07
Нед, Юни
23 New Articles

Албанският фактор и бъдещето на Македония

брой2 2009
Typography

„Сърцето ми подксказва, че историята се ражда именно тук, в Скопие, този древен град в сърцето на Дардания. В продължение на векове всички са се стремели към това, но именно на нас ни провървя да отбележим днес официалното откриване на музея. Борците от Косово също са сред нас за да ни поздравят. Албания е в НАТО! Косово е независимо! А албанците в Македония отбелязват деня на албанското знаме!”.

С тези думи, на 30 ноември 2008, водачът на албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) и бивш командващ тъй наречената „Национална освободителна армия” (НОА) Али Ахмети откри Музея на НОА в Скопие – първият в световната история музей на тероризма (поне според повечето македонци). В него могат да се видят униформи на бойците от въпросната „армия”, карти на „Велика Албания”, старо оръжие и други експонати от времето на Призренската лига до въоръжения метеж на македонските албанци през 2001.

И така, фалшификацията на балканската история продължава с пълна сила. Албанците открито заявяват, че Косово, Южна Сърбия, Северозападна Македония и част от Черна гора са исконно албански територии, които трябва да бъдат освободени от „славянското робство”, както и, че албанският народ е бил несправедливо разделен от Балканския конгрес през 1878 и е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. В рамките на тази кампания, Македония се преименува на „Дардания”, а Скопие се обявява за „древен албански град”. Обявяването на независимо Косово преди малко повече от година, породи мощна вълна на албански национален романтизъм, който напоследък вдъхновява мнозина албанци да продължат действията за „освобождаването на албанските земи”.

Въпреки мнението, че след обявяването на независимостта на Косово и признаването и от редица водещи западни държави, както и от повечето балкански страни, сепаратистките страсти на албанците постепенно ще се успокоят, напоследък заплахата от албанския сепаратизъм за Македония и Южна Сърбия рязко нарасна. За подобна оценка са налице редица сериозни основания.

На първо място, Албанското национално движение Илирида (АNDI) прие (за първи път, през септември 2007, а след това и през ноември 2008) декларация за федерализацията на Македония. По данни на нелегалната прес-служба на ANDI, Движението за Република Илирида е създадено през май 2004, в село Слатино, около Тетово, а първото му събрание се провежда година по-късно – през май 2005, в село Прешовце. На него са присъствали 78 делегати от всички населени пунктове, включителон и от села, които не влизат в границите на т.нар. „Република Илирида”. Водачът на новото движение Невзат Халили, от 2003 насам, официално фигурира в „черните списъци” на САЩ и ЕС (което не попречи на Партията за демократичен просперитет, чиито бивш лидер е той, да го номинира за кандидат-президент в края на януари 2009). По време на албанското въстание в Македония, през 2001, както и след това, Халили живее и работи в Прищина, където година по-късно е арестуван заради участието си в създаването на т.нар. „Армия на Република Илирида”. По данни на KFOR, Халили се е опитал да възобнови военните действия в Македония и да провали изборите, през 2002. Според наличните данни, Невзат Халили и ръководеното от него ANDI подготвят провеждането на нелегален референдум за създаването на културна и политическа автономия в районите, населени с албанци. Впрочем, както е известно, македонските албанци проведоха подобен референдум още през далечната 1992, а подготвяната нова акция се смята за окончателната стъпка към постигането на тази цел.

Преди време, ANDI изпрати до македонските медии специално комюнике, в което се казва, че движението е приело декларация за федерализацията на Македония и създаването на „Република Македония Илирида”, като федерално обединение на двата „държавнотворчески народа”. Тази, неизвестна дотогава организация, призовава за въвеждането на двукамарен парламент с пропорционално представително на „двата основни народа”, въвеждането на албанския, наред с македонския, като официален служебен език на цялата територия на бъдещата федерация, използването на албанската държавна символика, наред с македонската, на всички равнища на властта, въвеждането на общо федерално знаме, президентски избори на принципа на ротацията между представителите на македонската и албанската общности, формиране в отделните субекти на федерацията на собствени армии, милиции и съдебни органи. Според съставителите на тази декларация, границите, разделящи двата субекта, трябва да станат „предмет на по-нататъшно обсъждане”.

