Откриването на подходящи за комерсиален добив находища на въглеводороди в пет полета, намиращи се в изключителните икономически зони на Израел (две), Кипър (две) и Египет (едно) в Източно Средиземно море, обуславя нов – енергиен, компонент в нерешените политически конфликти на тези държави.
Липсата на решение по Кипърския и Близкоизточния конфликт не позволява нормалното усвояване на разкритите находища на въглеводороди. Вместо това сме свидетели на нов етап във военното противопоставяне между Турция, от една страна, и Гърция-Кипър и Египет, от друга. Дори и малък трансграничен инцидент в акваторията на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър може да провокира дестабилизиране на общата обстановка по сигурността, усложнена от нерешения Близкоизточен конфликт и допълнително изострена от този в Сирия.
Досега Кипърският въпрос никога не е бил поставян в контекста на близкоизточното направление на политиките на Гърция и, особено, на Турция. Утвърдено е разбирането, че Кипърският въпрос е ключова част от съдържанието на гръцко-турските противоречия в региона на Егейско море. Новият общ енергиен компонент в Кипърския и Арабско-израелския конфликти налага промяна в разбирането на досегашния подход към тях. Енергийният компонент съдържа потенциал, оказващ пряко въздействие върху въпросните конфиликти, като би могъл или да спомогне за решението им, или пък да ги изостри допълнително.
Актуалната геоенергийна среда в Източното Средиземноморие и отражението и върху Кипърския въпрос
Енергийната програма на Кипър е изправена пред редица предизвикателства от геополитическо, финансово-икономическо и технологично естество. Кипърските находища се намират на значителна (над 2000 м), дълбочина, което изисква използване на най-съвременна технология за сондаж. Финансово-икономическата целесъобразност е поставена под въпрос от трайната тенденция на ниски цени на енергийните пазари, повишаване на енергийната ефективност и нарастване дела на алтернативни на въглеводородите източници в енергийния микс. Геополитическият риск е значителен поради наличието на нерешения Близкоизточен конфликт, Кипърския въпрос, а в последните седем години и на Сирийския конфликт, който пък поставя отново на дневен ред Кюрдския въпрос.[1] Ангажираните в тези конфликти глобални и регионални фактори също имат непосредствен интерес от разработване на находищата. В това отношение се откроява Италия, чиято енергийна компания Eni изпълнява концесионни договори с всички държави от региона: Кипър, Египет, Израел, Ливан, а в бъдеще вероятно и Сирия. Същевременно, Италия е както входна точка за ЕС, така и потребител за добитите в Източното Средиземноморие въглеводороди.
Програмата продължава с изпълнение на концесионния договор с италианската енергийна компания Eni и френската Total за изследване на участък №6 на ИИЗ. Сондажите започват на 01.01.2018 на дълбочина 1600 м и достигат до 3827 м, с прогноза за количества около 5 трлн. м3. Основание за големите очаквания от сондажите са данните, че находището Онисифорос в участък № 6 е от вида на египетското Зохр[2] и превишава по параметри находището Афродита (1,2 трлн.м3). Последното ще се разработва от английската компания Shell. Според кипърския енергиен министър, до този момент в ИИЗ на Кипър е потвърдено наличието на 4,5 трлн. м3.[3] Евентуален успех в този и следващите сондажи в участъци № 3 (Eni/Kogas) и № 10 (Exxon Mobil/Qatar Petroleum) ще превърнат Кипър в един от значимите енергийни фактори в Източното Средиземноморие. Като най-вероятен и предпочитан от енергийните експерти начин на експлоатация на кипърските находища на въглеводороди се очертава изграждането на тръбопроводна система до двата египетски терминала за втечняване на природен газ, откъдето с кораби да се транспортира към терминали за регазификация в Европа.
В случай че количествата се окажат по-големи, това може да направи финансово-икономически целесъобразно изграждането на собствен терминал за втечнен газ или реализация на проекта за т.нар. Източносредиземноморски коридор (Διάδρομος Ανατολικής Μεσογείου). През 2017 беше подписан меморандум по проекта за тръбопровод East Med между Кипър, Гърция, Италия и Израел. Проектът е във фаза детайлни технологични изследвания. Вариантът за коридор Кипър (Василико) - Гърция (Александруполис, Комотини) – България (Стара Загора) представлява идея за нов финансиран с европейски средства проект от взаимен интерес в контекста на общата политика за енергийна сигурност на ЕС. Всеки от вариантите е пряко свързан с проекта за терминал за втечнен газ край гръцкия пристанищен град Александруполис, поради което пряко касае и енергийната сигурност на България.
Политическата стратегия на Турция в Егейския и Средиземноморския регион е известна като Стратегическия план на Нихат Ерим от 1956. В него е изведен стратегическият интерес на Анкара да използва Кипърския въпрос в контекста на своята политика в Близкия Изток и, същевременно, да не се допуска гръцка намеса в провеждането на турската близкоизточна политика. За Турция, Кипърският въпрос е елемент от нейната политика по Близкоизточния въпрос, а не толкова от баланса в гръцко-турските отношения. Анкара се стреми да постигне „баланс” в отношенията с Гърция в Егейско море, докато по отношение на Кипър се полагат усилия да не се дорусне гръцката страна да пречи на свободното провеждане на турската близкоизточна политика. Ето защо, в съвременния геоенергиен контекст, Кипърският и Близкоизточният въпрос следва да се разглеждат комплексно, а не диференцирано.
Анкара и т.нар. „Севернокипърска турска република“ сключват (21.09.2011) договор за лимитиране на ИИЗ. Оттогава насам Турция неизменно протестира срещу всяко действие на Република Кипър по лимитиране на ИИЗ със съседните държави и проучванията в тях за разкриване на находища на въглеводороди. Турската страна претендира за права върху ИИЗ на Кипър и нейните териториални води до паралела 32˚ 16΄ 18΄΄ източна дължина.
Спорни участъци в ИИЗ на Кипър, според Турция
Анкара издава поредица от навигационни телекси[4], като дори използва военни средства, за да попречи на Кипър да проучва наличието на въглеводороди, стремейки се да формира нови условия в преговорите по Кипърския въпрос. Турски военни кораби попречиха (09.02.2018) на дейността на изследователски кораб на италианската компания Eni в участъци № 6 и № 3 на ИИЗ на Кипър. Освен това Турция оспорва териториалните въздушни и морски граници на Кипър в участъците № 1, 3, 6, 7, 8 и 13 на кипърската ИИЗ[5]. В резултат беше провален концесионният договор на фирмата Eni с кипърската държава с произтичащите от това значителни финансови загуби, поради пропуснатия срок за изпълнение. Налице е риск за по-нататъшното реализиране на енергийната програма на Кипър, която включва през втората половина на 2018 нови изследвания в участък № 10 на базата на концесионен договор с консорциума Exxon Mobil и Qatar petroleum.
От страна на международните институции липсва по-сериозна реакция срещу турските действия, въпреки отправените демарши от кипърска страна. Днес Турция представлява незаобиколим фактор в Близкия Изток и, в частност, в Източното Средиземноморие, поради което е в състояние да диктува условия.[6] Кипър се оказва в неблагоприятна ситуация, тъй като не разполага с политически или военни средства за да се противопостави ефективно на агресивната турска политика.
Нараства рискът от непреднамерен инцидент, вследствие на струпването на военноморски съдове в района. Трябва да се отбележи, че паралелно на турската провокация в ИИЗ на Кипър, има място инцидент със сблъсък между гръцки и турски патрулен катер в района на групата скалисти острови Имия (Кардак), чиято териториална принадлежност е спорна между Гърция и Турция. Налице е и ясно изразена тенденция на скокообразно нарастване на турските провокации в Егейско море и Източното Средиземноморие. През периода 2009-2017 броят им нараства от 90 (2009) на 3317 (2017).[7]
Предварителното условие на Анкара е проучвателната дейност да се възобнови само, ако това стане с равноправното участие на турско-кипърската общност или тя да бъде замразена до намиране решение на Кипърския въпрос. Същевременно, условието се обвързва със съдържанието на неговото решение, което следва да се основава на формула от две държави. Тоест, новата основа за подновяване на преговорите по Кипърския въпрос трябва да съдържа изрично дефиниране на енергийния компонент.[8] Президентът Никос Анастасиадис заявява, че в условия на отправяне на заплахи от турска страна преговорите са невъзможни. Вместо това, първо трябва да бъдат създадени подходящите предпоставки.[9]
Очертания на проект за ИИЗ на Гърция
На свой ред, Гърция подготвя обявяване на своя ИИЗ (виж картата). Напрегнатата атмосфера в гръцко-турските отношения не позволява на гръцката страна да предприеме инициатива. Ползвайки правата си съгласно Международната конвенция за морско право (1982), Атина заявява готовност само за частично разширяване на своите териториални води от 6 на 12 морски мили в акваторията на Йонийско море. Проблемен е районът при остров Кастелоризо, наред със самия остров Кипър, тъй като Турция изтъква аргумента, че островите не са част от материк и, съответно, нямат континентален шелф, следователно са лишени от правото да определят свои ИИЗ.
