В началото на ХХІ век Черноморско-Каспийският регион се превръща в особена граница в евразийското пространство. Нещо повече, тя е зона на междукултурно (междуцивилизационно) взаимодействие, което не кореспондира с определените и признати държавни граници. Американският професор Джеймс Томпсън (1869-1941) активизира един термин от военния речник – фронтир, със съдържание, даващо възможност за формулиране на този специфичен, по формата и съдържанието си, процес, развиващ се в Кавказкия регион. Фронтирът е „пространство, където се извършва взаимопроникване между обществата. Той се състои от три компонента: териториален елемент, зона или територия (за разлика от точните линейни граници); човешки елемент, първоначално състоящ се от отделни и съвършено разни общества; и елемент от процеса, в който отношенията между хората започват да се развиват и да приемат стабилна форма. Фронтирът се открива в момента на първия контакт между представителите на обществата и се закрива, когато единната власт установява политическо и икономическо господство над тях.”
Това определение дава възможност да се обосноват политикоикономическите и най-вече етно-националните параметри на Черноморската зона на въздействие. От друга страна, то дава възможност да се търсят различни сценарии за преодоляване на напрежението, кризите и ескалиращите в негативен план ситуации.
Нещо повече, чрез термина „фронтир” се създава достатъчно солидна база и широко поле за действие при определяне на формите и възможностите за прилагане на ефективни мерки, способстващи за изграждането на демократични структури в обществата в Черноморския регион. Чрез формирането и изграждането на действащи механизми за взаимодействие в политическите институции в черноморските държави се създава база за демократично държавно управление в региона, което съществено променя икономическата, политическата, социалната и другите сфери на обществения живот.
Сред сериозните постижения по отнощение на демократизацията е геополитическият и геоикономическият формат на сътрудничество в т. нар. „Голям Черноморски регион“, включващ шестте крайбрежни държави – Украйна, Русия, Грузия, Турция, България и Румъния, както и Армения, Азербайджан и Молдова. В този контекст, Черноморският регион не се възприема вече като европейска периферия (особено след приемането на България и Румъния в ЕС), а като обединяващо звено на оста Каспийско море – Черно море – Европа. Той вече е „ос с непрекъснато нарастваща геополитическа важност в разширения Европейския съюз”[1]. Значението му за такива актьори, като ЕС и САЩ, се предопределя и от тяхната потребност от диверсификация на енергийните доставки, с цел намаляване на зависимостта от петрола, добиван в Персийския залив. Големи са също надеждите, че чрез включването на Черноморския регион в европейската сфера на многостранно влияние ще се създадат подходящи условия за подпомагане процеса на демократизация, чрез провеждането на социално-икономически мерки, насочени към достигането на европейските стандарти в политически, икономически и социален план.
Разликите между Източна Европа и Черноморския район са големи, но главната прилика е във възможностите за демократическа интеграция и колективна сигурност. Те се откриват благодарение на по-тесните взаимоотношения и последвалата интеграция в ЕС и НАТО, в качеството им на фактори за трансформацията в региона в посока либералнодемократично развитие.
Основания за подобни надежди е действащото, от юли 1992, Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), което, на 5 юни 1998, в Ялта, се оформя като Организация на Черноморското икономическо сътрудничество (ОЧИС)*. Респектиращи са данните за населението и външнотърговския капитал на тази организация, поставящи я на второ място по значение след Персийския залив като източник на енергоносители, която все повече се оформя като приоритетен транспортен коридор за пренос на енергоносители към ЕС.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че благодарение на огромния потенциален пазар, сериозната производствена база и квалифицираната работна ръка, районът очертава широк спектър от възможности за световната икономическа общност. Черно море се оформя като един от районите на активно икономическо сътрудничество през ХХІ век. Практиката е доказала, че общите икономически интереси обединяват различните общества. Нещо повече, те принуждават по-развитие от тях да търсят възможности за премахване на различията, най-вече в политически план, за да се осъществяват по-лесно ефективните икономически връзки. Това дава основание да се предполага, че изграждащите и непрекъснато развиващи се политически структури в черноморските общества, базиращи се върху демократическите ценности и структури на Европа и САЩ, са гаранция за промяна в посока към демократизация.
