Ph., Zurcher G. Managing Migration: The Global Challenge // Population Bulletin. Vol. 63, № 1, March 2008, p. 9; Martin Ph., Midgley E. Immigration: Shaping and Reshaping America. Revised and Updated 2nd Edition // Population Bulletin. Vol. 61, № 4, December 2006, p. 10.

22 Източник: Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 11.

23 Martin Ph., Midgley E. Immigration: Shaping and Reshaping America. Revised and Updated 2nd Edition // Population Bulletin. Vol. 61, № 4, December 2006, p. 16; Statistical Abstract of the United States – 2008, p. 42.

24 U.S. Census Bureau News. An Older and More Diverse Nation by

Midcentury, Aug. 14, 2008; http://www.census.gov/Press-Release/www/releases/archives/population/012496.html.

25 Current Population Reports. Population Projections of the United States by Age, Sex, Race, and Hispanic Origin: 1995 to 2050. P25–1130. February 1996. Wash., 1996, p. 34.

26 Ibid., pp. 24–26.

27 Източник: U.S. Census Bureau. Population Profile of the United States: Dynamic Version. Population Distribution in 2005, pp.1–2.

28 Ibid., p. 2.

 

* Ръководител на Центъра за вътрешнополитически изследвания в Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките

{rt}