Новите нюанси в руско-американското стратегическо противопоставяне

В края на 2007 и началото на 2008, Русия демонстрира „военните си мускули” едновременно и в трите рода войски – на суша, в Космоса и по море. Така, на сушата, в рамките на само един месец, на два пъти бяха осъществени учебни пускове на управля e мите междуконтинентални балистични ракети РС-24 от ново поколение, за които се твърди, че „са в състояние да пробият която и да било система за противоракетна отбрана”. В Космоса едновременно бяха изстреляни три спътника от системата за глобална навигация “ ГЛОНАСС”, които в бъдеще ще покриват 95% от територията на Русия и 88% от повърхността на планетата. По море пък, от руска подводница беше изстреляна управляема балистична ракета РСМ-24, чиито радиус на действие е 8000 км, и която (според руснаците) точно е поразила целта си.

Американците, разбира се, не можеха да не реагират на тази демонстрация. Президентът Буш дори предложи 2008 да стане „година на световно примирие” и неочаквано за мнозина взе решение за едностранното съкращаване на американския ядрен арсенал до ? от количеството, с което САЩ разполагаха по време на студената война. Тук ние, китайците няма как да не направим аналогия с известната новела „Гу Ду си търси поражението” (става дума за новелата на китайския писател и политик Цзин Юн, в която главният герой Гу Ду следва философската идея, според която онзи, който принуждава врага си да мисли как да се защити, не се нуждае от защита).

Старият съперник в новите условия

По времето, когато военните потенциали на СССР и САЩ бяха, горе долу, равнозначни, надпреварата във въоръжаването беше битка на новите оръжия и системи, следваща принципа „кой кого”.

В заключителния етап от съществуването на Съветския съюз, неговото ръководство, наивно вярвайки в „общочовешките ценности”, започна да ликвидира ядрения си потенциал и да съкращава конвенционалното си въоръжение, доброволно изпращайки на боклука немалко технологични постижения във военната сфера.

След идването си на власт, руският президент Борис Елцин веднага се ориентира към Запада. Сравнително доскоро, военните разходи на Русия бяха само 1/40 от тези на САЩ, в руските казарми често нямаше ток и вода, бойните самолети страдаха от липсата на гориво и нерядко просто не можеха да излетят, бойните кораби ръждясваха и във военните пристанища се трупаха грамади от безполезен метал. Единствената, нормално протичаща, военна дейност по онова време беше унищожаването на стратегическите ядрени ракети, т.е. изваждането на „ядрените зъби” от устата на руската мечка. Американците, разбира се, щедро подпомагаха този процес.

В първоначалния етап, след идването си на власт, Путин въобще не беше противник на подобряването на отношенията с Америка, само че срещу подкрепата му за САЩ във войната с тероризма, той получи поредното разширяване на НАТО на Изток, няколко „цветни революции” в съседни на Русия държави, както и решението за разполагането на елементи от американската Система за противоракетна отбрана на територията на Чехия и Полша.

Приемайки тези три звънки шамара с крива усмивка, Русия почувства, че чашата на търпението и вече прелива. Путин пък, най-сетне осъзна простата истина, че „на американския вълк му се е прияло човешко месо” и реши, че е крайно време да мине от думи към дела, ориентирайки се към добре познатата максима „око за око и зъб за зъб”. Всъщност, по-дълбоката причина за това развитие беше фактът, че противоречията между Русия и САЩ засягаха сферата на геостратегията и различията в ценностните системи и затова не можеха да бъдат отстранени само на основата на добрата воля.

Междувременно, мрежата на американските глобални интереси покри територията на цялата планета, стимулирайки „цветните революции” в постсъветското пространство за да ограничи стратегическото пространство на Русия и да ликвидира веднъж завинаги опасността от „възраждането на империята”. На свой ред, Русия не просто иска да удържи позициите си на териториите, останали и след разпадането на Съветския съюз, но и разчита (чрез създаването на руско-беларуския съюз, Евроазиатската икономическа общност – ЕврАзИО, и Общността на Договора за колективна сигурност - ОДКС) да възстанови влиянието си в някогашните граници на Руската империя или на СССР, от времето на най-големия му разцвет.

И така, САЩ биха искали да консервират архитектурата на своята доминация, като единствена в света свръхдържава, потискайки всеки потенциален съперник, способен да се превърне в предизвикателство за нея. Русия пък, провежда многостранна външна политика, стремейки се да стане един от полюсите в новия многополюсен свят. САЩ искат да разпространят по целия свят „американската демокрация” и либералната икономическа система, в качеството на глобална ценностна система. Русия отстоява модела на т.нар. „суверенна демокрация”, съответстваща на вътрешнополитическата ситуация в тази страна, стреми се да контролира жизненоважните икономически артерии и следва съзнателен курс към възраждане на своята мощ.