Декларацията за образуването на „Република Македония Илирида” беше приета и публикувана само няколко дни след признаването на косовския суверенитет от Македония и Черна гора. Което за пореден път показва, че албанците в Македония (или поне част от тях) се готвят да повторят пътя на съплеменниците си от Косово.

Впрочем, всички изброени по-горе искания напълно съответстват на принципите, заложени в Платформата за разрешаване на албанския национален въпрос (1), обнародвана от Албанската академия на науките през 1998, както и в Декларацията, приета на 22 май 2001 в косовския град Призрен (2). В двата документа се формулира националната политика на албанците в региона, насочена към промяна на техния социален и държавен статут, с постепенното нарастване на броя им от 12 до 20 милиона души. Като основна национална задача се определя по-нататъшното използване на демографско-миграционния ръст на албанската мюсюлманска общност: на първо място, в Косово, след провъзгласяването му за „втора албанска държава”; на второ място, в Македония с превръщането и в македонско-албанска федерация; на трето място, в Черна гора, на четвърто – в Южна Сърбия и, на пето, в Гърция, където следва да се активизира борбата за увеличаване правата на албанските малцинства.

На второ място, в медиите се появиха съобщения за възобновяване мисията на Международната кризисна група (чието седалище е в Брюксел) в Македония и евентуалното повторно назначаване на Едуард Джоузеф за неин ръководител, или пък определянето му за специален пратеник на САЩ за Балканите. Самият Джоузеф, който ръководеше мисията на групата в Македония през 2001-2003, в момента активно работи да бъде назначен за специален съветник за Балканите и Македония, в администрацията на президента Барак Обама.

В същото време, както твърди ираелският анализатор Сам Вакин, който дълги години живя и работи на Балканите (а през 1999-2002 беше икономически съветник на македонското правителство), в САЩ са се появили съобщения, че американците възнамеряват да ерозират позициите на сегашното македонско правителство, като, според него, водеща роля за това може да бъде отредена именно на Международната кризисна група. Тук е мястото да напомня, че навремето в ръководството на групата влизаха знакови фигури, като Джордж Сорос, Збигнев Бжежински и Уесли Кларк.

На трето място, не чак толкова отдавна, професорът от Вашингтонския университет за национална отбрана и бивш заместник началник на Балканския отдел на ЦРУ Стивън Майърс подчерта необходимостта „от мирна промяна на границите на Балканите”, съобразно „новите етнически реалности”. При това, той изрично предупреди, че тези промени ще засегнат и Северозападна Македония. Според него, това би отговаряло на „демократичното и напълно легитимно право на албанското население да живее в границите на онази държава, в която самото то иска да живее”.

Всички тези изявления съвпаднаха с две важни международни събития – разполагането в Косово на частите на EULEX (т.е. Мисията на ЕС в Косово), символизиращи новата роля на Европейския съюз на Балканите, и началото на мандата на Барак Обама.

Очевидно „балканските съюзници” на САЩ и ЕС измежду албанците и техните „лобисти” в международните организации вече имат готова програма, която ще се опитат да реализират. Тя включва провеждането на референдум в Македония, след което да последва обявяването на албанска автономия. В същото време те очакват, че евентуалното изостряне на междуетническите отношения ще даде повод за падането на сегашното македонско правителство и би оправдало въвеждането на части на НАТО в страната. Тоест, действително става дума за съвсем конкретен план за действия, от който ще се ръководят радикалните албански елементи в Македония, разчитайки и на подкрепата на новата американска администрация.

 

Бележки:

1. Платформа за решавање на албанското национално прашање, Академија на науки на Република Албанија, Шкенца, Тирана, 1998.

2. Призренска декларација, Државна библиотека Климент Охридски, Скопjе 2001.

 

* Политолог от Република Македония, през 2009 защитава докторската си дисертация на тема „Албанското въстание в Македония през 2001: исторически корени и политически последици”.

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020