20
Нед, Окт
4 New Articles

Традиционни и съвременни прояви на полската геополитическа еманципация

брой2 2008
Typography

Полша прекрачи в ХХI век с имиджа на страна, катализирала процесите на вътрешна дестабилизация и дезинтегарация на бившия социалистически блок в Източна Европа. Днес, в ролята си на пълноправен член на ЕС, поляците многократно демонстрират геополитическа еманципация и внасят смут сред богатите и улегнали европейски партньори. Най-видимо това явление се проявява в стремежа на Варшава да води самостоятелна политика по някои ключови за общността въпроси, като например принципите на взаимодействие с Русия и САЩ, при обсъждането и ратифицирането на важни общоевропейски документи. Полски политически лидери размахаха пръст на Берлин и Москва заради проектите им, елиминиращи Полша като енергиен посредник, както и за “неуредените” им исторически сметки.

Предизвикателните външнополитически ходове в управленския период на братята-близнаци Качински не донесоха сериозни дивиденти на Варшава. Със сигурност обаче й създадоха ненужни врагове и изостриха отношението към нея сред част от страните в европейската общност. Но именно смелото, макар и често безръзсъдно, придържане към собствените интереси на европейската сцена с далеч по-могъщи и богати конкуренти е запазена марка на полската геополитика. Няма да е пресилено ако кажем, че тя е единствената страна от Централна и Източна Европа ( изключвайки Русия, разбира се ) , която има амбициите да провежда собствена геополитическа линия.

Полският въпрос”: възникване и исторически трансформации

Полският народ е горд със своята история, държавност и култура. Гербът на Rzeczpospolita Polska – бял орел на червен фон, е неотменен елемент от интериора на всяка училищна класна стая и университетска аудитория. Той е поставен още на входовете на централните и местните държавни институции, на всяка болница, факултет, студентско общежитие или музей.

До края на ХVІІІ век, когато страната е поделена между набиращите мощ съседни империи, полската държавност и култура преминават през редица славни периоди. Такива са например победата над тевтонските рицари при Грюнвалд през 1410, разгрома на османските турци, под ръководството на крал Ян ІІІ Собиески, при Виена през 1683. Полско-литовските войски неведнъж са завземали и владели за различни периоди най-големите градове в източно-славянските земи, включително и Москва. През X VІІ век Полско-литовската държава Rzeczpospolita е сред най-големите по площ на Стария континент, простирайки са на около 990 хил.кв.км . На 3 май 1791, поляците приемат първата в Европа конституция (и втора в света, след американската).

Трикратната подялба на страната, изтощена от войни и от вътрешни конфликти, през 1772, 1793 и 1795, променя съдбата на полския народ в следващите повече от 120 години. Това е период, през който територията на Полша се пресича от цивилизационната граница между западното хриястиянство и източното православие, чието присъствие днес е ограничено предимно в най-източните части на страната. Гжегож Венцлавович ( 2002 ) припомня, че: „От 1795 до 1918, страната се развива според три различни концепции. Това са пруският абсолютизъм и германизацията, австро-унгарската либерална монархия и царската автокрация с източен стил на управление” . На 62 % от полската територия се настанява Русия, на други 22 % - Прусия, а останалите 18 % са присъединени към Австрия. В наши дни, тази подялба често служи като добра изходна база за сравнения между източната и западната част на Полша, според равнищата на урбанизация и индустриалиция, благоустройството на селищата и дори електоралното поведение. В епохата на разделението се появява понятието “полски въпрос” – борбата за национално единение и възраждане на полската държава в сърцето на Европа. Макар че до неотдавна Rzeczpospolita е била напълно реален конкурент на Русия за създаване на най-силната държава в Източна Европа, ситуацията е коренно променена. Красноречиви в това отношение са тезите на влиятелния руски историк Николай Карамзин от началото на ХХ век Той предупреждава, че за доброто на разширяващата се Руска империя, политиката спрямо поляците трябва да е твърда и безкопромисна, а на западните й граници не бива да се допуска съществуването на каквато и да било форма на полска държавност .

След края на Първата световна война, преживяла десетки въстания и ползвала различни степени на автономност, в рамките на трите империи, на европейската политическа сцена се появява Втората Жечпосполита. “Комплектуването” на нейната територия продължава повече от две години. Най-напред поляците получават териториите, владени от разпадналата се Австро-Унгария. Процесът е съпроводен от военни конфликти с чехи и украинци. По време на полско-болшевишката война през 1920, преминала през драматични обрати, полската армия достига и завзема Киев. В отговор болшевиките отблъскват полския противник далеч на запад, но в крайна сметка Полша излиза победителка. Благодарение на това, Втората Жечпосполита придобива значителни територии от Литва, Беларус и Украйна. До ден днешен геополитическото съзнание на полското общество не може да надживее загубата на градове като Вилнюс, Лвов, Тернопол, Брест.

Демократичните сили в западноевропейските страни признават на възродената полска държава отблъскването на болшевиките на изток от нейните граници. Но същите тези европейци, с които Полша през 30-те години е в съюз – Великобритания и Франция, не й оказват никаква реална помощ при нацистката агресияи забравят за предложените “гаранции за безопасност”. За сметка на това, поляците участват активно в антифашистката борба. Техни военни формирования се сражават на Източния фронт, при Тобрук (Северна Африка), при Монте Казино и Арнхем, във Франция и Норвегия, полските летци се отличават при въздушните боеве над Великобритания.

„Полският въпрос” отново възниква по време и в крайната фаза на Втората световна война, но вече в друга форма и с ново съдържание. Кои политически сили ще управляват Полша и какви ще бъдат следвоенните и граници? “Полският въпрос” се обсъжда активно на срещите между лидерите на “Голямата тройка”. На практика обаче, Рузвелт и Чърчил приемат изцяло съветския план за следвоенното развитие на Полша. Така започва ерата на “ограничения суверенитет” на страната от Съветския съюз в условията на държавния социализъм.

Именно след приключването на Втората световна война, Полша придобива съвременната си територия от 312 хил.кв.км. Страната разширява предвоенните граници до 200-300 км в западна посока, до линията Одра-Ниса Лужицка. СССР запазва териториите на Литва, Западна Украйна и Беларус, на които се настанява при подялбата на Полша през 1939. Реализира се една от геополитическите прогнози от този период: колкото по-на запад бъде пренесена полската държавна територия, толкова по-голяма ще бъде ориентацията и зависимостта на страната от Изтока. Около 1/3 от територията на новата полска държава са немски земи, които според Влоджимиеж Бороздей (2007) са били “толкова далеч от полските държавни традиции, че било необходимо да им се измислят названия” . Страната получава и широк излаз на Балтийско море от 440 км, какъвто никога не е имала в над 10-вековната си история.

На запад от новата “желязна завеса”

Вихърът на държавно-териториалните промени през 80-те години на миналия век не подмина нито една от съседните на Полша страни. Разпадането на Съветския съюз и на Чехословакия (съответно, на 25.12. 1991 и 1.01.1993) донесоха на страната общо шест нови съседни държави в североизточна, източна и южна посока. Обединението на Германия породи опасения в полското общество за евентуални ревизионистки амбиции на западния съсед спрямо полско-немската граница. Историята обаче бе милостива и в лицето на обединена Германия Варшава дори намери съюзник, изиграл значима роля за интеграцията й в ЕС и в НАТО.

 

Дължина на държавните граници на Полша

 

Граница

Дължина, км

с Германия

467

с Русия (Калининградска област)

210

с Украйна

535

с Литва

104

с Беларус

418

с Чехия

796

със Словакия

541

Морска граница с Балтийско море

440

Общо

3511

Професорът по международни отношения във Варшавския университет Роман Кужняр (2007) отбелязва, че в геополитиката и във външната политика на Полша все още се долавя ехото на традиционни схеми, като тази на Халфорд Макиндер, на идеята за подчинената на Германия Mitteleuropa , на Полша между Изтока и Запада, че дори между Русия и Германия. В тях винаги се съдържа геополитическа заплаха за съществуването и суверенитета на страната. Трябва да се разбере обаче, че геополитиката има динамичен характер и подлежи на промяна, защото се променя и политиката на отделните държави .


 

Поляците добре осъзнаха един от девизите на следвоенна Европа – не може да се промени географията, трябва да се промени политиката. Следвайки този път, в условията на динамичните постсоциалистически промени, Полша придоби нов статус, място и функции на геополитическата сцена на Стария континент. Вследствие на своята системна и целенасочена политика, Варшава се “измъкна” от функцията на сателит на Кремъл и изпълни най-смелите мечти на поколението на “Солидарност”. Полските “панове” не възнамеряваха страната им да се превърне в някакъв “санитарен кордон”, междинна плоскост и разменна монета между Запада и Русия, а искаха да е неотменен и равноправен елемент от Запада. Цялата външнополитическа енергия на полския политически елит през 90-те години бе подчинена на тази стратегическа цел. Евроатлантическата интеграция беше избрана за да да осигури сигурност и стабилност в новата международна обстановка. Бързите икономически реформи (“шоковата терапия” на проф. Лешек Балцерович) привличането на западни капитали, присъединяването към НАТО и ЕС изстреляха Полша в орбитата на западноевропейското и американското влияние – политическо, военностратегическо, икономическо и културно. Същевременно, страната поддържа твърдата си линия за намаляване на зависимостта (политическа, икономическа, енергийна, цивилизационна) от “недемократичната”, “нелибералната”, “авторитарната” Русия, както ежедневно полските медии окачествяват могъщия източен съсед.

След приемането на страната за пълноправен член на ЕС, на 1 май 2004, източната й граница, по протежение на повече от 1000 км, се явява и външна за цялата общност. От 21 декември 2007, Полша се присъедини към страните от Шенгенския договор и 1880 км граница с Литва, Германия, Чехия и Словакия престанаха да съществуват и преминаването се осъществява без граничен контрол. Това събитие бе отбелязано с подобаваща доза евроентусиазъм. Докато на външната източна граница на ЕС, маркираща новата “желязна завеса” в Европа, не звучеше “Ода на радостта”, нямаше шампанско и фойерверки. Източно-славянските съседи осъмнаха с нови гранични пунктове, по-високи цени и още по-сурови условия за получаване на заветната европейска виза.

Икономическият и демографският фактор: опора на полската геополитика

За наличието на положителни резултати от проведените постоциалистически реформи свидетелстват не само макроикономическите показатели. Те могат да бъдат забелязани и с просто око. Модернизират се градовете и селата, разширяват се пътищата, властите привличат инвеститори не само за изграждане на хранителни хипермаркети, но и за изцяло нови промишлени предприятия. Полската икономика не само консумира, но произвежда и изнася все по-големи количества продукция. “Растящата позиция на Полша на международните пазари е резултат от високата динамика на външната й търговия. От 1990 до 2004, средногодишните темпове на обема на полския износ са по-високи от обема на световния износ.” За 2005, ръстът е от 10,6 %, докато този в света – малко над 6 %. В периода 1990-2005 обемът на БВП на Полша се увеличава неколкократно – от 59 на близо 300 млрд. долара.

Все по-голям дял в полския износ заемат авиационно оборудване, компютри и офис техника, научно-изследователска апаратура, електроника и други високотехнологични продукти. Полша е сред водещите световни производители на сяра, рафинирана мед, черни въглища, цимент, чугун, електроенергия. Броят на работещите предприятия само в автомобилната промишленост е 225. Страната съхрани своите позиции на един от големите световни производители на селскостопански продукти като ръж (първо място в света), ечемик, пшеница, захар, мляко, месо и яйца.

В сравнение със социалистическия период, когато по някои социално-икономически показатели Полша изоставаше и от България, днес по-голямата част от полските граждани чувствително подобри материалното си благосъстояние. По данни от края на 2007, средната работна заплата е 3008 злоти, т.е. 835 евро. От 1 януари 2008, минималната работна заплата бе повишена на 1126 злоти (312 евро).

В условията на пазарните реформи Полша не беше пощадена от най-големия социално-икономически проблем за страните в преход – безработицата. През целия преходен период, нивото и бе сред най-високите в цяла Европа, а по време на икономическата криза от 2000-2003, се покачи допълнително. Но след този неблагоприятен цикъл се наблюдава отчетлива тенденция към намаляването й. Към септември 2007, регистрирания коефициент на безработица достигна 11, 7 %.

Според някои прогнози, Полша може да догони средните показатели на икономическото развитие и жизнения стандарт в Европейския съюз поне след 25-30 години. Централните и местните власти полагат завидни усилия за използване на възможностите, предоставяни от принадлежността към европейската общност, за да се преодолее сегашната дистанция. При приемането на страната в ЕС експертите сочат, че ако, до края на 2007, усвояемостта на средства от структурните фондове надхвърли 40%, това ще е добър за страната резултат. По оценки на Министерството на регионалното развитие, към юни 2007, усвояемостта вече надхвърля 50% .

Независимо от значителната емиграция към САЩ и страните от ЕС, броят на населението на Полша (38,3 млн.) остана почти непроменен, в сравнение с началния етап на демократичните реформи. Затова допринася поддържането на едни от най-стабилните показатели за естествено възпроизводство сред всички бивши социалистически страни. Естественият прираст на населението, до 2002, е положителен, а по данни за 2005 отрицателните му стойности са минимални ( минус 0,1 на хиляда ) . За сравнение, равнището на този показателя в Унгария е – 4, 1 на хиляда, в България – 5,4, в Русия – 5,6, в Украйна – 7,5.

Днес Полша представлява шестата по брой на населението страна-член на ЕС (както и по заемана територия). Това е една от стратегическите предпоставки, даваща “криле” на Варшава и отчасти обясняваща стремежа и за водене на самостоятелна политика, както в рамките на организацията, така и в по-широк континентален и глобален мащаб. А скритото геополитическо “оръжие” на страната е многобройната полска диаспора ( Polonia ), формирана в различни исторически периоди и по различни причини във всички континенти. Извън пределите на днешната полска държава живеят около 30-35% от представителите на полския етнос . Със своите над 20 млн. представители, полската диаспора е четвъртата по брой в света, след китайската, руската и италианската. По официални данни, броят на поляците и лицата от полски етнически произход в Съединените щати е 10,6 млн., в Германия и Великобритания – по 2 млн., Бразилия – 1,8 млн., Франция – 1 млн., Канада – 900 хил. и др.

Полският отпор срещу баналността

Ние сме пълноправен член на Европейския съюз, интегрална част от демократичния и развит евро-атлантически свят, но все пак си оставаме в тяхната периферия. Самооценки от този род могат да се чуят от обикновените граждани, да се прочетат в пресата или да бъдат изречени от авторитетни политически лидери. От една страна, Европа е понятие, към което полският народ, държавност и култура, без съмнение, принадлежат. Но от друга, Европа е стандарт, който страната се стреми да достигне в различни направления: производителност, качество на живота, социална сигурност, инфраструктура, технологично развитие, чистота, култура на политическия диалог и толерантност между различните социални групи. Според M атеуш Фалковски (2003), визията на западните граждани за Полша и поляците е по-скоро статично понятие. В него няма място за динамичните политически, икономически и социални промени, протичащи в страната. В Германия, както и в други западни страни, на Полша се гледа като на цивилизационно изостанала страна, подобно на това, как самите поляци гледат на Украйна например .

Все пак, изоставането в някои области на обществения живот спрямо по-богатите западни страни, далеч не е онзи ограничаващ фактор, който е в състояние да осуети твърдото отстояване на “полските интереси” на европейската политическа арена. Но по времето на двугодишната управленска “ера” на братята близнаци Качински (президентът Лех и премиерът Ярослав), външната политика на Варшава многократно стана обект на сурова критика заради стила на отстояване на полската позиция и за изгубената мярка за реалната тежест на страната в международните отношения. Европа предупреждава полския политически елит, че е крайно време да се отърси от демоните на историята. В тази връзка, Дмитрий Естафьев (2005) изтъква умението на полския елит да използва умело историческата тематика в съвременните си международни изяви. “Къде са източниците на съвременния геополитически статус на Полша? В това, че тя умело търгува със своето минало, а именно със статуса на жертва, с който я дари ХХ век” .

Поученията обаче не дават сериозен резултат. Така, “качистите” подразниха Берлин по деликатни исторически теми - с позицията си за немското културно-историческо наследство на териториите на днешна Западна Полша, както и по проблема за имотите на немските изселници. Десетки от тях подадоха молби до Трибунала по правата на човека в Страсбург с искане за реституция на изгубените имоти. Допълнително масло в огъня наля бившият полски вицепремиер Роман Гертих, с предложението председателят на Европарламента да бъде обявен за persona non grata , заради присъствието му на събор на немските изселници . Чрез правото си на вето, Варшава блокира подписването на важни търговски споразумения между Брюксел и Москва. Полша е втората страна в ЕС, след Великобритания, отказваща да се присъедини към Хартата за фундаменталните права на гражданите, а в началото на миналата есен ветото на поляците попречи 10 октомври да бъде обявен за международен ден на протест срещу смъртното наказание.

Полша привлече вниманието на международната общност не само с дръзкото противопоставяне на съседните велики сили, но и на бюрократизма в европейската общност. Красноречива оценка на това поведение дава френският публицист Ги Сорман (2007): “Поляците очевидно правят грешки във външната си политика, която е много демонстративна. И имат лош политически маркетинг. Но тази политика е много необходима на Европа. Защото олицетворява отпора срещу баналността” .

Стратегическото партньорство с Вашингтон: много рискове, малко дивиденти

Сътрудничеството със Съединените щати се превърна в стратегически вектор на новата полска геополитика. В рамките на ЕС, Варшава се очерта като един от най-близките партньори (или поддръжници) на политиката на глобалния лидер, при това в момент, когато позициите на Брюксел и Вашингтон започнаха да се отдалечават по редица въпроси на международната сигурност, икономиката и принципите на двустранното сътрудничество.

В името на добрите отношения с американците и надеждите за международен престиж и икономически дивиденти, Полша поддържа сравнително голям военен контингент в Ирак, където до началото на ноември 2007 намериха смъртта си 22 полски военнослужещи. В цялата страна обаче, трудно може да се намери човек, който да вярва в популистките изказвания на политиците за сериозните “дивиденти” от участието на страната в антитерористичната коалиция. Още по-малко пък присъства убеждението, че Вашингтон възприема Варшава като “равноправен партньор”. Въпреки силното идеализиране на полско-американското партньорство, за американците Полша остава преди всичко спомагателен инструмент за налагане на интереси и влияние на Стария континент, за противовес на френско-германската ос, както и на Русия. “Във френските и немските медии може да се чуе, че Полша е троянския кон на Америка в Европа”, пише Аликс Чамбрис (2004). В същата публикация четем, че в рамките на Европа САЩ имат два привилегировани съюзника – Великобритания, на запад, и Полша, на изток . Роман Кужняр (2007) е сред от влиятелните автори, защитаващи европейската опция на полската геополитическа ориентация: “Не трябва да поддържаме равна дистанция, нито пък да избираме между Европа и Съединените щати. Все пак се намираме в Европа, а не на Азорските острови” .

В интервю за немски вестник бившият президент, социалдемократът Александер Квашневски откровено призна, че изпращането на полския военен контингент в Ирак, по време на неговия втори мандат, е било грешка. Според Квашневски, през 2003, ръководството на страната е действало прибързано, без да прецени детайлно обстановката и възможните варианти за развитие на иракската криза. Критиците на полското участие в окупацията на Ирак обясняват този ход на тогавашните управляващи с нуждата от външен враг, който да консолидира обществото в условията на няколкогодишна икономическа рецесия (2000-2003), нарастваща безработица и намаляващи темпове на икономическия растеж. Опитът за придобиване статус на неоколониална държава се основава на изпращането и поддържането на военни контингенти за участие в омиротворителни, стабилизиращи и хуманитарни мисии в различни точки на планетата. Освен в Ирак, към 2007, полските “жолниежи” (войници) са още в Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина, Ливан, Сирия, Конго и Пакистан.

Още в началото на своя мандат (ноември 2007) новият кабинет на Гражданска платформа влезе в конфронтация с консерваторите от „Право и справедливост” и президента Лех Качински по сроковете за изтегляне на контингента от Ирак. Либералите на Туск настояха за незабавно изтегляне, докато от „Право и справедливост” определиха подобен вариант за „поражение”. В крайна сметка, малко преди Коледните празници, бе обявено компромисно решение: полските войници окончателно се завръщат в родината до края на октомври 2008. Това бе и първата морална победа на новото правителство.

Сериозни вътрешно-политически дебати и противоречиви реакции в международната общност предизвика американският проект за изграждане на антиракетен щит на териториите на Полша и Чехия. Основните критики са породени от това, че в дебата за изграждане на щита се игнорират партньорите от НАТО и ЕС и в недостатъчна степен се търси мнението на Русия. Макар че американският Конгрес все още се колебае, дали да финансира проекта, поляците (заедно с други традиционни русофоби – чехите) активно предлагат териториите си за антиракетната система с надеждата за повече сигурност и защита от световния тероризъм. По-конкретно, от евентуални ракетни нападения от страна на Иран. Най-радикалните местни политици обаче, откровено презентират отбранителния проект като възможност за предпазване на страната от “агресивния руски неоимпериализъм”. По този повод Москва не скри гневната си реакция и обяви, че си запазва правото да предприеме ответни военно-стратегически мерки.

На източния геополитически фронт

В средата на септември 2007 се състоя премиерата на дългоочаквания полски филм „Катин”, на режисьора Анджей Вайда. Само за месец той привлече в киносалоните на страната близо 2 милиона зрители. Темата за екзекуцията на 4421 полски офицери от окупираната, през 1939, от Червената армия, Източна Полша, в Катинската гора до Смоленск, предизвика вълна от националистически емоции и ненавист към традиционния геополитически неприятел – руснаците... Последните, разбира се, не останаха длъжни на полските “панове”. Месец по-късно, в московските кина бе представена струващата 12-милиона долара (осигурени от държавния бюджет) продукция „1612”. Това се случи точно в навечерието на 4 ноември – годишнината от изгонването на полско-литовските окупатори от Москва и края на т.нар. „смутно време”, на които е посветен и самия филм. Именно тази дата, от 2002, руснаците честват като Ден на народното единение.


 

Споменаните две кинопродукции, предизвикали широк отзвук в полското и руското общество, са може би най-подходящата илюстрация за дълбочината на историческия конфликт и за съвременното противопоставяне между два от най-големите славянски народа. Един от най-инфарктните моменти в двустранните отношения в постсоциалистическата ера бе изгонването, през 2000, на 9 руски дипломати, обвинени в шпионаж, довело до отмяната на планираната визита на руския министър на външните работи във Варшава . Всичко руско олицетворява имперските амбиции на Москва и се възприема през призмата на геополитиката: от патриотичните песни на любимата на Владимир Путин група “Любэ” до забраната за внос на полско месо в Русия. Коментирайки проекта за газопровода между Русия и Германия по дъното на Балтийско море, бившият полски министър на отбрана го сравни с пакта Рибентроп-Молотов. Варшава предупреждава партньорите от ЕС за опасността от засилване на енергийната зависимост от Москва, която неминуемо ще настъпи при реализацията на друг енергиен проект: “православния” нефтопровод Бургас-Александруполис. В този контекст, полската политическа класа си приписва като значим актив стимулираната от нея дискусия, в рамките на ЕС, за принципите на сътрудничество с Русия.

Но една от най-дълбоките исторически рани за полското общество, без съмнение, остават катинските събития. Сюжет за разнообразни научни и медийни интерпретации, който продължава да пречи на конструктивния диалог и подхранва враждебната енергия в съвременните полско-руски отношения. Още повече, че немалко гласове в руското общество все още защитават тезата, че убийствата на полските офицери в Катинската гора са извършени не през 1940 от Червената армия, а през 1941 от нацистите. В последната версия са склонни да вярват малцина поляци. При това тя противоречи на официалната позиция на Москва, която още през 80-те години призна, че катинските събития са дело на НКВД.

Имащият дълбоки исторически корени сблъсък на полско-руските интереси в Беларус, и особено в Украйна, не носи формата на борба за територии, а по-скоро за културно-цивилизационно, политическо и икономическо влияние. Противодействието на влиянието на Русия е основният аргумент на полската източна политика, въпреки отправяните критики, че тя се провежда без каквато и да било концепция . Варшава се стреми да получи пълен картбланш от Запада, за да бъде „проводник на либерализма и демокрацията” в Украйна. Антируска основа имаше подкрепата на най-високо държавно ниво за “оранжевата революция” в Украйна, както и за интеграцията на Киев в НАТО. Като своеобразен стимул за “уестърнизацията” на източните съседи бе възприета и одобрената съвместна полско-украинска кандидатура за домакинството на Европейското първенство по футбол през 2012. Варшава вижда в лицето на Украйна потенциален партньор за създаване и на други общи проекти - енергийни и политически, и полага усилия да убеди брюкселските чиновници за отпускане на повече средства за сътрудничество с източните съседи на ЕС. Евродепутатът Конрад Шимански ( 2007 ) критикува Европейската политика за съседство в периода 2007-2013, която, според него, облагодетелства южния фланг на общността за сметка на източния. Шимански изчислява, че от предвидените средства за политиката за добросъседство и сътрудничество за този 6-годишен период на един тунизиец се падат средно 30 евро, докато на един жител на Украйна – едва 11 евро .

Правителството на Туск : надежда за нова външнополитическа визия

Проведените на 21 октомври 2007 предсрочни парламентарни избори промениха близо двугодишното вътрешнополитическо статукво в Rzecpospolita Polska . Изборът на полските граждани внесе надежди сред европейските партньори за промяна на агресивната външнополитическата реторика и край на “студената война” с Русия и Германия, в която страната бе въвлечена от загубилите изборите консерватори. На премиерския пост застана Доналд Туск, доказано честен човек, проевропейски настроен либерал, който обеща икономическо чудо и превръщането на Полша „във втора Ирландия”, и даде импулс за нов имидж на страната в международните отношения. Такава бе волята на проявилото висока изборна активност младо поколение. Въпреки обвиненията в евтин популизъм, само за броени месеци доминираното от Гражданска платформа коалиционно правителство направи няколко малки чудеса. Берлин и Москва получиха положителни сигнали за затопляне на двустранните отношения. В резултат от възобновените преговори, Русия вдигна ембаргото за внос на полско месо, обявено бе и решението за изтегляне на полските войници от Ирак.

Но геополитическите експерти и международните анализатори, които следят съвременните превъплъщения на “полския въпрос”, ще останат сериозно подведени в случай, че очакват генерална промяна на традиционните геополитически приоритети, следвани през последните 15-20 години. Такава промяна трудно би могла да се състои, имайки предвид и името на новия полски външен министър: Радослав Шикорски, галеникът на полската десница и военен министър в кабинета на Ярослав Качински.

Новото правителство даде недвусмислени сигнали, че не се планират радикални изменения във външнополитическата линия. Приоритетите в тази сфера остават: защита на полските интереси в ЕС, активно участие в диалога за бъдещето на Съюза и подготовка за председателството му през втората половина на 2011 ; укрепване на стратегическото партньорство с Вашингтон и преговорите за изграждане на противоракетната система в Полша и Чехия ; продължаване на диалога с Берлин и Москва, с акцент върху “енергийния” и “историческия” аспект на двустранните отношения . Заявеното желание за промяна от новия кабинет засяга само тактическото ниво: постигане на по-висок професионализъм и по-малко брутален и демонстративен стил на представяне на страната в сложния и динамичен свят на международните отношения.

От страниците на авторитетния полски вестник “ Dziennik ”, английският историк Тони Джъд предложи проста формула на новия премиер Доналд Туск, придържането към която може да му донесе дълготрайно управление и запазване на началния висок кредит на доверие в Европа. Според него, негласният принцип на Ярослав Качински “Аз съм полски националист” следва да се замени с друг, далеч по-умерен и разбираем за всички “Аз съм европеец, който работи за Полша”.

Бележки:

Официaлното наименование на Република Полша

По Harasimiuk K., Rodzos J. Geografia Polski, Lublin , 2004, стр.11.

Weclawowicz G. Przestrzen i spoleczenstwo wspolczesnej Polski. Warszawa, Wydawnictwo naukowe PWN, 2002, стр.14.

Прецит. по Eberhardt P. Prekursory i tworcy rosyjskiej geopoliyyki. Przeglad Geograficzny, 4/2006, стр. 458.

Бороздей Вл. Год 1945-й. Польша и запад или о связах между внешней и исторической политики. Европа . Журнал Польского института международных дел. Том 7, № 1 (22) 2007, стр.75.

По Kuzniar R. Europeizacja polskiej geopolityki. Polska w Euro p ie, 3 (47), стр.7.

Poland . Your Business Partner. Warsaw , 2006 , стр.12.

Polska z eurospr ez akr a. Gazeta Wyborcza , N 185 , 7.08.2007, стр.18.

В Република Полша относителният дял на поляците е 97 %, което я прави една от най-хомогенните в етническо отношение държави в Европа.

По данни на сайта www . wspolnota - polska . org . pl

Falkowski M. Polska jako Wschod i Zachod./ Obraz Polski i polakow w Europie. Instytut Spraw publicznych. Warszawa, 2003, стр.269-270.

Евстафьев Д. О Польше, торгующей прошлым. Новая политика, 7.09.2005. www.novopol.ru

По J o rasz A . Symbolika bia l ych plam . Unia & Polska , N 130/2, 2007, стр.11.

Polska broni Europe banalnoscia. Europa/Dziennik, N 181, 22.09.2007. , стр.2.

Chambris A. Czy Polska jest koniem troja nskim Ameryki w Europie? Polska w Europie, 2 (46), 2004 , стр.89.

Kuzniar R (2007). Europeizacja… пак там, стр.10.

По Polityka zagraniczna RP 1989-2002. ASKON, Warszawa, 2002, стр. 237.

Harasimowicz A. Unia Europeiska – Rosja - Polska. Polska w Europie, 2 (46), 2004, стр.95.

Szymanski K. Z Kijowa do Rabatu. Unia & Polska, N 130/3, 2007 , стр. 27.

Pol acy zaskoczyli Europe. Europa/Dziennik, N 189, 17.11.2007, стр.2.

* СУ „Св.Климент Охридски”

{rt}

Полша прекрачи в ХХI век с имиджа на страна, катализирала процесите на вътрешна дестабилизация и дезинтегарация на бившия социалистически блок в Източна Европа. Днес, в ролята си на пълноправен член на ЕС, поляците многократно демонстрират геополитическа еманципация и внасят смут сред богатите и улегнали европейски партньори. Най-видимо това явление се проявява в стремежа на Варшава да води самостоятелна политика по някои ключови за общността въпроси, като например принципите на взаимодействие с Русия и САЩ, при обсъждането и ратифицирането на важни общоевропейски документи. Полски политически лидери размахаха пръст на Берлин и Москва заради проектите им, елиминиращи Полша като енергиен посредник, както и за “неуредените” им исторически сметки.

Предизвикателните външнополитически ходове в управленския период на братята-близнаци Качински не донесоха сериозни дивиденти на Варшава. Със сигурност обаче й създадоха ненужни врагове и изостриха отношението към нея сред част от страните в европейската общност. Но именно смелото, макар и често безръзсъдно, придържане към собствените интереси на европейската сцена с далеч по-могъщи и богати конкуренти е запазена марка на полската геополитика. Няма да е пресилено ако кажем, че тя е единствената страна от Централна и Източна Европа ( изключвайки Русия, разбира се ) , която има амбициите да провежда собствена геополитическа линия.

Полският въпрос”: възникване и исторически трансформации

Полският народ е горд със своята история, държавност и култура. Гербът на Rzeczpospolita Polska – бял орел на червен фон, е неотменен елемент от интериора на всяка училищна класна стая и университетска аудитория. Той е поставен още на входовете на централните и местните държавни институции, на всяка болница, факултет, студентско общежитие или музей.

До края на ХVІІІ век, когато страната е поделена между набиращите мощ съседни империи, полската държавност и култура преминават през редица славни периоди. Такива са например победата над тевтонските рицари при Грюнвалд през 1410, разгрома на османските турци, под ръководството на крал Ян ІІІ Собиески, при Виена през 1683. Полско-литовските войски неведнъж са завземали и владели за различни периоди най-големите градове в източно-славянските земи, включително и Москва. През X VІІ век Полско-литовската държава Rzeczpospolita е сред най-големите по площ на Стария континент, простирайки са на около 990 хил.кв.км . На 3 май 1791, поляците приемат първата в Европа конституция (и втора в света, след американската).

Трикратната подялба на страната, изтощена от войни и от вътрешни конфликти, през 1772, 1793 и 1795, променя съдбата на полския народ в следващите повече от 120 години. Това е период, през който територията на Полша се пресича от цивилизационната граница между западното хриястиянство и източното православие, чието присъствие днес е ограничено предимно в най-източните части на страната. Гжегож Венцлавович ( 2002 ) припомня, че: „От 1795 до 1918, страната се развива според три различни концепции. Това са пруският абсолютизъм и германизацията, австро-унгарската либерална монархия и царската автокрация с източен стил на управление” . На 62 % от полската територия се настанява Русия, на други 22 % - Прусия, а останалите 18 % са присъединени към Австрия. В наши дни, тази подялба често служи като добра изходна база за сравнения между източната и западната част на Полша, според равнищата на урбанизация и индустриалиция, благоустройството на селищата и дори електоралното поведение. В епохата на разделението се появява понятието “полски въпрос” – борбата за национално единение и възраждане на полската държава в сърцето на Европа. Макар че до неотдавна Rzeczpospolita е била напълно реален конкурент на Русия за създаване на най-силната държава в Източна Европа, ситуацията е коренно променена. Красноречиви в това отношение са тезите на влиятелния руски историк Николай Карамзин от началото на ХХ век Той предупреждава, че за доброто на разширяващата се Руска империя, политиката спрямо поляците трябва да е твърда и безкопромисна, а на западните й граници не бива да се допуска съществуването на каквато и да било форма на полска държавност .

След края на Първата световна война, преживяла десетки въстания и ползвала различни степени на автономност, в рамките на трите империи, на европейската политическа сцена се появява Втората Жечпосполита. “Комплектуването” на нейната територия продължава повече от две години. Най-напред поляците получават териториите, владени от разпадналата се Австро-Унгария. Процесът е съпроводен от военни конфликти с чехи и украинци. По време на полско-болшевишката война през 1920, преминала през драматични обрати, полската армия достига и завзема Киев. В отговор болшевиките отблъскват полския противник далеч на запад, но в крайна сметка Полша излиза победителка. Благодарение на това, Втората Жечпосполита придобива значителни територии от Литва, Беларус и Украйна. До ден днешен геополитическото съзнание на полското общество не може да надживее загубата на градове като Вилнюс, Лвов, Тернопол, Брест.

Демократичните сили в западноевропейските страни признават на възродената полска държава отблъскването на болшевиките на изток от нейните граници. Но същите тези европейци, с които Полша през 30-те години е в съюз – Великобритания и Франция, не й оказват никаква реална помощ при нацистката агресияи забравят за предложените “гаранции за безопасност”. За сметка на това, поляците участват активно в антифашистката борба. Техни военни формирования се сражават на Източния фронт, при Тобрук (Северна Африка), при Монте Казино и Арнхем, във Франция и Норвегия, полските летци се отличават при въздушните боеве над Великобритания.

„Полският въпрос” отново възниква по време и в крайната фаза на Втората световна война, но вече в друга форма и с ново съдържание. Кои политически сили ще управляват Полша и какви ще бъдат следвоенните и граници? “Полският въпрос” се обсъжда активно на срещите между лидерите на “Голямата тройка”. На практика обаче, Рузвелт и Чърчил приемат изцяло съветския план за следвоенното развитие на Полша. Така започва ерата на “ограничения суверенитет” на страната от Съветския съюз в условията на държавния социализъм.

Именно след приключването на Втората световна война, Полша придобива съвременната си територия от 312 хил.кв.км. Страната разширява предвоенните граници до 200-300 км в западна посока, до линията Одра-Ниса Лужицка. СССР запазва териториите на Литва, Западна Украйна и Беларус, на които се настанява при подялбата на Полша през 1939. Реализира се една от геополитическите прогнози от този период: колкото по-на запад бъде пренесена полската държавна територия, толкова по-голяма ще бъде ориентацията и зависимостта на страната от Изтока. Около 1/3 от територията на новата полска държава са немски земи, които според Влоджимиеж Бороздей (2007) са били “толкова далеч от полските държавни традиции, че било необходимо да им се измислят названия” . Страната получава и широк излаз на Балтийско море от 440 км, какъвто никога не е имала в над 10-вековната си история.

На запад от новата “желязна завеса”

Вихърът на държавно-териториалните промени през 80-те години на миналия век не подмина нито една от съседните на Полша страни. Разпадането на Съветския съюз и на Чехословакия (съответно, на 25.12. 1991 и 1.01.1993) донесоха на страната общо шест нови съседни държави в североизточна, източна и южна посока. Обединението на Германия породи опасения в полското общество за евентуални ревизионистки амбиции на западния съсед спрямо полско-немската граница. Историята обаче бе милостива и в лицето на обединена Германия Варшава дори намери съюзник, изиграл значима роля за интеграцията й в ЕС и в НАТО.

 

Дължина на държавните граници на Полша

 

Граница

Дължина, км

с Германия

467

с Русия (Калининградска област)

210

с Украйна

535

с Литва

104

с Беларус

418

с Чехия

796

със Словакия

541

Морска граница с Балтийско море

440

Общо

3511

Професорът по международни отношения във Варшавския университет Роман Кужняр (2007) отбелязва, че в геополитиката и във външната политика на Полша все още се долавя ехото на традиционни схеми, като тази на Халфорд Макиндер, на идеята за подчинената на Германия Mitteleuropa , на Полша между Изтока и Запада, че дори между Русия и Германия. В тях винаги се съдържа геополитическа заплаха за съществуването и суверенитета на страната. Трябва да се разбере обаче, че геополитиката има динамичен характер и подлежи на промяна, защото се променя и политиката на отделните държави .

Полша прекрачи в ХХI век с имиджа на страна, катализирала процесите на вътрешна дестабилизация и дезинтегарация на бившия социалистически блок в Източна Европа. Днес, в ролята си на пълноправен член на ЕС, поляците многократно демонстрират геополитическа еманципация и внасят смут сред богатите и улегнали европейски партньори. Най-видимо това явление се проявява в стремежа на Варшава да води самостоятелна политика по някои ключови за общността въпроси, като например принципите на взаимодействие с Русия и САЩ, при обсъждането и ратифицирането на важни общоевропейски документи. Полски политически лидери размахаха пръст на Берлин и Москва заради проектите им, елиминиращи Полша като енергиен посредник, както и за “неуредените” им исторически сметки.

Предизвикателните външнополитически ходове в управленския период на братята-близнаци Качински не донесоха сериозни дивиденти на Варшава. Със сигурност обаче й създадоха ненужни врагове и изостриха отношението към нея сред част от страните в европейската общност. Но именно смелото, макар и често безръзсъдно, придържане към собствените интереси на европейската сцена с далеч по-могъщи и богати конкуренти е запазена марка на полската геополитика. Няма да е пресилено ако кажем, че тя е единствената страна от Централна и Източна Европа ( изключвайки Русия, разбира се ) , която има амбициите да провежда собствена геополитическа линия.

Полският въпрос”: възникване и исторически трансформации

Полският народ е горд със своята история, държавност и култура. Гербът на Rzeczpospolita Polska – бял орел на червен фон, е неотменен елемент от интериора на всяка училищна класна стая и университетска аудитория. Той е поставен още на входовете на централните и местните държавни институции, на всяка болница, факултет, студентско общежитие или музей.

До края на ХVІІІ век, когато страната е поделена между набиращите мощ съседни империи, полската държавност и култура преминават през редица славни периоди. Такива са например победата над тевтонските рицари при Грюнвалд през 1410, разгрома на османските турци, под ръководството на крал Ян ІІІ Собиески, при Виена през 1683. Полско-литовските войски неведнъж са завземали и владели за различни периоди най-големите градове в източно-славянските земи, включително и Москва. През X VІІ век Полско-литовската държава Rzeczpospolita е сред най-големите по площ на Стария континент, простирайки са на около 990 хил.кв.км . На 3 май 1791, поляците приемат първата в Европа конституция (и втора в света, след американската).

Трикратната подялба на страната, изтощена от войни и от вътрешни конфликти, през 1772, 1793 и 1795, променя съдбата на полския народ в следващите повече от 120 години. Това е период, през който територията на Полша се пресича от цивилизационната граница между западното хриястиянство и източното православие, чието присъствие днес е ограничено предимно в най-източните части на страната. Гжегож Венцлавович ( 2002 ) припомня, че: „От 1795 до 1918, страната се развива според три различни концепции. Това са пруският абсолютизъм и германизацията, австро-унгарската либерална монархия и царската автокрация с източен стил на управление” . На 62 % от полската територия се настанява Русия, на други 22 % - Прусия, а останалите 18 % са присъединени към Австрия. В наши дни, тази подялба често служи като добра изходна база за сравнения между източната и западната част на Полша, според равнищата на урбанизация и индустриалиция, благоустройството на селищата и дори електоралното поведение. В епохата на разделението се появява понятието “полски въпрос” – борбата за национално единение и възраждане на полската държава в сърцето на Европа. Макар че до неотдавна Rzeczpospolita е била напълно реален конкурент на Русия за създаване на най-силната държава в Източна Европа, ситуацията е коренно променена. Красноречиви в това отношение са тезите на влиятелния руски историк Николай Карамзин от началото на ХХ век Той предупреждава, че за доброто на разширяващата се Руска империя, политиката спрямо поляците трябва да е твърда и безкопромисна, а на западните й граници не бива да се допуска съществуването на каквато и да било форма на полска държавност .

След края на Първата световна война, преживяла десетки въстания и ползвала различни степени на автономност, в рамките на трите империи, на европейската политическа сцена се появява Втората Жечпосполита. “Комплектуването” на нейната територия продължава повече от две години. Най-напред поляците получават териториите, владени от разпадналата се Австро-Унгария. Процесът е съпроводен от военни конфликти с чехи и украинци. По време на полско-болшевишката война през 1920, преминала през драматични обрати, полската армия достига и завзема Киев. В отговор болшевиките отблъскват полския противник далеч на запад, но в крайна сметка Полша излиза победителка. Благодарение на това, Втората Жечпосполита придобива значителни територии от Литва, Беларус и Украйна. До ден днешен геополитическото съзнание на полското общество не може да надживее загубата на градове като Вилнюс, Лвов, Тернопол, Брест.

Демократичните сили в западноевропейските страни признават на възродената полска държава отблъскването на болшевиките на изток от нейните граници. Но същите тези европейци, с които Полша през 30-те години е в съюз – Великобритания и Франция, не й оказват никаква реална помощ при нацистката агресияи забравят за предложените “гаранции за безопасност”. За сметка на това, поляците участват активно в антифашистката борба. Техни военни формирования се сражават на Източния фронт, при Тобрук (Северна Африка), при Монте Казино и Арнхем, във Франция и Норвегия, полските летци се отличават при въздушните боеве над Великобритания.

„Полският въпрос” отново възниква по време и в крайната фаза на Втората световна война, но вече в друга форма и с ново съдържание. Кои политически сили ще управляват Полша и какви ще бъдат следвоенните и граници? “Полският въпрос” се обсъжда активно на срещите между лидерите на “Голямата тройка”. На практика обаче, Рузвелт и Чърчил приемат изцяло съветския план за следвоенното развитие на Полша. Така започва ерата на “ограничения суверенитет” на страната от Съветския съюз в условията на държавния социализъм.

Именно след приключването на Втората световна война, Полша придобива съвременната си територия от 312 хил.кв.км. Страната разширява предвоенните граници до 200-300 км в западна посока, до линията Одра-Ниса Лужицка. СССР запазва териториите на Литва, Западна Украйна и Беларус, на които се настанява при подялбата на Полша през 1939. Реализира се една от геополитическите прогнози от този период: колкото по-на запад бъде пренесена полската държавна територия, толкова по-голяма ще бъде ориентацията и зависимостта на страната от Изтока. Около 1/3 от територията на новата полска държава са немски земи, които според Влоджимиеж Бороздей (2007) са били “толкова далеч от полските държавни традиции, че било необходимо да им се измислят названия” . Страната получава и широк излаз на Балтийско море от 440 км, какъвто никога не е имала в над 10-вековната си история.

На запад от новата “желязна завеса”

Вихърът на държавно-териториалните промени през 80-те години на миналия век не подмина нито една от съседните на Полша страни. Разпадането на Съветския съюз и на Чехословакия (съответно, на 25.12. 1991 и 1.01.1993) донесоха на страната общо шест нови съседни държави в североизточна, източна и южна посока. Обединението на Германия породи опасения в полското общество за евентуални ревизионистки амбиции на западния съсед спрямо полско-немската граница. Историята обаче бе милостива и в лицето на обединена Германия Варшава дори намери съюзник, изиграл значима роля за интеграцията й в ЕС и в НАТО.

 

Дължина на държавните граници на Полша

 

Граница

Дължина, км

с Германия

467

с Русия (Калининградска област)

210

с Украйна

535

с Литва

104

с Беларус

418

с Чехия

796

със Словакия

541

Морска граница с Балтийско море

440

Общо

3511

Професорът по международни отношения във Варшавския университет Роман Кужняр (2007) отбелязва, че в геополитиката и във външната политика на Полша все още се долавя ехото на традиционни схеми, като тази на Халфорд Макиндер, на идеята за подчинената на Германия Mitteleuropa , на Полша между Изтока и Запада, че дори между Русия и Германия. В тях винаги се съдържа геополитическа заплаха за съществуването и суверенитета на страната. Трябва да се разбере обаче, че геополитиката има динамичен характер и подлежи на промяна, защото се променя и политиката на отделните държави .

Страница 2

 

Поляците добре осъзнаха един от девизите на следвоенна Европа – не може да се промени географията, трябва да се промени политиката. Следвайки този път, в условията на динамичните постсоциалистически промени, Полша придоби нов статус, място и функции на геополитическата сцена на Стария континент. Вследствие на своята системна и целенасочена политика, Варшава се “измъкна” от функцията на сателит на Кремъл и изпълни най-смелите мечти на поколението на “Солидарност”. Полските “панове” не възнамеряваха страната им да се превърне в някакъв “санитарен кордон”, междинна плоскост и разменна монета между Запада и Русия, а искаха да е неотменен и равноправен елемент от Запада. Цялата външнополитическа енергия на полския политически елит през 90-те години бе подчинена на тази стратегическа цел. Евроатлантическата интеграция беше избрана за да да осигури сигурност и стабилност в новата международна обстановка. Бързите икономически реформи (“шоковата терапия” на проф. Лешек Балцерович) привличането на западни капитали, присъединяването към НАТО и ЕС изстреляха Полша в орбитата на западноевропейското и американското влияние – политическо, военностратегическо, икономическо и културно. Същевременно, страната поддържа твърдата си линия за намаляване на зависимостта (политическа, икономическа, енергийна, цивилизационна) от “недемократичната”, “нелибералната”, “авторитарната” Русия, както ежедневно полските медии окачествяват могъщия източен съсед.

След приемането на страната за пълноправен член на ЕС, на 1 май 2004, източната й граница, по протежение на повече от 1000 км, се явява и външна за цялата общност. От 21 декември 2007, Полша се присъедини към страните от Шенгенския договор и 1880 км граница с Литва, Германия, Чехия и Словакия престанаха да съществуват и преминаването се осъществява без граничен контрол. Това събитие бе отбелязано с подобаваща доза евроентусиазъм. Докато на външната източна граница на ЕС, маркираща новата “желязна завеса” в Европа, не звучеше “Ода на радостта”, нямаше шампанско и фойерверки. Източно-славянските съседи осъмнаха с нови гранични пунктове, по-високи цени и още по-сурови условия за получаване на заветната европейска виза.

Икономическият и демографският фактор: опора на полската геополитика

За наличието на положителни резултати от проведените постоциалистически реформи свидетелстват не само макроикономическите показатели. Те могат да бъдат забелязани и с просто око. Модернизират се градовете и селата, разширяват се пътищата, властите привличат инвеститори не само за изграждане на хранителни хипермаркети, но и за изцяло нови промишлени предприятия. Полската икономика не само консумира, но произвежда и изнася все по-големи количества продукция. “Растящата позиция на Полша на международните пазари е резултат от високата динамика на външната й търговия. От 1990 до 2004, средногодишните темпове на обема на полския износ са по-високи от обема на световния износ.” За 2005, ръстът е от 10,6 %, докато този в света – малко над 6 %. В периода 1990-2005 обемът на БВП на Полша се увеличава неколкократно – от 59 на близо 300 млрд. долара.

Все по-голям дял в полския износ заемат авиационно оборудване, компютри и офис техника, научно-изследователска апаратура, електроника и други високотехнологични продукти. Полша е сред водещите световни производители на сяра, рафинирана мед, черни въглища, цимент, чугун, електроенергия. Броят на работещите предприятия само в автомобилната промишленост е 225. Страната съхрани своите позиции на един от големите световни производители на селскостопански продукти като ръж (първо място в света), ечемик, пшеница, захар, мляко, месо и яйца.

В сравнение със социалистическия период, когато по някои социално-икономически показатели Полша изоставаше и от България, днес по-голямата част от полските граждани чувствително подобри материалното си благосъстояние. По данни от края на 2007, средната работна заплата е 3008 злоти, т.е. 835 евро. От 1 януари 2008, минималната работна заплата бе повишена на 1126 злоти (312 евро).

В условията на пазарните реформи Полша не беше пощадена от най-големия социално-икономически проблем за страните в преход – безработицата. През целия преходен период, нивото и бе сред най-високите в цяла Европа, а по време на икономическата криза от 2000-2003, се покачи допълнително. Но след този неблагоприятен цикъл се наблюдава отчетлива тенденция към намаляването й. Към септември 2007, регистрирания коефициент на безработица достигна 11, 7 %.

Според някои прогнози, Полша може да догони средните показатели на икономическото развитие и жизнения стандарт в Европейския съюз поне след 25-30 години. Централните и местните власти полагат завидни усилия за използване на възможностите, предоставяни от принадлежността към европейската общност, за да се преодолее сегашната дистанция. При приемането на страната в ЕС експертите сочат, че ако, до края на 2007, усвояемостта на средства от структурните фондове надхвърли 40%, това ще е добър за страната резултат. По оценки на Министерството на регионалното развитие, към юни 2007, усвояемостта вече надхвърля 50% .

Независимо от значителната емиграция към САЩ и страните от ЕС, броят на населението на Полша (38,3 млн.) остана почти непроменен, в сравнение с началния етап на демократичните реформи. Затова допринася поддържането на едни от най-стабилните показатели за естествено възпроизводство сред всички бивши социалистически страни. Естественият прираст на населението, до 2002, е положителен, а по данни за 2005 отрицателните му стойности са минимални ( минус 0,1 на хиляда ) . За сравнение, равнището на този показателя в Унгария е – 4, 1 на хиляда, в България – 5,4, в Русия – 5,6, в Украйна – 7,5.

Днес Полша представлява шестата по брой на населението страна-член на ЕС (както и по заемана територия). Това е една от стратегическите предпоставки, даваща “криле” на Варшава и отчасти обясняваща стремежа и за водене на самостоятелна политика, както в рамките на организацията, така и в по-широк континентален и глобален мащаб. А скритото геополитическо “оръжие” на страната е многобройната полска диаспора ( Polonia ), формирана в различни исторически периоди и по различни причини във всички континенти. Извън пределите на днешната полска държава живеят около 30-35% от представителите на полския етнос . Със своите над 20 млн. представители, полската диаспора е четвъртата по брой в света, след китайската, руската и италианската. По официални данни, броят на поляците и лицата от полски етнически произход в Съединените щати е 10,6 млн., в Германия и Великобритания – по 2 млн., Бразилия – 1,8 млн., Франция – 1 млн., Канада – 900 хил. и др.

Полският отпор срещу баналността

Ние сме пълноправен член на Европейския съюз, интегрална част от демократичния и развит евро-атлантически свят, но все пак си оставаме в тяхната периферия. Самооценки от този род могат да се чуят от обикновените граждани, да се прочетат в пресата или да бъдат изречени от авторитетни политически лидери. От една страна, Европа е понятие, към което полският народ, държавност и култура, без съмнение, принадлежат. Но от друга, Европа е стандарт, който страната се стреми да достигне в различни направления: производителност, качество на живота, социална сигурност, инфраструктура, технологично развитие, чистота, култура на политическия диалог и толерантност между различните социални групи. Според M атеуш Фалковски (2003), визията на западните граждани за Полша и поляците е по-скоро статично понятие. В него няма място за динамичните политически, икономически и социални промени, протичащи в страната. В Германия, както и в други западни страни, на Полша се гледа като на цивилизационно изостанала страна, подобно на това, как самите поляци гледат на Украйна например .

Все пак, изоставането в някои области на обществения живот спрямо по-богатите западни страни, далеч не е онзи ограничаващ фактор, който е в състояние да осуети твърдото отстояване на “полските интереси” на европейската политическа арена. Но по времето на двугодишната управленска “ера” на братята близнаци Качински (президентът Лех и премиерът Ярослав), външната политика на Варшава многократно стана обект на сурова критика заради стила на отстояване на полската позиция и за изгубената мярка за реалната тежест на страната в международните отношения. Европа предупреждава полския политически елит, че е крайно време да се отърси от демоните на историята. В тази връзка, Дмитрий Естафьев (2005) изтъква умението на полския елит да използва умело историческата тематика в съвременните си международни изяви. “Къде са източниците на съвременния геополитически статус на Полша? В това, че тя умело търгува със своето минало, а именно със статуса на жертва, с който я дари ХХ век” .

Поученията обаче не дават сериозен резултат. Така, “качистите” подразниха Берлин по деликатни исторически теми - с позицията си за немското културно-историческо наследство на териториите на днешна Западна Полша, както и по проблема за имотите на немските изселници. Десетки от тях подадоха молби до Трибунала по правата на човека в Страсбург с искане за реституция на изгубените имоти. Допълнително масло в огъня наля бившият полски вицепремиер Роман Гертих, с предложението председателят на Европарламента да бъде обявен за persona non grata , заради присъствието му на събор на немските изселници . Чрез правото си на вето, Варшава блокира подписването на важни търговски споразумения между Брюксел и Москва. Полша е втората страна в ЕС, след Великобритания, отказваща да се присъедини към Хартата за фундаменталните права на гражданите, а в началото на миналата есен ветото на поляците попречи 10 октомври да бъде обявен за международен ден на протест срещу смъртното наказание.

Полша привлече вниманието на международната общност не само с дръзкото противопоставяне на съседните велики сили, но и на бюрократизма в европейската общност. Красноречива оценка на това поведение дава френският публицист Ги Сорман (2007): “Поляците очевидно правят грешки във външната си политика, която е много демонстративна. И имат лош политически маркетинг. Но тази политика е много необходима на Европа. Защото олицетворява отпора срещу баналността” .

Стратегическото партньорство с Вашингтон: много рискове, малко дивиденти

Сътрудничеството със Съединените щати се превърна в стратегически вектор на новата полска геополитика. В рамките на ЕС, Варшава се очерта като един от най-близките партньори (или поддръжници) на политиката на глобалния лидер, при това в момент, когато позициите на Брюксел и Вашингтон започнаха да се отдалечават по редица въпроси на международната сигурност, икономиката и принципите на двустранното сътрудничество.

В името на добрите отношения с американците и надеждите за международен престиж и икономически дивиденти, Полша поддържа сравнително голям военен контингент в Ирак, където до началото на ноември 2007 намериха смъртта си 22 полски военнослужещи. В цялата страна обаче, трудно може да се намери човек, който да вярва в популистките изказвания на политиците за сериозните “дивиденти” от участието на страната в антитерористичната коалиция. Още по-малко пък присъства убеждението, че Вашингтон възприема Варшава като “равноправен партньор”. Въпреки силното идеализиране на полско-американското партньорство, за американците Полша остава преди всичко спомагателен инструмент за налагане на интереси и влияние на Стария континент, за противовес на френско-германската ос, както и на Русия. “Във френските и немските медии може да се чуе, че Полша е троянския кон на Америка в Европа”, пише Аликс Чамбрис (2004). В същата публикация четем, че в рамките на Европа САЩ имат два привилегировани съюзника – Великобритания, на запад, и Полша, на изток . Роман Кужняр (2007) е сред от влиятелните автори, защитаващи европейската опция на полската геополитическа ориентация: “Не трябва да поддържаме равна дистанция, нито пък да избираме между Европа и Съединените щати. Все пак се намираме в Европа, а не на Азорските острови” .

В интервю за немски вестник бившият президент, социалдемократът Александер Квашневски откровено призна, че изпращането на полския военен контингент в Ирак, по време на неговия втори мандат, е било грешка. Според Квашневски, през 2003, ръководството на страната е действало прибързано, без да прецени детайлно обстановката и възможните варианти за развитие на иракската криза. Критиците на полското участие в окупацията на Ирак обясняват този ход на тогавашните управляващи с нуждата от външен враг, който да консолидира обществото в условията на няколкогодишна икономическа рецесия (2000-2003), нарастваща безработица и намаляващи темпове на икономическия растеж. Опитът за придобиване статус на неоколониална държава се основава на изпращането и поддържането на военни контингенти за участие в омиротворителни, стабилизиращи и хуманитарни мисии в различни точки на планетата. Освен в Ирак, към 2007, полските “жолниежи” (войници) са още в Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина, Ливан, Сирия, Конго и Пакистан.

Още в началото на своя мандат (ноември 2007) новият кабинет на Гражданска платформа влезе в конфронтация с консерваторите от „Право и справедливост” и президента Лех Качински по сроковете за изтегляне на контингента от Ирак. Либералите на Туск настояха за незабавно изтегляне, докато от „Право и справедливост” определиха подобен вариант за „поражение”. В крайна сметка, малко преди Коледните празници, бе обявено компромисно решение: полските войници окончателно се завръщат в родината до края на октомври 2008. Това бе и първата морална победа на новото правителство.

Сериозни вътрешно-политически дебати и противоречиви реакции в международната общност предизвика американският проект за изграждане на антиракетен щит на териториите на Полша и Чехия. Основните критики са породени от това, че в дебата за изграждане на щита се игнорират партньорите от НАТО и ЕС и в недостатъчна степен се търси мнението на Русия. Макар че американският Конгрес все още се колебае, дали да финансира проекта, поляците (заедно с други традиционни русофоби – чехите) активно предлагат териториите си за антиракетната система с надеждата за повече сигурност и защита от световния тероризъм. По-конкретно, от евентуални ракетни нападения от страна на Иран. Най-радикалните местни политици обаче, откровено презентират отбранителния проект като възможност за предпазване на страната от “агресивния руски неоимпериализъм”. По този повод Москва не скри гневната си реакция и обяви, че си запазва правото да предприеме ответни военно-стратегически мерки.

На източния геополитически фронт

В средата на септември 2007 се състоя премиерата на дългоочаквания полски филм „Катин”, на режисьора Анджей Вайда. Само за месец той привлече в киносалоните на страната близо 2 милиона зрители. Темата за екзекуцията на 4421 полски офицери от окупираната, през 1939, от Червената армия, Източна Полша, в Катинската гора до Смоленск, предизвика вълна от националистически емоции и ненавист към традиционния геополитически неприятел – руснаците... Последните, разбира се, не останаха длъжни на полските “панове”. Месец по-късно, в московските кина бе представена струващата 12-милиона долара (осигурени от държавния бюджет) продукция „1612”. Това се случи точно в навечерието на 4 ноември – годишнината от изгонването на полско-литовските окупатори от Москва и края на т.нар. „смутно време”, на които е посветен и самия филм. Именно тази дата, от 2002, руснаците честват като Ден на народното единение.

Страница 3

 

Споменаните две кинопродукции, предизвикали широк отзвук в полското и руското общество, са може би най-подходящата илюстрация за дълбочината на историческия конфликт и за съвременното противопоставяне между два от най-големите славянски народа. Един от най-инфарктните моменти в двустранните отношения в постсоциалистическата ера бе изгонването, през 2000, на 9 руски дипломати, обвинени в шпионаж, довело до отмяната на планираната визита на руския министър на външните работи във Варшава . Всичко руско олицетворява имперските амбиции на Москва и се възприема през призмата на геополитиката: от патриотичните песни на любимата на Владимир Путин група “Любэ” до забраната за внос на полско месо в Русия. Коментирайки проекта за газопровода между Русия и Германия по дъното на Балтийско море, бившият полски министър на отбрана го сравни с пакта Рибентроп-Молотов. Варшава предупреждава партньорите от ЕС за опасността от засилване на енергийната зависимост от Москва, която неминуемо ще настъпи при реализацията на друг енергиен проект: “православния” нефтопровод Бургас-Александруполис. В този контекст, полската политическа класа си приписва като значим актив стимулираната от нея дискусия, в рамките на ЕС, за принципите на сътрудничество с Русия.

Но една от най-дълбоките исторически рани за полското общество, без съмнение, остават катинските събития. Сюжет за разнообразни научни и медийни интерпретации, който продължава да пречи на конструктивния диалог и подхранва враждебната енергия в съвременните полско-руски отношения. Още повече, че немалко гласове в руското общество все още защитават тезата, че убийствата на полските офицери в Катинската гора са извършени не през 1940 от Червената армия, а през 1941 от нацистите. В последната версия са склонни да вярват малцина поляци. При това тя противоречи на официалната позиция на Москва, която още през 80-те години призна, че катинските събития са дело на НКВД.

Имащият дълбоки исторически корени сблъсък на полско-руските интереси в Беларус, и особено в Украйна, не носи формата на борба за територии, а по-скоро за културно-цивилизационно, политическо и икономическо влияние. Противодействието на влиянието на Русия е основният аргумент на полската източна политика, въпреки отправяните критики, че тя се провежда без каквато и да било концепция . Варшава се стреми да получи пълен картбланш от Запада, за да бъде „проводник на либерализма и демокрацията” в Украйна. Антируска основа имаше подкрепата на най-високо държавно ниво за “оранжевата революция” в Украйна, както и за интеграцията на Киев в НАТО. Като своеобразен стимул за “уестърнизацията” на източните съседи бе възприета и одобрената съвместна полско-украинска кандидатура за домакинството на Европейското първенство по футбол през 2012. Варшава вижда в лицето на Украйна потенциален партньор за създаване и на други общи проекти - енергийни и политически, и полага усилия да убеди брюкселските чиновници за отпускане на повече средства за сътрудничество с източните съседи на ЕС. Евродепутатът Конрад Шимански ( 2007 ) критикува Европейската политика за съседство в периода 2007-2013, която, според него, облагодетелства южния фланг на общността за сметка на източния. Шимански изчислява, че от предвидените средства за политиката за добросъседство и сътрудничество за този 6-годишен период на един тунизиец се падат средно 30 евро, докато на един жител на Украйна – едва 11 евро .

Правителството на Туск : надежда за нова външнополитическа визия

Проведените на 21 октомври 2007 предсрочни парламентарни избори промениха близо двугодишното вътрешнополитическо статукво в Rzecpospolita Polska . Изборът на полските граждани внесе надежди сред европейските партньори за промяна на агресивната външнополитическата реторика и край на “студената война” с Русия и Германия, в която страната бе въвлечена от загубилите изборите консерватори. На премиерския пост застана Доналд Туск, доказано честен човек, проевропейски настроен либерал, който обеща икономическо чудо и превръщането на Полша „във втора Ирландия”, и даде импулс за нов имидж на страната в международните отношения. Такава бе волята на проявилото висока изборна активност младо поколение. Въпреки обвиненията в евтин популизъм, само за броени месеци доминираното от Гражданска платформа коалиционно правителство направи няколко малки чудеса. Берлин и Москва получиха положителни сигнали за затопляне на двустранните отношения. В резултат от възобновените преговори, Русия вдигна ембаргото за внос на полско месо, обявено бе и решението за изтегляне на полските войници от Ирак.

Но геополитическите експерти и международните анализатори, които следят съвременните превъплъщения на “полския въпрос”, ще останат сериозно подведени в случай, че очакват генерална промяна на традиционните геополитически приоритети, следвани през последните 15-20 години. Такава промяна трудно би могла да се състои, имайки предвид и името на новия полски външен министър: Радослав Шикорски, галеникът на полската десница и военен министър в кабинета на Ярослав Качински.

Новото правителство даде недвусмислени сигнали, че не се планират радикални изменения във външнополитическата линия. Приоритетите в тази сфера остават: защита на полските интереси в ЕС, активно участие в диалога за бъдещето на Съюза и подготовка за председателството му през втората половина на 2011 ; укрепване на стратегическото партньорство с Вашингтон и преговорите за изграждане на противоракетната система в Полша и Чехия ; продължаване на диалога с Берлин и Москва, с акцент върху “енергийния” и “историческия” аспект на двустранните отношения . Заявеното желание за промяна от новия кабинет засяга само тактическото ниво: постигане на по-висок професионализъм и по-малко брутален и демонстративен стил на представяне на страната в сложния и динамичен свят на международните отношения.

От страниците на авторитетния полски вестник “ Dziennik ”, английският историк Тони Джъд предложи проста формула на новия премиер Доналд Туск, придържането към която може да му донесе дълготрайно управление и запазване на началния висок кредит на доверие в Европа. Според него, негласният принцип на Ярослав Качински “Аз съм полски националист” следва да се замени с друг, далеч по-умерен и разбираем за всички “Аз съм европеец, който работи за Полша”.

Бележки:

Официaлното наименование на Република Полша

По Harasimiuk K., Rodzos J. Geografia Polski, Lublin , 2004, стр.11.

Weclawowicz G. Przestrzen i spoleczenstwo wspolczesnej Polski. Warszawa, Wydawnictwo naukowe PWN, 2002, стр.14.

Прецит. по Eberhardt P. Prekursory i tworcy rosyjskiej geopoliyyki. Przeglad Geograficzny, 4/2006, стр. 458.

Бороздей Вл. Год 1945-й. Польша и запад или о связах между внешней и исторической политики. Европа . Журнал Польского института международных дел. Том 7, № 1 (22) 2007, стр.75.

По Kuzniar R. Europeizacja polskiej geopolityki. Polska w Euro p ie, 3 (47), стр.7.

Poland . Your Business Partner. Warsaw , 2006 , стр.12.

Polska z eurospr ez akr a. Gazeta Wyborcza , N 185 , 7.08.2007, стр.18.

В Република Полша относителният дял на поляците е 97 %, което я прави една от най-хомогенните в етническо отношение държави в Европа.

По данни на сайта www . wspolnota - polska . org . pl

Falkowski M. Polska jako Wschod i Zachod./ Obraz Polski i polakow w Europie. Instytut Spraw publicznych. Warszawa, 2003, стр.269-270.

Евстафьев Д. О Польше, торгующей прошлым. Новая политика, 7.09.2005. www.novopol.ru

По J o rasz A . Symbolika bia l ych plam . Unia & Polska , N 130/2, 2007, стр.11.

Polska broni Europe banalnoscia. Europa/Dziennik, N 181, 22.09.2007. , стр.2.

Chambris A. Czy Polska jest koniem troja nskim Ameryki w Europie? Polska w Europie, 2 (46), 2004 , стр.89.

Kuzniar R (2007). Europeizacja… пак там, стр.10.

По Polityka zagraniczna RP 1989-2002. ASKON, Warszawa, 2002, стр. 237.

Harasimowicz A. Unia Europeiska – Rosja - Polska. Polska w Europie, 2 (46), 2004, стр.95.

Szymanski K. Z Kijowa do Rabatu. Unia & Polska, N 130/3, 2007 , стр. 27.

Pol acy zaskoczyli Europe. Europa/Dziennik, N 189, 17.11.2007, стр.2.

* СУ „Св.Климент Охридски”

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019