За американците, в света съществуват само „младши партньори” и противници и те не са склонни да приемат възможността за равноправно партньорство с когото и да било. Благодарение на ядрения си потенциал, Русия повишава международния си статут и все по-силно желае да играе ключова роля в световната политика.

Новите предизвикателства и старите методи

В тази ситуация, изправен пред изключително мощен съперник, в лицето на САЩ, Китай се придържа към тактиката на гъвкавото лавиране. За разлика от него, руснаците изглеждат склонни да следват старата теза, че „железният прът може всичко да смачка, а пък ако противникът притежава меч, прътът просто трябва да е по-дебел”.

През август 2007, Путин показа на целия свят добре развития си торс, демонстрирайки пред всички световни държави иронично-високомерна самоувереност. Последната, без съмнение, е свързана с политическите успехи на осемгодишното му управление и нарасналата мощ на Русия, т.е. укрепването на централната власт, стабилната вътрешнополитическа ситуация и впечатляващото икономическо развитие. През миналата 2007, руският брутен вътрешен продукт (БВП) достигна до 1/10 от този на САЩ, годишният доход на глава от населението нарастваше с по 10-11% през последните години, а руското общество най-сетне се почувства стабилно.

Контролирайки вътрешнополитическото разположение на силите, Путин подкрепи, в края на 2007, т.нар. „партия на властта” (т.е. „Единна Русия”), която спечели на изборите за Държавна Дума по-голямата част от гласовете на избирателите и лансира приближения си вицепремиер Дмитрий Медведев като свой наследник на президентския пост (на президентските избори, през март 2008, Медведев получи над 70% от гласовете). Освен това, Путин изрази желание, след приключване на президентския си мандат, да заеме министър-председателското кресло. Той изглежда не се вълнува от това, че ще бъде подчинен на сегашния си подчинен. Очевидно, за него е по-важно да се гарантира приемственост в политическия курс на страната и да продължи нейното възраждане, така че тя да може да осъществи поставената за 2030 икономическа цел – увеличаване на БВП на глава от населението (по паритет на покупателната способност) от сегашните 12000 долара, до 45000 долара, така че жизненото равнище на руснаците да се доближи плътно до онова в днешна Западна Европа.

Във военната сфера Русия също съумя да преодолее доскорошната си немощ. През последните шест години, военните и разходи нараснаха 2,5 пъти, достигайки, през 2007, 33 млрд. долара. В момента руснаците разполагат с 3352 ядрени бойни глави, т.е. малко по-малко от САЩ (5021), но няколко пъти повече, отколкото останалите ядрени държави. На световния пазар за боеприпаси, руският дял е 31%, т.е. той е по-голям дори от американския. През 2008, Русия ще осъществи най-малко 11 учебни изстрелвания на стратегически ракети, а през 2009 се планира те да бъдат два пъти повече. До 2015, за обновяването на руския оръжеен арсенал, ще бъдат отпуснати пет трилиона рубли (над 200 млрд. долара).

През втората половина на 2007, след двегодишни ремонтно-възстановителни работи, руският самолетоносач „Адмирал Кузнецов” отново се върна в строя. След 15-годишно прекъсване, възобновиха патрулните си мисии и стратегическите бомбардировачи на страната. Успешно премина изпитанията най-мощната в света тактическа вакуумна бомба. Руският флот отново се насочи към Средиземно море, което НАТО беше започнало да смята за свои „вътрешни” води. В експлоатация беше пусната дизел-електрическата подводница от ново поколение „Саров”, разполагаща и с атомен мини-реактор, като спомагателен източник на енергия. Русия многократно демонстрира на останалия свят нарастващата си мощ и въобще не се колебае да предизвиква с нея САЩ.

Всички тези действия ясно показват, че Москва не възнамерява и няма да наблюдава спокойно разполагането на американската Система за противоракетна отбрана край своите граници. Руските военни съвсем откровено предупреждават, че ако САЩ не се откажат от разполагането на системата в Източна Европа, последната ще се превърне в мишена на потенциален руски военен удар.

С подобни действия, руснаците искат да накара и САЩ, и двете държави (Чехия и Полша), които възнамеряват да приемат на своя територия елементи на Системата за ПРО, много сериозно да се замислят, преди наистина да го направят.

Спорът между САЩ и Русия относно Системата за противоракетна отбрана продължи през цялата 2007, прехвърляйки се и в 2008, като се превърна в централен пункт на явната и скрита борба между двете държави. Спорът за Противоракетната отбрана даде на руснаците достатъчно аргументи да продължат да укрепват и разширяват военния си арсенал. Президентът Путин неведнъж заяви, че международната ситуация принуждава страната му да развива военната си мощ и да поддържа постоянна бойна готовност.