След формирането на коалиционно правителство през 2016, Ливан активизира усилията си за регламентиране на дейността по проучване и експлоатация на енергийните ресурси в своята ИИЗ. Министърът на енергията и водните ресурси Аби Халил заявява, че Ливан е предоставил лиценз на международен консорциум да започне през 2019 сондажи за изследване наличието на находища на въглеводороди в участъци №э3 и № 9.[10] Консорциумът включва енергийните компании Total, Eni и Novatek. Правителството предвижда между 55% и 71% от евентуалните приходи да бъдат за страната.
Позицията на Гърция и Кипър в ООН против инициативата на САЩ за признаване на Йерусалим за столица на Израел беше причина израелската страна да отмени подписването на договор за сътрудничество между Израел, Кипър и Гърция в областта на превенцията и неутрализиране на последствията от замърсяване в случай на авария на енергийни инсталации. Провалено беше подписването на тристранен договор по този въпрос, както и на междуправителственото Споразумение за изграждане на газопровода EastMed. Сходен договор е в процес на подготовка и с Египет;
През декември 2017 ливанският парламент одобри концесионния договор между правителството на страната и международен консорциум от енергийните компании Total (40%), Eni (40%), Novatek (20%) за проучване на блокове № 3 и № 9 от ливанската ИИЗ. Израел реагира негативно, оспорвайки териториалната принадлежност на част от акваторията на блок № 9 от ИИЗ на Ливан. Спорът е за 7% от площта на блока, за който се смята, че е обещаващ за бъдещ добив. Посредник в спора са САЩ, но през 2016 Израел обяви, че инициативата е безуспешна и едностранно присъедини спорния участък към своята ИИЗ.[11] Отговорът на ливанската страна беше декларация на управляващата партия „Хизбула“, която заплаши с използване на сила, ако еврейската държава се опита да пристъпи към добив от спорния участък.
През декември Египет започна добив на природен газ от находището Зохр в своята ИИЗ, отдадено на концесия на италианската компания Eni. Правителствената цел е до 2020 да се достигне производствен капацитет от 28 млрд. м3 годишно. Това значително ще облекчи усилията на Кайро за осигуряване на енергоресурси за вътрешно потребление.
