23
Пет, Окт
5 New Articles

Централноазиатският вектор на индийската геополитика

брой5 2007
Typography

Енергийните потребности на Индия и статутът и на голям световен вносител на оръжие и военна техника, както и на износител на някои видове въоръжение, все по-често се оказват взаимно свързани. След като загуби от Китай в няколко директни сблъсъка за достъп и контрол над енергоносителите в различни точки на света, Индия превърна обвързването на енергийните си потребности с договори за покупка или продажба на въоръжение в ключов (макар и необявен официално) елемент от своята стратегия.

„В правителството смятат, че военните взаимоотношения и достъпът до залежите на енергоносители могат и следва да бъдат обвързани – заяви пред мен високопоставен правителствен чиновник, пожелал да остане анонимен – естествено, подобни отношения се формират в условията на пълна секретност, тъй като разгласяването им би могло да доведе до отрицателни последици”.

Според този и други подобни източници, Индия вече реализира тази стратегия в Централна Азия, където до края на 2007 ще бъде открита индийска военно-въздушна база в бившата съветска република Таджикистан. Това ще бъде първият индийски военен обект извън границите на страната. Досега индийските военно-въздушни сили участваха само в различни хуманитарни мисии с международен характер.

Съвместните подготвителни работи във военно-въздушната база Айни, край таджикистанската столица Душанбе, приключиха през август като базата ще започне да се експлоатира от индийската военна авиация през декември 2007. Делхи разчита да разположи там 12 изтребители МиГ-29. Междувременно, Индия предложи да възстанови със свои сили и средства таджикистанската ВЕЦ „Варзоб-1”. Според повечето анализатори, тази стъпка е продиктувана от индийските интереси в региона, където има огромни залежи от природен газ. В същото време, сред целите на Индия е и създаването на плътна разузнавателна мрежа, позволяваща да се следи активността на радикалните мюсюлмански структури в региона, заради близостта му с щата Джаму и Кашмир, претенции към който има Пакистан.

Междувременно, в Африка, индийските енергийни компании също обвързват сделките си с реализацията на едни или други инфраструктурни проекти. Но, независимо от усърдния си стремеж за достъп до енергоносителите на Африка или Русия, Индия винаги е поставяла на преден план необходимостта от достъп до централноазиатския петрол и природен газ. Той обаче, открай време се оказва проблемен поради редица географски и политически пречки, за разлика от този до енергоносителите на Катар, Алжир или Индонезия например.

Така, Делхи усилено търси начин да се добере до находищата на Казахстан и разглежда възможностите за реализирането на мегапроекти като газопровода Иран-Афганистан-Пакистан-Индия (ІРІ), или не по-малко мащабният газопровод, който трябва да свърже Туркменистан, Афганистан, Пакистан и Индия. Впрочем, проектът за туркменистанския газопровод не включва участието на Иран и САЩ и затова реализацията му изглежда по-малко сложна, поне в чисто геополитически план.

Има вероятност обаче, всички тези проекти да се сблъскат с много сериозни проблеми в сферата на сигурността, заради присъствието в регионите по трасето на тръбопроводите на различни радикално-ислямистки формации, от типа на афганистанското Движение „Талибан”, контролиращо значителна част от територията на страната.

В този контекст, индийската военна база в Таджикистан може да предостави допълнителни лостове в ръцете на правителството, включително възможност за получаване на важни разузнавателни данни, както и близост до ключовите регионални центрове, богати на енергийни ресурси. Тоест, появява се шанс да се гарантира сигурността на всеки от споменатите по-горе бъдещи тръбопроводи.

Една от причините Делхи толкова активно да търси нови центрове на енергоносители е, фактът, че Иран постепенно се отдалечава от Индия като потенциален стратегически енергиен партньор. Причината е силният американски натиск върху правителството в Делхи да стои настрана от Техеран по всички въпроси, касаещи тази сфера. В тази връзка, през август т.г., иранският енергиен експерт Рактим Катакей отбеляза, че Иран може да продава природния си газ навсякъде по света и Индия сама трябва да реши, какво всъщност иска. Междувременно, иранските власти напомниха на индийската държавна компания ONGC Videsh Ltd , че срокът на подписания с нея меморандум за разработването на находищата Джуфеир и Ядаваран вече е изтекъл. Така под въпрос остава и реализирането на сделката между Индия и Иран за евентуална доставка на втечнен ирански природен газ, която беше обвързана с развитието на въпросните находища от индийската фирма.

