Западните санкции срещу руския нефтогазов комплекс и ответните мерки на Москва

Блокирането на достъпа до експертизата и финансовия ресурс на енергийните компании от САЩ и ЕС, в контекста на изчерпването на старите основни находища, представлява сериозно предизвикателство пред руската енергийна и национална сигурност.

В отговор, Русия предприема широк спектър от военни, дипломатически, икономически и дезинформационни мерки. Настоящото проучване си поставя за цел да анализира, от гледната точка на Руската Федерация, възможностите за ограничаване на загубите в нейния нефтогазов комплекс и мероприятията по преодоляване на ефектите от наложените санкции.

Основният изследователски въпрос, на който се търси отговор в проучването е: какви мерки предприема Руската Федерация за преодоляване на негативните въздействия върху нейния нефтогазов комплекс, произлизащи от санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС? Анализът е осъществен при придържане към алгоритъма за критично мислене, разработен от Линда Елдър и Ричард Пол[1].

Санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС срещу нефтогазовия комплекс на Руската Федерация

Целта на санкциите, наложени от САЩ срещу Руската Федерация и ограничителните мерки на ЕС, е принуждаването на руското политическо ръководство да преустанови действията си по застрашаване на мира, сигурността, стабилността, суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В настоящото  изследване няма да се разглеждат геополитическите аспекти на украинския конфликт и интересите на засегнатите страни, а само последствията от горепосочените рестриктивни мерки спрямо руския нефтогазов комплекс и действията на Русия за преодоляване на възникналите негативни въздействия.

В контекста на постоянно изострящите се отношения между Вашингтон и Москва, Съединените щати решиха да разширят обхвата и съдържанието на санкциите срещу Руската Федерация. На 2 август 2017 влезе в сила Законът за противодействие на противниците на Америка, посредством санкции [Countering America's Adversaries Through Sanctions Act - CAATSA]. Съгласно CAATSA, президентът на САЩ не може едностранно да премахне санкциите срещу Руската Федерация (необходимо е одобрение от Конгреса). Чрез този закон се разширяват рестрикциите спрямо руския нефтогазов комплекс и финансовия сектор на страната.

Съгласно раздел 232 от CAATSA, Съединените щати могат да налагат санкции не само срещу физически и юридически лица, намиращи се под под американска юрисдикция, но и срещу такива под чужда юрисдикция, които инвестират, продават, дават под наем, или предоставят стоки, услуги, технологии и информация, в подкрепа на поддържането, модернизирането или осъществяването на ремонтни дейности на вече съществуващи или изграждането на нови руски енергийни експортни тръбопроводи, когато пазарната цена на тази подкрепа се равнява на/или е над 1 милион щ.д., или за период от 12 месеца се равнява на/или надхвърля 5 милиона щ.д.[2]

Този раздел от CAATSA се възприема като застрашаващ осъществяването на проекта „Северен поток 2“ и по тази причина поражда сериозни противоречия в рамките на Европейския съюз. Към момента тълкуването на документа остава двусмислено, като по думите на полския премиер Матеуш Моравецки, това „е крайно незадоволително“. При посещението на държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън (и.д. до 31.03.2018) в Полша на 27 януари 2018, Моравецки подчертава, че е необходимо „Северен поток 2“ да попадне под санкциите на CAATSA[3]. От друга страна, още на 15 юни 2017 германският външен министър Зигмар Габриел и австрийският канцлер Кристиан Керн (до 18 декември 2017) в съвместно изявление осъждат намерението на САЩ за разширяване на санкциите срещу Руската Федерация. Според тях, мерките на САЩ са насочени към гарантиране на собствените им икономически интереси и представляват недопустима намеса в енергийния сектор на региона[4].

В допълнение, CAATSA прави много малко вероятно в бъдеще Трансадриатическият газопровод да бъде използван за пренос на руски газ, идващ от „Турски поток” към Италия. Подобно намерение беше изразено в началото на 2017 от Александър Медведев, зам. председател на Управителния комитет на Газпром[5], но посоченото съдържание на раздел 232 от CAATSA, може да откаже акционерите в Трансадриатическия газопровод от подобен ход. Успоредно с това, в раздел 233 от CAATSA се налагат и ограничения върху инвестирането или подпомагането на приватизацията на държавни активи в Руската Федерация[6]. CAATSA се превърна и в основа за промяна на директивите относно „секторните санкции“, администрирани от Службата за контрол на чуждестранните активи към Департамента по финансите на САЩ [СКЧА-ДФ САЩ].