Руската Федерация играе водеща роля в следконфликтното възстановяване на Сирия. През 2013 и октомври 2015 сирийската страна сключва първите споразумения с Русия в тази област. По правителствени оценки сключените договори възлизат на 850 млн. евро.[12] През юни 2017 сирийското правителство сключва договор с руската компания Stroitransgaz, с който й предоставя 25% от продукцията на петрол и природен газ в страната. Сключени са концесионни договори от категорията „с приятелски държави“ за общо пет блока от ИИЗ на Сирия. Основен подизпълнител на Stroitransgaz за Сирия е компанията EuroPolis. Заслужава да се отбележи, че функциите по охрана и отбрана на инфраструктурата на руските енергийни компании в Сирия е възложена на добилата известност частна военна компания „Вагнер“. Последната има водещо участие (08.02.2018) в групировката от проправителствени и проруски паравоенни формирования, опитала се да поеме контрола над газовото находище Коноко, в провинция Дейр ез Зор, което се контролира от опозиционните Сирийски демократични сили, подкрепяни от международната коалиция начело със САЩ.[13]
Според сирийския министър на петрола и минералните ресурси Али Ганем, правителството в Дамаск е изготвило План за възстановяване на енергийната индустрия. Предвижда се практическата му реализация да стартира през 2019. В ситуация, когато сирийският режим не е в състояние да възстанови териториалния контрол източно от Дейр ез Зор, където са голяма част на ресурсите от петрол и природен газ, той е принуден да търси алтернатива в разработването на находища в крайбрежните териториални води и да договори собствена ИИЗ със съседните крайморски държави (Кипър, Ливан, Турция и Израел). Министърът прогнозира, че залежите на природен газ на страната възлизат на около 1,250 млрд. м3. Споразумението между сирийското правителство и руската енергийна компания Stroitransgaz предвижда отдаване на концесия на блок № 2 на ИИЗ на Сирия. Намеренията на сирийската страна са да реализира производствен капацитет 19 млн. м3 дневно, през 2018, и 24,5 млн.м3, за 2019, природен газ и 70 хил.б/дн и 219 хил.б/дн петрол.[14]
Според Министерството на енергията и минералните ресурси, към март 2017 загубите на сирийския енергиен сектор надхвърлят 65 млрд.щ.д.[15] Продължаващият конфликт обаче все още не позволява прилагане на сключените споразумения.
Енергийната сигурност, новият компонент на Кипърския въпрос
Дефинирането на енерген компонент в съдържанието на Кипърския въпрос се обуславя от качествено новото състояние на геополитическия и енергиен ландшафт в Източното Средиземноморие. През последните десет години са анонсирани множество проекти за усвояване на въглеводороди и пренос на електрически ток. Районът се очертава като стратегически важен в енергийно отношение с прогнозен годишен добив на природен газ около 20 млрд. м3. Формирани се са нови регионални геополитически оси Гърция-Кипър-Израел и Гърция-Кипър-Египет, като се подготвя и трета подобна ос: Гърция-Кипър-Йордания. Водеща в дневния им ред е темата за енергийното сътрудничество на основата на координирани политики по решаване на откритите геополитически въпроси – Кипърския и Близкоизточния.
Според дефиницията на Международната агенция за енергия за енергийна сигурност: „непрекъснат достъп до енергийни ресурси на достъпни цени“, инцидентът в блок № 6 на кипърската ИИЗ разкрива риска за сигурността на достъпа в нея. По-нататъшното разработване на енергийните находища се оказва обвързано с преговорите по Кипърския въпрос, което представлява ново предизвикателство пред решаването му.
Обективно погледнато, енергийният диспут следва да бъде поставен в дневния ред на бъдещи преговори между двете кипърски общности. Ще е необходим компромис от гръцко-кипърска и гръцка страна, тъй като Турция изглежда решена да наложи волята си, включително и с военни средства – нещо, което първите две по принцип не са в състояние да направят, защото това ще означава нов въоръжен конфликт в Източното Средиземноморие. Следователно, при възобновяване на преговорите по Кипърския въпрос, включването на енергийния компонент в глава „Икономика“ ще представлява реален напредък в намирането на решение.
Финансово-икономическата целесъобразност е фактор, въздействащ върху мотивацията на страните, дали да включат енергийния компонент в преговорите по глава „Икономика“. Същевременно, финансово-икономическата целесъобразност е и критерий за оценка на геополитическия риск за инвеститорите и енергийните компании преди предприемането на проучвателна дейност за наличие на въглеводороди. Финансово-икономическият показател, съотнесен към вероятността за политическото споразумение между двете общности и страните-гаранти на Кипър, очертава стойността на геополитическия риск за инвеститорите и енергийните компании.
Възможността за осигуряване на енергийна сигурност чрез постигане на самодостатъчност и диверсификация на енергийните доставки може да стимулира страните в преговорите. От значение тук е прогнозният финансово-икономически ефект за турско-кипърската общност, вследствие намаляване на зависимостта от монопола на Турция в ресурсно-енергийното осигуряване на Северен Кипър. Неблагоприятен момент е юридическата неяснота относно реализацията на енергийните проекти след евентуалното разрешаване на Кипърския въпрос чрез обединение. Юридическите рамки в двете му части са несъвместими, поради което се предвижда инкорпориране на правните норми в Северен Кипър като първично право на общоевропейската рамка. Не е ясно обаче, доколко това ще е възможно и приложимо по отношение на енергийните проекти.