Индия, Иран и Пакистан продължават опитите да се споразумеят за цените, транзита и проблемите, касаещи сигурността на тръбопровода ІРІ, чиято предварителна стойност е 7,5 млрд. долара. Техеран обяви, че разчита да стартира доставките на природен газ за Индия до 2011. Но, докато сделката не е сключена официално, няма никаква сигурност по въпроса. Нов момент в преговорите беше отказът на Индия и Пакистан да приемат проекта за споразумение, в което Техеран предложи преразглеждане на цените да може да става във всеки момент от срока, за който бъде подписан договорът. Индийският министър на петрола Мурли Деора, който в началото на август посети Иран, определи иранските предложения като „прекалено ангажиращи”. Впрочем, в Делхи не крият недоволството си и от възобновените, отново по инициатива на Техеран, преговори за цената, фиксирана във вече подписания договор за доставка на втечнен природен газ.

Визирайки друг регион, този път източно от Индия, където военните аспекти също излизат на преден план, „Амнести интернешънъл” наскоро цитира „достоверен източник”, според който Делхи планира да продаде бойни хеликоптери на военната хунта в Мянма, което би нарушила наложеното от Европейския съюз ембарго на доставките на оръжия за режима в тази страна. Защото Индия предлага да продаде на хунтата подобрени леки хеликоптери, при чиито монтаж са използвани компоненти, произведени във Великобритания, Германия, Франция, Швеция, Италия и Белгия, което е в нарушение на действащите вече почти двайсет години ограничения, наложени от ЕС за подобни продажби (независимо дали те се осъществяват пряко, или чрез посредници)

В тази връзка, не може да се отрече, че Индия би искала да получи достъп до богатите находища на природен газ в Мянма, въпреки, че там вече действат (и то доста успешно) китайските компании. Идеята на Делхи е, че Индия не бива да се ограничава с действия само в икономическата сфера, а и да окаже „стратегическа подкрепа” на Мянма, включително доставяйки и оръжие, за да има някакъв реален шанс срещу Китай.

Наскоро индийското Външно министерство обвини Министерството на петрола и принадлежащата му компания Gas Authority of India Ltd , че са провалили дипломатическите усилия, свързани с първоначалното предложение на правителството на Мянма за доставката на природен газ от две крайбрежни находища, в които няколко индийски компании държат 30%-ов дял.

Друга страна, по отношение на която отбраната и енергетиката също се оказват тясно свързани (макар и на по-различно ниво), са САЩ, Както е известно, беше подписан окончателният вариант на индийско-американската „гражданска” ядрена сделка, което би трябвало да гарантира на Индия достъп до ядреното гориво, необходимо за производството на електроенергия в нейните АЕЦ. Както изглежда, между двете страни най-сетне е постигнато разбирателство и относно правото на Индия да използва отработено ядрено гориво, както и относно извършените от нея в близкото минало изпитания на ядрено оръжие. Впрочем, Индия вероятно ще може да сключи подобни договори и с други държави, особено ако между нея и САЩ отново възникнат разногласия за доставките на ядрено гориво и технологии.

Срещу това, Вашингтон получи от Делхи няколко поръчки за доставка на военна техника. Така, през май 2007, Индия и САЩ сключиха договор за доставка на шест американски транспортни самолета С-130 J „Херкулес” на стойност над един милиард долара, което е най-голямата, до момента, индийска военна сделка с Америка. През юли, индийското правителство позволи на американския атомен самолетоносач „Нимиц” да хвърли котва в пристанището на Чаннаи (Мадрас), а както твърдят редица експерти, американските компании са фаворити в търга за доставката на нови реактивни изтребители, на обща стойност 10 млрд. долара, които Индия планира да закупи.

Енергетиката и военната техника винаги са представлявали впечатляваща комбинация. Да не забравяме, че и американското нападение срещу Ирак никога не е целяло само свалянето на Саддам Хюсеин...

* Авторът е известен индийски политически анализатор

{rt}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн