28
Нед, Ное
6 Нови статии

Британският ислям

брой6 2008
Typography

Световното обществено мнение обикновено свързва присъствието на ислямската религия във Великобритания с масовата имиграционна вълна на работници от бившите и колонии Индия и Пакистан, в началото на миналия век. Редица данни обаче сочат, че контактите британците и големия ислямски свят започват преди повече от хилядолетие. В изследването си “Хиляда години ислям във Великобритания”,  Мохамед Седом много подробно описва влиянието на тази религия в бита и политическия живот на Острова[1].

Първите контакти между Острова и Исляма

За първи път богатият и могъщ крал Офа, управлявал едно от англосаксонските княжества Мерсия, в края на VІІІ век, използва златни монети, на които е изсечено: “Мохамед е пратеник на Аллах” и “Няма божество, а Господ без партньори”.[2] Много са хипотезите, които обясняват появата на тези надписи. Сред по-неправдоподобните е, че въпросният монарх е приел исляма, а сред по-реалистичните – че е искал да активизира търговията си с владеещите по това време Испания ислямски емири. Възможно е също така, още тогава английските владетели да са демонстрирали иредентисткия си нрав по отношение на Папата, от чиято опека Британската църква официално излиза през ХVІ век. Вторият надпис, в много голяма степен, е аргумент, че въпросният феодал е опонирал на християнското възприемане на единобожието, базиращо се върху триединството. По този начин Офа се е доближава до ислямската интерпретация на този ключов във всички монотеистични религии догматичен компонент. С подобен жест обаче, кралят вероятно е желаел по-скоро да подразни Папата, отколкото да се декларира като адепт на исляма.

През ХІІ век братът на известния Ричард Лъвското сърце – крал Джон Безземни, предприема необичайна дипломатическа стъпка. След неподчинение на Светия отец, той бива отлъчен от Католическата църква. В същото време, местните феодали започват да надигат глава срещу властта му. За да излезе от сложната ситуация, кралят праща емисар до владетеля на ислямска Испания Мохамед ал Насър (1199-1214) от династията на Алмохадите. Английският монарх изявява готовност той и държавата му да приемат исляма, при условие, че Ал Насър се съгласи да изпрати войски, с чиято помощ да бъде потушен бунтът на размирните благородници. Халифът обаче отказва и така Англия остава в лоното на християнството.[3]

Историците отбелязват мнозина видни англичани, които приемат ислямската религия през Средновековието, при различни обстоятелства. Такъв е видният монах и рицар от ордена на тамплиерите Роберт от Сейнт Олбънс. Той пътува с кръстоносците до Йерусалим, но там става мюсюлманин и дори се жени за една от сестрите на известния мюсюлмански пълководец Саладин (Салахедин Аюби). Популярният английски пират Джон Уорд попада в същата категория. Английският посланик в Алжир през ХVІ век Уилиям Литгоу разказва подробно за него, тъй като по онова време днешната алжирска столица се била превърнала в седалище на около 15 000 британци, приели исляма[4]. Джоузеф Пит, пленен от алжирските пирати моряк, е първият англичанин, който след като приема исляма прави поклонение в Мека. През ХVІІ век той пише книгата “Точен отчет на религията и природата на мохамеданството”, в която описва религиозния си опит.

Първите масови заселвания на мюсюлмани на британска територия стават след създаването на колониалната империя и активизирането на търговията между Обединеното кралство и ислямските държави. Така, през 1627, в британската столица живеят около 40 мюсюлмани. Там те работят като моряци, обущари, занаятчии, има дори и един адвокат. В средата на ХVІІ век, мюсюлманските търговци първи внасят кафе в кралството. През 1650, само в Лондон вече има около 350 кафенета, чиито собственици изповядват исляма. Въпросните заведения се превръщат в сериозни дневни “бизнес центрове”, където понякога се сключват големи сделки. Те контрастират с местните публични домове, използвани през нощта за удоволствие и развлечение. Първият турчин, заселил се в Лондон, се наричал Ахмед ефенди, за когото хрониките споменават, че бил придружен от някой си Никула. През 1679, в британската столица е отворена и първата турска баня, което говори за наличието на достатъчно голяма турска колония[5].

В края на ХVІІІ век, в Лондон се заселват и първите бенгалци. През 1777, Мохсий Мохамед Сейед започва да търси ученици сред местните мюсюлмани. През 1784, Сейк Дин Мохамед пристига във Великобритания, а малко по-късно в Брайтън е открита първата “Индийска парна баня и заведение за масажи”. Изглежда, начинанието му имало изключителен успех, тъй като въпросният индийски мюсюлманин е назначен официално за “масажист на Негово величество крал Джордж V”[6].

В средата на ХІХ век имиграцията на мюсюлманите се изразява в заселването на стотици нови жители. За този факт допринася откриването на Суецкия канал, през 1869, което активизира търговията между Великобритания и нейните колонии. По-голямата част от новодошлите мюсюлмани са ангажирани в морското дело. Те са предимно моряци и докери. Първата по-многобройна група са йеменците, установили се в пристанищните градове Ливърпул, Кардиф, Полокшийлдс и Лондон. През периода 1890-1903, пристигат около 400 моряци-мюсюлмани, от които 300 прекарват остатъка от живота си в Обединеното кралство. Преброяването от 1881 в Мърсисайт сочи, че в града са живели 8 египтяни и 44 турци. Хроникьорите отбелязват факта, че арабите пристигат най-вече като екипаж на турски кораби, а жителите на Индийския субконтинент – на британски съдове[7]. Първоначално, съществува сериозна езикова бариера между британците и йеменските имигранти. Последните дълго време остават капсулирани в своята трибалистична общност. Лидерът от естествената мюсюлманска среда остава лидер и в новите социални условия. Това положение обаче не трае дълго. Най-добре усвоилите английски език йеменци, по силата на логиката, влизат в ролята на водачи за новопристигналите си съплеменници. Липсата на съвпадение между личностите на първоначалния и вторично излъчения лидер, нанася силен удар върху трибалистичните консервативни мюсюлмански порядки. Още по-сериозна корекция върху поведенческите модели на новодошлите стават първите бракове с местни британски момичета.