Оценката на Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон, за актуалното състояние на геоенергийната обстановка в Източното Средиземноморие също разкрива значението на финансово-икономическата целесъобразност по отношение на перспективата за разработване на нови находища.[16] Финансово-икономическата целесъобразност не е в състояние да надделее над политическите противоречия и, оттам, над геополитическия риск, независимо от очевидните финансови ползи. Оценката в случая с Кипър е: „Ходът на преговорите за обединение определя доколко природният газ ще представлява проблем или решение, а не обратното“. Енергийният компонент се налага като нова съставка в решението на Кипърския въпрос.
Оценката на американския център се потвърждава и от изказването на турско-кипърския лидер Мустафа Акънджъ пред гръцкия вестник „Катимерини”: „Богатството на природен газ в ИИЗ на Кипър или ще превърне региона на Източното Средиземноморие в област на сътрудничество, или ще стане огнище на напрежение“.[17]
При посещението си в Гърция през ноември 2016 президентът на САЩ Барак Обама заявява, че Вашингтон разглежда решението на Кипърския въпрос като фактор за укрепване на енергийната сигурност в Източното Средиземноморие.
В този контекст посещение в Кипър осъществява (14.12.2016) и специалният пратеник по енергийните въпроси на САЩ Амос Хохстийн, който се среща с президента Анастасиадис и енергийния министър Георгиос Лакотрипис. С тях са обсъдени третият концесионен търг за проучване за въглеводороди в ИИЗ на Кипър, по-нататъшните правителствени инициативи по енергийната компонента и актуалното състояние на Кипърския въпрос. В изказване пред Комисията за международни отношения и подкомисията за Близкия Изток и Северна Африка и Комисията за науката, космоса и технологичното развитие в енергетиката Хохстийн заявява, че откриването на въглеводороди в акваторията на Израел, Кипър и, в бъдеще, вероятно на Ливан вече са предефинирали регионалните отношения и ще станат катализатор за нарастване на икономическото и политическо сътрудничество в сферата на интерконекторните връзки и енергийна интеграция. Във връзка с това той очертава енергийния ландшафт на Източното Средиземноморие, акцентирайки върху откриването през януари 2009 на находището Тамар, край Израел, от американската компания Noble Energy с капацитет около 7 трлн.фута3 природен газ; през 2010 на находището Левиатан с капацитет около 18 трлн.фута3 газ и през 2011 на находището Афродита, край Кипър, с капацитет около 4,5-5 трлн.фута3. Към това се добавя и разработването на находището Зохр при Египет от италианската компания Eni с капацитет около 30 трлн.фута3.
На свой ред, турско-кипърският лидер Мустафа Акънджъ дефинира наличието на енергийна компонента на Кипърския въпрос, способна да стане двигател, който да даде импулс в намирането на решение. Според него: „Най-значимият принцип за мира е икономическата взаимна свързаност (в Кипър, б.а.) и с решението на Кипърския въпрос това е възможно да се постигне. Посредством решението на Кипърския въпрос, не само природният газ на Израел, но и този на Кипър, ще могат да преминат през Турция и да се създаде един енергиен коридор“. Изявлението е ясен знак за обективното дефиниране на енергийната компонента, разглеждана като съставна част от икономическия сектор на Кипър. Следователно е необходим обособен подход към енергийната компонента в рамките на преговорите по глава „Икономика“ в цялостния процес за намиране решение на Кипърския въпрос, който е в основата на общата сигурност на Кипър и, съответно, на регионалната сигурност в Източното Средиземноморие. В същия контекст са и проектите за създаване на водна връзка от Турция към Кипър и на електропровод, свързващ Кипър с ЕС, през Турция, с разклонение към Израел.
