06
Съб, Юни
23 New Articles

Отражението на световната финансова криза у нас и мерките за овладяването и

брой1 2009
Typography

В последно време сме свидетели на настъпващата световна финансова криза, която първо се прояви в Америка, после се стовари с невероятна сила в Европа, а сега оказва влияние и върху развитието на финансовите пазари в България.

Най-общо, за да расте и да се развива бизнесът, той има нужда да се „полива” постоянно със свежи пари. А тези свежи пари трябва да се осигурят отнякъде – от банките, от финансовите пазари, както и от държавата, в случай на нужда и при провеждането на държавна политика.

Българското правителство много внимателно следеше случващото се в САЩ преди година и пренасянето на финансовите проблеми към паричните пазари в Европа. Ето защо, смятам, че към момента банковият сектор и публичните финанси в България посрещат кризата в сравнително добро и стабилно здраве и страната ни, поне засега, разполага с известни финансови резерви. Трябва да се надяваме, че тя ще бъде по-малко засегната от другите европейски страни т.е. България посреща кризата в сравнително добра форма, което обаче не означава, че има място за самоуспокоение.

Искам да отбележа редица навременни и положителни мерки, предприети от правителството, Финансовото министерство и финансовата общност в страната, както и да формулирам някои препоръки за противодействие на сегашната криза.

В началото на октомври 2008, премиерът Станишев създаде консултативен съвет от водещи български икономисти и финансисти, който да обсъжда мерките за противодействие на финансовата криза. Няколко седмици по-късно беше създаден и европейски борд, включващ шест водещи европейски фигури, които ще съветват и подпомагат премиера по усвояването на средствата от еврофондовете.

От страна на правителството също бяха предприети амбициозни и предвидливи мерки за справяне с финансовата кризата в две основни насоки: ограничаване на публичните разходи и натрупване на повече резерви на държавата, така, че да може, при изостряне на кризата, да създаде различни инструменти, които да омекотят най-негативните ефекти от нея.

Логична стъпка за наливане на допълнителна ликвидност беше  предложението на правителството да се последва решението на финансовите министри на страните от ЕС (от 07.10.2008) да се гарантират всички депозити в страните-членки до 50 000 евро, като се покачи гаранцията по депозитите в търговските банки до левовата равностойност на 50 000 евро (или близо 100 000 лв) и в България. Както е известно, досега Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) покриваше по 20 000 евро, или около 40 000 лв, в една банка. Това ниво на гаранция (до 40 000 лв) покрива 99,13% от броя на всички депозити. Като стойност обаче, останалите 0,87% представляват голям дял – около 20 млрд.лева, или почти 60% от общата сума на депозитите. Тези финансови средства са предимно на големи търговски дружества и са много мобилни. Българската финансова система е напълно отворена и ако България остане с по-ниски нива на гаранцията на депозитите, това би довело до износ на финансови средства в полза на чужди банкови системи с по-големи нива на гаранция.

БНБ може да намали и равнището на минималните задължителни резерви (МЗР), които банките поддържат при нея, с цел да се застраховат срещу евентуални кризи и рискове. Сега те са 12% от привлечените средства, затова дори един процент намаляване на резервите ще „налее” ликвидност в самите банки от около 540 млн.лв. Максималният потенциал, при спад с 4%, е около 4 млрд. лв. За момента, в БНБ са задържани около 7 млрд. лева от такива вноски.

От една страна, смисълът на резервите е да застраховат банките от непредвидени ситуации. Според регулациите, финансовите институции са длъжни да държат 12% от привлечените си средства по сметка в Българската централна банка (БНБ). Заложените минимални изисквания в Базелските стандарти за банков надзор са 8 % от МЗР. Тоест, БНБ има възможност за бързи маневри и трябва да е готова да се възползва от от този инструмент в случай на нужда.