Аргумент за това е многообразието на участниците в процесите, протичащи в Черноморския регион. В тях активно участват освен исторически традиционните актьори на международните отношения, (правителствата на страните от региона), също и парламентаристи, местни и регионални власти, неправителствени организации. За икономическите актьори, Черноморският регион има особена важност – например, през последното десетилетие, външнотърговският стокообмен на Гърция със страните от ЧИС е нараснал с 500%, а турският частен сектор е увеличил дела си в преките чужди инвестиции в страните от ЧИС от 1,2% до 3%. През черноморските и дунавските пристанища на България преминава повече от 2/3 от външната й търговия. В близко бъдеще се очаква ½ от енергийния внос на ЕС да прекосява Черноморския регион. Всичко това е солидно доказателство за взаимозависимостта между двата свята – изграждащият се демократичен свят на черноморските общества и утвърдения свят на традиционните социално-икономически и политически ценности на Запада.
За процеса на демократизация спомага и обстоятелството, че в ОССЕ, Съвета на Европа, НАТО, ЕС, ОНД и други международни организации членуват в пълна или частична конфигурация и страните от Черноморския регион.
Това, до голяма степен, обяснява и активния диалог между ОЧИС и ЕС, а също получения от Франция, Германия, Австрия, Египет, Израел, Италия, Полша, Словакия, Тунис, Конференцията за енергийната харта* и Черноморският клуб статут на наблюдатели в ОЧИС. ООН също включва ОЧИС в своите регионални акценти на глобална политика, давайки й статута на наблюдател. На ОЧИС разчита руската дипломация, за която Организацията е конструктивна алтернатива на политизирания неформален съюз на държавите от Черноморско-Балтийския регион. Мотивиран интерес към многоаспектната дейност на Организацията проявява и Турция. Чрез ОЧИС, Москва и Истанбул очертават буферната зона, върху която да отстояват своето присъствие и влияние. Не могат да бъдат елиминирани и експертните прогнози, определящи Черноморския регион като арена на „сериозни стълкновения през ХХІ век, породени от проблемите на идентичността, сигурността, демократичните ценности, нефта и миграциите”[2].
Проблемите на Кавказ
Многобройните участници в черноморските процеси, независимо от дългосрочните им интереси или конюнктурни конфигурации, са, повече или по-малко, подчинени на засилващата се нестабилност в региона, най-вече в Кавказкото пространство. Кавказкият интегритет, като понятие и процес, търпи многобройни модификации в постсъветския период. Възстановената след студената война значимост на Кавказкия регион като транспортно-енергиен коридор все повече засилва обвързаността на тези два проблема (интегритет и коридор) в плановете и стратегиите на заинтересованите регионални и глобални субекти.
След разпадането на съветската система, в началото на 90-те години на ХХ век Кавказ, излиза извън контекста на обществено-политическите, социално-икономическите и военностратегическите планове и параметри на биполярния свят. С приемането на геополитическите граници в рамките на създаденото Общество на независимите държави (ОНД), с център правоприемникът на СССР - Руската федерация, стартира поредицата от конфликти с национално-етнически и религиозен характер, която възражда или създава нови огнища на напрежение в постсъветските територии.
По пътя на създаването на съвременната държавна машина страните от постсъветското пространство са принудени да се справят с многобройни трудни препятствия. Сред тях е липсата на традиции в организирането на политически партии, което през последните години е в процес на преодоляване. Трудностите на управлението, като започнем с установяването на законността на централната власт и завършим със създаването на ефективна физическа и социална инфраструктура, спазването на основните човешки права и гражданските свободи, както и решаването многобройните етнически и конфесионални конфликти, очертават кръга от проблеми на прехода към демокрация.
