07
Съб, Дек
5 New Articles

Геополитиката в ерата на мондиализма и транснационализма

брой6 2007
Typography

Паскал Бонифас, Съвременната геополитика: основните разделителни линии, 274 стр. Издателство Кама, София, 2007.

Международните отношения очевидно не се ограничават само с дипломацията. Те са социална практика и наука, която се опира на постиженията на цялото хуманитарно знание. Този подход следва и френският професор Паскал Бонифас, чиято книга „Съвременната геополитика: основните разделителни линии” се появи в началото на октомври на българския книжен пазар, благодарение усилията на издателство „Кама”.

Професор Бонифас, който преподава в Института за европейски изследвания към Университета на Париж VІІІ, е автор на около 40 книги, повечето от които са преведени и на други езици. Той беше съветник на бившите френски министри на отбраната Жан-Пиер Шевенман и Пиер Жокс и ръководеше (до 2004) френския Институт за изследване на националната отбрана.

„Съвременната геополитика” включва лекционния му курс, четен първоначално в Института по политически науки в Париж и развит по-късно в дискусия с други известни западни геополитици. Тя представлява въведение в проблематиката, свързана с различните измерения на пространството на международните отношения. Без да се ограничава само в рамките на чисто теоретичните концепции за тези отношения, Паскал Бонифас предпочита да възприеме един по-широк (и полезен за читателите му) подход, концентрирайки вниманието си върху системата на международните отношения, формирала се след края на студената война. Книгата му включва три основни раздела, претендиращи да анализират в перспектива новите реалности и тенденции в международното пространство.

Първата част, озаглавена „Сътресенията на световната сцена”, включва седем глави, в които авторът се опитва да дефинира някои специфични аспекти на очертаващият се нов световен ред. Първата от тях е посветена на феномена на „мондиализацията” (термин, с който френските геополитици обозначават глобализационния процес). Бонифас извежда на преден план елементите, които формират, в дългосрочен план, основните на този процес, както и някои нови аспекти: постмодерната представа за пространството и времето, както и сътресенията, породени от революционните технологични промени. В нея той разглежда (за съжаление бегло) идеята за формирането на глобално гражданско общество, както и спецификата на набиращото сили антимондиалистко движение. Втората глава пък е посветена на различията между основните „актьори” на международната сцена, които той разделя на свързани и прокарващи политиката на отделните национални държави, и такива, които имат транснационален (т.е. наддържавен) характер. В следващите четири глави се анализира новата конфигурация на международната система, след краха на двуполюсния модел. Разглеждат се и различните интерпретации на понятието за „сила” или „мощ”, като специално внимание се обръща на структурната концепция за „мощта” на държавата (или на алианса от държави), лансирана от покойния британски академик Сюзън Стрейндж (1923-1998). Както е известно, според нея, мощта се базира на наличния потенциал в такива сфери, като сигурността, знанието, производството и финансовите възможности.

В следващата глава на книгата си, Бонифас прави интересен анализ на уникалната позиция на САЩ (като единствена световна суперсила) в системата на международните отношения след края на студената война. В него той подчертава обективните основи, но и слабите места, на американската хегемония: нейният едностранен подход и вътрешните и проблеми. В същото време, авторът посочва, че тази хегемония не може да попречи на появата на други силови полюси, като Китай, Япония, Индия и, разбира се, ЕС, които, според него, са способни да ерозират сегашната доминация на САЩ. Въпросът действително е открит, макар че в пета и шеста глава на книгата си, авторът твърди, че утрешният свят със сигурност ще бъде „многополюсен”, а Европа най-вероятно ще се нареди сред основните силови полюси в него.

Втората част на книгата (от осма до единайста глава) е посветена на „появата на нови цели” в международните отношения. Така, в осма глава се анализират проектът за нова противоракетна отбрана на САЩ и проблемът за разпространението на оръжията за масово унищожаване (ядрени, биологични или химически) и на техните потенциални носители – балистичните ракети. Авторът разглежда възможностите и средствата за ограничаване и спиране на този опасен процес.

Следващата глава повдига един ключов въпрос, който (кой знае защо) не се дискутира особено – появата на все нови и нови държави на планетата. Бонифас посочва сред причините за този процес ръста на „икономическия егоизъм” и отслабването на националната солидарност, обединяваща отделните общности в рамките на една държава. В главата, посветена на бъдещите войни, той посочва основните особености на военните конфликти в постмодерната епоха, но, за съжаление, не отделя необходимото внимание на редица сериозни проблеми, като увеличаване броя на гражданските войни или необходимостта да се дефинира такова понятие като „постигането на справедлив и демократичен мир”. Вместо това се отделя доста място на известната концепция на Самюел Хънтингтън за „цивилизационния сблъсък”. Последната глава от втората част пък засяга някои други измерения на международната сигурност: съществуващият икономически дисбаланс в международните отношения, проблемите на околната среда и демографските промени. Бонифас се опитва да степенува всички тези предизвикателства, подчертавайки тяхната взаимна обвързаност.

Последната част от книгата му, включваща три глави, е посветена на „появата на нови ценности”. Така, дванайста глава засяга проблема за държавния суверенитет и новите предизвикателства пред него. Авторът анализира двойнствения характер на редица правни нормативи, приети от ЕС и други транснационални институции, както и политическите им последици за международния ред, посочвайки, че дебатът за суверенитета съвсем не е приключил. Специално внимание е отделено, в частност, на необходимостта от реформи в Съвета за сигурност на ООН. Следващата глава представлява кратка ретроспекция на глобалния процес на демократизация. За съжаление, в сравнение с предходната глава, тук авторът не се задълбочава особено в проблема и избягва да прави някакви генерални заключения относно предимствата и рисковете на процеса на демократизация в света, както и да коментира сегашното му състояние. Напротив, в последната глава – „Спортът, международните състезания и националните идентичности”, той представя наистина задълбочен анализ на проблема и вероятно тъкмо поради това тя е и най-интересната в цялата книга (впрочем, тук е мястото да напомним, че през миналата 2006 Паскал Бонифас издаде книгата „Футбол и мондиализация”, разглеждаща същия въпрос). В нея, авторът изследва ролята на спорта в процеса на укрепване на националната идентичност, както и в международните отношения, като в основата на анализа му е поставен футболът. Впрочем, по отношение на Северна Америка (т.е. на САЩ и Канада), сходна роля играе хокеят. Бонифас подробно демонстрира, кък спортът може да „галванизира” националната идентичност, обединявайки групи от хора, с най-различни (и често противоположни) политически пристрастия. Макар че в книгата точно този пример липсва, струва ми се уместно да илюстрирам тезата му с финалите на олимпийския турнир по хокей за мъже и жени, в Солт Лейк сити, между Канада и САЩ, които показаха, как жителите на първата могат да преодолеят иначе дълбокото разделение между англоезичната и франкофонска общности, и да се почувстват преди всичко канадци (което се видя най-добре в сблъсъка между мъжките отбори на двете страни).

Накрая, книгата на професор Бонифас предлага и още нещо полезно: библиографията, представена в края на всяка глава (макар че в някои случаи тя изглежда непълна)

Световната сцена става глобална, свидетели сме на разпад, преструктуриране и раждане на нови структури на различни нива. Държави, империи, федерации, региони преживяват трансформации. Дискусиите за държавата, суверенитета, ролята на международните организации са отворени и от различни страни постъпват решения в различни посоки.
Как се ражда новото мислене? Ценности, интереси, идеологии или култури стоят в основата му? По какво може да се ориентира новият гражданин на света в тенденциите на развитие и може ли да има отношение и влияние върху тях?
Авторът твърди, че е написал учебник по геополитика. Което е вярно, защото в него студентите (а и не само те, разбира се) ще научат всички основни факти и доктрини от периода след Втората световна война. Но заедно с фактите авторът мисли за тенденциите и перспективата на световното развитие. Което пък прави книгата му наистина необходимо и полезно въведение към геополитиката в „ерата на мондиализацията и транснационализма” .

* Българско геополитическо дружество

{rt}