Появата на първите компактни мюсюлмански общности

В средата на ХІХ век започва да се наблюдава своеобразна конкуренция между отделните мюсюлмански общности (арабска, турска и индийска) по отношение на трайното им усядане в кралството. Тогава се забелязва и формирането на първите компактни групи мюсюлмани в селища като Манчестър, Кардиф, Ливърпул, Саут Шийлдс и Източен Лондон. Естествано, стартира и социалната диференциация сред мюсюлманите. Освен като моряци, те работят като обслужващ персонал в хотелиерството и транспорта или търговци, появяват се и първите студенти. Наред с тях, някои мюсюлмани започват да упражняват свободни професии, което говори за създаването на своеобразен мюсюлмански елит във Великобритания.

Паралелно със социалното си устройване, разширяващата се ислямска общност създава и институции, предназначени да задоволят религиозно-духовните и нужди. През втората половина на ХІХ век, йеменските и сомалийските моряци преобразуват битовите си помещения в молитвени домове. Първите “джамии” в Обединеното кралство се появяват в Кардиф и Саут Шийлдс. Все пак, създаването на първия истински религиозен мюсюлмански храм във Великобритания се приписва на един етнически британец, приел исляма - адвокатът Абдула Уилям Хенри Килиям. През 1887, той пристига в мароканския град Уазан. Там приема исляма и учи шариат в университета на Фес. Година по-късно създава Ливърпулския ислямски институт, състоящ се от молитвен храм, сиропиталище, училище, печатница, книжарница и зала за дебати. Тя била наречена „Медински дом за деца”. Килиям издава седмичника “Ислямският свят и полумесецът”, в който пише предимно за ислямската религия и нейните последователи[8]. За тази си дейност, той получава дарове от емира на Афганистан, а турският султан Абдул Хамид ІІ го провъзгласява за “шейх ал ислям” и го кани в Истанбул[9]. Все пак, общественото мнение и най-вече властите, в лицето на тогавашният британски премиер Уйлям Гладстон, не са ентусиазирани от дейността му. Според д-р Хазар Хюмаюн Ансари, причина за това са гоненията на турските власти срещу българите и арменците[10]. Очевидно, става въпрос за Априлското въстание през 1876 и солидарността с него, изразена от британското обществено мнение. Така Абдула Килиям бива принуден да напусне Ливърпул и да се засели в Джърси. По-късно отново се завръща в родния си град, но под друго име[11].

Британската журналистка Сузана Тарбуш смята, че възгледите на Килиам се идентифицират днес не толкова със западния поглед към ислямската религия, колкото с желаната позиция на средностатистическия британски мюсюлманин. Според нея, идейните оценки и поведенческата характеристика на този британски мюсюлманин-пионер се превръщат в основно послание в правителствената пропаганда за търсената ислямска общност в рамките на западната държава, по подобие на средновековната ислямска държава в Испания. Доказателство за тази хипотеза е създадената, през май 2008, “Асоциация Килиам” от двама бивши членове на фундаменталистката партия „Хизб ат Тахрир” - Маджид Науаз и Ид Хюсеин. Те поставят като основна задача пред новата организация създаването на “Центрове за изкореняването на екстремизма” във всички британски градове[12].

Силен тласък за настаняването на исляма в британското общество дава създаденият, през 1889, Институт по ориенталистика в град Уокинг, графство Съри, от унгарския ориенталист Готлиб Лейтнер. Той построява на територията на института и първата същинска джамия в Западна Европа. Ориенталистът от еврейски произход отделя място и за черква и синагога, но за изграждането им не намира финансови средства. Паричната помощ за джамията е осигурена от владетелката от едно от тогавашните индийски княжества Борал Шах Джехан. Самият институт обучава студенти и раздава дипломи, в тясно сътрудничество с Университета в Лахор. През 1912, управлението на делата на религиозния храм е поверено на Хауаджа Камаладин, първият мюсюлмански мисионер на Запад. Той нарича джамията на името на финансовата и благодетелка – Шах Джехан. Постепенно, пакистанецът превръща храма в мощен център за генериране на ислямските идеи в Обединеното кралство, трансформирайки официално наследството на д-р Лейтнер в “Мюсюлманска мисия и литературен кръг в Уокинг”. Той започва да издава месечното списание “Ислямски преглед”[13]. Немалко коренни британци приемат исляма, повлияни от проповедниците на въпросната джамия. Сред тях има и влиятелни обществени личности, като завършилият Университета в Кембридж лорд Фарук Хедли, авторът на “Съдържанието на славния Коран” (първия превод на ислямската свещена книга на английски език) Мармадук Пиктал[14] и лейди Ивелин Зейнаб Коболт, която най-вероятно е първата англичанка, осъществила поклонение в Мека през 1934[15]. През 1914, лорд Хедли създава “Британско ислямско общество”, с цел пропагандата на ислямските идеи в страната и легитимирането на исляма като част от местните социални порядки[16]. Всички тези факти подкрепят тезата, че освен емиграцията на определени групи от мюсюлманските страни в Обединеното кралство, запълващи местните нискостатусни слоеве, ислямът се разпространява и на едно по-високо, интелектуално равнище. Тази особеност аргументира трайното му присъствие в британското общество. В началото на ХХ век се счита, че общият брой на мюсюлманите е около 10 000 души. Те изповядват различни варианти на религията – от битовия ислям до негови по-радикални форми.