Интересът към Черноморско-Каспийския ареал не е случаен. Тази територия е важен транспортен коридор и район с обширни неразработени природни ресурси, което предопределя геополитическото и геоикономическото му значение. Проблемът за стабилността в региона, както и инкорпорирането му в световната общност и икономика, са от съществена важност за участниците в международния политически процес. Всеки от тях обаче (САЩ, Русия, Турция, Иран, страните от ЕС) възприема решаването на този проблем по различен начин. Това обяснява поливариантността на проектите, които всеки от регионалните и глобалните актьори се опитва да реализира там. Въпросът е, до каква степен съперничеството в Черноморския регион ще реши проблемите на европейските и кавказките общества от постсъветското пространство, на Турция и Русия, доколко реалността ще коригира илюзиите и, какви са възможностите на обществата в региона да постигнат съществени резултати в прехода към демокрация?
В началото на ХХІ век век Кавказ се превръща в своеобразен барометър за позициите на глобалните и регионалните актьори в международната стратификация, очертаваща динамиката на процесите в евразийския ареал. Това явление се засилва особено след „революцията на розите”, в края на 2003, в Грузия, с което стартира т.нар. „второ разпадане” на Съветския съюз. Опитът за коренна промяна в някои от постсъветските републики, като Грузия и Украйна, чрез смяна на политическия елит, трансформира политическата лексика, но не води до фрапиращи резултати. В Брюксел и Вашингтон обаче, е утвърдено мнението за изграждане на либералнодемократична Грузия след „революцията на розите”. Доказателства за това се търсят в амбициозната програма от реформи, които. Грузия стартира през 2008, основаваща се на принципите на демокрацията и свободния пазар. Тбилиси декларира, че основната рамка на партньорство с ЕС ще бъде Планът за действие в рамките на европейската Политика на съседство, която да насърчава движението на хора и стоки и търговския обмен. Не може да се отрече, че главната цел на Грузия е демократическата трансформация във външнополитически план, което обяснява и нейното участие в регионални форуми като Общността на демократическия избор, ГУАМ и Черноморския форум. Доколко обаче участията и декларациите намират ясни доказателства във вътрешнополитически и социален план, които са в основата на прехода към демокрация, ще стане ясно едва след време.
Това обаче разширява възможностите и алтернативите за нови конфигурации в Кавказката буферна зона. Във време на увеличаваща се зависимост от стратегически суровини и засилващо се значение на Черноморско-Каспийското пространство в плановете на регионалните и глобалните актори, моделите на участие се мултиплицират през призмата на мотивираните, но зависими от конюнктурата, амбиции. Те обаче са подчинени на два основни, взаимнозависими фактора, определящи настоящите акценти на кавказко (а, като цяло, и на черноморското) присъствие в геополитическите и геостратегически проекции – оспорваният интегритет на южнокавказките държави и контролът върху находищата на енергоресурсите и транспортните им маршрути.
Тези, обединяващи усилията и амбициите на участниците в борбата за надмощие в Черноморския регион, фактори могат да се превърнат в ефикасен сегмент от сложната структура на промяна в демократизиращите се общества. Доказателство е създадената през 1997 ГУУАМ, в чиито състав влизат Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова и Узбекистан, която, след излизането на Узбекистан от нея, се ограничава в ГУАМ. В дейността на тази организация се очертава отстояваната от Азербайджан позиция, че целта и не е противопоставяне на постсъветското пространство, а прилагането на демократичните ценности и осигуряване благоденствието на своите народи. Действително, ГУАМ се оформя като ефикасен инструмент, който, чрез икономическата интеграция на четири страни под знака „ГУАМ - съединяване на континенти”, въздейства върху демократичната трансформация на обществата.
Тези позитивни, като цяло, резултати в процеса на демократизация на черноморските общества не променят обаче обстоятелството, че Черноморско-Каспийският ареал остава в сферата на недостатъчно изяснените терминологични граници. На практика, Южен Кавказ е с най-големия брой нерешени проблеми и зона, в която процесите се развиват като част от заобикалящото я геополитическо пространство. Нещо повече, те са в центъра на стълкновенията в Черноморската зона и концентрират стратегиите и енергията на всички участници в регионалните процеси.
Трите пояса на сигурност
Тезата, че Кавказкият регион е обкръжен от три пояса (полоси) на сигурност, се превръща в своеобразна аксиома, която, до голяма степен, определя границите на съществуване и влияние на субектите в него. Нещо повече, този регион, в значителна степен, определя проблемите, акцентите и основните процеси, обхващащи промените в Черноморския регион.
Първият пояс включва тримата непосредствени съседи на Южен Кавказ – Русия, Турция и Иран. Тези страни преследват собствена, амбициозна политика и имат големи възможности за намеса както във вътрешните процеси, на национално ниво, така и на регионално. Всяка от тях влияе чрез разнообразни средства, като политически, икономически и военен натиск (Русия), икономическа инвазия (Турция) и конфесионално проникване (Иран) върху демократичната трансформация в кавказките общества, като битката се води с променлив успех.
Ключовата роля на първия пояс не елиминира значението на втория, разположен непосредствено след него и включващ постсъветските републики на Централна Азия и част от европейското пространство (Молдова и Украйна), страни от Близкия, Средния Изток и Балканския полуостров – Сирия, Ирак, Египет, Йордания, Кипър, Гърция, България, Румъния. Голям брой държави от този геополитически пояс имат определени политически и икономически, а някои и стратегически, интереси в Южнокавказкия регион. След влизането на Румъния и България в ЕС, чрез тях Съюзът си осигурява пряко геополитическо и геоикономическо присъствие в Черноморския регион. Двете балкански държави се превърнаха във важен плацдарм за прокарване на европейските демократични ценности в зоната на Големия черноморски регион. Ставайки част от институционалната рамка на ЕС, София и Букурещ завършиха, в основни линии, процеса на преход от тоталитарна еднопартийна система и централизирана икономика към демократична система на развитие, утвърждавайки модела и практиката на пазарната икономика, принципите на политическия плурализъм и многопартийност. В тези страни все още има нерешени проблеми в социално-икономически план, а елементите на пълноценно гражданско общество са още в зародиш. Все още в сферата на пожеланията и препоръките е изграждането на ефективно действаща съдебна система, способна да се бори с корупционните практики и да противодейства на всички форми на местна и международна организирана престъпност. Въпреки това, двете държави успешно биха се справили с укрепването на стабилността и демократизацията на Черноморския регион, споделяйки опита си от демократичните реформи с другите страни в преход. От съществено значение е и обстоятелството, че и двете са активни членове на очертаващата се като най-активна и ефективна (в ролята си на своеобразен обединител) среда за демократична трансформация на черноморските общества – ОЧИС.
Третият пояс обхваща САЩ и държавите от Западна и Централна Европа и действа главно чрез организации, като ЕС, Съвета на Европа, ОССЕ, НАТО, Минската конференция и нейната Минска група и др.
Ролята на третия пояс включва следните постулати:
- САЩ обявяват Южен Кавказ и проблемите на неговата сигурност за жизнено важни за своите национални интереси.
- За Западна Европа, Черноморско-Каспийският регион е стратегически мост, свързващ Европа с Близкия Изток, Централна Азия и по-далечните региони в Югоизточна Азия и Китай. Европейските стратегически интереси определят позициите на ЕС, насочени към решаването на всички конфликти и установяването на стабилност и сигурност в региона. Интересите си Европа преследва чрез различните организации, между които се открояват три:
- Минската група, осъществяваща посредническа мисия в решенията на Карабахския конфликт.
- Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която през последните години засилва активността си в региона, проявяща се най-вече чрез представителства в съответните южнокавказки държави и наблюдатели в различните нива на избори във всяка от тях.
- НАТО, която все повече се превръща в съществен фактор на политическата реалност и един от основните елементи от механизмите на сигурност в Южен Кавказ[3].
Всеки от участниците в трите пояса, в една или друга степен и чрез различни средства и механизми, оказва влияние върху процесите на демократизация в обществата в преход, като спектърът на въздействие е безкрайно широк – от политическите практики до религиозните трансформации.
Засилващата се нестабилност и конфронтация очертават постсъветското пространство като динамична мрежа от граници, която повече разграничава държавите, отколкото да решава многобройните проблеми. Русия все още е в процес на преодоляване на своята политика на „контролирана нестабилност”, целяща най-вече консервирането на т.нар. „замразени конфликти” на непризнатите държави. Съществуването на конфликтни ситуации е сериозно препятствие за интегрирането на черноморските държави от постсъветското пространство в евроатлантическите структури[4], което е в унисон с руските планове. Конкретно доказателство е отлагането на членството на Украйна и Грузия в НАТО след изпълнената с непредсказуеми резултати среща на държавите-членки на Северноатлантическия пакт, състояла се в началото на април 2008, в Букурещ.
Акценти и инициативи
Обществата в Черноморския регион, преодоляващи сложния и труден път към демокрация, имат не само примера на западните държави, но и ефективната им система от законодателни актове. Основа на сътрудничеството в региона са споделените от всички държави ценности и принципи, залегнали в Устава на ООН, в основополагащите документи на ОССЕ, Съвета на Европа и ОЧИС, както и в двустранните партньорски споразумения на отделните страни от региона с ЕС и НАТО. От съществено значение за държавите от Черноморския регион са заложените в Черноморската синергия[5] акценти, очертаващи секторите на сътрудничество, отразяващи общите приоритети, а присъствието и подкрепата на ЕС са доказано значителни. От съществено значение за изграждането на съвременно гражданско общество са присъствието на демокрация, спазване на човешките права и добро управление в държавите от Черноморския регион.
Ориентири за демократична трансформация са установените от Съвета на Европа и ОССЕ показатели за спазването на човешките права и демокрация, прилагани спрямо всички държави от Черноморския басейн. Неслучайно, през последните години, регионалните черноморски организации са ангажирани с развитието на ефективни демократични институции, в подкрепа на доброто управление и спазване върховенството на закона. Решаването на проблемите на държавите в преход към демокрация би се улеснило донякъде, ако ЕС окаже ефективна подкрепа на тези регионални инициативи, споделяйки опита си по отношение на подкрепяните мерки, на човешките права и демокрацията, чрез обучение и програми за обмен, както и чрез насърчаване на регионалния диалог с гражданското общество. Своеобразно доказателство за равнището на развитие на демокрацията в дадена страна е процесът на подготовка и провеждане на избори, а конкретен пример са последните избори в Кавказкия регион.
Резултатите от парламентарните избори в Грузия, през май 2008, представени през призмата на критериите и анализа на ОССЕ, са точна индикация за нивото на развитие на демокрацията и спазването на човешките права в тази държава[6]. Независимо от отбелязаните законодателни пропуски и нарушения, цялостната оценка на ръководителя на мисията на ОССЕ завършва с признаване на изборните резултати,[7]. Сериозен въпрос е, до каква степен ОССЕ, имаща добре изградена организация и механизми за мониторинг на избори на всяко ниво, ще използва разтегливи понятия за демократичността на изборите, които наблюдава? Едва ли елиминирането на сериозни нарушения, утвърждаващи властта на определена личност или политически елит, в разрез с многобройните процедурни резултати, е гаранция за демократизацията на дадено общество.
