23
Чет, Май
25 New Articles

Черноморският регион във военната стратегия на Москва

брой 4 2018
Typography

Реализацията на руската Държавна програма за въоръжаването 2011-2020 скоро ще приключи. Междувременно, през февруари 2018 президентът Владимир Путин подписа новата военна програма на страната за периода 2018-2027.

Въпреки санкциите, икономическите трудности и намаляването на приходите от износа на петрол, руският военноморски флот доказа, че може да допринесе значително за укрепване позициите на Русия на международната сцена, което беше нагледно демонстрирано и по време на осъществената от Москва кампания в Сирия. Сред петте руски военноморски формирования: Северният флот, Балтийският флот, Черноморският флот, Тихоокеанският флот и Каспийската флотилия, именно в Черноморския флот бяха осъществени най-сериозните промени от 2010 насам. Въпреки сравнително скромните показатели, като количество и тонаж, неговите подразделения участват активно в различни операции в акваторията на Черно и Средиземно море, а отвреме навреме и в "световния океан", т.е. далеч отвъд пределите на Суецкия канал и Гибралтарския пролив. Новите платформи, приети на въоръжение в хода на реализацията на Държавната програма за въоръжаването 2011-2020, увеличиха възможностите на Черноморския флот, въпреки трудностите, които изпитва руският военно-промишлен комплекс при изпълнението на поставените цели.

Разположение на поделенията на Руския Черноморски флот

Черноморският флот неумолимо се трансформира в сила, защитаваща крайбрежните води на Русия, освен това той е в състояние да нанася удари с крилати ракети по цели, разположени далеч отвъд територията на непосредствените руски съседи. Флотът запазва и възможността си да действа в отдалечени акватории, включително в района на Леванта, т.е. в източната част на Средиземно море.

Доколко успешна е модернизацията на Черноморския флот

Истината е, че плановете за модернизация на руския Черноморски флот, съдържащи се в Държавната програма за въоръженията 2011-2020, не бяха изцяло реализирани според първоначалния замисъл. Днес обаче вече са налице сериозни резултати, като на първо място сред тях трябва да посочим, преустановянето на процеса на намаляване на оперативните възможности, който беше характерен за руския военноморски флот през 90-те години на миналото столетие, както и през по-голямата част от първото десетилетие на ХХІ век. В същото време, западните санкции, от една страна, както и прекъсването на кооперативните връзки между руския военно-промишлен комплекс и западната и украинската военни индустрии поставиха под въпрос изграждането на някои кораби, а завършването на други беше отложено във времето. От шестте първоначално планирани фрегати от серия 11356М (от типа на "Адмирал Григорович") бяха приети на въоръжение само три, тъй като за останалите не бяха доставени произвежданите в Украйна турбини. Очаква се през настоящата 2018 руската компания "Сатурн", чиито основен завод е в Рибинск, да започна да произвежда подобни турбини, с което да реши проблема. Малките ракетни кораби по проект 21631, както и противодиверсионните катери по проект 21980, до 2014 получаваха двигатели, произведени от германската компания MTU. Опитвайки се да ги замени след началото на кризата в Украйна, руският военно-индустриален комплекс беше принуден да се обърне към Китай, тъй като Германия прекрати сътрудничеството с Русия в тази сфера. Китайските двигатели обаче изглеждат проблематични, тъй като вероятно не са достатъчно мощни. В крайна сметка, само първите пет малки ракетни кораба по проект 21631 бяха снабдени с немски двигатели. Три от тях станаха част от Каспийската флотилия, която днес е в състава на Южния военен окръг, заедно с Черноморския флот. Другите два малки ракетни кораба пък бяха предадени на Балтийския флот.

Поставените от руското ръководство задачи за укрепване мощта на подводния флот в Черно море бяха изпълнени успешно, в резултат от което той беше попълнен с шест дизелови подводници по проект 0636.3. Те разполагат с крилати ракети "Калибър" и, заедно с фрегатите по новия проект 11356М и малките ракетни кораби по проект 21631, бяха използвани за нанасяне на ракетни удари по различни цели в Сирия от източната част на Средиземно море. Без значение, дали са разположени в района на Леванта, в източната част на Средиземно море или пък в Черно море, тези кораби са в състояние да поразяват цели, намиращи се в почти всяка точка на Европа, Северна Африка, Близкия Изток и някои райони на Централна Азия.

Съзнавайки наличието на определени технологични и финансови трудности, възникнали в резултат от санкциите и прекъсването на кооперативните връзки с чуждестранните производители, през 2014-2015 Русия реши да стартира реализацията на две нови програми за Черноморския флот - става дума за изграждането на малки ракетни кораби по проект 22800, както и на малки патрулни катери по проект 22160. Корабите по проект 22800 ще разполагат с крилати ракети "Калибър", макар че представляват леки надводни платформи, с водоизместимост само 800 тона. Седем такива кораба вече са в процес на производство, като всички са предназначени именно за Черноморския флот, а първият кораб от тази серия ще бъде приет на въоръжение още през 2018.

Междувременно ракетният крайцер от съветската епоха "Москва" (проект 1164), който е единственият кораб годен за действия в далечна морска зона в състава на Черноморския флот, съвсем скоро ще бъде подложен на мащабен ремонт и много сериозна модернизация. Не се изключва всичко това да бъде извършено в корабостроителниците на Севастопол. Истината обаче е, че Държавната програма за въоръженията 2011-2020 въобще не включваше каквото и да били обновяване, да не говорим за разширяване, на възможностите на руските флот в световния океан.

Спецификата на Черно море като театър на военни действия: разнопосочната отбрана на Русия

За разлика от други военно-морски театри, в Черно море Русия е длъжна да реализира т.нар. "разнопосочна отбрана" (Multidirectional Defense). От гледната точка на Москва, в акваторията на Черно море са налице две основни заплахи - на първо място, военноморската активност на НАТО (от типа на проведеното през май голямо морско учение на пакта „Морски щит 2018” с участието на 21 бойни кораба и 10 самолета) и, на второ, Украйна. Втората заплаха може окончателно да се оформи в средносрочна перспектива и ще идва едновременно от Черно и Азовско морета. Макар че Русия възнамерява да парира предизвикателствата от страна на НАТО с асиметричните си отбранителни възможности, включително създавайки в Черно море т.нар. зона на ограничение и забрана на достъпа и маневрите на противника (на английски този широко употребяван термин се обозначава като A2/AD – anti -access and area denial), както и с помощта на конвенционалното сдържане (ракетите "Калибър"), бъдещият потенциал на заплахите, свързани с възраждането на скромните по възможностите си военноморски сили на Украйна, изисква други решения. На първо място, следва да отбележа, че акваториите на Черно и Азовско море са единствения военноморски театър, където Русия се сблъсква с откровено враждебен съсед, с който води почти открита война. На второ място, в Киев демонстрират желание да създадат през следващите години т.нар. "москитен флот", включващ малки кораби с артилерийски и ракетни установки, което означава, че украинците се готвят да отправят асиметрична заплаха към разположения там по-мощен руски военноморски флот. Тъкмо поради това малките ракетни кораби, които Русия реши да изгради, са предназначени най-вече за противодействие на тази евентуална заплаха, особено в Азовско море, където руските кораби от малък клас, притежаващи висока скорост, могат да бъдат използвани за противодействие на възможни саботажни акции. Москва се безпокои най-вече от възможността Керченският мост, който наскоро беше изграден в района на Керченския пролив и свързва континентална Русия с полуостров Крим, да стане обект на диверсии и други провокационни действия.

Ето защо руснаците изграждат в басейна на Черно море няколко отбранителни линии. Първата от тях ще пресича акваторията на Азовско море и Черно море между Крим и Украйна, където корабите на руския военноморски флот могат в бъдеще да бъдат изложени на асиметрична заплаха от страна на (евентуално) възродения украински "москитен" военноморски флот. Както изглежда, скоростните катери от ново поколение "Раптор" по проект 22160 и малките ракетни кораби по проект 22800 ще допълват бреговата артилерия и авиацията с цел да се противодейства на това първо предизвикателство. Следва да подчертая, че в Черноморския флот, също както и в Балтийския и Северния флот, бреговите сили бяха преобразувани в армейски корпуси, разполагащи с голяма самостоятелност, като в същото време се гарантира и по-голямата им маневреност.