От друга страна, задължителните минимални резерви са нещо като данъци за банките. Всъщност, те отделят настрана сума, която не им носи никакъв приход. И, ако върху резервите започне да тече някаква лихва, те също ще започнат да носят доходност, повишавайки и ликвидността на системата.

Правителството може да окаже помощ чрез депозити в частни търговски банки, имащи временни ликвидни затруднения. Средно, през последните години, то държи депозити от порядъка на 1,3 млрд.лв, от които около 600 млн. за всекидневно обслужване на бюджета, и още около 700 млн. лв валутни депозити, които са от т.нар. Национален фонд за разплащания на проекти с финансиране от ЕС. През март 2008, паричните средства на правителството и бюджетните организации в БНБ са били 8,3 млрд.лв. Ползването на бюджетни пари обаче се извършва само срещу държавни ценни книжа (ДЦК).

Тук искам да отбележа, че няма законова забрана правителството да увеличи сумата на поддържаните в търговските банки пари, като източникът за това е фискалния резерв, който е общо 13 млрд.лв. Според мен обаче, важно условие за да проработи успешно подобна мярка е банките да се ангажират да не рефинансират централите си в чужбина. В противен случай ликвидността ще „изтече” към външни финансови системи, което е неприемливо.

БНБ може да предостави краткосрочен кредит (до 3 месеца) на дадена търговска банка, изпаднала в ликвидна криза, но това е свързано с множество условия и залог само на ликвидни активи – злато, чуждестранна валута, български ДЦК, ценни книжа на първокласни чуждестранни институции. Пазарната цена на обезпечението трябва да бъде 125% от сумата на евентуален кредит.

Фондът за гарантиране на влоговете в търговските банки (ФГВТБ) може да налее ликвидни средства в търговска банка, изпаднала във временно затруднение, като инициира увеличения на капитала и. В този случай, по същество, се касае за промяна в собствеността на затруднената банка, тъй като новият капитал се внася или от Фонда, или от инвеститори, определени от БНБ. В момента обаче, собствените средства са около 670 млн. лв, които са крайно недостатъчни за самостоятелно действие без подкрепа и от държавата. Средствата във Фонда са събрани от самите банки, които са длъжни да заделят всяка година 0,5% от привлечените депозити. Чрез акумулираните финансови средства, Фондът трябва да гарантира влоговете във финансовата система, както на сметките на гражданите, така и на фирмите.

Превръщането на държавата в „спасителен пояс”, чрез връщане доверието на клиентите в търговските банки и сектора, като цяло. Това може да стане и у нас, чрез т.нар. гарантиране на междубанковото кредитиране. Така самите финансово-кредитни институции ще възвърнат доверието помежду си и ще могат да се кредитират една друга при необходимост. За сравнение, доста страни в Европа вече са предприели такава стъпка за възстановяване на доверието в сектора, особено след задълбочаването на световната финансова криза, обособявайки специални фондова за гарантиране на междубанковата търговия. Сред тях са Франция (с фонд от 320 млрд. евро за гарантиране на банковите заеми плюс 40 млрд.евро за финансиране на банките), Германия (с фонд от 400 млрд. евро за гарантиране на междубанковите заеми и още 100 млрд.евро за рекапитализация на банките), Великобритания (с фонд от 250 млрд. паунда и около 50 млрд., отпуснати от бюджета за укрепване капитала на местните банки), Холандското правителство обещава гарантиране на банковите заеми с 200 млрд. евро. Американското правителство пък прие план за борба с кризата на стойност 700 млрд. долара, който ще позволи на Федералния резерв да изкупува проблемни активи на банките, като вече се реализира план за първите 250 млрд.долара - те бяха инвестирани в преференциални акции в девет банки, т.е. налице е определена тенденция към мащабна национализация на банковия сектор. Дори Унгария получи спасителен пакет (първи по рода си за страна-член на ЕС): общо 25,1 млрд. долара, от които 15,7 млрд.долара от МВФ, 8,4 млрд. долара от ЕС и 1 млрд.долара от Световната банка. Тази спасителна мисия на Брюксел е индикатор, че ЕС и Европейската централна банка се опасяват, че евентуален колапс на Унгария ще генерира шокови вълни в региона и кризата бързо ще се разпространи към други, съседни икономики.

Проблемът у нас е в начина на възлагане, т.е. предложението за този фонд ще се възложи отново на ФГВТБ, който се пълни основно от самите кредитни институции, а към момента той разполага с около 670 млн.лв. Според мед, тези финансови средства едва ли ще са достатъчни да изпълняват и основното си задължение и предназначение от една страна, и от друга - да покриват допълнително  т.нар. междубанков пазар. Може би, ако все пак се стигне до плащане, държавата би трябвало да се намеси и да се прибегне до фискалния резерв или до натрупания към момента бюджетен излишък.

Сред добрите начини за наливане на ликвидност е през т.нар. целеви кредитни линии, чрез които банките пряко да контактуват с крайните клиенти. Става въпрос най-вече за кредитни линии за малък и среден бизнес.

Конкретно, у нас се предвижда капитализиране на Българската банка за развитие със 100 млн.лв, които, чрез кредитните линии, ще достигнат до търговските банки, а оттам - до малките и средни предприятия. Може да се насърчи и търсенето на външни кредитни линии.

Друга възможност за „вливане” на ликвидност може да бъде евентуално решение на Министерството на финансите да започне да изкупува обратно държавните ценни книжа (ДЦК), които банките държат в портфейлите си, за сметка на фискалния резерв.

Още една мярка за осигуряване на достатъчно средства за ефективно функциониране на банковата ни система и, съответно, за бизнеса, е връщането на поразклатеното напоследък доверие на Брюксел в българските институции. Това негативно отношение оказва неблагоприятно влияние върху икономиката ни, защото „размразяването” и ефективното използване на еврофондовете не само ще повиши ликвидността на системата, но и ще ограничи шока от спада на външното търсене.

Накрая, като най-радикална възможна мярка се очертава национализацията на една или няколко банки, което вече се наложи на някои западни правителства. Българската държава също може да придобие акциите на закъсала кредитна институция или пък да инициира увеличение на нейния капитал, като придобие всички нови акции (пак от фискалния резерв). Впоследствие, когато кризата отмине и банката се стабилизира, държавата може отново да я приватизира.

В заключение, смятам че въпреки всичко инструментите и сумите за подпомагане на търговските банки в ликвидна криза у нас са недостатъчни и са свързани с много условности и формалности, предвид динамичната среда и бързопроменящите се финансови пазари. Струва ми се, че отвръщането на световната кредитна криза чрез добавяне на допълнителна ликвидност на финансовия пазар (беше налята огромна ликвидност, в размер на повече от трилион долара), е краткосрочно решение, защото, най-общо казано, банките ще бъдат по-непредпазливи при своите инвестиции, разчитайки че ще бъдат „рефинансирани” при необходимост, а за спестителите пък в по-голяма степен ще се повиши вероятността да не се интересуват от рисковия профил на съответната търговска банка.

Регулаторните органи изглежда разчитат и на факта, че търговските банки у нас са, в основната си част, с преобладаващо чуждестранно участие и в такива неблагоприятни за тях случаи, ще получат ликвидни средства от своите акционери, което е по-сериозна възможност, отколкото да разчитат на Централната банка у нас, но истината е, че редица от мажоритарните акционери на банките в България също изпитват сериозни затруднения.

След присъединяването на България към ЕС, на българската борса навлязоха значителни чуждестранни капитали. След първите симптоми на световната финансова криза обаче, чуждестранните клиенти започнаха да разпродават и български акции. Това масирано предлагане на ценни книжа доведе до силен спад на основните борсови индекси, надвишаващ 60% от средните цени, отпреди 2008. По същество, чуждестранни инвеститори в български ценни книжа на борсата не останаха. Силно спадна и капитализацията на фирмите, участващи на фондовата борса - с над 40%. Същевременно, частта на секюритизираните активи от различен характер на българския пазар е незначителна, поради началния стадий на развитието му. Като част от глобалните процеси, секюритизирането и оптимизацията на текущия риск тепърва ще се развиват. Проблеми ще възникват (както и в другите страни) не толкова заради цената на финансовите инструменти, колкото заради неадекватната оценка на качеството на активите на банките и клиентите.

В този смисъл, голямата поука за нас от сегашната световна финансова криза е да не се допуска в основата на различните финансови инструменти, ползвани при ипотеката и придобивани от банките, да лежат активи с некачествени кредитни характеристики.

Традиционното кредитиране в България, особено потребителското, също е свързано с подобни финансови рискове. Не са важни толкова сроковете на кредитиране и лихвите по кредитите, колкото профилът и качествата на кредитополучателя и последиците от невръщането на кредита и формирането на реален кредитен риск. Особено ниски у нас са възможностите за качествено (в сравнение със западните страни и САЩ) обслужване на кредитите от страна на клиентите.Затова и последиците за търговските банки от възможно масово невръщане на отпуснати кредити могат да се окажат, в този случай, много по-големи.

Смятам, че характерът на световната финансова криза изисква да внимаваме за още един финансов риск, свързан с несъответствието между сроковете, в които се привличат външни ресурси, и тези, за които се влагат активи от българските банки. Това е сериозен лихвен и инфлационен риск, който може да доведе до тежки последици, особено при бъдещо свободно движение на валутния курс или влизане на България в европейската валутна зона.

По отношение на пазара на недвижими имоти, в България той показва относителна устойчивост спрямо влиянието на световната финансова криза. Зараждат се обаче и негативни тенденции в развитието му, а именно:

- Има сериозни симптоми за отслабване на външното търсене на имоти и растящо нежелание за поемане на риск от чуждестранните инвеститори, масово изтеглящи се от редица черноморски и планински курорти;

- Динамиката в броя на новоиздаваните разрешителни за строеж, включително за жилищни сгради, офис площи и други недвижимости и имоти, през последните 5 години, следва тенденция към спад, въпреки че общата застроена площ, през същия период, е нараснала близо 6 пъти. Според изследване на „Уникредит Груп”, бумът в строителството в София вече е отминал и строителната активност трябва да се преорентира към по-забавени темпове през следващите години;

- Последните данни за броя на сделките с недвижими имоти, регистрирани в Агенцията по вписванията, също сочат, че пикът на пазара е достигнат през 2007 и е належащ преход към по-устойчиви нива както на цените, така и на броя на сделките. От това би следвало да започне и намаление на общия обем на потребителските заеми в страната.

Без предприемането на превантивни мерки, спадът в цените на имотите у нас също може да доведе до сериозен пробив във финансите на домакинствата, а оттук – и до срив в ликвидността на някои финансови институции. Ето защо е нужно бързо да се пристъпи към постепенно регулирано намаление на дълга по жилищните ипотечни заеми, ако искаме да не се отключи трудно контролируема финансова пандемия. Големият въпрос е, дали има воля и готовност за промяна в регулирането на отношенията „банки – клиенти по експозиции на дребно”? Или пък държавният бюджет, както в САЩ, ще поеме, за сметка на данъкоплатците, възможния срив в жилищните кредити?

 

Литература:

1. Георгиев, Р. „Ще допуснем ли финансова пандемия?”, в-к „Труд”, бр.246, 6.09.2008.

2. Георгиев, Р.”Кризата на финансовите пазари – изходът е в системния подход”, СУ „Св.Климент Охридски”, Семинар, 01.04.2008.

3. В-к „Капитал”, бр.41, 11-17.10.2008.

4. В-к „Капитал”, бр.43, 25-31.10.2008.

 

* Докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2020