Дуалистичната социална структура на местното ислямско малцинство продължава до началото на 50-те години на ХХ век. Тогава увеличаващите се нужди на националната индустрия привличат големи маси имигранти, най-вече от Индийския субконтинент. Присъствието на последните във Великобритания внася значителен дисбаланс в съотношението “плебс - елит” в полза на бедните и необразованите мюсюлмани, оформящи истинския облик на местната малцинствена общност.

Големите мигрантски вълни от Изток

Първата голяма ислямска миграционна вълна след Втората световна война е от индийско-пакистански произход. Два основни фактора играят ролята на катализатори на този процес. Първият е рекрутирането на значителна част от населението на бившите колонии Индия и Пакистан в британската армия. До разделянето на британска Индия на две независими държави, мюсюлманите-военнослужещи във Великобритания са относително малко на брой. Когато това става, през 1947, големи групи от населението на областите Пенджаб и Мирпур постъпват в армията и започват да гледат на Обединеното кралство като на място за дългосрочно пребиваване.

Вторият фактор е построяването на големия язовир до малкото градче Мангла в пакистански Кашмир, през 1967. Това причинява изселването на приблизително 100 000 пакистанци от източната част на страната. Възмездени за експроприираната им земя, част от тях предпочита да напуснат родината си. Тези, които вече имат роднини в Обединеното кралство, биват поканени да се заселят там, увеличавайки армията на неквалифицираните работници в страната. Мнозинството – мъже, оставили семействата си в Пакистан, вършат най-черната работа в икономиката на бързо развиващата се британска държава. През 1961, в Брадфорд, има едва 81 жени от общо 3 376 пакистанци. Често имигрантите живеят заедно, като няколко човека наемат едно жилище. На всеки две-три години, те посещават родината си и подпомагат семействата си със спестените средства. Приблизително 95% от въпросната социална група са от селски произход[17].

Редица западни изследователи описват т. нар. “пакистанска нишка”, която обикновено започвала с емиграцията на младеж от пакистанските селски райони в градове като Кардиф или Лондон. Впоследствие той кани свой роднина, който се заселва при него. Създавайки собствен съвместен малък бизнес (цех, магазин, занаятчийска работилница и др.), двамата са в състояние да устроят голяма част от хората от родното село във Великобритания. Последните не закъсняват да се присъединят към семейно-родовото работно място. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век заплатата в Обединеното кралство е приблизително 30 пъти по-висока спрямо тази за същата работа, предлагана в Пакистан. Така се профилира процесът на настаняване на големи групи мюсюлмани във Великобритания през този период.

Бурно развиващата се британска икономика изисква толкова много неквалифицирана работна сила, че паралелно с пакистанците в страната се настаняват и мюсюлмани от турски и северноафрикански произход. Редица азиатци и африканци биват принудени да напуснат родните си страни, поради национализацията на големи сектори от местната икономика (банките, промишлеността и дори предприемачеството) през 50-те и 60-те години на ХХ век. Те са изправени пред избора да останат в държавно регулираното стопанство или да напуснат страната. Повечето предпочитат второто. Всички тези мюсюлмани се трудят с ясното съзнание, че трябва да пестят и да пращат пари в родината си, на своите семейства. В същото време, привиквайки към по-високия жизнен стандарт, те подсъзнателно променят нагласата си, че някой ден ще напуснат Обединеното кралство. Вместо това, имигрантите се опитват да създадат сходни културно-битови условия с тези, в които живеят в родината си. Така постепенно започват да се формират психологическите предпоставки за появата на гетата, имитиращи автентичните мюсюлмански агломерации. Този период от британския ислям обикновено се определя като “мирeн” и „дискретен”[18]. В очите на местното общество мюсюлманите все още имат статут на “временни работници”, чиито нрави се възприемат като израз на културно разнообразие.

Commonwealth Immigrants Act, т.е. Законът за имиграцията от 1962, коренно променя картината на ислямското присъствие в страната. До този момент имигрантите от бившите колонии автоматично получават права на граждани на Нейно Величество. Те могат дори да гласуват, въпреки че познанията им по английски език и британска култура са изключително слаби. Новият законов текст обаче, силно ограничава правото на британско гражданство. Така мюсюлманите са изправени пред дилемата: да се завърнат в родните си места, при своите семейства, лишавайки се от високия жизнен стандарт или да повикат семействата при себе си и да забравят обратния път към родината. Очевидно правителството надценява носталгиятя към корените на тази категория нискоквалифицирани работници във Великобритания. В резултат, властите са изправени пред огромен имигрантски поток от хора, присъединили се към главите на семействата си, намиращи се във Великобритания от години. Тази емигрантска вълна създава нова социална картина в страната. Главите на семействата са принудени да търсят по-големи жилища, училища, а оттам и сгради, които да задоволяват нарасналите социални и религиозни нужди на все по-многобройната мюсюлманска общност. Така се появяват индийско-пакистанските анклави (гета) в Лондон, Бирмингам, Лестър и Брадфорд. През 1961, едва 15% от пакистанските имигранти са жени, но вследствие на Commenwealth Immigrants Act от 1962, през 1981, жените от тази националност в Обединеното кралство са вече почти 50%.

Нарастването на дела на пакистанците, родени във Великобритания, през периода 1951-1991, е илюстрирано нагледно със следната таблица:

 

Година

Общо

Родени във Великобритания

%

1951

5 000

-

-

1961

24 000

300

1,2

1971

170 000

40 000

23,5

1981

360 000

135 000

37,5

1991

636 000

299 000

4719

 

Според едно изследване от 1974, 71% от пакистанските имигранти в страната, са във възрастовата група между 15 и 34 години. Тази особеност е предпоставка за екстремното увеличаване на ражданията сред тази национална общност през същия период.

