29
Пет, Май
25 New Articles

Формирането на национален антитерористичен център като елемент от трансформацията на българската армия

брой6 2008
Typography

На сегашния етап от осъществяване на трансформацията във Въоръжените сили, преминаването от количествени натрупвания към качествени промени и възприемането на авангардното конфликтологично мислене спрямо терористичните заплахи е единствената вярна следваща стъпка.

Създаването и пълноценното функциониране на национален антитерористичен център представлява една от най-важните задачи за всяка демократична държава на съвременния етап. Обединяването на научния потенциал, пълните анализи на новата стратегическа среда и концентрирането в единен център на натрупания практически опит са единствените гаранции за адекватен отговор на терористичната заплаха и доказателство за сериозно отношение към поетите отговорности, както спрямо собствената ни национална сигурност, така и спрямо коалиционните, балканските и европейски партньори.

Фактори, налагащи създаването на центъра

На базата на динамично променящата се среда на сигурност в Югоизточна Европа и необходимостта от точно и своевременно определяне на новите заплахи е крайно наложително да се потърсят правилните подходи за разработване на нови форми и способи за подготовка, планиране и водене на ефективни съвместни антитерористични операции. Военното участие в такива операции, което се определят като “специални войскови действия”, може да се наложи да се прилага във всички разновидности по интензивност на военните действия, както в широкомащабни, коалиционни, така и в регионални и локални конфликти. Немалка роля имат съвместните антитерористични операции и в хода на действия, различни от истинската война, като например тези по поддържане на мира или за поддръжка на собственото население в мирно време.

Югоизточна Европа е един от регионите на обединена Европа в който лесно могат да се различат всички предпоставки и чести проявления на съвременния трансграничен тероризъм. Постоянно сме свидетели не само на тероризъм “отдолу”, като прояви на недържавни, нелигитимни организации, както на религиозна, така и на сепаратистка и политическа основа, но и на тероризъм “отгоре” – т.е. въздействие на държавните силови структури върху конкретни етнически и религиозни фрагменти и прослойки от националните общества.

В така очертаващата се трудно определима и още по-трудно предвидима и управляема обстановка, важен фактор за гарантиране на сигурността на държавите от Югоизточна Европа представляват аналитичните, учебни и информационни институции на държавата, способни перспективно и своевременно да разработват актуални стратегии и реализиращите ги концепции не само за антитерористична (постконфликтна) дейност, но и на контратерористична, превантивна широка програма от времево-продължителни и задължително съвместни дейности.

На сегашния етап от развитие на средата за сигурност, няма и не може да има държавна институция, която да няма задачи в хода на разрешаване на проблемите, свързани с тероризма. Засега обаче, обществото ни все още е в процес на количествено натрупване на  знания и опит в тази сфера. На много ниско, почти “пожелателно” ниво е и координацията между отделните ведомства. Отделя се много по-голямо внимание на международните участия в прояви от конферентен или учебен характер, отколкото на решаването на реални проблеми за осигуряване на антитерористичната сигурност на национално и регионално ниво.

Всяка дейност има нужда, преди всичко, от актуализиран регламент за провеждането и. В демократичните, правови общества държавността, включваща и аспектите на съвместната антитерористична дейност, се развива на основата на закони и подзаконови документи, на чиято база се създават ведомствените правилници, устави, наредби, пособия, инструкции и други. Засега обаче, националният ни правов ред, касаещ антитероризма, се гради в обратната последователност. Първоначално бяха въведени за изпълнение ведомствените регламентиращи документи, черпейки опит от сродни по дейност чужди държавни институции, често без никаква координация един с друг. Документи, напълно авангардни, като постановки, но обслужващи само отделни абзаци от сложния държавен механизъм, или дейности, затварящи се във вътрешно-ведомствен, специфичен кръг. Самите документи използват различни термини, влагайки в тях частен смисъл, който често не само че не съвпада със смисъла в документите на останалите държавни ведомства, но и им противоречи. При така заложените различия, всяка дейност в съвместен формат предварително е белязана или със серия от компромиси и условности, или пък с негативни и “театрални” резултати.

От всичко посочено дотук е видно, че е назрял моментът за преминаване от количествени (интензивни поради актуалността, но безразборни) към качествени промени - съгласувани, единни и максимално целенасочени .

Кой трябва да осъществи промените?

Кои държавни институции са призвани  и основно отговорни за реализирането на тези промени? В конкретния случай, това не е от значение. Но тъй като държавните институции все още функционират на “пирамидален” принцип и взаимовръзките в хоризонталните плоскости на всички нива са слаби и градящи се повече на базата на междуличностното общуване, отколкото на някакъв регламент, необходимо е да се създадат междуведомствени единни “центрове”, ангажирани по дадената специфика, които са характерни за новия вид управленски и функционални мрежи. Съгласно новите авангардни теоретични и изследователски схващания, именно тези центрове характеризират същността на мрежовите (мрежоцентричните) организации, включително и военнизирани такива, като стъпка в “утрешния ден”. Ярък пример за актуалността на въпросните “центрове” е изградената организация на трансграничните, практически неограничени в четирите измерения, терористични мрежи, умело прилагащи най-съвременните управленски формули, както и концепциите на “бойните множества”, “воюващите мрежи”, “информационната и психологическа война”, “асиметрията, контраасиметрията и дисиметрията”, “репримитивизацията на конфликтите”  и други.

Защо именно “центрове”, а не изпълнителни агенции, дирекции или министерства?

На първо място, поради възможността за висока степен на съвместяване опита на специалисти от всички сфери, като се започне от вътрешната и външна сигурност, които постепенно започват да се препокриват по своите цели и задачи, и се стигне до образователната система, която със своите правилно заложени перспективни планове ще даде на обществото ни, след период от 15-20 години, индивиди, надраснали, чрез своите разбирания и култура, ценностите, на които се опира съществуването на конфликта, пораждащ прилагането на тактиките и оръжията на тероризма.

На второ място, поради прозрачността, отвореността и достъпността на информацията от такива центрове. Възможността за включване, на модулен принцип, в тях на всички и всичко, което в дадения етап допринася за постигане на целите.

На трето място, икономичността на такава структура, освобождаваща ресурсите на държавните институции за решаване на други текущи задачи.

На четвърто място, гъвкавостта и приспособимостта на структурата, създадена на модулен принцип.

На пето място, унификацията на терминологичната база и тясната специализираност на центъра, водещи до висока ефективност.

В исторически план, България не за първи път се сблъсква с подобен проблем с тероризма, за който няма специализиран закон, няма единна теория, няма достатъчно опит и специалисти. Така, в хода на Първата световна война, българските войски и органите на гражданската, временна окупационна власт в Моравската инспекционна  област са изправени пред решаването на проблема с интензивната терористична дейност от страна на множество чети, поддържаща ги мрежа от информатори и трансфронтова логистична подкрепа от страните-членки на Антантата. Терористичната тактика води до затрудняване снабдяването на войските на фронта, изолация и недоверие между временната власт и населението и първоначално прибягване към така наречения “крепостен” подход за противодействие, който, за съжаление, намира поддръжници и в съвременните условия. Мероприятията се характеризират с пасивен (т.е. само отговарящ на активните терористични акции) характер. Укрепват се гарнизонните войскови райони – “крепостите”, и опасната тъмна част от денонощието се “пролежава” в тях. Същата ответна тактика виждаме и днес в концепции и нормативни документи от типа на: “Охрана и отбрана на базите от терористични атаки” и “Концепция за защита от тероризма”. Едва наскоро в публикациите започнаха да се използват термини като: борба, превантивни мерки и ликвидиране на тероризма и пораждащите го конфликти.

За решаване на проблемите с тероризма, в командването на Моравската инспекционна област е командирован тогава неизвестният, а по-късно член-кореспондент на Българската академия на науките, военният теоретик и практик в областта на тероризма и противодействието срещу него – полковник Петър Дървингов. За седемнайсет месеца той успява да създаде цялостна организация и да реши проблема с тероризма в района. Първоначално, полковникът систематизира наличната информация като започва да издава седмичен  “Информационен бюлетин” и създава база данни за най-честите видове терористични акции, мащаб, извършители, локализация и противодействие. Със сбора и анализа на информацията натоварва новосъздадените “разузнавателни бюра” към щабовете на инспекционната област и дружините – първообраз на съвременните антитерористични центрове. Създава и нови антитерористични формирования – планинска дружина, съставена от “планински взводове”, поддържани от планински батареи. Разделя зоната на дружинни райони на отговорност и създава пълна мрежа от денонощни контролни постове по основните пътища, мостове, железопътни съоръжения, населени пунктове, планински пътеки и превали. По този начин извежда силите за антитерористична борба извън “уютните крепости”, иззема инициативата от ръцете на терористите, превръщайки се от “мишка”, затворена в капана на “крепостите”, в “котка”, постоянно преследваща терористичните чети и техните информатори.

Чрез контролни постове, Дървингов ограничава периметъра за маневриране на новите “мишки” (т.е. терористичните чети). Паралелно с тези активни действия, създава и въвежда за изпълнение липсващите напълно дотогава нормативни документи, включващи множество оперативни заповеди, наредби, инструкции и бюлетини, които дават всестранни и пълни отговори на всички аспекти на антитерористичното използване на армейските подразделения.

Забележителни по своята актуалност и в наши дни са: “Инструкция за разпределение на силите, определяне участъците, местата и задачите”; “Инструкция по организирането на разузнаването в районите и участъците от Моравската инспекционна област”; “Инструкция за водене борбата с четите и бандите”; “Инструкция за формиране и тактика на контрачетите”; “Инструкция за донесенията и съобщенията по четническите действия”; “Инструкция за начина, как да се разпитват уловените четници, ятаци и съучастниците им”; “Инструкция за организирането и службата на разузнаването в Моравската областна военна инспекция”; “Инструкция за тактическото употребление на военнополицейските кучета при преследване на четници и разбойници” и др. Всички те са напълно потънали в забравата на времето при условие, че се изпитва остра нужда от подобни документи за изпълнение на специфичните антитерористични задачи в хода на съвременните миротворчески мисии.

През този исторически период конкретната необходимост довежда до създаване на нови тактически схващания, търпящи коригиране и развитие в хода на самото им прилагане. Основно, заделените военни сили се подразделят, в съответствие с назначението си, на подвижни (удароносни) и приковаващи. Подвижните представляват подвижна охрана или постоянна сила за борба с четите. Те притежават по-голяма свобода на действие. За тази цел е сформираната планинска дружина, състояща се от 60 планински взвода, 20 разузнавателни бюра, 2 планински батареи и една нестроева рота. В планинските взводове са зачислени всички войводи и бивши македонски революционери, които са разпратени по окупационните полкови райони за организиране и водене на контрачетите. Разузнавателните бюра се числят по щат към планинската дружина, но са дислоцирани към щабовете на окупационните дружинни райони. Приковаващите (неподвижните) подразделения, от своя страна, представляват скелета на военната сила, но са ограничени в свободата на действие само в участъка или района им за отговорност.

Какво трябва да представлява Националният антитерористичен център?

От този исторически пример се налага изводът за актуалността на съвместното и комплексно решаване на проблемите, свързани с борбата с тероризма. Това предполага, че първата крачка за решаване на този неотложим във времето проблем трябва да бъде създаването на Национален антитерористичен център. Орган, чиято основна задача следва да бъде разработването на концепции за подготовка на силите и средствата за провеждане на съвместни антитерористични операции, систематизиране  и подбор на най-подходящите теоретични постановки, използваеми в национален и регионален мащаб, и изготвяне на специализирани документи (наставления, инструкции и пособия).

Националният антитерористичен център не би трябвало да има управленски функции, а да бъде само своего рода научен и изследователски “генератор” в осъществяването на всички мероприятия по подготовката на националните сили и средства  за борба с тероризма в мирно и във военно време.

Сама по себе си, идеята за създаване на Национален антитерористичен център не е нова. Подобен род центрове съществуват в САЩ, Великобритания и Израел, както и към Съвета за сигурност на ООН. От 2002, Антитерористичен център функционира и в Общността на независимите държави (ОНД), при водещата роля на Русия.

Всички тези центрове успешно функционират, създавайки банка от специализирани данни за терористичните организации, за дейността и тенденциите в развитието им. Под тяхна егида се провеждат серия от национални и международни инициативи (конференции, подготвителни курсове, издателска дейност, изследователски програми и др.).

Дейността на Национален антитерористичен център може, като водещи линии, да включва: прогнозиране на военно-политическата обстановка в национален, регионален и световен мащаб; разкриване и точно определяне на възможните съвременни заплахи от терористична дейност, както и техния променящ се характер; а също и изработване на практически предложения, как да им се противодейства.

Сред основните първоначални задачи на Националния антитерористичен център е разработването на съответстващите на целите му документи. В тях трябва да се даде конкретен отговор на серия от въпроси, засягащи: системата за постоянен мониторинг и ранно предупреждение; какви сили и средства е необходимо да се заделят, подготвят и поддържат в постоянна готовност за провеждане, както на антитерористични, така и на контратерористични, съвместни операции и програми с по-голяма продължителност и значително финансиране; какви форми и способи за неутрализиране на терористичните действия е необходимо да се прилагат в мирно и във военно време; как да се разпределят задачите между отделните елементи от силовите министерства в хода на съвместните антитерористични операции; точно определяне на реда за взаимодействие, субординация, подчиненост и управление; създаване на единни методики за работа на планиращите и управленски органи; редът за обмен на служебна и класифицирана информация; всестранното осигуряване на всички видове дейности и операции, включващи и специални войскови действия.

Самото създаване на Национален антитерористичен център, както и на системи за обмен на данни, ранно предупреждение и осигуряване на взаимодействието, представлява сложен процес. Целесъобразно е всички мероприятия, свързани с неговото формиране и функциониране, да бъдат разделени на две групи. Към първата група могат да се отнесат: определяне на структурен, функционален и управленски модели на Националния антитерористичен център и свързаното с това бюджетиране; определяне на необходимия постоянно поддържан личен състав и състава на неговото усилване със специалисти, в зависимост от конкретната обстановка; залагане на реалните срокове и реда за функционално “въвеждане в строя”; установяване на подчинеността на центъра и между елементите на самия център; разпределяне на задачите между отделните звена; определяне на реда за координация на усилията със сродни организации в национален, регионален и световен мащаб.

Към втората група мероприятия спадат: определяне и въвеждане за изпълнение и поддържане на мероприятия по видове готовности за екстремално участие в решаването на извънредни ситуации; създаване на мобилни групи за работа в близост до зоната на съвместните антитерористични операции; създаване на регионална мрежа от национални и ведомствени антитерористични центрове, обхващаща региона на Югоизточна Европа; участие в подготовката и провеждането на дългосрочни учебни и изследователски програми със специалисти, включващи конференции, командно-щабни тренировки и учения, ситуационни, компютърно подпомагани, тренировки, експериментални учения и др.

Структурата на Националния антитерористичен център

Необходимо е структурната основа на Националния антитерористичен център да включва, като минимум: аналитичен отдел; информационен отдел с електронна библиотека;  научно-изследователски отдел; учебен център, включващ дистанционна подготовка на специалисти, и секретариат, осигуряващ контактите, мероприятията и издателската дейност.

Основните направления на текущата дейност на Националния антитерористичен център трябва да обхващат следните направления: нормативно-правно; научно-теоретично; научно-техническо; организационно и логистично.

Нормативно-правното направление трябва да има за основна цел координацията на дейностите на силовите държавни структури по разработването на плановете за готовност за противодействие на прилагане на терористични тактики и оръжия. А също съгласуване на дългосрочни програми, съвместни концептуални разработки и нормативно-правното осигуряване на въвеждането в практиката на теоретични разработки.

Научно-теоретичното направление трябва да включва, основно, изучаване, обобщаване и анализ на антитерористичните и контратерористичните действия в локалните войни и въоръжените вътрешнодържавни конфликти с ниска интензивност. Изготвяне и предоставяне на управленските органи на предложения, препоръки, становища и научни обосновки. Разработване на теоретичната база на нови способи и форми на оперативни и тактически действия, както и направления за по-нататъшното им усъвършенстване. Немаловажна част от дейностите в това направление е следва да е създаването на методики и модели за превантивно и непосредствено планиране на целия сложен и многопластов комплекс от дейности, включени в борбата с тероризма. Това направление ще включва и разработването на наставления, инструкции, сборници с нормативи и учебно-методически материали по специфичната тематика на конфликтуване с прилагане на тактики и оръжия на тероризма.

Научно-техническото направление е призвано да изучава и предлага за прилагане, в хода на съвместните антитерористични операции, на авангардни, но и целесъобразни, средства за разузнаване, поразяване и комуникация. Да развива и предлага за практическо прилагане на огромния комплекс от нелетални (несмъртоносни) средства за въздействие върху човешкия фактор, неговото техническо осигуряване (транспортни средства, оръжия и комуникационни съоръжения) и инфраструктурни обекти (скривалища, складове, пътища, случайни укрития и др.). Научно-техническа е и задачата за търсене на начини за прилагане на концепциите за “селективност на целите”, осъществявани чрез високоточни оръжия (определяни още и като “умни” оръжия) и боеприпаси. Напрегнатостта на конфликта, при прилагане на тактики и оръжия на тероризма, изисква съвременният специалист винаги да има предимство, както в информацията, така и в оръжията и личната  екипировка.

Обикновено съвременните сблъсъци, с прилагане на терористични тактики и оръжия, ще следват принципите на “груповата тактика”, при която от особено значение са не наличието на тежко въоръжение (самолетоносачи и танкове), а индивидуалните средства за поразяване, детайлите в екипировката и, в най-добрия случай, лесно преносимите колективни средства за поразяване. Специфичното е, че трудно контролируемият пазар на оръжие, много често ще доставя авангардните си нови разработки едновременно и на двете страни в конфликта. Ето защо просто е невъзможно да се противопоставим на съвременните терористи с въоръжението  и екипировката, характерни за масовите армии от периода след Втората световна война.

Организационното направление може да решава най-вече проблемите, свързани с определянето на състава и структурите на специализираните формирования за борба с проявите на тероризъм. Търсенията в това направление трябва да се насочат към предлагане на организационни и функционални модели за изграждане или усъвършенстване на формирования, интегриращи в себе си бойните качества на множество родове войски. Такива са въздушно-земната мобилност на десантните подразделения (силите за специални операции), ударните и маневрени качества на общовойсковите подразделения, ударно-огневия потенциал на артилерийските и авиационни подразделения и специалните техники и умения на подразделенията от Специалните сили. По своята същност и предназначение, съвременните антитерористични силови формирования трябва да имат многоцелево предназначение, прилагайки колкото е възможно по-широк спектър от специфични тактики и оръжия, максимално адекватни на конкретно създалата се оперативна обстановка. Разбира се тук се включват и всички тактики, характерни за жандармерийските и полицейски подразделения (като прочистване, конвоиране, патрулиране, задържане, водене на преговори, засадни и други действия).

Нека изследваме, за сравнение, стратегията на администрацията на САЩ за създаване и функциониране на система за противодействие на тероризма и нейната ефективност. Тази стратегия се определя от т.нар. “четири D”: Defend (да се защити), Defeat (да се унищожи), Deny (да се откаже) и Diminish (да се намали). Националният антитерористичен център намира място в решаването на задачите и в четирите направления, което показва актуалността и навременността на създаването му във всички държави от Югоизточна Европа.

Проблемите пред реализацията на проекта

Какви проблеми стоят за разрешаване при реализирането на такъв проект?

Първият е ускоряване създаването на специализиран закон за борба с тероризма. България е сред последните държави не само на Балканите, но и в Европа, която все още няма нито закон, нито проекто-закон. Това може би се дължи на илюзорното спокойствие за далечността на подобен род заплахи, поради създадения крехък тип разбирателство между етносите, религиите, политическите възгледи и икономическо-социални прослойки. Но Балканите, като цяло, а и конкретната обстановка в част от държавите от региона, съвсем не потвърждават прекалено оптимистичното отношение по проблемите на тероризма. Прилежащият Черноморски регион също поражда доста съмнения, по отношение степента на сигурност.

Вторият проблем е свързан с конкретния избор на най-добрата дислокация на такъв Национален антитерористичен център. Независимо от това, че приоритет в борбата с тероризма има Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, има за задача да подпомага усилията на МВР в тази насока. Ето защо е напълно адекватна и реална помощта от една високо организирана, планова и поддържаща висока степен на дежурни и боеготови звена и щабни елементи структура, каквато е Българската армия.

Поради спецификата на задачите на Националния антитерористичен център, свързани с научни и аналитични изследвания, учебна и издателска дейност, най-подходящото място за ситуиране на подобна структура е сред сродни на нея институции. В този смисъл, Военната академия “Г. С. Раковски” е естествен инкубатор за развитие на такъв род центрове. В рамките на академията функционират Институт за перспективни изследвания за отбраната, Департамент за оперативна съвместимост, Център за подготовка за ОПМ и Център за следдипломна квалификация.

Освен това, от 2005, Военна академия “Г. С. Раковски” е инициатор, в национален мащаб, на концепцията “Заедно срещу тероризма”, в чиито рамки бяха проведени множество теоретични и научни мероприятия. Проведоха се и пет дългосрочни курса за подготовка на управленски кадри от МО и МВР за планиране и ръководене на съвместни антитерористични операции. Модули и цели избираеми дисциплини на същата тематика се преподават в рамките на основните учебни програми. Завършващ етап от мероприятията беше проведената съвместна щабна тренировка с участници от научно-преподавателският състав на Военна академия “Г. С. Раковски” и Академията на МВР.

В рамките на академията са защитени няколко десетки дисертации на теми, засягащи различни аспекти на антитерористичната дейност, с което всъщност се отговаря и на въпроса: Има ли ядро от специалисти, на чиято база да се развие структурата на бъдещ Национален антитерористичен център?

Следващият въпрос е, може ли такъв център във Военна академия да обедини националните усилия в областта на антитероризма, като развива регионални и световни контакти? Много малко са военните или МВР-структурите, които да поддържат толкова интензивни и разностранни междуведомствени контакти, както това се осъществява традиционно във Военна академия “Г. С. Раковски”. Принадлежността към Консорциума на военните академии, с целия им научен потенциал, е допълнителен показател на правилността на избора на Военната академия.

Всичко посочено дотук определя, при максимално преодоляване на частно-ведомствените интереси, уникалността на възможността да се отговори на изискванията на съвременната обстановка чрез създаване на Национален антитерористичен център, в рамките на Военна академия.

В заключение е необходимо още веднъж да се подчертае актуалността на проблемите, свързани с предстоящото активно противопоставяне на вероятни терористични атаки и оръжия. Участието в пълния спектър от операции на НАТО на контингенти, както на Българската армия, така и на МВР, е вече неразривно свързано с високата степен на подготвеност и по специфичните въпроси на антитерористичната практика.

 

Литература:

1.Воробьев, И., Киселев, В., Противодиверсионная и противотеррористическая борьба в операции. Военная мысль № 3, 2006.

2.Кикот, В., Терроризм – борьба и проблемы противодействия. ЮНИТИ, Москва, 2004.

3.Вишняков, Я., Основы противодействия терроризму. ACADEMA, Москва, 2006.

4.Семерджиев, Ц., Войната на мрежите. Софттреид, С. 2002.

5.Устинов, В., Международный опыш борьбы с терроризмом – стандарты и практика. ЮРЛИТИНФОРМ, Москва, 2002.

* Преподавател във Военна академия „Г.С.Раковски”

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020