На 16 юли на 12 септември 2014 Службата издава четири директиви по прилагане на изпълнителна заповед №13662 на президента на САЩ. Субектите спрямо които са насочени те, са определени в Списък с идентификационни данни за секторни санкции (Sectoral Sanctions Identifications List [SSI]). В допълнение е издаден и Списък със специално обозначени граждани и блокирани лица (Specially Designated Nationals And Blocked Persons List [SDN]), с които се забранява каквато и да е съвместна дейност. Горепосочените санкции се прилагат съответно и към юридически лица, които се владеят 50% или повече от субекти по SSI и SDN. Актуалните варианти на директиви 1 и 2 са от 29 септември 2017, директива 3 от 12 септември 2014 и директива 4 от 31 октомври 2017, като от тях директиви 2 и 4 имат най-голямо значение за нефтогазовия комплекс на Руската Федерация.

С директива 2 се забраняват транзакциите, осигуряването на финансиране и предоставянето на нови дългови инструменти, с период до падежа по-дълъг от 60 дни, по отношение на посочените в SSI субекти по тази директива (руски енергийни компании)[7]. От своя страна, директива 4 допълва санкциите срещу руския енергиен сектор, като в първоначалния си вариант забранява „предоставянето, експорта и реекспорта, пряко или непряко, на стоки, услуги и технологии, които могат да се използват за проучване или добив на суров нефт в дълбоки води (152.4 м), в шелфовите залежи в Арктика (отвъд Северния полярен кръг) или шистови проекти“, които имат потенциал да произвеждат суров нефт, в Руската Федерация. В последният си вариант от 31 октомври 2017, обхватът и е разширен: посочва се, че от 29 януари 2018 гореизброените ограничения ще се прилагат и към проекти навсякъде по света, имащи потенциал да произвеждат суров нефт, в които субект по директивата притежава 33% или по-голям дял от собствеността, или контролира над 50% от гласовете в съответното дружество[8].

В допълнение, на 6 август 2014 Бюрото по промишленост и сигурност на Министерството на търговията на САЩ (Bureau of Industry and Security [BIS]) изменя Правилата за администриране на износа (Export Administration Regulations), с оглед въвеждане на изискване за лиценз при експорта на определени изделия към Руската Федерация, ако износителят знае, че въпросните изделия ще се използват пряко или непряко за проучване и добив на суров нефт и природен газ в дълбоки води, арктически офшорни локации или шистови формации на нейна територия, или пък има съмнения че изделието ще се ползва в такъв проект[9]. BIS се придържа към политика на отказ на подобни лицензи, като тези изделия са подробно описани и най-общо засягат елементи, критични за функционирането на нефтогазовия комплекс на Руската Федерация.

Санкциите срещу Русия, налагани от Дирекцията за контрол на търговията с отбранителни изделия към Държавния департамент на САЩ (Directorate of Defense Trade Controls), нямат пряко отношение към настоящото изследване.

От своя страна, ЕС започва да въвежда ограничителни мерки срещу Руската Федерация от март 2014. Тяхната правна рамка се определя от 4 решения (2014/119/CFSP, 2014/145/CFSP, 2014/386/CFSP, 2014/512/CFSP) и 4 регламента (№ 208/2014, № 269/2014, № 692/2014, № 833/2014), както и от последващите решения за изменение и регламенти за изпълнение. Забранява се продажба, доставка, трансфер или износ, пряко или непряко, на съоръжения и технологии, свързани с транспорта, телекомуникациите, енергетиката, търсене, проучване и добив на нефт, газ и минерални ресурси на компании, регистрирани в Крим или Севастопол, или за използване в този регион, както и прякото или непрякото предоставяне на техническа помощ, финансиране или брокерски услуги, свързани с горепосочените стоки и технологии[10].

Успоредно с това се изисква предварително разрешение за пряката или непряка продажба, доставка, трансфер или износ на изделия, подходящи за проучване и добив на нефт във води с дълбочина по-голяма от 150 метра, в крайбрежната зона отвъд Северния полярен кръг, и проекти с потенциал за добив на нефт от ресурси, намиращи се в шистови пластове, чрез хидравлично разбиване, ако тези изделия са предназначени за използване в Русия, включително в нейната изключителна икономическа зона и континенталния и шелф[11]. В допълнение се забранява и прякото или непряко предоставяне на свързани услуги, необходими за споменатите по-горе категории проекти за проучване и добив в Русия[12].

Осъщественото дотук показва, че налице е значително сходство между санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС, наложени срещу Руската Федерация, но американските санкции са с по-широк пространствен обхват и съдържание.

Уязвимите места руския нефтогазов комплекс и негативните въздействия на наложените санкции и ограничителни мерки

С постепенното изчерпване на леснодостъпните залежи на енергоносители, се повишава значенито на морските находища. Целта на санкциите и ограничителните мерки на САЩ и ЕС е да се наруши развитието на нефтогазовия комплекс на Руската Федерация и да се ограничи руското производство на първична енергия в средносрочен и дългосрочен план. Към момента добивът на суров нефт в Русия е на рекордно високи нива, но това е резултат от екстензивното развитие на съществуващите находища и без разработването на нови залежи ще бъде невъзможно това равнище да се поддържа и през 20-те години на века. Показателен е примерът с находището Южно-Киринское, което попада под ограниченията на САЩ през август 2015 и разработването му на практика е блокирано[13]. На свой ред, това се отразява негативно върху амбициите на Руската Федерация за разширяване капацитета на завода за втечнен природен газ в Пригородное (Сахалин-2).

Руските енергийни компании не притежават капацитет за самостоятелно търсене, проучване и добив на енергоносители в шелфови формации, особено в дълбоки води. В Русия никога не е произвеждана, или дори само проектирана, сондажна техника за работа в морски участъци[14]. През 1998 е инсталирана първата морска нефтодобивна платформа в Русия - „Моликпак“, докато в САЩ първите опити за добив на енергийни ресурси от дъното на сладководни басейни са осъществени още в края на XIX век. Лукойл самостоятелно разработва залежи в Каспийско море, но на много малка дълбочина (7-11 метра при находище Владимир Филановски)[15]. До налагането на санкциите и ограничителните мерки, руският нефто-газов комплекс разчиташе на компании от САЩ и ЕС за по разработването на труднодостъпните морски находища.

В периода преди въвеждането на рестриктивните мерки срещу руската държава, нейните енергийни компании, дори когато притежават необходимото технологично равнище, не желаеха да инвестират в местното производство на оборудване за морски сондажи и добив, понеже необходимите им количества са прекалено малки, а вносът при тогавашните условия беше по-изгоден вариант[16]. В резултат е налице значителна уязвимост в нефтогазовия комплекс на Руската Федерация, чието преодоляване в условията на затруднен достъп до капитали изглежда малко вероятно в средносрочен план и към момента неизбежно води до загуби. Дори в Плана за мероприятия по заместване на вноса в нефтената и газовата промишленост на Руската Федерация се посочва, че настоящото ниво на зависимост по отношение на технологиите за добив на нефт и газ в шелфови формации (80-90%), може да бъде намалено до 2020 най-много до 60-70%[17].

Разработването на арктическите залежи е ключово за развитието на руския нефтогазов комплекс. Споменатата по-горе невъзможност за самостоятелно разработване на морски находища ограничава достъпа до огромните залежи на енергоносители в руския арктически шелф. Тежките метеорологични условия отвъд Северния полярен кръг допълнително затрудняват дейностите по търсене, проучване и добив. През август 2014 главният изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин заяви, че Арктика ще стане „нова Саудитска Арабия“, а два месеца по-късно подчерта, че компанията му може самостоятелно да продължи сондажните работи и цялостното разработване на 55-те морски блока (вж. фиг. 1), които тя притежава в Русия (включително и в Северния ледовит океан)[18][19]. Тези твърдения не отговарят на действителното технологично равнище на руските енергийни компании, но разкриват амбиции за развитие на способности.

Фигура 1. Лицензионни участъци в континенталния шелф на Руската Федерация, собственост на ПАО „НК Роснефт“

Показателно е, че към момента функционира само една руска морска нефтодобивна платформа в Арктика (Приразломная), собственост на ПАО „Газпром нефт“, за чието изграждане са използвани елементи от стара конструкция на Conoco[20][21]. Друг пример, потвърждаващ посоченото по-горе, е невъзможността на Роснефт да продължи самостоятелно разработването на залежите в трите блока на находището „Восточно-Приновоземелски” след оттеглянето на Exxon Mobil през октомври 2014, в резултат от наложените рестриктивни мерки. За последвалия период Роснефт осъществява там единствено триизмерни сеизмични проучвания и геохимически анализи[22]. В официални документи на Exxon Mobil (информация за капитала на дружеството), публикувани на 28 февруари 2018, се обявява решението на компанията окончателно да преустанови участието си в съвместните арктически проекти с Роснефт[23].

Потенциалът на арктическия шелф на Руската Федерация и въобще на морските находища на страната, оправдава полагането на значителни усилия за преодоляване на проблемите по извличане на ресурсите в тях. Въглеводородните залежи в морските участъци по северното крайбрежие, Далечния Изток и южните руски морета, се равняват на 41.5 млрд. тона нефтен еквивалент[24]. Това количество е сравнимо с 54 пъти годишното производство на първична енергия на всички държави от ЕС. Въпреки това, темповете, с които се извличат в момента тези енергоресурси, са незначителни. В края на 2016 производството на нефт и газ от шелфови формации на Роснефт възлиза на 7 млн. т.н.е.[25], т.е. биха били необходими 5928 години, за да бъде извлечен целият им ресурс, при настоящото равнище на добива. Тези данни илюстрират както високия потенциал на морските залежи за енергийната сигурност на Русия, така и нейната неспособност да го използва в момента.

Очаква се до 2035 производството на суров нефт от шелфови формации да достигне 9.5% от общото добивано количество, а до 2050 само арктическите офшорни залежи ще осигуряват 20-30% от руския нефтен добив[26]. Достигането на подобни равнища на производство изисква успешното преодоляване на вече описаните технико-технологични слабости на руския нефтогазов комплекс. Към момента находища като това в близост до Туапсе, които са на дълбочина между 1000 и 2000 м, остават отвъд технологичните възможности на руските компании[27]. Най-развити способности в това отношение притежават ООО „Буровая компания ‘Евразия“ и ООО „Газпром бурение“, които могат да осъществяват сондажи на относително малки дълбочини. Руските сондажни компании не публикуват никаква информация относно техническия си парк, но най-вероятно броят на платформите им от всякакъв тип е между 1000 и 1900 единици, от които, по оценки на руската консултантска агенция „Текарт“, само 900 са били в оперативно състояние през 2016.[28]

Санкциите и ограничителните мерки на САЩ и ЕС могат да предизвикат спад в производството на нефт и природен газ в Руската Федерация с от 3% до 5% още до 2020, а в случай че добивът от старите находища падне с 12-15% до 2025, очакваното равнище на производството от морските залежи няма да е достатъчно за да компенсира разликата[29]. Очаква се в периода 2010-2035 добивът на природен газ от Надим-Пур-Тазовский регион да намалее от 531 млрд. куб. м./год. до 333 млрд. куб. м./год.[30] Подобен рязък спад ще е предизвикателство за нефто-газовия комплекс на Русия и амбициите ѝ да запази ролята си на основен доставчик на енергоносители на европейския пазар. Всичко това повишава значимостта на Баженовската шистова формация, намираща се в Западен Сибир. На дълбочина от приблизително 2.5 км, върху площ от 1 млн. кв. км, са разположени 18 трилиона тона органична материя, т.е. 1.2 трилиона барела суров нефт, от които около 75 млрд. могат да бъдат извлечени при настоящото технологично равнище[31]. Този ресурс обаче, с изключение на Салимската група находища, остава недостъпен за руските енергийни компании.

Успоредно с това, наложените рестриктивни мерки и спадът на цената на суровия нефт през 2014 водят до значителни промени в руския пазар на услуги, свързани с нефто-газовия комплекс: сондажните дейности намаляват с 4.1% през 2014, спрямо 2013.[32] През последните три години постепенно се възстановява обемът на сондажните работи, но при нарастваща цена за метър сондаж (виж. фиг. 2). Причините за тези промени в разходите са свързани и с ръста на дела на хоризонталните сондажи – от 2008 до 2015 той е нараснал 4.3 пъти. При изчерпването на леснодостъпните находища, цените за метър сондаж се повишават поради постоянно увеличаващите се средни стойности при дълбочините на сондажите и необходимостта от извършване на високотехнологични дейности като странично търсене[33].

Фигура 2. Средна цена за метър сондаж 2011-2016 (в хил. рубли)

Санкциите на САЩ са насочени и към ограничаване на глобалното присъствие на руските енергийни компании. Въпреки това, директива 4 на СКЧА-ДФ на САЩ по прилагане на изпълнителна заповед №13662 на американския президент не засяга осъществяващите се към момента проекти на Лукойл в Румъния, Ирак и Гана, тези на Газпром нефт в Ирак, както и проектите на Роснефт във Венецуела[34]. 33%-ният праг на собственост позволява на руските компании да продължат в по-ограничени рамки участието си в глобалния енергиен пазар, но неизбежно, пряко и непряко, възможностите им за инвестиции в чуждестранни проекти ще бъдат затруднени.