Пример в това направление е постигнатото на 10.10.2016, по време на 23-тия Световен конгрес по енергия в Истанбул, споразумение между Русия и Турция по редица енергийни въпроси, сред които е предоставената възможност на турско-кипърската страна да бъде включена в стратегията на Турция за оползотворяване на възможностите за доставки на газ от Източно Средиземно море. Предложено е и енергийно споразумение за сътрудничество между Турция, Гърция, Израел, Египет и бъдещ Федеративен Кипър. В този контекст Турция и Севернокипърската турска република подписват (11.10.2016) Споразумение за доставка на електрически ток. Реакцията на официален Кипър е негативна, като се оценява, че по този начин се увеличава енергийната, икономическата и политическата зависимост на Северен Кипър от Турция.
Турско-кипърската страна многократно предупреждава, че преди постигане на споразумение по Кипърския въпрос е неприемливо Кипър едностранно да води дейност по енергийната компонента и още по-малко да пристъпи към експлоатация с търговска цел на въглеводородите в кипърските териториални води. Действията на гръцко-кипърската общност в тази посока ще провокират реципрочни действия на Турция за защита на икономическия интерес на турско-кипърската общност.
Интерес поражда отношението на Русия към хода на преговорите по Кипърския въпрос, което е в контекста на сирийския конфликт, като елемент от общата регионална геостратегическа руска политика. Външният министър на Русия Сергей Лавров посещава Кипър (02.11.2017), като поставя акцент върху енергийната компонента и Кипърския въпрос в неговата цялост.
Гръцко-кипърската страна не разполага с реална възможност да продължава с тактиката си на диференциране на спора за експлоатацията на въглеводороди от общия процес на преговори по Кипърския въпрос. Тази тактика е предпочитан от гръцко-кипърската страна вариант на преговорен процес, но не може да се приложи на фона на демонстрираната от турска страна решимост за използване на военни средства, за да се попречи на по-нататъшното реализиране на енергийната програма на Кипър.
Знак за промяна в нагласата на кипърската страна и въвеждане на енергийната компонента в съдържанието на Преговорна глава „Икономика“ е интервюто на президента Анастасиадис за вестник „Катимерини“ от 27.12.2016: „Енергийната компонента (природният газ) представлява важен двигател и стимул, който да накара Анкара да се съгласи на решение на Кипърския въпрос. Възможността, посредством кипърските енергийни находища, Турция да осигури покриване на част от енергийните си потребности и стратегическата цел да се наложи като регионален енергиен възел, може да накара Ердоган да направи необходимите отстъпки за споразумение“.
Заключение
Енергийната сигурност в Източното Средиземноморие представлява новото предизвикателство пред решението на Кипърския въпрос. Това предизвикателство е част от общата проблематика на Близкия Изток и Северна Африка в енергиен контекст – необходимост от хармонизация на националните енергийни политики; дефиниране на общи цели в тези политики; сериозен геополитически риск за сигурността и въздействие на тенденцията за развитие на нови енергийни технологии, алтернативни на въглеводородните.
Енергийни маршрути в Източното Средиземноморие
Критерият финансово-икономическа целесъобразност не е в състояние да надделее над политическите противоречия и оттам върху геополитическия риск, независимо от очевидните финансови облаги. Енергийният компонент може да се превърне както в двигател за позитивно, така и за негативно развитие в преговорите за решение на Кипърския въпрос.
Съпоставката между геополитически риск и финансово-икономическа изгода е в основата на решението за целесъобразността на участието в концесии по проучване и добив на въглеводороди в Източното Средиземноморие. Ефектът от геополитическия риск може частично да бъде минимизиран чрез осигуряване на клауза, която да гарантира продължаване на срока на действащите договори за отдаване на концесия при инцидент в сферата на сигурността.
Въпреки нежеланието на гръцко-кипърската страна, енергийният спор с Турция и турско-кипърската страна следва да бъде въведен в дневния ред на Преговорна глава „Икономика“ в бъдещи преговори за решение на Кипърския въпрос.
*Българско геополитическо дружество
[1] Вл. Чуков, Рецензия на докторска дисертация на автора, Военна академия, С., 07.02.2018.
[2] Данните се потвърждават от изявление на компанията Eni, Ανακοίνωση ΕΝΙ - Ενθαρρυντικά τα αποτελέσματα, http://www.philenews.com/oikonomia/kypros/article/487468/anakoinosi-eni-entharryntika-ta-apotelesmata
[3] Γ.Λακκοτρύπης: Καθοριστικοί οι επόμενοι 12 μήνες για ΦΑ, http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/472099/glakkotrypis-kathoristikoi-oi-epomenoi-12-mines-ga-fa
[4] Турция заявява, че очертанията на телексите са в рамките на турската ИИЗ, континентален шелф и района за провеждане на операции издирване и спасяване на т.нар. Севернокипърска турска република“, Θερμή Δευτέρα με navtex στον κόλπο Αμμοχώστου,http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/483185/thermi-deftera-me-navtex-ston-kolpo-ammochostoy
[5] Карта №2, Προσπάθεια Τουρκίας να φοβίσει τους κολοσσούς στην ΑΟΖ, http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/481725/prospatheia-toyrkias-na-fobisei-toys-kolossoys-stin-aoz
[6] Показателно за решимостта на Турция е изявление на президента Ердоган, с което директно заплашва, че ще превърне Източното Средиземноморие и Егейско море в нов Африн - Τουρκικές προκλήσεις στην ΑΟΖ: Στο κενό οι παρεμβάσεις, http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/489441/toyrkikes-prokliseis-stin-aoz-sto-keno-oi-parembaseis
[7] „Κλιμάκωση της τουρκικής προκλητικότητας δείχνουν και τα ετήσια στοιχεία, καθώς το 2017 οι παραβιάσεις του εθνικού εναέριου χώρου μας διπλασιάστηκαν: από 1.671 το 2016, έφτασαν τα 3.317. Αλλά και στις παραβιάσεις των χωρικών μας υδάτων παρατηρείται μεγάλη αύξηση. Από 299 το 2015, ανέβηκαν σε 414 το 2016 και το 2017 ήταν 6,6 φορές περισσότερες και έφτασαν τις 1.998. Αν πάμε μάλιστα ακόμη πιο πίσω, θα παρατηρήσουμε ότι το 2010 οι παραβιάσεις των χωρικών υδάτων στης Ελλάδας από τουρκικά σκάφη ήταν 133 και το 2009 μόλις 90.“, Τουρκικό «φέσι» στο Αιγαίο, αποκλεισμένη η Κύπρος
http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/491202/toyrkiko-fesi-sto-aigio-apokleismeni-i-kypros
[8] Интервю с турско-кипърския министър на енергетиката Йождил Нами, http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/493547/ozntil-nami-i-toyrkia-borei-na-stamatisei-oles-tis-erevnes
[9] Изявление на президента на Кипър Анастасиадис от 26.02.2018г., http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/493750/pagonoyn-to-adiexodo
[10] https://aawsat.com/english/home/article/1113976/energy-minister-lebanons-oil-and-gas-exploration-begin-2019
[11] Israel Decides to Annex ‘Maritime Triangle’ Disputed with Lebanon, http://english.aawsat.com/nazir-majli/news-middle-east/israel-decides-annex-maritime-triangle-disputed-lebanon
[12]Neil Hauer, To the Victors, the Ruins: the Challenges of Russia’s Reconstruction in Syria, 2017, http://www.syriauntold.com/en/2017/08/to-the-victors-the-ruins-the-challenges-of-russias-reconstruction-in-syria/
[13] Syria Aims To Begin Offshore Gas Exploration In 2019, https://oilprice.com/Latest-Energy-News/World-News/Syria-Aims-To-Begin-Offshore-Gas-Exploration-In-2019.html
[14] Syria to start offshore energy exploration in early 2019 -oil minister, https://af.reuters.com/article/commoditiesNews/idAFL8N1OD4SB
[15] пак там, Syrian Authorities Work out a Plan to Restore Oil and Gas Infrastructure, https://en.insidesyriamc.com/2017/10/27/syrian-authorities-work-out-a-plan-to-restore-oil-and-gas-infrastructure/
[16] Η Καλυψώ αλλάζει τα (ενεργειακά) δεδομένα
http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/491196/i-kalypso-allazei-ta-energiaka-dedomena
[17] Το έγγραφο για εκ περιτροπής που άναψε φωτιές στο debate
http://www.philenews.com/eidiseis/politiki/article/484628/to-engrafo-ga-ek-peritropis-poy-anapse-foties-sto-debate