Опити за овладяване на имиграционните потоци

Іmmigration Act от 1971 съдържа в себе си елементи, които допълнително стимулират увеличаването на броя на новодошлите мюсюлмани. Според него, ако имигрантът пребивава законно в Обединеното кралство, семейството му има право да се присъедини към него. Така се формират проточилите се с години емигрантски “нишки”, в които участват второ, трето и дори четвърто поколение мюсюлмани. Ефектът е огромен и властите решават да приемат нов закон, който да регулира вълнообразно нарастващата (и, на практика, неконтролируема) имиграция. През 1981, ясно са дефинирани три категории британски граждани, като само тези, родени в Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Нормандските острови и остров Ман, се смятат за граждани на Европейския съюз. Така, приблизително два милиона азиатци (повечето от които мюсюлмани) се възползват от закона за да станат пълноправни поданици на Нейно Величество[19].

През 1981, британската мюсюлманска общност вече се очертава като изключително пъстра, от етническа гледна точка. Тя обхваща следните компоненти, по страни: Бангладеш (160 000 души), Пакистан (476 000), Индия (134 000), Малайзия (143 000), арабски страни (134 000), Турция (26 000), Кипър (45 000) и Тропическа Африка (145 000)[20].

Изключително важно значение за стабилизирането на ислямския култ във Великобритания има наследената още от ХVІ век религиозна толерантност. Както е известно, през 1534, Хенри VІІІ къса официално със Светия престол, което дава възможност на наследничката му – Елизабет І, да обяви официално създаването на Англиканската църква. С течение на времето, религията на мнозинството отстъпва от своите водещи позиции и приема равнопоставеното положение с всички други деноминации. Общественото съзнание допуска нехристиянските религии също да бъдат включени в пакета на неангликанските вярвания. С намаляването на броя на вярващите християни в страната, Англиканската църква се превръща, от гарант на легитимността на политическата власт и представител на цялата нация, в обикновен символ на националната идентичност, свързана с християнството, и на държавността, стремяща се да черпи потенциала си от църковната институция[21]. Пред светския характер на държавата се появяват непрекъснато нови религиозни предизвикателства. Отговорът на властите се възприема като доказателство за тяхното желание, или нежелание, за изграждането на равнопоставен статут на всички съществуващи конфесии в Обединеното кралство.

Проблемите с Исляма

През втората половина на 80-те години на ХХ век държавата субсидира около 4 000 религиозни училища. Огромната част от тях са англикански и католически. По-малко на брой са методистките и еврейските. На пръсти се броят сикхските и мюсюлманските, ползващи се от тази привилегия[22]. Все пак те съществуват и най-вероятно в бъдеще броят им ще се нараства, поради намаляването на броя на учениците от първата категория и увеличаването на записалите се във втората категория учебни заведения. Известният с критичните си изказвания за Исляма епископ Майкъл Назир Али категорично заявява, че “християнството непрекъснато отстъпва позиции в сферата на морала, които се заемат от радикалния ислям”[23]. Изявлението на кентърбърийския архиепископ Роън Уилямс, през април 2008, за необходимостта от въвеждането на шариатски елементи в британското законодателство предизвика остри реакции сред местното обществено мнение. Видната деятелка на Англиканската църква Алисън Руф призова правителството да забрани официално строежа на повече джамии в страната, тъй като те капсулират мюсюлманите в затворени общности[24].

Според ислямисткия сайт „Муфарикат ал ислам”, през 2008, броят на джамиите и ислямските центрове в страната е 1 500[25]. По-известни джамии са Markazi Mosque, Manchester Central Mosque, East London Mosque, Finsbury Park Mosque и други. В момента тече дебат за строежа на най-голямата джамия във Великобритания, която трябва да бъде изградена в столицата, близо до бъдещото олимпийско село. На този етап градските власти замразиха плановете на религиозния храм, зад чиято реализация стои организацията „Джамаат таблиги”. Джамията е предназначена за 40 000 богомолци, но ако се използват и прилежащите площи, броят им може да нарастне до 70 000 души[26].

Междувременно, през май 2008, се появи интересно проучване на организацията “Christian Research”, публикувано в британския “Daily Telegraph”. Резултатите от него сочат, че съперничеството между религиите във Великобритания тече твърде активно. Според авторите му, влиянието на ислямската религия сред британското население се увеличава много по-бързо от това на християнската. Въз основа на данните за посещаемостта в храмовете на двете конфесии в Англия и Уелс, те считат, че е възможно за период от няколко десетилетия в джамиите да има повече богомолци, отколкото в християнските катедрали. Експертите твърдят, че ако се запазят досегашните темпове на разширяване на влиянието на двете религии в страната, със сигурност, през 2040, на неделната меса в британските катедрали ще присъстват 679 000 богомолци, докато в ислямските храмове, по време на петъчната молитва, вярващите ще бъдат 683 000. В същото време, според официалната статистика, след 35 години британските християни ще намалеят от 72% на 35%, докато броят на записаните – активно практикуващи в различните енории, ще спадне от 9,4% на 5%. Освен това средната възраст на хората, които редовно посещават католически и протестантски храмове, ще бъде около 64 години. Вследствие намаляването на християните в страната, през 2040, се очаква да изчезнат около 16 000 енории.[27]

Важен процес за увеличаването и интелектуализирането на местната ислямска общност е нарастването броя на студентите, които изпращат мюсюлманските държави в престижните британски университети. Този процес започва още от началото на 60-те години на ХХ век. Правителствата на Малайзия, Пакистан, Иран, Ирак, Саудитска Арабия и другите богати страни от Персийския залив разчитат на академичните центрове на Обединеното кралство за формиране на бъдещите си висококвалифицирани кадри. В същото време, последните започват да се организират в мюсюлмански асоциации в различните висши училища, имитирайки поведението на британските си колеги. През 1962, тази категория мюсюлмани вече е толкова многобройна, че се налага създаването на Федерация на ислямските общности (ФИО). Тя се заема да осигури настаняването и аклиматизирането на младите мюсюлмани в университетските условия, включително и гарантирането на местата за петъчна молитва. ФИО поставя основите на провеждането на постоянни “ислямски седмици”, включващи лекции, изложби, видеопрожекции и други мероприятия. Впоследствие се създават още сходни организации, като „Ислямска мисия на Обединеното кралство” (1962), „Общност на ислямските студенти” (1962), „Съюз на ислямските организации” (1970), „Ислямски съвет на Европа” (1973), „Млади мюсюлмани” (1984), „Ислямска общност на Великобритания” (1990) и други. Всички те, до голяма степен, отразяват изключителното правно-догматично разнообразие в британската мюсюлманска диаспора.

Структурата на британския ислям

Приблизително 98% от местните последователи на исляма изповядват сунитския вариант. Съществуват привърженици, най-често с азиатски произход, на барелуитската секта, която е част от ханафитската школа[28]. Нейната пряка организационна форма е „Световната ислямска мисия”.[29] Сред местните мюсюлмани са и привържениците на деобандитското учение. „Таблиги джамаат”, подгрупа на тази идейна тенденция, също има своето място сред британските сунити. Седалището й е в град Дюсбъри, графство Западен Йоркшир.

Шиитската общност е разделена по етнически принцип. Средноазиатците са предимно от Пакистан или от северноиндийския щат Гуджарат. Ливанските, иранските и иранските шиити принадлежат към различни секти – исмаилити, дванадесетте, назарити и други. В Лондон се намират представителите на най-влиятелните шиитски духовни лидери, към които те демонстрират своята лоялност – Али Систани, покойният Абдулкасем ал Хой и други. Ахмадитите, които са възприемани като сектанти, както от повечето мюсюлмани, така и от властите в родния им Пакистан, имат свое седалище в малкото селце Тилфорд, близо до град Фарнхайм, графство Съри.

Радикалните салафитски течения също набират популярност сред местната ислямска диаспора. Либералният визов режим и религиозната толерантност са предпоставки редица радикално настроени ислямисти да се заселят постоянно или временно в страната, въпреки че са преследвани в собствените си държави. Такива са считаният за духовен баща на Ал Кайда в Европа – палестинецът Абу Катада ал Фалъстини, сириецът Абу Басир ат Тартуси, египтянинът – директор на Центъра за исторически изследвания “Макризи”, Хани Субай, лидерът на тунизийските фундаменталисти Рашид Гануши и редица други[30].

Властите на Обединеното кралство не признават исляма за официална религия. В същото време те въвеждат изключително либерален режим, позволяващ регистрирането на различни ислямски неправителствени организации. Първият опит за обединяване на местните мюсюлмани е направен през 1934. Тогава е основана „Общността на мюсюлманите” с филиали в Бирмингам, Манчестър, Глазгоу и Нюкасъл[31]. Много трудно е да се посочи точният брой на мюсюлманските неправителствени субекти. Най-авторитетните сред тях са:

- „Британският ислямски форум” (БИФ). Учредителната му конференция е проведена през март 2005. На нея присъстват представители на 250 организации и религиозни храмове, предимно от Средна и Северна Англия. Председател е Хуршид Ахмед, генерален секретар - Гул Мохамед, а изпълнителен директор - Зарин Рохи Ахмед. Тя е първата жена, активистка в британска ислямска организация[32]. БИФ активно участва в учредяването на наскоро създадения „Суфитския ислямски съвет”. В него са привлечени предимно мюсюлмани от пакистански и индийски произход, изповядващи суфизма или принадлежащи към барелуитската общност. Седалището на формацията е в град Дерби.

- „Ислямският съвет на Великобритания” (ИСВ). Той е най-представителната ислямска организация в страната, обединяваща около 500 национални, регионални, локални и специализирани субекти на ислямската религия в Обединеното кралство. ИСВ е правоприемник на „Националния преходен комитет за мюсюлманско единство”, изграден след констатацията на инициативен комитет, че липсва единство на последователите на ислямската религия във Великобритания. Името на организацията е избрано на 25 май 1996 измежду седем предложения, разпратени в писмен вид за одобрение от 1 200 организации и индивидуални активисти. Учредителното събрание се провежда през ноември 1997 в Лондон. Икбал Сакрани е избран за генерален секретар на организацията. Любопитен факт е, че през 2005 му е присъдено рицарско звание от кралицата за вярна служба към общността и за стимулиране на междурелигиозния диалог[33]. От 2006, този пост се заема от имигранта от Бангладеш Мохамед Абдул Бари, председател на настоятелството на джамията в Източен Лондон. Според устава му, основните цели на ИСВ са: да осигури сътрудничеството, съгласието и единението на мюсюлманите в Обединеното кралство; да поощри и ускори всички съществуващи усилия в полза на британската ислямска общност; да работи за по-просветено разбиране на исляма в британското общество, базирано на справедливостта и равнопоставеността; да работи за премахването на всички несгоди и форми на дискриминация на мюсюлманите и да установи по-добри социални връзки и да работи в полза на цялото общество[34]. Организацията има сложна хоризонтална структура, в която преки управленски функции изпълняват Общото събрание и работещият Централен комитет. Освен това, 16 тематични работни групи формулират конкретните форми за отстояване интересите на мюсюлманската общност в страната. По-важните от тях са: бизнес и икономика, образование, Европа и международните отношения, междурелигиозните дела и други[35]. ИСВ се финансира предимно от дарения на физически и юридически лица, като, отвреме навреме, получава и спомоществование от правителството[36].

- „Суфитски ислямски съвет” (СИС). Той е създаден на 19 юли 2006.  Претендира да представлява интересите на местното суфитско общество, което по негови, силно преувеличени, данни съставлява 80% от всички британски мюсюлмани[37]. Създаването на организацията е приветствано от ръководството на Лейбъристката партия. То счита, че моделът на изповядване на исляма от СИС е много по-толерантен, в сравнение с този на редица други подобни формирования в Обединеното кралство. Именно в този контекст, СИС се възприема като контрапункт на ИСВ. Двата субекта на британските мюсюлмани често си отправят взаимни нападки, като първият обвинява втория, че не прави достатъчно за да се противопостави на религиозния фундаментализъм. От своя страна, ИСВ обвинява СИС, че не представлява идентичния ислям, а е само догматично отклонение от него. Бившият британски посланик в Узбекистан Крег Мъри, от своя страна, обвинява СИС, че е пряко свързан с неоконсервативните кръгове в САЩ и се стреми постепенно да замести ИСВ в живота на британските мюсюлмани. Освен това, бившият дипломат счита, че СИС е финансиран от дъщерята на настоящия узбекски президент Гюлнара Каримова[38].

- „Консервативен ислямски форум” (КИФ). Организацията представлява инструмент на британската Консервативна партия за влияние върху местната мюсюлманска общност. На практика, КИФ е формация на членовете на местните тори от мюсюлмански произход. В тази връзка, той възприема изцяло принципите на идеологическата пратформа на партията-майка, пречупвайки ги през призмата на исляма. Сред основните цели на организацията е „да привлича мюсюлманите и всички останали общности като ги поощрява да гласуват за Консервативната партия”[39]. Създателите на КИФ призовават, в учебниците да се акцентира върху приноса на исляма за развитието на западната цивилизация. Противопоставяйки се на политиката на лейбъристкото правителство по отношение на тероризма, те считат, че ислямските проповедници, отхвърлящи западната демокрация, трябва свободно да бъдат допускани до територията на Обединеното кралство. В своите външнополитически позиции, КИФ отстоява тезата, че близките отношения с Израел вредят на нормалните контакти на Лондон с многолюдния ислямски свят. Иран е оценен като теократична държава, която все пак е резултат от „народна революция”. КИФ отстоява мнението, че е необходимо да се поддържа активен диалог с режима на аятоласите и да се изостави непримиримата политика на администрацията на президента Буш към Техеран. Основната мисия на Великобритания в арабския свят е „да разпространява демокрация”. КИФ определя режимите в този регион като „непредставителни”[40].

Председател на форума е роденият в Кения и израснал в Индия Мохамед Илтаф Шейх. Този едър бизнесмен съвместява и поста на председател на Консервативния съвет за етническо разнообразие. През 2006 той бе обявен за пожизнен пер и заседава в Камарата на лордовете в групата на благородниците с консервативни убеждения[41].

- „Мюсюлманска асоциация на Великобритания” (МАВ). Тя е създадена през 1997. Отстоява левичарски позиции, противопоставяйки се твърдо срещу участието на Великобритания във войната в Ирак. МАВ подкрепя инициативите на неправителствените организации „Антивоенна коалиция” и „Кампания за ядрено разоръжаване”. В кметските избори в Лондон тя застана зад изгубилия кандидат на лейбъристите Кен Ливингстън. На парламентарните избори в Югоизточна Англия, тази мюсюлманска формация призова да се гласува за кандидатите на Зелената партия на Англия и Уелс. Председателят на МАВ – иракчанинът Унас Тикрити, бе кандидат за евродепутат от региона на Йоркшир и Хъмбър[42]. Формацията е сред най-активните местни неправителствени субекти по отношение подаването на жалби за ксенофобски прояви в страната. В същото време, британският анализатор Ник Коен твърди, че МАВ стои най-близко до позициите на „Мюсюлманските братя”, измежду всички останали местни мюсюлмански организации[43].

Други влиятелни организации на британските мюсюлмани са: „Комисия за ислямски права на човека”, „Национален съветнически борд на джамиите и имамите”, „Ислямска общност на Великобритания”, „Ислямски парламент” и други. Част от тях са членове на ИСВ. Интересен феномен е „Ислямската партия на Великобритания”, създадена през 1989. Тя е първата по рода си политическа организация в страната, и въобще в Западна Европа, опитваща се да даде отговор на обществените предизвикателства чрез ислямската политическа алтернатива[44].

Интеграцията в британското общество

Британските мюсюлмани активно участват в политическия живот, въпреки постоянните претенции, че са дискриминирани. През 1997, Мохамед Сарвар става първият мюсюлманин, избран в Камарата на представителите. През 2001, 53-ма мюсюлмани се кандидатират за членове на Парламента. Избрани са двама депутати и един евродепутат. Междувременно, петима представители на това религиозно малцинство са назначени за перове и членове на Камарата на лордовете. В местната власт участието на мюсюлманите постепенно се увеличава. През 1996 са избрани 160 съветници от различни политически партии – 153 лейбъристи, 6 либералдемократи и един консерватор. През 2001, броят им нараства на 217. През май 2008, пакистанецът Исхак Джауид стана първият мюсюлманин - областен управител в Обединеното кралство[45].

Тези статистически данни илюстрират факта, че в самата ислямска общност текат силни процеси на социална диференциация. Част от видните и представители са неразривен компонент на британския политически, икономически и духовен елит. Те са предприемачи, лекари, адвокати, инженери и учени. В началото на ХХІ век, около 5 000 мюсюлмани в страната са милионери, с общ капитал от 3,2 млрд. паунда. По време на посещение си в Пакистан, през април 2008, министърът на вътрешните работи Джеки Смит официално декларира, че във Великобритания милионерите-мюсюлмани вече са 10 000 души[46].

Вестникът от Обединените арабски емирства „Баян” публикува анализ, от чиито резултати се вижда, че британските банки са най-предпочитаните за инвестиране от финансовите кръгове в ислямския свят[47]. Всяка година „ислямските капитали” в британския банков сектор се увеличават с около 15%. Справката сочи, че банковите институции на острова се съревновават помежду си, за да привлекат близо двата милиона британски мюсюлмани за свои клиенти. В тази връзка те създават все по-атрактивни услуги, които са в унисон с изискванията на ислямското финансово право.

Според въпросното изследване, което е финансирано от банка „Lloyd TSB”, близо 3/4 от местните мюсюлмани предпочитат да оперират със своите финанси съгласно законите на шариата. Авторите на анализа предполагат, че през 2010 общият обем на световния капитал, който ще функционира в унисон с ислямското финансово право ще бъде около един трилион долара. За сведение – капиталовият поток, който понастоящем може да се определи като „ислямски”, е около 500 млрд. долара. При това, в прогнозите вероятно съществува известна неточност. Подобен извод може да бъде направен, тъй като статистическите данни, които генералният секретар на Висшия съвет на ислямските банки Езедин Ходжа изнесе преди 3 месеца пред лондонския вестник „Ал Хая”, бяха с по-завишени стойности. Според него, сегашният ислямски банков капитал възлиза на 700 млрд. долара, а през 2013 се очаква той да достигне два трилиона долара. Очевидно, очакванията на лондонската банка са по-песимистични, но може би по-близки до реалните темпове на растеж на ислямския банков сектор.

Впрочем, във финансовия анализ се посочва, че се увеличава не само обемът на капиталите, но и броят на институциите в Обединеното кралство, заинтересовани от предоставянето на „шариатски банков продукт”. Пример в това отношение е “Jet House”, която е най-новата британска ислямска банка. Кити Ашър – държавният министър, отговарящ за трезора в британското министерство на финансите, отбелязва, че „ислямските инвестиции имат голямо значение за британската икономика”. Според нея, появата на поредната ислямска финансова институция в Обединеното кралство ясно очертава тенденцията Лондон да се превърне в световна столица на ислямското банкиране[48].

Кувейтската информационна агенция КУНА информира, че много западни банки възприемат смесените финансови оперативни правила.[49] Те назначават шариатски борд, който легитимира шариатските финансови операции. Съвсем наскоро, подобни мерки са предприели банките “City Group” и “HSBC”. Експертите са на мнение, че това се дължи на силната конкуренция от страна на ислямския финансов сектор на т.нар. „традицинно банкиране”.

В същото време, не са малко и гласовете, които са против масовото проникване на капитали с ислямски произход в западните икономики. Оприличавайки го на „финансов джихад”, те аргументирано отстояват позицията, че използването на норми от ислямското финансово право в неислямска държава е нарушаване на законите и. На този етап опозицията е все още слаба, но паралелно с нарастването на банковите инвестиции от ислямските страни се наблюдава засилване на критиките към слабия контрол върху тях. Акцентира се върху съмнителната законосъобразност на използването на шариата в такъв чувствителен сектор на икономиката.

Мюсюлмите в Обединеното кралство играят все по-значима роля и във вътрешнополитическия живот на страната. Това е свързано с нарастването на техния брой като реални гласоподаватели и от активния процес на социална диференциация в общността. Азбучна истина от теорията на международните отношения е, че когато бъде премината определена критична граница този значим вътрешнополитически фактор започва постепенно да влияе качествено и върху външнополитическата ориентация. Все по-динамичният флирт на британските политически партии с хетерогенната мюсюлманска общност и нарастването на нейното присъствие в управлението на страната показва, че този момент не е много далеч. Правителството на Великобритания е притиснато от местната ислямска общност да даде отговор на все по-трудния за решаване въпрос, произтичащ от колизията на политическите традиции в страната и засилващата се опасност от тероризма – отстояване на човешкитеправа или защита на националната сигурност?

 

 


Бележки:

[1] Seddon, Mohammad Siddique Muslim and Jewish Communities in Nineteenth Century Manchester. In: Muslim-Jewish dialogue in a 21st Century world. Centre for Minority Studies, History Department, Royal Holloway University of London, Egham, 2007, pp. 74-98.

[2] Brown, M, Farr, C. Mercia: An Anglo-Saxon Kingdom in Europe, Continium, 2001;

[3] Younus, F., 1000 Years of Islam in Britain, http://www.islamawareness.net/Europe/UK/1000years.html, 6.12.2005,

[4] Bak, G., Barbary Pirate: The Life and Crimes of John Ward, the Most Infamous Privateer of His Times. Sutton Publishing Ltd. 2006.

[5] Ansari., Kh., The Muslim Presence in Brtain – Making a Positive Contribution, 9.04.2003, http://www.islamawareness.net/Europe/UK/Muslim_Presence_Britain.pdf

[6] Пак там.

[7] Siddiqui, A., Muslims in Brtain: Past and Present, November 1995, http://www.islamfortoday.com/britain.htm

[8] Abdullah Quilliam Heritage Center, 26.05.2008, http://www.abdullahquilliamsociety.org.uk/aqsSAQuilliam.html

[9] The Muslim Council of Britain’s Special Biography and Profile on Quilliam’s Life, 25.05.2008, http://www.mcb.org.uk/features/features.php?ann_id=139

[10] Ansari, Kh.,...Op. Cit.

[11] Lewis, Ph., Islamic Britain: Religion, Politics, and Identity among British Muslims: Bradford in the 1990s, London: I.B. Tauris, 1994;

[12] Тарбуш, С., Хая джадида лил муслимин ал британиин тутаку биха ал хукума…”муасаса Килиам” тушаджаа инфитахан исламиан гарбиан ястахуи хадарат ал Андалус, Нова асоциация на британските мюсюлмани, в която вярва правителството…”Асоциация Килиам” поощрява ислямското западното отваряне, вдъхновяващото се от цивилизацията на Андалусия, Ал Хая, Лондон, 24.05.2008.

[13] Dr. Gottlieb Wilhelm Leitner (1840-1899), http://www.wokingmuslim.org/pers/dr_leitner.htm, 26.05.2008,; Crosby, A., A History of Woking, Phillimore & Co. Ltd., Woking, U.K., 1982.

[14] Clarc, P., Marmaduke Pickthall: British Muslim, London: Quartet, 1986.

[15] Lady Evelyn Zaineb Cobblod (1867-1963), http://www.wokingmuslim.org/pers/ez_cobbold/index.htm, 28.05.2008.

[16] Lord Headley (Al-Farooq), http://www.muslim.org/woking/headley.htm, 28.05.2008.

[17] Shaw, B., A Pakistani Community in Britain, Oxford, 1988, pp. 45-47.

[18] Choudhury, Y., The Roots and Tales of the Bangladeshi Settlers, London, 1973, p. 39.

[19] UKACIA, Elections 1997 and British Muslims: for a fair and caring society, Fébruary 1997.

[20] Lathion, S., De l’immigre temporaire au resident permenent: Royaume-Uni, http://www.islamresearch.net/uk.html, juin 2003,

[21] Op. Cit.

[22] Wilson, B., Religion and the Secular State, in S.J.D. Green & R.C. Whiting (eds), The Boundaries of the State in Modern Britain, Cambridge University Press, 1986.

[23] Епископ Али произхожда от пакистанско ислямско семейство. Той приема християнството. Негова е теорията, че началото на кризата в британското християнство започва през 60-те години на ХХ век. Причина за това е подемът на комунизма, който пропагандира аморални стойности като например сексуалната революция, алкохолизма и употреба на наркотици. Според него това е довело до ерозията на семейството. След краха на комунизма, неговото деструктивно място в британското общество е заето от “екстремисткия ислям”. По тази причина епископ Али призовава за християнизирането на британските мюсюлмани. За повече информация вж: Дариди, М., Асакифа: Тансир ал муслимин юхадиду амън Британия, Християнизацията на мюсюлманите застрашава сигурността на Великобритания, 26.05.2008, http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?c=ArticleA_C&cid=1209357954458&pagename=Zone-Arabic-News/NWALayoutл

[24] Призиви във Великобритания за забрана на строежа на джамии, 03.04.2008, http://www.orientbg.info/religia/anglikan_alisan.html

[25] Мин хуна уа хунака (1) муслимун уа масаджид, Оттук оттам (1) мюсюлмани и джамии, 26.3.2008, http://www.islammemo.cc/nahn-we-el-gharb/2008/03/26/61543.html

[26] Пак там.

[27] Цит. по Ориент.бг, 26.03.2008, http://www.orientbg.info/religia/vatikana_islam.html.

[28] Става въпрос за последователите на сунитско-суфитска секта, създадена от Ахмед Раза Хан в град Баралуи, Северна Индия. За повече информация вж: Living Islam Islamic Tradition, 31.05.2008, http://www.livingislam.org/n/riiz_e.html.

[29] Световната ислямска мисия (СИМ) е създадена от индийския ислямски учен Шах Ахмед Нурани Садики през 1972 г. в Мека, Саудитска Арабия. Нейна цел е да налага исляма в нейния сунитски вариант. Тя развива дейност в 24 страни в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Седалището на СИМ е в Брадфорт. Сегашният секретар е Алама Казми, който през 1974 г. създава първото сунитско училище в този британски град. За повече информация вж: World Islamic Mission, 31.05.2008, http://www.wimnet.org/.

[30] За повече информация вж: Чуков, Вл., Ал Кайда с перо и сабя, Изток-Запад, 2007.

[31] The Muslim Council of Britain, 03.06.2008, http://www.mcb.org.uk/downloads/MCB_acheivments.pdf

[32] British Muslim Forum, 31.05.2008, http://www.britishmuslimforum.org.uk/index.php?option=com_content&task=view&id=43&Itemid=56

[33] BBC News, 12 June 2005, http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/4085322.stm

[34] Op. Cit.

[35] The Muslim Council of Britain, 03.06.2008, http://www.mcb.org.uk/faq/faq.php#3

[36] Press Release, 25 July 2006, http://www.dfid.gov.uk/news/files/pressreleases/ethnic-share.asp

[37] Sufi Muslim Council, 03.06.2008, http://www.sufimuslimcouncil.org/aboutus.html

[38] Murray, C., The Neoconservative Sufi Muslim Council, 24.August.2006 http://www.craigmurray.org.uk/archives/2006/08/the_neoconserva.html

[39] Mission of the Conservative Muslim Forum, 14.06.2008, http://www.conservativemuslimforum.com/_mission.php

[40] Response from Conservative Muslim Forum (CMF) to the July 2007 Report by the National and International Security Policy Group, September 2007, http://www.conservativemuslimforum.com/An%20Unquiet%20World%20RESPONSE.pdf

[41] Working Life Peers List, 10.04.2006, http://www.pm.gov.uk/output/page9311.asp

[42] Muslim Association of Britain, 15.06.2008, http://www.mabonline.net/news/

[43] Archive for All Category, 15.06.2008, http://www.nickcohen.net/?cat=1

[44] Islamic Party of Britain, 15.06.2008, http://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://www.islamicparty.com/&sa=X&oi=translate&resnum=1&ct=result&prev=/search%3Fq%3Dislamic%2Bparty%26hl%3Dbg%26sa%3DX

[45] Първият кмет-мюсюлманин в Обединеното кралство, 15.05.2008, http://orientbg.info/sabitia/kmet_muslim.html

[46] Hizb ut-Tahrir Britain, Party of Liberation, 17 April 2008, http://www.hizb.org.uk/hizb/news-watch/uk-government/jackie-smith-invites-moderate-imams-to-help-muslim-communities-fight-extremism.html

[47] Al Mokhtsar, 01.07.2008, http://www.almokhtsar.com/html/news/1959/5/92119.php

[48] Op. Cit.

[49] Op. Cit.

 

* Преподавател във Варненския свободен университет «Черноризец Храбър». Текстът е част от по-подробно изследване за ислямската религия в Европа, което ще бъде публикувано в отделна монография.

{rt}

Поръчай онлайн бр.6 2021