Мерките на Москва за преодоляване на негативните въздействия върху нефтогазовия и комплекс на санкциите на САЩ и ограничителните мерки на ЕС

Глобалната финансова и икономическа криза засегнаха енергийното потребление в държавите вносителки и ограничиха печалбите на руския енергиен сектор. Спадът на цените на нефта в световен план през последните години, строгите европейски политики за либерализиране на търговията с енергоресурси и наложените от САЩ санкции допълнително затрудниха възможностите на Москва за разширяване на пазарното присъствие на руските компании и изпълнението на планираните бюджетни приходи.

Тъй като износът на енергийни суровини е ключов за осигуряването на приходи в държавния бюджет и гарантиране на икономическата и социалната стабилност и просперитета на Русия, Москва е заинтересувана от поддържането на държавен монопол и високи износни цени на енергоносителите.

Постигането на баланс между външно- и вътрешнополитическите приоритети и необходимостта от икономическо развитие налагат на Русия да увеличава износа на енергоносители, като поддържа високи износни цени. За целта Москва фокусира действията си върху няколко приоритетни направления: актуализиране на субсидирането на вътрешния пазар, диверсифициране на маршрутите за износ на енергийни суровини към Европа, разширяване на външните пазари, диверсифициране на изнасяните енергийни ресурси, развитие на отношенията с конкурентите от Централна Азия, разкриване на нови пазари в Азия, укрепване на партньорството с чуждестранни компании, намаляване на зависимостта на руската икономика и бюджет от цените на нефта и природния газ, разработване на нови находища (преди всичко в Източен Сибир и Арктика).

Една от първите мерки, които Русия предприе за да се справи с натиска върху енергийния ѝ комплекс, беше намаляването на субсидиите за вътрешния пазар, с което се целеше повишаване на енергийната ефективност, намаляване на консумацията и освобождаване на ресурс за повишаване на износа. Поради негативното влияние върху социалната стабилност и други вътрешнополитически причини, предвиденото поетапно нарастване на суровината на вътрешния пазар беше „замразявано“ неколкократно, като сроковете за изравняването на цените с тези в Европа до 2016 не бяха спазени.

Безспорно, от най-голямо значение за Руската Федерация е присъствието на европейския енергиен пазар, към който понастоящем Москва насочва около 60% от износа си на енергоносители. За да предотврати евентуалното прекъсване на доставките в резултат от търговски спорове или международни санкции, Русия изгражда нови маршрути за пренос на въглеводороди. Изграждането на „Северен поток 1“ и строителството на „Северен поток 2“ ограничават влиянието на Украйна и Беларус върху транзита на природен газ към Централна Европа. С подобен замисъл беше и планът за изграждане на „Южен поток“. Провалът му даде възможност на Турция да постигне реализация на дълго търсения от нея проект „Син поток 2“, вече под формата на „Турски поток“. В същото време, той даде надежда на Русия да търси алтернативен маршрут за доставка на газ за Европа по южния коридор (през Гърция, Западните Балкани и Италия).

Като цяло, пренасочването на газовите маршрути даде възможност на Москва в значителна степен да намали зависимостта си от транзита през Украйна и да намали стойността на украинската газопреносна система. В изпълнение на това стратегическо направление, с цел да преодолее уязвимите си места, Русия започна през 2012 износ на нефт от своя нов терминал на Балтийско море - Уст-Луга, който обслужва новия експортен нефтопровод „Балтийска тръбопроводна система 2“ (БТС-2, около 35 млн.т. годишно)[35] (виж фиг. 3).

Фигура 3. Маршрут на БТС-2

Въпреки наложените санкции, Русия съумява да реализира проектите си за пренасочване на своя износ към Европа – новите маршрути повишават сигурността на руските доставки, което, от своя страна, отговаря на интересите на европейските потребители.

Като друга защитна реакция на Русия може да се разглежда стремежът ѝ да се възползва от нарастващия потенциал на Китай, Южно Корея, Япония и на азиатския пазар, като цяло. Достъпността на пазарите в източно направление е благоприятна възможност Москва да увеличи бюджетните си приходи, да си осигури алтернативен пазар за изнасяните към момента в западно направление ресурси и да компенсира при необходимост евентуалните бъдещи загуби, породени от политиката на европейските държави за ограничаване на зависимостта от руските енергоностели[36].

Сред приоритетите на руския енергиен отрасъл е завършването на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“. Първият етап от проекта приключи през 2014 и осигурява износ на 58 млн.т. нефт годишно към китайския нефтопреработвателен комплекс Дацин и експортния терминал в Козмино (виж фиг. 4). Очаква се от 20 декември 2019 да започнат и доставките на природен газ за Китай по строящия се газопровод „Силата на Сибир“, като срокът на договора е 30 години, а очакваните приходи са в размер на 400 млрд. долара[37]. Освен това, той ще стимулира разработването на новите находища (Сахалин-3 и Чаяндинское) и изграждането на газопроводите „Алтай“ (30 млрд. куб.м.) и „Якутия – Хабаровск – Владивосток“ (38 млрд. куб.м.).

Фигура 4. Маршрут на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“ (в сиво)

С тези проекти Москва ще се опита в перспектива да изравни износа си на енергоносители към Китай с този към Европа. За осъществяване на тези амбиции ще способства и очакваното нарастване на търсенето на нефт (с 61%) и природен газ (със 186%) в Китай до 2035.[38]

За гарантиране на постъпленията в държавния бюджет и увеличаване на печалбите, руските енергийни компании се стремят към диверсифициране на изнасяните суровини. В това направление усилията са насочени към допълване на износа на нефт и природен газ с износ на вторични енергийни суровини. Във връзка с това се търси увеличаване на мощностите за рафиниране и придобиване на инфраструктура за доставка и дистрибуция на нефтопродукти в страните вносителки (Китай, Румъния, страните от Балканите, включително и България).

С цел нарастване на печалбите и постигане на бизнес-предимство, руската енергийна политика е насочена към развиване на партньорски отношения с чуждестранни компании. На базата на споделения икономически интерес, Москва разчита да защити енергийните си доставки от европейските правни и политически ограничения и да осигури достъп на своите предприятия до нови технологии за добив и преработка на суровини. За целта руските компании се опитват да придобиват дялове от европейските дистрибуторски мрежи и да затвърдят позициите си в тези пазари.

Чрез сътрудничеството с държави от Централна Азия и Близкия Изток, Русия се стреми да си осигури участие в техните инфраструктури за добив, производство и пренос на енергийни ресурси и да разшири възможностите на своите компании да предлагат, договарят и изнасят суровини и технологии при изгодни условия. Същевременно, развитието на сътрудничеството с тези страни дава възможност на Русия да влияе и да възпрепятства влизането на конкурентни доставчици на нейните пазари. В тази светлина би могло да се разглежда и участието на Русия в сирийския конфликт. Целта на Москва е ограничаване на възможността САЩ да поемат контрола върху енергийните ресурси в Близкия Изток и маршрутите за техния пренос.

За да бъде преодоляна зависиостта от валутния курс на долара и наложените от САЩ санкции, през август 2017 Владимир Путин възлага на правителството да подготви преминаването (от 1 януари 2018) на разплащанията в руските товарни терминали от долари към рубли, което важи основно за износа на нефт и нефтопродукти[39]. Успоредно с това, Русия предприема действия, чрез които да благоприятства връщане в страната на капиталите, изнесени от руски бизнесмени. Въвежда се амнистия на капитали за срок до 28 февруари 2019[40]. Участието на Руската Федерация в преговорите с ОПЕК и договарянето за ограничаване на добивите и възстановяване на по-високите цени на нефта и природния газ, съществували до началото на 2016, остава приоритетно направление за руското политическо ръководство.

В допълнение, за преодоляване на уязвимите места в енергийния сектор, още през 2016 руското Министерство на финансите си поставя задачата в периода 2018-2020 бюджетът на страната да се формира въз основа на нови правила, които да намалят зависимостта на икономиката от износа на енергоносители (и преди всичко на нефт)[41]. Според едно изказване от 2016 на председателя на Централната банка на РФ Елвира Набиулина, икономическият ръст от над 2% годишно (дори и при цена от 100 долара за барел) е постижим само след намаляване дела на износа на нефт в държавния бюджет. В резултат от предприетите мерки за диверсифициране на икономиката, Русия се превръща в доминиращ фактор на друг суровинен пазар – този на пшеницата, а част от приходите от износ на енергоресурси се заменят с тези от износа на селскостопанска продукция[42].

Заключение

Състоянието на нефтогазовия комплекс на Руската Федерация е ключов фактор за нейната икономическа и политическа стабилност. Той предоставя възможност за оказване на външнополитически натиск и влияние върху поведението на държавите, внасящи руски енергоносители. В същото време, към момента европейските държави нямат достъп до по-изгодни енергоресурси от руските. При това положение, различията във възприемането на този въпрос в рамките на ЕС и отвъд океана, остават непреодолими. Нанасянето на загуби на руския нефтогазов комплекс в средносрочен план може да доведе до поява на вторични рискове за европейските потребители (недостиг на суровини и повишаване на цените на количествата за износ), а в дългосрочен план най-вероятно ще принуди руската държава да намали зависимостта си както от европейския енергиен пазар, преориентирайки част от производствените си мощности към Азиатско-тихоокеанския регион и допълнително развивайки капацитет за производство на втечнен природен газ, така и от износа на енергийни ресурси, като цяло. Икономическите интереси на редица енергийни компании в САЩ също са засегнати от създалата се ситуация и това, на свой ред, поражда напрежение сред определени политически кръгове.

Макар и формулирани в друг исторически контекст, думите на Рудолф Кьелен за геополитиката на диагоналите, остават верни – единна и силна Европа е възможна само при наличието на сигурен „коридор“ от Северно море до Близкия Изток. Без да се отвори достъпа на европейските държави до енергоносителите в Близкия Изток, те няма да имат възможност за пълна свобода на действие по отношение на руската държава. При това положение за Русия се очертават две стратегически цели:

• Поддържане на обективни и субективни фактори, подкрепящи тезата че европейската икономика не може да функционира оптимално без достъп до руските енергийни ресурси;
• Предприемане на действия (включително и военни) за блокиране достъпа на ЕС до енергийните ресурси в Близкия Изток.

Бележки:

[1] Elder, L., & Paul, R. (2010). Analytic Thinking. Tomales. Foundation for Critical Thinking Press.

[2] Countering America's Adversaries Through Sanctions Act of 2017, Pub. L. No. 115-44, § 232.

[3] Reuters Staff. (2018). Poland wants U.S. sanctions to cover Nord Stream 2. https://www.reuters.com/article/us-europe-nordstream-usa/poland-wants-u-s-sanctions-to-cover-nord-stream-2-idUSKBN1FI134 [18.02.2018]

[4] Mazneva, E., & Donahue, P., & Shiryaevskaya, A. (2017). Germany, Austria Tell U.S. Not to Interfere in EU Energy. https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-06-15/u-s-toughens-stance-on-russian-gas-as-engie-defends-new-pipe [18.02.2018]

[5] Carbonnel, A., & Vukmanovic, O. (2017). EU gets wake-up call as Gazprom eyes rival TAP pipeline. https://www.reuters.com/article/us-gazprom-eu-tap/eu-gets-wake-up-call-as-gazprom-eyes-rival-tap-pipeline-idUSKBN15T1LC [18.02.2018]

[6] Countering America's Adversaries Through Sanctions Act of 2017, Pub. L. No. 115-44, § 233.

[7] Office of Foreign Assets Control. (2017, September 29). Directive 2 (as amended on September 29, 2017) under Executive Order 13662. https://www.treasury.gov/resource-center/sanctions/Programs/Documents/eo13662_directive2_20170929.pdf [18.02.2018]

[8] Office of Foreign Assets Control. (2017, October 31). Directive 4 (as amended on October 31, 2017) under Executive Order 13662. https://www.treasury.gov/resource-center/sanctions/Programs/Documents/eo13662_directive4_20171031.pdf [18.02.2018]

[9] 15 CFR 746.5(a)(1). https://www.bis.doc.gov/index.php/documents/regulation-docs/420-part-746-embargoes-and-other-special-controls/file [18.02.2018]

[10] Article 2b (1), Article 2b (2) (a), Article 2b (2) (b), Article 2c (1), Annex II, Council Regulation (EU) № 692/2014.

[11] Article 3, Council Regulation (EU) № 833/2014.

[12] Article 3a (1)(a)(b)(c), Council Regulation (EU) № 833/2014.

[13] Bradshaw, M. (2018). Russian sanctions slowing progress offshore Sakhalin. http://www.offshore-mag.com/articles/print/volume-77/issue-12/departments/beyond-the-horizon/russian-sanctions-slowing-progress-offshore-sakhalin.html [24.02.2018]

[14] Lossan, A. (2015). Russia admits lack of technologies for offshore oil production. https://www.rbth.com/business/2015/09/28/russia_admits_lack_of_technologies_for_offshore_oil_production_49605.html [24.02.2018]

[15] Lukoil. (2018). V. Filanovsky field. http://www.lukoil.com/Business/Upstream/KeyProjects/Filanovskyfield [24.02.2018]

[16] Kravets, V. (2015). RPI: Offshore Field Development in Russia: Are the Sanctions an Opportunity for Russian Companies to Fill the Void? https://rogtecmagazine.com/rpi-offshore-field-development-in-russia-are-the-sanctions-an-opportunity-for-russian-companies-to-fill-the-void/ [24.02.2018]

[17] Министерство промышленности и торговли Российской Федерации. (2015). Об утверждении плана мероприятий по импортозамещению в отрасли нефтегазового машиностроения Российской Федерации (с изменениями на 7 июня 2016 года). Точки 40-43. http://docs.cntd.ru/document/420286435 [24.02.2018]

[18] Byrne, J. (2014). Russia hopes to find ‘new Saudi Arabia’ in Arctic waters – Sechin. http://interfaxenergy.com/gasdaily/article/12643/russia-hopes-to-find-new-saudi-arabia-in-arctic-waters-sechin [24.02.2018]

[19] Kramer, A. (2014). The ‘Russification’ of Oil Exploration. https://www.nytimes.com/2014/10/30/business/energy-environment/russia-oil-exploration-sanctions.html [24.02.2018]

[20] Reuters Staff. (2017). Expanded U.S. sanctions may affect Russia's foreign expansion in oil and gas. https://www.reuters.com/article/russia-usa-energy-sanctions/expanded-u-s-sanctions-may-affect-russias-foreign-expansion-in-oil-and-gas-idUSL8N1N74IM [03.03.2018]

[21] TASS. (2011). Prirazlomnaya sea platform to be delivered to offshore oil field. http://tass.com/archive/659174/amp [03.03.2018]

[22] Rosneft. (2016). Annual Report 2016: For the Benefit of Russia. Стр. 92-93. https://www.rosneft.com/upload/site2/document_file/a_report_2016_eng.pdf [04.03.2018]

[23] Exxon Mobil Corp. (2018). XOM / Exxon Mobil Corp. FORM 10-K (Annual Report). https://fintel.io/doc/www.sec.gov/Archives/edgar/data/34088/000003408818000015/xom10k2017.htm [04.03.2018]

[24] Rosneft. (2018). Offshore projects. https://www.rosneft.com/business/Upstream/Offshoreprojects/ [24.02.2018]

[25] Ibid.

[26] Lossan, A. (2015). op. cit.

[27] Rosneft. (2018). Tuapse Trough. https://tuapsetrough.rosneft.com/business/Upstream/exploration/Prospective_projects/tuapsinsky_trough/ [24.02.2018]

[28] Gazprom Neft. (2017). Gazprom Neft: The Drilling Map of Russia, Russian Drilling Market Overview. https://rogtecmagazine.com/gazprom-neft-drilling-map-russia-russian-drilling-market-overview/ [03.03.2018]

[29] Kravets, V. (2015). op. cit.

[30] Министерство энергетики Российской Федерации. (2014). Энергетическая стратегия России на период до 2035 года. Стр. 114.

[31] Kemp, J. (2014). The Big One: Russia's Bazhenov shale: Kemp. https://www.reuters.com/article/us-russia-shale-kemp/the-big-one-russias-bazhenov-shale-kemp-idUSKBN0FN0GO20140718 [03.03.2018]

[32] Gazprom Neft. (2017). op. cit.

[33] Ibid.

[34] Reuters staff. (2017). op. cit.

[35] Марков, В. (2012). БТС-2: долгожданный запуск. http://www.vstoneft.ru/analit.php?number=236 [04.03.2018]

[36] Петкова, Д. & Попова, Д. (2017). Русия чака положително становище по иска срещу Третия енергиен пакет в СТО. https://www.investor.bg/evropa/334/a/rusiia-chaka-polojitelno-stanovishte-po-iska-sreshtu-tretiia-energien-paket-v-sto-248166/ [04.03.2018]

[37] News.bg staff. (2017). "Газпром" започва доставки на газ до Китай по нов газопровод до края на 2019-а. https://news.bg/int-politics/gazprom-zapochva-dostavki-na-gaz-do-kitay-po-nov-gazoprovod-do-kraya-na-2019-a.html [04.03.2018]

[38] Paraskova, T. (2017). China: Where natural gas market could boom next. https://www.usatoday.com/story/money/energy/2017/10/23/china-drives-natural-gas-demand-boom/790010001/ [04.03.2018]

[39] Петров, А. (2017). Путин одобрил идею оплачивать погрузку в портах РФ в рублях, а не долларах. https://www.m24.ru/articles/Vladimir-Putin/16082017/149331 [10.03.2018]

[40] News.bg staff. (2018). Русия печели от санкциите на САЩ. https://news.bg/world/rusiya-pecheli-ot-sanktsiite-na-sasht.html [10.03.2018]

[41] Коммерсант. (2017). Бюджет ждут новые правила. https://www.kommersant.ru/doc/3276349 [10.03.2018]

[42] Inosmi. (2017). Может ли Россия избавиться от нефтяной зависимости? http://inosmi.info/mozhet-li-rossiya-izbavitsya-ot-neftyanoy-zavisimosti.html [10.03.2018]

*Преподавател в Нов български университет