Втората линия на руската отбрана, преминаваща през акваторията на Черно и Азовско морета, се създава с цел да се противодейства на НАТО. Русия декларира доминацията си в басейна на Черно море и иска да има възможност да "затвори" тази зона с помощта на различни асиметрични средства, чиято цел е сдържането на военноморските сили на държавите от НАТО. Споменатите по-горе платформи (фрегатите от клас "Адмирал Григорович", подводниците клас "Кило" и ракетните кораби по проект 21631) са предназначени за изпълнението на тези задачи. Двете линии на отбрана могат да бъдат допълнени от платформите, разположени в големите руски реки (Волга и Дон), както и в Каспийско море. Третата линия на руската отбрана пък преминава през източната част на Средиземно море, където руските тактически военноморски сили присъстват от началото на 2000-те години. Именно Черноморският флот формира гръбнака на тази групировка, действаща в Източното Средиземноморие на ротационна основа. След началото на своята военна намеса в Сирия, Русия си гарантира военноморска и военновъздушна база на сирийска територия. Руснаците разположиха в тази страна своите зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, както и противокорабни ракетни комплекси "Бастион", в резултат от което корабите в състава на нейното тактическо съединение могат да се чувстват в относителна безопасност. От 2015 насам, фрегатите от проект 11356, подводниците от проект 0636.3 и крайцерът "Москва" формират гръбнака на тези тактически сили. Тъй като е ограничена от изискванията на Конвенцията от Монтрьо (1936) за турските проливи, Москва не може безпрепятствено да прехвърля дизеловите си подводници от Черно към Средиземно море и обратно. Затова можем да очакваме, че поне една или две подводници от новия клас "Кило" ще бъдат базирани в сирийското пристанище Тартус. Това ще накара руснаците да модернизират военноморската инфраструктура в Тартус за да осигурят необходимите условия за базиране на подводниците. На практика, тази трета линия на руската отбрана демонстрира способностите на Москва да проектира военната си мощ от една крайбрежна зона (Черноморския басейн) в отдалечена морска зона. Засега обаче е трудно да се каже, дали на Русия ще се наложи да формира подобна "благоприятна среда" за своя флот и в други части на света, както и, дали въобще е в състояние да го стори.

Крайбрежната зона и ракететите "Калибър" на Черноморския флот

С включването на дизел-електрическата подводница по проект 636.3 "Краснодар" в състава на Черноморския флот през 2017, Москва демонстрира намерение да увеличи военноморското си превъзходство в региона, разполагайки там съвременно ядрено и конвенционално оръжие, както и с помощта на асиметрични мерки за ликвидиране на съществуващото, според нея, стратегическо военно изоставане от НАТО. В основата на трилинейната разнопосочна руска отбранителна линия е използването на крилати ракети "Калибър", което позволява на Русия да осъществява ефективно "сдържане" с помощта на конвенционални средства. Заради трудностите, свързани с въвеждането в експлоатация на новите фрегати и тежки корвети, Москва стартира програма за изграждане на малотонажни кораби, които - въпреки това - разполагат със сериозно въоръжение. Руският военен министър иска да включи изграждането на подобни леки кораби в новата Държавна програма за въоръжаването 2018-2027. В тази връзка можем да очакваме в Черноморския флот да бъдат включени нови ракетни кораби (по проект 21631 или, което изглежда по вероятно, по проект 22800). Засега не са декларирани някакви намерения за обновяването на десантните кораби на Черноморския флот, макар че след 2011 именно на тях е възложената задачата да оказват подкрепа на сирийския режим. Това са остарели платформи от съветската епоха (кораби по проект 775 и проект 1171), които обаче са сравнително евтини и не е трудно да бъдат ремонтирани.

Запазващата се тенденция, да се акцентира върху защитата на бреговата линия (littoralization) и използването на крилати ракети "Калибър", донякъде говори за ограничените възможности на руския надводен флот. Засега не са известни планове за модернизация на флота в далечната морска зона, като вместо това програмата за въоръжаването в периода 2018-2027 предвижда възможност за строителството на фрегатата "Супер-Горшков" (проект 22350М), както и на тежки ракетни корвети (проект 20368).

Тъй като основните интереси на Русия са концентрирани в пространството на бившия Съветски съюз, няма необходимост от изграждането на скъпоструващ нов океански флот. Москва не може да си позволи да има такъв флот, а руските корабостроителници засега не са готови за изпълнението на подобна задача. Що се отнася до Черноморския флот, Русия ще се стреми да съхрани превъзходството му по отношение на потенциално враждебните и флоти, т.е. тя ще се съобразява с изискванията на Конвенцията от Монтрьо, ще укрепва Крим и ще акцентира върху използването на крилатите ракети "Калибър"

 

* Авторът е френски геополитик, зам. директор на аналитичния център Observo