Новата тактика на старото бойно поле

От разпадането на Съветския съюз и края на студената война минаха повече от 16 години. Възможно ли е Русия и САЩ да се върнат към някогашната оръжейна надпревара и студената война между тях да се възобнови?

Навремето, Съветският съюз разполагаше с армия от 4,5 млн. души, арсеналът му от междуконтинентални балистични ракети наброяваше 1400 броя, сухопътните войски включваха 169 дивизии, бронетанковите – 105 000 единици бойна техника, страната имаше 8100 бойни самолети и 330 военни кораби. Но дори и след като претърпяха поражение в студената война, сегашните руски Въоръжени сили, които разполагат с много по-малка мощ, в сравнение със САЩ, едва ли биха се решили да започнат нова световна война, а и, както изглежда, нямат никакво желание за подобно нещо.

Американската мощ, както и преди, няма равна в целия свят. САЩ държат 23% от световния БВП, отделят за военния си бюджет 40% от всички средства, които се отделят за целта в света и (както твърдят експертите) изпреварват останалите, във военно-техническата област, с поне 15-20 години. В сравнение със САЩ, по-голямата част от руската територия (като изключим незначителното предимства в броя на ракетите с наземно базиране, където съотношението е 611 към 510, в полза на руснаците) се оказва в неизгодно положение.

В същото време, съкращавайки едностранно ядрените си арсенали, американците въобще нямат намерение „да изпускат ножа от ръцете си”. След като САЩ вече разполагат с достатъчно количество високотехнологични и свръхточни оръжия от ново поколение, значението на стратегическото им въоръжение започна да намалява. В този смисъл, съкращаването на излишните остарели ядрени оръжия е само от полза за американците, защото ще им позволи по-лесно да продължат по пътя на военната конкуренция с руснаците и китайците.

На свой ред, специалисът по джудото Путин, който съвършено владее изкуството да побеждава с по-малка сила, вече даде на американците своя „асиметричен отговор”. За разлика от съветската епоха, днес Русия вече не реагира толкова пасивно, т.е. опитва се да прави всичко така, както смята за необходимо, без да се съобразява с това, как действат останалите. Тоест, стреми се ясно да демонстрира пред света силните си страни, да прикрие (доколкото е възможно) слабостите си и максимално да се възползва от предимствата си.

За да предотврати разполагането на американската Система за противоракетна отбрана в Източна Европа, Москва първоначално предложи на САЩ съвместно да използват радарния комплекс в постсъветското пространство, а после лансира идеята за създаването на обща руско-американска Система за противоракетна отбрана в Европа. Получавайки отказ, руснаците прекъснаха участието си в очевидно неотговарящия на собствените им интереси Договор за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ), за да си развържат ръцете за разполагането, в източната част на страната, на необходимите системи за противодействие на Северноатлантическия пакт. Освен това, Русия заяви, че напуска съветско-американския договор за ракетите със среден радиус, за да предислоцира собствените си ракети от този тип така, че да покрият цялата територия на Западна Европа.

Разбира се, по-простото в случая, би било унищожаването, в случай на необходимост, на източноевропейската система за противоракетна отбрана.

Въпреки всичко казано дотук обаче, би било грешка да се смята, че превръщайки се отново в заклети врагове, Русия и САЩ вече нямат шанс да си сътрудничат. Напротив, двустранното сътрудничество между тях продължава да е необходимо в борбата с тероризма, в областта на борбата с разпространението на ядрените оръжия, контрола на ситуацията в т.нар. „горещи точки”, опазването на околната среда, както и в сферата на енергоресурсите. По отношение на САЩ, Русия вече нееднократно е заемала както позиция на пълно приемане и сътрудничество, така и на тотално отрицание. Така че, къде ще се води борба, а къде ще се търси сътрудничество, ще се решава, отчитайки конкретните държавни интереси и общата ситуация.

И все пак, кой повече се бои от другия? Русия е доказала, че не се впечатлява от заплахите и умее да побеждава в трудни ситуации. Съединените щати, разбира се, също не се страхуват от руската мощ, която при това далеч не може да се сравнява с онази на Съветския съюз. Русия се стреми към могъщество и просперитет. САЩ пък искат на всяка цена да запазят позициите си. И, както е казал един китайски мъдрец, в схватката между майстори, победа ще удържи по-умният от двамата.

* Авторът е известен китайски политически анализатор, статията му публикуваме с любезното съдействие на Агенция Синхуа

{rt}