Проблемите на демокрацията и спазването на човешките права във всяко общество са в пряка зависимост от решаване на въпросите на: заетостта и социалните проблеми. Въпросът е сред важните критерии в скалата за определяне степента на демократичност във всяка демократично трансформираща се държавна структура. Той е константна величина и в партньорските страни от Черноморския регион, изправени пред сходни предизвикателства - висока безработица, широко разпространена сива икономика и проблеми, свързани с укрепване на почтения труд – социален диалог, социална защита и равенство между половете. Борбата с бедността и социалното изолиране е важен момент в няколко плана за действие от Европейската политика за добросъседство. Все още сътрудничеството на регионално равнище относно по-добрата интеграция на етническите малцинства и борбата с дискриминацията не дават сериозни резултати в борбата за решаване на тези сериозни проблеми на страните от Черноморието. От съществено значение продължава да е обменът на информация и на най-добри практики, както и инициативите за по-добро информиране, включително програми за обучение на съответни служители, социални партньори и организации на гражданското общество.
През последните години, процесите в Черноморския регион се развиват под знака най-вече на енергетиката. Тя е своеобразния център, който не само обединява амбиции и проекти, но може да изиграе положителна роля в демократизацията на Черноморския регион. Обединителен елемент в тази посока, с висока резултатност, може да бъде диалогът по енергийната сигурност, чиято цел е формирането на ясна, прозрачна и равнопоставена рамка, съобразена с правните достижения на ЕС, за енергийно производство, транспорт и транзитен пренос. А това означава, приобщаването на трансформиращите се общества към положителните европейски практики и демократични ценности.
Мястото на България
От съществено значение в този процес е политиката на България, която, след включването й в енергийните проекти „Южен поток”, „Син поток”, „Набуко”, Бургас-Александруполис, и Бургас-Вльора (АМБО), се превръща в своеобразен енергиен център на Балканите. Неслучайно, през последните години, в политическите преговори и подписаните споразумения на България с такива ключови субекти в Черноморския регион като Русия и Азербайджан, акцентът винаги се поставя върху различните форми и варианти на участие на всяка от тях в енергийните руски или европейско/американски проекти[8]. Диалогът и постигнатите договорености са в основата на превръщането на София в медиатор и транслатор на европейските демократични проекции в субектите от постсъветското пространство. Практиката вече показа, как това може да стане. Българският премиер Сергей Станишев се справи много добре с дадените му от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу пълномощия за преговори с грузинския президент, по време на визитата си в Грузия, съвпадаща с протестите и демонстрациите на опозицията в Тбилиси.
Една от сферите, които могат да бъдат ефективно използвани за утвърждаване на демократичните ценности в черноморските общества е транспортът. Транспортното сътрудничество, чрез подобряване на ефективността, безопасността и сигурността на транспортните операции, създава условия за комуникации между голям брой хора, които, споделяйки опит и формулирайки взаимноизгодни решения, създават атмосфера за ефективно взаимодействие. Неслучайно, ЕС очертава, като централна цел, диалога по транспортната политика, с оглед на регулаторно сближаване. Основни теми са транспортирането на енергоносители и морската безопасност. От съществено значение е използване предимствата на късите морски превози и вътрешните водни пътища, по-точно река Дунав.
Диалогът по зараждащата се глобална морска политика на Съюза спомага не само за създаването на оптимални условия за устойчиво развитие и трудова заетост в секторите, свързани с морето и крайбрежните региони, но и налага полезни практики за утвърждаването на демократичните процеси в Черноморския регион.
Решаване на проблемите на Черноморския ареал са в непосредствена връзка с опазването на околната среда. Този проблем обединява многобройни регионални процеси, но осъществяването им, на практика, изостава. Все още установяването на сътрудничество с всички страни от региона по всички регионални морета, граничещи с ЕС, което е залегнало в морската стратегия на Съюза, не дава ефективни резултати. Все още е силна надеждата за засилено прилагане на многостранните споразумения за околната среда и установяване на по-тясно стратегическо сътрудничество по околната среда в региона. От друга страна, се засилва необходимостта от подпомагане на регионалната дейност за борба с климатичните промени, по-специално, прибягвайки до съвместно прилагане на механизма за чисто развитие на Протокола от Киото и ангажиране на страните от Черноморския регион с участие в международни дискусии за бъдещи действия. Това е и разковничето на успеха в процеса на демократизация на черноморските общества, тъй като проблемът със защитата на природата и обществата е обединителен фактор, независимо от неравнопоставеното обществено развитие на региона.
Основните регионални проблеми
През последните години държавите от Черноморския регион са обединени/разединени от два проблема – енергийни проекти и сигурност. Интегритетът е от съществено значение за транспортирането на стратегическите суровини. Точно този въпрос обаче остава нерешен в постсъветското пространство, което, в контекста на обявяване на независимостта на Косово, през февруари 2008, се оказа голямо предизвикателство за регионалните и глобални „играчи” в Черноморския регион.
Съществена част от енергийните проблеми са и етническите и конфесионалните огнища на напрежение, характеризиращи процесите в различните части на постсъветското пространство и на Балканите. През последните месеци (а и през следващите) акцентите в черноморското геополитическо пространство се концентрират върху казуса Косово (на Балканите) и върху „замразените конфликти” (в постсъветското пространство).
Демократизацията на района е поставена пред сериозно предизвикателство, тъй като двойният стандарт, прилаган в обсъждането и отстояването на различните позиции по балканския и постсъветските казуси, поставя въпросителни, чиито отговори не са в унисон с декларираните демократични принципи и установени международни критерии.
Към тези предизвикателства могат да се прибавят и традиционните за региона трансгранични проблеми, като трафик на хора, оръжие, наркотици и миграция. През следващите години се очертава засилване интензитета на тези процеси, ориентирани към голямото европространство, в което успешно могат да се постигат колосални печалби и да се интегрират човешки потоци извън еврозоната. Тези процеси, които през последните години повишиха интензитета си, изискват сериозно преосмисляне на водената в ЕС и, в частност, в Черноморския регион миграционна политика. Демократизацията на трансформиращите се общества трудно може да протича последователно, с утвърждаване на политически практики и демократично държавно управление, след като е изправена пред предизвикателството на активната миграция на големи количества хора, оказващи немаловажно влияние върху тях.
Решаването на проблема е в непосредствена връзка с популяризирането на мерките за укрепване на доверието в засегнатите региони, включително програми за сътрудничество, създадени специално с цел да събират заедно иначе противопоставящи се страни. Диалогичността, която да е в основата на последователна политика, създаваща благоприятни условия за търсене на решения, е сериозен гарант за изграждането на гражданско общество в тези региони.
Черноморската програма за трансгранично сътрудничество по линия на Инструмента за европейско съседство и партньорство (ИЕСП) може да изиграе особено важна роля в зони на конфликти, където представителите на гражданското общество са особено полезни за развитие на сътрудничеството с местните жители, както и между самите тях. Тя е съсредоточена също върху подкрепата за гражданското общество и сътрудничеството на местно равнище в прилежащите зони на Черно море и улеснява развитието на контактите между черноморските градове и общини, университети, културни дейци и организации на гражданското общество, включително организации на потребителите.
Многостранната интеграция е и в основата на новите трансгранични програми за сътрудничество между България и Румъния (финансирана от Европейския фонд за регионално развитие), както и между България и Турция (финансирана от предприсъединителния инструмент), засилващи развитието на връзките и сътрудничеството по западния бряг на Черно море.
От съществено значение за осъществяване на амбициозните планове и проекти за усилване на процеса на демократизация в обществата в Черноморския регион е прилагането на съвместното финансиране като общоприет принцип. Увеличената гъвкавост на новите финансови инструменти на ЕС улеснява финансирането на инициативите за регионално сътрудничество.
Регионалните дейности на ЕБВР и ЕИБ, както и на Черноморската банка за търговия и развитие вече са значително развити, а Черноморского взаимодействие предлага нови възможности, включително развитие на механизми за съвместно финансиране, превръщащи разнообразните проекти и инициативи в реалност. Това са и основните цели, които преследват демократизиращите се общества в Черноморския регион, тъй като понякога пътят от идеята до осъществяването и е дълъг, а нерядко остава в сферата на добрите пожелания.
Заключение
Черноморският регион концентрира амбициите, плановете и стратегиите на глобалните и регионалните играчи. Битката за надмощие е динамична, жестока и, като цяло, непредсказуема. Всеки от участниците в тази „голяма игра” използва богат арсенал от средства, осигуряващи предимство в сложния възел от проблеми, Обществата в Черноморския регион (основно тези от постсъветското пространство) са в капана на чужди амбиции и планове. Трудно е в тези условия да се изграждат демократични структури и институции, още по-трудно пък е установяването на полезни практики, ориентирани към утвърждаване на демократичните принципи на управление. Въпреки това, гаранция за успех са разнообразните форми на регионално сътрудничество, чрез които се създават благоприятни възможности за усвояване на полезни уроци за преодоляване на препятствията по пътя на демократичната трансформация.
В историческо-политически план Балканите и Кавказ съществуват като райони с различна етническа и конфесионална идентичност. Многобройни са съществуващите държавни образования и осъществяваните в различен период от време административно-териториални преобразования в Черноморския регион. Закриване на фронтира (в контекста на термина, използван от Томпсън) не е имало, даже в съветския период. Официалната държавна и „въображаема” география, създавана от представители на едни или други етнически или конфесионални групи не съвпадат и в периода на съветската хегемония. Многобройните илюзии и капани по пътя към превръщането на Черноморския регион в зона на политическа стабилност, икономически просперитет и етническа и религиозна толерантност са сериозно предизвикателство пред обществата в прехода към демокрация.
Бележки:
* Членки на ОЧИС са Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна
* ЕСС – Energy Charter Conference
[1] EU Commission, Press Release, IP/01/1531, Brussels.
http://europa.eu.int/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/01/1531&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en 31.10.2001
[2] Tisdall S. Interests and Aspirations Clash in Region of Frozen Conflicts // Guardian. – 2005. - February 8.
[3] Карабах как фактор региональной стабильности. Два „да” и два „нет” региональная безопасносность Закавказья - иллюзии, реальность, перспективы.
http://www.karabagh.am/GlavTem/13KarFaktorRegStab.htm
[4] Report prepared by the German Marshall Fund of the US, on the occasion of the NATO Summit 2005, for “А new Euro-Atlantic strategy for the Black Sea region”. http://www.jamestown.org/images/ doc/ KonstRon.doc
[5] Черноморската синергия е сред последните инициативи на ЕС, ориентирана към съвместни действия между актьорите в съществуващите в момента и в очертаващите се в бъдеще секторни програми на общността в областите на демокрацията, свободното движение на хора, сигурност, енергетика, транспорт, околна среда, риболов, морска политика и други. Целта е дейностите да се припокриват и цялата схема да е с висока степен на гъвкавост и динамичност. EU Commission, Press Release, IP/01/1531, Brussels.
http://europa.eu.int/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/01/1531&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en
[6] Предварителните заключения на Международната мисия по наблюдение на парламентарните избори в Грузия са поместени на адрес: http://www.osce.org/documents/odihr/2008/05/31268_en.pdf.
[7] Пак там
[8] По-подробно, виж. Dyulgerova N. Caucasian Challenges for the EU // Volume 1:ADAPTING KEY POLICIES IN THE ENLARGED UNION, BECSA, March 2008, РР. 181-195; Дюлгерова Н. България в геополитическия пъзел на ЕС-САЩ-Русия. // Геополитика, 2007, брой 3. С. 38-45;
* Преподавател във Варненския университет „Черноризец Храбър”
** Ръководител на Катедра „Международни отношения” в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград и директор на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи
